Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_03_21 Събирайте съкровища21.III.1943 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 04:35

От книгата, "Оживяване". Неделни беседи (1942–1943). Том II (беседи 21–41). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Събирайте съкровища


„Добрата молитва“

Ще прочета само няколко стиха от 6-а глава на Евангелието от Матея.

Много евангелски стихове има, които на съвременен език трябва да са в друга форма. Едно време хората са били деца, като на децата им се говорило. Сега се говори на възрастни. (Учителят прочете 19-и и 20-и стих от 6-а глава на Матея.)

В Америка американците, които си събираха пари, бедното население спестяваше и ги слагаше в банки. След миналата война там фалираха от 8 до 9 000 банки, в които хората бяха вложили парите си, събрани за черни дни. Отидоха и белите, и черните дни. В тази война в Америка се явяват банки с големи капитали, с по 400–500 милиона. Ние все още уповаваме на тия американски банки, спасителни банки.

Казвам: Преведен на съвременен език, този стих значи един порядък, в който да няма кражби и да няма лъжа. Една дреха да бъде чиста – да няма вълна и памук, а да минава за вълнена. Ако е вълна, да е вълна. Ако е памучна, да е памучна. Ако е копринена, да е копринена. Всяко нещо да е на мястото си. От туй разбиране човек да се разочарова. Виното да е на място, сладко вино. В Южна Америка пращат от тези малките буболечици, които образуват виното – няма ги там. Вземат от България подквас, да си подквасят виното в Южна Америка. Там няма такива бактерии, а тука има. Те са, които правят виното да опива. Казвам: Не е лошо виното; отрицателната страна на виното е, че като пие човек, става медиум, става много разговорчив.

„Кажи ми ти Истината“

Аз ще взема само думите „подигна очите си“. Много обикновени думи са да си подигне човек очите. Съвременните психолози и философи от хиляди години може да са знаели Истината, те търсиха да намерят методи да обяснят Истината. Обяснявали са една Истина, която е недостъпна. И досега обясняват страданието по разни начини. Причините турят там, дето не съществуват. Има страдания, но от какво те произтичат, не е обяснено. Децата се развалят и казват, че причината е обществото и народът. Причината е много малка. Когато се присади едно дърво с някоя присадка, не е причината в дървото, в самата присадка е. Щом се махне присадката, имаме естествения ред. В съвременния живот имаме много присадки. Трябва да знаем кои от тези присадки трябва да се счупят и кои да останат.

Много малко сме запознати със законите на човешката мисъл. Казвате: свободна мисъл. Под свободна мисъл разбираме да допуснем каквато и да е мисъл? Да допущаме каквато и да е мисъл, не е свобода. В чистата вода да допуснем нечиста вода, това не е свобода. Да оцапаш дрехата, това не е свобода. Да счупиш крака си, това не е свобода. Да пръснеш главата си, това не е свобода. Да развалиш живота си, това не е свобода. Да смутиш сърцето си, това не е свобода. Казвате: „Свободни сме да правим каквото искаме.“ Това не е свобода. Свободата носи светлина, носи топлина, носи сила, носи благородство – всичките добродетели носи свободата. Само свободният човек може да мисли, само свободният човек може да бъде добър, само свободният човек може да бъде силен, само свободният човек може да бъде справедлив. За да бъдеш справедлив, трябва да бъдеш свободен.

Вие досега сте изучавали човешката душа тъй, както не трябва. Имаме смътни понятия, някой път изгубваме понятието, което трябва. Един българин тръгнал из града да продава магарето си. Обаче селото било доста далече от града, легнал под една круша да си почине. Денят бил горещ, позаспал. Минавали деца, извадили юларя от главата на магарето, подкарали магарето и го откарали в града. Става този българин, който се казвал Стоян, и казва: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето, ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“ Един анекдот е това. А щом загубиш магарето, то е загуба вече, юларят никаква печалба не е. Магарето роди юларя, а не юларят магарето.

Та и ние се утешаваме по същия начин: като идем в оня свят, ще се оправи светът, или бъдещите поколения ще [го] оправят. Бъдещите поколения не могат да оправят нашите погрешки. Бъдещите поколения могат да поправят своите погрешки, но никога нашите погрешки не могат да поправят. Ние, съвременните хора, може да поправим нашите погрешки. Погрешките на миналото ние не може да поправим, може да се поучим, но да ги поправим е невъзможно. Често имаме друга идея. Мнозина мислят един човек да преобразят, да го превъзпитат. Може да го превъзпиташ, но ще бъде временно, но един тигър, един лъв, колкото и да го възпитаваш, остава такъв, какъвто е. Змията остава змия, вълкът остава вълк, мечката остава мечка. Ние не познаваме законите, по които животът може да се трансформира. Може да се преобрази един вълк, но такъв, какъвто е сега, не може да се преобрази.

Та казвам: Известни наши лоши състояния ние не може да ги преобразим. Вие допуснете едно лошо състояние във вас и казвате: „Да го изменим.“ Не, да не го допущаме! Вие сте вложили 100 000 лева в банка „Гирдап“, която, мисля, сега не съществува. Казват: банката „Гирдап“ пропаднала. Веднага ти се преобърне сърцето. Първо иди провери, че тогава се смущавай. Като четеш във вестниците, не мисли, че е свършен факт.

Дойде някой и казва: „Знаеш някой ваш приятел какво говори заради вас?“ Вие без да проверите, казвате: „Какво говори?“ – „Това и това.“ Не бързай, не приемай тия работи. Иди провери.

Даже ти като направиш една погрешка, не се поколебавай. Защото от една твоя погрешка, аз да ви кажа какво става в света. Съвременните хора, които се занимават с хипнотизъм, ето какви опити правят. Ако човек е много добър, не може да се хипнотизира, не може да му повлияе, а на слабите може да се повлияе. Внушават на някого еди в коя година, еди-кой си ден да иде и да направи нещо. Ако е добро, ще иде да направи нещо добро, ще иде да помогне на бедните. Но внушено е да набие някого, и като дойде времето, ще се яви желанието да набие. Казва: „Има желание да набия някого.“ Тази мисъл не е твоя, тя е присадена, турена е присадка. Влязла е мисълта в ума ти, че хората са лоши. Това е присадка. Тия хора са поставени в природата, Бог знае много добре, Той ги търпи, разумните същества ги търпят, а ние мислим лошо за тях.

Аз не се влияя от авторитети. Моите уважения към философите, които са казвали умни работи, но и детински работи са казвали. Това не е философия. Пророците онова, което са казвали по Бога, моите почитания за това, но ония лъжи, които са казвали, щом говори лъжа, не е пророк. Да говори Истината. Казвате, светия бил някой. Какво е светийско? Но погрешката на светията си е погрешка. И грешният човек като направи добро, признавам. Грешният може да направи едно добро. Казва се, че за престъпленията не се възнаграждава човек, но за доброто. Някой казва, че светията, понеже е светия, всичко му се прощава. Не е право това. Справедливост трябва да има.

Животът е музикален. Както ние го разглеждаме, няма смисъл. Една погрешка е музикална. И в музиката има доста погрешки. Много са приятни музикалните погрешки – дисонансите. След всеки дисонанс в музиката иде един хубав акорд, музикално нещо. Сега ние се нуждаем хората да внесат новата мисъл, която иде. Каква трябва да бъде новата мисъл? За да възприемеш една хубава мисъл, трябва да подигнеш окото си, да не гледаш надолу. Ти никога не можеш да възприемеш една хубава мисъл, като държиш очите си надолу. Като гледаш надолу, и да искаш добре да възприемеш, не можеш. Ти държиш мисълта си при центъра на Земята, не може да възприемеш хубавите мисли. Хубавите мисли не вървят в туй течение. Те вървят в течението, което е съгласно с центъра на Слънцето, с тия течения, които идат от Слънцето

Трябва да имате малко по-друга идея. Казвате: „Туй е неразумно.“ Когато се хвърля един снаряд от 30 километра, самото оръдие не е разумно. Пукотът е неразумен, възпламеняването е неразумно, пукването на бомбата и убиването е пак неразумно. Онзи, който направил бомбата или това оръдие, той е разумен. Той го е направил да се пукне и знае колко хора може да убие. Казва: в механическите процеси на природата има разумност. Зад всички неща, които считаме неразумни, седи нещо разумно. Една бомба да се пукне и да избие хора, разумно ли е това? – Не е разумно. Целесъобразно е, но не е разумно. Целесъобразността не е още идея.

Казват: „Какво е целесъобразност?“ Най-лошият човек има целесъобразност, може да има оръжие да те сплаши. За доброто, добрият език е целесъобразност. Има целесъобразност, която е възходяща, има целесъобразност, която е низходяща. Мисълта си трябва да знаем възходяща ли е или низходяща.

Не мислете, че поддържам само възходящото. Потребни са възходящи и низходящи мисли. За нас не е потребно само Слънцето да грее 24 часа. 12 часа ако грее, 12 часа ще залезе. Степени има. Тази сянка, която сега съществува на земята, е потребна. При сегашните условия казваме: това е непотребно. Ние разумно не разбираме света. Идеята за Бога се проповядва неразумно. Бога турят като страшилище. Казват: „Господ има [в] света.“ Ако е за Господ, сега съд има. Оберат някого – държавата си има свои съдии, стражари, войници. Щом оберат някого, веднага вестниците пишат и тръгнат да го търсят онзи, [който го] обрал. Господ не изпраща ангелите си да го търсят. Ако ти изпратиш едно прошение до Господа, че са те обрали, след колко време ще дойде отговорът?

Наскоро беше дошла една мома, на която баба ѝ оставила една гривна, която струва 50–60 000 лева. Имала 50–60 000 лева в една книжка. Идват крадци и ги обират, обаче парите от спестовната книжка не можали да вземат. Момата идва и ме пита ще се намери ли гривната ѝ. Казвам: Това е работа на баба ти. Ако тя обича, да иде да намери къде е. Аз не обичам да говоря на хората. Като дойдат за гадания да ме питат, какво ще бъде тяхното бъдеще, не обичам, не зная. Не че не зная – не искам да кажа, не ми влиза в работата. И знаете защо? Този човек обрал някого, приятно му е, той се радва: деца има, жена има. Ако кажа, онзи ще иде, ще го намери и той ще скърби. А така онзи ще се радва. Да си вършат работите сами. Аз не съм пратен тук да ги оправям и да ги хващам. Казвам: Аз имам работа, не се занимавам с това. Казвам: Ако дойдете при мен, може да ви помогна и да ви кажа: еди кога си ще ви оберат, бъдете внимателни. Но след като ви оберат, дума не правя. Може да кажа кога ще ви оберат. Ако не вземете мерки, ще ви оберат и после ще питате: „Кой ни е обрал?“ Сега не ходете да питате след като са ви обрали, но преди да ви оберат питайте. Аз говоря преди обирането.

Ние се нуждаем от един живот. Както сега вървим, ние отиваме към разстройство на нервната система, тя се разстройва. Избухливи са като барут. Дето му е радостта, там му е и плачът. И то е хубаво, но трябва самообладание. Ние сме станали големи песимисти. Аз се чудя на хората. Ако аз бях слаб, претеглям колко са невярващи. Ида някъде и аз стана неверник. Отвсякъде слушам: „Няма Господ. Всеки да си живее както иска, карай наред.“ Идеш на друго място, дето хората живеят добре и слушаш: „Живеем добре.“

Казвам: Животът мяза като вас. В една градина на благоухание, всичките цветя казват: „Бъдете като нас.“ Като идеш в една местност, дето има измрели животни и гният, има страшна воня, те казват: „Бягайте оттук, не бъдете като нас, не умирайте.“ Не искам да ви препоръчвам да идете и да търпите вонята на умрелите тела. Щом умре някой, заровѝ тялото. Срещнеш живо цветенце някъде, полей го. То е в реда на нещата.

Бог е Бог не на мъртвите, но на живите и следователно щом помогнете на всеки човек, който е жив, да помагаш на живия човек, разбирам. На един човек, на който Божественото съзнание се е пробудило, който търси Бога или търси Любовта в света, или търси смисъла на живота, искрен е, помагай на този човек. Дойде някой, който не търси този път, иска да се удоволствува – да иде да работи, да се стегне да работи, пък да пие колкото иска. Много жени има, той пие, пък тя работи. Щом той пие, а тя работи, да го остави. Развод! Щом пие, да се разведе жената. В Божествения свят, ти като пиеш първата чаша вино, ще се развеждаш.

Ти може да направиш хиляди престъпления, но Ева, като направи едно престъпление, я изпъдиха извън рая. Адам и той излезе с нея. За много малка работа – една ябълка, един плод изяде, че не послушаха. И знаете колко хиляди години ние не можем да се освободим от една постъпка. Динамична е тя. Знаете какво нещо е непослушанието. Казвате: „Той е мъж, какво ще го слушаш.“ И Ева не го послуша, Адама. Сегашните жени искат да бъдат свободни. Но каквото им каже вашият черен адепт, те го слушат. Вие търсите щастието. Ако имате един мъж, когото обичате, ще идете да го повикате и да го попитате. Онзи мъж, когото Бог ви дал, ще го питате. И мъжът ще иде при Господа да Го попита, защото и двамата бяха непослушни. Мъжът не попита Господ и жената не попита мъжа си. Децата не питат майка си и баща си и всеки прави каквото си иска. И сега питат защо животът е такъв. Детето ще пита майка си: „Мамо, трябва ли да отида в градината и да откъсна плода?“ Слугата трябва да отиде и да пита господаря: „Трябва ли туй да го направя?“ Мъжът да пита Господа: „Трябва ли да го направя?“ Всички трябва да се допитате. Всеки трябва да се допита до един, който седи по-горе от него. Вече имате радио, което ви съобщава какво има да стане. Вечерно време ще отворите радиото и ще се допитате, ще чуете отговора. Не може по телеграфа. Има ли някакво унижение да се допиташ до радиото? Радиото ще ти каже какво има да стане.

Вестниците описват един факт. По безжичното радио германците дават сигнал и всичките подводници се събират на място и да атакуват един английски и американски конвой. Използуват радиото. Всичките се събират на уреченото място и атакуват. Атакуват, онези се бранят. Казвам: Браво, денем и нощем работят.

Казвам: Защо ние да не атакуваме? Подводниците на тъмните сили ни атакуват и ние трябва да се пазим. Казвате: „Господ ще ни пази.“ Отиваш в океана, плаваш, а искаш Господ да те пази. Не ти е казал Господ да идеш да плаваш в морето с парахода. Не ти е казал да се качиш на трен и да пътуваш с трена. Ти се качиш на трена и казваш: „Господ да ме пази.“ Ако ти каже Господ да се качиш, качи се, ще те пази. Но ако не ти каже, не се качвай, пеш ще ходиш.

И ние, съвременните хора, в себе си трябва да попитаме, една мисъл да я приемем или не. Може да познаеш една мисъл трябва ли да я възприемеш или не. Всяка една мисъл, която произвежда едно раздвояване в ума ви и сърцето ви, тази мисъл я оставете, не я приемайте, вън от вратата нека седи. Изследвайте нейното естество. Всичките погрешки на съвременните хора седят в това, че една мисъл, която причинява раздвояване в сърцето, я слушат и никога работата не излиза добре. Може всеки от вас да направи опит. Вие започвате една работа, искате търговец да станете. Раздвоен е умът ви. Щом си раздвоен, ще имате загуба и 20 години няма да ви стигнат да поправите грешката. Не започвайте търговия. Без търговия ще бъде по-добре, отколкото с търговия. Може да ви бъде мъчно без търговия, но ако се опитате с търговия, ще ви бъде два пъти по-мъчно. Искаш да възприемеш едно учение и пак се раздвоиш. Не го възприемай.

Аз казвам: Божественото никога не произвежда раздвоение в ума и сърцето, единство произвежда. То е като хубавата храна, чистия въздух, чистата мисъл, чистото желание. Има желания, които не са чисти. Може от миналото да са. Едно желание може да е минало през хиляди умове. Една вода като мине през пластовете на Земята, придобива качествата на тия пластове. Една мисъл може да е минала през хора добри и лоши и тя е взела нещо от динамичността на техния ум. Ако възприемеш тази мисъл, тя ще ти предаде това състояние. Възприеми една чиста мисъл. Има чисти мисли в света. От хиляди години чистите мисли са оставени и чакат време хората да ги потърсят. Засега хората имат обикновените мисли.

Сега аз ви говоря онова, което зная. Не изново да започнете. На онези, които знаете Истината, аз ви говоря да се усили вашето желание. Един цигулар като свири хубаво, като дойде друг цигулар, който свири по-хубаво, насърчава го, предава му на него, че и той свири по-добре. Той не го учи, но онзи така възприема. Онзи, който седи по-горе в свиренето, трептенията в него са по-силни, предава и на другия – и се радва. Щом дойде друг цигулар, който не може да свири, нищо няма да предаде, ще ти отнеме. Дойде един човек с по-слаба мисъл – какво ще ти предаде? Той, освен че няма да ти предаде, но ще ти отнеме. Какво ще те учи той какво ще вярваш в Бога, как да станеш щастлив, как да образуваш обществено положение? Глупави работи. Ако търсиш съвет, търси от умен човек да получиш, който, каквото каже, да стане така. В един народ, когато дойде някой държавник, който разбира как да подигне този народ, е добро, но ако дойде някой държавник, който не разбира как да управлява, а има само амбиция, как ще повдигне народа? Не е лесна работа да управляваш хората. То е най-трудната работа. Искаш да направиш тия хора щастливи. Трудна работа е това. Бог, Който е всесилен, Той не може да направи хората щастливи, чака време. Той е предвидил всичко и пак хората са недоволни, а ти като човек, мислиш, че ще бъдат доволни от тебе. Не се мами. Ако хората си позволят за Бога да говорят нещо, то против тебе ще говорят десет пъти повече.

Та казвам: Да си подигнем очите. Когато човек се оцапа, нему му трябва вода. Когато кръвта стане нечиста, нему му трябва въздух. Ние, съвременните хора, сме обеднели, демагнетизирали сме се, малко въздух имаме. Аура нямаме наоколо. Знайте, че ако в нас въздухът се намали, стане малко рядък, нас не ни очаква нещо добро. Благодарение на въздуха, че Земята е запазена. Хиляди взривове стават, цялото пространство е пълно със снаряди. И Земята като минава, от хиляди години я бомбардират. Ние се намираме в 13-ата сфера, дето постоянно артилерийски огън има. Благодарение на Земята, като идват във въздуха, [снарядите] се разтопяват, стават на прах. Другояче не зная какво би станало с нас.

Казвам: Хубавите мисли, това са атмосфера. Трябва да се пазим, защото не сме в един уреден свят, когато една мисъл и едно чувство могат да те ползуват. Силна мисъл трябва да имаш около себе си, силно чувство и силна воля. Не както сега мислите механически. То е като аура, която окръжава човека наоколо. По този начин ние разбираме, че ние трябва да се обкръжаваме с Божественото. Ако ти, след като се молиш, ако тази Божествена мисъл не може да те ползува, непотребна е тази мисъл. Казва някой: „Аз се помолих на Господа.“ Ти щом се помолиш, трябва да се образува една аура около тебе. Щом молитвата не е чута, ти не си помолил както трябва.

Да ви приведа един пример. Имахме един брат, който се казваше Симеон, там от Еленско беше, един много религиозен човек, с особени възгледи. Той казваше, че може да заповядва и каквото каже, да стане. Един ден Симеон се разхождал и гледа наблизо един говедар изкарал говедата и една буга реве. Той казва: „Кой ти дал право да ревеш? Аз ти казвам, в името на Исуса Христа, да мълчиш!“ Отива, хваща бугата за рогата, да мълчи. Като го натиснала бугата, идва говедарят и едва могъл да го спаси. Той казва: „Бугата излезе по-силна.“ Казвам му: Ти, като не си силен, не се бори с бугата, ти най-първо направи опит с малко бугле, после с по-голяма. Ти си захванал опита с голямата буга. Казва: „Каква е погрешката? Не ми трябваше да се занимавам с бугата. Що ми трябва тази глупава работа, да се занимавам с бугата? Защо ще ходя да се занимавам с говедарски работи?“

С такива Симеоновци светът е пълен. С туй разбиране мислим, че всичко можем да направим. Но има неща, които не можем да направим. За да се направи нещо, най-първо трябва да имаш една светла мисъл, тази мисъл да я обичаш. Трябва да имаш едно светло желание и туй желание да го обичаш. Трябва да имаш една воля, но туй, което волята изисква, трябва и него да го обичаш. Ако Любовта се съедини чрез ума, чрез волята, ще стане. Искаш да свириш. Ако Любовта на ума дойде в свиренето, ако Любовта на сърцето дойде в свиренето, може да свириш. Ако не дойдат, [може] да свириш, но онези, които слушат, няма да бъдат доволни от твоето свирене. Този закон е навсякъде. Ако нива посееш с Любов, дето присъствува умът, сърцето и волята, тя плод ще донесе. Ако сееш дърво и Любовта присъствува, то ще даде по-хубави плодове. Дърветата са много отзивчиви на Любовта. Всичко в природата е отзивчиво на Любовта. Всичко е отзивчиво на безлюбието. Следователно всяка една работа, [която] ние започваме без Любов, се отразява. Всяка работа, която започваме с Любов, в която Любовта на ума, на сърцето и на душата е взела участие, отразява се и на работата.

Сега, това е за онези, които искат да вървят по новия път. Те са важни индивидуални схващания. Започнете тази работа, в която умът ви да участвува с Любов и сърцето ви да участвува с Любов. Каквато и да е работата, от какъвто и да е характер, работата може да е много нищожна, но ако направите с Любов тази нищожна работа, благодарение на Любовта вие ще придобиете нещо. Тази мисъл, придобита с Любов, ще мине с вас, като идете в другите светове, ще ви придружава. Мисъл, в която Любовта не е присъствувала, не може да дойде с вас, нито желанието може да иде в другите светове. Всички мисли, които са родени от Любов, всички желания, които са родени от Любов, всички постъпки, които са родени от Любов, всичко туй върви с човека заедно. То е Божията Любов, Божията благодат. Християните разбират думата „благодат“. Всичко онова, в което присъствува Любовта, е благодат. Индусите го наричат „дихарма“. Всичко онова, в което Любовта не присъствува, наричат го „карма“. Казвате: „Това е кармично.“ Безлюбие е. Тогава ще се раждаш, ще умираш и нищо не става. Казвате: „Втори път като дойда, аз ще довърша работата.“ Втория път като дойдеш, друга работа ще имаш, при други условия ще бъдеш.

Казвам сега: Всички тук чертаете бъдещето на вашия живот. Онова, което говоря, не искам нищо да приемете без опит. Когато няма какво да правите, ако ви остане един час на деня свободен, дето ще спите, направете опит за туй, което ви казвам. Не ви казвам да посветите живота си, но ви казвам да направите един опит, да се убедите в справедливостта на Божествения живот. Аз не съм за човешките неща. С човешки неща светът е пълен. Зная кое ще ви помогне. Не че Божествените неща не съществуват. Божествените неща се привличат. Без Любов Божественото не иде. При Любовта – тя е като магнит – привличат се. Щом сърцето е магнетично, привлича нещата. Щом волята ти е магнетична, привлича нещата. Ако нямате Любов, ще ги отблъснете. Следователно ако вие нямате Любов, ще отблъснете вашето щастие и тогава ще плачете.

Аз не искам сега да разбирате механично. Аз искам във вас да се роди желание, да имате една идея за Бога като най-добрия баща в света. И вие като негови деца, не сте извършили волята му както трябва. Той си мълчи, нищо не казва, много неща вижда, че не сте прави. Вие страдате. Туй страдание показва, че не вършите волята Божия. Не че сте виновати – може с вас ред поколения да вземат участие. Трябва да бъдем разумни.

Разправяше ми един стар човек, когато правих своите изследвания: „Иде едно дете с няколко макари, играе си. Обиколи ме с конците веднъж, два пъти, аз, казва, се смея. След това ме омота 300–400 пъти и казва: „Ха, дядо, стани!“ Опитах се – не мога.“ Казваше: „Трябваше това дете в другата посока да започне да отмотава.“ Ти оставяш този конец да се върти около тебе 300–400 пъти, въже става. Ако туй дете те остави тъй, какво ще правиш?

Не си играйте с една мисъл, която се върти. Тя се върти, върти, образува едно въже. Ти казваш: „Развърти се!“, тя не се развърта. Не правете опити да играете с една ваша лоша мисъл, с едно ваше лошо желание. Ще си направите въжета, от които ще образувате кармата. После трябва да вземе цяло поколение, да ги късате конец по конец. Дойде една мисъл, ликвидира втора, трета – скъсай я. Всяка вечер се справяйте с тия мисли, не оставяйте за другия ден. Вечерно време ликвидирайте с всички лоши мисли, а което е хубаво, оставете го; което не е хубаво – навън. Освободете се.

Сега, туй аз разбирам новия живот. Ако в една година така постъпвате, лицата ви ще се изменят, бръчките ви няма да се махнат, но все таки 10 бръчки ще се махнат. Ако 20 години така вървите, ще се подмладите. След 20 години, ако научите закона, като гъсеницата може да станете на пеперуда. Чудни сте, като казвате, че може да си преобразите живота. Ако една гъсеница знае как да се преобрази, до известно време яде, после не иска да яде, направи си пашкул, скрива се в него.

Казвам: И вие си направете пашкул, скрийте се в него. Господ е направил туй, което не сте очаквали. Или: възприемете Божествената мисъл в себе си, оградете се с нея. Възприемете Божествените желания и силата на Неговия Дух, заспете и като се пробудите, ще има във вас едно подобрение. Оставете се на Господа, както когато влезете в парахода. Като влезете в парахода, не мислете капитанът как ще кара, не ходи да разглеждаш машините долу дали са в ред или не. Щом влезем в Божествения порядък, да бъдем свободни. Да заспим, да си починем, че като се върнем, да бъдем готови за работа. Светът се нуждае от работници. От майките се изисква работа, от бащите се изисква работа, от синовете се изисква работа, от дъщерите, от учениците се изисква работа, от учителите се изисква работа. По кой начин ще дойде? Казвате, ще го създаде народът. Не си правете тия заблуждения. Народът е една нива – каквото сееш, това ще израсне. Ако сееш най-доброкачествените неща, те ще израснат.

Та казвам: Ние, съвременните хора, да посадим в нас хубавите мисли, да ги възприемем. Тези семена съществуват. Те са в природата и чакат. Най-малко 10 семена да посеем. Те са дошли и чакат вече. В съвременния живот, много пъти има писма, които чакат в пощата до поискване, трябва да идеш да го намериш туй писмо. Та, много неща от невидимия свят, от Слънцето, са дошли заради вас и чакат на пощата да идете да ги потърсите, понеже адресът ви не е даден както трябва. Идете и намерете ги да ги вземете.

Вие ще ми възразите, че учените хора казват, че Слънцето е огън. Има хора, които живеят и в огъня. Има същества, които живеят при 10 000, при 100 000 градуса. Има същества, за които огънят е приятен. Те дишат огъня, както ние дишаме въздуха. Колкото повече го дишат, хубаво им става. Има същества, които дишат светлината. Колкото повече дишат, толкова по-силни стават, тъй както ние дишаме въздуха. Ние приемаме малко светлина с очите и тази светлина ни безпокои. Един ден ще станат очите ни по-големи, повече светлина ще трябва. [На] едни ни трябва повече топлина. Сега едва можем да издържим 40 градуса. Ние сме много слаби същества, сега едва може да изтърпим 42 градуса топлина. При 42 градуса топлина човек умира, организмът не издържа. Има микроби, които са по-силни, които при 160–200 градуса топлина не умират. Човек 200 градуса топлина не може да издържи.

Съвременните хора мислим, че сме много културни, но това не е култура, това е полировка. Докато не се махнат скотобойните, докато не се махнат тия месарници... Това са нездравословни неща. Мислите ли, че това изсичане на горите е здравословно? Мислите ли, че тревата, която се покосява, е здравословно? Трябва да се коси, но трябва да знаеш как да я косиш. Тия дървета [не трябва да] се секат. И плодовете не трябва да се берат. Всяко нещо трябва да изучавате и трябва да знаете кога трябва да се бере един плод. Има време, когато трябва да пожънете една нива. Нищо няма, ако не я пожънете навреме, но ще бъдете нещастни.

Христос какво е донесъл на света? – Христос донесе едно учение, което хората на него време не бяха готови да го приемат. Казва: не им е дадено, не са готови. Христос дойде да научи хората да мислят правилно, да обичат правилно и да бъдат справедливи. Хората не бяха готови и казват: „Опасен човек е.“ Най-после знаете историята какво направиха с Него. Казвате: „Горкият, как е пострадал Христос.“

Ако днес Христос дойде да проповядва, готов ли е светът да Го приеме? Ако дойде Христос, друг начин ще употреби. В света ще има толкоз голяма светлина, че хората ще ослепеят и толкоз голяма топлина ще има, че сърцата на хората ще се разтопят. И толкоз силно раздрусване ще има, че хората ще легнат на земята. Няма да бъде като едно време, с едно малко раздрусване с езика.

Тази война е раздрусване. Вие казвате: „Миролюбив е Синът Божи Човечески.“ Той е сега на фронта и казва: „Вие не искахте да приемете Моето учение.“ 30 милиона има, които са станали жертва. Ако на времето 30 милиона бяха станали проповедници, друг щеше да бъде светът. Тогава казаха: „Не искаме такова учение.“ Сега говорят, проповядват, но бомбите, оръдията проповядват на хората. Аз искам хората да говорят. Тия гранати говорят. Като ти говори граната, ще ти откъсне ръката. Казва: „Ако не беше се отказал да служиш на Господа, нямаше да ти откъсне ръката. Затуй сега ти откъсвам ръката или крака.“ Ако беше послушал преди 2000 години, ръката ти щеше да бъде на мястото. Може да ти извади окото и какво ли не. И тогава ще те утешават.

Аз похвалявам тези, които се бият, много смели хора са. Ако ние не сме толкоз смели като тях, да проповядваме... Ние сме много страхливи. Ние искаме всичко другите да направят, че ние да идем наготово. Защо ви е срам от Любовта? Защо ви е срам от Мъдростта? Казвате: „Не съм толкова мъдър.“ Защо ви е срам от Истината? Защо не обичате живота? Защо не обичате знанието или свободата? Аз считам, всеки човек, който иска сам да бъде свободен, трябва да обича свободата. Човек, който обича Любовта, иска тя да бъда достояние на всичките хора. Всеки, като я разбира дотолкоз, доколкото я разбира, на туй трябва да бъде проводник, не както аз я разбирам. През малкия прозорец малко светлина влиза, но качеството на светлината ще бъде същото. През големия прозорец голяма светлина ще има.

Ние се срамуваме от Любовта, която досега ни е направила най-големи добрини. Най-големите добрини в света са дошли от Любовта. Най-големите добрини са дошли от Мъдростта. И най-големите добрини са дошли от Истината. Туй, което ни е дало най-доброто, ние се срамуваме от него. Да не се срамуваме. Не говоря за вашия срам, но за вътрешния. Дойде Любовта, казвате: „Не е важно.“ Дойде ли Любовта, приеми я, прояви я, не говори за нейните процеси. Дойде ли Любовта, проявявам я, както искам към мене да се прояви. Защото онези, които я проявяват, са доволни, и аз съм доволен. Когато те я проявяват, по същия начин и аз да съм доволен. За бъдеще всички да сме доволни от Любовта, тъй, както я проявяваме.

Туй е сега практическото, но просто разбиране. Много философски трактати може да ви дам. Може да ви изчислят математически колко години ще живеете, за каква жена ще се ожените, със сини или черни очи, един метър и половина ли ще бъде висока или два метра, после колко деца ще ви се родят, женски или мъжки ще бъдат, дали тази жена ще ви донесе пари или не, ще бъде ли болна или здрава. Какво ще ви ползува това знание? То е главоболие.

Аз имам един метод, като дойде някой, веднага всичко е ясно. Дойде някой при мене, който крал, и виждам: говедата, кокошките вървят след него. Бил жена си и виждам всичко като на кино. Пита: „Какъв човек съм?“ Виждам на киното: десет пъти бил жена си, ходил да краде. После направил добро – и то в киното. Говеда крал – и то е там. Казвам: „Доста интересен човек си.“ – „Тъй ли?“ За мене е едно развлечение, на кино съм. По някой път казва: „Направи още по-гениален филм.“ Някой път не искам да му кажа, защото ще го обидя.

Някой казва: „Не искам да ми кажеш, че съм лош човек. Правиш ме добър, но зная, че съм лош.“ Аз се радвам на доброто, аз търся само доброто в тебе. Лошото не е в моята специалност. Туй, което виждам, че е лошо, поправям го. Ако ме питаш за доброто, ще ти кажа, но с твоите погрешки не се занимавам. Аз имам свои погрешки и аз ги нося. Аз като нямах едно време главоболие, вземах на хората погрешките да ги изправя. И сега не може да се освободя от тях. И сега трябва да изправя всичките погрешки като свои. Ти трябва да изправиш своите погрешки, аз изправям хорските. Ти си направил погрешка и аз съм направил по-грешка. От Божествено гледище, ако поправя погрешките на хората, ползувам се два пъти повече. И ти трябва да изправиш погрешките си. Тогава приятели сме, да си подадем ръка, и двамата в един път вървим. Той иска да си поправи живота и аз искам да поправя живота на другите.

Казвам: Да се заемем всички постепенно да поправим живота си. Една майка се ангажирала да поправи децата си; баща се е ангажирал да поправи децата си; учител се е ангажирал да поправи учениците си. Кой каквото може да го направи, да го направи. Всяко микроскопическо добро, което човек направи с Любов, то е благоугодно на Бога. Най-малкото добро, направено с Любов, е благоугодно. Казва Христос: За един човек, който се разкае, става голяма радост между ангелите. Действителни са тия същества. Аз не говоря за големите погрешки, но за малките микроскопически, които ние само знаем. Ако изправим невидимите погрешки, голяма радост става на Небето.

Желая и вие, малките погрешки, които никой не вижда, като ги поправите, да станете два пъти по-богати, отколкото сте сега.

Четири неща има, които всички, които сте тук, желаете. Няма нито един от вас, който да не цени, няма някой, който да не желае да бъде добър, справедлив, разумен и красив. Работете за вашето добро. Работете за вашата справедливост. Работете за вашата красота. Работете за вашата разумност. Бог ще ви благослови.

Тайна молитва

23-та беседа, държана от Учителя
на 21.III.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.

(Празнуване на пролетния ден.)

Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни