Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_05_05 Най-малката погрешка и най-малкото добро

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3544 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 24 януари 2011 - 15:45

От книгата "Обичайте и радвайте се!", утринни слова, седма година, (1939-1940г.)
Първо издание. Издателство „Бяло Братство“, 1997 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Обичайте и радвайте се!", утринни слова, седма година, (1939-1940г.)
Второ издание. ИК "Жануа'98". 2014 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

утринно слово

Най-малката погрешка и най-малкото добро


27 неделно утринно Слово
5 май 1940 г. 5 ч.с.
Изгрев.

Добрата молитва.

В начало бе Словото.

Размишление.

Духът Божи.

Ще прочета първата глава от Евангелието на Иоана до 35 стих.

Мога да кажа.

Има известни отношения, които хората трябва да спазват. Много от погрешките на света произтичат от неспазването на известни отношения. Какви са вашите отношения? Забравили сте. Някой път мислите за неща, които не са съществени в дадения случай. Може да мислите, колко години ще живеете на земята. Не е съществено това. В дадения случай, съществено е за днес, какво може да направите. Като мислиш колко години ще живееш, започваш да се безпокоиш дали ще може да живееш 120 години. Туй е само едно сравнение. Някой път сравнявате. Сравнението нищо не доказва. И онова, което знаеш нищо не доказва. В дадения случай какво ти трябва? Какво може да научиш да приложиш. Един цигулар, след като учи 20 години и стане виртуоз, знае да свири, или един пианист, има неща, които трябва да пази. Трябва да държи цигулката в изправено положение, струните да бъдат първокачествени, лъкът трябва да бъде малко намазан. Ако е малко намазан, ще започне да издава малко дрезгави звукове. Като започне да свири, ще опита струните, ще ги попита: „Разположени ли сте?“ Ще каже на първата струна: „Как сте вие, духът ви разположен ли е?“ Тя ще каже, че е разположена. После, втората струна, ще я попита, как си. Тази работа аз искам да свърша, искам вашето разположение. Тя ще каже: „Разположена съм, готова съм.“ После ще бутне третата, четвъртата, след това ще я хване, ще я тури под брадата. Ще тури лъка. Цялата публика, която слуша и те трябва да бъдат разположени, да бъдат готови да слушат. Той дава, той свири, те ще вземат. Вие отивате на един концерт, казвате: „Отидохме да го слушаме.“ След като го слушате, какво приемате от музиката? Казвате: „Много хубаво свири.“ В какво седи хубавото свирене? Казва: „Класически парчета от Бетовен, от Бах.“ Че какво е писал Бетовен? Каква е тази песен. Казва: „Девета симфония.“ Каква е тази Девета симфония?

Някой казва: „Аз вярвам в Бога. Толкоз години съм изучавал любовта, Писанието. Зная стиховете да ги цитирам.“ Отлично е това. Бог е Любов. Какво означава „Бог е Любов“? Не мислете, че когато аз ви говоря за топлината, че това е топлина. Зимно време може да ви разправям за камина, за топлия климат, който го има в тропическите места или за топла къща, в която стаите са хубаво отоплени. Но стаята в която вие сте, е студена, 20 градуса под нулата. Питам, като ви говоря за топлината, вие ще се стоплите ли? Хубаво, че говоря за топлината, но преди да говоря за тази топлина, аз трябва да съм стоплил стаята, в която сте. Тази година предметно учение ще имаме. Годината трябва да бъде в съгласие с онова, което аз говоря.

Казвам: Когато аз говоря, сърцата ви и умовете ви трябва да бъдат готови да възприемат онова, което ви се казва. Не само онова, което отвън ще ви се говори, но и онова, което отвътре ще ви се говори. Защото едновременно има един, който ви говори отвън и друг има, който ви говори отвътре. И във вас има един, който възприема отвън и един, който възприема отвътре. Четирима души трябва да бъдат в съгласие.

Сега мнозина казват: „Аз зная да пея.“ Българинът казва: „Аз зная да говоря френски“ Казва: „Бонжур.“ Той знае да говори. Казва: „Във Франция съм ходил градинарство съм работил.“ Има българи, които говорят английски, че като говорят на един англичанин, казва: „Моля, сречи го.“ Като ми сречеш думата, тогава ще те разбере. Ако на края на думата туриш меко окончание, а думата има твърдо окончание, има две различни значения думата.

Вие сте дошли да изучавате една от най-видните науки, Божествената. Казвате: „То е лесна работа, да разбира човек Божествените работи.“ То е най-мъчно да ги разбираш и да го възприемеш. Може да го чуеш, но да го възприемеш и да го приложиш е мъчно. Всеки може да учи пеенето, но да се научиш да пееш и гласът ти да има израз. Като пееш, да приложиш светлината, като пееш да приложиш топлината. И като пееш, да има сила в пеенето. То се изисква да имаш гениалност. Но се изисква и талант. Може да бъдеш гениален музикант и пак да ти липсва нещо. Някои сега имате понятие за гениите, казвате: „Той е гениален човек, създаде нещо.“ Но да създаваш нещо, това ни най-малко не разбира, че това е хармонично. Писанието казва: „В началото Бог създаде небето и земята.“ Мислите ли, че като създаде, света бил уреден? Не, създаден е светът, но не е уреден. Човек може да бъде гениален и работите да не са уредени. На всичките гениални хора работите им не са уредени. Талантливите хора трябва да дойдат, за да уредят света.

Та едно време сте били гениални, създадохте вашия свят. Сега трябва да повикате вашите таланти, за да уредите света. По някой път вие туряте на една дума едно съдържание, което тя няма. Мислите, че геният всичко може да създаде. Не, специфична е неговата работа. И талантливият, и светията, и той не може всичко да направи. И неговата работа е специфична. И на един учител, работата му е специфична. По някой път вие казвате, да бъдете светии. Но англичаните и българите имат различни схващания за светията. Българинът иска да види светията с хлътнали очи, с хлътнали бузи, жълт да бъде и да бъде много тъничък. Тъй като вейка да върви. Лицето му да свети, той не разбира светия, който много яде. Един светия, според българина, не трябва много да яде. Щом започне да яде, няма добро мнение за него. Казва: „Не мяза на светия.“ Започва да не яде, пада му реномето. Казват: „Разболял се е“ и лекарите го посещават, казват: „Не яде.“

Сега, всички тези неща трябва да се приведат в едно изправно състояние. Да кажем, вие говорите. Всеки един език има свои добри и лоши страни. Всички съвременни хора ги смущават глаголите. Глаголи има несполучливи. После, съществителни има, които безпокоят, местоимения, прилагателни, съюзи. Езикът има положителни и отрицателни страни. Например, думата „умира“, ти не си спокоен вече. Дойде глагола „оживява“, ти имаш друго разположение. Щом кажеш „умре“, имаш друго разположение.

Много пъти сте чели „В начало бе Словото“. Всякога има начало в живота. Когато човек почувствува и възприеме любовта, то е начало. Казва: „Кое е туй начало?“ Щом приемеш първия лъч, който може да ти отвори пътя да виждаш, то е началото на твоето раждане. Щом приемеш първата дума, с която можеш да влезеш във връзка с едно разумно същество, ти си приел първия лъч или първото трептение на една дума, която те свързва с един разумен свят.

Сега мнозина от вас се интересуват какъв е оня свят. Апостол Павел, който ходил там, казва, че тази работа не може да се опише. Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил. Питам, ако съвременните млекопитаещи, котката, за пример, би се заинтересувала, какъв е човешкият живот, как щеше да го разбере? Като мине по пианото и тури крака, ще започнат да се чуват тоновете на пианото. Самата котка, като мине и чува, ще се учуди. Че толкоз ли е силна тази котка, че тази котка такива тонове произвежда? Сега мислите ли, че тази котка, като слезе от пианото и иде при другите котки, може да опише човешкия свят? Мнозина казват, че може да се мисли право. Но мярката за правото мислене не е външна мярка. Казва: „Какво нещо е истината?“ Истината не може да се определи. В душата на всеки един човек има едно чувство, една мярка, с която той познава истината. Във всеки един човек има едно чувство, с което той познава любовта. В човека има и едно чувство, с което той познава и мъдростта. Ако тия чувства ги нямате, то е безпредметно. Ако аз говоря на един човек и неговото ухо е запушено, безпредметно е да говоря. Ако онзи на когото рисувам, затворени са неговите очи, не може да възприеме краските и образите, безпредметно е рисуването. Всякога има едно ново схващане. Всеки ден Божественият свят носи нещо ново. Всеки ден носи нещо ново, Божествено, когато възприемеш много добре новото, ти се радваш; когато не можеш да възприемеш новото, Божественото, ти страдаш. Просто разбиране. Ако по някой път вие се питате: „Защо страдаме?“ Казвам: Защото не сте възприели новото, Божественото. Ако днес вие искате да идете в Англия или искате да идете във Франция, трябва да имате паспорт. Мислите ли, че ако идете в Англия и нямате паспорт, англичаните ще се отнесат много добре с вас. Паспортът трябва да бъде изправен. Ще се опише лицето ти, веждите ти, какви са, очите ти, челото ти, брадата ти, космите ти. Всичко туй, като разгледат да отговаря на вас. Онзи, който разглежда паспорта ви, ще види отговаря ли цвета на вашето лице на този, който е описан в паспорта. Защо го правят хората това? – Защото нямат доверие един в друг.

Казвам: Ако аз ви попитам, какво нещо е любовта, как ще ми отговорите, как ще ми я опишете? Казвате: „Тя е човешката любов.“ Кои са качествата на човешката любов? Човешката любов първо започва много добре и свършва много зле. То е едно от качествата. Каква е духовната любов? Започва зле и свършва много добре. Сега вие може да кажете: „Защо е така?“ Аз не разглеждам въпроса, защо е така. Само констатирам фактите. – „Не може ли другояче?“ Може, как не. Нещата стават точно такива, както ти искаш. Нима не зависи от вас, като имате брашно и правите една баница, как да я направите? Имате хубаво брашно, сирене, от какво зависи хубавата баница? От вас зависи. Майстор трябва да бъдете, да я направите. Ако не знаете да я направите, или препечена, ще бъде или сурова ще бъде. Онзи, който яде баницата, ще каже: „Прегоряла е.“ Ако не е допечена ще каже: „Не е добре опечена.“ Тогава ще имат за вас две мнения: Че е сурова баницата, не знаете да печете баница, не е опечена хубаво, или че сте прегорили баницата. Казват, че сте немърлив. Ако човек прегори баницата, значи ходи навън, зяпа за други работи. Когато аз влеза в една къща и яденето е прегоряло, аз имам понятие за домакинята. Щом не е добре сготвено, щом не е добре опечена баницата, пак имам друго мнение. Неизбежно изпъкват образи. Този, който не знае как да пече, остава сурова баницата, но и всичките му работи са така недовършени. Това е общо заключение. Този, който прегорява баницата, всичките му работи са прегоряни, в умствения свят и в сърдечния свят, и във волята. Този закон е общ. Това не е фатален закон, но прониква навсякъде. Като разгледате работите са такива. Казва: „Какво от това, че не съм опекъл баницата?“ Този навик той не е придобил сега. Сега ако не опечеш баницата това е един недъг останал от миналото, който трябва да го поправиш. Казва: „Какво има, че един певец взел един фалшив тон?“ Много значи. Ако тази фалшива нота е една дупка на дъното на една стомна, пълна с вода, всичката вода ще излезе навън из стомната. Ако вие вземете една фалшива нота, всичкото благо, което придобиете през деня, то ще изтече през тази дупка. Туй е вярно. Една дума можеш да кажеш и тази дума може да ти костува години, докато може да я поправиш. Това са изключения.

Имате едно желание на Ева, да опитате плода какъв е. Ако го вземете буквално, че тя само близнала и сдъвкала, 8 хиляди години не можем да се избавим от едно близване на Ева. Осем хиляди години една погрешка тя поправя и не е могла да я поправи. И ние след нея не можем да я поправим. Много сериозна работа е.

Вие понякой път казвате тъй: „Аз не ви обичам.“ Но знаете ли, колко може да ви костува това? Казвате: „Аз ви обичам.“ Знаете ли, колко може да ви коства тази дума? Ти казваш, че аз ви обичам. Трябва да обичате. Като кажеш, че не ви обичам, пак трябва да имаш основание. Може да каже някой: „Не ви обичам, защото няма какво да обичам във вас.“ Турете нещо, което аз мога да обичам. Трябва да бъдете последователни. Казвате: „Не ви обичам.“ Но така не е въпросът. Добре, вие казвате: „Не може да ви обичам.“ Казва: „Аз не мога да ви обичам.“ – „Аз ви обичам.“ И двамата сте бедни. Единият казва: „Аз ви обичам.“ След като кажа, аз ви обичам, не сте станали богат. Той каже: „Мислите ли, че вашата любов е на място?“ Мислите ли, че вие сте беден? Някой казва: „Аз ви обичам.“ Мислите ли, че с туй, той ще направи нещо? Нищо не е станало. Има една любов, която е важна. Като кажа на един болен: „Аз ви обичам“, този болният стане, да престане да е болен.

Сега вие казвате така: Ние вярваме в Бога, обичаме Го. А забелязвам, че между вас и между всичките хора и в къщи ви има дисонанси. Мислите ли, че вие ще ме убедите, че вярвате в Бога и че обичате Бога? Мислите ли, че аз съм от тези глупавите да повярвам. Мислите ли, че като говорите и аз виждам една непоследователност във вашия живот, мислите ли, че аз ще ви повярвам?

Как ще убедите вие Господа, че вършите Неговата воля? Понякой път се чудя на хората. Той се спрял, чел „Отче наш“ и казва как да не го послуша Господ. Ти си декламирал „Отче наш“. И не само ти, милиони същества има, които всеки ден декламират „Отче наш“. Та Господ слуша, слуша, ти си чел „Отче наш“ и се чудиш, защо Господ не те послушал. Как си го чел? Ако аз бях на вашето място, щях да чета „Отче наш“ така. Ще кажа: Досега, Господи, не съм чел „Отче наш“, както трябва. Много пъти съм казвал: „Да бъде волята Ти“, но досега не съм направил Твоята воля. Ще ми простиш. Аз искам днес да изпълня волята Ти, тъй, както е волята Ти. Ще изпълня волята Ти, както Ти искаш. Като се върна вечерта при Господа, да видя, дали Той е доволен. Ще отида в света да изпълня волята Му. Има доста работа, която може да се свърши, за да е доволен от моята работа. Ако е доволен, аз веднага ще видя в лицето Му, че Той е доволен от работата, която съм свършил.

Наскоро дойде една сестра от света, доста добра сестра от света и доста умна, запозната добре с окултната наука, разумна, имала две деца. Умира едното дете, че не може да намери мир, така привързана, влюбена, не излиза от къщи, светът почернел, иска да се самоубие. Иначе, сериозна. Казва: „Много роптах на Господа, защо ми взе това дете, дигам шум, карам се, как тъй да ми вземе това дете, не знае ли, че ще ми причини болка.“ Казва: „Чудя се, как Господ не ме бие.“ Казват: „Как не те бие?“ Казва: „Защо умря детето ми?“ Ти искаш да те лъжа. Твоят любовник те напуснал, влюбила си се ти. Тя започна да се усмихва. Щом той те напуснал, ти не си добра, добре не си постъпила, обидила си любовника си. Ти мислиш на мене да ми разправяш, че имаш някакво дете. Не, не говори любовни работи. Ходиш да разправяш, пък си станала на 40 години, прилича ли ти? Тя започва да се усмихва. – „Ти,“ казва, „ме разсмиваш.“ – Ами ти искаш да ме убедиш, че детето ти умряло. Виждам, ти представяш работите в една алегория. Българите говорят много алегорично. Когато отиват да искат една мома, ще дойдат тези женихите, които ходят да правят добро на младите моми. Ще идат, ще седнат на камината и казват: „Иване, ние забелязваме, че имате много хубава нива, че сме хвърлили око на нивата, продавате ли я?“ Казват: „Как ще я продаваме, тя от баща ми е останала, тази нива не я продаваме. Ти казва, доста ниви имаш.“ Втори път, пак дойдат, пак за нивата говорят. Но въпросът не е за нивата. Въпросът е за една от дъщерите. Той казва, че от баща си има няколко ниви. – „На коя си хвърлил око? Една имам от десет декара, друга имам от пет.“ Казва: „На средната съм хвърлил око.“ След като говорят така алегорично, ще дойдат до същността, до реалността. Казват: „Средната ви дъщеря сме харесали, допада ни, ще се съгласите ли да я дадете.“ Дойдат до реалността на нещата. Другояче може да откаже, да каже: „По никой начин не продавам нивата. Да си вървите. Да не идвате друг път, не продавам нивата.“ Работата спре.

Та казвам: Ние сме на земята да изпълним волята Божия, от която зависи нашето бъдеще. Волята Божия ние сме я изпълнявали, както животните са я изпълнявали. Мислите ли, че ако по необходимостта на закона ви заставят да вършите волята Божия, че това е волята Божия? Един учен човек трябва да извърши волята на Господа, трябва да го заставят да дига и да слага чука. Не е това, което се изисква. Не е работата на чука. Не е работата и на перото. И то свършва една работа да напише едно писмо. Не се изисква и работата на иглата, която ушива една дреха. Изпълнението волята на Бога, това е най-хубавото, което човек може да направи. В момента, в който ти решиш да направиш волята Божия, ти ще се освободиш от всичките несгоди. Онези вериги, които са на краката ти, ще паднат. Онзи мрак, който имаш в ума ще изчезне. Онзи товар на сърцето ще изчезне. Ще се намериш в един свят приятен, като един цигулар, който свири в един салон добре отоплен, цигулката е на място, лъкът е на място, той е разположен, публиката ръкопляска. Като излезеш, джобът е пълен. Вестниците пишат, приятно му е, че е свирил. При сегашните условия свириш, салонът не е отоплен, струните на цигулката не са на място, публиката те освирква, вестниците пишат зле, че да се чудиш, де да си скриеш главата. Казваш: „Що ми трябваше, концерт да давам на тези хора.“ Целият свят е пълен все с развенчани виртуози. Онази младата мома, която е разочарована в любовта, не е ли развенчан виртуоз? Младият момък, който е разочарован в любовта, не е ли развенчан виртуоз? Онези религиозни, които са паднали духом казват: „Животът няма смисъл.“ Не са ли и те развенчан виртуоз?

Случило се нещо, казва: „Не ме слушат хората.“ Че как да те слушат? Една погрешка има, която е много малка погрешка. Един, в живота му не му вървяло, че пита един мъдрец: „Какво да правя, че да ми тръгнат работите?“ – „Каквото кажеш, направи го, не го отлагай.“ Ние всичко отлагаме, след време. Днешният ден, ако имаш една малка погрешка, поправи я. Най-малката погрешка поправи и най-малкото добро направи го. Ако това направиш, ти си в правия път. Всеки ден може да поправиш една погрешка. Не да правиш погрешка, но да поправиш една погрешка и да направиш едно малко добро. Ние трябва да поправим една погрешка, да дадем повод на Божественото. Като се махне тази погрешка, която сме поправили, духът Божи ще дойде да посади доброто на туй поправеното място, дето била погрешката. Духът Божи посява едно от хубавите Божествени семена в живота. А пък там, дето си направил едно добро, то вече това дърво се разцъфтяло, израства и завързва плод. От него ще се ползуваш. Тъй щото, ако поправяш погрешките, Духът Божи посажда новите семена на живота. Като правиш добро, тия дървета се оживотворяват и плод дават, следователно, има на какво да разчиташ. Някой път вие мислите, че се занимавам с погрешките на хората. Никак не ме интересуват погрешките на хората, в този смисъл.

Преди няколко време, аз ви разправях за младата снаха в село. Българите са много интересни. Казват: „Представи си пресолила боба.“ Цялото село знае, че младата снаха пресолила боба. Представете си, пресолила боба. Пък и другото. Представете си, оставила боба недосолен. Ако аз съм една млада невеста, ще кажа: Зная, как да варя боб, вие го солете, както искате. Аз зная да го варя хубаво. Да го сваря е моя работа, но да го соля не е моя работа. Да ме държат отговорна за несварения боб, то е моя погрешка, но не бива да ме държат отговорна за несоления боб.

Аз искам вие добре да сварите боба, но да го осолите, то не е ваша работа. Проявената любов е сварения боб. Ти прояви любовта в дадения случай, ни повече, ни по-малко. Тази любов щом проявиш, ще имаш светлина в ума, мир в сърцето, сила в тялото. Ти ще чувствуваш онази сила, която носи здраве. Весел ще бъдеш. Ти ще почувствуваш един мир в сърцето си, който никога не си чувствувал. И ти ще почувствуваш една светлина, която ще изпълни душата ти с радост и веселие. То е любовта. Ако любовта не внесе светлина, ако любовта не внесе топлина, и ако не внесе сила, бобът не е сварен. И бобът трябва да се свари. Несвареният боб е опасен и свинете не го ядат. Ако дадете несварен боб на една свиня и тя не го яде, колкото лакома и да е. Ако бобът е сварен, яде го. Но няма по-опасно нещо от това да ядеш несварена любов. По алегории ви говоря. Няма по-опасно нещо да ядеш несварен боб. Няма по-хубаво нещо да ядеш сварен боб. Свареният боб е отлично ядене. Който яде хубаво сварен боб, бъбреците му са намясто. Който не яде варен боб, бъбреците винаги страдат. Ако не искате да ви страдат бъбреците, яжте хубаво сварен боб, за да няма нужда да се оплаквате от бъбреците си.

Сега по какво може да познаете истинската любов? При истинската любов по пътя, през който минавате, ще има сто, двеста души да ви кажат: „Отбийте се, не ни заминавайте.“ Ако не носите любовта, казват: „Не се спирайте, да си вървите, защото носите нещастие.“

Отче наш.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни