Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_01_24 Вратите на Любовта

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 24 януари 2011 - 20:24

От книгата "Важни и належащи неща". Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето (Издателство "Бяло Братство")
Съдържание на томчето (Издателство "Жануа-98")


Вратите на Любовта


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета няколко стиха от дванайсета глава от евангелието на Йоана. Вие си прочетете цялата глава после, аз ще прочета от 37 стих до края.

„Аз мога да любя“

Изпейте песента „Химн на Великата душа“.

Не върви, понеже вашето величие изпъква, та Божието величие остава назад. Там е дисхармонията.

Два порядъка има в света, които нам са неизвестни: малкият порядък, който трябва да го наблюдаваме с микроскоп, и големият свят, който трябва да намаляваме. Тъй щото и двата са неизвестни. Живеем между две неизвестни величини.

Симеоне, кажи едно число. „47.“ (Прочете се тази страница от томчето „Дали може“.)

Лулчев да каже. „11.“ (Прочете се.)

Емануил Иванов. „278.“ (Прочете се.)

Вие се учете сега. Косъм по косъм цяла дреха става. Сега се правят бъдещите дрехи.

Боян Боев. „10-а страница.“ (Прочете се.)

Паша Теодорова. „156.“ (Прочете се.)

Стоянова. „153.“ (Прочете се.)

Николина Балтова. „203.“ (Прочете се.)

Всички съвременни научни теории носят само закуска. Или някой е пил някоя малка чашка коняк или ром, или винце за аперитив. Животът зависи от три правила. Любовта има три врати. От тия три врати зависи състоянието на хората. На някои и трите врати са затворени. На някои едната врата е отворена. Една врата има в Божествения свят, една врата има в духовния свят, една врата има на земята. На земята вратата е почти затворена. Много рядко се отваря вратата на любовта. Всичките нещастия произтичат, че хората седят при тази врата и хлопат, хлопат. Трябва да чакаш, когато се отвори. С хлопане никой не отваря. Много говорят за любовта. Може да хлопаш цял един живот на физическата врата на любовта, и тя не се отваря с хлопане. Запример имате примера за десетте девици, които чакат на физическото поле вратата да се отвори, да дойде младоженецът. Петте девици усещат, че трябва да имат масло в своите масленици. Които нямат, искат на заем. Онези им казват: „Идете да си купите.“ Четете историята на Мойсея. Когато беше в пустинята, вижда горящата къпина. Тя беше отворена – физическата врата на любовта. Господ казва: „Чух въздиханието на Моя народ, решил съм да те пратя да му помогнеш.“ Мойсей се приближава като обикновен човек. Спре го Господ и казва: „Изуй обущата си, мястото, на което стоиш, е свято, с чисти крака трябва да влезеш.“ Чудни са съвременните хора, искат с обуща да влязат там, дето е любовта. Светотатството на всички хора е там. На физическото поле, в духовния свят, в Божествения свят трябва да изувате, краката чисти трябва да бъдат. С обути крака не се влиза. Искате да имате любовта на някого с обути крака? Никога. Всеки, който е обут, не може да го любят, невъзможно е. Вие може да говорите, каквото искате, но на мен не ми говорете, че обут човек може да го любят. Аз съм извън заблужденията на хората. Казвам правилото: ти ще носиш обувките, които Бог ти е дал, не хората които ти ги дават. Тия обувки, които носим, са човешки порядък на нещата. Тялото, с което живеем на земята, с него не можем да влезем в любовта. За да влезем, трябва да излезем из тялото навън. Мислиш, ако коремът ти е голям, да влезеш в любовта. С голям корем не се влиза. Какво ще се лъжем? Мислите ли, че с тесни гърди ще влезеш в любовта? Не може да влезеш. Мислиш ли, ако си болен, може да влезеш в любовта? Не може да влезеш. Аз се чудя някой път колко криво разбирате туй, което говоря. За Новата година говорих. Турили в моята уста, че след два месеца ще се свърши войната. Ами след два месеца като не се свърши войната? Аз не казах това. Казах: „Аз няма да ви кажа кога ще се свърши. Има възможност да се свърши през тази година.“

Всичко в живота може да се постигне само когато се прилага. Аз се чудя. Тук преди години имаше сестри. Дойде един брат от провинцията, ясновидец. От братството отидоха при него, да се осведомят за онова, което ще каже. Двама братя и сестри бяха тръгнали да идат в Македония, да проповядват. Доста напреднали сестри ходиха, врачуваха им. Тия врачувалници ги няма. Врачувалникът и врачувалниците изчезнаха. Сестрите ходиха да се учат какво ще кажат. Нямам нищо против врачувалниците и врачувалника, ако е чист извор. Опитай водата хубава ли е, чиста ли е. Щом пиеш, че побият те тръпки, зараждат се болезнени състояния в стомаха, тази вода не е здравословна. Чудни са суеверията. Казваха, че войната ще се свърши през октомври, през декември ще се свърши, на Рождество ще се свърши. Нареждат. Всички вярват, ще се свърши. Казвам, кой право казва? Казвам, онзи, който право казва, той трябва да е силен да наложи това. Единственият, Който може да наложи това, е само Бог. Онзи, Който е създал света, Той може да наложи, което иска. А пък хората, които са създадени, не може да наложат. Те може да врачуват. Врачувалник в Русенско, в Делиормана, правят спиритически сеанс. Явява се една сестра медиум на двайсет години. Един брат ръководи събранието. Започват много добре, явяват се духове. Най-после младата сестра казва: „Духовете заповядват ти да се ожениш за мене.“ Баща му не иска тази мома. Цял един скандал става. Нещо, което Бог заповядва, никой не може да се противи. Нещо, което Бог не е заповядал, всякога има противоречия. Всички неща, дето има противоречия, не са Божествени. Помнете едно правило: щом имате една идея, в която се раждат противоречия във вас, тя не е Божествена идея. Божествени идеи са онези, в които не се явява някакво съмнение: нито в ума, нито в сърцето, нито в духа, нито в душата. Някой дойде със съмнение, влиза и мисли, че е Божествено. То е човешки порядък.

Казвам, знайте, много рядко се отварят вратата на любовта на земята. Всичкото нещастие седи в това, че хората проповядват любовта на земята. Трябва да знаят кога е отворена вратата. На някои двете врати са отворени: на Божествената любов и на духовната любов. Физическата врата е затворена, не може да се прояви. Някои от вас имате желание да ви обичат. Оставете се от туй заблуждение да ви обичат. На какво основание ще ви обичат? За какво ще ви обичат? Нека имаме конкретно една идея. Един певец се обича за хубавия глас. Един цигулар се обича за хубавото свирене. Един художник се обича за рисуването. Здравият човек се обича за здравето, умният – за неговия ум, силният – за неговата сила, добрият човек за неговата доброта, не статическа доброта. Вие искате да ви обичат. За какво да ви обичат? Казва: „Той не ме обича.“ Сега, ако аз от вас изисквам да ме обичате, за какво може да ме обичате? Ако сте гладни, че може да ви нахраня, ще ме обичате. Ако сте жадни, че ви утоля жаждата, ще ме обичате. Ако сте болен, че мога да ви излекувам, ще ме обичате. Ако сте невежа, ще ви дам знание, да ме обичате. Нещо трябва да направя за вас, което е безкористно. Без да направя нещо, защо ще ме обичате? Аз съм пратен от Господа пророк, да оправя света. Вие ще тръгнете отподире, ще започнете да разгласите, че дошъл някой пророк на света. Тия пророци забъркаха света, защото са много. Във времето на Илия имаше четиристотин лъжливи пророци. Само Илия беше Божествен пророк, другите четиристотин бяха лъжливи, които казваха какво ще направи Господ. Четиристотин към едно. Питам, колко пророци има сега в света? Всичките пророци казват: „Да победим, силни да станем, нов ред ще турим.“ Че как ще турят този новия ред и порядък? Новия порядък го туря слънцето, порядъка го туря въздухът, порядъка го туря водата, порядъка го туря хлябът, порядъка го туря самата земя. Ние искаме да турим нов порядък. Откъде ще вземем този новия порядък? Някоя мома се жени за момъка, да живее щастливо. Откъде ще вземе щастието? Първата жена парясал, жени се за втора, и тя, глупачка, очаква да живее с него щастливо. Може да ви приведа доста примери за женени за втори път. То е човешки порядък.

Сега при нас. Не е въпрос за женитба. Повярваш в едно учение, ти си се оженил за него. Започнеш търговска работа, ти си се оженил. Свещеник си, ти си се оженил. Учител си станал, ти си се оженил. Целият свят е от женени хора. Казва: „Аз не съм женен.“

Помнете вратата на вашата любов на физическото поле и не позволявайте, когато вратата е отворена, да влезе някой с обути обуща. Който и да е, и светия да е, като дойде, да изуе обущата си. И цар да е, който и да е, трябва да се пази. Казвате: „Той е светец, може и с обути крака да влезе вътре.“ Аз не вярвам в един светец, на когото краката му миришат. Той е нечист. Аз не вярвам в един светия, на когото очите са гуреливи. Трябва да се очистят. Извинява се. Гурелите какво показват? Гурелите казват на светията: „Чист трябва да бъдеш.“ Той не е чист и гурелът казва: „Чист бъди в мисълта.“ Ще му каже: „Като дойдеш при мене, да нямаш гурели. Ще идваш, когато нямаш гурели.“ Аз, като гледам, по някой път идват хората при мен, съжалявам. Казва: „Аз много вярвам в тебе.“ Много вярва в мене. В какво вярва? Казва: „Може ли да ми помогнеш?“ Казвам: „Какво?“ Казва: „Имам нужда от две–три хиляди лева за една полица. Ти имаш толкоз вярващи богати, вярват в тебе. Като им кажеш една дума, ще ти дадат.“ Там е трагедията, че аз, като раздадох всичкото богатство, че никой банкер нищо не дава, нито признава, че съм дал. На който банкер да му кажа, че ми дължи, той ще повярва ли? Аз няма да бъда толкоз глупав да кажа, че съм дал нещо на света. Аз само за пример го давам. Отдавна съм събрал своето богатство. Всичко, каквото имам в света, е каймета, звонковото богатство го скрих. Сега ще намерите само каймета. Всички скъпоценности ги няма вече. Не мислете, че вие може да станете щастливи. Не се лъжете. Човек, който не е влязъл във вратата на любовта, той щастлив не може да бъде. Човек, който не е влязъл във втората врата на любовта, добър не може да бъде. Който не е влязъл в третата врата на любовта, той умен не може да бъде. Има един стих в Писанието, казва Христос: „Ето, хлопам, и кой отваря?“ Колко от вас има, на които, като е хлопал Христос, че са Му отворили вратата? Колцина от вас, които сте напреднали почти, имате същата опитност на онази негърка, която, на деветдесет години била негърката, живяла в Америка до една семинария, и студентите слушали, че казвала: „Господи, прибери ме, не искам да живея.“ Все туй казвала. Трима души се представили като трима ангели и една вечер хлопат. Казва: „Кой е там?“ „Трима ангели от небето. Господ ни прати, да ти вземем душата.“ „Кажете на Господа, че нея я няма тук.“ Ето в какво седи простата работа. Ще каже някой: „Аз много зная да свиря.“ Дадеш му просто упражнение, казва: „Чакай да го упражня.“ Изведнъж не може да свири. Какво знание има? Като му дадеш едно упражнение, не може да го изсвири добре. Имайте за любовта само едно свещено чувство.

Любовта еднакво постъпва и в Божествения свят, и в духовния, и във физическия свят. Само тя борави на физическия свят с най-малките величини, а в Божествения свят – с най-големите, в духовния – със средните величини. Може вие да се заблудите, като казвам малки величини. Малка величина или голяма величина, те са относителни мерки, но имат еднаква валидност. Ако имате едно същество, което има първата степен на любовта, може на гърдите му да поставите цялата земя, и то ще я носи. Леко ще я носи, като перце. Ако поставите на гърба му слънцето, и него ще носи като перушинка. Най-малкото същество невидимо, което притежава любовта, може да носи на гърба си земята и слънцето. Ще ви приведа пример. Когато Бог създаде Адама, беше целият рай на негово разположение, с всичките възможности, и той беше недоволен. Гледа: животните по-низши, но и те не може да го разберат. Като тури имена на тях, Адам направи една погрешка, че тури лоши имена. Магарето и до днес не може да се оправи със своето лошо име, което му тури. И волът не може да се справи, и свинята не може да се справи. Рибите, на които тури имена, не могат да се справят. За тия имена, които Адам им тури, сега ги пържат. Казват: „Кажи си името.“ Защо пекат рибите? Казват им: „Кажете си името, което Адам ви тури.“ И те, като не може да си кажат, пекат ги. Защо колят една овца? Казват: „Какво име ти тури Адам?“ Овцете не знаят какво име им тури Адам. Ние казваме, че Адам им турил имена. Адам трябваше да им тури ония имена, които бяха в Божествения свят. Не кръщавайте любовта с вашите имена. Вие как кръщавате любовта? Казвате: „Тя е Божествена любов, тя е духовна любов, тя е земна любов.“ За мене Божествената, духовната и земната любов е една и съща любов. Земната любов е спъната, вратата са затворени, понеже работи. Тя работи, затуй нейната врата е затворена. Много рядко се връща вкъщи, затуй вратата са затворени. Ще търсите любовта, когато се връща вкъщи. Тя е на работа, запретнала ръкави, работи. Не чака да я облекат с воали, с копринени дрехи, мъжа – с редингот.

Любовта носи три подаръка на света. Първият подарък, то е светлината, която носи за човешкия ум. Вторият подарък, това е топлината, добрите чувства, които носи за сърцето. Третият подарък, това е силата, храната, която носи за човешкото тяло. Любов, която не носи светлина за човешкия мозък, любов, която не носи топлина и добри чувства за сърцето, любов, която не носи сила и храна за тялото, това не е любов. Имайте известна мярка. Аз се чудя на големите заблуждения. Имах един приятел американец, доста способен американец, студент. Казва ми: „Аз мога да спра слънцето.“ Казвам: „Възможно е.“ Казва, че и земята може да спре, но не иска да прави този опит. Може да спре слънцето в себе си, своето слънце да спре, да престане да се движи, но да спре външното слънце, което се движи, то е невъзможно. Казва: „Аз може да го спра, да го потъмня.“ Тук имаме едно слънце: като завъртим ключа, може да потъмнее слънцето. Аз заповядвам на моето слънце, но да кажа, че аз заповядвам на слънцето горе, не си правя илюзии. Аз се радвам, че това слънце не се подчинява. Защо трябва да му кажа да не свети? Един ден ще кажа на хората: „Да ме слушате, понеже ще заповядам на слънцето да не свети.“ Оставете се от тия заблуждения. Не заплашвайте хората с любовта си. Аз искам новите хора да бъдат свободни от заблуждения. Може да кажа, че обичам парите. Обичам парите, но не съм роб на парите. Аз съм господар, те са слуги. Аз бих желал всичките хора да бъдат богати, но да бъдат господари на парите. Аз бих искал всичките да носят злото, но да бъдете господари на злото. Не да бъдете роби на злото. Аз бих желал да бъдете добри, но бих желал да бъдете слуги на доброто. Злото да ви служи, да бъдете господари на злото, а вие да бъдете слуги на доброто. Това са Божествени правила. Ако ти не може да бъдеш слуга на доброто и ако ти не може да бъдеш господар на злото, ти в първата врата на любовта не може да влезеш. Първото нещо е да станеш слуга на доброто и да бъдеш господар на злото. Тогава ще те пуснат да влезеш през първата врата на любовта. Ще изуеш обущата си да влезеш в първата степен на Божествената любов на земята. Аз ви казвам как може да влезете с изути крака в Божествената любов. Като бъдете господари на злото и слуги на доброто, да си изуете обущата и да слушате онова, което Господ ще ви каже. Той ще ви каже следното: „Идете да разнасяте любовта Ми по целия свят. Чух въздиханието на всички души в света, идете да разнесете любовта Ми по целия свят.“ Тъй ще каже Господ. Сега не мислете, че туй, което имате, не е важно. Това са ценности. Сегашните ви ценности, ако не се обърнат в ценности на любовта, един ден ще се обезценят. Туй, което сега имате, ако не вземете предпазителни мерки, един ден всичкият ваш капитал няма да струва нищо. Вие ще мязате на онзи българин, който в 1914 година вложил 600 000 марки в една германска банка и казва: „Осигурих се.“ След шест месеца дойде в Германия инфлацията, и му пишат: „Господине, ще дойдете да изтеглите шестстотинте хиляди марки, понеже не можем да водим сметка за тях.“ Шестстотинте хиляди марки стрували само десет стотинки. А според правилата на банката не можело да се води сметка за по-малко от 30 стотинки. Като отишъл българинът, и касиерът, като го гледал, му казва: „От мене ти давам един милион и двеста хиляди, за да може да имаш сметка.“ Питам, какво ще добиете с 30 стотинки в банката?

Аз не искам да се хвалите с 600 000 марки, не искам да се хвалите с 1 300 000, не искам да се хвалите и със сто милиона марки. В германската инфлация някой път за един милиард не може да вземеш един обед. Всички трябва да имаме едно понятие: да дойдем, да се приближим до Бога, да не ни е срам. Да се срамуваме от съвременната бъркотия. Срамуваме се, че сме слаби. По някой път срамуваме се, че сме страхливи. Хубаво, ако си страхлив. Защо, като се отвори, влизаш с обущата вътре? Значи не си от страхливите. Страхлив си само дето има дърво, дето има бой. Там, дето няма бой, много си смел. Аз уважавам хората, които са смели, дето има бой; дето няма бой, са страхливи. Според мене човек, който не се бои от любовта, той не е герой. Онези, които се боят от любовта, са герои. Онези, които са безстрашни при злото в света, те са гeрои. Щом дойде любовта, треперят ти гащите. Ти от едно треперене на любовта ще научиш много повече, отколкото всичките геройства. Сега може би тия сравнения са контрастни. Те съответстват на „както Ме е Отец научил.“ Аз искам всички да знаете какво ви е научил. Всички вие сте дошли тук и сте подписали, и аз виждам онова, което сте подписали. Дошли сте на земята да слугувате на Господа. Вие мязате на онази булка в Шуменско, Новопазарско. Като била мома, дядо ѝ подарил Евангелие. На шестнайсет години била. Турила го в сандъка и отгоре си турила прикята, която приготвила за женене. Оженила се и се ражда едно момче. И когато става на шестнайсет години, умира ѝ детето. Дотогава Евангелието стояло в сандъка. Започнала да го рови и намерила Евангелието. Почва да го чете. Събира в селото всички жени, чете им Евангелието, та те да не живеят като нея. Казва: „Аз съжалявам, че като мома не четох Евангелието, и сега ме наказа Господ, да го чета след шестнайсет години. Като се ожених, родих едно дете и трябваше да ми вземе детето, за да чета Евангелието. Моля ви се сестри, четете Евангелието, преди да са отишли децата ви. Много тежко е да се чете Евангелието, след като замине детето. Аз ви моля, не чакайте да умрат децата ви, че да четете Евангелието, но още сега започнете.“ Извадете туй Евангелие на любовта. Един евангелист във Варненско се обърнал, взел си Библията и мислел, че всичко ще му върви добре. Обаче всичко изгубил и най-после се разсърдил и казва: „Откак взех тази книга, назад ми тръгна.“ Тури я в огъня, изгаря я и изскача едно малко листче, и той чете на него: „Бог е любов.“ Тогава той разбрал. Тогава се съвзема и му тръгва напред. Купува си нова Библия и разбира Библията. Казва: „Докато четях Библията на безлюбието, не ми вървеше. Сега чета Библията на любовта.“

Казвам, започнете вие да четете Библията на любовта, тогава ще се оправи светът. Туй е новото.

Отгоре всички сте се подписали. Слезли сте за любовта да слугувате. Сега още седи Евангелието в сандъка. Сега турците казват... „Любовта е занята. Стойте при вратата и чакайте, като се отвори вратата, да влезете.“ Поне гледайте веднъж да влезете, и да видите тази горяща къпина, да чуете гласа, да си изуете обущата, и да чуете какво ще каже Господ: „Чух въздиханието на човешката душа, пращам ви да идете да разнесете любовта Ми по целия свят“, за да влезете всички във вратата на любовта, която Бог е отворил.

Езикът на любовта е най-нежният език, който някога ще чуете. Сега слушайте. Казвате, не сте живели. Казвам да изпълните обещанието, което сте подписали по любов, без никакво насилие. Да съжаляваме, че много сме закъснели.

Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.

Четиринадесето утринно слово.
24 януари 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни