Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_02_12 Първата любов12 февруари 1943 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 04:06

От книгата,"Минало, настояще и бъдеще". Младежки окултен клас. Двадесет и втора година (1942–1943).
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ПЪРВАТА ЛЮБОВ


Добрата молитва Венир Бенир

Каква беше темата за днес? – Как се прави доброто в материалния, реалния и идеалния свят.

Болният човек как ще прави доброто в материалния, реалния и идеалния свят? Може ли да дадете една идея как болният ще прави доброто? във всеки свят ще внесе своето състояние, ще се оплаква, казва: Не знаете ли, че съм болен? Ако е в идеалния свят, ще се оплаква, ако е в материалния свят, ще се оплаква, ако е в реалния свят, ще се оплаква, все ще се различават оплакванията му.

Ако ви обиди една котка, как ще се отплатите за обидата? Представете си, че едно куче ви обиди, как ще му се отплатите? Минавате някъде, залае ви кучето, то ви обиди и изведнъж се нахвърля. То е вече обида. Доста знатен чиновник си, туй куче се нахвърля отгоре ти, обиди те. Никой не му е дал заповед, господарят не му е казал. Той му казал само да пази къщата, а то казва: Никой не може да влезе. Присвоява си правото. Вие как трябва да постъпите с кучето, което ви е обидило? Обида за обида става ли? Ако го обидиш, ще замязаш на него. Вас ви се вижда това чудно. Представете си един човек върви и хвърли кал върху тебе и ти за да му се отплатиш, и ти хвърлиш кал. Той хвърли кал и ти хвърлиш кал, и двамата се окалвате. Казваш: Аз му се отплатих. Каква отплата? Кал за кал, това отплата ли е? Въпросът не се разрешава, не е разрешение за това. Един удари едного по дясната страна, другият му отплаща, удари го по лявата страна. То е хасъл отплата. Единият го удря по дясната страна – значи, мислиш ли ти, каквото правиш? Другият го удря по лявата, казва: Ти чувствуваш ли, каквото мислиш? Сега, ако някой те удари от дясната или от лявата страна, ударът се различава. Какво значи това?

Публикувано изображение

Плюс е онзи, който дава, който удря. Минус е който приема нещата. Първо удареният от дясната страна е плюс, после плюсът идва от лявата страна. Ако те ударят от дясната страна, течението отива вляво; когато те ударят от лявата страна, течението е обратно. Единият удар, от дясната страна, отива нагоре, а от лявата страна отива надолу - различават се.

Сега вие често имате препятствие. Някои препятствия идат отдясно, а други идат отляво. Да кажем, вървите по пътя и искате да се отбиете отдясно, не можете, препятствие има, отляво се отбивате. Вляво правите погрешката, защото там има условия. Някой път човек направи погрешка по сърце, защото там има възможност. Някой път по ум не може да направи, заграден е пътят. И да искаш да направиш, не можеш. Влизаш някъде, имаш желание от някой плод от някоя градина да вземеш. Двама души пазачи има – много си изправен. Нищо не вземаш. Минеш през друго място, няма кой да пази, изведнъж погрешката лесно правиш. Ти си направил погрешка, където няма кой да пази. Дойде някой, че ти се оплаква, че са го набили, той иска да знае защо са го били. Много проста работа, защото е слаб. – Що ме биха? – Защото си слаб. Слаб си, мислиш, че си голям, че си обидил един силен човек и той те набил. Казва: На слабия не се позволява да обижда силния. Той казва: Наби ме. – Ще те набие. Преведете сега, слабият човек какво значи. Слабият човек да не се ангажира да разреши една трудна задача. Слаб си, бил те силният. Преведете сега да осмислите, какво значи слаб човек и какво значи силен човек. Щом не ти стига ума, не се ангажирай да разрешаваш трудни задачи. Трудната задача е силен човек. Не може да разрешиш задачата. Ако си силен човек, не се занимавай с решаването на малки работи. Ако си много учен човек, не се занимавай със събирането на едно плюс едно. Учен човек, философ да се занимава едно плюс едно е равно на две. Какво означава да събереш едно плюс едно? Като събереш една жена и още една жена, правят две жени. Или имате едно дете и още едно дете, правят две деца. Две положителни единици винаги образуват една отрицателна единица. Двама силни хора като се бият, и двамата са слаби. Виждали ли сте борци, петли, след като са се били дълго време, клекнат и двамата с разкървавени глави, туй показва, че са слаби вече. 2 - те показва че са отслабнали. Двама положителни хора за да възприемат едно положително учение, трябва да ги набиеш. Или две ниви, които не са разорани, като ги изореш, те стават способни да ги посееш. Сега трябва да превеждате нещата. Често не правим преводи. Казва: Набиха ме. То е много обикновено да те бият, значи едно плюс едно е равно на две. Или две плюс две е равно на 4. Две отрицателни величини дават една положителна. 4 е положително число. 2 ниви по 2 декара, посети с жито, дават изобилно. 4-те, изобилие, мъжки принцип е, показва изобилие. Що е мъжът? Мъжът е изобилието; туй, което дава. Що е жената? Туй, което взема. Една жена никога не може да я задоволиш. Целият свят да дадеш, жената все ще взема, изтича. Животът никога не може да се задоволи. Животът вечно взема и вечно да му даваш, вечно взема. Някой иска да задоволи някого, ти си тръгнал по кривия път. Ако искаш да задоволиш себе си, то е една задача, която никой досега не я разрешил. Не може да задоволиш и себе си. Защото за да задоволиш себе си, трябва да умреш, нищо повече. В който ден ти се задоволиш, ти умираш. Като останеш незадоволен, живееш. Недоволството на физическото поле е живот, доволството е смърт. Гледам, някои искат да се задоволят. Ще умрат. Някои от вас искат да имат 500 лева повече заплата. Ще умреш, 3000 са достатъчно. 500 не ти трябват. Влезе един бръмбар в ума ти, мислиш, че като имаш 500 лева, ще станеш човек. Вие мислите, че като свършите втори клас, ще станете поет, заблуждавате се. И втори, и трети, и четвърти и пети като свършиш, ти си туй, което си. Втори клас е работата, която си свършил. Ако във втори клас добре си свършил работата, то е друг въпрос. Да свършиш само втори клас, нищо не значи. Ако във втори клас си свършил нещо, въпросът седи другояче. Казвате: Не ми върви. Ти си при едно дърво, седиш и казваш: Не може ли да падне една ябълка? Представете си, че някой път не пада. Защо не пада? Понеже времето е тихо, не пада. Ако духа вятър ще падне. Като духне вятър, схваща твоето желание, дойде, падат ябълките. По някой път е тихо, спокойно. Казваш: Ти реши тази задача. Вятърът казва: Не разрешавам. Вятърът по някой път усеща, че ще го държат отговорен, казва: Не духам, понеже ще ме държат отговорен. Ти искаш да има вятър. Няма вятър. Какво трябва да правиш? Казват: Потърпи. Плодовете са на 4 - 5 метра високо, на върха, клоните са тънки, да се качиш не можеш, ще се счупи клона. Да хвърлиш камък, да брулиш не е позволено, ще те държат отговорен. Да откъснеш плод, никой няма да те държи отговорен. Ако брулиш, държат те отговорен. В този случай какво ще правите вие? Там е най-трудният въпрос. Сега тази печка като гори, ако затворим комина, какво ще стане, ако няма тяга, веднага ще се напълни стаята с дим. Често вие затуляте вашите комини и всичкият дим излиза. Недоволни сте от себе си. Не затуляйте вашите комини, тяга да има. Да допуснем, че имате трудни задачи. Казвате: Да има някой да ги разреши. Хубаво, какво ще дадеш за една задача? Аз имам една задача. Аз имам една мекица и още една мекица, колко правят. Две мекици. На мене ми дават една мекица и още една мекица, аз ги събирам. Аз разрешавам задачата, изяждам мекиците. Казвам: Много хубави са мекиците. Хубаво, ти си събрал мекиците, не ги ядеш, дойде едно куче, изяде ги. Кучето разреши въпроса по своему. То казва: Много са хубави мекиците. Вие често оставяте вашите задачи да ги разреши друг. Туй, което изядеш, е разрешено. Туй, което не изядеш, не е разрешено. Туй, за което ти мислиш, то е разрешено. Туй, за което ти не мислиш, то остава неразрешено. Туй, за което работиш, се разрешава; туй, за което не работиш, не се разрешава. Вземете в тесен смисъл. За пример, колко лампи имаме тук? – 6. Хич не обръщате внимание вие, като влизате тук, не се радвате на 6-те лампи. Казвате, че нещо високо ви занимава, но какво възвишено, не го знаете. Ти искаш да станеш цар, ти искаш да станеш учен човек. Когато станеш учен човек, какво ще направиш? Когато нямате работа, аз да ви кажа, две неща трябва да правите: допуснете, че вие не сте чиновник, нямате никаква работа, никой за нищо не ви е ангажирал. Създайте си сами работа. Направете си едно корито, турете го близо до чешмата и започнете да пълните коритото. Като го напълниш, вземи да изпразваш коритото. Напълниш, изпразниш, напълниш, изпразниш. Кажи, свърших работа. Какво? – Напълних коритото, изпразних коритото. Вие нямате работа. Да допуснем, никаква работа нямате, не сте ангажирани. Тогава отворете книгата на вашия живот и вижте кому какво има да давате. 10-20 неща имате да давате, а от някои имате да вземате. Направете сметка, колко имате да давате и колко имате да вземате. Създайте си работа. Аз ако съм на ваше място, ето как ще постъпя: правя една задача психилогически. Имам да вземам от 10 души, всичките са богати хора. На 10 души имам да давам, те са бедни. Най-първо няма да ида при сиромасите, на които имам да давам, но ще ида при богатите, ще взема от тях и ще дам на сиромасите. Ти няма да идеш при сиромаха да се извиняваш, че нямаш. Най-първо ще идеш при богатия, от който имаш да вземаш, и после ще идеш при сиромаха, каквото имаш да му дадеш. Сега във вас, кой е богат и кой е сиромах? Имате нещо да вземате, от кого имате да вземате? Кой е богат? – Сърцето ли е богато, или умът е богат? Сърцето е загазило, борилия е много то. Едно време било много богато, яло и пило, че до уши заборчляло. Умът го турили да му урежда сметката. Умът седи, смята оттук-оттам, оправят се работите на сърцето. По някой път доста гешефтар е този слуга. Каквото вземе, половината го туря в своя джоб. То се извинява на ума, че условията били такива, това не станало, онова не станало. Ако дойдеше един богат човек при вас и би поискал да ви направи една услуга, какво бихте му поискали? Представи си, че си гладен, че си жаден, че си бос, нямаш книги, много работи ти липсват. Кое ще поискаш? – Имаш десет големи нужди. Но като започнеш от глада, от жаждата, като дойде богатият човек да ти направи услуга, кое ще поискаш? Представете си, че сте в един свят, гдето порядъкът е друг. Казваш, че ще поискаш пари, да си купиш хляб. Много хубаво, но в този свят, след като вземеш парите на заем, след една година имаш право да си купиш хляб. Ти може да поискаш някой скъпоценен пръстен, но след една година имаш право да го туриш на пръста си. В дадения случай имаш право на туй, от което имаш необходима нужда, само него имаш право да вземеш. За други неща след години имаш право да ги имаш. Само онова, което е необходимо за тебе в дадения случай, него имаш право да го вземеш. Една нужда имаш ти: искай туй, същественото. Сега същественото за вас кое беше? От къщи като дойдохте дотук, кое беше същественото? – Краката. За да дойдете дотук, вашите крака са съществени. Да искате вашите крака да са здрави, щом краката са здрави, всичко ще бъде здраво. Щом не са здрави краката, нищо не е здраво. Вие искате главата да е на място. Ръцете да са на място. Оставете това, краката трябва да са на място. Щом те са добре, всичкото е добре. Божественият закон е такъв.

Или искате да пишете. Същественото в дадения случай са ръцете, ръцете ви трябва да бъдат здрави. Или искате да гледате в даден случай, очите са същественото, гледането е същественото. Щом то е нормално, всичко друго е хубаво. В дадения случай туй, което работи в Божествения свят, то помага на всички. Искай едно само. Сега да се пълни коритото или да се празни? – Ще създадете едно корито и ще го пълните и ще го празните. Всички тук, които сте без работа, ще създадем изкуствена работа. От изпразването на нашето корито хубавите работи след някое време ще дойдат. Като пълним и празним коритото, водата потича и отива по градините. Някой казва: Аз от тази къща навън не излизам. Говори ли право? Запалете къщата, как няма да излезе. Казва, не излизам от къщи. Не излизаш при обикновените условия на живота. Но щом се запали къщата, ще излезеш навън. Щом една къща е развалена, ще седиш вън, а щом я съградиш и щом е добре мебелирана, ще влезеш вътре в нея. Следователно, какво ви трябва сега? Кое е сега същественото? Същественото е че, ви трябва пак да са здрави краката. От тук пак да може да идете до вас. Значи същественото беше да се молите краката ви да бъдат здрави, че както дойдохте, така да може да си отидете. Вземете друг един процес, яденето. След като си ял, след като си приел храната, не желай нищо друго. Но пожелай тази храна правилно да се смели, асимилирането да стане правилно, че да ти е приятно. Щом стане този процес неправилно, ти ще имаш някакво главоболие, някакво неразположение. Щом този процес на храносмилането стане правилно, ти ще придобиеш известно благо. Ако храносмилането не е правилно, ще се отрази върху дишането, върху човешката мисъл, върху човешките чувства. Ако храносмилането стане правилно, и другите процеси са правилни. Сега вие мислите малко по-другояче. Вие мислите вашият живот да се уреди по един механически начин. Вие искате да бъдете богати, да имате къща, слуги да имате, автомобили и всичките тия работи. Никой по този начин не може да бъде щастлив. Нашият свят е създаден по този начин, щастливи ли са хората? Какво ли нямат хората, но сега имаме най-големите нещастия в света. Имаме повече, отколкото ни трябва. Тия хора от изобилието се карат и се бият. Що е храненето, то е първият процес на Любовта. Да ядеш, значи пробуждане на съзнанието, първата Любов, то е яденето. Първата Любов в света е сладкото ядене. Запознаване с хляба. Тия гости, като влезат, да ги поканиш всички, да им говориш сладко, че всички да са доволни. И те, като излязат навън, пак да са доволни. Те влезат и ти бързаш да ги изпъдиш, мислиш за нещо друго. Първата любов е яденето. Вие все ядете и мислите за някаква друга любов. Ако хляба не знаете как да приемете, как ще приемате другите неща? Вие когато ядете, нямате едно съзнание. Не се позволява да кривиш устата си, когато ядеш. В млекопитаещите има едно преживяне. Най-първо животните са лакоми, гълтат храната си, тревопасните събират, събират и като седнат, повръщат храната назад и започват да я дъвчат, джуруликат я, както когато правите попара или трахана.

Докато хората не се научат да се хранят хубаво, възпитание не може да има. Възпитанието трябва да започне от яденето. Един Божествен процес е. Всичката погрешка на Ева е, че не знаеше как да яде. Тя яде едно ядене, което не беше за нея. Това ядене Господ не й беше препоръчал, чужди хора дойдоха и го препоръчаха, и препоръчаха едно ново ядене. Господ каза: Такова ядене няма да ядете. Тя не Го слуша. Дойдоха други, които препоръчаха туй, което беше забранено. Тя повярва. Не яжте от яденето, което хората препоръчват. Едно правило: Каквото ядене хората ви препоръчват, не го яжте. Туй, което отвътре ви препоръчват, него яжте. Има нещо, което трябва да желаеш, не яж. Ако някой почувствува нещо дълбоко, че като яде, да му е приятно. Като ядеш туй, което хората препоръчват, всякога ще има вкисване, неразположение. Това няма да вземате буквално. Има едно чувство в човека за яденето, него слушайте. Каквото хората ви казват отвън, то е второстепенна работа. Не една мисъл, която ти препоръчват отвън, но мисъл, която ти се препоръчва отвътре. Не едно чувство, което ти се препоръчва отвън, но едно чувство, което се препоръчва отвътре. Отвътре има един свят, слушайте него. След като сте чули гласа отвътре, тогава слушайте външния свят. Ако е в съгласие с вътрешния, слушайте го. Ако не е в съгласие, не го слушайте.

Публикувано изображение

Имате 6, 8, 10, в дадения случай имате 4, това е една киселина, 5 в дадения случай е основа, а 3 е резултат. Когато турите една киселина и една основа, какво дават? – Сол. Що е солта? - Солта всякога спира един процес. Сол трябва да турите на един процес. Имате едно ненаситно желание, желаете много работи, то е разплодяването на едно желание. Млекопитаещите страдат от чрезмерно оплодяване. Една риба хвърля по триста хиляди яйчица. Ако биха ги оставили така да се размножават, за 10 години биха напълнили целия океан. Трябва да се явят риби, които едни други да се ядат, за да се ограничи процеса на размножаването. Съвременните хора страдаме от чрезмерно разплодяване, като риби се разплодяваме, като млекопитаещите. Трябва да ограничим процеса на желанието. Искаш да те обичат всички хора. Какво значи всички хора да ви обичат? Моята (мисъл) ето каква е: Представете си, че (сте) един човек, когото са обрали – дошъл един, откъснал ти носа, друг ти взел очите, други – ушите, ръцете, всичко ти изпокрали. Ти си останал голтак, без нищо. Да те обичат всички, значи да дойдат да ти донесат очите, ушите, носа, всичко да турят на място. Това значи да те обичат всички. Да те обичат всички, значи, да ти върнат всичко, каквото са взели. Да дойде онзи, който те обича, да възстанови очите на място, да възстанови ушите на място. То е любов, да дойде всичко на място. Да те обичат всички, значи да идеш да занесеш това, което трябва на тях. Да обичаш всички, значи да дойдат да ти донесат онова, което Бог е определил за тебе. Това е смисълът. В любовта ако не носиш нищо и в обичта ако не даваш нищо, любовта и обичта остават неразбрани. Защото в любовта трябва да занесем, в обичта трябва да дадем нещо от себе си. В любовта трябва да възприемем Божественото, а в обичта от възприетото трябва да дадем. Животът седи във вземането на любовта и в даването на обичта, в тия двата процеса. Любов плюс обич е живот. Любовта, която приема и обичта, която дава; събраният резултат е живот. Любовта и обичта раждат живота. Щом функционира любовта и обичта, има живот; щом не функционира любовта и обичта, няма живот. Любовта и обичта трябва да функционират, за да се яви животът. Ако така схващаме любовта, вече има смисъл. Любовта като вън от нашия живот. Животът е резултат на любовта и обичта. "Да възлюбиш Господа Бога с всичкото си сърце и ближния си" – това е животът. Защото ако не го любиш, не може да живееш. Ако любиш Бога, ако любиш ближния си, ще живееш. Това е живот вечен. Учиш нещо, това учение защо е? Във вас имате чешмички, които са отворени. Често се усещате неразположени, има нещо затворено. Представете си, че устата ви са схванати, не може да си мърдате устата. Като е схваната устата, не можеш да ядеш, не можеш да приемаш храната, не си разположен. Най-първо обръщай внимание на устата, да не са схванати устата ви. Желанието ви за ядене да бъде естествено. Никога не скривай желанието за ядене. Радвай, се че може да ядеш. "Не само с хляб", казва Писанието, "ще бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза от Бога". Ще ядеш и с него ще живееш. Процесът на яденето е сложен процес. Знанието ако не вземеш като храна, не си на правия път. Знанието, учението ще вземеш като храна. Туй, което ядем, ние усещаме вкуса му какъв е, туй, което не си ял, не знаеш какво е. Туй, което ядеш, знаеш сладко ли е или е горчиво. Да се радвате на една малка мисъл, която дойде в главата ви. Вие искате големи идеи. Какви са големите идеи? Кажете ми сега, каква е най-грандиозната идея? Лъчите, които приемате от слънцето, е най-грандиозната идея. Радостта, която чувстваме като храна, то е грандиозна идея. Като чувствуваме лъчите, каква по-грандиозна идея? Каква по-грандиозна идея – да обичаш Бога. Първият лъч – да чувстваш в сърцето си, че обичаш Бога. Най-грандиозната идея е да любиш Бога. Втора грандиозна идея е да обичаш ближния си и трета грандиозна идея е да обичаш себе си. По-грандиозни работи от тия няма. Сега някои говорят за грандиозни идеи. За мене по-грандиозна идея от тази да обичаш Бога няма. Да обичаш Онзи, Който е създал всичко. Той може да те научи на всичко. Онова, което Той е създал, ако го обичаш, ще се научиш, ако не го обичаш, целият свят ще бъде затворен за тебе. Тогава ще прекараш един живот на недоволство. Защо си недоволен? Станеш сутринта, неразположен си. Тогава ще очакваш да дойде някой от някъде да те направи щастлив. Ще почакаш. Ще станеш сутрин рано, когато Господ излиза, и като станеш, да Го видиш още като стъпиш на крака си. Вие като станете сутрин, за какво мислите? Казвам: Елементарните работи, които дават подтик, са важни. Любовта е подтик. Ние не го съзнаваме. Щом имаме този подтик, всичко върви добре. Трябва да има един малък импулс. Казва един: Какво бива за една дума? Че като съм казал една дума, какво бива? Казвам, една дума много значи. Една дума не е празна работа. Седи той, минава един цар, казва една дума: Арестувайте го! Веднага го арестуват. Подкарват го. Минава пак царят и казва: Пуснете го! Той за пръв път започнал да мисли. "Арестувайте го" и "пуснете го" – има смисъл – вижда една дума какво означава. Значи не е празна работа една дума. Всяка дума, която казваш, има смисъл. Ти си чиновник, казваш: "Арестувайте го", като чиновник власт имаш. Казваш, "Пуснете го!". Ще говориш осмислено, ако говориш несмислено, ще направиш голяма пакост.

Вие често седите и казвате: Какво ще бъде на оня свят? Ако не знаеш да ядеш, на оня свят зле ще ти бъде. "Оня свят" значи условия. После "оня свят", "Н" е на противоречие, ако не можеш от единия на другия бряг да минеш. "Я" = "И А" – според мене то е човек, който седи празен, да знаеш как да го натовариш. Значи оня свят е на условия, на противоречия и на товар. Да идеш в оня свят, ще имаш условия, ще имаш противоречия, ще ги примириш. Като отивате в оня свят, щом се намерите в противоречия, и ако използвате условията, ако примириш противоречията и се натовариш, ти си в оня свят. Щом не използваш условията, щом не знаеш да примириш противоречията и не знаеш как да се натовариш, в оня свят не можеш да бъдеш. Или казано научно: да знаеш как да разрешиш една задача, то е "оня свят". Що е "оня свят" ? -Правилно разрешение на задачата. "Оня свят" е да разрешиш правилно задачата. Ние сме в "оня свят," в нерешените задачи. Що е материалният свят? – Свят на неразрешени задачи. Що е духовният свят? – Свят на разрешени задачи. Що е Божественият свят? – Изпълнени задачи. Физическият свят е неразрешени задачи. Духовният свят е разрешени задачи. Божественият свят е изпълени задачи. Да имаме ясна представа. Хубостта на материалния свят седи в това, че задачите са неразрешени. Хубостта на духовния свят е, че задачите са разрешени. Хубостта на Божествения свят е, че задачите се изпълняват. Туй, което желаеш, ще се изпълни само в Божествения свят. На физическото поле имаме неразрешени задачи. В духовния свят се разрешават, а в Божествения свят се изпълняват. Образуват се три свята, които са свързани. В ума дойде една мисъл, явява се светлина, после топлина и после сила се явява.

Та сега имате нерешени задачи в тоя свят. Имате една разрешена задача, в оня свят сте. Имате една задача, която е изпълнена, в Божествения свят сте /Учителят погледна часовника си/. Пет минути минава шест. Прекалили сме. Вече пет минути как сме влезли в света на любовта. Пет е търговия, с търговия започнахме, вземане – даване, търговска работа. След като събраха данъка, за любовта говорим.

Аз разбирам да изпеем "до", значи да станеш от леглото, като хвърлиш юргана. Като се изправиш и тръгнеш на краката си, това е "ре". Като знаеш да излезеш навън, да намериш вратата, това е ми. Като намериш дърва и запалиш собата, това е "фа". Като приготвиш хубавото ядене да го видиш, това е "сол". Като го приготвиш, то е "ла". Като седнеш, че го приемеш, то е "си". Ето цялата гама. "Си" значи хубавото ядене. Като ученици като кажеш "до", значи ставаш от леглото. "Ре" вървиш. Навън из вратата е "ми", "фа" е при дърварника. После при собата е "сол", "ла" е хубаво приготвеното ядене и "си" е да седнеш да ядеш. То е да вземете един музикален обяд. Казвате сега, да станем от леглото. То е "до". Защото и разположен си под юргана, ставаш, хвърляш юргана. Щом си неразположен и вземеш "до" вярно, ставаш разположен. Разположението показва, че си взел правилно "до". Щом останеш неразположен, болен си. Искаш да станеш, боли те крака, това-онова, "до" не можеш да вземеш правилно. Като вземеш правилно "до", ставаш. Всички, които боледувате, куцате в "до". Не можете да го вземете правилно, не ви се става от леглото. Някои, които не им се ходи, куцате в "ре". Някои не искате да излезете из вратата, "ми" не можете да вземете правилно. Някои при дърварника не ви се ходи, "фа" не можете да вземете. Някои не искате да направите гостбата, "сол" не можете да вземете. Някои намирате, че собата е черна, бяла искате да бъде, не важи дали е бяла или черна топлинка се изисква. Може да е бяла собата, нищо не дава, може и златна да е, нищо не дава. Аз бих предпочел желязна да е, отколкото златна да е и нищо да не дава.

Та първото нещо, здрави уста се изисква. Кажи на устата си: Хубаво да ядеш днес, добре да свършиш работата за първи път. Езикът вътре е диригент, зъбите са арфата. Като влезе яденето, музика има. Устните казват "бис". Зъбите свирят, езикът е диригент, устните казват "бис", ръкопляскат. Красив е животът. Животът е толкоз красив, че ако видим неговата красота в най-малките неща, да виждаме Божественото. Да благодарим. Като станеш, да чувствуваш устата си. Някой път да чувствуваш приятност в устата.

Сега каква песен да изпеем? Изпейте "всичко в живота е постижимо" /Изпяхме песента/. Тогава имаме песента "Божието Слово е хляб за душата". /Учителят пее/ "Божието Слово е хляб за душата. Божието Слово е хляб за душата. Божието Слово е хляб за душата, хляб за душата, живот и радост за нея. Божието Слово е хляб за душата, хляб за душата, радост и веселие за нея. Хляб за душата е Словото на Бога". Божествено пение.

Отче наш.

17. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 12.II.1943 г. Петък – 5 ч. с., София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни