Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_03_14 Навреме и без време

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 04:32

От книгата, "Оживяване". Неделни беседи (1942–1943). Том II (беседи 21–41). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Навреме и без време


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета от книгата „Светът на Великите Души“, няколко изречения от „Пробният камък“:

„Ходѝ в светлия път на живота, где огън гори, где вода тече, где въздух лъха, где трева никне, где цвят цъфти, где риба плува, где птица хвърка, где човек мисли, где Духът бъдеще чертае и Истината цари.“

„Духът Божи“

Ще ви говоря върху време и без време.

Всичките противоречия в света произтичат от времето и безвремието. Всичкото щастие произтича от времето, всичкото нещастие произтича от безвремието. Не си отишъл някъде навреме – нещастие ще те сполети; отишъл си навреме – щастие ще те сполети. Сега философите твърдят, че всяка причина има последствия. Но философите трябва да турят, че всяка причина и последствие трябва да имат една основа. Философите разсъждават без основа. Следователно досега нито един въпрос не са решили както трябва. Казват: „Логически причината има последствия.“ Основа трябва да имат. Върху основата причината може да гради. Тогава вече имаме едно следствие, градене на цялата къща. Казват: причина и последствие. Основата я няма.

Някои от вас сте дошли без време. Казвам: Върнете се назад, че елате навреме. Казвам: Продължавайте, не се връщайте назад. Ти си сиромах човек, защото си дошъл без време. Ти си богат човек, защото си дошъл навреме. Красив си – навреме си дошъл. Грозен си – без време си дошъл. Слаб си – без време си дошъл. Силен си – навреме си дошъл. Добър си – навреме си дошъл. Лош си – без време си дошъл.

Сега ще кажете: „Откъде се пръкна туй без време?“ Не разсъждавайте така. Безвремето е време на по-напреднали същества. То е едно нещастие за тебе, но е щастие за напредналите същества. А пък туй, което е щастие за тебе, е нещастие за по-малките същества от тебе. Ти си щастлив, когато кокошката кряка; щастлив си, когато агнето блее; щастлив си, когато кравата доят. Но кравата питат ли я дали е щастлива или не? Щастлив си, когато някое дърво гори в печката, но попитайте дървото дали е щастливо. Твоето щастие ни най-малко не обуславя щастието [на] другите. Ние искаме да бъдем щастливи, ние сме много егоисти хора. Някъде идеш – щастлив, някъде идеш – нещастен си, защото щастието се ражда от нещастието. Без нещастие щастие няма и без щастие нещастие няма. Следователно нещастието е майка на щастието.

Сега аз няма какво да ви доказвам нещата. Ако искате да приемете. Мен това не ме интересува. Казвате: „Това са глупави работи.“ Зависи где е глупавото, дали това, което говоря, е глупаво или вие глупаво разбирате, дали аз съм глупав или вие глупаво разбирате. Едно от двете е: или аз глупаво говоря, или вие глупаво разбирате. Този, който не разбира, той не е дошъл навреме, не ме чува. Като каже, че не говоря добре, навреме не е дошъл. Навън да излезе. Когато ме разбира, навреме е дошъл. Болният човек в света не може да разбира Божиите пътища. Ако някой има болка в главата или в краката и пита защо Господ е създал света така, той не е дошъл навреме. Да се върне назад и да облече друга дреха. Ако ви канят на дине, няма да отидете с обикновените си дрехи, ще турите фрак, черна връзка, цилиндър може би имате или някой нов вид шапка. Когато влезете в света, вашият ум трябва да бъде на място, навреме да е дошъл. И вашето сърце навреме да е дошло, когато идвате в света. Когато идвате в света, вашата душа трябва навреме да е дошла. Нещастието в света е, че Адам дойде навреме, а Ева дойде без време, затова стана голямото нещастие. Ева трябваше да излезе навън. Като излезе навън да се оправя, и Адам, и той излезе с нея. Тя като излезе, не ѝ каза да иде в света и да се преоблече, но и той отиде с нея да гледа как ще се преоблече. Гледай му ти ума! И досега гледа как Ева се облича, как туря шапка, как туря обущата си, как се намазва.

Хубаво е всичко, което правите в света, отлично е за света. Като се върнете в рая, тогава ще видите дали е навреме. В рая навреме трябва да влезете. Ако без време влезете в рая, въпросът още не е разрешен. Ти си недоволен в живота в даден момент – тази мисъл се е явила без време в тебе. Ти си зле разположен – туй чувство без време се е родило в тебе. Изпъди го навън, да дойде навреме! Вие искате философия. Че нито един философ не е разрешил един въпрос навреме. Всяко нещо трябва да се тури навреме, секунда не трябва да губиш. Светлината не губи нито една тристахилядна от секундата, ние изгубваме цяла секунда, 2, 3, 4 секунди и считаме, че е нищо. Как тъй нищо?

Казвам: Защо са тия противоречия? Целият свят е в противоречия. Вие, един ден, като ви донесат една диня, не я оставяте вкъщи цяла, но вземете ножа, направите я на парчета, извадите семето. Вие сте щастлив човек, но защо развалихте тази красива форма? Вие не попитахте динята: „Може ли да те разрежем, щe благоволиш ли да се отвориш?“ Ако бяхте от умните хора, веднага динята щеше да се разреже, щеше да се отвори сама. Вие отваряте нещата и затова правите погрешка. Не навреме режете динята. Една пъпка, която цъфти, чака ли тя вие да я отворите? Тя има 4–5 листенца, отваря се сама. Докато дините сами не почнат да се режат, светът няма да се оправи. Вие искате да знаете дали някой като захване търговия, ще му върви. Да внесе една диня и ако се отвори тази диня, ще му върви; ако не се отвори, няма да му върви. Ако той среже динята, аз да му предскажа, че първо ще има печалба, в края ще има загуби.

Сега се иска по-дълбоко разбиране. Сегашното разбиране на хората не е правилно. Вземете сега в музиката: един разбира музиката, пеенето, разбира хубаво, пък друг едва дочува. Не всички хора еднакво разбират. На някой човек като му изпееш една песен, става промяна, на някой след като са му пели десет пъти, никаква промяна не става. Има хора, само от една дума разбират. Има хора, които [и] 100 думи да кажеш, пак не разбират. В света на някои хора бащите са богати, а на някои бащите са бедни. Онези от вас, които имат богати бащи, пък са скържави, във вас се заражда желание по-скоро баща ви да си замине и майка ви да си замине, че да ви оставят богатството да си поживеете. Казвате: „Този старият докога ли ще живее?“ Казвам: „Няколко години“. Често питате: „Обича ли те баща ти?“ Той свие уста. Аз не искам да ми говори повече. Щом си свие устата, там спирам. Казвам: Как, щедър ли е баща ви? Той изкриви устата си. „Образование имате ли?“ Пак си изкриви устата, повече не го питам.

Мислите ли, че в света плодовете без светлина и топлина може да узреят? Мислите ли, че някой цвят може да се яви без светлина и топлина, без влага? Чудното нещо е, че в живота ние изискваме добрия живот, добрите условия, доброто разбиране на живота. Ние искаме един щастлив живот, без да го разбираме, без да имаме знание, без да имаме свобода. Под думата „живот“ аз разбирам да имаш нещо разумно в тебе, което да се втича. Да съзнаваш, че тече нещо в тебе. Под „знание“ разбирам да оценяваш туй, което се е втекло и в даден случай да може да се ползуваш от туй, което ти е дадено.

Та казваме, че Ева дойде не навреме. В еврейската кабала има един анекдот. Кабалистите са казали много фантастични неща. Господ направил Адама и Ева била на гърба му едно момиченце. Най-първо не е усещал, [че] носел нещо на гърба си. Като започнал да се интересува, и тя започнала да расте на гърба му. И той понеже не може да я види, забелязва една промяна и се зародило в него желание да види тази, която носи. Явило се желание да види коя е тази, която той носи! Тя като расте, започнала да мисли, искала да узнае, кой е този, който я носи. В него се явило желание да види коя е тази, която той носи. Вие казвате, че Ева е направена от двете ребра, а според този анекдот, еврейския анекдот, Господ приспал Адама отрязъл само нарамките, с които е била свързана. Като я видял, казал... Той усетил, че му е леко, но не знае откъде е дошла тя. Казва: „Имах една голяма тежест и много ти благодаря, че ти като дойде, я няма. Леко ми стана.“ Защото тя слязла от гърба му. Той не е разбрал, че тя слязла от гърба му. Помислил, че тя като влязла в рая, го избавила от голямата тежест, която имал на гърба си. Не знаел, че той нея е носел. Адам трябваше да си тури ръцете да я побара, че да види, но той се плашел да попипа, да не би да развали. Като рекъл да пипа, тя се отстранявала. Като си тури ръцете отпред, тя пак се приближавала и така по никой начин не е могъл да я пипне. Тъй е казано в тази кабалистична история.

Казвам, помнете: Щом ви дойде едно страдание, то е не навреме. Щом ви дойде една радост, тя е навреме. Щом ви дойде една обезсърчителна мисъл, без време е, тя не е навреме. Вярата е навреме, Любовта е навреме, Доброто е навреме, Истината е навреме. Всички ония велики добродетели, които въздигат човека, са навреме, а всичко онова, което спъва човека, то не е навреме. Щом нещата са навреме, всичко е добре.

Ако човек влиза в рая не навреме, той ще направи някаква пакост. Защо ви е една красива жена да се ожените заради нея, когато във вашия рай ще се внесат всичките раздори? Ти като се ожениш за красивата жена, ти вече няма да може да спиш. Може ли красивата жена да не ходи? И ще ви кажа защо. Едно време, като създаде Господ комара, казва му: „Слушай, Аз ти давам хобота, но като видиш някой човек, че иска да направи пакост някъде, с този хобот го ужили в носа му, за да не направи пакостта. Ако видиш някого да бие друг, ще го ужилиш по ръката.“ Туй било назначението на комара. Но той не си изпълнил тази длъжност. На красивата мома казал: „Когато хората се карат, ще идете да се облечете с хубавите си дрехи и ще идете при тях, да престанат да се карат и да се бият.“ Те забравили туй предназначение и като се бият хората, никакви ги няма, а като са мирни, дойдат и създават раздори между хората.

Красотата е дадена в света да внесе мир. Красотата в мирните хора е в тях. За онези, които воюват, в тях трябва да се внесе красотата. На глупавите хора ум им трябва, то е красота за тях. Красивият ум е, който внася ред и порядък в света. Ако вие на глупавите хора не може [да] им дадете разумност, всичкото друго богатство, което те могат да имат, е безпредметно. Защо е богатство на един човек, който не е добър? Защо е едно богатство на един човек, който не е справедлив? Защо е богатство на един човек, който не е разумен? Богатството е достояние на добрия, на справедливия, на разумния човек. Тогава то е на място.

Ние, сегашните хора, задаваме въпроса защо Господ е направил света така – всички са станали учители. Хубаво е да бъдем всички учители, но трябва да се тури нов морал. Аз считам съвременния свят идолопоклонски свят. Никъде не е турен Бог на Любовта, на Който хората да се покланят, никой не се покланя на Него, но се покланя на себе си. Той иска да бъде силен, да прави каквото иска, всички да му се подчиняват. Това не е религия. Туй, което досега сме живели, не е лошо. От 8000 години Адам като се роди, хич не му е дошло на ум да дойде да изучава Бога, колко е велик. Той започнал да мисли за своето щастие. Той като отиде в рая, Господ му показа всичките животни, той им тури имена, Господ му казва: „Ще ти ги дам.“ Той си каза: „Богат съм.“ Като видя всичките животни, че те си имаха другарки, той каза: „Тия по-нисши същества другарки си имат, а аз си нямам другарка.“ Другарката му беше на гърба.

Често мене ме питат: „Ти женен ли си?“ Чудна работа. Един човек, който не е разбрал живота, не е женен; като разбере живота, е женен. Какво нещо е жененето? Ти трябва да познаваш човека. Как ще го познаваш? В света не може да има познания без Любов. Смешно е: оженят се хората и не се познават. В света отношения на хората не може да съществуват без онази Първична Причина, която може да донесе хората на фокус.

Ти не може да обичаш един човек, който не ти е направил добро. Двама души, които не са си направили добро, не може да се обичат. Първото нещо, за да има обич, майката за да има обич към детето, ще му направи едно добро. Детето трябва да направи второ добро, за да се обичат. Ние сега искаме да ни обичат, без да обичаме. Има три положения. Като говоря, може да попаднете в една погрешка. Обичаш, обичат те. Аз може да обичам един човек, без да ми е правил добро. Защо? – Понеже този човек, когото аз обичам, Бог го обича и понеже Бог на мен ми е направил хиляди добрини и заради Любовта на Бога, аз може този човек да го обичам, макар и да ми е направил хиляди злини. Но понеже Бог го обича, считам, че туй зло, което ми е правил, е на място. Този човек, когото Бог обича, прави зло повидимому, а ние навреме не разбираме нещата. Мислите ли, че един човек, който пипа крака ви, когато ви е изкълчен, че няма да ви причини болка? Мислите ли, че един човек, когато вие се давите в морето и имате 100 кила тежест на гърба си, няма да ви одере? Той снема всичкото богатство от гърба, за да ви избави.

Казвам: Всички вие сте свързани с известни непотребни идеи. Някоя жена иска да има красив мъж. Защо ви е красив мъж? Някой мъж иска да има красива жена. Защо му е красивата жена? Най-първо ти желай да бъдеш красив и после желай жената да бъде красива. Ако онази жена е красива, тя на служба трябва да иде. Когато се бият хората, да се облече хубаво и да иде да ги примири. Тя не е пратена тебе да те задоволява в живота. Красивата мома, да бъде красива, трябва да бъде добра певица, трябва да бъде добра цигуларка, трябва да бъде отлична художница, трябва да бъде добра готвачка. Във всяко едно направление да бъде красива. Красотата не седи в оная неподвижна красота. Има красота подвижна. Аз говоря за подвижната красота, да знаеш в даден момент какво да направиш. Когато се усмихнеш на един човек, да е навреме. Това е красота. Този човек досега са го хулили на сто места, ти го посрещаш, усмихнеш се и той вижда красотата, която никога не е виждал. Ако ти не се усмихнеш, този човек няма да разбере живота.

Казвам: Ако ние, хората, не станем проводници на Божествената красота, да изявим Божиите добродетели, за каква красота може да става дума? На туй място, на което сме ние бедняци, ние, сегашните бедняци, сме станали богове. Смешно е. И тогава природата, за да ни избави от нашето самовнушение, тя ни дава страдания. Ние мислим, че сме велики, че имаме знания, може да оправим света, ставаме царе, князе, ставаме богати, пишем философии, учим хората и какво ли не ставаме и Господ постоянно ни уволнява за нашето невежество. Защо остаряваш? – Защото си невежа. Защо се подмладяваш? – Защото си решил да станеш умен човек. Ако иска някой да се подмлади, нека реши да служи на Бога, нищо повече. Щом реши да служи с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила, ще се подмлади. За онзи, който служи на Бога, всичко е възможно, не изведнъж. Всеки един човек, който [е] решил да служи на Бога, има бъдеще. Онези, които изучават духовния свят, всичките ангели, които са ангели, Бог им дал тази свобода и понеже служат на Бога, дал им свободата си да ходят по цялата Вселена, да се разхождат. Ние, съвременните хора, не сме научили туй служение и затова ни държат затворени на Земята, седим и гледаме високите светове.

Казваме: „Какво ли има на Слънцето?“ На Слънцето има живот. За грешниците Слънцето е огън, който мъчи хората, а за праведните Слънцето е Царство Божие, рай, дето хората благуват. Ако грешникът иде на Слънцето, ще се стопи, ако праведникът иде на Слънцето, ще цъфне, ще завърже, плод ще даде и ще се върне.

Сега вие ще попитате кое е реалното. Всяко нещо, което може да се опита, е реално. Горчивината може да опиташ, тя е реална. Една бучка захар може да опиташ, сладчината и тя е реална. То е илюзия. В даден момент ти си обезсърчен, мислиш да направиш една пакост. Ако само допреш до твоя език една бучка захар, тази сладчина веднага ще измени твоето настроение и ще се откажеш да правиш зло. Някой път си намислил да направиш едно добро и ако някой те погледне, ти се усмихне, веднага ти се откажеш.

Често някои питат: „Има ли Господ, няма ли Господ?“ Казвам: Аз този въпрос не го разрешавам. Казвам му: „Да тръгнем двамата и да видим има ли Господ.“ – „Къде? И аз Го търся.“ И тогава казвам му: „Ела да идем да попитаме ябълката.“ Отиваме при ябълката и я питаме има ли Господ или не. Тя казва: „Господ е в мене, яжте ме и ще видите, че Господ е всякога сладък.“ Изядем ябълката и виждаме, че Господ е сладък. Отиваме при водата и казваме: „Търсим Господ къде е.“ Водата казва: „У мене е – на когото е засъхнало гърлото, щом ме пие, утолява си жаждата и му става сладко на гърлото.“ Този мой другар казва: „Дали право говорят?“ – Право говорят. Казват: „Господ е сладък“ и като опитаме ябълката, виждаме, че е сладък. Водата казва, че Господ утолява жаждата и виждаме, че е така. Вървим по пътя и питаме един вълк има ли Господ. Той казва: „Едно време беше у мене, а после излезе. И като излезе Господ от мене, ми казва: „Ще ходиш да се храниш с овце. Само овце ще ядеш. Кои овци ще ядеш? – Като намериш овца, която ражда повече, отколкото трябва, туй излишното ще го ядеш.“ Туй е било дадено на вълка – да яде излишното на овцете, то е било дажбата на вълка. Но той си позволил, след като Господ му дал тази дажба, да яде не само излишното, но и неизлишното.

Казвам: Какво е заключението? – Идете при ябълката и щом е сладка, Господ е там. Идете при водата, и щом утолява жаждата, Господ е там. Отворете книгата, и светлината, която ви дава възможност да я четете – Господ е в тази светлина. Срещнеш един добър човек, твоето състояние се изменя – Господ е там. Дойде при тебе един човек, ти си болен, оздравяваш – Господ е там. Щом си болен, дойде лекар да те лекува, ако ти оздравееш, Господ е там; ако дойде лекарят да те лекува и ти не оздравееш, Господ не е там.

Тогава имаме следния закон: Ако си недоволен от Любовта, влез в безлюбието. Ако си недоволен от безлюбието, влез в Любовта. Казвате: „Как тъй да го направя?“ Ако красивата мома я задяват момците на всяка стъпка, какво трябва да направи? – Да си зачерни лицето и да влезе в грозотата, отвън да стане грозна. Като ѝ дотегне грозотата, да си измие черното и да влезе в красотата. Любовта ни запознава с основата на живота. Безлюбието ни запознава с отрицателната страна на живота. Искаш да изучиш сенките на живота – влез в безлюбието. В земния живот не можеш всякога без Любов. Трябва да излезеш от безлюбието. Има такова състояние на безлюбие. Не е лошо безлюбието, те са контрастни състояния.

В света, всъщност, само Любовта на Земята е изпъкнала, безлюбието е огънато. За мене, щом ми говорят за безлюбие, огънато е. Една чаша е безлюбие, събира водата. Обръщаш чашата, става изпъкнала, изливаш водата – това е Любов. Напълваш чашата – това е безлюбие; изпразваш чашата – това е Любов. Аз така тълкувам нещата: обере ме един човек, това е Любов; даде ми пари, това е безлюбие. Обрал някого и той ще дойде да ми даде 200–300 000, казва: „Уреди си живота.“ Подир него идат стражари, хванат ме, бръкнат в джоба, намерят парите. Аз как ще се оправдая? Мислите ли, че това е щастие? Разправят за един руски проповедник, един пътешественик убил един руски княз, полицията търси убиеца. Той отива при един стар руски изповедник да се изповяда. Изповяда се пред него, че убил княза, но при изповедта турил ножа, с който убил княза, в джоба на изповедника. После казва на властта: „Да ви кажа кой го е убил. Идете при еди кой си проповедник и там ще намерите ножа.“ Хващат изповедника, намират ножа и му казват: „Откъде е този нож?“ Той казва: „Дойде един, изповяда се.“ Но не му хващат вяра. Оплетена работа.

Та казвам: Много мъчно е да определим кое нещо е морално в даден случай и кое не е. За да се опита един акт дали е правилен, трябва да мине през две състояния. Човек е същество с два центъра, двуцентрово същество е. Туй, което съм направил, то ще се върне върху мен, трябва да ми го направят другите и което другите са ми направили, [ако] аз намирам, че е добро, тогава и туй, което аз съм направил, е добро. Щом аз не го харесвам това, което на мен са направили, тази постъпка е лоша, но и първата – моята постъпка, е лоша. Постъпката на другите хора показва, че първия път и аз не съм постъпил добре. Обирам един човек – за мен е приятно, вземам му парите, в реда на нещата е. Оберат мене – неприятно ми е. Значи първото, което съм направил, не е хубаво. Дал съм пари на някого, помогнал съм, после на мене като ми дадат пари, приятно ми е. Услужват ми. И моята първа постъпка е добра. Понеже тя се връща при мен, туй, което аз съм направил, и на мене ми го дават; туй, което съм вземал, от мене вземат. В туй няма изключения.

В нас живеят две същества: аз ги изучавам и двете. От пъпа надолу краката си аз изучавам. Този човек е надолу с главата обърнат. На другия човек лицето изучавам. Туй същество, което е с главата надолу, е крайно упорито. Толкоз е яка главата на туй същество, че всичките чукове да се съберат и да чукат главата му, едва ли ще разбере Истината. Толкоз упорито същество е. Първият пръст, палецът, е толкоз голям, честолюбив. Справедливият – вторият пръст, е малък. Пръстът на изкуството е по-малък, а малкият пръст, който показва отношението към хората, съвсем го няма. Този човек е съвсем обратен. Та казвам: Ние живеем по закона на краката си. Туй същество казва: „На мен трябва да се покланяш, моята воля трябва да става.“ Някой път туй същество, което започва от два пръста под пъпа, говори. Някой път чувствувате и казвате: „Тъй трябва да бъде.“ Тогава ще се съберат всичките чукове. Туй същество, то е старият човек в нас, от него се раждат всичките престъпления. Вие не мислите за причините и последствията, направите го, но си казвате: „Да става каквото ще.“ Туй същество казва: „Убий, кради! Всичко туй да става. Да става каквото ще в света.“ Ако вие не сте господари на туй същество, ако искате отвън да го обуздаете, има съдилища. Никога така не може да се възпита. В даден момент вие сте гневен и вземете револвера. Там не е човекът.

Ще ви представя един пример: Отива един умен човек, който имал нещо към духовния свят, и пита един религиозен: „Ти вярваш ли в Бога?“ Казва: „Още не съм го намерил, не вярвам.“ – „На такива хора, които не вярват в Бога, не искам да помагам, да си вървиш.“ Казва: „Много хубаво. Аз ще ида да намеря Господа.“ Отишъл той, взел един револвер и се връща пак при религиозния човек, който носил доста голяма сума. Среща го в гората и му казва: „Стой! Давай парите! Ти познаваш ли ме? Ако не ми дадеш парите, ще те убия. Нали си, казва, набожен човек, нали вярваш в Бога, казва, нали се казва там, че религиозният човек трябва да се откаже от богатството. Ти отказваш ли се?“ Той казва: „По човешки го искай. Не така се иска, „ти отказваш ли се?“ – „Слушай, знаеш ли защо те обрах? Аз те видях, че ти си много набожен човек и както виждаш, аз съм един разбойник, исках да обера един набожен човек, че да дойде неговото разположение в мен и аз да правя добро като него. Аз се научих от тебе. Аз те обрах в началото, а сега аз, разбойникът, ще ти дам парите. След туй и от мене да замине.“ Освен че изважда неговото, но изважда още 3000 лева и казва: „Според тоя закон, аз не те питам дали ти вярваш или не, но постъпвам както ти постъпваш. Сега и ти постъпвай както мен. Обери хората и накрая върни обраното и отгоре 3000 лева дай. Сбогом!“

Ако ние, съвременните хора, не вземем този пример на разбойника, не зная каква култура може да има.

(Учителят чете от същата книга [„Светът на великите души“] и от същата беседа – „Пробният камък“.)

   „Слушай, когато Истината говори.
Работи, когато духът на Мъдростта бъднини чертае.
Път без светлина, къща без врата, река без вода, празни работи са.
Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух, приятели за човека са.
Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре.
В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.
В пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека.
В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.
Там, гдето малкото зрънце пада, камъкът стои.
Там, гдето камъкът пада, малкото зрънце стои.
Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва.
Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва.“

Щом в тебе започват лоши състояния, зима е. Щом започват добрите състояния, пролет иде.

„Когато простият царува, прах се дига.
Когато умният царува, мирът изгрява.
Там, гдето мравята се дави, човек се забавлява.
Там, гдето мравята се забавлява, човек спи.
Глупавият слуша с едното си ухо, умният – с двете, а глухият и от двете не се интересува.“


Казвам: Сега съществуват противоречия. Да премахнем тия противоречия в нас. Ти едно противоречие не може да го махнеш от душата си без помощта на своя ум, без помощта на своето сърце и без помощта на своята душа. Ако хлябът, който Бог ти дал, ако го ядеш и не го сдъвчеш, причинява болка. Причината е в тебе, защото ти не си го сдъвкал. Взел си една круша – по всичките правила ще я сдъвчеш. Аз съм виждал българските дръндари какво правят. Когато вълната е сбита, той така майсторски я бие, че тази вълна стане рохкава.

Ако ние, съвременните хора, не можем да премахнем тия противоречия, които съществуват в нашия ум, ако ние не можем да премахнем тия противоречия, които съществуват в нашето сърце и ако ние не можем да премахнем противоречията, които съществуват в нашата воля, тогава де е нашата култура?

Сега казват, че майката, като раждала децата, била умна, че увивала детето в пелени. Че и царевицата, преди човек да беше дошъл на Земята, това го правеше. Всяка царевица, когато роди един кочан, тя го увива с пелени хубаво, увие хубаво детето. Кога е научила царевицата това? Сега хората като направят един бонбон, го увиват в книжка. Я вижте ябълката как опакова своите плодове. Онзи бонбон, с какво внимание го е увила, пък и соковете не са фалшиви. Не сега както правят – на десет хубави неща ще ти турят две лоши. Тях ги турят да ги посеете. В природата няма такова нещо. Всяко нещо е чисто. По някой път, на десет хубави мисли, две ще прекараме не хубави.

Целият ни досегашен живот е едно мъчение за невидимия свят. Всяко разумно същество, което иде в нас, ние го поставяме на страшен изпит. Влезеш в един безпорядъчен дом, дето всичко е нечисто. Трябва целия ден да чистиш, да измажеш, докато тази къща се освободи от този злой, който има. От съвременните хора излиза една миризма. Ако обонянието ви е развито, ще избягате. От един лош човек излиза воня. От един несправедлив човек излиза воня. От един човек на безлюбието излиза воня. Трябва да мислим, да станем красиви цветя, ухание да излиза от нас. Ние мислим, като идем на църква, да запалим свещ, да прочетем Библията и с това всичко се свършва.

Ако детето не е добро като майка си и баща си, то не е родено от тази майка и от този баща. Ако детето не мяза на баща си и майка си, то не е родено от тях. Ако върви по линията на майката, майката е майка, но бащата не е баща. Аз бих ви привел примери. В съвременните семейства не само мъжът прелюбодействува, но и жената прелюбодействува. Ако един мъж има една жена, която не обича, а обича друга жена, тя тази, която обича, го зачева, а другата го отглежда. То не е дете на тази майка. Любимата е майка, тя е майка му. Законът е такъв: щом едно дете не носи добродетелите на родителите си, щом едно дете не носи добродетелите на Любовта, щом едно дете не носи добродетелите на Мъдростта, щом едно дете не носи добродетелите на Истината, то не е родено от Бога. То не е родено от тази майка и баща. Това е моралът. Едно дете трябва да носи добродетелите на Любовта, поне една добродетел да носи.

Казвам: Всяка една мисъл, която се ражда в нашия ум, трябва да носи една добродетел на Любовта, една добродетел на знанието, на Мъдростта и една добродетел на Истината. Защото вие цитирате Любовта. Тя е от съвсем друг свят. Ние Любовта разбираме само по отрицателната страна на живота. От Любовта излиза живот. От Мъдростта излиза знание. Знанието е отрицателната страна на Мъдростта. От Истината излиза свободата. Свободата е отрицателната страна на Истината. Ако ние не можем да разберем свободата, не може да разберем и Истината. Ако ние не може да разберем знанието, не може да разберем и Мъдростта. Ако ние не може да разберем живота, не може да разберем и Любовта, понеже животът излиза от Любовта.

Всичките противоречия, които съществуват, са добри. Ние не разбираме живота. Един човек яде повече, страда, боли го стомахът. Не е лошото в яденето. Ял повече. Някой яде по-малко. И малко няма да ядеш. Ще ядеш толкоз, колкото стомахът в дадения случай може да смели. Ако ядеш повече или по-малко, то е престъпление. Да не мислиш, че като ядеш повече, ще спечелиш и като ядеш по-малко, ще спечелиш? Ще ядеш толкоз, колкото трябва, и да си благодарен. Благодари на туй, което ти е дадено. И в Любовта има пресищане. Не обичай повече, отколкото трябва, не обичай по-малко, отколкото трябва. Не знай повече, отколкото трябва и не ставай невежа [повече], отколкото трябва. Толкоз, колкото трябва в дадения случай. Не бъди чрезмерно свободен, радвай се на онази свобода, която Бог ти е дал.

Ще дойдем до ограничения. Смъртта ще дойде и ще те ограничи, какво ще правиш? Когато тия хора те понесат, мислят, че си умрял, заровят те. Гледам умрелите, но някои не са умрели, казват: „Колко ангелско лице има.“ Но той не е умрял човекът. Гледам, много живи заравят. Те го заравят, пък той е жив още, не е умрял; като го заровят в земята, ще научи урока. Защото житото, като го посеят, като научи урока, израства. Онова, което не знае да израсте, умира. Та казвам: Ако вие сте умрели и след като сте умрели, слушате да се говори за вас, че сте умрели, покрият ви с пръст в земята, вие оставате в гроба. Знаете какво е туй състояние? Адът е нищо. Казват: умрял, отишъл при Господа. А пък той е заровен в гроба и седи ден, два, три, излезе из тялото, пак дойде. Така е с тези, които се вампирясват.

Не трябва да се влюбваме в тялото. Тялото е като дреха и трябва постоянно да се преобразява. Ние, съвременните хора, в живота трябва нашият ум постоянно да се преобразява, и нашето сърце да се преобразява, и душата ни да се преобразява. Всичко да расте. Сега на какво мязаме?

Казва: „Като умрем, ще дойде Христос.“ Не зная как ще дойде Христос. Христос за мене е Любовта, която въздига света. Тази Любов, която функционира в дадения случай във всички сърца, туй е Христос. Тия дървета, които цъфтят и дават плодове, това е Божията Любов. Слънцето, което грее, звездите, които светят, вятърът, който духа, във всичко онова, което носи благо за нас, там е Бог. Това е Любовта. Всеки ден се излива тази Любов. Господ казва на хората: „Дотолкоз, доколкото вие Ме обичате, и Аз ви обичам.“ Такъв е законът. Не мислете, че като дойде Христос, ще ви обикне. От десетте девици петте влязоха, а петте останаха навън. Отидоха, взеха си масло и като плакаха пред вратата, казва им: „Не ви познавам.“ Петте влязоха, а петте останаха. Те останаха и хлопаха отвън.

Трябва Любов. С празни дума само да казваме: „да дойде Христос, да влезем в Царството Божие“, не става. Човешкото сърце трябва да стане олтар. Да турим Бога в себе си. Ние трябва да възстановим нашия [...] (На това място в разчетената стенограма изглежда липсват няколко думи.) нашето идолопоклонство. Трябва да турим себе си на заден план и да турим Бога в себе си. Да кажем: „Аз ще служа на Бога тъй, както Господ ми е служил.“ Всички трябва да станем слуги до един, не да чакаме да ни служат. Всички трябва да бъдем най-добрите слуги. Няма по-хубаво нещо в света [от това] да служи човек. Най-хубавото нещо е то. Най-голямото нещастие на един човек е да му служат. Представете си, че ви турят на едно легло и трябва да ви обличат, да ви събличат, да ви не дават да се мърдате, да не мърдате ни крака, ни ръце. Ще се атрофира тялото ви. Ако една година само тъй трябва да ви слугуват, вие щяхте да видите какво голямо нещастие е да ви слугуват хората.

Слугуването по Любов е друг закон. Няма по-хубаво нещо, когато един човек направи една услуга с Любов. В Любовта е тайната на живота. Аз в живота си бих предпочел да ми служат един ден с Любов, отколкото 360 дни да ми служат без Любов. Един ден да ми служат с Любов струва 1000 дни. Защото един ден да служиш с Любов, то е ден в моя ум. То е служение на Бога. Погледнете с каква Любов Бог служи на душите. Казвам: Колко малко ние разбираме туй служение на Бога. Този ден искам да бъде като днешния ден. Както светлината служи, и аз така искам да служа. Както вятърът служи, така и аз искам да служа. Както водата служи, така и аз искам да служа. Както Земята служи, така и аз искам да служа. Това са правила, които трябва да ги турим в живота си.

Ще плачем, че Христос е пострадал. Христос пострада заради нашите грехове. И ако сега не изправим живота си, за бъдеще ще Му приготвим много страдания. Каква е тази Любов? Любов, която приготовлява бъдещи страдания, не е Любов. Любов наричам тази, която приготовлява бъдещо блаженство на човека. Това е Любовта в моя ум. Онова, което приготовлява нещастие, то е безлюбие в света.

Всички казвате: „Кога ще дойдат свободни времена?“ Свободните времена са днес. Любовта е навреме, Мъдростта е навреме, Истината е навреме. Животът е навреме, знанието е навреме, свободата е навреме. Учението е навреме. Работата е навреме. Да се хванем за времето и да станем ония, добрите слуги. Да станем добри синове на Онзи, Който ни е пратил и тогава ние ще видим лицето на Онзи, Който ни обича. То е най-красивото лице, което досега сме виждали. В моя ум Христос е най-красивото лице, което съществува в света. Като видиш туй лице, никога няма да го забравиш. Като видиш онзи поглед, ще познаеш, че има Един, на Който думите са верни, има Един, Който ви обича.

Казват: „Заслужава ли човек да живее?“

Казвам: Да бъдем готови сега, не както Моисея, който преведе Израелския народ с гръмотевици на Синайската гора и нищо не разбраха евреите. Бог ще се изяви сега в онзи, тихия глас. Ще изяви своята красота в светлината. Той се изявява в цветята, в плодовете, в онзи тихия ветрец, който лъха, в онази тихата вода, която тече и утолява жаждата на хората, изявява се в онзи хубавия хляб, който носи живот. Да благодарим на Бога, че има достатъчно вода. Тя трябва да бъде вряла, да си изперем нечистите дрехи.

Тайна молитва

22-ра беседа, държана от Учителя
на 14.III.1943 г., 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.

Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни