Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_03_07 Новата идея7 март 1943 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 04:29

От книгата "Важни и належащи неща". Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето (Издателство "Бяло Братство")
Съдържание на томчето (Издателство "Жануа-98")


Новата идея



„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета пета глава от Матея.

„Мога да кажа“

Които имат много дрехи, имат една мъчнотия, че не могат да изберат с кои дрехи да се облекат. Дълго време избират – тази дреха, онази дреха. Който има само една дреха, като стане сутрин, иска – не иска, макар да не му е приятна, облича я. Ако човек облича една и съща дреха, какво печели? Недоволен е от себе си. Ходи, поглежда дрехите си. Ако човек носи цял живот една дреха и е недоволен, какво е добил? Нищо не е добил.

Казвам, в главата, която прочетох, някои неща се повтарят. Евреите казват: „Око за око, зъб за зъб.“ Ако някой ти извади окото, и ти ще му извадиш. Христос казва: „Ако те съблазнява окото ти, извади го.“ Мисля, онези, които написаха Евангелието, го написаха така. Не мисля, че Христос е казал да се извади окото, няма смисъл. Казваме: „Като те съблазнява окото, извади го.“ Често теософите бяха привеждали следното: убиват в себе си всяко желание. То е старо възпитание. Казват: „Убий желанието.“ Щом убиеш желанието, с какво ще работиш? Желанията са материал, с който трябва да се работи. Често се случва с едно въже да обесят човека. Ако беше само един конец, не можеха да го обесят, щеше да се скъса. С дебелото въже обесват човека. Значи не струва да има дебели въжета. Изваждам правилото: направете дебели въжета, за да не бесят хората. Казвам, правете дебели въжета, но не бeсете хората. Защо да кажем: не правете дебели въжета, за да не бесите хората? Казвам, правете дебели въжета, но не бесете хората.

Другото противоречие е: защо е злото в света? Ние мислим, че ако няма зло в света, ще бъде по-добре. Два пъти по-зле ще бъде. Тогава какво ще кажете? Апостол Павел се оплакваше, че му се дало един ангел сатанински да го мъчи. Три пъти се моли на Господа, ако може, този ангел да се отнеме. Ако този ангел не беше се дал на апостол Павел, щеше да бъде два пъти по-лошо. Благодарение на този ангел той се повдигна. Казва му Господ: „Достатъчна ти е Моята благодат. Ако отнема от тебе този ангел, в тебе има нещо още по-лошо, ще изпъкне навън.“ На човека е свойствена една гордост и ако злото го няма в човека, човешката гордост би създала едно зло, два пъти по-голямо от туй зло, което съществува. Представете си на някой съвременен цар да му подшушнат, че някой образувал заговор срещу него. Дали това е вярно, или не, не се интересува, но веднага казва: на ешафода, само че имал някаква мисъл против него. Аз изваждам тогава правилото: щом къщата е направена от дърво, внимавай, може да изгори. Може дървото да е огнеупорно. Има огнеупорни дървета, а има други, които не са огнеупорни.

Казвам, човек трябва да стане огнеупорен. Казвате: „Да се не изкушава.“ Като се изкушава човек, да не се изкушава. Изкушава се човек от парите. Как се изкушава от парите? Парите език нямат, не говорят нищо, очи нямат, но съблазняват. Изкушава се човек от тях. Ако е жена, ще кажеш: „Очите ме съблазниха, устата ме съблазниха, ръцете ме съблазниха.“ Ами в парите кое съблазнява човека? Съвременните хора казват: „Жената е причина, тя съблазнява.“ Понеже лицето ѝ било много хубаво, лицето ѝ съблазнява. Но в парите кое лице, кои очи, кои уста те съблазняват? Онова, което съблазнява у жената, не е нейното лице. То е заблуждение. Не са нейните очи, не са нейните ръце. То е едно извинение, обяснение – такова, каквото не съществува в света. Човек е излязъл от Бога. Бог създаде Адама, но го създаде от два елемента. Събрал малко пръст отнякъде, едно вещество Бог намерил на земята, най-хубавото вещество, което може да се намери на земята. Бог взел от това вещество и направил тялото на човека. В туй вещество турил Своя Дух и човек оживял, станал жива душа. Туй, което наричат плът сега, то е туй вещество. Като турил Духа Си в туй вещество, то с Божествения Дух започва да се не спогажда. Имате една проста причина.

Представете си, че вие се оженвате за една жена, която не знае да чете. Вие се оженвате, за да ѝ направите едно добро. Богат сте. Тази жена един ден по закон се изменя. Най-първо, политика има, всичко върви добре, а после започва да се показва друга. Най-първо, се подчинява, защото е слаба. Когато някой се подчинява, ще видиш силен ли е, или слаб. Ако е слаб, да те е страх, като стане силен, той ще ти покаже, че работата не седи така. Малкото мече, което се подчинява, да не мислиш, че когато стане голяма мечка, тъй ще се подчинява? Казва: „Едно време бях меченце, но сега като мечка не се подчинявам.“ Така казвам, ние по някой път трябва да се подчиняваме. Човек трябва да се подчинява в света само на три неща: на любовта, на мъдростта, на истината. На всичко друго – никакво подчинение. Подчинявам се на чистата вода, влизам в нея да ме очисти, ще ми предаде нещо. Ако слабият човек влезе в студената вода, която е 25 градуса студ, нима мислите, че тази вода ще му предаде нещо? Тази вода ще отнеме малката топлина, която е в него, ще загуби и този, видиш, хване пневмония. Где е погрешката? Казва: „Студената вода ще произведе реакция.“ Той влязъл в студената вода и стоял петнайсет минути. Лекарят може да му е казал само да се топне за десет–петнайсет секунди или половин минута и да излезе навън. Той седял петнайсет минути в студената вода и се простудил.

Има ли нужда човек да живее десет години с един упорит човек? Няма нужда. Десет години що ще живееш с един упорит човек? Защо ще живееш десет години с един болен човек? Да се покажеш търпелив? Ни най-малко не трябва. Та казвам: всички писатели и онези, които проповядват, искат да примирят нещата с Божия закон, като как трябва да живеем. Земята е създадена за едно от хубавите училища да се живее най-добре. Казвате: „На земята има изпитания.“ Какво е изпитанието? Изпитание има всеки, който се учи, и в края ще се даде изпит, да се види колко е научил. Един художник може да се изпита да нарисува една картина, да се види има ли сръчност. Ако може да нарисува хубава картина, в изпита е първи. Ако не може да я нарисува, значи не си разбира изкуството.

Сега на земята ние ще дадем изпит. Държиш изпит по любовта. Какъв е изпитът? Да направиш един лош човек добър. Да направиш лъжлив човек верен. Да направиш един слаб човек силен. Как ще го направиш? Можеш да го направиш. Аз може да направя едно лошо шише добро. Защото лошавината може да седи в самото шише. Или лошавината може да седи в съдържанието на шишето. Следователно дават ми едно лошо шише. Казвам, де е лошавината, в самото ли шише, или в съдържанието? Ако е в съдържанието, изпразват туй съдържание – отровата, която имало, и турят най-хубавото вещество. Турям сладко вино, запушвам го. При първия случай, който би пил, би платил с живота си. Във втория случай, който би пил, е благо. Ти чуеш една лоша дума. Лошата дума има две съдържания. Отвън има една форма и вътре има едно съдържание. Лошата дума, може да вземеш една форма и да я превърнеш. Вземете в българския език думата би. Тя произтича от един корен да бъде. Думите еволюират. В английския език има такава дума – превент, която преди двеста години е означавала накарай ме, Господи. В сегашния език на англичаните означава забрани ми, Господи. Как е станало това, че тази дума добила точно обратен смисъл? И англичаните не могат да обяснят. Имате би на български. Българинът не е разбрал, взема тоягата и налага. Казва: „Бъди човек, изправи се, говори разумно на хората, постъпвай разумно с тях, че който види, да се весели.“ Сега българинът казва би, значи набий го, да знае, че си човек. Казва, как става?

Като носиш дълго време една дреха, нали чистата дреха става черна, изгубва своите качества, ако не я переш. Един човек би трябвало да носи една риза цяла година, без да се окирляви. Сега като носиш една седмица ризата, трябва да я съблечеш. Ако носиш една година ризата, не зная какво би станало. Здравият човек трябва да се чисти. В годината едно пране е достатъчно. Сега имаме петдесет и две седмици, петдесет и две пранета. Онзи, който пере, да му мислят ръцете. От живота ще извадим поука. В прането ще видим къде е причината за недоброто пране. Да се пере е хубаво нещо. Трябва хубава вода, която пере добре. Когато переш една риза, трябва да имаш най-хубавата вода, не каквато и да е вода, варовита. После трябва да туриш най-хубав сапун, изисква се много мачканица. Човек, за да го възпиташ, трябва да го мачкаш много време. Болният човек как го разтриват? Ако го разтриват, като че ли го милват, никаква реакция няма да стане. Аз съм виждал, когато ги разтриват, как викат. Простудил се някой и който го разтрива, като си прокара палците по гръбнака, онзи вика „олеле“. Този човек, като го разтриват, след половин час се образува реакция в тялото и след един час човекът е здрав. По-добре да те разтриват и да бъдеш след три–четири дни здрав, отколкото да не те разтрият и четири–пет месеца да боледуваш.

Сега има масажиране, но не всеки е роден за масажиране. Казва: „Да го разтрием.“ То е цяло изкуство. Аз не бих желал някой да ме разтрива, който е сух като пастърма. Аз бих избрал някой, който ще ме масажира, пръстите да са заострени, да са дебелички в основата, тумпарлет да е, после да лъха живот от него. Да предаде нещо, като разтрива. Някой има, който, след като те разтрил, каквото имаш в себе си, го взел, че отпосле боледуваш.

Аз някой път, след като говоря някоя беседа, има обратна реакция. Някои хора, като дойдат, не са доволни, казват нещо по добър начин да се поправи. Това е старият начин, недоволни. Прави са, искат нещо ново. Казва: „Бъди добър.“ Много остаряла дума е бъди добър. Преди години дойде един и казва: „Кажи ми най-добрия метод как може да стана добър.“ Казвам: „Яж добре. Като седнеш, яж добре, музикално яж, да ти е приятно. Не мисли за нищо друго, благодари за яденето, че имаш добър хляб. Виж хубавото, кое е в хляба, да ти предаде доброто. Като ядеш круши, сливи, виж доброто, което е в тях. В ябълките, в хляба виж кое е доброто. Кажи си: както е сладка ябълката, и аз да бъда като нея сладък. Както е сладък хлябът, и аз да бъда така сладък. Като пиеш вода, бъди добър като водата. Туй, което влиза в тебе, бъди като него, не търси нещо отвън.“ Казва ми: „Лесна работа.“ Никакви книги не трябват. Всичкото зло седи там, че житото, като се пипа от лошите хора, като мине през десет ръце, които са лоши, туй зло минава и в житото. Зависи през какви ръце минава хлябът. Всичките храни, които ядем, масло, кашкавал, сирене, през двайсет ръце са минали и всеки е вложил нещо, и разваля се сиренето, кашкавалът, маслото. Не че самото сирене, кашкавал са лоши, но онова, което хората са вложили вътре. Сега като привеждам Библията, бих желал за свещените книги да се изберат най-добрите хора да ги преведат, тия хора, които в ума си нямат никаква лоша мисъл и да разбират езика много добре. Сега ще изберат някого, ще му платят. Тия хора не са толкоз добри, не са и толкоз учени. Като минава писаното през техния ум, влагат нещо от себе си.

Та казвам, ако аз бих ви проповядвал да бъдете добри, ще ви кажа: никога не посрещайте слънцето през прозорец, през стъкло. Качи се на някое високо място да видиш слънцето и там го посрещни. После, ако денят е влажен, мъглив, не отивай да посрещнеш слънцето. Търси някой хубав ден, когато небето е ясно, да идат направо лъчите. Като дойдат тия лъчи, имат известно благо. Ако е облачно небето, благостта на тия лъчи приемат облаците. Ще остане нещо и за тебе, но ти ще бъдеш недоволен. Аз бих препоръчал сутрин да се качиш на аероплан, ако е облачно, на три–четири километра във въздуха, и тогава да посрещнеш слънцето от аероплан.

Всички носите старите възгледи. Някои, най-първо, са доста красиви и колкото остаряват, връщат се към миналите поколения. Започнал да прилича на дядо си: щом замязаш на някого, ти вече имаш неговия характер. Ако някой човек замяза на мечка, има мечи характер. Ако някой човек замяза на вълк, има вълчи характер. Ако някой човек обикне един кон, ще замяза на коня и ще има конски характер. Ако обикнеш някое дърво, ще замязаш на дървото. Ако обикнеш една река, ще замязаш на реката. Помнете: този, когото обичаш, и който те обича, вие си предавате. Казваш: „Никой не ме обича.“ Още не си готов. Ако ви обикне, ще ви предаде нещо от себе си. Хората не знаят. Казва някой: „Ти не ме обичаш.“ Казвам: „Ако ви обикна, ще ви предам нещо от себе си.“ Мислите ли, че аз, като обичам месце, че като обикна кокошката, ще ѝ мисля доброто? Като не я обичам, ще я оставя да живее. Щом я обичам, ще обикалям курника. Казвам, трябва да дойдем до онази Божествена любов. Ако аз не мога да видя същината на Бога, скрита в кокошката, то е неразбиране. Господ опитва ума ми. Тази кокошка не е кокошка. Онова, което Бог създаде в света, Той го създаде за благото на хората. Бог създаде всичките животни и растения, те са писана книга на Бога. Хората изопачиха тия символи. Казвам: в какво седи новото? Новото седи в любовта. Ако ти не можеш да обичаш, ти нов човек не можеш да станеш. Ако очакваш да те обичат, инвалид ще станеш. Англичаните казват етернал генерейшън. Който обича света, постоянно се обновява. В любовта човек се обновява. Ако искате да ви обичат онези, които вие обичате, и ако не ви обичат на свят, ще остареете. Ако ме обичате, ще се подмладите. В света любовта е, която обновява. Щом се разбере законът, има подмладяване. Думата подмладяване иде в своето първоначално проявление. Само Божествените неща са млади. Всичко онова, което не е Божествено, е старо. Под думата стари разбираме неща, които не са Божествени. Божествените неща са млади. Има нещо много хубаво. Под думата младо разбираме най-хубавото, което излиза от Бога. Това е младостта. Като кажем: много добър стар човек, разбираме онзи, който е разбрал младостта. Този старият човек, като има идеята за младостта, и той се подмладява. Казваме старец. Защото, ако е за старост, по-стар от Бога няма; ако е за младост, по-млад от Него няма. Най-младият е Бог и най-старият е пак Бог.

Казвам, ние трябва да тръгнем по Божествения път, да станем млади, както Бог е млад, да носим в себе си най-хубавото. Не разбирайте под млад детето, което пъпли, но да носиш най-хубавото в света. Да го носиш и като дадеш, да ти е приятно. Така никога няма да остарееш. Казвате: „Дали ще ни разберат, като обичаме хората?“ Мислите ли, че щом на гладния човек дам хубав хляб, няма да ме разбере? Да разбереш що е хубав хляб. Мислите ли, че човек, който е жаден, като му дам най-хубавата вода, няма да разбере? Всичките хора на земята разбират туй, което е хубаво. Хубавия хляб всеки го разбира, хубавата вода всеки я разбира, чистия въздух всеки го разбира, хубавата светлина всеки я разбира. Мислите ли, че ще трябва да ни учат за това?

Ако ние искаме да образуваме хубава идеална връзка, да даваме от себе си по възможност най-хубавото, което имаме. Но всичко естествено да излиза, както излизат нещата от преизобилието, което Бог е вложил в тебе – да тече туй преизобилие. Не се пресиляйте, не искайте да ставате добри. Под думата добър разбирам да проявя любовта тъй, както е тя самата, каквото носи. Добрините да ги проявява без никакъв примес. Доброто трябва да предадеш в най-малък размер. Под думата добро разбирам да предадеш в най-малък размер дозите на любовта. Казвам, ние сега всички сме ограничени. Срещаш един човек, погледнеш лицето му, но туй лице е на десет поколения, не е негово. Гледаш главата му, и тя е стара, тялото е старо, всичко е старо. Лицето трябва да бъде да носи сегашните идеи. Ние сега казваме: „За в бъдеще, когато хората възкръснат.“ Туряме нещата за в бъдеще, че това ще бъде така. Но възкресението няма да стане в един ден. Някои кокичета възкръсват по-рано, други – по-късно. Най-първо, се появяват кокичетата, минзухарите и колкото напредва пролетта, започват другите цветя да се явяват. Някои от най-деликатните остават последни. Кокичето и минзухарът се появяват първи в снега, поздравляват пролетта.

Казвам, вложете една нова идея. Още ние живеем с идеята да уредим нашия живот, да станем добри. Да се уреди животът е хубаво. Казваме: „Да си уредим живота и в края на живота си да служим на Бога.“ То е едно заблуждение. Още от началото, като се родиш, да служиш на Господа, най-после, ако ти остане, да служиш на себе си, тогава – обратния процес: най-първо, служи на Господа. Сега ние служим на себе си цял живот и като остане малко време, като наближи да умираме, започваме да се молим на Господа. Тя е изгубена работа. Ти, като се родиш, започни да живееш за Господа. Ако ти остане малко време, можеш да поживееш и за себе си. Казваш: „Тогаз какъв ще бъде животът?“ Ами сега животът какъв е? Сегашният живот, който живеете за себе си, какъв е? Едно пържило. Кой от вас не е пържен по десет пъти на перустията? Чиновник си, пържат те. Войник си, пържат те. Генерал си, пържат те. Жена си, пържат те. Навсякъде пържене. Зад всяка усмивка, когато някой ти се усмихнал, ще платиш десет пъти повече, отколкото усмивката струва. Ще платиш, тъй както платил един негър в Америка. В тъмнината върви една американка, доста красива, настига я един, прегърнал я, целунал я. Като не го вижда, тя мисли, че е красив. Вървят под ръка, тя мисли, че намерила своя възлюблен. Какво било учудването ѝ, когато излезли на лампа – видяла, че е чер. Извиква един стражар, хващат го, глобяват черния да плати десет хиляди долара за една целувка. Десет хиляди долара, това е един български милион. И ние някой път намерим в мрачината някой негър, тръгнем с него под ръка и мислим, че всичко е уредено. Като дойдем до фенера, видим, че е негър. Миришат негрите. Мъчно се живее при един негър. От него излиза нещо, мирише. Американците не могат да ги търпят. Казват: „Търпи.“ Но има нещо, което мирише. Има някои негри, не миришат така, но има някои, много зле миришат.

Казвам, тия блаженства. „Блажени нищите духом“ се казва. Аз не коригирам, но аз бих казал така: Блажени нищите духом, които са намерили любовта, тяхно е Царството небесно. Блажени кротките, които са намерили любовта. Тъй както е блажен нищият духом, който е намерил любовта, блажен е кроткият, блажен е и нажаленият, който е намерил любовта, за тях е Царството небесно. Ако ти си нажален и не си намерил любовта, Царството Божие не е за теб. Тяхно е Царството Божие, но за тия нажалени, които търсят любовта. Блажени нищите духом, които търсят любовта и са я намерили, тяхно е Царството Божие. Блажени нищите духом, които са намерили любовта, те са в Царството Божие. Всеки човек, който е намерил любовта, той е нищ духом. Всеки човек, който е намерил любовта, той е кротък. Без любов човек не може да бъде кротък, и нажален не може да бъде. Като намериш любовта, ти си нажален. Радваш се, че си намерил онова същественото в живота. Новото е: трябва да се намери любовта. Не разчитай на една къщна печка, която представлява вашата любов. Не разчитайте на къщното осветление, което представя вашата любов. Тия неща се изменят. Под думата любов аз разбирам човек, който е излязъл из областта на смъртта и се е освободил от прегръдките ѝ. Освободил се е от нескончаемите ограничения, които ни разрушават постоянно. Имаш най-хубавото разположение, пък дойде разрушението. В живота от младини до старини има съграждане, рушене. Таман съградиш нещо и мислиш, че си постигнал, разруши се.

Толстой привежда един пример за един руски светия. Един ден довели при него една мома, малко смахната, но много красива. Той я излекувал, но тя го съблазнила. Като го съблазнила, той напуснал светилището и вече никой да го не вижда. Ние някой път лекуваме хората. Не се опитвай да лекуваш хората, докато не си с любовта. Само като дойде любовта в тебе, тогава лекувай. Без любов настрани стой. Гледам, вие току водите този, онзи, казвате: „Ела при Учителя да те излекува.“ Не лекувайте хората, които не приемат любовта. Нека да си носят товара. Всеки, който е готов да служи на любовта, може да го лекуваме, но който не служи на любовта, няма какво да се лекува. Да го лекуват в света лекарите, да му вземат парите, да плаща. Нека плаща, нека си намери лекар. Правете разлика кого да лекувате. Искате да лекувате, питайте: „Готов ли си да служиш на любовта?“ „Не съм.“ Препоръчайте му лекар. Казвате: „Тия грешните, елате да ги лекуваме.“ Нов живот ще им дадем да грешат. Ако искате да се освободят, лоши са последствията. Вие искате да услужите. Хубаво е, но да услужите с любов. Ако нямаш любов, как ще услужиш? За да освободиш някой силен, трябва да бъдеш по-силен от него. Ако не си силен, ако си слаб, не отивай да освобождаваш от силния. Ако си силен, иди, вържи го, освободи другия. Силни можете да станете с любовта. Без любов ние сме слаби хора, с любовта сме силни хора. Като станем силни хора, тогава ще се освободи светът. Ако вие не можете да вярвате, че любовта ще може да преобрази света, тогава в какво ще вярваш? Вярваш в Христа, че е умрял. Христос казва: „Аз победих света.“ Какво разбирате под тия думи? Казано е там: „Както Отец Ме е възлюбил, така и Аз ви възлюбих. Идете и предайте тази любов.“ Казва Той: „Повярвах, че Аз излязох от любовта.“ Всеки човек, който е повярвал, че е излязъл от любовта, той е нов. Който не вярва, оставете го настрана. Христос казва: „Не се моля за света, моля се за тия, които Ми даде.“ Вие сега седнете и се молите за целия свят. Христос, който имаше силата, не се молеше за целия свят. Вие, които нямате нищо, се молите за целия свят. Много сте щедри. Молете се само за онези, които приемат любовта. Онези хора, които не приемат любовта, те са силни. Нека си носят товара. Училището не е направено за болните хора, то е направено за здравите. Болните нека седят в болницата да се лекуват. Като оздравеят, тогава ще влязат в училището. Това е новото, да имате ясна представа.

Ще ви прочета от „Светът на Великите души“. Казва: „Туй, което мери, а само не се измерва, е разумното.“ Туй, което мери, е любовта, а тя всякога остава неизмерна. Разумното е една външна форма на любовта. Човек не може да бъде разумен, ако душата му е неизпълнена с Божествената любов. Единственото нещо, което трябва да приемем без никакъв оглед, то е любовта. Когато приемеш любовта, не търси да я изучаваш. Не изучавайте любовта. Приемете любовта, опитайте я и не я изучавайте. Щом я изучавате, нищо няма да научите. Единственото нещо, което не трябва да се изучава, е любовта. Приложете, опитайте я. В Стария завет пророците казват: „Казва Господ, опитайте Ме и вижте, че съм благ.“ Трябва да опитаме Бога в Неговата благост. Ако така не Го опитаме, ние ще бъдем чужди в света, ще се мъчим и при големите блага, при които живеем. Може да ви показвам какви са моите възгледи за живота. Моите възгледи са мои възгледи. Вашите възгледи са ваши. То е друг въпрос.

Казвам на вас, приемете новото, тъй както аз го приех. Аз не го приех с философия. И вие така го приемете, както аз го приемам. Приемете го тъй, както аз го приех, нищо повече. Сега не знаете ли как се приемат нещата? Вие вземете един лотариен билет и мислите да спечелите един милион. Нищо не печели. Защо по същия начин да не приемете любовта? Приемете любовта тъй, както тегленето на един милион. Всеки, който е приел любовта, без да я изучава, той е получил всичко. Всеки, който я изучава, изгубил е и това, което има. Ако изучаваш любовта, ще изгубиш и това, което имаш. Тъй седи въпросът. В целия свят ние изучаваме любовта, как Господ е създал света, защо го е създал. Какво ще придобием от тая философия? След като приемем любовта, тогава ще почнем да изучаваме света и ние ще имаме правилната философия. Като дойде любовта, ще имаме едно истинско разбиране. Като изучаваме любовта, ще имаме един изопачен начин, както е сега.

Бъдете съвършени. Любете, тъй както Отец вас люби.

Блажени са, които са намерили любовта.

„Отче наш“

Двадесето утринно слово
7 март 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни