Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_03_31 Доброта, справедливост, красота, разумност31 март 1943 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 04:26

От книгата Факти, закони, принципи“,  т. II, Общ окултен клас - 22 година, (1942 г. - 1943 г.),  
Първо издание. Издателство: "Бяло Братство", София, 2002 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание


ДОБРОТА, СПРАВЕДЛИВОСТ, КРАСОТА, РАЗУМНОСТ




Отче наш

Духай, ветре

(Направихме упражненията с ръцете и дишането.)

Фир фюр фен

Сега пеете тази песен, но не знаете какво съдържа. Първата част съдържа всичките възможности, които човек иска. Втората част съдържа всичко, каквото човек може да постигне.


Публикувано изображение

Вие чертаете това. Четири неща са потребни, за да се създаде човешия характер. За индивида, за народа, за каквото и да е разумно същество на Земята, четири неща трябват, които могат да се реализират, които могат да се постигнат. Най-първо трябва да имате Добротата. Що е Доброта? Отвлечена дума. В ходенето на човека кое е Добротата? Когато стъпва човек, тази твърдост, която се дължи на краката, е Добротата. Тази твърдост, която се дължи на краката, това е Добротата. Справедливостта е на неговата мисъл. Що е справедливост в движението? Да може да избира хубавото място – там, дето трябва да тури крака си, да не е хлъзгаво. То е справедливост. После човек трябва да има красотата. Туй място не трябва да бъде кално, хубаво трябва да бъде. И после на човека трябва разумност. Що е разумното в ходенето? Че като – човек трябва да постигне нещо. Отиваш при някой извор, и ако не може да пиеш вода от извора, туй ходене е безпредметно. Един човек, който ходи до извора, да пие вода, четири неща са му потребни: Доброта, Справедливост, Красота и Разумност. Ако не може да пие вода от извора, всичката друга философия е празна работа. Човек без тия неща мяза на един пуздер*, мяза на пепел. Аз да му кажа какво ще остане от него. От всичката му еволюция, от всичките му страдания, ще остане само пепел, той ще остане само пепел. Сега може да ви заблуждават – че това е бъдеща култура, че за бъдеще, в оня свят, че Господ има, че ангели има, че разумни хора има, това са празни работи. Без Доброта няма оня свят. Без Справедливост няма оня свят, нито тоя свят има. Аз разсъждавам другояче – ако има този свят, има и оня свят. А щом има оня свят, има и тоя свят. Щом има този свят, трябва да има и оня свят. Не може да има този свят, пък да няма оня свят. И тогава, свят без Красота, той няма никакъв смисъл. И свят без Разумност няма смисъл. Трябва да се приложи. Ако тази Доброта, тази Справедливост, тази Красота, тази Разумност не може да ги приложим в нашето тяло, в нашия ход, в нашите чувства, в нашите мисли, ако не можем навсякъде да ги приложим, тогава какъв смисъл има животът? Та казвам, Природата изисква от хората на Земята да бъдат добри. Но да бъдеш добър, като вървиш; няма да вървиш като дядо, да се клатиш, като стъпяш, няма да тропаш, да удряш краката, ще стъпяш леко. Тя не обича да харчиш излишна енергия, но тя ни държи отговорни и да не харчим повече енергия. Тя иска да харчим толкова енергия, колкото е потребно за ходенето. Ако изхарчим повече, тя ни счита, че сме неразумни; ако много пестим, тя ни счита много скържави хора. Хората, които много пестят и които много харчат, нищо не добиват.

Казвам: вие всички се готвите за оня свят. Един ученик влиза в училището да се учи. Ако научи от училището нещо, външният свят се нуждае от знанието, което той може да придобие. Казвам: Новото в света е неприложено. Добротата трябва да се приложи. Щом човешкият ум се смущава, Доброто не е приложено. Щом човешкият ум се смущава, Правдата не е приложена. Щом човешкият ум се смущава, Красотата не е приложена. Щом човешкият ум се смущава, Разумността не е приложена. Щом човешкото сърдце се смущава, Доброто не е приложено. Щом човешкото сърдце се смущава, Справедливостта не е приложена, Красотата не е приложена и Разумността не е приложена. Сега казвате: “Как да се приложи?” Ще приложите. Като вървиш, да знаеш, че краката ти са добри, да имаш справедливост, в туй движение да знаеш, че има красота, разумност. В тия движения да чувствуваш, че си ограден с Добротата, Справедливостта, Красота и Разумност в ходенето. Като мислиш, като чувстваш, като пееш, навсякъде да чувстваш. Ако тия Добродетели са в тебе, животът има смисъл. Природата е отворила обятията си, ще ти покаже тайните си и ти ще бъдеш господар на положението. Няма да бъдеш роб на условията. Сега хората мислят по един химически начин да добият свободата. Чрез война свободата не се добива. Да се бият хората, това не е наука. Това са глупости, които се проповядват. Да се колят, да се убиват хората, това не е наука. От хиляди години, в религиозно отношение и в светско отношение, навсякъде – и католишката църква е опърлила милиони хора, че не вярвали тъй, както трябва. Всяка държава, като постави един закон – който не изпълнява закона, наказва го. Когато са донесли тютюна от Америка, знаете ли колко хора са станали жертва на тютюна да пушат? Екзекутирали ги и тия мъченици са образували религията и днес тютюнът е разпространен след хляба най-много. И то е благодарение на мъчениците, които умряха за тютюна. И казвам: ако хората за тютюна си пожертвуваха живота, накараха да прогресира; ние искаме за велики Добродетели без да направим жертва. Не, жертва се иска в света. Сега не ви държа отговорни, казвам: тия неща влизат в строежа на човека. Ако Доброто не влезе в строежа... Доброто е свързано с плътността. Що е Добротата? Щом има Доброта, има и плътност. Щом има Справедливост, има и сила. Щом има Красота в живота, има и мекота. Щом има Разумност в света, всичко е постижимо. Постижимите неща са там, дето има Разумност. Вие мислите, че сте много напреднали. Че сте напреднали, напреднали сте; че вие сте гениални в сравнение с комарите – голям напредък имате, ако ви сравня с комарите. Да ви насърча, като ви сравня с комарите, вие сте гениални. Ако ви сравня с птиците, пак сте гениални. На всичките хора им липсва нещо. Сегашните хора трябва да ги подкупиш с нещо. Те нямат послушание, не знаят какво нещо е послушание. И в Рая беше човек. На Адама Господ му даде една заповед: “Няма да ядеш от забранения плод. От всичките плодове ще ядеш, но от туй Дърво няма да ядеш”. Понеже Господ му каза, че това Дърво не е за него, Адам беше доста послушен. Той, като погледна на това Дърво, не бута, послушен беше. Обаче, като дойде тази другарка, която излезе от реброто, тя беше много любопитна. Казва: “Защо да не хапнем от туй Дърво?” – “Не бутай!” Казва: “Ти си много невежа, да го не бутам”. – “Не, не бутай! Опасна работа е”. Един ден тя намери един свой учител. – “Вие сте много големи будали в Рая. Вие, ако ядете от това Дърво, като Господа ще станете силни”. – “Сигурно е така, трябва да се бута. Че аз така казах на нашия будала” – и тя яде. Адам без да му мисли много, като видя, че тя яде, забрави какво е казал Господ, и той яде. Ева се заблуди от адепта, а Адам от Ева. Като я видя красива, хайде да не чупим хатър. Когато дойде за Истината! Един човек, който не носи на света Истината, един човек, който не носи на света Доброто, един човек, който не носи на света Справедливостта и един човек, който не носи на света Разумността, вие се пазете от него.

Казвам: сега ще видите дали имате Справедливост във вашите движения. Най-първо вижте дали има Справедливост във вашата мисъл, във вашите чувства, във вашите постъпки и най-после вижте в движенията и в работата. Ти рисуваш или пишеш. Тия четири Добродетели като един човек може да покажеш – да е приложено в писмото Доброто, Справедливостта, Красотата и Разумността. Някои писма, още като погледна, виждам Доброта има ли. Виждам, Справедливост няма, Доброта няма, Красота няма и Разумността е много слаба. Добър е човек само една четвърт, а три четвърти му липсва.

Един мой ученик ме препоръчва в провинцията и казва: “Учителя в София умира от глад. Защо не му пратите? От глад умира”. Че щом един учител умира от глад, да умре, той не е Учител. Щом не може да работи, да си изкара прехраната и трябва да му пращат от провинцията, да умре от глад, нищо повече. “Умира от глад” – не се проповядва така. Никой не умира. То е измама. Значи всичките софиянци да ме оставят да умра от глад. Че тия от срам ще ми дадат едно парче хляб. Ще се компрометират. Да оставят Учителя си да умре от глад. Не се говори така. То е хипербола.

Без Доброта хората изгубват устой. Когато в органическо отношение се намали Добротата, започва гниенето. Гниенето е резултат, че липсва Добротата. Щом започва да липсва Справедливостта, често човек си навяхва крака или си чупи крака. Щом изгуби своята Красота, грозотата иде на мястото ў. Щом загуби Разумността, безумието иде на мястото. Тогава той ще направи глупости, ще говори безразборно, с всичките хора ще влезе в стълкновение. По някой път, един ученик в класа с всичките ученици се кара. Значи всичките ученици в класа са лоши, той единствено е добър. Да ме извини, който и да е. Половината да са лоши, разбирам, но всичките да са лоши, пък само той добър, това не е вярно. Казва: “Не се живее между тях”. Тия ученици имат толкова право, както и той. Сега ако всичките други ученици се съсредоточат и кажат, че той е най-лошия, и то не е право. Някой път хората нарочат някого. Не е така. По естество всички ние сме добри, само по степен ние сме лоши. Първоначално вълкът беше много добър, отпосле стана вълк. Първоначално змията беше много добра, отпосле стана лоша. Първоначално лъвът беше много добър, отпосле стана лош. Човек беше много добър първоначално в Рая, отпосле стана лош. В живота отпосле ние като не опазваме законите, които съществуват в Природата, иде разстройството. Но не само това, но и ред поколения, които са живели един безпорядъчен живот, започва едно изражение. Ако изражението засяга органически човешката воля, веднага брадата поляга, пречупва се навътре. Ако не живеят добре ред поколения, челюстите излизат навън, челото се наклонява назад и главата се деформира. Един добър човек има една отлична форма на главата си. Всичките ония добри хора, светиите, имат отлични ръце, отлични глави, всичко в тях е в съвършенство. Ако някои светии са нямали такава философия, те не са били светии. На мен ще ми разправят, че един светия пожълтял. Не е светия. Един светия не умира и след като го заровят в гроба, той излиза. Търсят го там, излязъл навън. Той не гние. Той знае законите как седят. Може да стане малък, може да стане и голям. Може да стане видим и невидим. Той не се връзва. Ако го турят в затвора, излиза навън. Англичаните хващат един англичанин, който е живял в Индия и бил член на едно братство. Не иска да се подчинява на английските закони и затова го затварят. Идат да го търсят в затвора, няма го. Три-четири пъти така го затваряли и най-после той им казва: “Оставете ме, не може да ме държите затворен”. Като достигнете до това положение, ще бъдете свободни. Но ние не сме достигнали дотам. Затворят те и ти не можеш да излезеш от затвора. Мислиш и не може да разрешиш един въпрос. Хората мислят още: има ли Господ, или няма Господ; има ли оня свят, или няма оня свят. Щом си в този свят, има и оня свят. Ти живееш в този свят и в оня свят. Този свят е близък свят, който ти виждаш, който схващаш с очите си. Оня свят е широк свят, който ти не виждаш. Под думата невидим свят разбираме, че един ден ще го видиш. Всичко в света е видимо за този, който вижда. Ако един ангел дойде на Земята и насочи погледа си към Слънцето, ще вижда какво има там. Нему не му трябва телескоп, вижда всичко. Как вижда, няма да разправям. Един орел или един сокол с очите си виждат както ти не можеш да видиш с един много добър далекоглед. От два километра вижда една малка мишка – такъв остър поглед има. Даже на дъното на бистрите реки вижда какво има. Човек не може да вижда така, трябва да си послужи с нещо.

Казвам: на Земята ние търсим свободата. Ти не можеш да освободиш своя ум от робство, ти не можеш да освободиш и сърдцето от робство, ако ти не можеш да се въоръжиш със Справедливостта. Да бъдеш справедлив, значи да бъдеш силен човек. Само силният човек може да бъде справедлив, слабият винаги ще каже една лъжа. Силният не лъже. Който лъже, той не може да бъде справедлив. Политиката вреди. Казвам: за да бъдете справедливи, трябва най-първо да бъдете силни. Когато защитавате някого, трябва да имате сила. Когато сте слаби, не се месете да защитите някого. Казва някой: “Аз ходих и му пукнах главата”. Не се меси, щом си слаб. Този човек щеше да остане небит, а ти като захвана да го защитиш, го биха повече. Той за идея страда. Оставете тия идеи. Хубаво е човек за идея да страда. Ще ви преведа този анекдот. Един българин в турско време казал на селяните, че знае турски фарси*. Дошъл един голям турски чиновник – бимбашия, в селото. Викат този българин да се разбере, понеже знае турски. Разправя му бимбашията и другите питат какво иска. “Иска човекът един сак, риба да лови”. Донесли един сак. Той пак му разправя, че не иска сак и че криво го разбрал. Казва: “Трахана иска този човек”. Донесли му, той пак разправя и най-после бимбашията казва: “Ти с мене играеш ли си? Нито сак, нито трахана искам”. И му казва какво иска. Той иска три деца разумни от селото да ги прати да се учат в училището. Питат го другите какво иска. Казва: “Кюркчия** иска, да му шие кюркче”. Най-после бимбашията го набива. Питат го защо го бие. “Надумах го” – каза. И ние в живота като не разбираме, страдаме. Че да страдаме, страданието е едно благо. Един герой страда, но той не умира. Всичките велики хора страдат в света. Не е лошо човек да страда, но разумно трябва да страда. Да страдаме за Доброто, да страдаме за Справедливостта, да страдаме за Красотата, да страдаме за Разумността – туй е добре дошло. Но да страдаме за туй, което не е Добро, да страдаме за туй, което не е справедливо, да страдаме за туй, което не е красиво, да страдаме за туй, което не е справедливо – то е губене на време.

Сега някои от вас бих желал в една година отгоре да измените лицето си и да станете по-красиви. Аз искам в една година старите сестри, които са прегърбени, да се изправят. После желая, като говорят сестрите и братята, да няма недоволни думи в речта им. Аз досега когото срещна, казва: “Не мога да пея, понеже стая нямам, апартамент нямам, отопление нямам”. Разбирам това. Разумният човек седи над условията. Ти в света си пратен и в този свят има всичките условия. Най-първо не е вярно, че няма условия. Има условия. Онази Разумност, която ни е дадена, дадени са ни и всичките условия, за да ги използуваме. Ако твоето обоняние не е развито хубаво, ти няма да може да приемеш уханието на цветята. Ако твоите очи не са хубаво развити, няма да виждаш красотата на светлината. Ако твоите уши не са развити добре, ти никога няма да слушаш красотата в музиката и в сладкия говор. Ако в тебе няма благородна душа, ти никога няма да почувствуваш Любовта. Само една благородна душа е в сила да чувствува великото в света. Всичките други неща – човешкият ум, човешкото сърдце – те са отглас на онова, което душата възприема.

Та казвам: няма да ходите старчески. Не може да ходиш?! Десет пъти се помоли да можеш да стъпиш. И като стъпиш, да си сигурен. Що значи Доброта? Да си свързан с центъра на Слънцето и със Земята. Тогава в теб ще има устой. Това е Доброта. Човек, който се ползува от благата на Слънцето и на Земята, той е добър човек. Щом използуваш добре Добротата, тогава Справедливостта сама по себе си иде като един резултат в нас. Имаме възможност да ходим. Трябва да се научим да ходим, право да стъпваме. Справедливи трябва да бъдем, нито да се блъскаме. Вие сте виждали пияните хора как залитат на една и друга страна. “Не зная – казва – какво да правя”. Как да не знаеш? Така не се говори. Казва: “Не зная кое е право”. Как да не знаеш? В дадения случай езикът ти показва, кое сладко и кое горчиво. Те са две мерки. Всяко нещо, което не е сладко, е горчиво и всяко нещо, което не е горчиво, е сладко. От тия двете мерки изваждаме другите наши заключения. Всяко нещо, което не е светло, е тъмно и всяко нещо, което не е тъмно, е светло. Те са мерки. Туй различие, което съществува от голяма до голямата светлина, много идеи могат да се приложат там. Трябва да имаме граници, граници между светлината и тъмнината. Там, дето Слънцето залязва, започва тъмнината; там, дето Слънцето изгрява, започва виделината. Следователно ще видиш изгрева на Слънцето – виделината иде; залязва ли Слънцето – тъмнината иде в тебе. Значи ако ти опитваш сладките работи, Слънцето е изгряло; ако опитваш горчивите работи, Слънцето е залязло. Така седи въпросът, те са максими в Природата. Под думата изгрев на Слънцето разбираме Разумния свят. Там има изгрев, дето има светлина. Там, дето има залез, има лошевина. Понеже Земята е добра и лоша, има залез за лошите хора, а изгревът е за добрите хора. Защо изгрява Слънцето? Да станеш по-добър. Защо залязва Слънцето? Да станеш по-лош. Сега вземам думата лош. В този смисъл лошият човек е потребен за нощта, но не е потребен за деня. Тъмнината е потребна за един художник. Художникът някой път ще си послужи с тъмнината. Без тъмнината не може да тури сянка. Тъмнината служи за сенки на художника. Та казвам: лошите хора ще ги впрегнем на работа като сенки на нашия живот. Та сега светът както върви, той върви по един особен начин, ние не може да изправим този свят, защото друг се занимава с него. Ние не трябва да се занимаваме със Земята, докога ще се върти. Тя върви по своя път. Има някои, които ръководят Земята. Дали Слънцето изгрява, или не – и то не е наш въпрос. Има кой да се грижи за Слънцето. Можем да кажем, че Земята ще върви, както е вървяла досега. И Слънцето ще върви, както е вървяло досега. Туй всеки може да го предскаже. Сега за нас остава, като изгрява Слънцето и Земята като се върти, ние какво трябва да правим. При изгрева на Слънцето трябва да бъдем разумни. При движението на Земята трябва да се справим с Доброто и справедливостта, защото при изгрева, Земята като се върти, става изгрев, светлината иде. Като се върти Земята, става залез, идва нощта. Ако ние не разбираме този закон, в нас ще настане вътрешна тъмнота, ще мислим, че провидението спрямо нас не е разположено. Пък от движението на Земята, от нейната сянка се образува тъмнината. В тъмнината ще спиш, ще почиваш. Не ходи в тъмнината, може да паднеш някъде.

Аз съм привеждал този пример. Един пътник пътувал в една тъмна нощ, искал да стигне в дома си и по едно време като не вижда, усеща, че пада някъде и се залавя за един клон, за едно дърво. В тъмнината не вижда и цели два часа се държи за дървото. Моли се, но казва: “Вече молитвата не помага”. Прощава се с жена си, с децата си, казва сбогом на жена си, и като не иска да се държи повече, пуща се. Но като се пуснал, видял, че само 25 сантиметра земята е била под краката му. Той увиснал и като няма светлина, мисли, че е голяма пропаст, ще падне там и затуй се прощава с всичките хора. Ние не трябва да правим това.

В българите има една песен, която се свири. Аз я наричам “Молитва на българина”. Първата песен е много хубава, той описва своите страдания, много хубаво описва своите страдания. Като дойде до изправянето, казва: “Не ме интересува”. Че страда, разправя на Господа. Щом дойде до приложението на песента, не само да живеем [от] благата, които съществуват в света, но трябва да приложим нещо. Не само един цигулар трябва да има цигулка, но трябва да се научи да свири хубаво с тази цигулка. Тогава цигулката е на място. Та казвам, българинът всякога преувеличава своите страдания. В песните като пее, много хубаво описва страданията, но как ще излезе от тия страдания музикално, не е проучил. За бъдеще българинът има да изучава този метод, по който начин, музикално може да излезе из едно затруднение. В музиката не си е взел вярно тона, заражда се дисонанс. Да кажем един, който води хор, на сопрана дал тона другояче, на алта дал неверен тон, и като започнат да пеят, има разногласие. Трябва да даде верен тон на сопрана и трябва да даде безпогрешен тон на алта, на тенора и на баса. Тогава всички като пеят безпогрешно, има акорд, хармонията се заражда. Щом алтистите не са взели верен тон, и тенорът не е взел верен тон, ще се зароди един дисонанс.

Някой път вие слушате една беседа, какво съм казал – че аз музикално говоря. Аз не искам да убеждавам хората в нищо. Искам да кажа: живейте тъй, както Господ ви е създал. Яжте от хубавите ябълки, яжте от хубавите сливи, от хубавите череши, от хубавия хляб, пийте хубава вода. Никаква друга теория. Яжте хубаво, пийте хубаво, ходете хубаво, не правете пакост на себе си. Като се върнеш вечерно време, измий краката си. Често сестри има, които се стягат за линия. Стягат стомаха си. Не яжте много! Яжте по малко! Аз бих ви говорил научно. Не ви трябва на ден 3-4 кила храна. Един човек, който тежи 65 кила, нему му е достатъчно едно кило храна. Индуси има, които със сто грама ориз прекарват, но там са работили ред поколения. От тези сто грама изваждат енергията за тялото, която е потребна. Че всеки, от сто грама може да извади нужната енергия.

Казвам: преди всичко не се смущавайте. Вие се смущавате, че ще остареете. Да остареете, но да поумнеете. Ти, като остарееш, ще оцениш какво нещо е младост. Казвате: “Ще остареем”. Като остарееш, мислиш, че ще отидеш в другия свят. Защо умират старите? “Трябва да умират младите по някой път” – понеже старите не искат да умрат и пращат младите да умират. Младите умират по причина, че старите не желаят. Старите искат да идат в другия свят, да се учат. Той не умира, но на училище отива. Старите хора не могат да се учат на Земята, но в оня свят. Като остареете, ще ви пратят да отидете в училището в другия свят. В кой свят? В разумния свят. Щом хората станат разумни, те и в този свят може да се учат. Старият човек, ако разбира законите на разумността, и в този живот може да се подмлади, да продължи живота си на 120, 200, 300, 400, 900 години. Сега като не може да продължи, като стане на 45 години, стомахът му се разстройва, главата му се разстройва и какви ли не хиляди болести идат. Всичките се оплаквате: “Побеля ми главата, това ме боли, онова ме боли”. Кракът го болял, хълбокът го болял, ребрата го болели. И след като му дам метод, казва: “Ще се излекувам ли?” Казвам: ако вие сте добър, ще се излекувате; ако вие сте справедлив, ще се излекувате; ако вие сте красив и разумен, ще се излекувате. Но ако не сте, ако тия неща ви липсват, не може да се лекува. Туй лекарство ще подействува, когато човек е добър, справедлив, красив и разумен. Тогава лекарството действува и болестта веднага си заминава. Сега казвам: това са нови работи. Краката ви трябва да бъдат добри, ръцете ви трябва да бъдат справедливи. Езикът ви трябва да бъде красив. Очите ви трябва да бъдат разумни. Ушите ви – разумни.

Сега вие се интересувате от песента. (Учителя взема цигулката си.) Сега вие трябва да се научите да не се оплаквате. Има един народ, който най-малко благодари на Бога – това са българите. В моите изследвания народ, който благодари най-малко на Бога, то е българите на света. Един негърски адепт в Африка видял един българин и му казал: “Има там едно племе, което най-малко благодари на Бога”. Не че е лошо. (Учителя свири “Молитвата на българина”.) Туй е половината песен. Той много е страдал. Сега как ще излезе из това положение, вие ще го намерите. Друг път ще ви свиря как българинът ще излезе из мъчнотиите. Тази песен е много хубаво направена музикално. Онзи, който я е композирал, много добре я е направил.

Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил

28-ма лекция от Учителя, държана на 31.III.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни