Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_04_28 Както ме е Отец въздигнал28 април 1940 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 24 януари 2011 - 15:25

От книгата "Обичайте и радвайте се!", утринни слова, седма година, (1939-1940г.)
Първо издание. Издателство „Бяло Братство“, 1997 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Обичайте и радвайте се!", утринни слова, седма година, (1939-1940г.)
Второ издание. ИК "Жануа'98". 2014 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

утринно слово

Както ме е Отец въздигнал


26 неделно утринно Слово
28 април 1940 г. 5 ч.с.
Изгрев

Добрата молитва.

91 псалом.

Молитвата на Царството.

В начало бе Словото.

Ще прочета 20 глава от Евангелието на Иоана.

Духът Божи.

Има едно събитие, което е велико и което важи за всеки един човек, едно събитие, което е важно за всеки народ, едно събитие, което важи за цялото човечество. Едно събитие, което важи и за цялото небе. Учителят, който се явява след смъртта си на своите ученици. Едно нещо от първите по рода си. Толкоз време той беше с тях, те не го познаха. Познаваха само външната страна. Когато Христос умря, те си казаха: „Тя свърши тази работа, то се видя. Туй беше нашето заблуждение.“ Разбягаха се като пилци без квачка. Казваха си: „Колко будали сме били, че се поддадохме на това заблуждение, не си живяхме както другите хора си живяха.“ Вие сега може да кажете: „Да бяхме ние тогава в тяхното време.“ И вие щяхте да направите същото. И вие щяхте да се разбягате. Но сега минавате за големи герои.

Важното е, че Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Той се явява да оповести една велика истина – както Го обича Баща Му, както Той обича, както Той проявява любовта си, така и Той обича. Вие, ако вземете да четете цялата християнска литература, няма да намерите нито един тълкувател, никой не е изтълкувал, защо Христос седя три деня в гроба, защо не беше един час, един ден, защо седя три деня. Ще кажете: „Не е толкова важно. Човек и без да го знае може.“ Три деня значи, човек е засегнат и тялото му и неговото сърце, и неговият ум. Засегнат е целият човек. Ако беше един час, отчасти щеше да бъде засегнат. А така, целият човек е засегнат. За вбъдеще, човек има да се развива в три направления: физическо, духовно и Божествено. Когато някой ви запита, защо Христос седя три дена в гроба, ще кажете: „За да ни покаже, по кой път да вървим.“ Три пътища има на земята, по които трябва да се върви. Мнозина са направили погрешка в ранната възраст. Учениците вървяха по два пътя. Разпродадоха имането, готови вече, каквото придобият да го дадат. Като разпродадоха, трябва някой да работи за тях. Вие носите насъбрано от много векове и ако него го изхарчите безразборно, казвате: „Да си поживеем на земята.“ Знаете какво нещо е живеенето. Целта на човека е самоусъвършенствуването. Човек има вложени всичките условия, направен е по образ и подобие Божие. Този образ и подобие изисква, човек да се усъвършенствува. Не да придобива, но онова, което е вложено, то трябва да се прояви, да се усъвършенствува човек, да стане подобен на Бога, да започне с любовта.

Та казвам: Вие сега се спирате върху живота. Светските хора се спират върху физическия живот на земята. За тях Господ е възкръснал, когато си имат къщица, кога имат парици. Русите казват: „Есть денги, Христос возкресе, неть денги, Смертью смерть.“ То е тяхно разбиране. Други разбират, като си имат къщица, като си имат парици, като си имат жена, като си имат дечица – Христос възкресе. Умре жената, умре той, като Настрадин Ходжа казва: „Като умре жена ми, половината свят се свършва, като умра аз, всичко се свършва в света.“

Третият път е да се служи на Бога. Защото в първия път, като искаш да имаш къщица, ще служиш на тази къщица. Камъни ще носиш, ще градиш, ще я чистиш. Къщата иска голямо слугуване всяка година. Пък всяка сутрин трябва да я чистиш, ще измиташ стаята, ще постилаш килими, украсявате я със столове, с маси, с какво ли не украсявате къщите си. Жена, ако имаш, деца ако имаш и на тях ще слугуваш. Хората слугуват на къщата, на жената, на децата, но щом дойдат до Господа, искат той да им слугува. Ако вие сте служили на една къща от любов, ако вие сте служили на жената и на децата си от любов, защо да не може да служите на Бога по същия начин. Вие казвате: „Не си струва, защото Господ няма нужда от нашето служене.“ Да служим на Бога се подразбира да се учим да прилагаме всичките добродетели, които съществуват, понеже целият човек е направен само от добродетели. Главата му, ръцете му, пръстите му, очите му, ушите му, носът му, устата му, всичките му органи са направени само от добродетели. И да изучавате законите на тези добродетели, тогава ще възкръснете. Някой иска, без да изучава добродетелите да възкръсне. Туй никога няма да дойде. За да обичаш, трябва цялото ти тяло да обича. Понеже човек е сбор от голямо множество от души. Някои ги изчисляват на 30 милиарда, някои ги изчисляват на 300 милиарда.

Един учен човек, който се занимавал с живота на птиците, изчислил, че всичките птици наброяват около 80 милиарда – това е птичето царство на земята. Хората са сега около два милиарда, а птиците са 40 пъти повече, отколкото хората. А в човешкото тяло всичките клетки са около 300 милиарда. Вие даже нямате понятие за туй число и каква функция имат тия души вътре в нас. Вие мислите, че сте едно цяло и имате право да правите каквото искате. В човека има цяло народно събрание, има депутати, има министри, министър председател има. Дванадесет министра има във физическото поле, 12 има в духовния свят – 24 и в умствения свят 12, то са 36 министерства. Ако някой ви попита за имената на вашите министри, знаете ли ги? Първо казвате, че човек имал ум, имал и сърце, пък имал и воля. Чудното е, че човек има воля и не знае, как да се ползува от волята си. Има ум и не знае, как да се ползува от ума си. Има и сърце и сърцето си не знае, как да употреби. Понякой път вие се плашите, че сърцето ви биело много бързо. Защо сърцето трябва да бие? Уплашили сте се, страх ви е. Човек се плаши да не би да му вземат това, което има. Страхът е признак на една слабост в човека. Той, като прегреши, се явява страхът да не би да му вземат живота. Казано е, че щом човек престъпи една от Божиите заповеди, може да изгуби живота си.

Аз не искам да се спирам върху неща второстепенни и третостепенни. Мнозина желаят да идат в небето, да се представят на Господа. Вие искате да имате една ауденция, вие да идете първи при Него. Не е лошо това желание. Виждаме, че Христос, Който възкръсна, казва на Мария: „Не се допирай до мене, защото не съм възлязъл още при Отца си“. Преди да иде при Бога, Той се яви на учениците. Не отиде първо да се яви на Отца си, а той се яви на своите ученици. Защо? – Да ги представи и тях пред Бога. Христос, ако беше се явил първо при Бога, Той щеше да представи само себе си, но Той се представи със своите ученици, показа, че е свършил добре работата, която му е била възложена. При сегашните условия, ако във вас се яви желание да идете при Бога, какво ще му представите, кажете ми, че трябва човек да носи някаква идея. Христос представи страданието, което премина три години, учението, после представи геройството на Неговите ученици. Защото геройство има и в бягането. Не мислете, че в бягането няма геройство. Голямо геройство има в бягането на човека. Светлината, която бяга с 300 хиляди километра в секунда, кой я кара да бяга? То е от страх. Вие ще ме разберете криво. Тя тича да си свърши работата, да не би да изгуби своето предназначение, да не изгуби онова, което ѝ е дадено. Защото, ако светлината намали туй бягане, ако намали движението, което има, тя ще потъмнее, ще изгуби онзи живот, който носи в себе си. По някой път вие се плашите, понамалявате вашата мисъл. Казвате: „Не трябва човек много да мисли, ще му изхвръкне умът.“ Няма опасност за това. Има опастност от спирането в живота. Всяко едно спиране носи след себе си катастрофа. Цялото това спиране, което е сега в света, се дължи на едно малко спиране в живота на човечеството. Ако се спре още малко, катастрофата е неизбежна. И може да опитате. Вие се колебаете в живота си, казвате: „Да си поживеем.“ Слушал съм от мнозина братя да казват: „Ние ще служим на Господа, но да се пенсионираме, да се осигурим. Като станем пенсионери, ще служим.“ Като станат пенсионери, задигат ги от земята, не остават вече. Та вие всинца сте пенсионирани тук. Пенсионирани сте, изобилно въздух имате, изобилно храна имате, изобилно живот имате, мисли, чувства, всичко туй е дадено на човека. Сега трябва да знаете, че се движите, има една мисъл, която ни въздействува, че се движим в една среда благоприятна за нас. Има една велика работа в света, която трябва да се извърши. Всинца ние живеем в един неорганизиран свят, в една материя първична, която не се подчинява на Божиите закони. И тялото ни е създадено от тази неорганизирана материя. Най-първо Бог механически е образувал човека, че в него вложил живота си и той станал жива душа. То са две степени. Най-първо организиране и после оживотворяване на тази материя. Ние не само трябва да се организираме, но трябва да се въодушевим, трябва да внесем новия живот, който сега хората наричат възкресение. То е велика задача, която всеки човек има индивидуално. Пред всичките народи и пред човечеството седи една велика задача. Казвам: Един ден, когато се яви вашият учител пред вас, се таки ще се яви той, по който и да е начин, вие все трябва да бъдете ученици и да имате един учител. Това е всемирен закон вътре в природата. Слънчевата система си има учител, планетите, това са учениците, слънцето е учител. Учи ги и всички се учат и всички обикалят около това слънце. Тяхната орбита се определя от неговата мисъл. Едни обикалят по-бързо, други по-медлено, но всички се завъртат. Някои в една година, както нашата земя, някои за 12 години, някои за 50–60 години. Някои за 120 години.

Казвам: Движението тук е свързано. Ти като обичаш някого, стремиш се към него. Понеже всичко се движи в света, туй правилно движение, този стремеж не може да се изпълни така изведнъж, изисква се дълго време, докато дойде вашият учител при вас. Той като дойде, той и вие ще минете през една тъмна бурна нощ, каквато никога не сте виждали.

Така беше и с учениците на Христа. Беше тъмна нощ. Вечерта, учениците с учителя си ходиха да се молят. Учителят беше поставен на голямо изпитание. Ходиха да се молят да дойде помощ от небето. Учениците бяха толкова силни, че тримата души, които беше взел при него да помагат и да бъдат будни, заспаха. Казва: „Да се помолим малко.“ Сега ще кажете: „Да спят. Не знаят ли, че Учителят им страда?“ Мислите ли, че сегашният християнски свят не спи? Често тълкуват 24-а глава от Евангелието на Матея, че ще се обсади Иерусалим. Мислеха, че когато римляните обсадиха Иерусалим, за тях е писано. Целият християнски свят сега е обсаден. Колко римляни имаше тогава, когато обсаждаха Иерусалим? Сега са десет милиона, които го обсаждат, заграден е наоколо. Казва Писанието: „Ако ония дни не се съкратят, нито една плът няма да издържи, но заради избраните тези дни ще се съкратят“. Искате да знаете какво ще стане? Тия дни на изпитание, ще се съкратят. Защото Божиите решения не търпят обратни решения. Онова, което е определено, ще стане. Вие искате да минете без страдания. Може, но няма да имате и радости. Вас ви е страх от смъртта. Но не може да имате един живот. Трябва да минете през смъртта. Че то е бойно поле. Що е смъртта? Това са най-големите ограничения, в които човек може да влезе. Онзи, който може да победи тия ограничения, той е силен човек, той има един ум, който не се колебае и една воля, която не се колебае. Любовта е, която превъзмогва всичките мъчнотии. В туй бойното поле, ако човек влезе без любов, той не може да изнесе войната. Христос в големите страдания, дойде и последното оръжие, което той употреби, то беше любовта. Ако четете Милтона, той не могъл да изнесе хубаво идеята. Той разправя за работи, че като се разбунтували ангелите в небето, не искали да слугуват на Господа. Казват: „Да бъдем самостоятелни.“ Един от напредналите духове искал той да стане божество и по един хитър начин сполучил една трета от жителите на небето да ги привлече на своя страна. Казва: „Какво само да му се кланяме, да мислим, че Той е създал всичко, само да Му пеем! Няма никакво творчество в нас.“ Милтон дава, че причината на този бунт бил Христос. Бог изявил, че има един син на когото приготвил Неговото Царство и хората да бъдат в Неговото царство. Така тълкува идеята Милтон. Аз само искам да ви представя идеята. И когато се опълчават тия духове, образуват се два лагера. Тъмните духове разбрали, че мечовете на добрите духове били много по-силни, изковани в Божиите работилници. Идеята на Милтона е това. Гранатите били по десет хиляди тона едната граната, във всяко едно дуло. Та като дошли духовете на светлината, като извадили своите мечове, образувал се смут. Понеже не могли да умират, отстъпили малко назад. Казват: „Какво да правим сега?“ Тогава те били по-умни, отиват, задигат цели планини, че ги турят върху оръдията и ги затрупали с канари и планини. Всичките оръдия били затрупани отгоре, показва, че били малко по-умни от тях. Но работата е, че войната не се свършила. Тогава дошъл Христос със своите Божествени гърмове и ги изпоплашил, страх и трепет ги обладал и всички се върнали в бездната вътре.

Казвам: С кое оръжие вие ще победите? Няма по страшно оръдие от любовта. Тя разтопява всичко, дето мине съпротивление няма, никой не може да се противи. Ако искате да преодолеете една мъчнотия в света без любов, вие ще се търкаляте, вие ще отстъпите. Силата на човека седи в любовта му. Тази идея трябва да се загнезди в ума ви. Царството Божие на сила се взима. Аз го тълкувам така: Царството Божие с любов се взима. Със сила, защото силата произтича от любовта. Дето има любов има сила, дето няма любов, няма сила. Да желаеш нещо, то не е любов. То е користолюбие. Да обичаш. Любовта седи в обичането. Да служиш на Бога, това е Любов. Да обичаш ближния си, това е любов. Трябва да имаш един обект, който да обичаш.

Сега пред вас седи една велика задача. Христос казва: „Мир вам!“ Казва още: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. След туй, като се яви на учениците си, те станаха силни и смели и можаха да понесат страданията, разбраха смисъла на живота. С явяването на Христа пред тях, разбраха смисъла на живота. Сега хората като обикнат някого, влизат в една любовна каша и загазват всичките. Момата, като се влюби, изгубва смисъла на живота. Майката, като се влюби, изгубва смисъла на живота. Детето замине, мъжът замине и тя замине. Всички съвременни хора страдат все от любов. Един евангелист, който обичал много жена си, която умряла, казва: „Не си струва да люби толкова много човек.“ Да обичаш хората и да умират, това не е любов. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих“. Казва: „Както Отец въздигна мъртвите, така и синът, които иска ще ги въздигне.“ Всеки, който люби Господа, ще бъде въздигнат. Мнозина са турили тази идея, казват, че да възкръснат, трябвало добри дела, благодеяния. Те са малки работи, те са играчка. Да правиш добро, това е играчка в света.

Да имаш онази любов, която ражда вярата, която планини мести. Тия планини трябва да ги поставиш на оръдията на тъмните духове. Като дойдеш в сражението, ще дигнеш планините, ще ги натрупаш на оръдията на своите противници, да не може да стрелят вече. В сегашния живот, ако вие, чрез вашата любов, може да превърнете вашите противници във ваши приятели или най-малко да ги накарате да се подчинят, целият свят ще се подчини на любовта. То е разрешението. Мислите ли, че онзи лед, който зимно време е твърд, че с нищо не може да го биеш и с топ не може да го биеш, така е замръзнал. Но като го нагрее слънцето, този големия дебелия лед се разтопява и туй съпротивление, което ледът има, изчезва. Любовта премахва всичките противоречия. Противоречията се явяват в ума. Заледяването се явява в сърцето. Туй заледяване трябва да се премахне.

Та казвам: Най-първо ще опитаме любовта в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. Туй заледяване да изчезне. Тогава ще чуеш в душата: „Мир вам! Както ме е Отец възлюбил и аз ви възлюбих. Идете сега и разнесете това Слово навсякъде.“ На който задържите греховете, ще бъдат задържани, на когото простите, ще бъдат простени. Онези, които повярват в онова, което съм казал, ще се простят греховете им, ще оживеят. Онези, които не повярват, ще се задържат греховете им. Ще се задържат значи онези, които не може да обичат, грехът им ще остане, онези, които обичат, прегрешенията им ще се разтопят.

Та казвам: Сега идваме до третата епоха, епохата на любовта, която носи в света изявлението на Бога. Бог ще се изяви по един начин в тия усилни времена и тогава разпъване ще има на кръст.

Наскоро в един от българските вестници много добре, много духовито представили Христа на Голгота. Всичките европейски народи и българите и сърбите и французите, всичките дигнали по един кръст, отиват към Голгота. Като се наредили, цяла една процесия, всичките носят кръст, не много голям. Сега всеки народ носи по един кръст. Казвам: Много добре схващате. Тази картина аз бих желал някой художник да я нарисува хубаво, да бъде и за в бъдеще да я терим в нашия салон. Хубава идея, да се обработи. Всичките народи носят кръстовете си прегърбени, отиват на Голгота. То е разрешението. Тогава трябва да дойде другата картина, възкресението. Лесно се представят народи с кръстовете си. Как ще ги представиш без кръстовете си? Същият закон. Как представят Христа възкръснал? Има ли дрехи? Всичките народи ще ги наредите възкръснали, голи ще ги наредите, да проявят любовта. Защо е представен Христос гол. Не че е гол. Тия художници не разбират. Художникът, като рисува Христа, трябваше да Го нарисува да излиза от Него светлина, да Го облекат само в светлина. Те като не знаят, как да рисуват светлината, рисуват Го гол. Светлина трябва да излиза. Щом е в светлина, Той е облечен. Няма да виждаш тази голота, която ние имаме без светлина. Казано ясно, тази светлина, това е новата дреха на любовта, с която се облече. Човек вече не е гол. Всеки човек, който има любов, той е облечен, всеки, който няма любов, той е гол. Всеки, който има тази дреха, той има вече живот. Всеки, който е изгубил тази дреха, той е подложен на смърт. Сега на всички предстои едно голямо изпитание. След туй изпитание, техният учител ще се яви и ще им каже: „Мир вам! Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Идете и кажете на света това, което сте чули от мене!“

Както ме е Отец въздигнал, така и аз ще ви въздигна.

Отче наш.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни