Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_05_30 Път на избавление

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 05:36

От книгата "Важни и належащи неща". Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето (Издателство "Бяло Братство")
Съдържание на томчето (Издателство "Жануа-98")


Път на избавление


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„Химн на Великата Душа“

Ще прочета осма глава от посланието към римляните. Една глава, в която има разрешение на един от най-трудните въпроси. В седмата глава от същото послание въпросът е нерешен, едно противоречие съществува. В осмата глава се намира едно разрешение. (Прочете главата.)

„Аз мога да любя“

Да имаме едно размишление.

Няколко неща в дадения случай се изискват от вас. Знаете ли какво се изисква? Изисква се състоянието на гладния, който очаква хляба, и той иде. Да имате състоянието на жадния, който очаква водата, и тя иде, носят му я. Да имате състоянието на болния, който очаква дрехи, да го облекат, да излезе. Да имате състоянието на босия, който ходи между тръните, и носят му обуща, да се обуе. Трябва да имате тия състояния. Като нямате тия състояния, вие не се ползвате. На всички ви има нещо, което ви липсва. Ако не ви липсваше, не щяхте да бъдете тук. Онези, които не са дошли, може да имат някои причини. Разправят за Кант, на когото животът протичал като по часовник. Всяка сутрин ходел да се разхожда и може би повече от двайсет и пет години го наблюдавали да минава всеки ден по едно и също място. Един ден се учудили, че той не минал, защото него ден той умрял. Питате за някой защо не е дошъл на събрание. Може да е умрял, може да е вързан. Вързали са го, имал да плаща. Или пък тренът, с който е пътувал, е дерайлирал. Или пък човекът се оженил, младата булка струва повече от едно събрание. Оженил се е. Жънене е хубава работа. Жъне със сърпа на нивата, събира житото. Който не е жънал на нивата, той никога не може да се ожени. Който много пъти е жънал на нивата, може да се ожени. Като се ожени, ще яде това, което е жънал. Които не са жънали много пъти, гладни остават.

Някой път във вашия ум седят грандиозни идеи. Вие искате да станете богати, силни, знатни, да направите къщи, целият свят да пише за вас във вестниците. Да допуснем, че пишат във вестниците, че вие сте толкова висок, както българинът обича да преувеличава, казва: „Висок като топола.“ Ако имаше височината на една топола, в коя къща може да влезе? Ако е висок като една топола, коя врата ще го събере? Никоя. После такава топола в сегашно време да се облича, колко ще струва едно облекло? Някои от вас казвате: „Аз с малки работи не се занимавам, занимавам се с големи работи.“ Големите работи са направени от малки работи. Напишеш една дума – вода, и произнесеш тази дума. Най-първо, пишеш „в“ – казва какво искаш да кажеш. Пишеш „о“, стане „во“ – казва какво иска да кажеш. Напишеш „д“, стане „вод“. И най-после стане вода, като напишеш „а“. Казва, какво искаш да кажеш. Ти си жаден. Само водата е, която може да утоли твоята жажда. Без вода не може ли? Не може в дадения случай. Защо не може? Конят без юлар не се води. Води един кон, ако може без юлар. Ти може ли една котка да я водиш? По някой път аз говоря за котките, но колко усилия трябва, за да може една котка да добие един навик? При мене се беше прикомандировала една котка, без да я викам. Една такава, червеникава. И тя, най-първо, ме гледаше дивашки с подозрение. Гледам, че я е страх от мене. След като започнах да се отнасям много добре с нея, започнах да ѝ давам сиренце, баница, най-хубавото, каквото имах, и тъй внимателно ѝ давам, като на някой мой приятел, тя почна да върви след мене като адютант. Аз тръгна, и тя тръгне пред мене. Аз се върна, и тя се върне. Слизам по стълбите, и тя слиза. Върна се, и тя се връща. Аз вляза в стаята, и тя се качи и ме чака горе пред вратата. Никакъв юлар не слагам на котката. Тя знае, че имам сладки работи и като върви подир и пред мене, все има предвид какво ще ѝ дам. Като вляза в стаята си, тази котка има две думи, две котешки думи, които аз научих от нея, много съдържателни. Тя ми казва по котешки: „Учителю благи, прояви сега своята велика благост, която имаш към мене.“ Как ще я проявя? Едно парче хляб с хубаво сиренце, първокачествено. След като изяде нещо, казва друга една дума: „Учителю благи, откакто съм дошъл при тебе, доста се просветих.“ Ще кажете: „Може ли да се просвети котката?“ Просвещава се. Казваме: „Просветнало му нещо.“ Просветнало му, но като намери други котки, дави ги всичките. Голям скандалджия беше. Някой път съм горе в стаята си и чувам, на керемидите се вдига шум. Сега вече не прави скандали. Един ден слизам и виждам, приготвил се да се хвърли на Мурджо (нашето куче). Казвам му: „Тук е място на мир. Чакай, Мурджо, да го не бутнеш. Той е един от учениците.“ И Мурджо седи мирно. След време, гледам, минава един друг котарак и ученикът като го натиснал, и започнал да кряска. Мурджо, като се затича, хвана котарака и казва: „Какво право имаш ти да натискаш?“ Щом го пусна, и онзи котарак избяга. Върна се назад, и онзи го търси. Мурджо казва: „Да благодариш на мене. Аз ти дадох един добър урок. Да знаеш още веднъж как се дави един ученик.“

Ние всички мислим, че в природата трябва едно правилно изповядване. Когато нещата правилно се изповядват, внасят една светлина, здраве, разположение, радост и веселие. Един ден една сестра, недоволна, ми се оплаква, че не се обхождали добре с нея младите сестри. Привежда ми пример. Казвам ѝ: „Ти си един лист на едно дърво. Какво ще искаш това, което е и на другите листа? Възприеми светлината и работи. Остави другите листа. Те се мърдат, може да те закачат, но не че те имат зла воля. Нещо отвън има, което кара тия листа да мърдат. Засяга ги. Засяга и тебе. Не ги обвинявай.“ Казва: „Ще трябва да се обхожда добре.“ Казвам: „То е твое лично схващане. И те трябва да се обхождат добре, но и ти трябва да разбираш добре.“ Не само хората трябва да се обхождат, но и ние трябва да разбираме добре. Невидимият свят, Духът, Който ви ръководи, казва ви: „Направи това.“ Ти се потриваш, казваш: „Времето не е добро. Дъждовно е, вятър има. Нека престане вятърът.“ Като ти каже Духът, и вятър да има, и сняг да има, стани и върви напред. Като излезеш отвън, и вятърът ще престане, и снегът ще престане. Те са изпитания. Ти чакаш да престане вятърът, да престане снегът, да извършиш волята Божия.

Казвам, в тази глава се разрешава единият от въпросите. Защото, за да работи човек, трябва да има разположение, едно малко подбуждение трябва да има. Всяко недоволство произтича от три причини. Когато не сме в съгласие със законите на Божията любов, имаме вече едно неразположение. Когато не сме съгласни със законите на Божията мъдрост, имаме второ неразположение. Когато не сме съгласни с Божествената истина, имаме трето неразположение. Три неразположения: едното на ума, другото на сърцето, а третото на тялото. Какво те препятства да си в съгласие със законите? Има един закон в човека. Някой казва: „Аз на закон не се подчинявам.“ Че ти никога не си се освободил от закона. Най-първо, не мислиш право. Казваш, че не се подчиняваш на никакъв закон. Ти трябва да ядеш, да спиш, трябва да се обличаш, трябва да живееш в къща. По улицата трябва да ходиш. Не може да ходиш където искаш. Дойдеш до някой плет, трябва да го заобиколиш. Казваш: „Аз съм свободен.“ Ние, хората, не сме свободни. Аз считам свободни хора, които изпълняват закона на любовта. Който изпълнява закона на Божествената мъдрост, той е свободен. Който изпълнява закона на Божествената истина, той е свободен. Вън от туй никаква свобода няма. Те са относителни разбирания. Мнозина казват: „Как трябва да постъпваме?“ Казвате: „Кажете ми как трябва да постъпя, за да изпълня закона Христов?“ Постъпвай тъй, както майка ти е постъпвала с тебе, когато си се родил на земята. Постъпвай тъй, както баща ти е постъпвал с тебе, когато си се родил на замята. Постъпвай тъй, както брат ти е постъпвал, както сестра ти е постъпвала. Вие всички знаете това. Сестрата вземе малкото братче, гали го. Братът го вземе, бащата го вземе, подхвърлят го. Майката го взема, къпе го. Четири правила има да постъпвате: тъй както майката постъпва; тъй както бащата постъпва; тъй както братът и както сестрата. Не по форма точно така, но те са модели.

Как ще изпълниш закона Христов? Казваш: „Аз те обичам.“ Какво значи обичам? Какво значи „бич“? Този, който не служи на любовта, като кажеш обичам, като махнеш „о“-то, то остава „бич“ – обичта става на бич. Като изпълниш закона, любовта става обич. Значи този бич става лекачен като узрял плод. Когато няма любовта, той е зелен плод, горчив плод. Когато любовта е там, плодовете стават сладки. Какво показва горчивината в света? Горчивите неща показват закона на безлюбието. Сладките неща, това е законът на любовта. Всички сладки неща са станали от ония хора, които изпълняват закона на любовта. Слънчевата светлина, когато слиза от слънцето, прави тия плодове сладки. Тя показва ония същества, които живеят на слънцето, които изпращат своята помощ на земята; показва, че са много добри и много сладки. Следователно имаме на земята повече сладки плодове, отколкото горчиви. Един сладък плод показва какви са жителите на слънцето; сладките ябълки показват какви са жителите на слънцето; сладките круши показват какви са жителите на слънцето. Една слива, един лимон, един портокал, житните зърна, всички те показват какви са жителите на слънцето и ние какви трябва да бъдем сега. Един човек двайсет години яде череши, и хляб яде и да е горчив? Туй как ще си го обясните? Мене много пъти са ми казвали: „Вие не ме обичате.“ Рекох: „Прав си. Всеки човек, който не обича Бога, аз не мога да го обичам.“ И хората, когато мен не ме обичат, и на себе си казвам същото. Не може хората да те обичат, докато не обичаш Бога. Казвам, трябва да обичаш Бога, за да те обичат хората. Искаш другите да те обичат. Защо ще те обичат? За твоите очи? Защо обичат хората Христа? Христос обичаше Бога. Като дойде, изпълни волята Му.

Да сме готови на всички жертви за Божията любов. То е един закон. Не жертви за хората, но вътре в себе си трябва да имаш един закон за онази жертва, която трябва да направиш. Седиш, мислиш и казваш: „Аз ако се пожертвам, какво ще стане?“ Вие криво разсъждавате. Христос изяснява въпроса: „Ако житното зърно не падне в земята, то само остава, ако падне в земята, то се умножава и сила придобива.“ Ти, като се пожертваш, ще спечелиш нещо. Като не се пожертваш, ти сам ще останеш. Всичките радости в живота произтичат от жертвата, която ние правим за любовта Божия. Всичката радост и веселие произтича от жертвата, която правим за Божията мъдрост. Всичката свобода, която искаме да придобием, произтича от всички жертви, които правим за истината. Ние имаме странни понятия. Някой път се възмущаваме от известни методи. Ето аз как сравнявам. Представете си, че в морето се давиш. В същото време няма едно хубаво гладко копринено въже, но има едно такова оцапано въже, направено от коноп. И хвърлят ти го, да се хванеш за него. Ти казваш: „С такова ли въже ще ме спасявате?“ Ако туй въже го няма в дадения случай, ще се удавиш. Оцапано-неоцапано, ще се хванеш за въжето. Ако не се хванеш, ще се удавиш. Ние, съвременните хора, искаме да живеем по Бога с копринени въжета. Някой казва: „Защо не ходиш на събрание?“ „Нямам нова шапка.“ Без шапка не се ли ходи? Не може ли да имаш едно малко кюляфче? Аз се чудя – светските хора са много смели. При мене дойде една дама преди няколко време. Турила на главата си едно малко кюляфче. На детска глава не може да стои, как го е закрепила? Казвам: „Браво.“ Тя казва: „Учителю, едва намерих шапка.“ Аз в себе си я похвалявам. Другите, с големи шапки, не можаха да дойдат, а тя с малката шапка дойде. Друг ще каже, че на събрание не може да дойде, понеже обущата му не били модерни. Едно време ти да носиш скъсани обуща, всички ще кажат: „Закъсал е.“ Сега вече и десет души да имат, носят ги. Аз имам едни модерни обуща, отгоре имат около десетина дупки. Едно време, ако ги носиш, хората щяха да мислят, че е съвсем закъсал човек. Сега, ако ги носиш, ще кажат, че са по-хигиенични. И наистина, намират ги доста хигиенични. Разбира се, не са за зимно време, но лятно време, когато не е дъждовно.

Казвам, живеем на земята в едно училище. Земята е училище, не забавление. Когато невидимият свят се усети уморен от прекалена работа, ангелите, след като са ходили навсякъде, свършили са си работата, идват на земята да си починат и да гледат хората. Гледат ги какво правят, как тичат като мравки. Те виждат как човек е неразположен, виждат, че се безпокои за нищо и никакво, безпокои се – отнякъде ще дойде хлябът. Безпокои се кой ще донесе вода – ще дойде отнякъде. Дали ще дойде навреме, да не закъснее. Закъсняването е наше схващане. Ние мислим така. Ако спиш, хич няма да закъснее. Понеже си се събудил по-рано, казваш: „Закъснях.“ Някой път, като се успиш, казваш: „Закъснях.“ Или те са закъснели, или ти си закъснял. Ако рано ти се събуждаш, другите закъсняват. Ако ти се успиш, ти закъсняваш. Някой път онези, които носят благата, закъсняват. Някой път ние закъсняваме. Не че ние закъсняваме, но не сме се събудили навреме. Казвам, трябва да бъдем навреме, да се събудиш навреме и да оставиш всичкото неразположение. Не е време да бъдеш неразположен. Ще дойде неразположението. От него не може да се избавиш. На туй неразположение не му обръщай внимание. То хлопа на вратата. Неразположението някой път има криви сведения. Че туй неразположение дошло при тебе, ти не си длъжен да го приемеш. Адресът е крив. Не се е намерил друг, хване тебе. Ти ще кажеш: „Не съм аз.“ Тогава ще постъпите, както онази негърка, която живяла при едно американско училище по богословие, която имала деветдесет години. Тя остаряла и всеки ден се молила на Господа, и казвала: „Господи, освободи ме, всеки ден се мъча.“ Минавали студентите и слушали как тя се моли да я прибере Господ. Американците обичат шегите. Трима студенти се представили като ангели и отишли при нея, да я приберат. Преобличат се и хлопат на вратата ѝ. Тя казва: „Кой е там?“ „Трима ангели, които Господ изпрати от небето да те приберем.“ „Кажете Му, че нея я няма тук.“ И ние се намираме в такова положение. Когато дойде онова, което иска да ни освободи, казваме: „Има време.“ Тя искала да я прибере Господ, но не по този начин, както тия студенти искат. Тя казва: „Кажете на Господа – тя схваща – кажете на Господа, че такива несъвършени ангели от семинарията да не праща. Такива семинарски ангели да не праща. Ако праща, да праща истински.“ Затова тя казва: „Кажете, че я няма.“ Това е тълкувание.

Какво ни коства да дишаме? Какво ни коства да си отворим очите и да възприемем светлината? Какво ни коства да почиваме, да пием вода? Всички работи, които Бог ни е дал, са леки работи. Тези работи, които са тежки, ние сами си ги създаваме. Майката създава някои неприятности с децата. Някоя майка иска да храни децата постоянно. Тя казва: „Не яде моето дете, изпостяло.“ Не го принуждавай, и нека детето да дойде само и да каже: „Мамо, дай ми хлебец.“ Нека то само да дойде огладняло. То иска да яде, а ти му даваш хляб. Не иска хляб да яде, а ти го викаш на обед. Не е гладно, остави го. Вие казвате някой път, че сте неразположени. Ако чакаме ние да бъдем неразположени, тогава какво ще постигнем? Някой иска да се моли, но трябва да има разположение. Че ако един цигулар би искал да свири само когато има разположение, какво ще научи? Някой път трябва да свири и когато няма разположение. Та привеждат един пример. Един минава по една река. Иска да премине реката. Дойде до реката, и няма мост. Разсъждава и казва: „Че трябваше да направят мост, да има откъде да се мине. Какво е това безобразие, да няма направен мост?“ Така разсъждава как да няма мост. Но идват разбойници и той, като ги вижда, хуква и минава реката. Отива на другия бряг. Научава се да плава и така се освобождава от разбойниците. А те, понеже не искат да се оквасят, казват: „Нека си върви.“ Ако имаше мост, той щеше да мине по моста, но и разбойниците щяха да минат по моста, да го оберат. Благодарение, че няма мост, не е обран. Вие, като минавате реката, без мост ще минете, и опасността ще остане на брега, няма да дойде при вас. Човек, който минава през големи мъчнотии, не го обират. Всички, които в света са обрани, са все без мъчнотии. Пътят, по който ти ще минеш, и онези, които ти мислят злото, и те ще минат по същия път. Щом минеш по пътя на изпитанието, злото не минава по пътя на изпитанието. Или другояче казано, човек, който върви по пътя на любовта, той е свободен, понеже злото не може да мине по пътя на любовта. Човек, който върви по пътя на мъдростта, е свободен, понеже злото не може да мине по пътя на мъдростта. Човек, който минава по пътя на истината, е свободен, понеже злото не може да мине по пътя на истината. Ако ти минеш по пътя на любовта, ти си спасен. Ако ти минеш по пътя на мъдростта, ти си спасен. Ако ти минеш по пътя на истината, ти си спасен. Онези, които те посрещат, ще останат след тебе. Ще кажат: „Да си върви.“

Сега тази философия ни е ясна. Разисква се какво е любовта. Аз разбирам любовта тъй конкретно, ясно. Човек, който върви по пътя на любовта, е избавен от всички злини. Път на избавление е. Ти минаваш друга граница, от една държава в друга. Когато гонят някого в една държава и той мине в друга държава, той вече е избавен. Ако си извън любовта, законът те хваща. В любовта законът не те хваща. Законът те преследва до любовта. Влезеш ли в любовта, казват: „Оставете го.“ Излезеш ли вън от любовта, хване те законът и казва: „Плащай.“

Казвам, това е практично приложение. Тази идея трябва да остане в ума ви. Ти седиш при реката и мислиш: „Няма мост.“ Минавай, не търси мост. Наквасиш се – не наквасиш се, минавай. Някой път реката може да е широка. Аз съм наблюдавал котките. Котките много табиети имат, много угодничества. Дойдат до някоя преграда, няма да прескочи, търси отворено място да мине. Ще заобиколи преградата и няма да прескочи, разположение има. Но ако назориш тази котка, тя два метра може да скочи. Ако е по разположение, ще търси път да заобиколи преградата. Ние по някой път сме в състояние да прескочим два метра. Дойдем до някое препятствие от четири пръста и казваме: „Кой тури това препятствие?“ Търсим някъде да минем без никакво препятствие.

Казвам, ние сме будни за погрешките на хората. Констатираш една погрешка, нищо не се ползваш, само цапаш ума си. Ти, като кажеш някому една горчива дума, с тази дума оцапаш езика си. Лоши думи цапат мозъка, лоши думи цапат сърцето. Малко цапат, но цапат. Когато дойде една лоша дума, да кажеш: въздържай се, веднага намери някоя подобна на нея, с която да я замениш.

Казвате някога: „Духът.“ Духът, това е законът на Божествената любов. Плодът на Духа е любовта. Следователно, ако ние се храним с плода на Духа, Който е любов – апостол Павел в своето послание казва: плодът на Духа е любовта – ако се храним с любовта, мисълта ще бъде здрава, чувствата ще бъдат здрави и тялото ще бъде здраво. Това е единствената хигиена. Три правила човек трябва да положи: да се храни с ума си, с плода на Духа – любовта. Ние трябва да бъдем като съвременните хора. Едно време се биеха със стрели, после дойдоха кремъклиите пушки като кавали. Аз съм виждал такава пушка като голям кавал. Ще вземе, и ще тъпче от устата на пушката. Ако някой излезе да се бие в съвременния свят с такава пушка, той докато напълни кавала, ще го претрепят. Той докато напълни пушката, ще изстрелят сто снаряда, една картечница ще изстреля още повече. Трябва да бъдем модерно въоръжени. Старите методи не могат да ни послужат. Ако ходите с кремъклии пушки, ще ви бият. Модерно оръжие трябва да имате. Сегашните оръдия, които хората имат, не са най-силните. Бъдещите оръжия, които идват, най-големите гранати ще бъдат като една диня. Като я хвърлят, като се пръсне, всичко ще изчезне. Ще остане динята, и хората ще седнат да ядат диня. Като падне динята, топовете ще изчезнат и ще почнат да ядат диня. Ще се бият с дини, с ябълки, с круши. Мъж и жена скарат се, с дини ще се бият. После ще седнат да ядат. Вие сега носите оръжията на стрелите, на кавалите. Тия оръжия не са така модерни. Аз считам, и съвременните оръжия не са така модерни. Като почнат да се бият с дини, като се пръсне динята, ще кажат: „Много ти благодарим.“ И ще седнат да ядат динята, да я опитат дали е сладка.

Какво ви коства да кажете една сладка дума като диня? Туй, за което ви говоря, аз само веднъж съм го опитал. Когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, минавам с един приятел, Бъчваров. Той пътува с един велосипед, но понеже валял голям дъжд, носи велосипеда си. И аз нося една ръчна чанта, вървим пеш. Идваме до река Камчия, и тя придошла, заляла на четири–пет километра целия път. Един кръчмар и бакалин едновременно, казва ни: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката.“ А пък ние трябва да вървим, не може да останем. Иде един българин с хубава шарена кола, спретнат човек с дебели вежди. Поглежда така, като харамия. Кръчмарят казва: „Този човек може да ви помогне, но този човек е най-лошият. Не съм го видял досега да направи добро някому.“ Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и ходеше с хората. Казвам му: „Иди да му кажеш.“ Казва ми: „Не ми хваща окото.“ Аз искам да опитам законът дали работи у този българин. Отивам и му казвам: „Моля, може ли да ни направиш една малка услуга? Пътят е залят от реката, а този наш приятел има един велосипед. Ти само да качиш велосипеда на колата, а ние ще си дигнем крачолите на панталона, ще изуем обущата си. Ти напред ще вървиш, и ние подир колата.“ Забелязах една малка усмивка на устата му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Човещина, може ли така? Ще се качите и вие на каруцата ми.“ Кръчмарят си прехапа устните. Оставаме на неговото разположение. Той, като полковник заповядва, върви напред, а ние подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“ Качихме са на каруцата му. Бъчваров седна при него, приказват си. След това, като минахме реката, покани ни да отидем при него вечерта и там пренощувахме. Гощава ни. На сутринта, като станахме, дойде и на четири километра ни изпрати от селото. Бъчваров го абонира и за списанието си. Казва ни: „Заповядайте и друг път.“ Аз, като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица, за да се стопи. Без вода не може да се стопи захарта. Казвам: „Всичките мъчнотии в нас, все са от любовта.“ Плащат ни венерините типове. Казва: „Не ми хваща окото.“ Тури малко вода. Една дума е достатъчна. Ще хвърлите една диня, един снаряд с диня.

Апостол Павел казва: „Кой ще ни избави от любовта?“ Тя е единственият безопасен път, по който можем да вървим. Няма друга сила в света, която може да ни избави от това положение, в което се намираме, единствената сила е Духът, Който ще измени целия ред на нещата. Божият Дух ще употреби любовта като едно средство, мъдростта като едно средство и истината като едно средство. От любовта ще дойде новият живот, от мъдростта ще дойде новото знание, от истината ще дойде новата свобода, в която няма да бъдем ограничени. Казвам, бъдете готови да си запретнете крачолите. Ако не се решите да кажете на българина, че ще си запретнете крачолите, да му кажете той да върви напред, а вие подир него, няма да ви качи на колата. Любовта – напред, а вие – отзад. Тя ще ни качи на каруцата си и ще ни угости хубаво. Изключение няма.

Ще се качим на новата каруца на този българин.

„Отче наш“

Двадесет и девето утринно слово
30 май 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни