Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_01_24 С благодат и истина24.I.1943 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 24 януари 2011 - 20:26

От книгата, "Проявление". Неделни беседи (1942–1943). Том I (беседи 1–20). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



С благодат и истина


„Отче наш“

„Благост“

Ще ви прочета само 14-и стих от първата глава от Евангелието на Иоана: „И Словото стана плът и всели се между нас и видяхме славата Негова, слава както на Единороднаго от Отца, пълен с благодат и Истина.“

За нас, хората на Земята във физическия живот, духовният живот и Божественият живот не е понятен. Някои не струват хас от земния живот, но не знаят, че той е само отражение на Божествения. Онзи, който не може да разбере земния живот, той Божествения никак няма да разбере.

Сега трябва едно разбиране, туй е реалното разбиране. Човек трябва да знае кога е гладен и кога е сит. Трябва да има два усета. В глада има едно активно състояние, едно неспокойство, незадоволение. В ситостта има спокойствие, почивка изисква човек. Те са две състояния. По кое се определя кога човек е сит и кога е гладен?

Сега често казват, че някой човек е духовен. Как ще определиш? Божественият човек и физическият човек си мязат, само че на Божествения човек главата е нагоре, а на земния човек главата е надолу. Туй е и в съвременната фотография. Когато фотографирате нещо, отражението е обратно. Трябва да го поставите в първото положение. Истинския живот трябва да го поставите във фокус. Онези, които не разбират този закон, като фотографират, дават тези негативи, дават изопачен живот. Казват: „Не мяза на човека, с главата надолу е.“ Огледайте се в една бистра река и ще видите, че човек в реката е поставен с главата надолу, а с краката нагоре. Вие сте с главата нагоре и с краката надолу, а гледате образа във водата, че неговата глава е към центъра на Земята, а вашата е към центъра на Слънцето.

Най-първо трябва да се избавим от известни илюзии или самозаблуждения, които съществуват във физическия свят. За пример, някой път човек е недоволен. Щом си недоволен, имаш отражение. Виждаш човека с главата надолу. Вземи огледалото и може да го поставиш с главата нагоре. В огледалото ще видиш себе си. Само че в огледалото не може да го накараш да говори. Той може да направи всичките гримаси, но никога не може да чуеш гласа. Може би човек още по-напреднал да направи този в огледалото да говори. За бъдеще туй ще го направят. Един ден ще направят тъй, както скулптура, и второто лице там да говори. Може да турят един апарат и каквото ти си казал, и той ще говори. Казва: „Знае да говори.“ Но точно ще каже това, което ти казваш, нищо ново няма да каже от себе си. Ще каже само онова, което ти си казал.

Ние, съвременните хора, сме само автомати на същинския човек в нас. Ние говорим това, което той е говорил в нас. Казва: „Аз много зная.“ Знаеш толкоз, колкото той ти е казал. Той като престане да ти казва, ти млъкваш, не знаеш повече от това. Сега е необходимо едно огледало. После, човек сам не може да се огледа. Приятно е огледалото. Ти на физическия свят може да се оглеждаш. В Божествения свят, ако останеш там, не може да видиш себе си. Щом слезеш на Земята, ще видиш какво нещо е Божественият човек в умалена форма. В духовния свят човек е толкова голям, че не може да го фотографираш по никой начин. Като слезе на Земята, може да го фотографираш, виждаш го в умалена форма.

Трябва да имаме една ясна представа за физическия свят. Тепърва трябва да се изучава. Цялата материална Вселена представя нещо подобно на нашата Земя. Тя има своя ос, има северен и южен полюс, има изток и запад. Онова, което става на Земята, става и в материалната Вселена. Туй, което става в цялата Вселена, става и на Земята. Следователно когато ние говорим за Земята, за земния живот, разбираме за в бъдеще след милиони години, понеже човек няма да живее само на Земята. Той хиляди, милиони години ще пътува от свят на свят, от земя на земя, от слънчева система в друга слънчева система и ще учи. Сега е бил малко дете в отделенията. Казва: „Какво има за в бъдеще?“ Той [си] представя Небето такова, каквото не е. Той докато дойде да живее в Небето, ще мине много време. Той трябва да завърши своята екскурзия по всичките материални светове и тогава само ще надзърне в Божествения свят и тогава ще бъде готов да разбере.

Сега тия работи ги считате като „Хиляда и една нощ“. Може някои от вас да кажат: „Дали това е вярно или невярно?“ Вие казвате: „Тия работи не са верни.“ Туй, което сънувате в съня, вярно ли е? Като се събудите, това, което сте видели в съня, в действителния живот не е вярно. В съня съвсем друг е животът. След като се събудите, животът се различава от сънния ви живот.

В туй няма противоречия, защото тъй, както е Божествената реалност, без сенки тя не може да се разбере. Един художник, който не може да тегли една хубава линия, не може да нарисува една картина. Един художник, който не знае как да нарисува сенките, той не знае как да нарисува една картина. Мислите ли, че да нарисувате един нос е лесна работа? Малко художници съм виждал, които да са нарисували вярно един нос. Малко едно подвижване на тази линия на носа дава съвсем друг образ. Защото, ако носът е дълъг, показва, че е обективен, очите му са отворени, всичко вижда. Ако носът е много широк, тогава е много чувствителен, обича да си похапва, обича удоволствията, работлив е, но той обича другите да работят, а той да заповядва. Ако е много дълъг, е взискателен, каквото направиш, все ще коригира. Посолиш яденето – ще прави въпрос, че повече сол си турил. Затуй на такъв човек с дълъг нос ще оставиш яденето неосолено. Ще кажеш: „Вие сте добър, вие сте специалист.“

Сега тези неща са вметнати, за да разберем духовния свят. Защото, като ви говоря за кухнята, ако ти не разбираш обикновената кухня, как ще разбереш кухнята на своето сърце, как ще разбереш кухнята на своята мисъл? Че и мисълта си има кухня. Там, в умствения свят, се вари боб със зехтин и се вари без зехтин, сол му се туря, някъде не се туря. И в духовния свят, и в Божествения свят и там се вари боб.

Вие ще кажете: „Какъв е Божественият свят?“ Какъвто е физическият свят, такъв е и Божественият свят. Духовният свят и от двата има еднакво. Ние трябва да се запознаем с физическия свят в неговите подробности. Ако един човек не може да види красотата в своята ръка, ако един човек не може да види красотата в своя крак, ако един човек не може да види красотата в своите рамена, ако един човек не може да види красотата в своите уши, в своите очи, в своите уста, той нищо не е разбрал.

При създаването на човека са взели участие най-възвишените същества. Най-после взел участие и самият Господ. Те като го създали, Той взел, че го доправил и го направил по образ и подобие Свое. Казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие. Но по образ и подобие ще го разберем, като проучаваме този човек какъв е. За да го познаем, трябва светлина. Представете си, че вие влизате в този салон, когато е пълен с хора, но вечерно време, няма светлина – какво ще видите? Ще чуете шум само, но тия хора как са разположени няма да ги видите.

За да разберем физическия свят, имаме засега доста малка светлина и не може да видим света такъв, какъвто е. Ние недовиждаме нещата. Не е станал пълен ден. Сега идва зазоряването и туй го наричат „тъмен век“. От 8000 години е наречен „тъмният век“ и едва сега започва да се пуква зората. Сега ще изгрее духовното слънце и този свят ще има съвсем друг облик, отколкото сега. Без тази Божествена светлина ще знаем толкоз, колкото може да ни се открие сега. Вие във вашите умове може да си предполагате дали това е вярно. Аз може да ви задам много въпроси. Вие, които живеете сега тук, вярно ли е, че живеете? Аз искам от вас доказателство.

Правят в Сливен един сеанс. Един наш приятел, Димитър Голов, прави сеанса. Явява се един дух, и [Димитър Голов] пита духа: „Ти знаеш ли кой съм?“ Духът му казва: „Ти си Стоян Станчев.“ Той казва: „Аз съм Димитър Голов.“ – „Ти не си никакъв Димитър Голов, ти си Стоян Станчев. Ти си Станчев, понеже стоиш до медиума. Ти си Стоян, понеже стана причина той да заговори и аз да дойда, затова си Стоян Станчев.“ Значи, говори му по дух.

Един музикант след като свири, аз мога да кажа дали той е музикант. Преди да е свирил, не зная какъв музикант е. Но щом като свири, вече зная дали е музикант. За да бъде човек музикант, той трябва да носи онова име, което си го създава. Ние казваме за някой човек, че е добър. Един човек не може да му туриш името „добър“, докато той не проявява доброто. Като прояви доброто, тогава може да му кажеш, че е добър. Като прояви разумността, тогава може да му кажеш, че е разумен. Като прояви справедливостта, тогава може да кажеш, че е справедлив. Като прояви Истината, тогава може да кажеш, че е истинолюбив. В Божествения свят само тогава те кръщават с туй име. Тук, на Земята, казват, че някой е истинолюбив човек, но той е статическо положение – прилича на човек, но същинският човек е онзи, който се проявява.

Следователно същите заблуждения съществуват у хората за Бога. Хората имат много понятия за Бога. Някой път те Му се молят, молят, но Той не ги чува.

Имаме в Стария Завет един пример, когато Израилският народ стана идолопоклонски, служил на лъжливи богове, искали да знаят где е истинският Бог. Отива в това време Илия и казва: „Да принесем жертвоприношение на Бога и Онзи Бог, Който изпрати огън да пояде жертвата, Той е Бог.“ Събират се 400 души лъжливи пророци и от сутринта започват да викат: „Ваале, Ваале, Ваале!“. Илия ги подиграва и им казва: „Викайте по-високо, може да спи, може да е зает с някаква работа, недочува, викайте по-високо.“ След като са се молили дълго, не слиза огън от небето. Тогава Илия направил жертвоприношение, заколва жертвата, помолва се и след известно време слиза от небето огън и пояда жертвата. Тогава Илия избива тия лъжливи пророци.

Сега онези, които не разбират философията, казват: „Как тъй да се избият пророците?“ Много естествено става това избиване. Лятно време Слънцето не избива ли снега? Всичките глави на снега падат, нищо не остава. Всичките ги изколва до една и на какво стават? Обръщат се на вода и хубави извори. Зимно време, погледнеш, пак започват да възкръсват тия изкланите пророци. Илия ги изкла. Но сега имаме още повече пророци, сега пак трябва да се колят.

Трябва да се изучава физическият живот на хората, понеже той съдържа Божественото в себе си. Той е едно семе, което съдържа всичките възможности. По някой път много духовни хора казват: „В Небето да идем, Небето е разумният живот, там ще изучаваме човека на Земята.“ Щом започнем да изучаваме човека на Земята такъв, какъвто е, ние сме вече в Божествения свят. Щом ти си в Небето и ако идеш да търсиш това, което е на Земята, ти си на Земята. Вие ако се качите в Небето, да ви заведат, вие няма да видите никакви ангели, никакво Божество. Ще видите празен салон, навсякъде празнота. Ще гледате една пустиня, ще се върнете и ще кажете: „Няма нищо там.“

Хората имат едно смътно понятие за Небето. Невъзможно е да стъпи човешки крак в Божествения свят, той може да го зърне отдалече, но там да влезе е невъзможно. На мене няма това да ми разправяте: „Може да го зърне, да го види.“ Често мене някои са ми казвали, че са ходили в Божествения свят и видели Бога. На сарафина не може да прокараш позлатена монета за златна. Като вземе монетата, пробва. Щом се изтрива златото, знае, че е позлатена. Щом не се изтрива и като я претегли вижда, че има известна тежест, знае, че монетата е истинска.

Истината има една определена тежест, която никога не се мени. Единственото нещо, което има тежест, без да се изменя в цялата вечност, това е Истината. И следователно чрез Истината ние подобряваме знанието, подобряваме Любовта, защото Любовта няма тежест. Това е нейното преимущество. Единственото нещо без тежест е Любовта. Единственото нещо, което е безгранично, то е Мъдростта. Единственото нещо, което тежи и което никой не може да дигне, то е Истината. Ти Истината не може да я мръднеш никъде. [Тя е] туй, което никой не може да го мръдне, но което е толкоз подвижно, че то като иска, навсякъде се движи. Като не иска, никой не може да го мръдне. Никое божество, никой ангел не може да го мръдне. Що е Истина? – Туй, което никой не може да го мръдне. Що е Истина? – Туй, което никой не може да го претегли.

Туй са моите определения с кратки думи да ви кажа какво нещо е Истината. Сега, има една Истина, която е отражение. Аз не говоря за това, то е друг въпрос. Като говориш за Истината, да живееш в нея. Да живееш в Истината и да говориш за Истината са две неща различни. Да живееш в Истината с Любов е едно нещо и да живееш в Истината без Любов е друго нещо. Ти тогава ще живееш в света на мъчението. Да живееш в Истината без Любов е ад, да живееш за Истината с Любов, това е рай. Що е пъкъл? – Да живееш в Истината без Любов. Що е рай? – Да живееш в Истината с Любов.

Следователно ние, хората, сами си създаваме нашия ад и нашия рай. Ти отхвърляш Бога и казваш: „Няма Бог, няма Любов“ – ти създаваш ада тогава. Казвате: „Защо Господ създаде ада?“ Ти го създаде. Измени възгледа си, възлюби Господа и веднага ще дойде раят.

Всичката съвременна философия е в това: има ли Господ, няма ли Господ. Цели томове се пишат за това. Щом Бог Го няма, адът е там. Щом признаваме, че има Господ, рай има. Като вляза в някой дом, гледам, всичките скръбни – Господа Го няма. Като вляза в друг дом, усмихнати са хората – Господ е там. По някой път гледам по лицата на хората, или като пипна ръката, казвам: Господ е тук. Някой път го няма, студена е ръката, суха е, живот няма. Гледаш някое същество бездушно, хилаво, погледна веждите – недоволно. Казвам: Защо си недоволен?

Един млад момък питам: „Защо си недоволен?“ Казва: „Имах една мома, обикнах я, изигра ме.“ Казвам: „Ти си обикнал чужда, тя не е била от твоето ребро. Има една жена, която Господ е създал от твоите ребра. Ти си обикнал чуждата. Ти ще опиташ, ще пипнеш и ако уйдисват на място – тя е, ако не уйдисват ребрата – ще оставиш, тя е чужда жена. И да се жениш за нея, ще ти я вземат.“ Сега някой момък иска да се жени. Трябва да види дали е от неговите ребра. Той е имал 13 ребра и от двете тринайсeти ребра е направена жената.

От туй число 13 и дявола го е страх. Дяволът и до днес казва: „Тази глава ми побеля от жената. Що ми трябваше да кажа на тази жена да яде от забраненото дърво? Главата ми побеля от туй“. Той се оплаква и казва: „Никога не бих накарал една жена да яде плода. Нейната глава не побеля, но моята побеля. Вижте на какъв хал е главата ми, смазала я, толкоз хиляди години все заради нея ме гонят – все заради жената.“ Туй е фигура на речта. Гонят го, понеже дяволът предаде едно учение на Ева без Любов. Той създаде ада. В този ад го тури Господ, във вечния огън.

Туй, което направим без Любов, в този ад ще влезем, да го опитаме, да знаем за бъдеще как се лъже. Казвам: Вие сега ще идете в своя си ад, който създадохте. Жената, която лъгала един мъж, ще иде в ада; мъжът, който лъгал една жена, ще иде в ада, който създал. Едно дете, което лъгало баща си и майка си, ще иде в ада. Слугата, който лъгал господаря, ще иде в ада и господарят, който лъгал слугата си, ще иде в ада. Всеки в своя ад ще иде. Учители, свещеници, всички, без разлика, в ада ще идат. Всички, които употребяват Любовта, в рая ще идат. Тук няма никакво лицеприятие.

Та казва Писанието, че е „пълен с благодат и Истина“ Онзи, Който дошъл. Казвате: „Христос как е издържал?“ Само един човек, който е обосновал живота си на Истината, той може да издържи тия страдания. Не е въпрос само за страдания. Много хора са страдали като Христа, но да издържиш страданието, да не роптаеш... Виждаме, Христос и при най-големите страдания казва: „Прости им, Господи, защото не разбират този въпрос.“ Най-после и Той се намира в едно противоречие, казва: „Тъй както вярвам, в Твоите ръце предавам душата си. Туй, което е добро за Тебе, то ще бъде добро и за Мене. Аз понасям с радост всички тия страдания.“ Христос понесе скръбта с радост. Сега ние искаме да понесем страданията и да имаме радост. То е обратен процес. То е най-лесното. Всеки човек, като му дадеш, благодари. Да намериш хора, които благодарят, когато вземеш от тях. Като те обере, няма да благодариш. При какви условия да те обере?

Представете си, че са завързали 20 кила злато на врата и [са] ви хвърлили в реката или в морето. Онзи, който дойде да те обере, да вземе тия пари, той ще спаси живота ти. Значи един човек, който те обира, той те спасява. Ако един човек те обира, за да те спаси, е едно нещо, но ако след като вземе златото и наместо златото тури два килограма желязо, то е съвсем друг въпрос.

Та казвам: Ние, съвременните хора, трябва да имаме съвсем ясна представа за живота. Какъв трябва да бъде животът? Всички искате да бъдете щастливи. Днес може да бъдете щастливи, щом днес може да имате Любовта. Няма нищо по-ценно от Любовта. Един поглед на Любовта струва повече от цялата Земя. Да ви дадат един поглед на Любовта е по-ценно, отколкото цялата Земя със злато да ви дадат.

Вие разсъждавате да имате погледа на Любовта и да имате златото на Земята. Те са несъвместими. Земята е слугиня, служи на погледа на Любовта. Следователно тебе не ти трябва слуга. Тя ще те научи как да слугуваш, пример дава как да станеш господар. Съвременните хора искат да бъдат господари. От Земята ще се научим да слугуваме на Бога. Тъй, както тя слугува, и ние ще слугуваме. Голямо търпение има Земята. Тя изтърпява, нечистотии хвърляме, преработва тия работи.

Хората не разсъждават, казват, че Земята не е жива, но мъртва материя, една топка, която се върти. Едно заблуждение е. Никаква топка не е Земята. Земята е едно живо яйце, голямо яйце, от което всичко се измътя. Яйце, което съдържа всичките яйца в себе си, яйце, което има всичките възможности.

Пратени сте на Земята да добиете едно от нейните качества. Другояче защо човек ще дойде на Земята? Бог от тази Земя извади онази есенция, най-чистата материя, и създаде човешкото тяло, което отговаря на всичките части на Земята. Има нещо в човека, което отговаря на цялата Земя. Има нещо, което отговаря на Северния полюс, има нещо, което отговаря на Южния полюс, има нещо, което отговаря на изток; има нещо, което отговаря на запад. Защото северът, това е Истината, или посоката на нашата глава. Северът е горе – нашата глава, югът е долу – нашите крака. Югът е Добродетелта. За да бъде човек добър, в него трябва да е добре организиран южният полюс. За да бъде истинолюбив, трябва да е организиран северният полюс. Или, ти за да бъдеш истинолюбив, главата ти трябва да бъде добре организирана. За да бъдеш добър, сърцето ти трябва да бъде добре организирано.

Сега, аз за това, което ви говоря, не мислете, че всичко може да го направите. Върху този въпрос няколко милиона лекции ще ви държат, докато го разберете. Аз мисля, още десет милиона лекции има да слушате върху този въпрос и тогава едва ще надзърнете. Десет милиона лекции като ме слушате, слънцето на хоризонта ще се покаже. След десет милиона сказки Божественото слънце ще го видите и ще кажете: „Разбирам.“

Сега вие ще кажете: „Много дълъг период.“ Десет милиона сказки, по една на година – десет милиона години. Който отива на театър, не трябва да се интересува за времето. Десет милиона години за мене нищо не значат. Десет милиона години за мене са един Божествен ден. Вие ако влезете в Небето, десет милиона години като седите, като ви кажат да се върнете, ще кажете: „Чакайте, едва сме влезли.“ В този, щастливия живот, времето ще ви се види малко, ще кажете: „Нищо не съм видял.“ Нещастието продължава времето, щастието го съкратява. Следователно блаженството е така съкратило времето, че милиони години нищо не значат. Нещастията, мъчнотията така са продължили времето, че минутата са я направили милиони години.

Сега не искам да ви кажа къде е Господ, искам да се занимая с онова, което Господ е направил. Казва: „Бог никой никога не е видял.“ Казва: „Бог взе пръст, направи човека и вдъхна дихание.“ Виждали ли сте строежът на ръцете какво означава? Възлите какво означават, първият пръст какво означава, вторият пръст, третият пръст, какво означава дланта ви? Една жена не може да живее с мъжа си. Аз да ви кажа защо: тя не е запозната с повърхността на ръката. Щом я бие мъжът ѝ, не познава ръката. Щом познава горната част на ръката, мъжът като писано яйце ще я гледа. Мъжът, който страда, не познава долната страна на ръката. Защото долната страна на ръката на мъжа е жената. Тази жена, която носи [на] ръката [си], не познава, че [с] онази, която е вън, как ще живее? Съобразно тази жена, която носи на ръката си, както познал, така ще познае и онази жена.

Сега практически вие искате хората да бъдат добри с вас. Помнете един закон: Човек, който не знае как да се отнася добре със своето тяло, със своите ръце, със своите крака, със своите очи, със своя нос, със своята уста, със своите гърди, със своя стомах, и хората не може да имат уважение към него. Ако нямаш уважение към своята глава, за своя мозък, туй вещество, което Бог е турил, онази сила, която е скрита... Ако нямаш уважение за своето сърце, за живота (понеже сърцето е свързано със слънчевата система, с енергиите на живота)... Ако ти не си добре запознат с дихателната система, която вдъхва диханието вътре на Бога и то оживява...

Вие мислите да умрете и да идете на оня свят. Нищо няма да научите. Господ ви е пратил тук да учите, вие искате да изклинчите, че в оня свят да идете. Малките деца от отделенията отиват в университета. Оставете тия работи, свършете отделенията, прогимназията, гимназията, университета, после ще влезете в живота. То е естественият ход. Може да идете и в оня свят, но само външно ще го видите. Вие не можете да вземете участие вътре в живота.

Ти искаш да те обичат хората. Знаеш какво нещо е да те обичат? Трябва да участвуваш в живота. Какво си направил, за да те обичат? Досега Бог, Който те е създал, не си Го обичал, нищо не си направил заради Него, искаш другите хора да те обичат. То е невъзможно. Според както мислим, както чувствуваме, Бог възвръща нашите мисли на Земята и всеки от вас преживява своя си живот. Казвате: „Дотегна ми да живея.“ Че как живееш?

Сега аз нито на кафе гледам, нито на боб гледам. Аз съм човек, който съм изучил туй, което Бог е създал. Цялата природа съм я проучил тъй, както никой друг не я [е] проучил. Аз съм проучил дърветата така, както никой друг не ги е проучил. Аз съм проучил камъните тъй, както никой друг не ги е проучил. Аз съм проучил водата тъй, както никой друг не я е проучил. Казвате: „Кога си ги проучил?“ Кога съм ги проучил, то е моя работа. Че съм ги учил, учил съм ги. Искам да ви кажа, че и вие трябва да учите. Всекиму се дават условия, но ако не вложите Любовта в онова, което Бог е създал, няма да имате никакъв успех.

По какво се познава Любовта на Бога? Търсите Любовта. Изядете една ябълка – то е Любовта на Бога. Този сладък вкус е излязъл от Бога. Ядеш една круша – този вкус иде от Бога. Дишаш – туй приятното, което въздухът има, то е излязло от Бога. Светлината приемаш – туй приятното, което светлината създаде, то е Бог. Светлината, Божественото възприемаш и ти казваш: „Къде е Господ?“ Туй приятното, което възприемаш, то е Бог. Ако Този, Който ти е дал радост и веселие, милиони години е проявил дълготърпение и ти не Го познаваш и питаш: „Къде ли е този Господ?“, то е материално схващане. Търсиш Го някъде.

Но всяко нещо има свой фокус. Поставете се точно на фокуса, нито напред, нито назад, но на фокуса, дето предметите са най-ясни. Щом си неразположен, не си на фокуса. Щом си болен, не си на фокуса. Щом си сиромах, не си на фокуса. Щом си невежа, не си на фокуса. Щом не говориш Истината, не си на фокуса. Щом не ти вярват, не си на фокуса. Щом се разболяваш, не си на фокуса. Щом умираш, не си на фокуса. Тури се на фокуса веднага, няма да умреш.

Да ви приведа един пример. В древността осъдили на смърт един престъпник. Царят дошъл и искал да види неговото наказание, понеже извършил много престъпления. Той казва на царя: „Аз съзнавам всичките престъпления и ще ги изправя. На всички хора, които избих, ще им върна живота. Ако ме убиеш, по-велик няма да станеш. Аз като вляза в света на душите, ще ти направя повече пакост. Остави ме да живея – и на тебе ще бъде добре. Сега зърнах Господа и ми остава сега онова, което видях, да го изпълня. Ако не го изпълня, тогава ми тегли присъдата.“ Царят се поусмихнал и казал: „Дайте му свобода.“ Този престъпник станал един от най-големите светии на времето си. Станал най-ученият човек, донесъл на царя и държавата най-големите блага.

Трябва да бъдем готови да изправим прегрешенията си. Ще кажете: „Всичко туй го направихме, ще го изправим, понеже зърнахме лицето на Бога. Както бяхме усърдни да правим престъпление, така ще бъдем усърдни да правим доброто. Както бяхме усърдни да направим своя ад, така ще бъдем усърдни да направим своя рай. Защо да не се заемем да създадем нашия рай? Какво ни коства да създадем нашия рай сега?“ Може да ви наведа много примери. Ако четете Библията, там има една земя, която е наречена Офир, дето има много злато, слонова кост, търсят тази земя, знаменита е била. Тази земя изчезнала, понеже царят, който живял в тази земя, имал 600 жени и много жестоко се отнасял към своите поданици, към народа си много зле се отнасял. Един ден дошъл ангел от Небето и му казал: „Господ иска да измениш живота си, да не се отнасяш така зле. Търпението се е изчерпало на Бога, по този начин не може да търпи да живееш.“ Царят веднага заповядал да го екзекутират. Не признавал никого. Вечерта още паднали бодли от небето и разрушили цялата земя на тоя цар.

За този разказ имаме разказа за Содом и Гомор. Че туй е станало с нас! Онази земя, в която живеехме, изгонването на човека от рая е из тая земя. То е описано като за Адама и Ева, но то е съвсем друга история. Тя седи така: Съществувала една раса много възвишена, която раса се е отклонила от Бога, влязла вътре в материята. Та покрай тях и другите по примера вървят. Синът върви по примера на баща си. Дъщерята върви по примера на майка си.

Един от тия първичните, които са останали да не съгрешат, е Христос, Който слязъл на Земята, за да възвърне човечеството. Сега всичките решиха да поправят погрешката. Той отиде в ада и показа погрешката им, какви са били техните заблуждения, извади ги.

Казвам: Поправете вашите погрешки на миналото. В целия свят поправлението трябва да стане, да се поправят всичките погрешки. В какво седи новият ред на нещата? Брат брата не трябва да изнасилва. Брат сестра си не трябва да изнасилва. Господар слугата си не трябва да изнасилва. Слугата господаря си не трябва да изнасилва, учителя – учениците си, учениците учителя си не трябва да изнасилват. Никакво насилие в разумния живот не се позволява.

Онова, което разрешавахме на Земята, говори не за горния живот. На какво замязахме? Сега погледнете тия хора на какво мязат, като ги срещнеш. По-напред бяха ангели, сега те са изопачени, черепите, ръцете им, очите са като на един престъпник. Ръцете на убийците са дебели и къси, главата – чрезмерно широка, челото много ниско, отпред сплеснато, отзад издигнато. Разгледайте главата на един вълк, разгледайте главата на един тигър, разгледайте главата на една кобра – тя е широка при ушите. Всички ония същества, които са миролюбиви, имат съвсем друга конструкция.

Ние искаме сега такива, каквито сме, да влезем в Царството Божие. Аз ви казвам: Вие от една круша може да вземете един неузрял плод, но няма никакъв вкус. Може да го вземете да го консервирате. Избират се най-хубавите плодове за това.

Хората са плодове на Божествения свят. Бог очаква. Ние ако не станем най-хубавите плодове, каква цена имаме? Ако Бог се е жертвувал заради нас, защо и ние да не се жертвуваме за Бога? Бог не изисква това. Той сам се е жертвувал. Следователно и ние ще се жертвуваме. Бог като се е жертвувал, ни най-малко не се е изгубил, проявил [е] своята сила. Ние като се пожертвуваме в света, ставаме силни. Сега всички казват: „Като се пожертвува човек, става лошо.“ Като се пожертвува човек, става силен. Ледът като се стопи и стане вода, водата е по-силна. Водата като пара е още по-силна. От пара пак може да се превърне на вода. Водата може да се превърне на лед. Всякога, когато нещата се превръщат от едно състояние в друго, водата е по-силна от леда, парата е по-силна от водата.

Та казвам: Ако ние се пожертвуваме, ние ще станем по-силни. Вие мислите, като се пожертвувате, ще изгубите нещо. Не, ще се трансформирате. Вие срещнете един учен човек. Най-първо не се заражда Любов, но гледате по кой начин е станал [учен], да вземете знанието, и вие да станете авторитет. Пример за такъв авторитет имаме за един млад българин, млад момък, името му Илия, сега е в Америка, Илия първозванец. Кортеза се прочува като ясновидка. Той отива със смирение и гледа какво прави. Шест месеца седи и гледа, най-после се подига и казва: „Зная повече от Кортеза.“ Видял, че кади на всяка икона с тамян. Този Илия се фотографира и туря Бог Отец от дясната си страна, Сина Божи Христа туря от лявата си страна, Духа Святи – отгоре и той по средата. И на мене ми изпрати един образ – прочул се в света.

Така знание не се добива. Един учен човек като срещнеш, ще го залюбиш. Ако искаш да ти даде знание, един учен като срещнеш, ще го възлюбиш. Един художник като срещнеш, ще го възлюбиш. В света хората се изявяват само като ги възлюбиш. Да възлюбиш ближния си. Приложете закона. Ако ти не може да възлюбиш човека, всякога ще бъдеш невежа.

И себе си да възлюбиш. Често и върху себе си хвърляте съмнение. Донякъде вярвате в себе си. Като остареете, казвате: „Остарях.“ Ти започваш да се лъжеш, че си остарял. Кой ти каза, че си остарял? То е първата измама на дявола, че си остарял. Поумнял си. Казва: „Аз се подмладих.“ Младостта носи сила в себе си. Младостта носи голяма сила. Посланието казва: на младите, които победиха лукаваго. Кои са млади? – Които побеждават лукаваго. Кой е стар? – Който никога не се обезсърчава. Ако ти си се обезсърчил, че си стар, де ти е знанието? Като гледам, някои стари казват: „Побеля ми главата.“ Мене не ме интересуват твоите бели коси, но ме интересува чисто ли е сърцето. Главата е побеляла, но сърцето не е побеляло, умът не е побелял. Ако побелее умът ти и сърцето ти, вече има на какво да разчиташ. Светлината и желанието, то е здравословно състояние.

Казвам: Приложение трябва. Вие седите по някой път и страдате по единствената причина, че нямате правилни отношения към средния пръст. Средният пръст означава справедливост. Щом не обичате средния пръст, не сте справедлив човек, нищо повече. Това е, което аз зная. Ти някой път не зачиташ достойнството на хората и на себе си – ти нямаш отношения към показалеца. Този пръст е за достойнство. Този пръст господарува във всички същества, които са разумни и духовни. Ти трябва да разбираш. Той е роб заради тебе, ти ще черпиш сила. Ти казваш: „Този пръст ми е изкривен.“ Той е инертен, ще приемеш, ще го обърнеш, ще го пипнеш, ще ти дойде нещо в главата. Аз съм виждал: българинът, когато иска да си припомни нещо, туря пръста на челото, казва: „Разбрах.“ Ще почетеш първия пръст, ще ти даде достойнство. Ще почетеш средния пръст, да бъдеш справедлив. Ще почетеш безименния пръст, за да имаш красивото. Ще почетеш малкия пръст, той е секретар на боговете. Ако него не обичаш, твоите материални работи ще бъдат неуредени. Дето вземеш, не връщаш, дето трябва да дадеш, не даваш, оттук ще вземеш, оттам ще вземеш – не върви.

В оня свят като идете, ще кажат: „Я си покажи дясната ръка“, ако е мъж. Ще кажат: „Върнете го на Земята.“ Жена като иде, ще покаже лявата ръка. И на нея ще кажат: „Назад!“ Сега се формират ръцете. Тогава само като покажеш ръката, ще видят какво си постигнал.

Един американец намира един банкер и му казва: „Разбираш от хиромантия? Виж на ръката ми колко ще ме кредитираш.“ – „1000 долара.“ – „Дай. Ще опиташ дали е вярно знанието ти или не.“ След две седмици той връща хилядата долара. Казва: „Виж ми другата ръка, за колко ме кредитираш?“ – „За 2000.“ – „След четири седмици ще ме опиташ.“ Връща парите след четири седмици. Казва: „Разбираш от физиогномия? Я виж очите ми. Колко кредитираш?“ – „10 000 долара.“ – „Дай ми ги.“ След един месец връща ги. – „Виждаш ушите ми, за колко ги кредитираш?“ – „50 000.“ Дава му. Той пипнал ушите. Сега ушите на младата мома струват повече. Ухото не може да се бута. Той само прекарал ръката си по ухото и приятно му станало. Казва: „50 000 долара.“ Само като бутнал по ухото, казва, че дава 50 000 долара. Има хора, които ще дадат 50 000 само да те бутнат по ухото, но трябва да бъдеш млада мома, сърцето ти да е пълно с Любов, умът ти – със светлина, душата ти – пълна с Истина, тогава може да се бутне ухото.

Ние, съвременните хора, отсега трябва да се подмладим. Има за какво да живеем. Казва: „Какво ли ни чака за бъдеще, страшен съд.“ Знаете ли нещо за ръцете? За бъдеще като дойде един човек, ще си покаже лицето, ръцете и ще каже: „Туй, което виждаш, за лицето ми колко ме оценяваш?“ Колкото оцени, той ще бъде доволен. Десет долара оценява – десет. Ако оценява пет долара – пет, ако един – един. Колкото оцени, толкоз ще даде. Оценка ще има.

Две неща велики има в света: да знаеш, че има някой, който те обича, и да знаеш, че някого ти любиш. Това са две неща велики. Да знаеш, че има някой да те обича, да знаеш, че има кого да любиш, че заради него си готов да направиш всичко. Да знаеш, че някой те обича, готов е заради тебе всичко да направи. Без тия две величини в света, ако не вложим туй знание на Любовта, с какво ще започнем? Или с едната Истина, или с другата трябва да започнем. Или с Любовта, или с Обичта трябва да започнем.

Трябва да знаеш да обичаш и като обичаш някого, да не ходиш да го човъркаш, че има престъпления. Изключено е онзи, когото обичаш, да направи престъпление и онзи, който те обича, не може да прави престъпление. Ако той не вярва в твоята Любов, той не е прав. Сегашните хора подозират. В туй подозиране няма никаква Любов. Който люби, престъпление не прави. У хората на Обичта и Любовта е абсолютно изключено всякакво престъпление. За мене е изключено. Роденият от Бога – онзи, който има Любовта и Обичта, той е роден от Бога – грях не прави.

Сега аз не се спирам върху погрешките, то е друг въпрос. Не мислете, че ръцете всякога може да бъдат чисти. Ние живеем в една материя, която не е чиста. Ще се окаляме. Има достатъчно вода, ще се очистим. Казват за Едисон, след като е работил целия ден в своята лаборатория, опръскал дрехите си с разни химикали, вечерно време сяда на един стол и през един диск пускал ток. За 20 минути дрехите му се изчиствали. Ще се туриш на Божественото търкало, ще пуснеш този ток и след 20 минути ще бъдеш чист, всичките петна ще изчезнат.

В съзнанието ще бъдеш добър и весел. Защо да не носиш Божията Любов, да си свободен от всички съмнения и дрязги човешки. Че някой не те обичал – то са заблуждения. Да ви не интересуват заблужденията на хората. Тях ги дръжте отвън. Интересувайте се от хубавите образи, които Бог е създал в света. Интересувайте се от хубавите образи, които ангелите са създали в света. Интересувайте се от хубавото учение, което великите хора създадоха в света.

Казвам: Цялото човечество и всичките народи са призвани. Според мене един народ трябва да бъде разумен. Силата седи в неговата разумност. Един народ трябва да бъде добър. Силата седи в неговата доброта. Един народ трябва да се състои от здрави членове. Всичките членове трябва да бъдат здрави, да има здраво поколение, всичките моми и момци да бъдат здрави.

Бъдещата религия не е само да вярваме в Христа. Трябва нещо положително. Написаното вече трябва да се чете. Туй тяло, с което ти си роден, тоя образ, тия очи, тия вежди, всичко ще четеш. Ще си пипнеш косата, ще видиш каква е. След като туриш ръката си, че ти става приятно, добра е. Като туриш ръката на гърдите си, да ти стане приятно. Като туриш ръката върху едната си ръка, да ти стане приятно, като туриш ръката си върху другата, да ти стане приятно. Здравият човек като тури ръката си на коляното, да му стане приятно. Ако искате диагноза, здравият човек където и да тури ръката си по тялото, му е приятно. Като тури ръката си на тази страна, дето е болна, усеща дисонанс. Научно е доказано, че лъчите, които излизат от тялото на болния, са пречупени. Лъчите, които излизат от здравите места, не са пречупени. От здравия човек ще видите да излиза светлина, бяла светлина. От болния лъчите, които излизат, са като драка начупени.

Сега казвам: Вие сте храм на Бога. Този храм е създаден да служи на Бога. Говорим за тайна станция. Ако ти не пазиш себе си, ако с тази глава не може да мислиш хубаво за Бога, ако с туй сърце не може да обичаш, ако с твоята душа не може да обичаш, да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила, кога ще Го обичаш? Цялото човечество с тебе трябва да е занято. Във физиката да чувствуваш тази Любов. Човек, който може да люби в душата си, със сърцето си, с ума си, със силата си, този човек всякога съществува. Този човек е безсмъртен, нищо повече. Щом престанеш да обичаш, колебаеш се с ума си, колебаеш се със сърцето си, болезнените състояния идат. Трябва една диагноза.

За бъдеще какви трябва да бъдат максимите? Ще любиш, ще търпиш хората, както Бог ги търпи. Ще бъдеш към тях снизходителен, както Той е. Не изведнъж, постепенно. Той е дълготърпелив, ние трябва да бъдем търпеливи. Той е вселюбящ, ние трябва да бъдем любящи. Ще мязаме на Бога.

Като се върнете дома, поблагодарете на Господа, кажете: „Господи, прости ни прегрешенията, които направихме против нашите ръце, че не проявихме нашата правда. Прости нашите прегрешения, че доброто, което искаха нашите крака да направят, не го направихме. Прости, Господи, прегрешенията, че очите, които ни даде, искаха да покажат Истината, [а] ние не я показахме. Прости за ушите, които ни даде да слушаме твоята Мъдрост, [а ние] не слушаме. Прости и за прегрешенията на устата, която ни даде да говорим любовно, [а] ние говорим какво ли не. Прости ни за тия прегрешения, отсега нататък решаваме да живеем тъй, както искаш. Да осветим Името Ти с всичкия си дух и с душата си да търсим Твоето Царство и неговата Правда и със сърцето си да изпълним Твоята воля сега и всякога.“

Ако птицата в тихо време хвърка, а в бурно не хвърка, не е птица. Птица е онази, която и в тихото, и в бурното време знае как да се справи с мъчнотиите си. Ако ние, хората, не можем да се справим с големите мъчнотии, ако се справяме с тихото време, а в бурното не можем, не сме хора.

Желая на всинца ви да се справите в тихото и в бурното време с мъчнотиите си!

„Добрата молитва“

15-а беседа, държана от Учителя
на 24.I.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни