Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_02_17 Три съзнания17 февруари 1943 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 04:10

Аудио - чете Теодорина Кожухарова

От книгата Факти, закони, принципи, Общ окултен клас - двадесет и втора година, (1942 г. - 1943 г.),  
Първо издание. Издателство: "Бяло Братство", София, 2002 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

ТРИ СЪЗНАНИЯ

Отче наш

Бог е Любов

Най-мъчното и най-лесното в живота кое е? Не се смущавайте, ако не можете да отговорите. Дали можем да отговорим на един въпрос, то е друго нещо. Що разбираме под думата лесно? Малка мъчнотия. Що разбираме под думата мъчно? Голяма мъчнотия. Знаете ли какво нещо е да се научи човек да живее? Говорим за музика, за мисъл, всички тия са спомагателни средства. Да се научиш да живееш, то е най-трудната работа. Писанието казва: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога“. Човек, само като познава Бога, може да намери този живот. Извън Бога, животът е постоянно страдание. Ние се намираме в едно голямо противоречие. Животът е изложен на хиляди страдания, противоречия. Човек бил в Рая при най-хубавите условия, но дойде една мъчнотия. Яви се една болест там – непослушанието. Даде се на човека една малка задача в яденето. Само един плод имаше в Райската градина, от който не трябваше да яде. Това са алегории. Вие някой път схващате, че жената Ева е виновата. Не е виновата Ева. То е една форма. Можем да кажем, че Ева е дъщеря на Бога, Ехова. Адам е син на Бога. Дъщеря и син в един дом е много естествено. Или синът, или дъщерята ще бъдат непослушни, а някой път и двамата стават непослушни. Бащата има известни възгледи и синът трябва да върви по баща си. Но в някои отношения той си има особени възгледи.

Сега хората се разделят по възгледите си на вегетарианци и месоядци или хора силни и меки. Тези, месоядците, са силните хора. Такъв човек, месоядец, може да причини хиляди страдания. Вземете едно месоядно животно. Аз съм гледал колко хората са безжалостни. Хванал кокошката за врата, носи я, дойде на дръвника и с брадвата клъцне главата. Нему му е приятно, но той хич не мисли, че отрязва главата на кокошката. Изтича кръвта и тя става за ядене. Турят малко гореща вода, попарят я, оскубят я, очистят я, опекат я. Да оставим тия противоречия. Ние няма да разрешаваме въпроса. Представете си, че всичко, което става в Природата, е на мястото си. Един камък, който тежи, турен е на мястото си. Ако този камък го туриш на гърба си, ще се изменят условията. Ти питаш защо тежи. Никой не те е турил да носиш този камък. Питаш защо тежи този камък. Всеки камък искаш да го преместиш от мястото. Нещата, които не искат да се местят от мястото, имат точно определена тежест. Всяко нещо, което няма определено място, то се мести от едно място на друго, но то е едно криво заключение. Ще кажете, че тежките неща трябва да седят на едно място. В Природата нещата сами се местят. Вземете Земята, която е толкова тежка, никой не може да я дигне. Тази Земя се движи с 29 километра в секунда. Тя се движи в пространството и хем се движи, и хем се движи около себе си. Сега туй движение не го виждаме, не го забелязваме. Толкоз тихо се движи, мислим, като че върви полека. Учените хора разправят, че върви по една крива линия около Слънцето, в същото време се движи по една крива линия около себе си.

Ние в живота имаме две линии – едната линия на движение около Бога и едната линия на движение около себе си. И ние се движим околоостно. Именно всичките противоречия в живота ни произтичат от околоостното ни движение. Кардиналните мъчнотии – от движението около Слънцето или движението около Бога. В движението около Бога, ние ще се научим на три неща: какво нещо е Божията Любов; какво нещо е Божията Мъдрост; какво нещо е Божията Истина. Туй, което ние разбираме за Любовта не е всичкото, много работи се учат за Любовта. Под Любовта, аз разбирам първоначалния Божествен потик да се създаде нещо в света. Защо и за какво – ние не знаем. Явявали са се разни философи и са създавали разни теории, но те са техни разбирания. Никой не е бил съветник на Бога. Можем да турим какво и да е заключение, но всякога, щом се създаде една крива теория, щом човек мисли криво, ще страда. Човек живее по три начина, т.е. три съзнания има в себе си: съзнание на Любов, съзнание на Мъдрост, съзнание на Истина. В съзнанието на Любовта изтича животът, ние съзнаваме живота. В този живот се явяват всичките противоречия. Някой път ни се иска да живеем, някой път искаме да умрем, някой път искаме да направим Добро, някой път искаме да направим зло. Казвате: „С Добро не става“. Но и със зло не става. Сега в света, в материалистическо отношение, имаме една от най-големите войни, които са съществували. Сега мнозина вземат страната на едните или на другите. Ние не сме замесени във войната. Замесените са по-големи същества от нас. В тази война са замесени ангелите, в тази война са замесени светиите, замесени са учените хора. Има учени хора на светлината, има учени хора на тъмнината. Тогава вие казвате, че някой ден сте радостни, след туй вашата радост се сменя на скръб. Усещате тъмнина, мрак, хората ви са неприятни, не можете да обясните защо. Ако някой човек ви изяде яденето, веднага вие сте недоволен от него. Ако някой човек ви вземе парите, или ви направи някаква пакост, или ви каже някаква обидна дума, или хвърли някакъв поглед, вие сте недоволни. Ние не се спираме да обясним. Трябва да се живее. Казвате: „Защо той говори зле?“ Това знае, това говори. Тече една мътна вода. Защо тече мътна? Този въпрос не го разрешаваме. Морето се развълнувало, защо се развълнувало, негова работа е. Морето само по себе си не се вълнува, от собствено съзнание не се вълнува. Има нещо извън водата, което раздвижва морето. Туй море като че дига шум. Туй вълнение на морето се дължи на въздуха. Въздухът и той сам по себе си не го прави, има нещо, което и него вълнува. Морето трябва да се вълнува, понеже ако не се вълнува, водата ще изгуби нещо от своите качества. Като се вълнува водата, опреснява се водата.

Сега няма защо да обяснявам защо страда човек. Страданията опресняват човека. Разбирайте страданията в широк Божествен смисъл. Ако нямаше никакво предназначение страданието, Бог би ли го допуснал. Защото страданието в известна степен, засяга и Божественото, засяга Бога. За да бъде човек търпелив, има нещо неприятно, което трябва да търпиш. То е едно пасивно състояние. Ти най-първо смел си, весел си, здрав си, радваш се, дойде ти на ум, че сам не се живее. Тогава минава мисълта в ума ти, че не е Добро човек да е сам. И Адам като беше в Рая видя, че нещо му липсва, но туй, което му липсва, той не е в състояние да разбере. Казва: „Липсва ми нещо съществено“. Какво липсваше на Адама? Бог всичко му е дал, всичко е задоволил, но няма нещо съществено. Бог прочете в неговото лице, че му липсва нещо. Казва: „Не е Добро на човека да бъде сам“. Така е писано в Писанието, Библията. Има един анекдот в евереите. Но преди да ви приведа него, ще ви приведа друг един анекдот. Имало един българин, който се влюбил в една много красива мома. Тя му казала: „Слушай, аз ще те взема, само ако ми донесеш сърцето на майка ти“. Сега каква е идеята? Идеята е да се покаже, че момата е много лоша. Сега приказката както казва, момъкът отива при майка си, изважда сърцето на майка си – това показва колко е добра майката. Като върви по пътя, синът се спъва и пада. Сърцето изхвръква и проговаря сърцето: „Синко, удари ли се мама?“ Тук няма разрешение на въпроса. Ето аз какво тълкувание давам на приказката. Тя е далечна приказка. Този момък, който се е влюбил в тази мома, тя усеща, че ѝ липсва нещо. Тя казва: „Не мога да се оженя за тебе, в мене има нещо, което ти не познаваш. Ако туй, което е в мене, не се оправи, не можем да живеем добре“. Затуй тя казва: „Само ако ми донесеш сърцето на майка си, тази работа ще се оправи“. Това са коментарии. Отива момъкът и казва на майка си: „Мамо, намерих една мома, но тя иска да види твоето сърце“. Тя казва: „Вземи го“. Майката дава сърцето си. Той тръгва по пътя. Като отива при момата, тя целува сърцето на майката. Тя казва: „Занеси сърцето пак на майка си“. Работата тръгва сега. Майката дига ръце и ги благославя двамата. Докато ти не целунеш сърцето на майката, ти в живота не можеш да живееш добре. Що е майката в света? То е Любовта. Докато ти не целунеш сърцето на Любовта, ако ти не целунеш това сърце на тази, която търсиш, ти не може да се оправиш. Вие сте недоволни, защото не сте целунали сърцето на майка си. Човек, който не е готов да разбере страданията, той остава недоволен. Аз имам едно изречение. То е следното: в страданието се крие балсамът на човешката душа. В страданието се намират лечебните средства. Човек, който не е страдал, той няма този балсам. Когато човек страда, се добива този Божествен балсам или туй, което в далечните векове са търсили – безсмъртието на човека. Човек, който изучава закона на страданието, той ще се домогне до същественото в живота, ще разбере защо човек трябва да живее.

Казваме: „Аз трябва да живея“. Ако ти не обичаш Бога, как ще живееш? Първото нещо е Любов към Бога. А Любовта към ближния е произлязла от Бога. Най-първо Адам не обичаше Ева, но обичаше Бога. Първият, Който Адам видя, то беше Бог, Който го създаде. На второ място беше Ева. Сега сме изменили закона и казваме, че първо Ева, че после Бог. То е прегрешение. Първото нещо, с което човек иде, то е Бог, Който го създаде. Сега три неща се изискват, за да разбере човек: човек трябва да има светлина в ума си; топлина в сърцето си; сила в душата си. Животът трябва да се разбира от три становища. Ние се заблуждаваме от външната форма на нещата. Един човек по форма се изменя. Една красива мома, като е млада, е красива, после изменя се формата и остарява. Ти се заблуждаваш. Животът не остарява, външната форма остарява. Ако ти мислиш, че формата е реалност на живота, то е заблуждение. Ако ние мислим, че можем да бъдем щастливи вън от Бога, ние се заблуждаваме. Първото нещо в света е – в нашето съзнание трябва да любим Бога. Сега може да ме попитате: „Как може да обичаш Слънцето?“ Ти имаш очи, ще го видиш. Най-първо туй Слънце ще го видиш, ще възприемеш светлината му. Тази светлина, която влиза, влиза по един начин. Някой път влиза през 7 милиона пори, които човешкият организъм има. Светлината прониква в 7 милиона пори, тях ги наричам прозорците на човешкото тяло. Влиза светлината в туй тяло и се оживява човек. Вторият човек трябва да диша чрез своето сърце, свобода трябва да има. Непременно трябва да възприеме Божествената топлина на нещата. Ако не я възприеме, тогава става едно засичане в живота. И най-после трябва да има сила. Ако няма сила, няма туй прилежание. Ако ние сме лишени от светлина, ако ние сме лишени от топлина, ако ние сме лишени от Божествена сила, три засечки ще има. Най-първа засечка има в светлината, недовиждаш. След това засечка има в топлината, малко топлина имаш, става замразяване, ставаш инертен. Като остане малко топлина, казваш: „Мене не ме интересува нищо, не ме интересува животът“. Нас Любовта трябва да ни интересува. Животът е един резултат на Любовта. Няма какво да ви обяснявам какво нещо е Любов. Ние обясняваме, като идем в оня свят, какво ще правим. Като иде в оня свят, човек какво ще прави? Как си представяте живота там? Каква е разликата в живота на един ангел и един човек? Мислите, че човек живее само на Земята. Един ангел пътува през световете, може да посети Луната, Земята. Може да посети Марс, Венера, Меркурий. Ангелите посещават звездите, пътуват от една звезда в друга. Те не страдат като човека. Ние сме в един малък свят. При това цялата Земя не сме посетили. Даже вие, които сте тук, не сте посетили Австралия, в Африка не сте били, в Азия не сте били. Тук сте били, в Европа, в една много малка част на Земята. Ако с нашето съзнание можем да обхванем Земята, да я видим как е валчеста, да се запознаем с всичките потайности – какви ще бъдем? Седим ние и се занимаваме с малки работи. Казвате: „Ще умра, ще ида в оня свят при Бога“. Какво ще правиш там? Ще срещнеш баща си и майка си? Ти се заблуждаваш. Баща си и майка си няма да ги срещнеш там. Тъй както са били тук на Земята, ни най-малко не са там такива. Ти си представяш оня свят да има мечки, да има месарници, сладкарници. Може тук на Земята да е така.

Казвам: Новото, то е Свръхсъзнанието, туй което го наричат Космическо съзнание или Божествено съзнание. Да се отвори едно ново зрение. С туй зрение, което сега имаме, ние не можем да видим оня свят. Да се отвори новото зрение, туй което наричат ясновидство, ти да добиеш Божественото зрение, да видиш оня свят. Оня свят, както го схващате, той е разумен свят. Там ще се намериш между разумни същества, които са готови всякога да ти услужат. Един Учител всякога е готов да услужи на един способен ученик. Учителят е готов да услужи на едно дете. Казвате: „Той му тъпче главата“. Щом трябва да му тъпче главата, то не става работата. И сърцето, и тялото не трябва да се тъпче. Щом има търкане, има страдание. Туй треперене трябва да престане. Какво е търкането сега? Ако ви дадат една такава задача, да проявите най-малката Любов, как ще я проявите научно? По видимому много просто е. Най-малката Любов как ще я проявиш? Палиш собата, ти си турил сухи дръвца, имаш борина, само драснеш една клечка кибрит и ще се зпали собата. След 5-10-15 минути собата ще се разгори. Собата трябва да бъде здрава, да няма пукнатини, дупки оттук-оттам, да излиза огънят от собата. Този огън, ако излиза от собата, ще ти причини вреда. Любовта, за да бъде понятна на хората, трябва да се постави в най-хубавата форма, която съществува в Природата. Щом не поставиш тази Любов, тя ще ти причини вреда, доста голяма вреда. Ти живота ще го облечеш в светлина, ще го облечеш в топлина, и ще го облечеш в разумна сила. Само тогава ти можеш да очакваш от живота нещо хубаво. Не го ли облечеш така, животът е недоволен от тебе.

Допуснете сега, че вие искате някой да ви обича. Той ще ви обича, както вие му се покажете. Не само привидно, но този човек трябва да го обичате както себе си. Какво значи да обичаш както себе си? Да му дадеш всичките неща, които ти имаш. Ти искаш да свириш, ще му дадеш възможност и на него да свири. Ти искаш да четеш, ще му дадеш възможност той да чете. Ти искаш да говориш, ще му дадеш възможност и той да говори. Ти искаш да се обличаш, ще му дадеш възможност и на него да се облича. Каквото желаеш, най-хубавото, това, което ти обичаш, тия възмжности ще му ги дадеш. Направи го в тази степен, в която си ти. Ти не може да дадеш на един човек повече от това, което е в тебе. Христос казва: „Да обичаш ближния като себе си“. То е най-великата наука. Много мъчно е. Дойде в тебе едно разумно същество, казваш: „Дали ме обича? Щом не ме обича, значи не желае моето благо, така както своето“. Господарят на агнетата, щом дойдат гости, хване агнето, заколи го. За себе си мисли, но за агнето мисълта е друга. Агнетата нямат същите права както той. Той ги пожертва, няма никой, който да защити агнетата. Агнето може да го одерат, няма кой да го защити. Ако обидиш един човек, ако му кажеш една обидна дума, можеш три месеца в затвора да седиш. Тогава ще се научиш, че всичко не можеш да казваш. Против този закон ако кажеш някоя дума, ще идеш в затвора. В семейния живот ако се приложи този закон, в година колко инцидента стават в семейството. Най-малко в три месеца, все един скандал става, значи – четири в годината. Някъде в година един инцидент става. Колко хубаво е да бъде човек спокоен при всичките мъчнотии. При всичките мъчнотии да останеш невъзмутим.

Привеждал съм един пример за един математик, който 20 години работил върху разрешението на една задача. Обичал да държи листата, на които работил, разхвърлени и затова държал стаята затворена. Нямал ред и порядък и всичките листове били разхвърлени из стаята му. Един ден забравил стаята отворена и неговата слугиня влиза в стаята му и казва: „Този, нашият господар, колко му е разхвърлена стаята“. Взела, та събрала всичките листчета, пречистила всичко, изгорила ги и изчистила стаята. Като дошъл той, тя му казала: „Аз изчистих стаята“. Той ѝ казал само: „Още веднъж това да не правиш. Още веднъж така да не чистиш стаята“. И в нас някой, като дойде, прави същото. Най-първото нещо – като дойде някой в нас, търси малките листа и чисти. Не чистў по този начин. Тия листенца нека седят там. Всички като дойдат, имат желание да реформират нещата. Казва някой: „Аз ще го реформирам“. Казва: „Аз ще науча мечката да играе“. Тя, тази мечка, докато има тояга и юзда, играе. Без юзда мечката в гората отива. Никога не се лъжи, че можеш да реформираш хората. Себе си може да реформираш, но хората – не. Туй е мой възглед. Аз съм го намерил. Оставете хората сами да се реформират. Може да им услужим приятелски. Може да му кажем: „Приятелю, обущата ти са тесни, ще ти създадат мазоли. Много хубави са, но не съответстват на крака ти“. Той трябва да го знае. Казва: „Модата е такава“. Модата е такава, но ще имаш едно болезнено състояние. Може и дрехите да не са добре скроени. Оставете човека да носи такива обуща, каквито обича, оставете го да носи такива дрехи, каквито обича, оставете го да спи, както обича, да става, както обича, да се мие, както обича. Човек, който мисли, който има светлина, остави го, пък и ти постъпвай, както искаш. Някой човек може да ти попее. Като пее хубаво, всичките ще възприемат. Изпее една песен хубаво, всички я възприемат. Казвам: трябва да се пее. Без музика не може. Без едно Добро самият живот няма смисъл. Само добрият живот, облечен в добрите мисли, само добрият живот, облечен в хубавите чувства, само добрият живот, облечен в сила, има вече смисъл.


Публикувано изображение

Каква е разликата между двете написани срички? Единият е чрезмерно щедър. Голямото показва щедрост. Той е щедър, понеже има в изобилие. Вторият е скържав, той е стегнат. Аз имах един пример, когато правех своите научни изследвания, измервах главите на хората. Дойде един софийски адвокат, един богаташ. Той, мисля сега, е заминал за другия свят. Казва ми: „Трябва да знаеш, че аз съм семеен човек, имам деца“ Казвам: „Радвам се, че си семеен“. – „Това да го знаеш, че съм семеен“. Мен не ми иде на ум. Казва: „Ти ще ми измерваш главата, но можеш да поискаш толкова много, че аз да нямам толкова пари. Трябва да имаш предвид, че имам деца, не съм сам. Трябва да мисля за децата си“. Аз рекох: „Тия работи ги правя даром, нищо не вземам, научно ме интересуват само хората. Като свърша своите изследвания, другото не ме интересува“. Той стана весел, казва: „Вие сте благороден човек, това е много хубаво“. Щом като не вземам нищо, благороден съм. Щом вземам пари, спор има. Като правиш нещо, да го правиш без оглед на себе си. Обичаш нещо, но да няма никакво користолюбие. Обичаш някого, не да имаш предвид да ти направи някаква услуга. Не е лошо това. Там седят мъчнотиите. Както тебе Бог те е оставил свободен, така оставете и другите свободни, понеже всичките хора имат отношение към Бога. Туй трябва да го знаем. Както аз имам отношение, така и вие имате отношение. Ако аз обичам Бога и Му служа тъй както трябва и на вас ще служа. Ако не обичам Бога и не Му служа, и на вас не мога да служа. Да ви кажа, че към вас имам по-голяма Любов, не може да бъде това. Кога пишете толкоз големи букви? Ако си сиромах, че пишеш такива едри букви, не струва. За сиромаха, малките. При големите букви се харчи по-голяма енергия. Природата не търпи излишество. Пишеш големи букви, но навсякъде има математически отношения. Големите и малките работи се допълват. Ако този, първият пръст, беше голям, както е голяма цялата ръка, какво щеше да бъде? Този, малкият пръст, има математически отношения. Самата ръка има три подразделения. Китката – едната част, до лакътя – втората част и до рамото – третата. Онези, които изучават човешкия живот, китката показва умствения живот на човека, ръката до лакътя показва духовния живот, а ръката до рамото, показва физическия живот. Доколко е здраво тялото, зависи от третата кост. Доколко е здраво сърцето, зависи от втората кост. Умът зависи от китката. Същевременно и ръката е разделена на три части. И пръстите са разделени на три стави. Онези, които изучават, знаят, че това са подразделения, които съществуват в Природата. Ставите са свързани с умствения живот. Когато умственият живот е деятелен, и в краката пръстите са къси, не са както в ръцете. У маймуните пръстите на задните крака са тъй дълги, както на предниците. В човека пръстите на краката са къси. Във физическо отношение, човек е спрян в своето развитие. Вие излагате тялото си на големи изпитания, нямате предвидливост за страданията, които ще дойдат. Ако пръстите на краката бяха толкова развити, колкото на ръцете, ние щяхме да чувстваме и щяхме да се предпазим от много страдания, които ще дойдат. Сега, след като дойдат страданията, ние се досещаме. Първото нещо, което ще приложите, което е хубаво, хигиенично е, винаги да поддържате достатъчно светлина в ума си. По някой път ще дойде тъмнината, но по възможност повече светлина, по-малко тъмнина. Поддържайте топлината в сърцето си. Поддържайте топли чувства, ако искате да бъдете здрави. Поддържайте тялото си в здравословно състояние. Поддържайте подвижност на очите. Човек трябва да се движи, но не трябва да се движиш повече, отколкото трябва. Тръгнете да вървите нанякъде, не туряйте в ума си автомобил да имате, или файтон, или кон. Не е лошо да се качиш на кон, не е лошо да се качиш на файтон или автомобил, но трябва да бъдеш готов, когато няма автомобил, пак да си свършиш работата, ако няма кон, пак да си свършиш работата си. Ако имаш аероплан или автомобил, е още по-хубаво. Един ангел има хубаво превозно средство. Може да питате как пътува един ангел, от едно слънце на друго. Не ги зная как пътуват. Да ви кажа, че пътуват със светлината, това не е обяснение. Как пътуват със светлината? Трептения имало, вълни имало. Пътуването на светлината не е обяснение. За бъдеще ще се обясни. Има нещо сложно в движението на светлината. Тя има три начина на движение, три скорости има. Най-малката светлина се движи с 300 000 км бързина в секунда. Има и по-голяма бързина. Това са хипотези, теории. Факт е, че се движи с три различни скорости. Какви са, не ги знаем, но се движи. Този човек тръгнал полека, но мисълта му е бърза, дълбоко мисли, дълбочина има, но въпросът не е разрешен. Той мисли, но мисълта му не е бърза. Щом реши, въпросът тръгне бързо. Виждаш някой върви бързо. От къщи като излезе, много бърза. Този човек, който като тръгне, бърза, той няма да си свърши работата. Като правило в Природата е: не излизай бързо от къщи. От къщи като излезеш, полека тръгни и постепенно, колкото минава времето, забързвай. Няма защо да бързаш. Обмисли най-първо, кажи: „Какво ми казаха да купя – захар, после хляб, после една книга“. Запиши всичко туй на тефтерчето и тогава тръгни.

Сега аз като ви говоря, искам вие да бъдете свободни. Аз ето какво разбирам под свобода. Щом ви говоря и вие мислите, че аз ви уча, вие не сте свободни. Аз разправям за постиженията на живота. Аз ви казвам, че сме ходили на Витоша и ви казвам как сме отишли. Не ви уча. И вие имате същите възможности. От моята малка опитност, като тръгнете, може да идете на Витоша. Казвам ви: трябва да обичате Бога. То е ваша работа. Начинът, по който аз съм пригодил тази Любов, това е моя опитност. Опитността всякога трябва да я дадем на другите. Една свещ не може да свети за себе си. Вашата светлина и моята светлина ще се посрещнат и светлините ще образуват едно течение. Ние не можем да живеем само за себе си. Аз обединявам трима, четирима, петима в една определена работа. Когато хората си помагат, по-лесно върви работата. Когато има концентриране, човек е здрав. Опасно е да живеете само за себе си. Тогава се зараждат болезнени състояния. Ние седим и казваме: „Той не живее добре“. Оставете това. Казвате: „Дяволът“. Оставете този дявол. Щом мислиш за него, вече се впримчваш. Защото, за когото мислиш, ще се влюбиш. Щом за дявола говориш, ще се влюбиш. Дяволът досега направил ли е някаква пакост на вас? Вие виждали ли сте го? Да ви дам описанието на дявола. Един набожен човек говорил много зле за дявола. Той му казва: „Всичките тия хубави занаяти, които имате, аз ги създадох. Лекарите, аз ги създадох. Създадох болестите, създадох и лекарите, да ги лекуват. Хората като грешат, имат нужда да се прераждат. Аз създадох майките и бащите в света. Всичко, което съществува в света, аз го създадох. Аз създадох работа заради вас, вие само говорите против мене“. Елифас Леви дава един анекдот. Дяволът едно време казал на Христа: „Ако паднеш и ми се поклониш, всичките царства на Земята ще ти ги дам“. Като дошъл Христос втори път на Земята, дяволът се обезсърчил, че никой не го слуша. Христос го видял отдалече, че седи на една планина с увиснала глава, две змии се впили в гърдите му. Христос тръгнал, да иде при него. Той му казва: „Късно идеш. Едно време ако беше дошъл, всичко туй го имах, но сега и мене не ме слушат. Късно идеш, нищо не мога да ти дам вече“. Христос му казал: „Не ида да ми дадеш нещо. Искам да ти помогна, да ти отнема тия змии от гърдите ти. Понеже ти си с големи опитности, ще се откажеш от стария живот и ще започнеш да учиш хората на хубави работи“. Та се съгласил дяволът на тази работа. Туй може да го турите и в човека. В човека има нещо лошо. Евангелието го нарича „стария човек“. Трябва да се примирим с него. Нещо в тебе има, което казва: „Не постъпваш добре, не си умен, в борба си“. Искаш да направиш нещо Добро. Казва: „Не правиш Добро“. Искаш да мислиш нещо, то те потиква. Ако направиш нещо, има друго противоречие. Човек в себе си трябва да дойде в една вътрешна хармония. Когато децата влизат в училище, на какво разчита учителят? На ония дарби, които децата носят. Разчитайте на дарбите, които имате в себе си. Те трябва да се развият. Първото нещо, вложете Любов към Бога. Първият опит, който бих направил, да кажем, имам кон за езда. Ако изучавам Божията Любов, няма да се кача на гърба на коня. Първият път няма да се кача, ще тръгна с коня. Той ще върви и аз ще вървя. Щом ме обича коня, той сам ще върви. Щом туря на коня юларя, да го водя, обич няма. То е закон. Ако конят върви без юзда и аз го яздя, между мене и коня има обич. Мен ми разправяха за обичта на един кон. То е било в едно българско село. Преди 70-80 години конят на един български чорбаджия бил много своенравен. Когато чорбаджията го нямало, ако го турят да вършее, той върви полека. Ако го удрят – рита, хапе. Щом като види господаря си, изведнъж започва да тича. Щом го зърне, не върви полека. Между коня и чорбаджията има отношения. Като дойде господарят му и го погледне, поглади го, няма ритане, няма хапане. Разбират се. Разумният живот не седи в юларя. Той седи в свободата.

Та казвам: вътрешно да се приближим към Бога, без юлар, в свобода. Да вървим в пътя по Любов и да вършим Волята Божия. Юларят не е нещо лошо, но по-хубаво е без юлар, без ограничения. Като останете сами, по възможност не критикувайте себе си. Има някои погрешки, които са на място. Без погрешки живот не може. Или една мисъл не е оформена както трябва, или едно желание, или една постъпка. Туй да не ви смущава. Ние сме още деца. Много работа е направена не както трябва. Трябва да има подобрение в постъпките всеки ден. Като станете сутрин, погледнете лицето си в едно огледало. Трябва да имате подобрение. Като станете сутрин не оставяйте някоя мисъл, която да ви безпокои. По възможност отдалечете всички мисли, които смущават ума ви, всички желания, които смущават сърцето ви, отдалечете всички неща, които смущават душата ви. Изведнъж това не можете да направите, но постепенно.

Аз имам две котки, едната шарена – замине, гледам дойде черна. Тя седи – дежурна е. Като замине черната, дойде шарената, сменят се. Аз казвам: понеже е зимно време, нямат храна, чувстват, че има нещо за ядене. По някой път чувам гласа, отвън мече. Казва: „Моля, ако имаш нещо за ядене, дай. Не мисли само за хората, но и за котките. Ако е останало нещо, дай. Баница или топъл хляб, сиренце, кашкавалец“. Не че тя говори, но тя мечи само. Някой път аз си правя оглушки. Тя мечи, аз мълча. Искам да ѝ кажа, че съм много занят, пък не съм толкова занят. Някой път, като измечи, дам ѝ, тя си замине. Някой път мечи, мечи, аз си мълча, занят съм. Според моята мярка, според онова, което съзнавам, понеже мисля, че съм добър човек, трябва да отговоря на нейното съзнание. Някой път тя ме гледа критично и най-малкото помръдване го забелязва. Още като пристъпвам, знае с какво намерение тръгвам. Гледа ме в очите, чете мислите ми. Погледна я някой път, усмихна се. Почна да мисля за кашкавала, който ще ѝ дам. И туй същество разбира. Мислите ми как ги разбира, не зная. Та казвам на себе си: ако Бог е дал голяма свобода на мен, свободата, която е дал на нея, аз трябва да я зачитам. Свободата, която Бог дал на котката, трябва да зачитам, малката свобода, която Бог ѝ е дал, да бъде тя доволна. Не съм длъжен всичко да дам, орехи, обуща, но свободата, която Бог ѝ е дал да я зачитам, да ѝ направя една малка услуга. Да ѝ дам малко хлебец и сиренце. Няма някоя чиния, дам ѝ го на земята. Идеята, която е в ума ми, каква е? Казвам: малката свобода, която Бог е дал на това същество, не трябва да ограничавам. Минавам покрай някое растение, пак същата идея имам. Свободата, която Бог е дал на това растение, трябва да зачитам. Не да хвърля някой камък и да счупя някой клон. Внимателен съм, когато минавам, както покрай някой човек. За новите хора туй е потребно. Като минавате, зачитайте свободата на другите. Не свободата, която аз давам, но свободата, която ми е дадена, която е естествена. Божествената свобода е благо за хората. Зачитайте вашата Божествена свобода. Тя е благо. Божествената свобода, на което и да е същество, е едно благо. Всички трябва да зачитате тази свобода. Да се поощрявате за туй. Да изпълним Волята Божия, както ние разбираме. Имате много правила. Стани сутрин, помисли: какво изисква Божията Любов днес от мене; какво изисква Божията Мъдрост днес от мене; какво изисква Божията Истина днес от мене. Божията Любов изисква да живея, както Бог ме е създал. Божията Мъдрост изисква да възприема светлината, тъй както Бог я изпраща, без да я изопача, да я приема и да я предам. Божията Истина изисква свободата, която Бог ми е дал, да не злоупотребя. Няма по-хубаво нещо да знаеш, че постъпваш свободно. Свободата, която Бог е дал на другите, да не злоупотребиш с нея. Да не злоупотребиш със своите мисли, да не злоупотребиш със своите желания, да не злоупотребиш със своите постъпки. Първото нещо сега е: да се стараете, да имате отношение.

Един брат казва: „На Изгрева всички са станали като оси“. Не е важно какво само аз вярвам. Ако ние не можем да създадем една светла струя в света, ако ние не можем да създадем едно топло чувство в света, ако ние не можем да създадем една разумна сила в света, тогава е безпредметен животът ни. Новият живот е носител на Любовта. Трябва да бъдем носители на Любовта в най-малък размер. Трябва да бъдем носители на Божията Мъдрост, на Божията свобода и на най-малката Божествена свобода. В себе си да бъдем свободни. Казвате: „Какво ще кажат хората“. Най-първо Бог какво ще каже. Господ, като ми гледа ума, какво ще каже? Като ми гледа сърцето, какво ще каже? Казвам: какво ще каже Господ. Туй да стане лесно. Да бъдем радостни, че можем да направим едно дело за Любовта, едно дело за Мъдростта, и едно дело за Божествената Истина.

Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил (три пъти).

22 -ра лекция от Учителя, държана на 17.II.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни