Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1942_11_27 Умът и сърцето

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 07:04

От книгата,"Минало, настояще и бъдеще". Младежки окултен клас. Двадесет и втора година (1942–1943).
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


27 ноември 1942 г.

УМЪТ И СЪРЦЕТО


"Отче наш"

Направихме следното упражнение: лявата ръка пред дясната, движи се по нея, пред гърдите и настрани. Дясната ръка пред лявата, с допрени пръсти, движи се по лявата, пред гърдите и настрани. Едновременно вдишване и издишване. Какво представя това? Представя човек в движение.

Публикувано изображение

СД са неговите крака, движи ги, ръцете само махат. Краката носят човека, ръката само маха като часовник. Махалото определя времето. Краката определят колко място е изходено, ръцете определят за колко време. Сега като вървите, с ръцете определяте, колко време ви взема, а с краката, колко място е изходено. Защото на всяко място краката стъпват. Как може да бъде другояче? Може да питате, защо е така? Как можеше да бъде другояче, дайте един проект по-оригинален. Сега какви са вашите гениални мисли, които ви занимават? Кои са най-сериозните мисли, с които се занимавате? Каква е най-сериозната ви идея? Според мене, няма нищо по-сериозно от това, да гледаш право, да разбираш. Няма по-сериозна работа от тази, да слушаш и като слушаш, да знаеш какво си чул и какво си разбрал. Според мене, няма по-сериозна работа от тази, да помиришеш нещо, да познаеш. Няма по-сериозна работа, да кажеш една свястна дума. Най-сериозната работа е, според мене, да кажеш една свястна дума тъй, че да те обичат хората и после да вземеш една крачка. Някакво решение искаш да направиш, нещо велико да вземеш, първата крачка е най-сериозната работа. Малката птичка ходи по земята, дойде до края на една пропаст, ако реши птичката да мине през пропастта, какво трябва да направи? Нали може да ходи, сериозна е, но изведнъж ръцете ще действат. До пропастта краката играят роля. Като дойде до края на пропастта, казва: Спирай и хвъркай. Пропастите вие можете да ги преминете с ръцете си, не с краката си. Или другояче казано: една пропаст вие може да я минете с ума си, а не със сърцето си. Сърцето представят краката и по земята всичките работи може да ги решите със сърцето си. Трудните работи се решават или с ума, или с ръцете.
Защо на чертежа едната страна е по-къса, другата е по-дълга? Защо са криви? Вие ще кажете: Защото не е нарисувано тъй, както трябва. То е в движение. Едната страна е по-дълга, защото е по-близо, другата е по-къса, по-далече седи. Щом е в движение, няма да се виждат еднакво. Казвам: Не всякога правилните работи са прави. Геометрически ще направиш правилен триъгълник, значи е неподвижен, щом е разметешен, в движение е. Когато работите са в движение, другояче се гледат. Гледаш някой човек работи, оцапал се, защото работи, в движение е. Не е някой светъл ден; назначен е на работа. Та, човек когато мисли, когато сърцето е заето, когато умът е зает, винаги е по-нацапан. Когато има лекета, работил е. Онзи, който няма лекета, той е човек, който не е работил. Такива хора излизат от къщи – измити ръце, ръкавици, ще минат по пътя и пак ще се върнат вкъщи. Сега, вашият идеал е един добър живот без кал. Най-голямото нещастие е, че първо, човек като дойде на земята, трябва да се окаля. Знаете ли кое е най-благородното окалване? То е яденето. Яденето е първото окалване, с което ще се окаляш, ще се оцапаш, опрано е вътре. То е първата кал, с която ще се оцапаш. Природата казва: Ще се оцапаш, ще работиш, но ще се учиш, как да се миеш. Вода ще пиеш, ще се чистиш. Та казвам: Сега трябва да разбирате. Това е новата педагогика – да разбирате този морал, туй разбиране на живота. Тия идеали, тия поети, тия философи, тия религиозни хора, всичко, което са писали досега, е каша, предисловие на живота. Сега трябва да дойдат ония писатели, ония учители, които да покажат правия начин, как трябва да се живее. Да бъдеш доволен от първата кал. Колко е тази кал? Колко грама от тази кал ще влезе във вас да остане, другата трябва да се изхвърли. Ще ходите там, дето не ви е приятно, но ще бъдете заставени да ходите да изхвърлите калта. Казва: Сериозна работа. Сериозна работа е да изхвърлиш калта. Ако тази кал не изхвърлиш навреме както трябва, най-големите болести идат от калта. Та сега хората се готвят за небето. Небето е място без кал. Трябва на земята да се научиш, да се не храниш с кал. В небето никаква кал няма. Храната, която има най-малката кал, и тя не може да те въведе в небето. Не трябва да имаш кал. После и светлината като влезе, и тя оставя кал. Черното в очите и то е кал. Ушите оставят кал, очите оставят кал, носът ви оставя кал, устата оставя кал, ръцете ви пипат калта навсякъде. Трябва да се учим да се справяме с калта. Понеже тази кал съдържа доста злато, поне половината от тази кал трябва да превърнете, да позабогатеете малко. За пример, недоволството в човека – това е кал. Обезсърчението – това е кал. Обезверяването това – е кал. Злобата – това е кал. Всички отрицателни неща в живота, това са кал. Те се произвеждат от калта. Ще употребите водата за измиване на калта. Така и животът трябва да се употреби за измиването на душевната кал. Само струите на живота са в състояние да се измие тази вътрешна кал. Този живот слиза с вярата, с надеждата, с любовта, с мъдростта, със знанието. Колко думи може да направите от тия букви. Първата дума, която може да образувате, е любовта, но коя друга можете да извадите от любовта?

Публикувано изображение

Противоположното на любовта какво е? Анаграмата на любовта какво е? "Вобюл". Какво значи "вобюл"? "Вобюл" значи "любов". "Вобюл" значи: о, бил хубав, но те набил. Хубаво като го набият, това е любов, хубаво набит човек. Бащата един син, когото обича, очаква нещо да направи, веднага две плесници; ако бащата не се грижи, да го остави медленно да прави, каквото иска. Щом го обича, ще го нашари, казва: Тази ръка е любов. Като го удари с любовната ръка, той напред върви, бащата отзад е тил. Хората на любовта са войници. Всеки, който е войник на любовта, той напред върви, назад не остава. Сега вие се смеете на нещата. Защо се смеете? Защото не ги разбирате. Всяко нещо, което човек не разбира, той се смее на него. Вземете един професор, който преподава на студентите научни работи, може да видите този професор с една количка, кара едно детенце. Чудят се студентите, как професорът взел количката, как кара детенцето. На тях се вижда чудно. Те си съставили високо мнение за професора. С такава количка се занимава, смешно им се вижда. Първия път им се вижда смешно. Професорът, ако е много чувствителен, усеща се стеснен, после свиква. Понеже син му е полковник, пък той е редови. Професорът е редови, полковникът от количката заповядва. Значи щом сте редови, не може да се противите на закона. Казвате: Какво ще правя? Щом сте редови, веднага ще го направите, заповядва полковникът. Раз, два, кръгом, наляво, надясно, напред, назад, каквото каже полковникът, става. Допуснете, че един светия не иска да си накаля ръцете в калта, казва: Аз кал не бутам. Този светия мине в градината, откъсне една ябълка, изяде я. Питам сега: кое е по-благородното: да си нацапаш ръцете с калта или да откъснеш плода от дървото? Сега един човек казва: Не искам да се подчинявам, ничия заповед не слушам. Кое е по-добре – да кажеш една лъжа или да се подчиниш? Защото полковникът някой път казва: Къде си ходил? Тогава войникът веднага ще излъже. Значи този войник, който лъже, не е смел. Да каже: Господин полковник, ходих в дома, отбих се в една бакалница, купих си половин кило захар, поправих си обущата и се върнах в казармата. Много добре.

Казвам: в света право е това, което не обижда никого, не понижава никого. Една работа е благородна, която не понижава човека. Каквато и работа да е, ако дигнеш една книжка и се усещаш понижен, не е благородна. Представете си, че от дигането на едно парче книга може да се преобразиш. Дигнеш парчето и прочетеш: "БОГ Е ЛЮБОВ". Тази книга се тъпче. Прочетеш, туриш книгата в джоба. На тази книга има толкоз съдържателно написано, че ти като прочетеш "БОГ Е ЛЮБОВ", от него ден твоят живот се промени. Не струва ли такава малка книжка човек да тури в джоба си? Струва. Някой ден ти си намерил някой скъпоценен камък, той принадлежи на някого, турил си го в джоба. Страх те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен. В деня, в който намираш тази книжка, придобиваш смелост, благородство и ставаш спокоен. Скъпоценният камък пипаш в джоба и мислиш, къде да го скриеш. Казвам: Защо този скъпоценен камък не може да ти предаде онова, което парцаливата книжка ти е предала? Тази книжка е слязла по-долу от твоя уровен. Този скъпоценен камък, той е високо, той като седи в джоба ти, той те безпокои, казва: Не обичам да седя в джоб като тоя. Камъкът усеща миризмата, лошото ухание, което имаш, вследствие на това те безпокои камъкът, казва: Върни ме на господаря ми, не ме дръж в твоя джоб. Ти като слушаш гласа му, искаш като някоя овца, която е открадната, че запушат устата й, да не блее. Като блее, онзи овчар ще познае гласа й, ще я намери. Който я краде, запуши устата й да не блее, да не я чуват.

Та в живота вие трябва да имате едно разбиране.

Хората нямат никакво определено разбиране. Казва: Ще ида в оня свят. Мисли да влезе в онзи свят, но какъв е този свят, никой не знае. Онзи свят, считан като този, някъде е. Аз ще ви попитам: Червеят може ли да знае, как живее пеперудата? Може ли да има ясна представа като как се храни, с какво ще се храни. Той не може да има представа. Той може да има ясна представа като как се храни, с какво се храни. Той не може да има представа. Той може да има представа само когато влезе в състоянието на пеперудата. За пример, можете ли да имате представа, какво нещо е сладчината, ако не сте я опитали. Каквото и да ви разправят, идеята няма да бъде ясна. Ако никога не сте вкусвали захар, сладкото никога не може да разберете. Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели. Казвате: Блага дума. В какво седи благата дума? Блага дума е храната. В духовно отношение като премине думата в ухото ти, в устата ти, в духовното ти тяло, като вкусиш, намираш, че е сладко. Някой път вкусиш, че е горчиво, изхвърлиш го навън. Има един вътрешен път, по който се опитват думите ти, дали са сладки или не. Има вътрешен път, по който мислите – ще ги опитаме, сладки ли са или горчиви, или кисели. Има един вътрешен път, по който опитваме чувствата сладки ли са или не. Има един вътрешен опит. Ние имаме не само едно тяло. В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло. Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота. Онзи, на който само физическото тяло е събудено, има физически представи. Има представа за захарта, за ябълките, за крушите.

Сега ще ви приведа един анекдот за един българин – едно градче, прочуто в планината; може ли да ми кажете името – Котел. Един котленски чорбаджия, който бил овчар, имал няколко хиляди овце, имал вълна. Донесли му едно кило зехтин, сипал в паницата, че ял; слугата му поотопил по шишето, дето покапало малко зехтин. Другият слуга, било ясен ден, шишето хвърляло сянка на масата, той взел хляба, че на сянката потопил от шишето, че и той да си потопи хапката. Чорбаджията казал на този, който от сянката си потопил: Брей, и тебе те бива, докато не ядеш от маслото. По някой път, когато забавляваме хората с някои илюзии, то са като този котленски чорбаджия, че от сянката на шишето, в което е зехтинът, топи слугата му. Сянката е хубава само за ориентиране. Сянката показва само реалността. Сега кои били съображенията на този котленски чорбаджия, според вас, че само на себе си позволил да тури масълце, на другия слуга позволил от капката, която потекла по стъклото, да си топи, а на другия, който от сянката на шишето иска да си затопи, казал: Брей, не те бива без масло? Даже от сянката на маслото счита за привилегия. Казва: При мене може от сянката на шишето да си топиш, ако си при други чорбаджия и това не щеше да имаш. Препоръчва ли се този котленски чорбаджия? По някой път нали и вие така постъпвате, като този чорбаджия, на себе си давате масло, на онзи, който малко обичате, давате капчицата, която потекла по шишето, а на онези, които не обичате, казвате: Благодарете, че сте ме видели. Ние в света постъпваме почти така, нямаме еднаква обхода, на всеки човек да му дадеш подобаващото. Туй цвете се нуждае от вода, да му услужиш или пък на някоя муха може да услужиш, да й туриш една капчица медец. Няма какво да ти благодари, но в съзнанието да задоволиш и тях. Мене ми разправяше един, че една муха му помогнала, казва: Благодаря на една хаплива муха. Веднъж се бях наканил да накастря моя приятел хубаво. Таман се готвех да му кажа първата дума, жилна ме една муха, обърна ми вниманието, лошо ме ухапа на лявата ръка. Като я гледах, мина ми всичко. Мухата ми казва: Не обиждай приятеля си, мъчно може да го поправиш. Като ме ухапа, измени се състоянието ми. Питам: Тази муха глупава ли е? Може да е една случайност.

Но тази муха е дошла точно навреме, да те спаси от едно голямо страдание. Може би месец, два, три, може и цяла година да страдаш от това. Казвам: всяко едно нещо в живота ни, което ни пречи да възприемем една лоша мисъл, едно лошо желание, то е едно благо в живота ни. Често, според вашата педагогика, казвате: Аз да го накастря, че той да знае хубаво. Я ми кажете, всички като сте кастрили, какво е излязло от вашето кастрене? Нямам нищо против кастренето, някой път е необходимо. Ще ви приведа един анекдот. Имало някой Стоян – ако има тук някой Стоян, да извини – свещеникът имал един декар лозе, че казал на Стояна: Стояне, намери да ореже лозето, но майстор. Казва: Аз зная да режа лозе. Казва: Много хубаво. Отишъл, орязал лозето, както знаел. Върнал се вкъщи, пита го свещеника: Стояне, плаче ли лозето? – Дядо попе, да го видиш, и ти ще плачеш. За три-четири години не могло да даде плод, така го орязал. По някой път ние себе си и другите режем така, но плод няма. Казвам: Не режете лозето, ако не сте майстор. Не бързайте да го режете. Сега вие по някой път се критикувате, кой е, който ви критикува? Как е възможно човек да критикува себе си? Някой път казвате: Аз не зная кое е добро и хубаво. Ако говорите истината, че не знаете, кое е добро и хубаво, тогава как ви стига умът да критикувате? Да критикувате нещо, значи да имаш две понятия – да познаваш доброто и злото. Ако ти познаваш тях, тогава може да имаш някакво понятие за красиво и добро или за добро и зло. Ако нямаш понятие за тия две неща, как е възможно да си даваш мнението, че туй е лошо или добро? Да ви представя два примера. Представете си, че вие имате един цирей набъбнал, дойда с една игла, мушна го, изстискам го, причиня ви болка. Ти ходиш да разправяш, казваш: Колко ме измъчи, мушна ме, кръв изтече и гной, като ме мушна с иглата. Представете си, че аз съм един човек, който мушкам, излиза кръв и гной, казвате: Пазете се от него. Представете си, другият човек ви извика и ви даде половин кило винце. Вие се напиете и през целия ден не можете да идете на работа. Онзи говори ви любезно: Ха, Иване, наздраве! Ха, Иване! Но напие се Иван и целия ден не може да иде на работа, пиян е. Кое е по-хубаво: да мушна с иглата или с чашата да се здрависваш с Ивана, половин кило винце? По-добре е с иглата, отколкото с чашата. Има едно зло, което отвън е неприятно, отвътре е приятно. Болка се причинява, но тази болка има добри резултати – здравословно състояние е. При втория случай доброто е отвън. Хубаво е виното, но злото е във виното. И от туй вино човек изгубва своето равновесие. Като се събудиш, главата се забърква, казваш: Не трябваше да пия. Разкайваш се за положението, понеже си пил повече, отколкото трябва. Първото нещо в света – трябва да се научите да четете надписите на нещата, които са написани. Добрите и лошите работи са строго разпределени, надписани са. Една ябълка надписана е какво съдържа. На една слива написано е какво съдържа. На всички полезни неща и на всички вредни неща е написано какво съдържат. Всичко е написано. Дойде човек, трябва да знаеш какво съдържа. Езикът не ни е понятен. Някои са ненадписани, правим опити и в следствие на това страдаме повече, отколкото трябва.

Хората, дето някой път се прегърбват, то се дължи на дисхармоничните мисли и чувства и волеви действия на човешката душа. Човек остарява от дисонанси, остарява и се прегърбва от дисонанси. Ако човек би възприел само хубавите мисли, само хубавите чувства и постъпки, той би бил млад и на 120 години. Причината е, че те постепенно влизат в душата му, не че ги иска, но идат неканени гости, смущават го. Някой път човек се смущава за нищо и никакво. Ще ви приведа един пример. Един голям пияница – от 15 години, напил се една вечер и от кръчмата се върнал дома си. На връщане минал през една пропаст по едно дърво, отгоре по дървото минал. Сутринта си казва: Откъде минах снощи? Заинтересувал се да види откъде е минал. Казва: Тази пропаст как съм я минал? Отишъл да види. Като отишъл да види къде минал, как минал, не знае, но веднага му побеляла главата. Като видял, уплашил се и му побеляла главата. Можел да стане на прах. Някои хора, след като минат пропастта, после им побеляват главите. Някои може да кажете: Как е възможно този, пияният, да мине? Че има сомнамбули, които вечерно време се качват по къщите и ако речеш да го събудиш, той ще се сгромоляса. Такъв един пример има във Виена: един сомнамбул се качил на катедралата на кубето. Събудил се горе, не може да слезе. Трябвало да викат пожарната команда, да се качат със стълби да го снемат. Събудил се горе и почнал да вика. Пита, как се е качил горе. Трябвало да дойде пожарната команда да го снеме долу.

Има много работи за учене в живота. Най-първо научете да благодарите за всичко, което се случва. Да благодарите и да извадите поука. Считате, че нещо е лошо, благодарете и за него. За онова, което е станало, да благодарите. Защо на този пияница главата му побеляла? Като видял къде е минал, уплашил се. Аз се радвам, че е побеляла главата му. Поумнял е този пияница, оттам насетне нито една чаша вино не е пил. Ако не беше му побеляла главата, щеше да бъде мъртъв. По-добре е да му побелее главата и да бъде жив, отколкото да е с черна глава и да бъде мъртъв. Ако е да избираш от двете злини, за предпочитане е да избереш белите коси и да си жив, отколкото черните. Някой път вие сте недоволни от страданията. По-добре със страдание жив, отколкото без страдание мъртъв. Сега този обед ще направим попска яхния, от всичко има в нея.

Вие в живота си, ако бихте избирали едно число, кое бихте избрали? Ако от едно до десет имате, кое число бихте избрали, я да видим сега. Според вас, кое число ви допада? От едно до десет, кое число обичате? Вие да имате разположение към някое число? Аз считам, хората обичат едното заради устата, двете заради очите и ушите си, заради носа си, 5-те обичат заради ръцете си и заради краката си, трите обичат заради главата, гърдите и краката – на три части е разделен човек. Вие обичате седемте, понеже всякога седемте ще те спре някъде. Спреш се някъде, то е числото 7. Казва: Шест деня ще работиш, седмия е на Господа Бога твоего. През митницата като минаваш, което е за митничаря, ще го оставиш, ако искаш да ти е мирна главата, само което е за тебе ще вземеш. Затуй хората числото 7 не го обичат. Те го наричат гладно. Казвам: Съботяните само на северния полюс може да изпълнят правилото си за съботата или само на южния, защото само там има един ден в годината, веднъж изгрява и веднъж залязва слънцето. Така на всеки шест дни имаме събота, дето има един ден, никакво оране няма, всичко наготово трябва да бъде. Нали някой път вие искате да имате само един ден. Онези от вас, които искате да бъдете щастливи, вие сте съботяни. Човек, който иска да бъде щастлив, той е съботянин, шест дни ще работиш, на седмия ще почиваш. Било е време, когато на Земята имало две слънца – когато едното залезе, другото изгрява. Непреривен ден е било тогава. Не зная как са съгрешили хората, тогава Земята потъмняла. Втория път Господ като я направил, направил само едно слънце. Пак две слънца й направил, само че по-напред двете слънца светили силно. Втория път Господ като я направил, направил две светила, едното за денем, другото за нощем, тъй както казва Писанието. Казвам: Гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви направил. Сега кое е голямото слънце? Голямото слънце в нас е човешкото сърце, малкото слънце е човешкият ум, или съвременните хора дават по-голяма надежда на ума, отколкото на сърцето. На месечината вечерно време зрее събраното през деня, ноще се обработва. Денем всичките блага, които слънцето дава, се събират. Денем човешкото сърце събира божествената енергия, човешкият ум я обработва. Знайте, че умът представя светлината на човешкия живот, когато нещата трябва да се обработват. Умът работи. Сърцето работи дене, умът работи ноще. Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено. Което учи ума, трябва да го проверим със сърцето. Със сърцето което научиш, помниш, с ума което научиш, забравяш; със сърцето което научиш, никога не се забравя. Онаследените неща са на човешкото сърце.

Затова работете повече над човешкото сърце, отколкото върху ума си. Трябва да се даде малко почивка на ума. Сегашните хора много работят с ума. Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, бомби хвърлят да стрелят, да убиват – кой ги измисли? Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари. Сърцето трябва да действа на човека да поправи работите, да ги филтрира. Затуй е хубаво, дето Писанието казва: Казва Господ: Сине мой, дай си сърцето! Бог е направил сърцето на човека да поправи света. Или както се туря: Родени от Бога. Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи. При сегашното разбиране, при тия разбирания, поправяне на света не може да има. Поправката ще бъде насилие. Който е силен, той е на правата страна, който не е силен, не е прав. Всичките хора имат място да живеят, да се развибат, да вършат волята Божия, да бъдат щастливи.

Изпейте една песен сега. Изпяхме "Красив е животът".

/Учителят нагласи цигулката и изсвири "Тъги, скърби" и ние пяхме. После изсвири надълго едно парче./ Това е само пасаж от "Разкаянието на блудния син". Като се разкаял, искал да се върне при баща си. То е само пасаж.

"Отче наш".

8. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 27.ХI.1942 г., Петък – 5 ч. с., София – Изгрев

Книги:

* Умът и сърцето

  Минало, настояще и бъдеще (Младежки окултен клас. Двадесет и втора година (1942–1943). София, 1998)
  36 беседи от 25 септември 1942 г. до 9 юли 1943 г.

Начало: 05:00

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни