Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Живка Герджикова

От книгата, "Пътят на героите". Събрани неделни беседи.

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2007

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Самовъзпитание

„Добрата молитва“

„Ще се развеселя“

Ще прочета 2. глава от Евангелието на Матея

Ще говоря върху самовъзпитанието. В прочетената глава важна е думата „раждане“. То е един велик акт в природата, който носи велики последствия след себе си. Когато се ражда един човек, когато се ражда една мисъл, когато се ражда едно чувство, когато се ражда една постъпка, то определя известни събития.

Няма да говоря върху обикновени работи, понеже те са изтъркани, това са трици в живота. Когато хората идат в небето, в рая, ще бъдат ли в рая, или ще бъдат извън рая, в ада ли ще бъдат – това мене не ме интересува. Богат ли ще бъде човек, или сиромах, е безпредметно. За мене е важно човек да бъде умен, справедлив и добър. Навсякъде може да бъде. Той ако иде в рая, раят ще бъде рай заради него. Ако иде в пъкъла, той ще го превърне в рай.

Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая. Да създадем един рай в себе си. Думата „пъкъл“, те са човешки понятия. Адът не е такъв, какъвто го мислят хората. Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма. И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън. Но огънят е велико благо на живота. Огънят е, който играе важна роля в създаването на света. Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло. Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание. Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието. Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието. Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света. От „питая“ произлиза думата „питам“. Някой път от един корен излязат няколко думи с няколко понятия. Не може правилно да се питаеш, ако нямаш обич към храната.

Да обичаш и да любиш, значи да имаш връзка. Любовта съществува само в един разумен свят. И обичта съществува само в един разумен свят. Любовта извън разумния свят тя не се проявява. Там има други механически закони. Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят. Не е лесна работа човек да се възпита. Но понеже едновременно живеем в три свята – живеем в умствения свят, дето се раждат мислите, едновременно живеем в духовния свят, дето се раждат чувствата, живеем във физическия свят, дето се раждат постъпките на човека. Сега няма какво да обяснявам. Някой път вас ви се виждат някои работи много странни.

Казват, той е ясновидец. То е неразбрана работа, тя е проста работа. Какво значи ясновидец? Гледам. Какво гледаш? Гледам. Как слушаш? Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел. Аз съм авторитет. Като го чуя, ще зная свири ли, или не. Аз трябва да го чуя. Като го чуя, аз съм авторитет. Тогава имам едно ясно понятие. Сега казвам, ям. Аз трябва да ям. Другите като ядат, не ме интересува. То е за тях. Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето. Яж, за да познаеш яденето. Питам сега, ти как го познаваш? Не зная, но чух го и в мене има едно разбиране. Разбирам, че този човек свири хубаво, харесва ми. Нищо повече. Никакви други доказателства не трябват.

Та казвам, по същия начин ясновидецът вижда. То надалече вижда човекът, ясно вижда. Как го вижда? По-голяма светлина има. При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда. Когато изгрее месечината, малко работи виждаш. Когато изгрее слънцето, виждаш много. Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече. Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо. Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец. Щом имаш уши, може да чуваш. Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята. Всеки човек има ухание, мирише. Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата. Някои пък имат толкоз лошо ухание, щото уханието им мяза на магарешки трън. Ако се приближите при един човек, който е материалист, от него излиза едно ухание, което е материалистично. Ако човек е духовен, излиза едно духовно ухание. Ако човек е интелигентен, излиза едно интелигентно ухание.

Сега вие ще попитате как стават тия неща. Развийте уханието, развийте слуха, развийте зрението, ще го разберете. Аз ви говоря за неща, като ги видите, да ги разберете. Тогава ще ви станат ясни. Сега както и да ви ги обяснявам, докато не ги видите, не можете да ги разберете. Както на слепия, колкото да му обяснявам какво е светлината, не може да я разбере, казва: „Тази работа е много тъмна.“

Сега често хората не искат да се самовъзпитават. Те казват – човек да е унаследил нещата. Но унаследените неща произтичат от самовъзпитанието. Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си. Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения. И религиозните хора си предават. Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него. Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука. Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш. Мнозина искат, като са търговци, да станат светии. Никога не може да стане. Вие искате светията да стане търговец. То е невъзможно. Те са две неща невъзможни. Светията ще си остави своето богатство, което има, ще дойде да се занимава с пасенето на трева. Когато светията иска да стане търговец, то е все таки да остави хубавата храна човек и да иде да пасе трева.

Затуй казвам, целият живот трябва да се преобрази със самовъзпитанието. Любовта не може да стане достъпна за него, ако в него не се развие едно желание да измени живота си. Запример вие – някой човек, докато не го познавате, интересувате се. Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали. Този човек не е проявен. Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята. Една лоза трябва да я посеете и да опитате плода. Само така да разгледате семето, не може да го познаете какъв плод ще даде. С туй не се изучава човекът.

Затуй първото нещо в самовъзпитанието, важна роля играе любовта и обичта. Ако ти не любиш, не можеш да се самовъзпиташ. Ти, ако не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ. Тия два процеса вървят. Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце. Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум. То е общо казано. Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности. Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали. Но вашата любов се е понижила, изгубила се е. Вашата обич и тя се е понижила. От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли. Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости. Вземате свещените кости, държите ги в торбичка. Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало. Тия свещени кости държите. Казвате: „Какво беше туй същество.“ Всеки, който не се възпитава с обич, и всеки, който не се възпитава с любов, в торба ще бъдат неговите кости. Всеки, който се възпитава с обич, и всеки, който се възпитава по любов, той е човек на безсмъртието.

Понеже всички имате желание да бъдете щастливи, а щастие не може да има, дето има смърт, най-първо, ние трябва да се освободим от възможностите да умираме. Малко желание в човека може да го спъне. Ще ви приведа един пример, който обяснява как ние се хващаме на въдицата. Две наблюдения аз ще ви приведа. То беше отдавна. Гледам, няколко деца разиграват един паток. Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои. Заинтересувах се. Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица. Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него. Питам: „Деца, какво правите?“ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите?„ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка. Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко?„ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари. Казвам: “Евтина работа.„ Купих шекер, отрязах канапа. Този канап нагълта патокът и тръгна. Казвам на патока: “Още веднъж нанизана царевица да не ядеш. – Пошепнах му: – „Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.“ Той помръдна глава малко.

Та казвам, в какво седи начинът, по който може да различавате доброто и злото в света? Същинското добро и същинското зло е невидимо. Видими на земята са сенките на доброто и сенките на злото. Интересно е, че сенките на злото са положителни, когато самото то само по себе си е отрицателно. То дава положителни сенки. Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса. Кражбата дава положителни резултати. Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш. После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни. – Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари. И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки. Той открадне, хванат го, осъдят го, турят го в затвора може би за десет-петнадесет години, ако е криминално дело. Сянката на доброто ще каже: „Недей! – тя плаши, отрицателна е. – Казва: – В затвора ще влезеш, болен ще станеш, ще изгубиш благоволението на Господа.“ Отрицателни сенки.

Та казвам, там, дето са големите обещания, пазете се от тях. Всякога, дето има големи обещания, там е злото. Там, дето има най-малкото обещание, там е доброто. Доброто казва: предпочети сиромашията, смъртта, само да имаш благоволението на Бога. Злото казва: предпочети славата, величието, всичко в света, то е за тебе. Що ще ходиш да бъдеш болен човек в света.

Разправят за един от големите американски проповедници – Муди. Държал съживителни събрания в Англия в миналия век. Мисля, в Лондон било, на едно голямо събрание на отворено. Минава една богата англичанка, знатна. Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа. За тази душа какво дава светът? Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея. Като казал какво дава Христос заради нея, госпожата излиза из своята каляска и става християнка. Казват, нашите души са не продан. Светът иска да ни купи, Христос иска да ни купи. Всички търсим кой какво дава.

Защо ще ходите вие с наведени глави? Злото те гази. Като си болен, радвай се, че си болен. Като си сиромах, радвай се, че си сиромах. Какво ти липсва? Вие сте чудни. Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш. Имам една нелечима болест. Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди?“ „Цялото си имане. Нито косъм да не оставиш. Не само това, но след като оздравееш, искам да посветиш живота си на Бога, да служиш. Ако ми обещаеш, ще направим един договор. Сега ще кажа една дума, и ще оздравееш.“ Казва: „Много искаш.“ Казвам му: „Ако има друг лекар по-евтин, иди. Не може другояче.“ Казва: „Ще си помисля.“ И досега все още мисли.

Законът на любовта. Не спирайте да казвате: „Що ще мисля?“ Ти се интересуваш от един човек само тогава, когато го обичаш. Ти се интересуваш от една книга само тогава, когато я обичаш. Има неща да четеш в нея. Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува. Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея. Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме. Бог е дал плодните дървета. Ние имаме отношение към тях. Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така. Плодните дървета представят енергии на висши същества, които се разправят с плодните дървета на земята. Те събуждат любов, чрез разните плодове внасят в нас разни побуждения за правене на добро. Чрез плодовете внасят разни мисли, побуждения и разни постъпки. То е един факт.

Когато Ева яде от плода на онова дърво, ония нисши същества, които бяха в него, внесоха своите енергии в този плод. Те възбудиха в Ева крайно тщеславие. Тя помисли, че е богиня, че може да преобрази света, че може да стане като Бога, да тури цяла една култура. Да знаят, че една Ева има в рая. Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада. По-надалеч няма да ви кажа. Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака. Видя своята погрешка. Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов. Ева яде без любов. Защото, щом има любов към двама, то не е любов. Любовта е една. Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път. В любовта няма различие. Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща. Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта. Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно. Имате две различни явления. Човек като храниш с хубава храна, той поет може да стане, художник, музикант, скулптор, философ може да стане. Едно животно ще стане животно. То нито лекар може да стане, нито поет, ще стане пак животно. Ще ти благодари, ще каже: „Аз тази храна не мога да я използвам.“

Сега аз правя сравнение. Ние сме минали през царството на животните. Чрез метода на растенията ние добиваме известни сили. Чрез животните, чрез рибите, чрез млекопитающите, чрез човека – то са различни области, отдето придобиваме различни сили. Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш. В Божествения свят растението е разумно като човека. На земята е растение, но там е цял един ангел. Растението е ангел, колективно живее. Че това са сенки на ангелите. Много скромни сенки. Тази сянка не съдържа, тя не обещава.

Сега вие мислите дали това е вярно. Ще го проверите. Кога? Когато му дойде времето. Като го проверите, ще знаете, че онова, което се говори, е истина. Заради мене растенията са сенки на земята. Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят. Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек. Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност. Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността. Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността. Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността. И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността. В момента трябва да използвате и страданията, и благата. Страданието е едно благо. Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи. Туй знание няма да го налеят в някое шише, но по четири-пет часа трябва да учи, вечерно време ще разрешава някои задачи. Ако е художник, ще рисува. Ако е скулптор, с чука ще работи, ако има някое друго изкуство, пак ще работи.

Някой път съм гледал цигуларите как свирят. Лъкът ходи по струните, но докато се научи да тегли лъка хубаво, му взема двадесет години, някой път тридесет години му взема да научи. Знаете какви деликатни нюанси, някой път има едно малко помръдване, което изменя тона. На един цигулар му взема двадесет-тридесет години, докато научи с дясната ръка да взема точно тоновете, да взема правилно позициите. Много време му взема, докато се научи намясто да падат пръстите. Цигуларят трябва да създаде една невидима цигулка, която да прониква неговата. Тази невидима цигулка ще има свойството да привлича пръстите точно на тоновете, дето са. Само така цигуларят може да стане велик.

Казвам, докато вие в себе си не създадете онзи Божествен човек, който прониква вашето физическо тяло, вие не можете да се научите да живеете добре. То е невъзможно. Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре. Ние имаме едно понятие за Бога, страхуваме се от него, мислим го като страшилище. Оплаква се един от еврейските пророци. Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране. Той мисли, че Господ е мечка. Защо е мечка? Йеремия е казал това. Доста голям патриот е той. Йеремия намирам за голям патриот, обича народа. Господ възпитава еврейския народ. Те толкоз погрешки направиха, той искаше да ги научи да слушат, да бъдат разумни, да бъдат справедливи и да бъдат добри. Някой път пророкът казва: „Господи, много ги наказваш.“

Тогава да ви приведа другия пример. Един от древните учители решил да даде едно изпитание на своите ученици. Пратил един от своите ученици в света и му казва: „Иди в света, помагай в света, но бъди разумен.“ Като отишъл в света, ученикът искал да се прослави. Дето намерил слепи хора, отварял им очите. Дето намерил глухи хора, отварял им ушите. Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят. Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат. Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите. Те искали да го прокудят оттам. Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре. Ти на тия хора, преди да им отвориш очите, трябваше да ги научиш да обичат светлината. Преди да им отвориш ушите, трябваше да ги научиш да обичат звука. Тия хора, на които излекува краката и проходиха, трябваше най-първо да обичат ходенето. Ти първо не ги научи това, следствие на това даде им възможност пак да грешат.“

Що ще даваме знание на един човек, който ще прави престъпления? Виждаме днешната култура, която технически знания има такива, че един аероплан спуска бомби от две-три хиляди килограма. Дойде един параход, със своите дренажи какво прави? Казвате, култура. Каква култура е тази? Сега ние искаме големи работи. Ти искаш големи неща. Защо ти са големи неща, кажете ми. Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща. Защо искаш повече? После – идеална къща, отгоре със свод. За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи. Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга. Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре. Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама. Туриш я в джоба. Идеш някъде другаде, пак ще я разтеглиш. Стаи на къщата можеш да си образуваш, колкото искаш. Като имаш три стаи, триста грама ще тежи, четири стаи – четиристотин грама, пет стаи – петстотин, десет – едно кило. Може да давате на квартиранти.

Затуй по закона на самовъзпитанието в сегашния живот всичките ни изпитания са за любовта към Бога. Първото нещо – ядеш хляб, трябва да знаеш източника на този хляб, откъде иде. Ще се обърнеш най-първо да го намериш откъде от слънцето иде. Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България. Има същества от слънцето, които се интересуват от България. Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати. Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят. Всичко за нея е предвидено. На всеки българин името е записано там. Казват, слънцето е горящо твърдо тяло. Не е горящо тяло. Не е горящо тяло слънцето.

Ние считаме Мойсея за авторитет. Благодарим, че е авторитет, но не е главен авторитет. Мойсей чете от друго място. Казва: „Бог създаде небето и земята за шест деня.“ Богословци има, които спорят, че всеки ден е от двадесет и четири часа. Така е. В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната. В кой ден създаде Бог слънцето и луната? Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега. Сега ви казвам един проект. След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание. Какви господари ще бъдете? Господари с любов. Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите. Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята. Ако слънцето беше земя, на която да живеем ние, ако нашата земя беше толкоз голяма, колкото слънцето, ако имахме друго едно слънце, което да е един милион и петстотин пъти по-голямо, какво щеше да бъде нашето понятие за земята. То е възможно. Един ден слънцето ще бъде такава земя. Тогава то ще се огрява от друго слънце.

Та казвам, при сегашното възпитание мравите имат почти нашето понятие, мислят, че земята е голяма, слънцето малко. Те мислят обратното. Те мислят, че по-голямо от земята няма. Според тях най-голяма е земята. Те имат в ума си Божествената земя. В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък. Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни. Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука. Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх? Страх ме е, тъмно е. Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго. То е един неестествен страх. Има една тъмна зона, която обикаля земята. Страшно е. Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората. Смрад е там. Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища. Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона. Който няма знание, дави се в това море. Тази зона представя една голяма пропаст. Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават. Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат. Онези, които са акробати, те минават на другия бряг. Значи, които са праведни. Грешните падат. Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава. Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш. Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу. Господ, който създал света, знаел какви хора сме ние, знаел какво ще направим. Той турил предпазителни мерки, да няма кражба. Тук, на земята, може да има кражба, но който минава от земята в обетованата земя, нищо оттук не може да занесе.

От земята в оня свят ще занесем своите светли мисли, своите светли желания, мисли, които не умират, и желания, които не умират. С тях ще бъдем облечени, ще идем в другия свят.

Та казвам, мислите на Христа трябва да се родят в нас. Те говорят за раждането на Христа. Христос трябва да се роди в нашата мисъл. Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва. Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни. То е последното място, до което може да дойде Христос. Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки. Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време. Няма нужда той да има тази опитност. Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява. Казват: „Че как Христос се проявява?“ Че слънцето само едно отражение ли има? Милиони отражения има това слънце. Във всяко огледало слънцето се отразява. Във всяка душа, стига душата да е чиста, Христос се отразява. Той може да се отразява в мислите, в чувствата, в постъпките.

Сега не туряйте, че тия неща са непонятни. Най-понятните работи сме ги направили непонятни. Както чувстваме слънчевата светлина, която влиза в нашите очи, така и Божествената светлина влиза в нас. Ние седим със своите стари убеждения, какво казал Господ на Мойсея едно време. Мойсей днес се учи от съвременните християни. Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях. Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада. Той научи нещо. Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма. Христос уповава на Бога докрай, и го възкреси. Днес Христос е виден по единствената причина, че не се поколеба и вие ще имате същата опитност, каквато Христос има. Ако се поколебаете през конеца, не зная какво ще стане. Сега вярвам, че не сте от тези, които много тежите.

Христос казва: „От всичко човек трябва да се отрече.“ Използвайте всичките блага на света, на земята като сте, но не туряйте идеята тия блага да ги занесете в другия свят. Защото в оня свят има много по-големи блага, отколкото тук, на земята. Та вие по някой път мислите да идете да се оплачете на Господа, че сте страдали на земята. Вие оставете тази идея да се оплаквате. Той не се нуждае от оплаквания. Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки. Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал. Ще идете да се оплаквате с някакво заявление. Каква е тази християнска идея? Няма какво да се оплакваме. Ще благодарим на Бога за всичко онова, което Бог върши. Писанието казва: „Всичко онова, което Бог върши, ще се превърне за добро.“ Често вие носите страдания, които не са ваши.

Човек трябва да знае как да се самовъзпитава. Идете между хора, които се карат, и ще получите едно лошо състояние. Идете между бедни и страдащи хора, веднага ще се измени вашето състояние. То е тяхно състояние, влиза във вас. Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени. Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви. По някой път вие страдате. Трябва да знаете законите, как да се освободите. Трябва да се пречистите.

Два начина има за пречистване на света – чрез изпаряване и чрез филтриране. Страданието е един метод. То е земен метод през мозъка. Радостта е филтриране на мисълта. Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка. Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора. То е благо. А страданието гледай да го задържиш само за себе си. Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш. Задръж страданието, да печелиш. За радостта е обратно. Ако задържиш доброто само за себе си, ти губиш. То е закон на самовъзпитание.

Всички сте готови да дадете страданието, търсите на кого да го турите на гърба му. Страданията няма какво да ги дадем. Страданията ги взема Бог. Ако искате да дадете страданието си някому, дайте го на Бога. Дойде ли Господ, дайте го, на човека не го давайте. Господ ще го оцени. Затова възложете товара си на Господа, радостта раздавайте на хората. То е възпитанието за в бъдеще.

Използвайте живота на земята. Не чакайте да идете в небето. Ако не използвате живота на земята, и горния свят не можете да използвате. После всички бъдете доволни от това, което имате. Има нещо, което ви липсва. Всички страдате от изобилие. Имате повече, отколкото ви трябва. Туй, което имате, го раздайте. Вие сте тръгнали на екскурзия, по петдесет килограма носите. Достатъчно е едно кило на гърба. Нищо повече.

„Отче наш“

 

Неделна беседа, 2 август 1942 г., неделя, 10 часа, София – Изгрев

Редактирано от Ани
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943

Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г.

Първо издание, София, 1942 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Самовъзпитание

Евангелие от Матея, 2. глава

Във 2. глава от Евангелието на Матея е важна думата раждане. Като процес раждането представлява велик акт в Природата, защото носи велики последствия. Раждането на човека, на мислите, на чувствата и на постъпките е свързано с известни събития. Тъй щото раждането има смисъл, когато носи известни последствия и когато е свързано с известни събития. Вън от това то представлява обикновен процес, а ние не се занимаваме с обикновени работи. Обикновените неща са трици в живота. Следователно дали човек ще отиде в рая, или в ада, дали е бил богат, или сиромах, това не е важно. Важно е той да бъде добър, умен и справедлив. Ако притежава тези качества, човек може да превърне и ада в рай.

Каква е целта на самовъзпитанието? – Да приготви човека външно и вътрешно да създаде рай в себе си. Който е подобрил външните и вътрешните условия на своя живот, той се е освободил от ада, или както казват, от пъкъла. Адът не е такъв, какъвто си го представят хората. Там живеят различни хора: учени и прости, професори, доктори, музиканти и др. И там се женят, раждат се деца и т.н. Ще кажете, че адът е място на вечен огън. Огънят не е лошо нещо. Огънят е играл важна роля при създаването на света. И до днес още той не е изгубил значението си. Страшно е, когато хората не знаят как да се ползват от огъня – и сами си създават нещастия с него. Страшно е, когато човек не знае как да употреби храната, водата, въздуха и светлината, които Природата изобилно му дава.

Като работи съзнателно върху самовъзпитанието си, човек дохожда до положение да се справя правилно с всички блага, които му се дават. Всички хора говорят за самовъзпитание, но едва сега те започват да разбират какво всъщност е самовъзпитанието. Какво означава думата самовъзпитание? – Тя е образувана от думите сам и питая. Значи човек трябва да дойде до положение да се храни сам, да храни една мисъл, едно чувство или една своя постъпка. Човек не може правилно да се питае, ако няма обич към храната, която употребява във физическия, духовния или в умствения свят. С глагола питая е свързан глаголът питам. Когато се храни, човек трябва да се запитва каква храна да употреби и какво количество.

И тъй, ще знаете, че Любовта и Обичта подразбират връзка с нещата. Правилните връзки са връзки с разумните същества. В този смисъл Любовта и Обичта съществуват само в разумния свят. Вън от този свят те не се проявяват. Там действат механически закони. Когато не са възпитани, хората живеят в неразумен свят. Не е лесно човек да се възпита. Той живее едновременно в три свята: той живее във физическия свят, дето се раждат постъпките; той живее едновременно и в умствения свят, дето се раждат мислите и идеите; той живее и в духовния свят, дето се раждат чувствата. Като знае това, човек трябва да се самовъзпитава едновременно и в трите свята.

Ще кажете, че ясновидството помага при самовъзпитанието. Кой човек е ясновидец? – Който вижда ясно и надалече. Как познаваме кой човек е ясновидец? – Като го подложим на опит, за да проверим как и колко вижда. Всеки човек трябва да бъде авторитет за себе си, сам да проверява нещата. За мене не е музикант онзи, когото хората ми препоръчват, но онзи, когото аз сам съм чул. Като чуя как свири, аз веднага се произнасям дали е добър музикант. Като свири, веднага ще го поставя в известна категория – на добрите или на слабите музиканти. Когато сам опитва нещата, човек има свое собствено мнение. Той не се нуждае от доказването на другите хора. Защо ясновидецът вижда нещата ясно и отдалече? – Защото има по-голяма светлина. При голяма светлина човек вижда нещата ясно; при малка светлина той ги вижда слабо. При лунно осветление нещата не се виждат ясно. Обаче като изгрее Слънцето, нещата се виждат ясно. Който има голяма светлина в ума си, вижда отдалече; който има малка светлина, вижда отблизо.

Казват, че човек трябва да се е родил ясновидец. Щом имаш очи, ти можеш да бъдеш ясновидец; щом имаш уши, ти можеш да чуваш добре; щом имаш нос, ти можеш да възприемаш всички миризми. И човек като цветята отдалече още разнася своята миризма – приятна или неприятна. От някой човек се отделя ухание, по-приятно от това на карамфила или на розата. Някои обаче миришат неприятно. От лошите хора излиза лоша, неприятна миризма. От материалиста лъха материалистическо ухание, от духовния – духовно, от интелигентния – интелигентно и т.н. Как се доказва това? – Със сетивата. Развийте добре зрението, слуха, обонянието си, сами да проверите тези неща. Нещата стават ясни, когато се видят, чуят, помиришат, пипат и вкусват. Не приложите ли сетивата си като методи при научното изследване на фактите, нищо не можете да разберете. Колкото и да говорите на слепия за светлината, колкото и да му я обяснявате, в края на краищата той ще ви каже, че тази работа му е тъмна, не я разбира.

Мнозина отричат самовъзпитанието като работа върху себе си и разчитат само на онези качества и способности, които са унаследили. Те не знаят, че унаследените неща произтичат именно от самовъзпитанието. Това, което бащата и майката са придобили чрез самовъзпитание, те го предават на децата си. Това, което синът и дъщерята са придобили чрез самовъзпитание, те го предават на следното поколение, и т.н. Хората взаимно си влияят и предават нещо от себе си. Духовният предава на окръжаващите нещо от своята духовност, ученият – от своето знание. Ако дружиш с учен човек, той ще те подтикне към придобиване на знание. Затова е казано, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Някой е търговец и се стреми да стане светия. Това е невъзможно. Колкото е невъзможно търговецът да стане светия, толкова е невъзможно и светията да стане търговец. Невъзможно е светията да остави богатството си и да тръгне да пасе трева.

Време е вече животът на човека да се преобрази. Това не може да се постигне по друг начин, освен чрез самовъзпитанието. Ако не преобрази живота си, човек не може да придобие Любовта. Как познавате, че някой човек се е преобразил и е придобил Любовта? – Като го поставите на изпитания. Докато не посеете житното зърно в земята, то остава непроявено. Как ще познаете каква круша, ябълка или слива ще излезе от семките им, ако не ги посадите? Щом ги посадите, от тях ще израсте дърво – ябълка, круша или слива, които след време ще дадат плод и по плода им ще ги познаете. За да познаете плода, трябва да го обичате. Ето защо при възпитанието и самовъзпитанието главна роля играят Любовта и Обичта. Ако не любиш и не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ. Любовта има отношение към мисълта, а обичта – към чувствата. Човек люби с ума си, а обича със сърцето си.

Всички хора са любили и обичали, но любовта и обичта им са се понижили, те са изгубили нещо от тях. От любовта им са останали само някои мисли, а от обичта – някои чувства. Остатъците от любовта и обичта могат да се уподобят на сухите кости, останали от покойниците. Вие туряте костите в една торбичка и казвате, че това са свещените кости на вашите ближни. На всеки, който не се възпитава с обич и любов, костите му ще лежат в торбичка. За него се казва, че е умрял. За всеки, който се възпитава с обич и с любов, казваме, че е преминал от смърт в живот, т.е. влязъл е в областта на безсмъртието. Всеки иска да бъде щастлив, но трябва да знае, че дето има смърт, щастие няма. Следователно, за да бъдете щастливи, избягвайте всичко, което води към смъртта. Понякога малките желания спъват човека и го водят в областта на смъртта.

Един ден вървя из града и виждам, че на една поляна няколко момчета разиграват един паток. Те скачат, играят, а той се върти около тях. Исках да разбера защо патокът не бяга, а се върти наоколо. Приближавам се и какво виждам: момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и то с него държи патока. Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета. Попитах ги: „Колко искате за този паток? Искам да го купя от вас.“ – „Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем.“ Помислих си: много евтино го продават. Дадох им пари да си купят шекер и веднага прерязах канапа, за който момчетата държаха патока. Като се освободи от момчетата, патокът нагълта края на връвта и се отдалечи настрана. Аз му предадох мисълта: „Ще внимаваш да не гълташ втори път низана царевица, да не те разиграват момчетата.“ Така изправих тяхната погрешка и освободих патока.

Как може човек да различава доброто и злото в света? Същинското добро и същинското зло са невидими. Видими са само сенките на доброто и на злото. Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно. Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса? Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам. При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни. Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно. Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10-15-годишен строг тъмничен затвор. Сенките на доброто пък са отрицателни, а самото добро е положително. Като намисли човек да краде от някоя каса, веднага идат сенките на доброто, които са отрицателни и започват да го плашат: „Не кради, ще те хванат, ще те турят в затвор, дето можеш да заболееш, да изгубиш благоволението на Бога“ и т.н. Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влезе в областта на доброто, дето всичко е положително.

Пазете се от онези, които дават големи обещания. Там се крие злото. В малките обещания пък се крие доброто. То казва на човека: „Предпочитай сиромашията и смъртта пред богатството и охолния живот; така ще се ползваш от благоволението на Бога.“ Злото казва: „За предпочитане е славата, богатството, величието пред сиромашията и безславието. Защо трябва човек да прекара цял живот в беднотия и мъчение?“

В миналия век един от видните американски проповедници, Муди, често държал съживителни събрания на открито. Един ден минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтон, и решила да спре за момент да чуе какво говори този празнословец проповедник. Като я видял, Муди прекъснал проповедта си и се обърнал към събранието със следните думи: „В този момент продавам душата на еди-коя си госпожа. Какво дава светът за нея? И какво дава Христос за нея?“ След това той започнал да изрежда какво дава светът за една душа и какво дава Христос. Като чула какво дава Христос за душата й, тя веднага слязла от файтона си, приближила се към проповедника и казала: „От днес аз ставам християнка.“

Днес всички хора продават душите си и всеки иска да знае кой повече ще даде за душата му – светът или Христос? Защо трябва да ходите с наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. С какво ви тъпче? – С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах. Какво липсва на човека? Всеки носи в себе си несметни богатства. Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н. Това струва милиарди, а той минава за сиромах. Той има душа, дух, които също струват милиарди. Трябва ли при това богатство човек да минава за беден? Трябва ли при методите, които са вложени в него за лекуване, да мисли, че е болен и не може да се излекува?

Преди години дойде при мене един богат софиянец, за да ме моли да го лекувам, понеже страдал от някаква неизлечима болест. „Ако ме излекуваш – казва той, – ще ти дам много пари.“ – „Колко пари ще ми дадеш? Ако мислиш, че можеш да ми дадеш 5 – 10 000 лв., това не е нищо.“ Когато се лекува някой, той трябва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам. Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко? Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори. Ако намери друг лекар освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него. Бог лекува всички болести и недъзи на хората. С други думи казано: Любовта лекува всички външни и вътрешни болести и недъзи. Тя лекува, повдига и възкресява.

Като не разбират силата на Любовта, някои се запитват защо трябва да обичат или защо трябва да мислят за Любовта. Ще мислиш за Любовта, ще обичаш хората, защото не можеш без тях. Любовта и обичта внасят импулс, подтик в човека. Ти се интересуваш от някого, защото го обичаш. Ти се интересуваш от една книга, четеш я и се ползваш от съдържанието й, защото я обичаш. Ти се интересуваш от хляба, от плодните дървета, защото ги обичаш. Изчезне ли Любовта, интересът ви изчезва, а заедно с него и условията за вашето растене и повдигане.

Ще кажете, че нямате никакво отношение към растенията. Не е така. Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения. Вие не можете без тях. Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа. Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака. Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания. Погрешката й се дължи на безлюбието. Тя яде от забранения плод без любов. Тя обичаше двама, и то с различна сила. Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В Любовта няма различие. И към човека, и към животното любовта е една и съща. Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко или никак. Храната за човека е една, а за животното – друга. Като храниш човека с добра храна, той става и поет, и художник, и музикант, и философ, и учен. Каквато храна и да даваш на животното, добра или лоша, пак животно ще си остане; то ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: „Ще ме извиниш, че не мога да използвам, както трябва, храната, която ми даваш.“

И тъй, не мислете, че растенията и животните са невежи, че нищо не разбират и не знаят, но благодарете, че се ползвате от техните енергии. В Божествения свят те са разумни същества като хората, но на Земята изпълняват по-долна служба. Тук те живеят колективно. На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят. И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята. Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя. Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността. Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността. Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават. Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността. Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат. Какво прави ученикът в училището? – Учи, работи, решава задачи. По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех. Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата. Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор. Много години той трябва да се рови в библиотеките, да движи лъка по струните, да тегли четката по платното или да удря с чука по камъка. Само онзи може да стане добър цигулар, който освен видимата цигулка си създава невидима, която прониква видимата. И тогава, като туря пръстите на цигулката си, те падат точно на местата си.

Следователно докато човек не даде ход на Божественото начало в себе си да проникне във физическото му тяло, той не може да живее добре. Вън от Бога няма добър живот. Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него. Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?“ Това е неразбиране на нещата. Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва. Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си. Той намирал, че големи страдания се дават на евреите. Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят. Послушание се иска от този народ. Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта. Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи.

Един от древните учители на Мъдростта изпратил един свой ученик в света, за да се учи. Ученикът искал в скоро време да се прослави и затова решил да лекува болни. На слепи отварял очите, на глухи – ушите, сакати прохождали. Наистина, в скоро време той се прочул, но и на големи изненади се натъкнал. Всички, които излекувал, почнали да го бият, да го гонят, за да напусне царството им. Те си казвали: „Този човек ще иска пари, задето ни излекува. За да се освободим от него, трябва да го прогоним.“ Ученикът се принудил да избяга и се върнал при учителя си да се оплаче как вместо благодарност всички му отговорили с черна неблагодарност. Коя е причината за противоречието, на което се натъкнал? Учителят го изслушал и след това му отговорил: „Погрешката е в тебе. Преди да отваряш очите на слепите, ти трябваше да ги научиш да обичат светлината; преди да отваряш ушите на глухите, трябваше да ги научиш да обичат звука; преди да лекуваш краката на хората, трябваше да ги научиш да обичат движението и да знаят как да ходят.“

Трябва ли да давате светлина и знание на човек, който не се е отказал от престъпленията си? Трябва ли да просвещавате човек, който не е готов за една висока култура? Какво правят съвременните хора със своите технически изобретения? Днес аеропланите, параходите, подводниците са впрегнати повече за разрушение, отколкото за внасяне на нещо добро в културата. Това култура ли е? Днес повечето хора се стремят към големи неща, към велики постижения. Всеки иска големи къщи, дворци и палати. Защо ви са големи къщи? Някога къщите ще бъдат малки, прости, с тънки стени като паяжина. Ако е въпрос за големи къщи, ето, Земята е най-голямата къща, с голям покрив – небесния свод. Какво повече искате? Не е ли по-добре, дето седнеш, да си направиш една магнетична къща, да тежи едва сто грама. Щом станеш, ще събереш къщата си и ще я вземеш със себе си. Ако искаш две стаи, ще ги разпънеш някъде и веднага ще се подслониш. Една стая ще тежи сто грама, две стаи – двеста грама и т.н. Важно е да владееш изкуството да си правиш магнетични стаи. Щом владееш това изкуство, можеш да даваш стаи под наем.

Като работите върху самовъзпитанието, имайте предвид първата и главна задача – да развиете в себе си любов към Бога. Докато не развиете това чувство, всякога ще бъдете изложени на големи страдания и изпитания. Защо, като яде хляб, човек да не мисли за източника, отдето иде той? Като мисли за това, човек се свързва с онази категория слънчеви същества, които изпращат енергията си за създаване на хляба. Различни същества изпращат различни енергии от Слънцето и на специфични места. Има същества на Слънцето, които специално се интересуват от България. Те предвиждат за нея специален бюджет: колко жито, колко плодове да изпратят. Те определят точно колко деца трябва да се раждат всяка година, колко хора да се оженят и колко да умрат. Същевременно те се интересуват и от начина, по който се използват получените от тях блага. Ще кажете, че Слънцето е огнено тяло и нищо повече. Освен огнено тяло Слънцето представлява и съвкупност от светли, разумни същества.

Отде знаят хората, че Слънцето е огнено тяло? – От учените, на които те гледат като на авторитети. Религиозните пък считат Мойсей, Буда, Мохамед, Христа за авторитети. Като се говори за създаването на света, те казват, че Мойсей е писал по този въпрос. Според него Бог създаде света в шест дена. Богословите спорят по този въпрос – как е възможно да се създаде светът в шест дена. Едни казват, че тези шест дена са Божествени, а други, че те са по 24 ч., както нашите денонощия. В бъдеще, когато човек стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля, тогава ще има ясна представа за създаването на света. Дотогава той ще приема нещата като хипотези. Един ден, когато човек се научи да служи на ума, на сърцето и на душата си, тогава сам ще ходи на Слънцето и сам ще проверява как е станало създаването на света. Днес човек живее на една сравнително малка планета – Земята, и не може да я обгърне, а какво би било положението му, ако живееше на Слънцето, което е милион и 500 хиляди пъти по-голямо от Земята. Ще дойде време, когато Слънцето ще бъде населено като Земята и ще се огрява от друго слънце, по-голямо от него. Както мравките не могат да обхванат идеята какво нещо е Земята, на която живеят, така и ние не можем да си представим какво нещо е Слънцето и как може да се живее на него. За мравките Земята е най-голямата планета в света. За тях Земята е нещо Божествено. Казано е в Притчите: „Върнах се в обетованата земя; и влязох там със синовете Божии.“ Под „обетована земя“ се разбира Земята, в която няма никакъв недоимък. Като влезе там, човек се освобождава от страха и от всички мъчнотии.

Обетованата земя представлява благоприятните условия в живота. От какво се страхува човек? – От тъмнината. Има една тъмна зона около Земята, в която витаят всички отрицателни човешки мисли, желания и постъпки. Докосне ли се до тях, човек настръхва. Когато възвишените същества минават през тази зона, те като Мойсей вдигат тоягата си и я разделят, отварят си свободен път. Който има знания, лесно минава тази зона; който няма знания, удавя се в нея. Мостът, който свързва тъмната зона със светлата, е много тесен, като конец. Праведният лесно минава по него. В това отношение той е акробат. Грешникът обаче, като дойде до него, поколебае се, завие му се свят и пада в пропастта. Затова е казано, че когато заминава за другия свят, човек трябва да се откаже от всичко земно, от всичко човешко, нищо да не носи със себе си. Само така той може да мине благополучно тъмната зона. Като е познавал човешката природа, Бог е поставил тъмната зона за граница между този и онзи свят, за да не стават никакви кражби. На Земята можеш да крадеш, колкото искаш, но в обетованата земя не се позволяват никакви кражби и престъпления. Там можеш да занесеш само светлите си мисли и желания. Там всичко е безсмъртно. Дойдеш ли до своите смъртни мисли и желания, ще ги оставиш на Земята.

Човек трябва да се роди изново. Това значи да възприеме Христовата мисъл, да даде място на Божественото в себе си. Христос е Божественият принцип, който свързва всички души. Той не може да дойде втори път на Земята. Защо? – Защото има опитност вече от любовта на хората. Обаче Христос се проявява навсякъде в света. Ще Го срещнете във всяко чисто сърце, във всеки светъл ум и във всяка възвишена душа. Възможно ли е това? – Както Слънцето се отразява в хиляди огледала, така и Христос се проявява в хиляди души. Той се проявява чрез човешките мисли, чувства и постъпки. Както слънчевата светлина влиза през очите ни, така и Божествената светлина прониква човешките души.

Някои религиозни цитират стиховете какво е казал някога Мойсей, какво са казали пророците, апостолите. Вярно е, че ние се учим от тях, но днес и те се учат от съвременните християни. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях, но и те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. Христос донесе Любовта в света, но въпреки това пострада. Така Той научи какво представлява Божията Любов. Той разбра, че в Божията Любов няма измяна – тя е вечна и безгранична. Христос уповава на Бога докрай, затова възкръсна на третия ден. Ако имаше нещо, което да Го направи велик, това е Любовта Му към Бога. Той не се поколеба в нея нито за момент. Следователно който уповава на Божията Любов, той ще възкръсне. Който не уповава на нея, ще падне в пропастта. Живейте на Земята, ползвайте се от благата на живота, но не си поставяйте за цел да занесете тези блага на онзи свят. Докато дойде часът за заминаването ви на онзи свят, вие трябва да сте се отрекли от всичко земно. В онзи свят има повече и по-ценни блага от земните. Не носете със себе си неща, които гният и се развалят, но занесете своите добри, светли и възвишени мисли, чувства и постъпки и благодарете на Бога за тях. Благодарете за всичко, което ви е дал. Благодарете и за страданията, и за радостите, които сте имали на Земята. Всичко ще се превърне на добро.

Да се върнем към въпроса за самовъзпитанието. За да се възпитава, човек трябва да черпи знания отвсякъде. В каквато среда и да влезете, вие ще научите нещо. Ако влезете между бедни, страдащи, ще научите едно нещо; ако влезете между здрави и весели, ще научите друго нещо; ако влезете между музиканти, учени, философи, и от тях ще придобиете нещо. Човек се учи и от радостите, и от страданията. Страданието е метод за пречистване на човешкото сърце. Както водата в Природата се пречиства чрез прецеждане и изпаряване, така и страданието подлага човешкото сърце на прецеждане и изпаряване, докато го пречисти. Тъй щото сърцето се чисти и чрез радостта, и чрез страданието. Като се радваш, ще споделяш радостта си със своя ближен. Като страдаш, ще задържаш страданието си само за себе си. Ако постъпваш така, и в двата случая печелиш. Постъпваш ли обратно – да задържаш радостта си за себе си, а да споделяш страданието и скръбта си с ближния си, и в двата случая губиш. Който не разбира този закон, търси начин да стовари страданието си на гърба на другите. Това не е право. Страданието си ще даваш на Бога, а радостта си – на своя ближен. Затова е казано в Писанието: „Възложи товара си на Господа.“ Само Бог е в състояние да оцени страданието на човека и да му даде заслуженото. Да споделяш скръбта си с Бога, а радостта си с хората, това подразбира да се възпитаваш по нов начин.

И тъй, докато сте на Земята, ползвайте се от условията, които тя ви дава. Като отидете на Небето, ще се ползвате от тамошните условия. Ако не използвате разумно земните условия, и небесните не можете да използвате. Бъдете доволни от това, което сега имате. Всички хора страдат от изобилие, а не от недоимък. Раздайте излишното, за да се облекчите. Вие сте пътници, екскурзианти на Земята. Всеки носи по-тежка раница, отколкото му са силите. Снемете излишния товар от гърба си и оставете само толкова, колкото можете да носите с радост и разположение.

2 август, 10 ч., София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...