Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_02_28 Мъдростта съгради28.II.1943 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 04:19

От книгата, "Проявление". Неделни беседи (1942–1943). Том I (беседи 1–20). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Мъдростта съгради


„Добрата молитва“

„Благост“

Ще прочета 9-а глава от Притчи.

„Блага дума на устата“

Човек в света има да изучава две единици: крайно голямата единица и крайно малката единица – две крайности. Жалкото е, че човек е започнал с голямата единица, опетлал се е. Всички съвременни хора искат големи работи. Кого как срещнеш, казва: „Турете ме да управлявам, всичко ще оправя.“ Като го турят да управлява, всичко забърква. Направи една каша, че хиляди години след туй не може да се оправи.

Вземете еврейския цар Соломон, който имаше 300 жени и 900 наложници. Защо му бяха толкова жени? В природата няма такъв закон. С 900-те наложници той изучаваше лошото в жените, а с 300-та жени изучаваше благородното в жените. Тъй щото му трябваха 900 лоши жени, за да ги изучава и 300 добри жени.

Туй е тълкувание сега. Вие мислите сега, че сте мъже и жени. То е въпрос сега. За да бъде човек жена, за да бъде девица, трябва да има мек елемент. Мекият елемент омекчава всичко в природата. Без меко не може нищо да има. Мъжът силен трябва да бъде. Мъжът без сила нищо не върви. Или на модерен език казано: мъжът е електричен, динамичен, жената е магнетична, огнена, гори, запаля, изгаря чергата на света, отдето мине, на този мъж главня, на онзи мъж, запаля. Двама души се карат някъде – жената е причината. Двама души се намират някъде – жената е причината. Напуснал някой училището – жената е причината. Някой осиромашал – жената е причината. Туй е сега 900-те наложници. Но че се родил някой гений в света – жена е пак причината. Че се е родил някой талант – жена е причината. Че се е родил някой изкусител – жена е причината. Някои хора вземат само едната страна. Има жени на нощта, на тъмнината, има жени на деня. Те се различават по характера. Онези са караяз, чернички, с дебелички устни, а жените на деня са белички, със сини очи.

Не е само до формата. Човек е мислещо същество. Трябва да се определят съществените качества на човека. Кое отличава човека? Светлината, която човек носи в себе си, светлината, която носи в себе си, и силата, която носи в себе си, възможностите, които носи – то е човекът. Човек без ум що е? Човек без сърце що е? Човек без сила какво е? Без сила той е един индивид, без топлина той е полярна страна, без светлина е мрачна нощ.

Сега туй е едната страна. В сегашния живот ние разглеждаме само лошата страна на живота. На Земята има толкоз хубави работи да се изучават. Хората хубавите работи не изучават. Където и да идете, един българин знае да заколи една кокошка. И децата знаят как да откъснат главата на кокошката, знаят как да заколят едно агне, как да го одерат, един вол знаят как да го заколят, много работи знаят. Щом дойдат до доброто, казват: „Как да го направим?“ Доброто е естествено, злото е присадка. Естественото в човека е добро да прави. То е много по-естествено, отколкото злото. Да яде човек сладка храна е много по-естествено, отколкото развалена храна.

Та казвам: В сегашния живот трябва да се започне отнякъде. Казват: „Как да се помогне?“ Ако растенията знаят как да използват слънчевата светлина, да вземат от нея туй, което им е потребно, ако камъните са използвали светлината, взели са туй, което им е потребно, всичко живо на Земята разбира светлината, защо човек в сегашното му състояние да не може да използва светлината и да вземе онова, което му е потребно?

Хората търсят Господа в някое философско съчинение, търсят там какво е писано за Господа. Да кажем, много пъти е писано, че тия хора са ходили в оня свят. Оня свят е тук. Значи тогава са ходили, от 2000 години няма ли някой, който да е ходил? Значи едно време са ходили, пък днес не ходят. Казвате: „Невъзможно е да идем в оня свят.“ Не е вярно. Когато иде вкъщи бащата вечерно време, умрелият ли баща даде съвет? Откъде иде бащата? Казвате: „Умрял е.“ Дойде вечерно време и даде съвет.

На един български държавник се явява майка му и казва: „Синко, ти напусни този политически живот, ще ти смаже главата, в Царството Божие може [да] не може да влезеш. Напусни го, започни да живееш добре.“ Какво интересува майката? Казва: „Аз много добре съм в този свят.“ Синът плачел за майка си. Тя му казва: „Много добре съм, не искам да плачеш.“

Питате: халюцинация ли е туй? Че халюцинации има. Как ще докажеш, че си гладен? Изплезиш езика си – бледен. Бледният език глад ли е? Гладът в известен смисъл е един от великите подтици на Земята за работа. Човек, който не е гладувал, няма тласък. Глад има физически, глад има духовен. Ако не знаеш как да гладуваш, ще образуваш ад в себе си. Ако знаеш как да гладуваш, да използуваш глада, ще създадеш рай в себе си.

Мнозина искат да се докаже. Някои казвате, че са отвлечени работи. По-отвлечено нещо от Любовта няма. Как ще ми докажеш, че обичаш някого? Казва, той се поизчервил. То не е Любов. Светнали очите. То не е Любов. Виж как се оперил. То не е Любов. Това са прояви, но Любовта се чувствува. Онзи, който те обича, в негово присъствие ти се променяш. В присъствие на Любовта умрелият оживява. Гладният при Любовта се нахранва. Невежият при Любовта се просвещава. Като се яви Любовта, всички недоволства изчезват, тази сила храни.

За Божията Любов пишат писма. Какви [ли] не писма няма. В любовните писмовници съм ги чел. Всяка мома пише от писмовника, но умира. Един момък се оженил за една мома. Преди да се ожени, казва: „Умирам за тебе“ – това около 20 пъти ѝ го написал. На двайсетия път се оженили. Като се оженили, казва: „Досега аз умирах за тебе, сега ти ще умираш за мене.“ Ако един човек, преди да се ожени, казва: „Готов съм всичко да направя заради тебе“, а като се ожени, казва: „Сега ти ще направиш всичко заради мене“ – в какво седи Любовта?

Най-първо ти се молиш на банкера да ти даде пари назаем. След като банкерът даде, той ще се моли да му върнат парите, той ще пита къде е длъжникът му. Човек може да стане много виден, като направи много борчове. Всичките вестници ще пишат заради него, ще стане знатен. Ще го съдят, ще има доказателства. Този човек, който от 20 души е взел пари назаем, той не е глупав, стига му умът. Парите са само едно средство, проводник са.

Ние се заблуждаваме в неща, които не са реални. Ако една мома се жени за един момък, или ако един момък се жени за една мома, аз бих му казал как да я опита, ще може ли да живее с нея. Не като се ожени да пита, но момата без да знае, момъкът да я заведе при някой болен човек. Като иде момата и болният започва да оздравява, да се подига, да се ожени за тази мома. После момъкът да заведе момата при някой сиромах човек и като влезе момата при сиромаха, да започнат работите на този беден човек да се поправят. Да заведе момата в някой дом, дето се карат хората и след като я заведе, ако настане мир, тази мома е добра. Но ако я заведе в един дом, дето има мир, [и] оттам насетне започват да се карат, стават скандали, или иде някъде, хората са оздравели и се разболеят, иде при богатия [и той] осиромашее, той да се не жени за тази мома. Онези от вас, които не сте женени, може да го изпитате. Онези от вас, които сте женени – за втория път като дойдете на Земята.

Казва там в Писанието, че нито се женят, нито за мъж отиват. Но вечният живот съвсем друг израз има. Не че няма да има женитби, но по този начин няма да се женят хората. Ако мъжът живее на Месечината, а жената – на Земята, как ще се карат? Той може би с аероплан ще дойде веднъж на деня, ще прескочи и ще се върне. Може ли да се карат? Не може. Тя ще въздиша на Земята и той от Месечината. Ние се караме, понеже много близо физически сме, много тягостно е. Живеят в една стая с 5–6000 лева, как няма да им дотегне? Аз съм слушал много приказки. Ако бих писал един роман, тия работи не са лоши, но нямам време. Те са исторически факти. Мене ми разправяше един евангелски проповедник: „Четох един педагог, който поддържаше, че трябва да вземеш една упорита жена и да я възпиташ. То е благородство. Аз намерих една такава, както този педагог казва. Аз се тревожа, тя мълчи.“ Той ѝ каже да направи нещо, тя седи. Казва: „Дето ще ми даваш уроци, ти го направи. Що ще се сърдиш на мене, в туй време, дето ще се сърдиш, запалѝ собата, да се свърши работата.“ Но тази жена, като замина мъжът ѝ, чудна промяна стана, тя съвсем измени характера си. Но трябваше да замине мъжът ѝ, да живее в нея, да се измени характерът ѝ.

Ще приведа един пример. Във Варненско, на един Атанас чорбаджия синът му се оженил за една красавица, наречена Минешка. Тя била толкова ленива, че постоянно седи, не се дига. Две слугини ѝ слугуват, децата, които родила, други ги гледат. Като искат да кажат някой, че е ленив, казват „като Минешка, снахата на Атанас чорбаджи“. След 12 години, слушам, мъжът ѝ умрял и тази Минешка станала работлива, търсят я жените да ги учи как да сноват, как да навиват. Променила се, като умрял мъжът ѝ.

Трябва някой добър човек да умре, да влезе в жената, или жената да влезе в мъжа, да стане нещо от него. Има закон: не да умре, но да се пожертвува. Ако в нас няма добри мисли, да се пожертвува [някой] за нас, ние как ще се подобрим? Когато пожелаем доброто на един човек по закона на Любовта, може да стане нещо от него, но когато искаш да го използуваш, нищо не става. Бог е създал всичките хора много разумно. Не трябва да си правим илюзии, не трябва да се опитваме да насаждаме нищо ново в човека. Невъзможно е по никой начин да се всади нещо ново в човека. Туй, което е дошло чрез майката, може да се развие. Каквато и присадка да се присади, тя като се счупи, пак израства онова, с което човек е роден.

Казвам сега: Не трябва да се вземе обезсърчителната страна. На всичко трябва да се радваме, че в човека има едно добро естествено, на което човек трябва да разчита. Човек трябва да разчита на своя Божествен ум, човек трябва да разчита на своето Божествено сърце, човек трябва да разчита на своята Божествена душа. Ако сърцето нямаше Божествен характер, нямаше Бог да каже: „Сине мой, дай си сърцето.“ Ако в ума ни нямаше нещо Божествено, нямаше да има онова изречение в Писанието, гдето казва Господ: „Елате да разсъждаваме.“ Всички трябва да извикаме Божественото в себе си, да извикаме живота такъв, какъвто си е. Често ние виждаме лошата страна. Лошите страни са опаковка. Зад всяка лоша черта седи нещо добро. Доброто не е излязло от злото, но злото от доброто. Когато бащата е богат, синовете се карат. Когато бащата е сиромах, понеже се разпръскват да работят, никак не се карат. Този е отишъл някъде да слугува, онзи отишъл другаде. Щом има да делят, караница има. Злото в света е оня материал на неразбориите, които съществуват между нас.

Сега говоря на онези от вас, които може да приложите закона. Разчитайте на Божественото благо в себе си, на благото, което Бог ви е дал. То е разменна монета. Някои хора са сладкодумни, има нещо хубаво в гласа им, като говорят, разполагат те. Някои хора в езика си са динамични. Някои хора, като пеят, предразполагат. Някой човек, без да ти говори, само като го видиш, те разполага. То е Божествената сила, която Бог ти е дал – разчитай на нея. Дал ти е един отличен прозорлив ум – разчитай на ума си. Дал ти е едно добро сърце – разчитай на сърцето си. Дал ти е една душа – разчитай на душата си. Цигуларят трябва да свири, песнопевецът трябва да пее, поетът трябва да пише, скулпторът трябва да дяла камъните.

Сега има много школи, които препоръчват. И в религията препоръчват един метод, той е добър за насърчение. Казват, че Христос дошъл да спаси света – никак не са дали Христовото учение така, както трябва. Че Христос дошъл в света, но учението Христово спасява света, само ако се приложи Любовта към Бога. Като започнат хората да любят Бога, спасяват света. Човек, като люби Бога, учен може да стане, поет, музикант. Без тази Любов, ако остави настрана Любовта, не става. Тук-там се появява Любовта, за милостиня. Милостинята е второстепенно нещо, най-първо човек трябва да има Любов към Бога. Бог е най-близкото Същество, Което е за нас. Бащата, майката, които имаме, са Негови настойници, братята, сестрите наоколо ни, в тях Бог се изявява. Той е скрит във всички неща. Зад тия форми ние трябва да виждаме Причината, Която ни обича. Ние казваме, че този ни обича, онзи ни обича и всякога оставаме излъгани. Нямаме една правилна философия.

В света туй, което спасява света, е Любовта, без Любов светът не може да бъде спасен. Светът без Любов не може да се оправи. Светлината е израз на Любовта. Движението на нашата Земя е израз на Любовта. Движението на Слънцето, изгревът на Слънцето, всичко в света, което се движи, е израз на Божията Любов. Любовта е, която движи нещата. Земята се движи около Слънцето. Гледана от чисто физическо гледище, Земята представя една топка, гледана от Божествено гледище, Земята е девица – девойка, дева е тя, още не е майка. Тези деца, които са на нея, те са храненичета, тя ги отглежда на Земята. Земята е красива мома, а Слънцето е величествен красив момък, като ангел. От туй гледище вие като погледнете Космоса, няма да видите топки, които се движат, но ще видите живи същества, които се разговарят. Земята е превозно средство на тази мома. Слънцето е превозно средство на този момък. Земята обикаля около момъка, поздравява го всеки ден и той с всичките си свои приятели в пространството се движи.

Някой ще каже: „Това са халюцинации, илюзии.“ Кое ли в света не е халюцинация, илюзия? Да кажем, една майка роди едно дете, питате къде е то? – Умря. Че как тъй позволи ти на смъртта да ти вземе детето? Ние за бъдеще искаме майките да не позволяват на смъртта да взема децата им. За бъдеще искаме майки, които да не позволяват невежество да влиза в умовете. За бъдеще искаме майки, които да не позволяват на постъпките на злото да влизат. Майката може да предпази всичко туй. Майката е един творец. Когато се зачене едно дете, тя влага всичко в него. Какъвто живот тя прекара през деветте месеца, такова става детето. Всеки може да направи опит. Ако тя в девет месеца се въодушевява с най-хубавите възвишени идеи, такова ще бъде и детето. Ако се тревожи с дребнави мисли, и детето ще стане дребнаво. Като се роди това дребнаво дете, започваме да се молим на Господа, Господ да му даде ум. За ум майката трябваше да се моли през деветте месеца. И след като се роди, трябва да се молим, но от зачеването до края на деветия месец, тя трябва да се моли на Бога и тогава от туй дете може да излезе нещо.

Казвате: „В религията, каквото Господ даде.“ На онези, които не орат, праща тръни, а онези, които посаждат дървета и жито, тях Господ благославя. Ние искаме в живота да минем с малко работа. Ние виждаме: някой, който копае земята отгоре-отгоре, не получава това, което чака. Малко по-дълбоко ще копаеш. Та сега в света, докато имаме майки, така е. Има друг един начин за раждане за бъдеще. Хората сами ще се раждат. Сам ще се роди човек. Христос казва: „Ако не се родите наново от вода и Дух, не може да влезете в Царството Божие.“ Вие казвате, че някой е станал гений, значи някое гениално същество е влязло. Когато в почвата израсне някоя форма, значи някое семенце е паднало. Тази почва не може да произведе семето, но може да го възрасти. Един скъпоценен камък не излиза от земята. Тя не го е създала. Туй, което създава скъпоценния камък, е съвсем друго.

В съвременната наука всичко се разглежда механически, прави са учените хора. Те вземат факта, скъпоценния камък. Който иска да му търси историята, може да я изучи. Външната страна е едно, а как се е създал този камък, е друго. Един скъпоценен камък е създаден от баща и майка. Скъпоценните камъни имат страдания, много болести имат те. Скъпоценният камък понякога изгубва своята светлина, не може да пречупва светлината. Дадат този камък на някой здрав човек и той като го поноси, възстановява се светлината на камъка. Казват: „С какъвто човек дружи, такъв и става.“ Ако нас ни занимават дребнавите мисли на животните, на растенията, на камъните, на тия дребнавите мухи, какви хора може да станат от нас? Може някой, като изучава живота на мухите, да стане доктор. Може някой, като изучава живота на растенията, да стане доктор. Но дотолкоз, доколкото е разбрал живота на растенията, дотолкоз може да се ползува. Ще стане доктор дотолкоз, доколкото е разбрал живота.

Аз не отричам този живот, но има един свят малко по-висок от животните, с който ние трябва да се занимаем – защо не се занимаваме с ония хубавите мисли? Казвате, че на млади години сте имали илюзията да се занимавате с Любовта. Докато младите се занимават с Любовта, щедри са, в тях има замах. Щом минат тази младост, и казват, че Любовта е една илюзия, започват реалния живот, съвсем друг характер се явява в тях.

Човек не може да предизвика в другите хора чувства, които в себе си ги няма. Никога не може да предизвикаш в хората тия мисли, които в теб ги няма. Ти не може да бъдеш добър, ако не си добър. Ти не може да направиш хората умни, ако ти не си умен. Ако твоята душа не се стреми да бъдеш проводник на Божията Любов, как ще повлияеш на хората? Туй всички трябва да го знаете.

Аз поддържам в света, че Бог е туй Същество, Което е най-близко до нас. Този, Който е създал всичко, в Него погрешка няма. Той е най-близкото Същество, Което ни разбира. То ни разбира тъй, както никое друго същество, То е отзивчиво на всичките мисли, чувства и страдания, както никой в света не е отзивчив. Няма какво да се съмняваме в това. Може да ви приведа много примери. Тогава ако се съмнявате, казвате: „Дали този пример е факт или измислица?“

Един българин ми разправяше следующия пример: В миналата обща война, когато българите отстъпили, той там бил градинарин. Един войник останал в неприятелската страна и той се скрива в една пещера. Този войник бил учител от Казанлък, гимназиален учител. Дотогава учил учениците, че няма Господ. Седял 3 дни в пещерата, гладувал и казвал: „Господи, майка ми ми е говорила, че Ти съществуваш, че Ти [с] всичко разполагаш, аз нямам никаква опитност, умирам гладен. Ако сега по някой начин може да ми дадеш хляб, ще позная, че Ти съществуваш и като се върна, ще проповядвам за Тебе. Ще седя на думата си, ако ми дадеш доказателство.“ Не се минава и половин час и гледа: една костена жаба носи половин хляб. Откъде го е взела, никой не знае, но носи хляба в пещерата, и го оставила и се върнала назад. Той взема хляба, нахранва се и през нощта успял да се промъкне през гръцките позиции и да се върне в България. Като дошъл в Казанлък, казва: „Аз разбрах, туй, което Кант и другите философи не можаха да ме убедят, една костена жаба ме убеди. Когато бях гладен, тя ми донесе хляб.“

Ако нас не може малките причини в света да ни убедят, не големите, малките разумни причини, ако може да ни убедят – добре. Ние се спъваме. Един мъж изтезава жена си – той създава едно страдание на себе си. Тази душа [е] излязла от Бога, Бог не благоволява в това. Този мъж не е питал Господа, той трябва да пита Господа да я изтезава или не. Той казва: „Имам право.“ Никакво право няма. Той си присвоява туй право. Жената и тя може да изтезава мъжа – и тя няма право. Ако жената обича мъжа си, тя от Любов не трябва да го изтезава. Тя да го погледне, да види, че има нещо Божествено в него.

Сега вие ме гледате и казвате: какви са причините, защо ли ви проповядвам, каква ли задна мисъл трябва да имам? Две цели може да имам: или да стана виден, знатен, че като замина от този свят да питат за мене, или да изявя онази Божествена Истина. Може да е едното, може да е другото. Ако първото е причината, аз се намирам на крива посока – понеже нищо не съм създал, искам да убедя хората, че всичко аз сам съм създал. Не е право, не е честно. Моите отношения към Бога не са прави. Най-първо Бог създаде света, аз съм проводник и трябва да спазвам Неговия закон, нищо повече.

Сега често казвате, че той е ръкоположен. Има човешко ръкополагане. Единственото нещо, което може да ви ръкоположи, е Божествената Любов. Единственото нещо, което може да ви ръкоположи е Божествената Мъдрост. Единственото нещо, което може да ви ръкоположи, е Божествената Истина. Ако Любовта я няма, кой ще ви ръкоположи? Вие искате да имате влияние. Човек, който няма Любовта за тил, той влияние не може да има. Човек, който няма Мъдростта за тил, влияние не може да има. Човек, който няма Истината за тил, влияние не може да има. Три неща са, които подигат човека. Да имате Любовта за цел, Мъдростта за цел и Истината за цел.

Мен и цветята като ми говорят, и тях слушам. По някой път се спирам при някое цвете, то си разправя цялата история. Това за вас може да е приказка. Много пъти съм се спирал по десетина минути да разговарям с някое цвете и то ми разправя своята история. За вас е цвете, а за мен ни най-малко не е цвете, но едно разумно същество, което взело формата на едно цвете. Казвам му: Кои са причините, че дойдохте в тази форма? Казва: „Аз се нуждая от чистота, затова нося белия цвят.“ Друго ми казва: „Аз нося червения цвят, понеже в миналото съществуване не използувах живота, сега искам безкористен да бъда в този живот.“

Всичките плодни дървета, житото, царевицата, ябълките, крушите, сливите – всичките се жертвуват, за да придобият някоя добродетел. Всички се жертвуват за нас, разумните същества, направени по образ и подобие на Бога. Ние ходим и много малко вършим.

За пример, колцина от вас могат да приложат това, което ви говоря? Ако един приложи нещо, не съм загубил. Аз като ви говоря, казвате: „Сега не може, но след 100 години.“ Аз за след 100 години не говоря, но за днес говоря. Туй, което ви говоря, днес може да се приложи. Ако приложиш Любовта, ще станеш здрав. Ако приложиш Божията Мъдрост съзнателно, което е в тебе, ще влезе във връзка с хората. Ако приложиш Истината, веднага свободен ще станеш. Свобода, светлина и живот са необходими в живота.

Много пъти гледам, жените се мажат, да бъдат красиви отвън. Аз виждам, мазилката е хубава. Както мажем къщите си, защо да не мажем и лицето си? Аз съм много свободен. Не да не се маже, но с боя по вътрешен начин, не по външен начин. Вижте една пеперуда как боядисва дрехите си отвътре, една птица как боядисва дрехите си, а ние ги боядисваме отвън. Ти може да направиш лицето си красиво както един ангел. Може да бъдеш красив, защо не? Може да го направиш в 24 часа, може да го направиш в една седмица, може да го направиш в един месец, може да го направиш в една година, може да го направиш в цял живот. Зависи от знанието, от степента на Любовта, от степента на Истината. Може да си адепт и да не го направиш. Има грозни адепти, които не са красиви. Някои, като добият закона, придобиват красотата.

Ние, съвременните хора, сме в една епоха, за да вземем участие в творчеството. Ако ние не можем да бъдем носители на Божественото за бъдеще, тогава защо сме дошли на Земята? Ако възприемем Любовта, Мъдростта и Истината, ще влезем в Божественото Царство и бъдещето е наше. Ако не може да възприемем Любовта, Мъдростта и Истината, нямаме никакво бъдеще.

Вземете един пример: 36 000 обещания имат евреите от Бога, че ще ги направи велики. Те не разбраха Божия закон и досега още страдат. Като дойде Христос да приемат Любовта, не я приеха. И досега, 2000 години оттогава, евреите казват, че Христос е донесъл най-голямото нещастие, най-голямото страдание, да ги гонят всичките хора.

Една жена се оплаква от мъжа си, че той не я разбира. Причината не е в мъжа, причината е в жената. Знае как една жена хваща друга жена, знае как една жена хваща един мъж. Не е лошото да хванеш жената. Сега разбирайте: Всяка жена, която се жени, всяка мома, която се жени, тя се жени за една по-голяма идея. В ума си тя иска царица да стане. Тази идея беше и в първата жена, като дойде онзи адепт и ѝ каза, че като Бога ще стане. Всяка жена мисли, че като Бога ще стане, ще твори, деца ще ражда. То е първото заблуждение. Деца, родени без Любов в света, са едно нещастие. Престъпници се раждат.

Всяка една мисъл без Любов е престъпление. Всяко едно чувство, което се ражда без Любов, е престъпление, всяка една постъпка, която се ражда без Любов, е престъпление. В моя ум тъй седи въпросът. Аз или вие, който и да е, не е право. Трябва да бъдем наясно. Мисълта трябва да я родиш с Любов. Умът и сърцето ти трябва да вземат участие, че тази мисъл се познава, тази мисъл е жива, тя не умира. Мисъл, която е родена от Любовта, не умира. Които не са родени от Любовта, умират.

Та казвам: Това са новите схващания. Преди няколко дена, като ме слуша една сестра, казва: „Много високо, забърка се умът ми.“ Сега тия работи не са високи, те не са отвън. Някоя стара баба на 50–60 години, казва: кой ще я гледа? Любовта, Мъдростта и Истината да я гледат. Тя да счита Любовта най-добра дъщеря, тя ще ѝ дойде на помощ. Да счита за най-добрия син, който ще ѝ дойде на помощ, Мъдростта. И да счита Истината за спасител. Ние не сме разчитали на тях.

Разчитай на свободата, разчитай на Божията Любов, разчитай на Божията Мъдрост, дълбоко в душата ти да стане промяна в тебе. Като минеш през сухата гора, да се раззелени. Като минеш през камъните, да се размърдат. Като минеш покрай водата, да потече. Аз наричам, това е Божията Любов. Това е Божието присъствие. Там, гдето стъпи Божият крак, животът започва. Гдето Бог стъпи, животът започва; гдето не е стъпил – за бъдеще, като мине.

Ние трябва да бъдем носители на Божествената Любов в света. Новата религия е това. Няма да се бият хората както сега. Трябва нови войници, въоръжени със светлината на Любовта, със светлината на разумността. Нека се бием. И светлината като минава, бие, тя се движи с 300 000 километра в секунда, знаеш какви удари нанася? Като дойде 300 000 в секунда, но тя полекичка удря. Вятърът, и той е деликатен. Ако светлината в 300 000 километра знае гладко да гали, защо ние да не можем да постъпим като светлината, защо ние да не можем да постъпим като въздуха?

Вие сега ще ми кажете, че ние още не сме отживели. Не, не сме отживели, но сме закъснели. Какво очаква бъдещото поколение? – Старост, гробища. На колцина от вас ще останат имената в историята? От богатството, всичко, което имате, помен няма да остане. Онзи, в когото Любовта се весели, онзи, в когото Мъдростта се весели, той има гражданство, той може да стане жител на Слънцето. Той може да пътува из пространството, той може да види лицето на Бога и Бог ще бъде доволен от него.

Сега някои се чудят какво трябва да се проповядва. Новобранци на Любовта, новобранци на Божията Мъдрост, новобранци на Божията Истина. Аз уважавам тия хора, които сега умират на бойните полета. Тия хора за отечеството се бият и полагат живота си за нищо и никакво. Нищо няма да придобият. Те като умрат, ще им турят паметник.

Като се проповядва на хората за живота в Бога, казват: „Кой знае?“ Хората вярват в туй, което не е реално, а от това, което е реално, се отказват. Разчитайте в онова, в което не вярвате – то е реално. А в което вярвате, в него се съмнявайте. При сегашните условия, аз разчитам на неверието, на туй, което хората не вярват, на туй, което отричат.

Някои поддържат, че има оня свят. Повече има доказателства, че има оня свят от неверующите, отколкото от верующите. Понеже неверующите нямат интерес да има друг живот, не вярват в оня свят. Те имат да дават. Онези, които отричат бъдещия живот, които отричат прераждането, те имат да дават. Затуй го отричат, за да не плащат. А онези, които поддържат прераждането, имат да вземат. Те го поддържат, за да вземат парите си. Двете категории са заинтересовани. Двете не са безкористни.

Всеки от вас може да има един опит, той е най-красивото състояние, което човек може да има. В този момент, като се отвори цялата природа, Слънцето всякога дава. Усещаш едно блаженство. Всичките животни наоколо стават приятни, мухите не хапят, като че ли има мир и спокойствие и това не трае дълго време. Може би ден, два, три, четири. Може би за бъдеще ще трае за по-дълго време.

В тази глава се казва: „Мъдростта съгради дома си.“ Казва: Да дойдат онези, които искат блага. Всичките искате да бъдете здрави, всички искате да бъдете умни, всички искате да бъдете силни, всички искате да бъдете богати – то е ваше право. Човек не трябва да бъде сиромах. В еврейския смисъл „сиромах“ се разбира – не трябва да желаеш туй, което хората имат. Туй, твоето, което ти е дадено, то ще работи в човека. Туй, което те съблазнява, то не е за тебе. Моисей казва: „Не пожелавай туй, което ближният има.“ Пожелай всичко онова, което Бог ти е дал на тебе. Имаш право да изучаваш звездите, имаш право да изучаваш водата, имаш право да изучаваш облаците, имаш право да изучаваш скъпоценните камъни, имаш право да изучаваш човешките умове, имаш право да изучаваш човешките сърца. Какво богатство човек има!

Ако човек изучава себе си, знаете колко лесно може да поправи своите погрешки! Дойде някой при мене, оплаква ми се, че хората не го обичат. Казвам: „Всичката причина е в брадата, в долната устна. Всеки ден натискай брадата си, ще си помогнеш повече. Ако натискаш брадата си, ще те обикнат повече, отколкото ако седиш.“ Та казвам: Добри неща са вложени в нашето лице. Ще видим добрите страни и отрицателните страни – така може да се изучи човешкият характер. Ще изучаваме и слабите страни.

Казвам: Защо да не работим всички? Аз ви препоръчвам да работите върху себе си. Някой минал 45, 50, 60 години Ти и на 120 години като станеш, работѝ. Едно слънчево същество на една година, то е на 120 милиона наши години. Слънцето, за да обиколи около своя център, му взема 200 милиона години. Едно същество на 200 милиона земни години, то е на една слънчева година. Ти си на 100 години – каква част съставлява от Слънцето? Говорите за старост. 120 години са играчка, нищо не значат. Да мерим живота с Любовта.

Според мене мярка е Любовта за късите вълни, за средните вълни е Мъдростта, а за дългите вълни е Истината. Целият наш живот трябва да бъде проникнат с трептенията на Любовта. Късите вълни са, които проникват навсякъде. Средните и дългите вълни проникват физическия живот. Ние по радиото имаме къси вълни и дълги вълни. Който се занимава с Любовта, трябва да се занимава малко с късите вълни. След като обикнете някого, след 20 години вижте какво ще окаже вашата Любов върху този човек. Ако след 20 години виждате подобрение в този човек, радвайте се. Ако не стане промяна, гледайте да измените нещата.

Сега няма какво да се противим. Вие се обезсърчавате и вие имате ролята на брашното в чувала. Казвате: „Какво ще излезе от мен – брашно съм.“ Ще дойде един майстор, ще извади това брашно, ще го тури в нощвите, ще стопли вода, ще тури във водата брашното, ще замеси тия частици, ще направи хляб и ще извади най-хубавата погача. От туй брашно, което сте сега, Господ ще извади най-хубавата пита. Искате-не искате, хич няма да ви пита.

Казвате: „Свободен съм.“ Свободата е относително нещо. Един ден Господ ще дойде, ще развърже чувала, ще донесе вода и ще замеси брашното и ще го тури в пещта. Ще дойдат онези, които знаят да ядат, и ще имат опитността на ябълката, на сливата, на крушата. Тия същества, които ще ви ядат, ще бъдат ангели, в ангелската уста ще ви сдъвчат малко. Аз ви облажавам, ако всинца можете да станете такъв хляб за ядене. Моите уважения и почит към всички вас, които могат да станат такива пресни погачи. Имайте вяра в Онзи, Който е промислил, Който е направил Слънцето да ви свети, да ви помага, Който е направил звездите и цялата природа. Той е промислил нещо хубаво заради вас. Да нямате никакво съмнение.

Тайна молитва

20-а беседа, държана от Учителя
на 28.II.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.

Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни