Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_04_25 Движение, учение и работа

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 05:01

От книгата, "Оживяване". Неделни беседи (1942–1943). Том II (беседи 21–41). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Движение, учение и работа


„Отче наш“

„Благост“

Ще прочета 21-ва глава от Евангелието на Иоана.

„Духът Божи“

Ще говоря върху движение, учение и работа.

Хората на Земята искат да бъдат щастливи, но животът без движение щастлив не може да бъде на Земята. Живот на Земята без учение щастлив не може да има. Относително щастие може да е. И животът без работа не може да бъде щастлив. Има много работи да се изправят.

Някой път майките мислят, че обичат дъщерите си много. Аз не съм срещал нито една майка да обича дъщеря си повече от себе си. Тя обича себе си повече, а дъщеря си – толкоз, колкото може да служи за проводник. Ако майката казва, че обича дъщеря си, че може да се жертвува, не е вярно. Една майка за една дъщеря да се жертвува, то е срамота. Най-после, ако дъщерята иска да се жертвува заради нея, то е безобразие. Искате да имате морал, казвате: жертва. Нека разбираме жертвата в какво седи. Онзи, Който е създал този свят, така разумно го е създал, че ако ние го изучаваме, ще живеем много добре.

Ние искаме да бъдем свободни, всички имат някакво право. Може да имат някакво право. Вие имате два крака, леви и десни. Нямат ли еднакво право – единият е назад, другият напред, когато другият е напред, единият е назад. Назад-напред, назад-напред, движение става. Казва: „Аз отидох назад.“ Важното е, ако не отидеш назад, няма да свършиш работата. Що е качване? Качване, слизане, ще вървиш. Ако няма качване, няма движение. Ако не си готов и останеш назад, или не искаш напред, никакво движение няма. Казва: „Не изпъквай напред.“ За една секунда ще изпъкнеш, пръв ще бъдеш, следната секунда – последен, пак пръв, пак последен. В туй движение вървиш напред. Ние казваме: „Той иска винаги да бъде на първо място.“ Статично положение е. То е невъзможно. Няма нито едно тяло в природата, което да седи в покой. Ако мислите, че като седите на един стол няколко хиляди години, този стол сам ще ви напусне... Ако не искате да станете, столът ще ви напусне. Не от тежестта, но в човека има една разрушителна енергия.

Гледах във Варна, имаше железни пейки, направени с винтове. Развинтиха се за 4–5 години. Всички тия железа се развинтиха, разклатиха се бурмите, развинтиха се. Младите моми и момци като седнат, развинтват се. Не само това, но може да забележите, дълго време като горят, крушките се развъртят, не горят. Трябва да се завъртят. Защото развъртане и завъртане трябва да има. Казвате: „Завъртя му главата.“ Ако му завърти главата, не може да я отвърти. Не считайте, че да ти завъртят главата е нещо лошо. Ако нашата Земя не се върти около Слънцето, какво ще стане с нас? Ако Слънцето и то не се върти, какво ще стане? Всичко в природата се върти. Този въртеж трябва да бъде разумен. Трябва да бъдем с широка площ, голямо пространство, да се не забелязва движението.

Сега по някой път тия неща са в стълкновение със съвременните наши схващания за живота. Казвате: „Има ли друг живот?“ Един живот има, два живота няма. Всичкото друго е фаза на един живот. Един червей стане пеперуда, пеперудата стане червей. След туй пеперудата постоянно изменя формите си. Спорят се сега как Господ е направил човека. Може да се спорят. Отворете аналите на природата и ще видите, писано е как Господ е направил света. Оттук черпят, оттам черпят, нарисувано е, картина има от памтивека как е направен човек, може да видите.

Сега казват, че човек не е излязъл от животните. Най-първо човек излезе от невидимия свят и животните излязоха от него. Като слезе човек на Земята, животните излязоха от него, после човек излезе от животните. Човек създаде низшите същества, след туй той мина през низшите същества. Той от низшето стана. От малкото голямото стана.

Сега на съвременните хора око им трябва. Знаете ли, когато се ражда човек, колко кандидати има в същото време? Пет милиона кандидати има за едно раждане. Състезание има. Казват, че за една служба в Париж имало пет хиляди кандидати, а за раждането на един човек пет милиона кандидати има.

Някой може да каже: „Докажи това.“ Няма какво да ви доказвам. Доказаните неща не ги доказвам. Туй, което е, е. Иди го провери. „Истина ли е това?“ – Иди го провери. – „Че как?“ – Щом не може да го провериш, не си за тази наука. Казано е. „Нямам време.“ – И аз нямам време.

Всичко в света е вярно, като вярваш. Всичко е невярно, като не вярваш. Всичко е Любов, като любиш; всичко е безлюбие, като не любиш. Всичко е знание, като знаеш; всичко е глупост, като не знаеш. Всичко е истинно, като постъпваш по Истината; ако не постъпваш по Истината, всичко е лъжа. Това са относителни неща. Коя е побудителната причина?

Сега вярвате какво писал Исаия, какво са писали пророците. Те от Бога са били вдъхновени, така са писали. „Как ще ни докажете?“ – В съвременната наука как ще докажат? Проверка ще направиш. Ако може да става тъй, както е казано, вярно е; ако не може да става, не е вярно. Донесат ми една хубава цигулка и ми кажат, че е направена от еди-кой си майстор. Свиря на цигулката и ако издава хубав тон, от майстор е; ако издава обикновен тон, тя е от някой обикновен човек, който играе ролята на майстор. Майстор е онзи човек, който във всичките позиции на цигулката, от първата до деветата, тоновете са верни и ясни. После, особен лък има. Тия, които са правили цигулката, са разбирали. Тук има наши цигулари, имаше един брат, той замина за другия свят, правеше цигулки от орех. Цигулки прави, но не разбира. Така цигулки не се правят. Онези майстори са знаели кои дървета са музикални. Има музикални дървета. Орехът не е много музикален. Свирили ли сте на орехова цигулка?

Вие носите вълнена дреха. Някои носят памучна. Не ви са наложени, по свобода ги носите. Някои носите червен цвят. Някои обичате синия, някои обичате жълтия, някои – смесените цветове, кой каквото обича носи. Всеки един цвят на дрехата придава нещо на човека. Една дреха от вълна е здравословна, магнетична. Вълната на овцата е магнетична. Може да направят вълна от дърво, но никога няма да бъде като вълната на овцата. Някои искат да направят изкуствени яйца. Правят ги, но не мязат на тях. Онова яйце, което кокошката го носи, няма същия състав, пропорцията не може да направят. Хиляди години ще минат, докато хората се научат да правят такива яйца, както на кокошките. Казват, че кокошките са глупави. Не са глупави. Кокошката е предвидлива, че в яйцето, като образува черупката, остава въздух, храна за пилето, да има с какво да се храни. Всичките материали е предвидила, като се зароди пилето, да си направи своя организъм тъй, както иска.

Сега някои искат да видят разумното в природата. Съвременната наука показва в най-малките неща каква разумност има. Вземете процеса на нашата мисъл. Къде е човекът? Може ли да ми представите един човек? Виждаш го така: очите светнали, весел, погледнеш после – умислен, навел глава. Къде е веселият човек? Какво стана? Една дума е в състояние да измени неговото състояние. „Банка „Гирдап“ пропаднала.“ – Веднага клюмна. Или на българина да му кажат, че не му провървяло. Те са относителни мерки. Не разчитай на банка „Гирдап“. Може временно. Ти си на Земята, не разчитай на земния живот. Той е временен. След 50–60 години къде ще идеш, не знаеш. Казва се: в оня свят. Щом има този свят, и оня свят има. Аз изхождам от този свят, понеже оня свят се отразява в този. Този свят е като огледало, в този свят влиза оня свят. Онзи свят го виждам в миниатюр, не е голям свят. Слънцето виждате ли го колко е? Изчислявали ли сте колко пъти е намалено Слънцето, едва да се провре един човек. Има братя тук, които не биха могли да минат през тази дупка. На зор ако са, може да минат.

Аз искам да ви говоря на един език не песимистичен, но надежден. Някой път вие се обезсърчавате, понеже искате туй, което Господ не ви турил в програмата. Всичките страдания на хората седят в това, че те искат повече, отколкото им трябва. Щом страдаш, да знаеш, че много искаш. Програмата, която е турена, учѝ програмата. На Господа няма какво да му даваш ум какво ти трябва. Да кажем, една майка се оплаква от дъщеря си. Кой е виновният? Двама души са виновни – майката или бащата, или и двамата са виновни. Ако бащата не е вложил в дъщерята Любов, ако майката не е вложила разумност, какво искат те от тази дъщеря? Когато се направи автомобил и автомобилът не върви, виновен е майсторът, че не върви. Когато цигулката не издава хубав глас, виновен е майсторът, който я правил. Но ако цигуларят не знае да свири, виновен е цигуларят, не знае как да си тури пръстите.

Казвам: В началото, ако вие в ума си не може да държите една свещена идея за баща си, ако не може да държите една свещена идея за майка си, живота не може да го разберете. Ако нямате свещена идея за баща си, ако нямате една свещена идея за майка си, вие живота не може да разберете. Ако нямате една свещена идея за брата и сестрата, животът във вас не може да бъде понятен.

Четири неща се изискват. Ще имаш една свещена идея за баща си. Той е един, ще го видиш в хиляди и милиони бащи, но той е един. Слънцето в милиарди форми се отразява, но едно е Слънцето. Ако нямаш една свещена идея за майка си... Искаш майка ти да те обича. Майка ти може да ти даде знание. Майка ти ще те научи да предеш, да тъчеш, да готвиш, да переш, да миеш. Бащата е, който дъщерите и синовете учи на Любов. То е моето схващане.

Тогава всинца вие имате изопачена идея за Бога, мислите Бога с един пръст. Не е така, Бог е Любов. Като те види, при най-големите погрешки казва: Не е така, аз ще ти покажа как е. Тъй не се пише, тъй напиши. Чакай, казва, не е така. Тъй направи, внимавай, казва. Той е баща. Ще дойде, не знаеш да пишеш – туп, туп! – какво ще научиш? Това не е баща. Майката като дойде, наместо знание – една–две плесници. Тъй не се предава знанието. Знанието без Любов е непостижимо. И Любов без Любов е несъвместима.

Две неща трябват в света: Трябва да знаеш, че Любовта е нещо свещено. Единственото нещо в света, което не трябва да обиждаш, е Любовта. Да има нещо в света, което да не обиждаш. Като дойдеш до Любовта, да имаш свещена идея. Има нещо, което не трябва да се обижда – то е Любовта. Мярка трябва да бъде. Ако вие постоянно обиждате Любовта, какъв живот ще имате? Никакъв живот не може да имате. Най-първо ни личен, ни семеен живот; ни учител, ни свещеник може да бъде. Да има една свещена идея. То е Любовта. Дойдеш там, казваш: „Преставам да мисля. Има за мене нещо, което е светло, чисто.“ Като дойдеш до Любовта, всичките противоречия в тебе да престанат. Като ти каже „Напред!“ – напред! Няма да казваш „Защо напред?“, или „Защо наляво, надясно, назад, напред?“ – накъдето ти каже! „Нагоре!“ – нагоре; „Надолу!“ – надолу; „Напред!“ – напред; „Назад!“ – назад; „Наляво!“ – наляво; „Надясно!“ – надясно; навсякъде се въртиш, навсякъде се въртиш – нищо повече. Защо човек да се върти? – Защо да не се върти? Ако се въртиш, какво ще добиеш? Ще научиш нещо. Ако не се въртиш, нищо няма да научиш. Ако идеш наляво, знание ще добиеш; ако идеш надясно, Любов ще добиеш.

Сега виждам, често момците отиват, избират момите. Той отива от лявата ѝ страна, иска да го обича. То е знание. Право е, за знание отива, тя ще му даде знание. Ако вземе дясната ѝ страна, тя ще каже: „Покажи ми твоята Любов.“ Щом човек дойде от лявата страна, казва: „Покажи Любовта си.“ Щом дойде от дясната страна, казва: „Покажи ми знанието си.“ Затова в лявата страна иска да покаже Любовта. Несъвместими работи. Слънцето изгрява от изток, не от запад. Казва: „Може да изгрее и от запад.“ Щом изгрее от запад, западът е станал изток, изтокът – запад.

Казвам: Оттам, отдето иде всичко, е изток. Изток представя човешкия ум. Зад човешкия ум седи човешката Любов, която подтиква човека. Любовта е, която кредитира всичките прояви на Битието. Без нея кредит няма. Кредит е тя. Когато кредитира човека, вътрешните сили се събуждат. Единственото, мощното в нас, което работи за нашето създаване, е Любовта. Ние отричаме Любовта и казваме: „Няма Любов.“ Любовта работи чрез знанието, чрез свободата работи, чрез Истината работи, чрез волята работи. Воля без Любов е слаба, сърце без Любов е слабо, ум без Любов е слаб. Ум, който е озарен от Любовта, сърце, което е озарено от Любовта, воля, която е озарена от Любовта, то е силното. Аз ви говоря за силното, мощното. Бог е Любов в света. Великото, разумното Същество, към Което трябва да имаме едно велико благородно чувство. Да трепери нашето сърце. Да има нещо, което да не сме опетнили.

Казвам: Този Великден аз вярвам, не ви казвам, че е опетнена Любовта. То за бъдеще аз предвиждам, че във вас има една склонност, някои от вас сте близо до границата да опетните Любовта. Пазете се. Ще изгубите всичко. Ако цял свят да ви дадат, ако да ви обещаят да ви направят някое божество, нищо не ви трябва. Онези, които искат, те ви лъжат вас. Няма по-голямо благо в света от Любовта. Бог е в Любовта. Няма по-велико благо от Словото, а Словото е Любовта и Любовта е в Словото.

Казвам: В български само първата буква е любовна, другите букви не са любовни. Затуй в български думата „Любов“ малко не е чиста дума. Като рече да люби някого, премрежва си очите, поусмихва се. Казва: „Знаем, Любов има.“ В Любовта има един свещен поглед, има нещо хубаво, което никъде не може да го видиш. Виждал съм в животните, в конете, в биволите, в кучетата, в котките. Някой път котката показва Любов. Дойде вкъщи, измие [си] краката, като влезе, казва „Добър ден“, измита. „Добър ден“ на господарката, после на децата, „Добър ден, пожелавам ви доброто, казва, Господ да ви благослови.“ Затуй хората обичат котките. Влезе вкъщи, започне да мърка. Туй мъркане е котешка песен. Ако искате да ви върви, вземете си една котка. Ако не ви върви нещо, ако на някой учител или съдия не му върви, или е баща, или е майка, вземете една котка, да ви помърка. Това не е заблуждение, но един факт. Да ти помърка, нищо повече.

Мислите, онова ухание, което излиза от едно цвете, не е Божествено? Онова дихание, което излиза от котката, не е Божествено? Казвам: Котката е котка, тя е научила някои посторонни работи отпосле. В нея има човешко съзнание. Наскоро имах една котка. Някой оставил сирене, около половин килограм в паницата, много хубаво сирене. Тя се качила горе, снела сиренето, яла, бутнала го, паницата се счупила. Като отивам, виждам паницата счупена на парчета. Друг път като се качвам, чака ме, посреща ме с усмивка, сега минава покрай мене, веднага слиза. Цял ден я няма. На другия ден иде, поглежда в очите. Казвам: „Няма нищо, ти или аз дали сме изяли сиренето, все едно е за мене.“ Като се разсърдя, ще я ритна някой път или ще ѝ ударя плесница. Понеже показвам Любов, казвам: „Хубаво си направила.“ Казвам: котешка слабост.

Сега аз ви говоря за същества. Котката, както вие разбирате, тя не е разумна. Но в котката има Божествено качество, като го събудиш, котката е много разумна. Животинското в котката и в човека го има. Човек, като изгуби своето равновесие, и той говори глупаво, това пише, онова пише.

Сега между лошите и добрите хора разликата седи в това: като разглеждат хората, простият човек прави повече погрешки и не ги съзнава, ученият човек, добрият човек прави по-малко погрешки и ги съзнава, поправя ги. Не трябва да съжаляваме за погрешките, понеже те са необходими. Без погрешки нашият свят не би прогресирал. Ако не бяха растенията, които да пущат своите листа отгоре, този чернозем не би се образувал. Благодарение на тия листа, които падат – те са погрешки в растенията и от тия погрешки постоянно се образува почвата. Един ден ще дойде, когато няма да падат тия листа на растенията. Ние имаме един лимон и наскоро гледам, повече от 500–600 листа паднали в салона от жажда. Тези го забравили. Понеже два възгледа има, че зимно време много малко вода трябва, те го оставили, че никак не го поливали. Едната страна увехнала, 500–600 листа опадали. Наляхме му две–три кофи вода, понапръскахме го.

Често ние страдаме от суша. Да кажем, някой от вас минава за баща, защо да не може да каже на сина си, на дъщеря си, както аз казвам: „Ще купим нова паница, похапни.“ Позволил си го, защо? Като дойде при мене, не му дадох заповед, не може да го съдя, не му казвам: „Няма да буташ сиренето.“ Ако бях му казал: „Няма да буташ сиренето“, щях да го накажа. Понеже не му казах, искам да съдя право.

Казвате: „С котка се занимава.“ За мене човекът и котката е все едно и също. Господ създаде животните и човека. Като се занимаваш с животните, учен човек ще станеш. Ако иска някой да създаде чистота и обхода, да се занимава с котки. Ако иска да развие приятелство, привързаност, да се занимава с кучета. Ако някой иска да стане бърборица – със свраката. Ако иска някой малко жесток да стане, да се занимава с тигър, тигрица. Ако иска мек да бъде – с гургулица. Ако иска да беси хората, да се занимава със змиите.

Казвам: Днес Божествената Любов нас ни говори на хиляди езици, има всичкото желание да ни научи. Аз ви говоря на вас, пробудено е съзнанието във вас. Няма нито един от вас, който да не желае Любовта. Всички въздишат за тази Любов. Всички плачете. Плачът не е нищо лошо. Огъвате се, не е лошо. Всичко, каквото става, не е лошо. Да не плаче човек повече, отколкото трябва. Да не говори повече, отколкото трябва. Да се не измъчва повече, отколкото трябва. Някой път е хубаво човек да се помъчи. Ти искаш да знаеш колко си търпелив. Вземи една игла, забий иглата и виж доколко ще търпиш. Забий половин сантиметър, ще търпиш ли. Направете един опит. Казва някой: „Аз съм много силен човек, вяра имам.“ Разправяше ми един български лекар, военен беше, казва: „Мене ме учуди един войник. Ранили го на бойното поле, трябваше да се направи операция. Казвам: „Трябва да ви упоим.“ Казва: „Господин докторе, направете операцията, аз искам без упойка.“ Протегна ръката си, аз го гледам, седи спокойно, не се помръдна нито един мускул по лицето му. Тих и спокоен седи. Като свърши, казва: „Благодаря.“ Един човек, който влада себе си.

Религиозните хора много слаба вяра имат. Понеже уповават на Господа, казват: „Господ всичко ще направи.“ Слабата страна на религиозните хора е, че искат да направят Господа слуга – както искат, Господ да им помага. Възможно е, дето желанието е съгласно с Любовта на Бога. Волята и Любовта наедно действуват. Там, дето е съгласно нашето желание с Любовта, Бог отговаря моментално; там, дето не е съгласно, нищо не отговаря.

После, по някой път казвате: „Защо Господ ме събра с този човек?“ Не ви е събрал Господ. „Защо Господ ми даде това дете?“ Не ви го е дал Господ. „Защо ми прати този слуга?“ Не го е пратил Господ. Ти избра този слуга, ти избра това дете, не обвинявай Господа. Отиваш на концерт, не свирят хубаво – излез навън. Не смущавай човека, не го критикувай. Кажи: „Ако аз съм на негово място, как ще свиря?“ Казвате: „Не знае да свири.“ Ако ти знаеш да свириш по-добре, кажи, но ако той свири по-добре от мене, ще кажа: „Много добре свири човекът“, нищо повече. И религиозните хора, като дойдат до Бога, всички стават съдии, казват: „Не живее религиозно, в Господа не вярва.“ Тия възгледи ги оставете настрана.

Аз веднъж вървя с един религиозен човек, той ми разправя за Господа. Иде един беден човек, той бърка три–четири пъти в джоба си и извади едно десетаче и му даде. Друг път вървя с един, който не вярва в Бога, казва: „Не вярвам, но имам слабост, милостив съм. Като срещна един беден човек, бръкна в джоба си и каквото намеря, [давам го].“ Даде 5 лева. Кой е сега набожен? Кой е милостив? Казва: „Слабост имам.“ Извади от джоба си 5 лева, даде му и каза: „Друг път повече.“ Сега се извинява, че нямал повече да даде. Онзи му казва: „Сега ти давам 10 стотинки, понеже си грешен. Като станеш праведен – 20 стотинки.“ И двамата проповядват, единият проповядва във възходяща степен.

Сега не е въпросът в даването. В мене желанието е да разберете Любовта. Защото всеки импулс, който произтича от Любовта, е благословение. Всичките постъпки на Любовта са еднакво силни. Най-малкото, направено от Любов, то е все еднакво силно. Едно семенце, което е сято в Земята, съдържа всичките възможности. То не пита, но след 4–5 години ще стане дърво. Някое 4–5 години е станало по-рано. Онези импулси, които по-рано са излезли, не трябва да мислим, че са били по-силни. Времето ги е направило по-силни. Онези, които са в нас, ще се проявят, те имат същите възможности.

Затуй благодарете в себе си за две неща. Благодари на Бога, че си промърморил. Кажи: „Господи, една слабост [има] в мене, ще я поправя – мърморя. Имам желанието да се поправя.“ Ако направиш нещо добре, пак благодари. Благодари, че си направил погрешка, виждаш една слабост, един дефект. Може да не е твой, може да е някой прадядо. Няколко хиляди поколения оставили погрешки. Бащата оставил дългове на сина да ги изплаща. Синът да се радва, че бащата оставил дългове – може да направи услуга. Когато правил услуга на някои хора, то е по-добре. Ако човек прави услуга, то е благословение за другите. Христос като дойде в храма, видя, че всички туриха от изобилието си, една вдовица тури най-много. Казва: „Тази вдовица даде най-много – каквото имаше, го даде.“

Аз поставям така: Ако освободиш цял народ без Любов, тази постъпка не струва. Ако помогнеш на едно дете да напише нещо с Любов, туй струва повече. Всяка постъпка, направена с Любов, е мощна, за вечността пребъдва. Постъпка, направена без Любов, е само за този живот. Най-малкото нещо, направено с Любов, на хиляди, милиони години отиват.

Като кажа милиони години, то е непонятно. Туй, което отива за хиляди години, отива и за милиони години. Думата „хиляди“ години е човешко понятие. Давам някому 1 лев, давам 10 лева, то е Божественото – от едно до 10. От 10 до 20, [до] 100, то е ангелско, от 100, 200 до 1000, то е човешко, от 1000, 2000, 3000, то е животинско даване, от 10 000 до 100 000, то е на растенията даване. Растенията дават изобилно. Като дойде до скъпоценните камъни, то са милиони. В един скъпоценен камък е затворен един дух, който се учи. В едно растение е затворен един дух, някой път може би един ангел. В едно животно някой ангел е затворен, в някой човек някой ангел е затворен. Не във всичките хора има ангели затворени. Възможно е.

Сега вие ще кажете: „Тия възвишени същества ще дойдат да живеят в тия колиби тук?“ Аз виждам във всичките пеперуди все ангели, които се разхождат между хората. Дойде някой ангел, кацне на рамото. Казваш: „Пеперуда.“ Превозно средство е пеперудата, аероплан е, но ангел е това. Погледне те, казва: „Какво ще кажеш?“ Ти искаш да го хванеш, той усети, казва: „Няма да ме буташ.“ Ако ти кацне на рамото, какво ти казва? Казва: „Тебе ти трябва Любов.“ Ако кацне на лявото рамо, казва: „Тебе ти трябва знание.“ И си замине. Щом кацне на дясното рамо, Любов ти трябва. Когато кацне пеперудата на рамото, зарадвайте се. Кацне пеперудата на дясното рамо и ти казва, че ти трябва Любов, а ти казваш: „Пеперуда е, ще си замине.“ Пеперудите, това е азбука на природата. Ти искаш да напишеш едно любовно писмо, нали най-първо трябва да знаеш азбуката. На български има 30 букви, в еврейски има 22 букви.

Когато бащата и майката не могат да изправят своите дъщери и синове, Бог поставя, че бащата става син, майката става дъщеря – разменят се ролите. Защото ти си много мърморел, че майка ти, че баща ти... Сега казват: „Поправете погрешките.“ Бащата се ражда у син, син става и казва: „Синко, научи ме, че като ти стана втори път баща, да зная как да постъпвам.“ Вие имате един син и ако не знаете как да го възпитавате, той ще ви стане баща. Тогава той ще постъпва с вас тъй, както вие сте постъпвали. Вие това хич го нямате предвид.

Знаете ли, че Бог, Който направи първия човек, разкая се Бог, че направи човека? Знаете ли какво значи това? Защо се разкая Бог? Понеже, като направи човека, той не възприе Любовта, Бог се е разкаял. Единственият син, от който Бог е доволен, то е Христос, Който показа Любовта. Адам, който слезе отгоре, каза на света: Следователно, човекът като не искаше да изпълни Волята Божия [......] (В разчетената стенограма на това място има многоточие и празно място – вероятно липсва част от текста.) Бог беше в Христа и примиряваше човечеството със Себе Си, не му вменяваше в прегрешение.

Казвам: Всеки от вас, който иска да влезе в рая, трябва да има Любов. Трябва да имате билети на Любовта. Още като се задавате, ще отвори раят при този билет. Раят е затворен.

Казвам: Сега Любовта има друго приложение в света. Ще бъдете много полезни на света. Какво трябва да разбирате вие под думата „полезен“? Ще бъдете съработници на Бога. Аз искам да ви предам Любовта, от един свят да я предам. Ще ми бъде приятно, ако вие разберете и я приложите. Аз вярвам, че ще я приложите, понеже толкоз ви е страдала главата, толкоз ви е страдало сърцето, така сте наплашени, нито един [не] може да ви изкуси да не обичате. Като ви гледам, виждам, че няма нито един, който иска да греши.

Казвам: Този път, по който сте тръгнали, ще го държите, не се връщайте. Наляво, надясно, назад, напред може да се отклоните, не бойте се, Любовта дръжте! Който път и да хванете, Любовта ви да е искрена вътре. Не е въпрос по кой път ще вървите. Колко е широк светът. Да не кажете: „Този е много напреднал.“ Някои от вас страдате от много напредване. Ако човек стане по-красив, отколкото трябва, е лошо. Ако някой стане по-богат, отколкото трябва, е лошо. Ако стане по-разумен, отколкото трябва, е лошо. Ако стане по-силен, отколкото трябва, е лошо. Силен трябва да бъде, колкото в дадения случай е потребно. Според мене то е тъй за момента, не за утре. В дадения момент то е най-малката единица. Туй, което направиш, то е добро. Помисли, направи, приложи волята си, сърцето си. То е доброто. Другите неща са приготовление. Има приготовление в света.

Онова, което е мощното в света, е да приложиш едновременно ума, сърцето и волята да извършат една мисъл, която е Божествена, без колебание. Никак да се не колебаеш, не да кажеш: „Дали това е Божествено?“ Без да знаеш дали е Божествено, да го направиш. Като питаш дали е Божествено, да го чувствуваш в себе си. Туй, което е Божествено, еднакво действува хубаво и на ума, и на сърцето, и на волята. Божественото еднакво действува хубаво на тялото: и на органическото сърце, и на органическия мозък, еднакво действува и на човешката душа, еднакво действува и на човешкия дух, на човешкия ум, на човешкото сърце.

На всинца ви сега трябва взаимно почитание. Да почитате в себе си Божественото. То е първото нещо. Да се не укоряваш. Да бъдеш добър, да бъдеш справедлив, да бъдеш красив, да бъдеш разумен.

Сега някои от вас сте чели и знаете за Сократа, чели сте Платона, чели сте Канта, чели сте кой да е философ. Моите почитания към всичките философи. Платон за времето беше много добър, но Сократ и Платон не са добри за нашето време. Малката количка на детето за времето е много добра, но сега това дете е на 21 година, тази количка нищо не струва заради него. Други понятия за Любовта ще имате. Тази детинщина за Любовта ще оставите, ще имате по-зряла Любов. Любов, която не може да възкреси хората, каква Любов е? Любов, която не може да внесе мир в човешкото сърце, каква Любов е? Любов, която не може да успокои човешкия ум, каква Любов е? Любов, която не може да поправи света, каква Любов е?

Този Великден се отличава по това – в 250 години така благоприятен става, веднъж в 250 години иде. Вижте как е облечена природата, красива е. Облаците показват, че нещо има в умовете на хората, с купони, хляб няма, маслини малко. Гледам, един приятел ме обича, пратил ми една малка кесийка с дребни маслини, не зная дали 50 грама имат. Горе ги държа. От Любов ги пратил, завити с вестник, пратил си дажбата човекът. Пратил ми е от Любов. Този човек си дал дажбата. Тези маслини са малки, дребни, но пак са вкусни. Изядох две маслини вече.

Ние, съвременните хора, за всеки плод, за всяка череша, за всяка слива да благодарим. Ония братя са ни изпратили дажбата. Казвате: „Тия череши не струват.“ Причината си ти, дето тази череша не е сладка. Аз съм правил опити, садил съм дини, които не са сладки и сладки са ставали. Садил съм сладки дини и не са ставали сладки. Изведнъж не става това. Добрите градинари, които имат Любов, подобряват сортовете. Трябва да вложим Любовта навсякъде. Ако влагате във вашия живот Любов, всичките ви дела ще бъдат сладки. Ако влагаш Любов, мисълта ти е мощна и силна. Ако влагаш Любов в чувствата, чувствата ти ще бъдат силни.

Този Великият, Който създаде света, защо да не разчитаме на Него? Не насила. При Него малко по-другояче трябва да се държим. Колко близо трябва да бъдеш пред Господа? Колко близо е Слънцето до Земята? 150 милиона километра далече е Слънцето. Но тази светлина е таман, която нашата Слънчева система може да издържи. Ако се пренесем на Венера, нашата нервна система [не] е в състояние да издържи. Тази активност на светлината, която Венера има, не може да издържим, затова тя е забулена, скрита, да не знаем какво става. Месечината е близо до нас. Някои считат Месечината за майка на Земята. Има две теории: някои считат, че Месечината е дъщеря на Земята, че се разсърдила на майка си и затова не дошла и станала месечина. Другата версия е, че Земята е дъщеря на Месечината, понеже тя се влюбила, взела любовника на майка си и майката я изгонила. Сърди се постоянно. Дойде, погледне я с лицето, казва: „Не искам да те гледам.“ Намалява се, намалява се, изчезва, после дотъжнее ѝ, пак си покаже лицето.

Тази идея е турена от индусите, индуска идея. Като направил света, като направил човека, оплаквал се човекът, казва: „Другар нямам, не мога сам да живея в рая.“ Ва...тра (В разчетената стенограма е написано Ва---тра. Вероятно са изпуснати средните букви от името.), едно индуско божество, оплаквало се на Господа. Господ изпратил всичкия здрав материал. Замислил се много дълбоко какво да прави с него. Трябва другар да направи. Взел нещо от Месечината, за да направи жената. Образа на Месечината взел. Взел нещо от лъкатушенето на Земята. Взел нещо от растенията, от тръстиката, да бъде изправена, стройна. После взел от безгрижността на слънчевите лъчи – да ходи, да се разхожда. Взел качествата от облаците, те плачат, ходят навсякъде. Често плачат облаците. Като плачат, излива се дъждът, като плачат, Земята даруват със своя плач. За да не бъде много своенравна, взел от качеството на заека, малко да е страхлива. За да не бъде много страхлива, да бъде щастлива, да се пъчи, взел нещо от пуяка. Най-после, да я направи малко непоколебима за бъдеще, взел нещо от елмаза – да я направи да бъде твърда. Да я направи малко мека, взел от пуха на шийката на врабчето За да бъде смела малко, жестока, да не се предава, взел от качествата на тигъра. За да се пази от хората, взел нещо от огъня – да гори, да пали сърцето на някого. За деликатност взел нещо от елена. Взел нещо и от свраката. За да гугука, взел нещо от гургулицата. Всичките тия 14 качества Бог ги събрал и направил жената. Дал я на човека. Зарадвал се, казва: „Е, хубаво!“ След 8 деня казва: „Господи, вземи това същество. Като дойде, направи ме нещастен. Не ме оставя, цял ден ме разиграва.“ И Господ я взел. След 8 деня пак иде човекът при Господа, казва: „Господи, разбрах, правеше ми много главоболия, но пак ми липсва, колко любезна беше, милваше се, забавляваше ме. Дай ми я пак.“ Пак му я дал. След 3 дни казва: „Господи, убедих се, че с нея не мога да живея. Вземи си я.“ Разгневил се Господ и казва: „Да се махнеш, иди уреди живота си.“ Казва: „Нали ти казах, че с нея не може да живееш, но и без нея не може да живееш.“ Замислил се човекът, казва: „Нещастен с жената съм, и без нея съм нещастен.“

Аз сега турям: С Любовта, с жената си щастлив. Когато я няма, да я обичаш, пак си щастлив. Като дойде пак с Любов, пак си щастлив. Тогава с Любовта, и с нея, и без нея си щастлив – може да бъдеш.

Тази жена, това е животът. Какъвто и да е животът, и за най-лошия живот, и за най-добрия живот – да го посрещнем с Любов. Бог ще ни благослови.

Тайна молитва

27-а беседа, държана от Учителя
на 25.IV.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев*.

Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни