Jump to content

  • Log In with Google      Sign In   
  • Create Account


                       


1942_12_06 Четирите неща6 декември 1942 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
No replies to this topic

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5,192 posts

Posted 26 January 2011 - 07:14

От книгата, "Проявление". Неделни беседи (1942–1943). Том I (беседи 1–20). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Четирите неща




„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само първите 5 стиха от първата глава от Евангелието на Иоана.

„Духът Божи“

Ако попитате съвременен един човек защо е дошъл на Земята, той не може да ви отговори. Той не знае откъде иде, защо е дошъл от онзи свят, не знае и къде отива, не знае. Че е дошъл от онзи свят, не знае. Че ще иде в онзи свят и къде ще иде, не знае.

Всичките наши вярвания лежат във въздуха. Вярваме, но в какво вярваме – и ние не знаем. Ние мязаме на онази мома, която се е влюбила в някой момък и тя мисли, че той я обича, пък той няма хабер за нея. Тя пише писма и мисли, че писмата са се изгубили, понеже няма никакъв отговор. Някой певец все пее, но вестниците не пишат за него. Той мисли, че е знаменит. Сега всеки може да цитира – цитираш едно изречение от Шекспира или цитираш едно изречение от Гьоте, или от Платон, или от Сократ. Хубаво е да цитира човек, то е развлечение. Един певец изпее една песен – той цитира една песен. Но някоя хубава песен да даде. Някои песни са консервирани. Някои са станали доста сухи. Трябва по-нови песни.

Като дойдем до нашето верую, и то е изсъхнало. Казваме: „В Бога вярваме.“ Че кой не вярва? Животните и те вярват, човек за тях е Господ. Като видят човека, покланят му се, работят заради него. Орат нивите му, бие ги, наказва ги, а те го гледат с умиление. Казват: „Божества са хората.“ Казват: „Да търпим, всичко ще се уреди.“

Питал съм толкоз ясновидци какво мислят за онзи свят и нищо не са ми казали. Не съм срещал някой, който да ми каже туй, което е, все ми казват туй, което не е. Че онзи свят не можеш да го видиш. Ти си се научил да гледаш само физическите тела. Онзи свят не е населен с физически тела. Телата са от съвсем друг род, други трептения имат, друга светлина и друга топлина имат и разумността съвършено се отличава.

Ние имаме превзети възгледи. Мислим, че Бог ни е направил по образ и подобие Свое. Но кои хора е направил по образ и подобие? Бог е направил ония същества, които сега Му служат в цялата Вселена, изпълняват Волята Му, не ние, дребните хора, сме направени по образ и подобие. Хората са създадени от кал. Казвате: „Аз съм от Бога роден.“ Друга манджа не яде. Един вол да каже: „Аз съм роден от човека.“ О-хо-хо! Волът е роден от вол. Кравата – от крава, лисицата е родена от лисица, вълкът е роден от вълк, не е роден от човека. Те искат да турят всичките погрешки на човека. Не е така.

Желанието ми е да хвърля една светлина, да се не спъвате. Съвременните хора остаряват от безпокойство какво ще стане. Побеляла ми е главата да ме питат какво ще стане с войната. Що е война? Мажуват се хората, опознават се. Едни се нараняват, други се нараняват. Германците поглеждат русите, русите поглеждат германците, англичаните поглеждат германците, германците поглеждат англичаните. Пишат, съобщават колко са пленили, как е благосъстоянието, хранят ги, по някой път се оплакват. Доста културни сега са хората. Един пленник гледат го хубаво, та като иде в отечеството си, да каже, че те са един отличен народ. „Много хубаво ме гледаха.“ Това не е варварство. Много културна е съвременната война. По-добра война от тази в света не е съществувала и по-добър бой от този не е имало. Хората казват, че е лошо, а според мен не е лошо. Ако беше лошо, Господ не щеше да го допусне. Щом го е допуснал, е добро. Всички неща, които Бог ги е допуснал, са добри, другояче нямаше да ги допусне. Той е всемъдър, всесилен – как ще допусне в Неговото царство да се направи нещо, което не иска?

Ние, съвременните хора на Земята, ако мислим, че можем да направим каквото искаме, лъжем се. Ние вършим това, каквото Той върши. Ако не вършим, Той ще ни хване за носа, за ухото. Казва: „Слушай!“ Някой казва: „Аз съжалявам, че се родих на Земята.“ Защо съжаляваш? Че откъде идеш? Трябва ни мисъл. Трябва ние, съвременните хора, да имаме една ясна представа поне какво нещо е Онзи, Който създаде света, Който ни даде всичките дарби, дал ни тази светлина, дал ни уста. Да имаме една представа за Него. Ние през просото ходим. Казваме: „Какво е Господ?“

Разправяха ми за един млад българин [на] около 30 години. Това било във Видинско. Доколко е вярно, не зная. Често обичал пред майка си да говори по адреса на Христа неприлични думи. Майка му казала: „Не говори, синко, че е срамота.“ – „Какво няма да говоря?“ Една сутрин става и започва да плаче. Пита го майка му защо плаче. Казва: „Снощи бях в църква, излезе Христос от олтаря, че като ми уши две плесници, завалих се на земята.“ И той след две седмици умира. Ти ще произнесеш лоши думи – като ти плеснат една плесница, ще паднеш на земята. Ти можеш да говориш за идеалното, за Божественото, но като дойде за Онзи, Който създаде света, устата ти трябва да бъде свещена.

Аз се чудя на съвременните хора – те нямат страх от Бога. Аз съм готов да направя опит с когото и да е. Да извикам един владика (той е владика, всичките мои почитания, но дали Господ го е направил владика, е въпрос), да повикаме този владика да се помоли за един болен човек. Моли се десет пъти и не оздравява човекът. Тогава никакъв владика не е, човешки владика е. Господ не го е пратил за владика. Владиката да се помоли за един лош човек и той да стане добър.

Може и мене да ме повикат по същия начин, да видим дали ме е пратил Господ. Трябва да докажа, че ме е пратил. Казват Моисей какво е казал. Пратил един посланик първокласен, второкласен и третокласен и тебе те турят за един стражар. Ти си стражар, или може да си някой фелдфебел, или за лице може да са ти турили три звезди, полковнишки чин имаш. Не трябва да се мисли кой знае какво. За какво съм дошъл? За какво си дошъл?

Като съди някой от вас, мисли, че е голям човек. Казвам: Ти създаде ли Слънчевата система? Не. Създаде ли Земята? Не. Заповядваш ли на морето, на рибите, на птиците? Че какво си тогава? Някой казва: „Аз се помолих за дъжд и заваля дъжд.“ Когато ти си се молил, и 20 други са си изпратили молитвата за дъжд. А може би още 100 души са се молили. Той мисли, че като се е помолил, е заваляло. Пък то още 100 души са се молили за дъжд. Той няма скромността да признае, че други хора са се молили. Може би те са причината.

Бях веднъж в Сливен. Една сливненка на 50 години, разстроена е, страда от неврастения. Дойде зет ѝ, пълничък, здрав човек, и дъщеря ѝ, доста красива. Искат да помогна на майка им. Казват ми: „Чуваме, че ти можеш да лекуваш.“ Казвам: „Мога да лекувам, но от себе си нищо не давам. Ти си доста тлъст, мазен и от тебе може да взема нещо за баба ти. Ако ти си готов да взема от тебе и да туря на баба ти, мога да я излекувам. Но ако искаш аз да дам, не мога.“ Казва: „Готов съм.“ – „Радвам се, че обичаш баба си. Лесна работа е сега. След 24 часа баба ти ще бъде весела, радостна.“ Казвам му: „Ти обичаш баба си.“ И на нея казвам: „Да знаеш, че зет ти те обича. Аз мога да бъда само проводник. Сега ще се сприятелите. Досега не се познавахте, а за бъдеще ще се обичате повече.“ При лекуването, не може да те лекува един лекар, който не те обича, и ако ти не го обичаш. То е едно правило. Не може един човек да те учи, ако не го обичаш и ако той не те обича. Не може един човек да те освободи, ако ти не го обичаш.

Та казвам: Кое е разумното в света? Един човек проповядва. Аз проповядвам за себе си. Изучавам хората. Като изучавам хората, аз помагам: и на себе си помагам, и на тях помагам. Защото в моето подигане е тяхното подигане, в тяхното подигане е и моето подигане. Така седи въпросът в моя ум. Така се върши Волята Божия. Когато помагаме на главата, помагаме и на тялото; когато помагаме на тялото, помагаме и на главата. Когато помагаме на сърцето, помагаме и на главата. И за тялото една възможност има. Не можеш ти да се погрижиш за своите крака и да не повлияеш на своята глава; не можеш да се погрижиш за главата и да не повлияеш на очите, на ръцете. Има взаимност, взаимни отношения има. Най-малкото добро, което направиш, най-малката справедливост, която покажеш, ще се отрази върху твоите органи навсякъде. Взаимност съществува.

Та казвам: За мен схоластичното знание не е знание. И то не е лошо, хубаво е. Не е певец, който разправя само за пеене, но онзи, който пее, който има глас, той е певец. Кой е мъдрец? Който може да предаде. Не само да четеш, но да предадеш, да станеш проводник на това.

Казвам: Ние сме хора, доколкото сме проводници на Любовта. Тя е първият, най-велик импулс в света. Ако тя не ни засегне, какво ще станем? Човек е станал човек по единствената причина, че Бог го е засегнал. Той като казал Слово и направил всичките животни със Слово. За човека казва: „Да направим човека.“ Значи, Божията Любов го е засегнала. Любовта създаде човека. Дотолкоз, доколкото ние съзнаваме тази Любов в нас, ние сме хора; доколкото ние се отказваме, ние се вживотяваме.

Не е лошо да бъде човек животно, но животното не може да направи много неща. На пиано не може да свири едно животно. Един кон не може да пее. Може ли да пее като човек? Един кон не може да пише тъй красиво като поет, в ритъм да туря думите. Може ли да пише стихове? Има неща, които конят не може да прави. Туй, което конят не може да прави, а човек го прави, той е човек. Туй, което човек го прави и конят го прави, той е кон. Туй, което животните не могат да правят, а ние го правим, това сме ние. Туй, което животните правят и ние го правим, то са те.

Нека да бъдем наясно. Аз не унижавам животните, понеже животните са отворена книга, от която трябва да учим. Животните са първите учители на човека, само че в първото отделение, когато човек е бил дребнав, те са го учили. Човек е минал през всичките форми на животните. Те са 400 класове, през които човек е минал, докато дойде в тази форма. Всичките класове е преминал от степен в степен и като дошъл в тази последна степен, дошъл Господ да го учи. Сега Господ го учи. Какво ни научиха животните, ние го знаем. Сега ще се учим каквото Господ трябва да ни научи. Казва Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.“ Но ние не сме научени още.

Питам: когато вие обикнете някого, как си изказвате вашата Любов? Най-първо как си изказвате Любовта? Аз да ви кажа. Един ми разправяше един анекдот. В Бургас имало един арменец, много набожен човек, но скържав. Дойде някой просяк, казва: „Махни се, защо си дошъл?“ Като си отиде просякът, започва да го мъчи съвестта. Вземе 10 лева, гледа никой да не го види, настигне просяка и като върви из улицата, мушне му парите в джоба, върне се назад, та му олекне. Туй не е по Бога. Гледам сега, религиозни хора, извади 2–3–5 лева, даде. Това не е любовно даване. Някой ще отчупи малко парче хляб или някаква ябълка, или съдрана шапка, или кирлива риза – за празнични дни на бедните. Не е лошо това, хубаво е.

Сега се изискват плодове от дървото, прясно откъснати, тях да дадем. Да съзнаем, че бедните са наши братя. И той да съзнава, че съм му брат. Аз не може да му дам повече. Аз може да му дам това, което Бог ми е дал. Ябълките не ги направих аз. Тази светлина, която излиза от Слънцето, не я направих аз. Бог я изпраща. Дърветата се потрудиха, а аз станах само проводник между тях и бедните, за да се опознаем. Тази ябълка запознава него с мене, нищо повече. Те ни карат да се влюбим. На една мома е достатъчно да ѝ дам една ябълка, за да се влюби. Ако ѝ дам една ябълка нищо и никакво, втори път няма да ме срещне. Ако ѝ дам една хубава ябълка, без никакви недостатъци, ще гледа на мене другояче. Тази ябълка седи като една връзка.

Казвам: Защо да не може да му дадем най-красивата дума, която съществува в езика? Защо да не му кажем най-хубавата дума? Какво трябва да му кажем, на български коя е най-хубавата дума? По-хубава дума на български от думата „благост“ няма. Според мене тя е най-съдържателната дума. В много езици тази дума я няма. Думата „благост“ има съчетание на елементите, тя е много мощна дума. Като кажеш „благост“, Господ ще те послуша.

Като снемеш от дървото един плод, измий го с най-хубавата вода и тогава го давай. Ти вземеш от земята, че така го дадеш. Не е зачитане на любовното чувство. Онова, което даваш, с Любов ще го избереш. Понеже плодовете посетители имат – някоя муха е кацнала, оставила е визитната си картичка, втора, трета са кацали, оставили са си тия визитните картички. Човек изяде този плод и може да се зарази. Много хора има заразени от ябълки. Мухите са кацали, а преди това са били на някой умрял вол. Измий хубаво ябълката и тогава, когото обичаш, дай му тази ябълка.

Аз не искам да ви говоря. Аз не искам да приличам на някой, който ходил на угощение и казва: „Не ме угостиха добре.“ Аз нищо не давам от себе си. Такава критика не е на място. Аз ни най-малко [не] критикувам. Аз [се] радвам, че ви угостиха, и аз ви угостих. Вие сами да направите разликата – онова, което придобиете от угощението, какво е, и кое угощение е полезно. Ползата, която придобиваме, тя е важна заради нас.

Вчерашният ден беше много добър и днешният ден е добър ден. Тия двата дни съдържат нещо хубаво. Понеже висши разумни същества вземат участие в един план и Небето скоро ще преустрои света. Следователно тяхната мисъл веднага се отразява върху вчерашния ден и днешния ден.

От моето становище, всяко добро дело, което човек направи, то е израз на Божественото вътре в него. Ако в двора ви дойде един добър кон и е свързан, този кон докара някой добър конник, някой посланик от баща ви, той ще слезе от коня – конят е свързан – и като свърши мисията, ще се качи на коня и пак ще си замине.

Сега ние, съвременните хора, искаме да бъдем свободни. Не може да живееш свободно, ако Любовта не те е засегнала. Не можеш да бъдеш човек, да имаш знание, ако Мъдростта не те е засегнала. Не може да бъдеш свободен, ако Истината не те е посетила. Трябва да имаш тия три подтика в света. Те са от Божествения свят. Трябва да имаш подтика от Любовта. То е Словото. Трябва да имаш подтик от Мъдростта и трябва да имаш подтик от Истината. Що е Истина? Туй, което подтиква към свобода.

Свободният човек е развързан, вътрешно развързан е. Свободният човек няма никакво главоболие, няма стомахоболие, няма напрежение на сърцето. Той е свободен. Като ходи, радостен е и като птица хвърка, като риба плава, като ангел пътува в пространството. Това е свободен човек. Кой е свободен? – Който като ангел може да хвърка от един свят на друг, ходи, хвърка, да разнася Божиите новини. Който е свободен, не зависи от нищо. Дърветата са свободни, понеже дават най-хубавите плодове, хранят ни и ни освобождават от лошите условия. Житото е по-свободно от нас, понеже то ни освобождава от несгодите на живота. Ако два–три дена ти не ядеш хляб, веднага лицето ти пожълтява. Ако 2–3 дена ти не пиеш вода, веднага чувствуваш жажда.

Четири неща нас ни освобождават: освобождава ни светлината, освобождава ни въздухът, освобождава ни водата, освобождава ни хлябът. Ние казваме: „това е светлина“, „това е въздух“, с едно презрение се отнасяме. Всичко критикуваме, нищо не може да направим. Ще научиш езика на светлината, да видиш колко красив говор има тази светлина. Тя, като влезе, казва: „С какво мога да ви услужа?“ Влезе вътре в тебе и върви. Въздухът, като дойде, казва: „Какво мога да направя?“, влезе в тебе и излезе навън. Водата, като дойде, и тя прави същото. Хлябът, като дойде, и той същото прави. Най-добрите слуги на Бога са те. Някой ме пита: „Как трябва да слугувам?“ Ще слугуваш на Бога тъй, както слугува светлината, тъй, както слугува въздухът, тъй, както слугува водата, тъй, както слугува хлябът, така и вие ще слугувате. Конкретно ви казвам. Да слугуваме както светлината. Ще влезеш, без да питаш. Щом намериш отворена врата, влез вътре, направи работата и кажи: „Още нещо може ли да направя?“ и излез навън. Направи, остави каквото трябва и излез.

Ние сме обезверени. Мнозина са обезверени, понеже няма кой да ви обича, малко светлина имате. Мнозина се задушават, малко въздух имате. Не обичате въздуха. Мнозина от жажда горите, огън имате. Мнозина от вас не може да ядете хляба, не обичате хляба. И вие започвате да се страхувате. Влезе въздухът, караш се; дойде хлябът, караш се; дойде светлината, караш се. Светлината седи отвън. Казваш: „Защо не влизаш?“ Толкоз години все си се карал, не я обичаш. Престанете да се карате на светлината, престанете да се карате на въздуха, престанете да се карате на водата, престанете да се карате на хляба. Ще ги приемете братски. Като дойдат, да се отворите, да е будно съзнанието. Защо да не се радвате на светлината? Ето, днес светлината иде.

Някои искат да знаят кой е Христос. Ето, Христос днес е в светлината, половината Земя е озарил. Казвате: Царството Божие е настъпило вече на Земята. Нищо в света не е в състояние да отмени Божиите намерения. Колкото повече се бият хората, по-добре; колкото повече хора умират, по-добре; колкото повече се раждат, по-добре; колкото повече гладни има, по-добре; колкото повече сити има, по-добре; колкото повече недоволни има, по-добре; колкото повече доволни има, по-добре. За всички е добре. Христос иде от доволните да даде на недоволните, от здравите да даде на болните, от богатите да даде на бедните, от умните да даде на глупавите, разумно да разпредели на едните и [на] другите, не едни да бъдат господари, а другите – слуги.

Що е господар? Господарят е майка. Що е слугата? То е или дъщерята, или синът. Знаете ли вие, че всеки един ваш слуга, то е един ваш син скрит? Слугинята е ваша дъщеря. Ти мислиш, че ви е слугиня, а тя ви е дъщеря. Вие трябва да я родите, за да ви стане слугиня. Никой не може да ви стане слуга, ако не сте го родили. Никой не може да ви бъде господар, ако той не ви е родил. Само онзи, който ви ражда, той ви е господар. Само на онзи може да слугувате, който ви е родил. Бог ни е родил, Той ни е господар. Понеже сме родени от Него, само на Него може да бъдем слуги. Всеки, който постъпва както Господ, той може да бъде господар. Ние сме против да слугуваме. Тъй седи новото в света, което иде.

Вас ви се виждат тия работи много мъчни. Някоя мома се плаши да се влюби, понеже трябва да пише писма. После, като пише, онзи момък е взискателен. На първото писмо, което получава, не е взискателен, но колкото повече писма пише, започва да става взискателен, започва да забелязва, че запетаята не е турена на място, точката, двоеточието, удивителната или въпросителната не е турена на място. Някъде има много точки турени. Нещо, което не може да изкаже, ще тури много точки. Какво иска да каже с тия точки? Колко е умна иска да каже. Ако е турила 15 точки, значи царството на дявола се е разклатило, ако е турила 16 точки, царството на дявола съвсем се е стопило. Може да е турила 6 или 3 точки. Трите точки означават: може ли да обичаш Бога, може ли да обичаш ближния и себе си. Трите точки това означават. Четирите точки значи: може ли да обичаш баща ми, може ли да обичаш майка ми. Шестте точки означават може ли да обичаш брата ми. Седемте – сестра ми. Това вече има смисъл.

Другояче какво означават точките? Те го намериха това нещо. Те са много големи философи,те пишат философии. Библията има хиляди години да я разгадават. После, точката, запетаята е особено направена. После, двете точки са някъде по-близо, някъде са по-далече. Някой път въпросителната е голяма, някой път е малка и това е философия. Голяма въпросителна.

После, някоя мома, като пише на някого, че много го обича, пише едри букви, щедра е. Някоя пише със ситни букви – малко го обича. Издавам една тайна. Някой започне по-дебеличко, свърши тъничко. Това е вътрешната тайна на любовните писма.

Няма скрито-покрито, което да не се изяви. Скрити са нещата. Един ден в живота ще имате най-хубавите филмове. Всичките любовни писма от създаването на света, които са писали момите, ще бъдат филмувани. Която е написала най-хубавото писмо, премия ще има. Гениалната млада мома на Любовта, талантливата мома на Любовта и обикновена мома на Любовта – за всяка от тях три премии ще има. После, и за момците пак същото ще бъде. Живот отсега ще има. Вие пишете любовни писма и ще видите какво ще излезе. Внимавайте като пишете, колко точки туряте. Щом Любовта е гениална, и знанието е гениално, и Истината е гениална, и животът е гениален, и движението е гениално, и учението е гениално, и работата е гениална.

Под думата „гений“ разбираме човек, който е свободен. Геният слиза. Светлината, която слиза от Слънцето, тя е гениална. Светлината, която се разпространява на Земята, е талантлива. Онази светлина, която влиза в очите, е обикновена. Те са степени. Гениалният е зает с широкия свят. Талантливият е по-ограничен, а обикновеният човек е зает с една малка област, която той трябва да обработва. Аз не искам да гледам обикновения, ограничен човек, обикновения човек, който малка област обработва.

Ние трябва да се запознаем с гениалността. Има един закон в света: човек, който не е готов доброволно да изпълни един подтик на Любовта, той си създава най-голямото нещастие. Ако Любовта те подтиква към една дело, колкото и дребно да е, колкото и малко да е, ако ти не го направиш, ти създаваш нещастие на себе си. Любовта не обича противодействие. Като дойдете до Любовта, никакво противодействие! Тя носи за тебе във всичките свои изявления най-великото благо, което ти си мислил. Онова, което тя те подбужда, направи го без никакво противодействие. В другите работи може да противодействуваш колкото искаш. В Любовта една мисъл имаш и колкото и да е малка, не считай, че е нищожна, дребнава. Не считай, че животът е безсмислен. Ако те накара кал да направиш, направи кал, ако те накара да посадиш едно дърво, посади го. Ако те накара да съградиш нещо, съгради го. Каквото те накара да направиш, направи го.

Всяко нещо, което Любовта направи, то остава за вечни времена. Туй, което Любовта създава, то вечно остава. Всичките неща, които по Любов извършваме, те с нас ще дойдат. Онези, които без Любов са направени, те ще останат на Земята. Не са лоши. И Земята е работила. Земята работи и те имат смисъл дотолкоз, доколкото са свързани с Божествената Любов.

Тялото благува дотолкоз, доколкото Любовта функционира. Една тяло, свързано с отличен ум, едно тяло, свързано с отлично сърце и душа, туй тяло благува. Ако тялото не е свързано с такъв отличен ум, всичките страдания идат.

Болните хора искат да се самоубият, не искат да страдат. Защо страдат? Хората не знаят какво да правят. В църквата, религиозните хора, като се разболее някой, нека всички да се молят, и владиците да се молят за болния човек. Те седят, чудят се какво да правят. Само благославят. Как благославят? Те благославят така с ръката си (Учителят показва както поповете благославят.) Така не се благославя. Така се благославя (ръцете напред). Тъй се благославя. Ще извадиш, ще даваш. Туй е благословение. Ако съм земледелец, ще взема една шепа жито, втора, трета – това е благословение. Ако взема с най-голямата лъжица, как благославям? Това сега не е за упрек. Сега благославят с трите пръста. И с трите пръста е хубаво. Нали ние с трите пръста пишем писмата. Хубаво е, и това не е лошо.

Преди всичко трябва да се научим да бъдем щедри. Мнозина не искат да страдат. Кой ще страда тогава? Страданието е работа и радостта е работа. Страданието е една по-груба работа, радостта е една по-благородна работа. Най-благородните работи са излезли от по-грубите работи.

Онези цигулки, които са направени, как са направени, от Гуарнери и от Страдивариус как са направени? Човек отрязал някое дърво и това дърво седяло 100 години, изсъхнало хубаво и той знае как да го нареже. Този човек изучил това дърво, накъде са нишките, накъде вървят и като направил цигулката, направил я така, че да падат вътре хармонично, движенията да дойдат в хармония, горните линии и долните линии навсякъде, като се раздрусва това дърво, да дават правилни вълни. Онези, които не са знаели тези закони, са направили много обикновени цигулки. Една такава цигулка днес струва 5–10 милиона. Такава цигулка звук има, тон има.

Ако в нас мислите [нишките?] не са прави, не може да предават правите мисли. Тия нишки на сърцето, ако не са хубаво изтъкани, ако тия нишки на нашата душа не са хубаво изтъкани и тия нишки на нашата воля, ако не са хубаво изтъкани, не може да предават Божествената хармония. Най-първо трябва да се създаде един отличен мозък, трябва да се създаде едно отлично сърце, едно отлично тяло, което да устоява на всичките външни влияния, което не само да приема, но и да предава.

Сега, много пъти проповедници, които проповядват, оратори, които говорят, имат някой път някакъв недъг. Един американски проповедник, на когото стомахът бил разстроен, страдал от стомах, проповядвал за онзи свят, за ада, за дявола, за големи наказания, за хиляди години че горят хората, че в пъкъла ще се мъчат. Изпоплашили се всичките богомолци. Проповядва за свършването на света. Църквата била доста заможна и го пратили в една клиника на модерно лечение. Лекарите измили стомаха му от всичките киселини и той се излекувал. Като се върнал, започнал да проповядва за Царството Божие, за идването на Христа, за Небето. Няма киселини вече в стомаха. Трябва да се премие стомахът.

Казвам: Дошло е време, когато трябва да се направи една любовна промивка на стомаха, да се направи една любовна промивка на дробовете, да се направи една любовна промивка на ума. Тогава ние ще предаваме мислите и чувствата, даром ние ще приемаме и ще предаваме Любовта. Има какво да се промие. Има любовно течение.

Тази любовна мисъл не е направена от най-хубавото жито, смесена е с просо, ечемик, ръж. Да направиш хляб от най-хубавото жито, да си изкопал нивата с бел, да си посял нивата и да си пял, никога да не е влязло лоша мисъл, лошо чувство, да си го пожънал, да си извадил житото добре, без да си казвал лоша дума. И от това жито като направиш хляб, на всеки като дадеш, ще му падне като мед на сърцето. Този хляб, който ядем, не е такъв.

Всичките българи най-първо трябва да се научат да орат и да не псуват говедата. Нали искат педагогика – няма да псуваш вола, няма да псуваш кравата, кокошката. Ако я псуваш, яйцето, което ще снесе, ще те зарази. Нищо няма да псуваш. Свинята няма да псуваш. В свинята има нещо хубаво. Българите, когато искаха да укротят турците, със свинско месо ги угощаваха. И действително, като ги угостят, омекнат. Като дойде Любовта, ще омекнете. Свинята обича живота. Само я пипни за корема и тя обича да грухти. Издава един басов звук. Аз ви изнасям неща, които са верни. „Благодаря, макар че съм прасе, много ти благодаря. Много обичам да ме мажуват по корема. Няма кой да го направи, ти се случи, че ме погали. Не съм виждал такова галене.“

Ние, съвременните хора, много жестоки сме станали. Към млекопитающите, онези, които жертват живота си за нас, ще се отнасяме човешки. Нямаме съзнание, че те страдат. Ние им създаваме повече страдания. Че трябва да страдат, тъй е, но не трябва да им създаваме повече страдания. Щом допуснем тия страдания, те ще дойдат и върху нас. Сега искам да ви наведа на онази, реалната страна.

Дайте влияние на Любовта. Нека да упражни първия подтик и животът ще ви се поправи. Свържете се с Любовта и постоянно [постепенно?] ще стане едно подобрение в живота ви, здрави ще станете. Всичките хора, които трябва да се срещнат с вас, ще се привлекат от закона на Любовта. Като приемат подтика на Божествената Мъдрост, всичките хора трябва да дойдат да помогнат за знанието. Знанието ще ги привлече. Ако искате да придобиете свобода, запознайте се с Истината. Истината ще привлече всички онези хора, които може да образуват тази свобода, която вие търсите. Защото свободата е само с онези, на чиято страна е Бог. Ония хора са свободни, на чиято страна е Бог. Ония хора, на чиято страна не е Бог, не са свободни. Свободен човек е човекът, който има Любовта. Свободен човек е човекът, който има Мъдростта. Свободен човек е човек[ът], който има Истината. Туй трябва да бъде като максима.

В геометрията има такива максими. Може да го докажеш, но никакъв спор няма заради него. 2 и 2 е 4. Защо 2 и 2 е 4? Само от два ъгъла може да направите един квадрат. Квадратът има 4 страни. 2 по 2 е 4 и 2 и 2 е 4, не може да бъде 5. От двете страни като туриш двата ъгъла, образуваш други ъгли, на онази свободна страна образуваш други ъгли. Следователно образуват се 4 ъгли и 4 страни. Туй, което образува четирите страни и четирите ъгла, това са 2 по 2, или 2 и 2 е 4. Следователно само майката и бащата, които съставят един ъгъл, синът и дъщерята, които съставят другия ъгъл, само те могат да образуват един дом. Един триъгълник може да се образува от бащата, майката и сина, един триъгълник може да се образува от бащата, майката и дъщерята. А един квадрат може да се образува само от майката, бащата, синът и дъщерята. И следователно, като прекараме двата диагонала, имаме 4 триъгълника вътре в квадрата.

Или, човек, в когото господарува сърцето и човешката душа, той е един триъгълник. То е Божественият свят. Човек, който слиза на Земята да живее, той е един квадрат. Щом си квадрат, условията са други. Щом си триъгълник, условията са други. Спорят някои хора, искат да живеят на Земята, както на Небето. Небесният живот е друг, земният живот е друг. В земния живот материята е гъста, тук се изискват много по-големи усилия за живот. На Земята много работи се проверяват, в Небето много работи не могат да се проверят. В духовния свят, когато искат да проверят дали някои неща са верни, пращат ги тук, на Земята, да проверят. Тук се познават.

Сега някои от вас мислите, като идете в онзи свят, да ви съдят. В оня свят няма съдба. Който умре, тук го съдят. Онзи, когото съдят, в гроба, докато изгние, все съдба е. Като изгние последната частица, съдбата престава, свободен е от затвора. 15 години лежиш в затвора и като излежиш този затвор, освободят те, тогава отиваш в оня свят. Много хора мислят, че като умрат, отиват в оня свят. Много бързат. Христос, едно от най-чистите същества, седя 40 дни в затвора. 3 дена всъщност седя в затвора, а 40 дни седя в преддверието на този затвор. Ако Христос днес се изяви на хората тъй, както едно време, ще го тикнат пак в затвора. Ще кажат, че не го е доизлежал.

Бог има думата. Бог на Любовта, Бог на Мъдростта и Истината има думата в света и Неговата дума ще се зачете. Всичките хора не знаят, че има един Господ, Който се нарича Любов, че има един Господ, Който се нарича Мъдрост, че има един Господ, Който се нарича Истина, че има един Господ, Който се нарича Дух. Когато хората познаят този Господ, Който е Любов, този Господ, Който е Мъдрост, този, Който е Истина и този, Който е Дух, тогава всичките хора ще бъдат научени от Господа. Тогава ще живеем другояче.

Сега аз мога да стана приятен за всинца ви, може да се сприятеля с всинца ви. Ако старите подмладя с 10 години, болните ги излекувам, ако на бедните дам парици, всички ще бъдете доволни, ще кажете: „Много добре.“ Но това е подкуп. Аз не искам да ви дам, искам да ви пратя на едно място сами да си вземете. Аз искам да ви пратя при онзи извор да се начерпите с буре – колкото искате. Искам да ви пратя на фурната и сами да си вземете хляб. Не искам аз да ви дам. Да идете на Божествената фурна, дето се образува най-хубавият хляб. Да идете на Божествената съкровищница и там да си вземете колкото искате. Да идете там, дето се образува светлината и да си вземете толкова, колкото си искате. Като се върнете, тогава ще се разберем. Защото, за да се разберем, трябва да бъдем еднакво богати, да бъдем еднакво господари и еднакво слуги, еднакво синове, еднакво дъщери, еднакво бащи и майки. Те са служби. Хубаво е човек да бъде баща. Хубава служба е бащата, но не е всеки за баща. Това е най-високата служба. Майка, това е най-висока служба. И син е висока служба.

Аз сега се уча какво нещо е син. Като син уча. Не искам нищо друго да бъда. Искам да бъда един хубав син. Аз сега уча да бъда един добър ученик, като ме учат от горе. Аз на Земята се уча. Някои искат да ми разправят нещо. Аз не се мамя. Не ме съблазняват човешките съблазни. Мен не ме съблазняват младите моми, мен не ме съблазняват младите момци. Мен не ме съблазнява богатството. Мен не ме съблазнява знанието. Три неща ме съблазняват: Любовта, Мъдростта и Истината. Като дойда там, те каквото кажат, казвам: „Така е.“

Няма по-хубаво нещо човек да служи на Бога. Може да видиш какво е величието на Бога, светът, който създаде. Ще видиш какво нещо е да се наречеш баща, господар, тогава ще видиш обходата, с безброй същества как се разправя и тогава ще видиш как ще се поправи работата. Тогава ще видиш, ще дойде онази Истина как трябва да се говори.

Аз по някой път не харесвам езика, но по някой път и аз говоря. От мене в България няма, който да говори по-меко. И от света няма да се намери. Има нещо, което не харесвам. Има язвителен език, някой хапливо говори. Някой път трябва [да] кажа нещо както трябва. Понеже, съжалявам, някои хора като са по-близо, чуват по-остро. Онези, които са по-далече, чуват по-меко. Едните казват, че съм говорил меко, защото са далече. Които са близо, казват: „Остро говорите.“ Казвам: И едните, и другите са прави. На далечните меко говоря. Някои ми казват: „Защо говориш остро?“ Казвам: Идете надалече. Та, идете надалече, да видите, че съм много добър, много мек. На онези казвам: Елате да видите, че не съм толкова добър, както ме мислите. Слушайте да ви кажа: Аз ако станах добър, то е по причина на хората. Като исках да имат тяхното добро мнение, станах добър. Ако нямаше хора около мене, ако бях между животни, които не разбират, щях да [ги] потупвам [и] те щяха да имат лошо мнение. Щяха да имат лошо мнение, макар че можех да минавам за много добър. Хората не мълчат, пишат в книгите си.

Слушайте сега причината, аз искам да се оправдая. Между българите като дойдох, взех от тяхната форма най-хубавия инструмент. Какво ще направиш от българското дърво? От едно българско тяло каквото можеше да се направи, направих – повече от това не може. Колкото и да го облагородяваш, все си е българин. Че е българин, българин е. Най-добрите хора са българите. „Българин“ произлиза от „благ“, от благите хора са те. Понеже са много сладки, че някой път се случва, че са горчиви, но от сладчина горчат.

Сега от невидимия свят искат от българите да приготвят поне едно тенеке мед [...]. Понеже българите са благи, най-хубавия мед искат от тях, за да си дадат мнението какви са българите. Сега действувайте – българите да изпратят едно тенеке мед в другия свят, да се изправи светът.

Кажете всички в душата си: „Да бъде благословен Господ Бог наш, Който ни е изпратил на Земята да извършим Волята Му.“

Тайна молитва

10-а беседа, държана от Учителя
на 6.XII.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.


Facebook коментари





Also tagged with one or more of these keywords: Неделни Беседи, София

0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users