Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1942_12_09 Весели лица

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 07:17

От книгата Факти, закони, принципи, Общ окултен клас - двадесет и втора година, (1942 г. - 1943 г.),  
Първо издание. Издателство: "Бяло Братство", София, 2002 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

лекция пред общия окултен клас

9 декември 1942 г.

ВЕСЕЛИ ЛИЦА


Отче наш

Бог е Любов

(Направихме следните упражнения: дясната ръка пред лявата с допрени пръсти. Движи се по лявата пред гърдите и настрани. Лявата пред дясната с допрени пръсти. Движи се по дясната и настрани. Няколко пъти.

Трептене на китката, преставане и пак трептене.

Ръцете над главата с допрени пръсти, сваляне на ръцете и допиране пръстите до темето, така че образуват една линия. Ръцете пак нагоре с допрени пръсти.

Обливане три пъти.)

Всичките носите културните линии на лицето. Съвременните хора носят културни линии по лицето: кряскането на автомобили, на свирките им, дрънкане на коли, кряскяне на железници, разни свирки, свирки на фабрики. Та казвам: сега трябва да знаем как да освободим съзнанието си от тия неща. Усещате се неразположени. На какво се дължи неразположението. Ял си някое ядене с масло, не е почистено хубаво, веднага имаш разстройство на стомаха, гърчи се лицето ти. Значи всичките нечистотии в човешкия организъм трябва да се изхвърлят навън. Седнеш, ядеш, не си разположен. Запример нямаме характера на гълъбите и на гургулиците. Хиляди години те са останали плодоядни сред другите животни. Всяка една епоха е създала храна. Месоядните животни са станали такива, някога в Природата имало една епоха, когато се е създала месната храна. После, в най-изобилните времена, се създаде вегетарианската храна. Вегетарианските същества макар да са кротки, по някой път стават лоши. Те запример, когато дойдат до любовните работи, стават много лоши. Два големи елена като се борят, като преплетат рогата и двамата борци умират. Защо се борят? Разрешават някакъв въпрос.

Казвам: ние, съвременните хора, да се освободим от старите работи. Ние носим такива стари дрехи, вехтории, обърнал дрехата, боядисал я. Трябва нещо ново. Вземеш огледалото, погледнеш се, не се харесваш. Младата мома, като седи, харесва се. Старите не обичат да се оглеждат, защото няма какво да гледат. Какво ще гледат? Той се гледа на огледалото, да има нещо да види. Старият хвърли огледалото, казва: „Не искам да се гледам“. Сутрин, като станете, останете спокойни, замислете се. Сутрин, като станете, за какво мислите? Мислите за някой сън. Сънищата са подобни и те са културни и те приличат на нас. Каквато е културата и тя мяза на сънищата. Сънуваш, че някой с пушка те гони, някой аероплан минава, някоя железница минава. Да ви кажа, три неща са съществени за живота за бъдеще, туй трябва да го знаете: чистота на мислите, чистота на чувствата ни и чистота на душите ни, на волята ни. Казва: „Трябва да се молим“. Една молитва, ако умът не е чист и сърцето не е чисто, тя до тавана не отива. Ние, с нашите молитви, с цапаните мисли – ние цапаме дрехата на Бога. Казва: „Да се моли човек“. Най-първо, за да се моли, трябва да бъде чист. Ти си се разгневил, користолюбив си, ще се обърнеш към Господа да се молиш. За какво ще се молиш? За какво ще се моли един вълк? Да изяде една овца. Една овца ще се моли на Господа, да я освободи от вълка. Кого да слуша Господ? Вълкът мисли, че Господ го послушал. Овцата се моли. Какво ще прави Господ? Да каже на вълка: „Пусни овцата“. Той ще каже: „Аз толкоз изходих, как ще я пусна, нека тя пострада малко“.

Всички страдаме от нечисти мисли, нечисти желания, които цапат. Те носят една такава кал, невидима. Щом се натрупа на съзнанието ни, причинява една тъжна мисъл и скръб. Ако вълкът би се помолил, Господ да даде най-хубавата трева на овцете, да се хранят, да пасат и след това да остави овцете, вълците да се разправят с хранените овце... Защо трябва да се разправят? Ние вземаме една овца или една крава и я издояваме, и се определяме като второ теле. Колко са цицките на кравата? Четири. Направим се ние  второ теле, дойде кравата, чуди се на новото теле. Най-първо иде едно теле, мяза на нея, приятно ѝ е. По едно време наместило се друго същество, гледа го, то вземе, издои ѝ двете цицки, остави двете за телето. Самата крава се чуди откъде дошло това теле. Вече съзнават кравите, като дойдат новите телета, дигат си млякото, скрият го – дойде нейното теле, пусне си млякото. Дойде новото, пак го дигне. Крие го някъде. Казват: „Дигна си млякото“. Ако имате една крава, как трябва да я издоите? Трябва да имаме едно опитно училище, да имаме крави, че да ги доите. Има наука. Всичкото мляко сега не е доено по правилата, така безразборно са доени кравите. Ние най-често страдаме от кравешкото мляко. Първото нещо: вложете чисти мисли, мисъл, която да не петни никого и самия теб. Туй опетняване образува петна, петна и причинява смърт на хората. От нечисти мисли, от нечисти желания, от нечисти постъпки остаряваме преждевременно и изгубваме смисъла на живота. Българинът казва: „Добър ден!“ – „Дал ти Бог Добро“. Какво Добро дава Господ? Англичаните казват: „Good day“, но нямат „Дал ти Господ Добро“.

Да допуснем вие някой път вземете една тъжна поза. На какво се дължи вашата тъжна поза? Боли ви стомахът, вече има едно изражение. Или имате една тягост на гърдите и тя се изразява на лицето. Имате тягост в мозъка и тя веднага се изразява на лицето. Трябва да знаете откъде иде. Че имате неразположение на стомаха, ще се изрази на лицето ви. Щом имате неразположение на дробовете, веднага ще се изрази на лицето ви. Щом имате неразположение на мозъка ви, ще се изрази на лицето ви. Аз бих ви съветвал, като вземете сегашния хляб, да си имате чиста кърпа и с топла вода тъй да го изчистите отгоре. Такава кал има в човешките ръце, то е ужасно. Разни ръце има. Често заболяването става от нечистотии. Аз харесвам в американците – хлебарите с бели ръкавици ходят, като разнасят хляба. Едно хубаво начинание. Някой път вие сте неразположени. Защо не оставите неразположението. Неразположен си, дай си отчет защо си неразположен. Седиш и се сърдиш някому. Пита те Господ: „Защо се сърдиш, защо си неразположен?“ Пита Господ Каина: „Къде е брат ти?“ – „Не съм стражар на брат си“. Казва: „Кръвта на брат ти вика“. Уплаши се той и казва: „И мене ще убият“. – „Не – казва – тебе няма да те убият“. Пита те Господ: „Защо си неразположен?“ Всички тук трябваше да бъдете най-разположените хора, лицата ви да бъдат най-разположени. Като ви гледа човек в лицето, да знае, че съвестта, съзнанието, справедливостта е развита, лицето да диша милосърдие, като ви гледат, лицето да има веселие. Като ви гледа човек, да види, че диша от вас радост, веселие. Когато някой път се начумерите, какво показва? Запример щом се изпразнят джобовете, наведат се, не са весели. Като им дадат заплатата, вдигнат главите, изправят се. Получил някой едно писмо, радва се. Гледал съм ученици, написали поезия за пръв път в училището, написал два-три куплета, казва на другаря си: „Да ти прочета три куплета“ – весел е, като че нещо съкровище чете. Лицето хубаво, радостно. Умът трябва да бъде пълен с най-хубави мисли, да бъде една Божествена градина, дето трябва да зреят плодовете. Пък и сърцето трябва да бъде Божествена градина и човешката душа също. Раят трябва да бъде в нас. Отпуснете лицето си. Представете [си], че сте били едно сираче – да ви предам идеята по-ясно – тук ви потикват, там ви потикват, няма къде да се подслоните, не си ял топла храница, бос ходиш. Осиновява те един богат човек, дрехи ти даде, обуща, всичко имаш, купи ти пиано да свириш, грижи се заради тебе. Представете си, че този човек ви осигури, вече всичко имате. Такова положение как ще го представите. Представете го. Вие го имате, как да го нямате. Въздух имате, светлина имате, вода имате, хляб имате, осигурени сте. Всичко имате, умът ви е на място, сърцето ви е на място и волята ви е на място. Казвате: „Няма го. Как да го направя?“ Я ми представете едно лице, че всичко имате. Или казвате някой път: „Слава БогУ, всичко имам“. Представете си в ума си, че вие сте написали едно съчинение, че всичките умни хора го четат, пък сте направили едно Добро, за което всичките хора говорят, и в Небето вестниците са написали – най-мъчното, което може да си представите. Ако ви кажа да си набръчкате лицето, всички ще го направите, ще се нагрочи* лицето ви. Представете си едно лице на дете, което не знае да лъже, невинно дете. Минава един свещеник и едно дете му казва: „Къде, дядо попе? Чакай, майка мъти пилета?“ Спира се свещеникът и чака. Казва: „Дядо попе, майка опече пита и отиде да насади кокошката. Почакай, тя ще ви даде от питата“. Като се връща майката, казва: „Дядо попе, може да си вървиш, благодарим ти, че майка насади пилетата“. Имало поверие, че когато се насаждат пилета, хубаво било да има свещеник. Нали жените имат един Бабин ден. Онези баби, които са били като съвременните акушерки, всички млади булки, на които са бабували, ходят него ден да им носят по една хубава пита, правят подаръци, след това носят винце на бабата за здраве. Тя като пие наздраве, стане кефлия. Тогава вземат младите булки, въоръжат се с кросна, завържат ги с връв и ги преметнат на гърба. Него ден всичките мъже бягат, защото когото хванат в селото, глобяват го, той трябва да даде, защото ако не даде, кросно има. Като го хванат, толкоз кила вино, той да се освободи, даде. Във варненско минава един турски аянин*, спират го, то той се озъбил, тогава бабите снемат кросната и го набият. След една  година като минава, казва: „Онези баби царуват ли в селото?“ Казали му защо го бият, че него ден жените царуват. Казва: „Опасна работа“. На другата година пита: „Жените царуват ли в селото?“

Направете си устата, нито много стиснати, нито много отпуснати. Свободно ги оставете. Оставете си клепачите свободни. Някога имате едно напрежение на очите. Седи някой, имате напрежение на устата. Трябва да се остави устата свободна, за да функционират положителните и отрицателните думи. Ако устата не е свободна, ако е отворена, е лошо; ако е много стисната, е пак лошо. Едва да се допира устата. Защото, като се едва допира, то е здравословно състояние, енергиите от горната челюст минават в долната, образува се едно течение. Вървите вие, отпуснете ръцете си свободно. Седнете на стола и се оставете свободно. Нали говорите за свобода. Дайте свобода на тялото, не да се отпусне, но дайте свобода на тялото, оставете тялото си свободно. Най-първо, като станете сутрин, може да си представите, представете си най-добрия ден, който съществува. Веднага ще имате едно разположение. Сега ние не може да мислим, понеже мислите на хората, където се бият, се разпространяват и ние имаме една дисхармония на съзнанието. Стрелянето на картечници, бомби – всички тия неестествени звукове, те се разпространяват даже на хиляди километри и от хиляди километри достига вълнението на бойното поле в нашето подсъзнание. Ние без да искаме, вземаме едно стеснително състояние в нас. Добрите хора трябва да образуват противоположни вълни. Казвате: „Кога ще престане войната?“ Тук две кучета се бяха скарали, давят се. Слизам долу, да ги разтървавам. Цяла кана с вода вземам отгоре. Като ги полях, престана всичкият спор и двете се разбягаха. Една кана вода на двете кучета разреши спора. Те започнаха да гледат откъде иде. Щом се карат хората, една кана вода им трябва. Може мислено да хвърлите водата. Сегашните хора говорят за морал. Трябва да съзнавате. Вие допущате, че войната става въпреки Волята Божия. Допущате тия работи. Допуснете, че една война става, макар че е лоша, защото Бог я допуща. От тази война Той ще изкара нещо много хубаво, отколкото пакостите, които войната ще донесе. Допуснете сега, че ти си се разгневил, мислиш да направиш пакост някому. Веднага те заболи кракът, една остра болка. Защо е допусната? Туй състояние е допуснато, за да те избавят от една по-голяма пакост, от едно по-голямо зло. Преди няколко недели виждам едно отражение на един човек на едно болезнено състояние, с този човек съм във вътрешна връзка, по естество съм в хармония. Той има една ужасна болка на гърба. Той ми препраща болката на гърба. Трябваше най-първо да го освободя, да му кажа, че той няма никаква болка. Като го убедих, престана и у мене болката. Казвам: „Нямаш никаква болка. Престани да мислиш за болката!“ И на моя гръб изчезна болката. Често по някой път носите едно болезнено състояние, което е отражение, болката не е ваша, но на някой човек, който е в симпатия. Хората, с които се мъчите, еднакво си предавате болестите и хората, с които се обичате, еднакво си предавате болестите. Само че, като мразиш един човек, болестта ще се прояви по един начин, като го обичаш – по друг. Като го обичаш, по-културна е. Двама души се мразят, всеки иска да набие другия повече. Като го набие, той е радостен. И двамата като се бият, казват: „Той ме би и аз го бих“. Англичани мъже като се срещнат, единият казва: „Ти си говорил по мой адрес“, и започне да се боксира. Набият се хубаво и после се ръкуват. Съдии са един на друг. Казва: „Ти си казал нещо заради мене“. Другият му казва: „И ти си казал нещо заради мене“. Набият се, но знаят къде да бият. За да станеш добър, искаш да бъдеш богат, да бъдеш учен, да бъдеш силен – иска се години. Добрият човек при най-лошите условия трябва да прояви своето Добро. В какво седи обидата, кажете ми. Я ми кажете една обида. Коя е най-малката обида? Кажете ми една обида, която е най-малката. „Той е теленце“. Въздухът излязъл по някакъв начин, радвай се, дошъл до ухото. Това раздвижване на въздуха те обижда, казваш: „Как тъй да съм теленце!“ Не е той теленце. Теле е един лист написан, написано е <em>теле</em>. Това не им е от Бога. Човек е кръстник. Човек е кръстил телето и не го е кръстил както трябва. Свиня имате и тя не е българска дума, защото глагол няма. На турски как е? Домуз.

Вие по някой път посрещате Слънцето и често не може да извелечете онези блага, които то има. Слънцето ще посрещнеш като едно разумно същество, което ще ти каже нещо ново в светлината, понеже то светлина има. Как ще посрещнеш един цигулар, който свири хубаво. Щом засвири един цигулар, тогава е цигулар. Ученият човек, като говори, тогава е учен. Ти посрещаш Слънцето и не туряш никакъв живот, казваш: „Господ го направи“. Значи Господ седи зад Слънцето. Тогава вземи една поза, че Господ носи Слънцето на ръката си. Тебе да те интересува Господ, който носи Слънцето. Казва: „Не му дотегна Господ да носи Слънцето“. Каква хубава картина ще има. Следователно и ти като Него, тежките работи носи ги, както Господ ги носи. Какво лице тогава ще направите? Представете си, че Бог е благ. Как ще си представите, че Господ е благ. Господ гледа към всичките хора, които вършат разни престъпления, гледа ги и мисли как да ги поправи. Всички като гледа, тия злоупотребления на свободата, която имат, мисли по кой начин да ги възпита, да им покаже да ценят свободата. Най-първо иска да цените свободата. Гледа Господ спокойно, турете и вие спокойствие. Давят се две мравки за една малка трошица. Какво ще се намесвам, изваждам от джоба си десетина, двайсет трохи, турям ги, едната хвана една троха, другата друга, тръгнаха. Ако река да се намеся, ще ги осакатя. Дам още повече да ядат. Та казвам: не се лишавайте и в ума си да казвате, нямам условия. Как да нямаш условия? Нямаш условия да дишаш? Нямаш условия за знание? Нямаш условия да се учиш? Значи светлина може да нямаш. Най-първо представи си, че имаш условия да се учиш. В света ние трябва да бъдем еднакви. В Природата има вечно разнообразие. Двама души не може да намериш да са еднакви. Има едно различие и в туй различие е красотата. <em>Благост</em>. За да произнесеш <em>благост</em>, трябва да си представиш нещо, което е сладко, да си представиш меки хубави ябълки, хубаво грозде. Я произнесете благост. Я изпейте тази дума. <em>Благост</em> значи човек, който е добре роден – <em>Б</em>. <em>Л</em>-то показва, че е попаднал в добри ръце. <em>А</em>-то означава, че майка му го храни добре, турила го в добра люлка. <em>О</em>-то показва, че има кой да се грижи за него. <em>С</em>-то показва, че е добре облечено. <em>Т</em>-то – има добри играчки. А пък всякога дрешката, като се окалва, има кой да я пере. Всичкото му е наредено. Тогава, добре е роден и зле е роден – ще го пееш ли по един и същ начин? Кой тон вземате на благост, какво е вашето разбиране. Изпейте го както можете. Винаги тонът „сол“ означава красота. „Ре“ означава движение, подвижност, енергия. „Ла“ означава придобивка, благата, които идват. „Ми“ означава хубавите методи, по които може да се добият нещата. Щом имаш хубава храна, устата ти трябва добре да работи. Като вземеш тази храна, трябва да знаеш, като те слушат, мляскането да бъде музикално. Музикално да ядеш, ритмично. В благостта нещата се раждат и излизат навън. Казвам: в ума си трябва да си представите един красив образ. Не може човек да пее, ако той не си представя красив образ. Вземете един войник. Войниците много добре се възпитават. Един войник трябва да бъде свободен, но трябва да бъде със спокойно лице. Като погледнеш всичките войници, те трябва да имат уважение и почитание към полковника. Вие се намирате пред лицето на Господа. Търсите Господа, че като Го срещнете, каква поза трябва да вземете. Вас от хората ви е страх, пък от Бога не ви е страх. От една мечка се уплашите, пък щом дойде Господ, вие вече сте неразположен. Сега втория път аз трябва да ви донеса една дюля, че като гледате, да концентрирате съзнанието, или да донеса ябълка, или круша, или като узреят дините – една диня, един пъпеш, или като узрее гроздето – една кошница грозде, прясно, жълто, узряло хубаво, вие веднага  ще имате разположение. Пък – няма нищо, вие не може да имате разположение. Трябва да има предмет. Трябва да имаме кошници с череши, ще имаме образ за черешите.

Най-първо бъдете весели, защото веселостта е едно Божествено качество. Да бъде човек весел, то е нещо духовно. Някои мислят да са сериозни. Сериозността не е духовно нещо. Сериозните хора са на Земята. Лоши са условията, пък веселието е нещо духовно. За да бъде весел човек, челото горе трябва да бъде развито. Най-невеселите хора са китайците. Аз само веднъж съм видял един китаец, едно помръдване на устните, усмихна се. Не можеш да забележиш усмивка у китаеца. Китаецът като гледа европееца, си казва: „И аз съм серсемин, но вие повече, по-големи“. Седи той, спокоен се показва – лицето му. И ние като китайците се показваме спокойни, но не сме спокойни. По някой път какво спокойствие има в котката, като седи при дупката на мишката, не се мърда, седи като някой истукан. Излиза мишката, не се мърда, със затворени очи седи, дишането си задържа, едва диша. Мишката излиза, влиза, най-после, много любопитна е мишката, иска да се качи на гърба на котката. Щом излезе, хване я с крака си, отвори очите, вземе друга поза. Сега каква поза бихме имали, ако срещнем една мечка? Казвате: „Да бъдем хладнокръвни“. Като срещнеш една мечка, можеш ли да бъдеш хладнокръвен? Или ако времето е облачно, пак не може да бъдем спокойни. При едно хубаво време, човек може да бъде спокоен. Като станете, старайте се да имате пет-десет минути спокойно лице, мислете, че всичко ви е наред. Господ дал светлина, създал това-онова, създал хубави хора, има Свой промисъл. Турете в ума си, че хората мислят заради вас. Сега другите може да мислят, но и вие може да мислите, че имате Божествен промисъл. Или най-първо, ако тъй не можете да мислите, помислете, че в даден случай имате един ваш приятел, който мисли заради вас, обича ви. Помислете за вашия приятел сутрин, като станете. Като се събудите, представете в ума си един хубав образ. Най-хубавият образ, който може да си го представите, представете си го. Аз бих ви препоръчал, като имате някой портрет на ваш приятел, като се събудиш, вземи някой портрет, да гледаш нещо. Или някой път имате хилави образи на светии. Погледайте някой светия, но не тия от старите светии, но от модерните светии. Или имайте един образ на един елен, или образа на едно гълъбче. Турете си един хубав образ на гълъбче в ума, който през деня ще бъде проводник на тази спокойна енергия, която имат гълъбите. Имайте спокойно лице. Сутрин, като се събудите, помислете, че не сте развили ума си. Развийте ума си. Че трябва да бъдете силни, правете упражнение. Хора има, които правят упражнения – без да работиш и пак да усилиш ръката. Представи си, че дигаш мислено най-първо едно кило нагоре с ръката си. Другия ден дигаш мислено две кила, на 30 ден – 30 кила дигаш. Като дигнеш, може да направиш опит, това което по-рано не си могъл да дигнеш, сега го дигаш. Човек трябва да се упражнява. Каквото се упражнява в мисълта, получава. Каквото се упражнява в сърцето, получава. Туй, в което не се упражняваш, не можеш да получиш. Най-първо правете опити да се упражнявате. С упражнение – всичко се придобива. Без упражнения – нещата остават непостижими.

Сега, някой път аз като говоря, усещам реакция. Говоря за подмладяването, вие казвате: „Какво ще се подмладява, той е остарял“. Човек не се ражда стар, нито е роден, за да стане стар. Под думата старост в Невидимия свят разбираме един човек, който е голям мъдрец, който прави нещата, както Господ иска. Когато прави нещо без погрешка, то е стар човек. Млади хора са онези, които не са се научили да мислят, да чувстват и да постъпват. Ние тук на Земята под стар човек разбираме тоя, на когото краката са отслабнали, прегърбил се, няма кой да го гледа, има нужда да му донесат вода. Съвсем друга е идеята. Казва: „Остаряхме“. Мислете, че като остарявате, ставате по-силни.

Сега за една седмица турете в ума си: чистота на ума. Цяла една седмица сутрин като станеш поне за пет минути да изхвърлите и да няма нито едно противоречие в ума. Представете си – един човек, който е осъден на смърт. Знаете какво концентриране е? Онзи, когото са осъдили на смърт, до последния момент седи и чака, но дойде едно разрешение. Казва: „Отменя се смъртното наказание“. В себе си, като концентрирате ума си като осъден на смърт, турете в себе си едно разрешение – отменя се смъртта. Първото и второто положение да ги преживеете: положението на онзи, осъдения на смърт, да преживеете и положението на онзи, когото освободили, каква радост има в душата му. Представете си, че си направил погрешка и баща ти за десет години не иска да те види. Искаш да се примириш. Най-после баща ти се примирява, казва: „Не дойде“. Баща ти след десет години ти разрешава да те види. Ще имаш една радост. Големите противоречия, които съществуват във вашия ум, разрешете тия противоречия. Постоянно ме питат, някой отишъл в оня свят, какво прави. Ако вярваш, че Господ може да ти прости, ще ти прости, но ако не вярваш, че може да ти прости, не можеш да бъдеш простен. Без вяра не може да се служи. Туй, в което вярваш, става; туй, в което не вярваш, не става. Вярваш, че растеш и растеш. Вярваш, че богат ставаш и ставаш. Вярваш, че учен ставаш и ставаш. Вярваш, че художник ставаш и ставаш. Всичко се постига, но не в един ден, не в една година. То е законът на цялата верност. Мисли най-първо за онова съзнание, което днес ти трябва. Щом нас ни е добре, ще бъде добре и за окръжающите. Щом майката е весела, и децата ще бъдат весели. Щом майката е тъжна, и децата ще бъдат тъжни. Щом бащата е весел, и децата ще бъдат весели. Щом бащата е тъжен, и децата ще бъдат тъжни. Най-първо бащата и майката трябва да знаят законите, да бъдат весели. Може да имате големи несгоди. После ще дойде законът на децата. Ако бащата и майката са весели, и децата ще бъдат весели. Сега вие се намирате в трудно положение, дето старият рак казал на сина си: „Синко, не вървиш право“. Синът казва на бащата, кривия рак: „Татко, я ми покажи! И аз така ходя“.

Я сега да изпеете една песен. (Изпяхме: „Сине мой, пази живота“.) Да изпеем „Аз мога да любя“ с движение. Сутрин като станете учете се най-първо да се усмихнете. Няма да ти коства да се усмихнеш. Направете най-малкото движение да се усмихнете.

Отче наш

12-та лекция от Учителя, държана на 9.ХII.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.

Книги:

* Весели лица

  Факти, закони, принципи (Общ окултен клас. Година XXII (1942–1943). Том I. София, 2002)
  22 беседи от 23 септември 1942 г. до 17 февруари 1943 г.

Начало: 05:00

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни