Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1942_12_13 Усмихвай се13 декември 1942 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 07:24

От книгата "Важни и належащи неща". Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето (Издателство "Бяло Братство")
Съдържание на томчето (Издателство "Жануа-98")


Усмихвай се



„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

Тази сутрин искам, понеже имате много нишки, които ви свързват със света, не сте свободни – развържете всичките нишки и оставете само една. Да оставите една нишка за ума, една за сърцето и една за волята, за душата. Достатъчни са три нишки, които да ви държат.

Искам сега десет души от вас свободно да изберат по едно число от Евангелието, свободно, каквото число им дойде на ума, един стих от Евангелието. Не да мислите, да философствате, което знаете, но да кажете нещо, което не знаете, да стане знайно. Обикновените работи развалят работите. Едно и също нещо се втръсва на човека. Казвате, запример: „Любов, любов, любов“. Какво нещо е любовта? Любовта е колективна дума. Вие не сте виждали любовта. Тя има двайсет и пет милиона дрехи. Най-красивите още не сте виждали. Не сте виждали любовта в нейните двайсет и пет милиона облекла. Любовта има и много обикновени дрехи, не сте виждали нейните премени като на някоя мома. Не знаете любовта на една година, на две години, на три години, на четири години, на пет, на шест, на седем, осем, девет, десет, единайсет... деветнайсет, двайсет, двайсет и една година. По някой път вие казвате, че едно време сте се влюбили. Не зная каква е била вашата любов. Ако търсите нещо от нея, не зная дали е останало нещо от нея. От тази – едновремешната любов, не е останало нищо. Сега даже се съмнявате дали сте се влюбили, или не. Някои мислите, че сте били много глупави. Някои казвате: „Толкоз будалък.“ Не всички, но някои сте се разколебавали. Сега някои от вас мислите, че като малки деца сте плакали. Едно време като малки деца сте били по-умни, отколкото сега. Като поумняхте, остаряхте. Благодарение на вашето разумно детинство вие израснахте. Сега поумнявате, но остарявате, отслабвате, нямате знание. Сегашното ви знание произвежда слабост, едновремешното знание произвежда сила. Кое е верно? Туй, което произвежда растене, то е Божествено. Сега по човешки мислите, казвате: „Аз много зная.“ То е човешко. Когато мислиш, че не знаеш, то е Божествено. Уж не знаеш, пък растеш; уж нямаш любов, пък обичаш хората. Някой път знаеш да говориш за любовта, но я нямаш. Допуснете, че вие сте болен човек. Има десет дрехи, които трябва да ви облекат. Коя дреха бихте желали да облечете? Болен сте. Първата дреха, с която може да се излекувате. И след като се излекувате, ще съблечете ли тази дреха? Ще държите тази дреха. Дрехата, която във вас внася здраве, дръжте тази дреха, не я събличайте. Другите за друг път. Остават още девет дрехи. Те са за друг път, те са условия. Има едно детинство, което премахва всичките противоречия на живота на човека – на душата му става мирно и тихо, не се смущават мислите му какво ще стане. Туй детинство, ето какви са неговите идеи. Детинство за войната, дето хората се избиват, то е най-голямото благо в света. Когато хората се избиват, туй детинство счита, че ще дойде Божието благословение. Когато имате мъчнотии, това е Божията ръка, която повдига хората. Когато хората скърбят, това е благословение в живота. Тези, разумните, деца, човешките, искат война да няма, мъчнотии да няма, скръб да няма. То е заблуждение. Значи онази къщница, която меси хляба, да не си оцапа ръцете. Какъв хляб ще има? Онзи земеделец, който не се окалва на нивата, какво ще изкара? Онзи, който не носи мотика, да копае, какво ще направи? Ние сме се свикнали наготово: готови краставици, готови домати. Но как излизат тия домати, не искаме да знаем. Казвате: „Да дойдат доматите.“ За да дойдат доматите, трябва любов.

„Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Дете, което, като го къпе майка му, че много вряска, не е от умните деца. Едно дете не обича да го къпят, вряска, не обича да го турят в коритото, да го мият, казва: „Какво правите?“ Дава си мнението. Туй дете е човешко дете. Онова дете, което, както и да го обърне майка му, то мълчи, казва: „Както знаеш, и по гръб, и по корем, както ти знаеш“ – това е Божествено дете. Ако ние, съвременните хора, не постъпваме тъй, да виждаме, че всичко е добро, ние не сме още от Божествените деца. Другите деца си дават мнението: „Не е така, не ме буташ тъй, както трябва, сега не искам.“ Аз питам майките ви, които едно време ви къпеха. Казвам: „Тези деца, като ги къпехте, вряскаха ли?“ Сега уча история, интересува ме дали сте вряскали, или не. Имате сега една хубава дреха с джобове. Защо са ви джобовете? Да турите нещо в джобовете: или кърпичка, или кесия, или ябълка, или круша. Потребен ви е джобът. Казвам, ако джобове имате и джобовете ви са празни, с какво трябва да се напълнят джобовете? Ако от джоба не можете да изкарате нищо, защо ви е джобът? Имате един ум, и ако от този ум не може да изкарате нещо, тогава защо ви е този ум? Имате едно сърце, и ако от това сърце не можете да изкарате нещо, защо ви е това сърце? Имате една душа, и ако от тази душа не можете да изкарате нещо, защо ви е тази душа? И ако имате едно тяло, и от това тяло не можете да изкарате нещо, да изкарате едно движение, защо ви е това тяло? Сега ще ви кажа ясно. Ако дойде една ваша мисъл и вие започнете да я къпете, а тя вряска, оставете я настрана. Щом не вряска мисълта, къпете я. Ако дойде едно желание, и ако то дига шум, вряска, оставете го настрана, щом си дава мнението. Кажете: „Ела по-после.“, понеже туй желание няма да ви ползва. Туй желание мисли за себе си. Тази мисъл мисли за себе си. Ако дойде една постъпка, която вряска, и тя мисли за себе си. Ония мисли, които мълчат, ония желания, които мълчат, и ония постъпки, които мълчат, те са Божествени – които работят заради нас. Онези, които си дават мнението, работят за себе си. Ако искате една философия, проверете. Туй, което смущава душата ви, върху него трябва да работите. Когато светът страда, Бог работи върху него. Когато светът се мъчи, Бог работи върху него. То е работа на Бога. Следователно не трябва да се намесвате в работата на Бога, но когато той свърши своята работа, тогава ще дойде нашият ред, светът ще бъде малко уреден, и тогава ние ще започнем да разбираме какво нещо е животът. Питам, коя майка е по-добра: която е родила едно дете или която не е родила, или която е родила един хилав човек? Кой човек е по-добър: който ражда една хилава идея или който ражда една здрава идея? Кое сърце е здраво: което ражда здраво чувство или хилаво? Коя воля е по-силна: която ражда здрави постъпки или която ражда хилави постъпки?

Сега нека десет души кажат по един стих от Евангелието, да прочетем. Нека, първо, каже един брат от най-умните. Брат да си каже мнението, една глава, която не знае, която най-малко е чел, и един стих. („Първо послание към коринтяните“, 13:1. Учителят го прочете.) Сега една сестра, най-умната. Най-умната, която Бог е благословил да бъде умна. („Евангелие на Йоана“, 10:6.) Сега един брат, на когото сърцето е запалено с любов, стар, млад, какъвто да е. Не се срамувайте. („Послание на Якова“, 2:7.) Човек, който не хули доброто, той има любов. Щом те хулят, любов нямаш. Щом виждат доброто в тебе, то е любовта. Щом виждаш погрешките, то е безлюбието. Сега една сестра, която е с най-голяма душа. („Евангелие на Йоана“, 13:13.) Сега един брат, на огъня който е. („Първо послание към коринтяните“, 15:15.) Значи всеки човек, който говори за любовта и не я прилага, той се намира за лъжесвидетел. Сега една сестра от силните. („Послание към римляните“, 15:15.) Само хората на любовта са дръзновени. Човек, като стане дързък, той вече има любов. Пъпката, като стане дръзновена, се разцъфтява, дава своето ухание. Сега един брат, който се счита за много свят. Ти си, Тодорчо, който мислиш това. („Даниил“, 7:7; „Послание към евреите“, 9:28; „Откровение на Йоана“, 2:7; „Евангелие на Йоана“, 1:9.)

Каква е разликата между любовта, мъдростта и истината? Човекът на любовта никога не забравя. Той никога не се извинява, че е забравил. Любещият никога не забравя. Някой казва: „Забравих.“ Любов няма. Щом любовта дойде, човек никога не забравя. Който не може да учи, не го е посетила мъдростта, не се подчинява на мъдростта. Тя не е побудителна причина. Онзи, който не може да обича истината, той няма подбужденията на истината. Всякога, когато ние обичаме истината, ние искаме да дадем свобода на всеки човек, на всички хора. Понеже хората на земята не са свободни, ограничението на всички хора е наше ограничение. Човек, който не иска да бъде свободен, то той не е разбрал свободата. Свободата на всички е наша свобода. Ограничението на всички е наше ограничение. Хубаво е по някой път да бъдем ограничени. Кога? Да не правим зло. Хубаво е да бъдем всякога свободни, да правим добро. При доброта да бъдем свободни, при злото да бъдем ограничени. Тъй че, както сме ограничени, да се радваме и когато сме свободни, да се радваме.

Тук в тази книга има двеста и пет страници. Без да знаете книгата, изберете една страница, да прочетем. („Трета страница.“ Един брат прочете третата страница от беседата „Все що е писано“.) Някой път вие сте тъжни, усещате, че не ви оценяват хората, усещате се чужденец в дома, и в училището се усещате странници, или в един народ, или в света се усещате странници, като че нямате нищо. Може да попитате от какво произтича това ваше състояние. Че този дом, в който сте влезли, не виждате страна на живота. Бог ви е изпратил в този дом, вие не виждате великото благо, което ви е дал. Вие не се радвате, че сте в света, понеже нямате някакви придобивки, постоянно вътре в себе си сте недоволни. Защо трябваше да ви поставят при тия условия? В какво трябваше да ви поставят? Ако ви поставят като жена, недоволни сте. Ако ви поставят като мъж, недоволни сте. Ако ви поставят като дете, недоволни сте. Ако ви поставят като слуги, недоволни сте. И като господар, и като цар, все сте недоволни. Питам, в какво трябваше да ви поставят? Представете си, че се намирате между хиляда души, единият върви начело, другият – на опашката. Кой е най-щастливият: който води или който е последен? Последният счита, че първият, който води, е най-щастлив. Но първият, който ги води, всеки го мушка. Той не може да се спре. Той не е свободен. Щом се спре, казват: „Върви.“ Казва: „Аз мога да се спра.“ „Но щом си пръв, нямаш право да се спираш.“ Отподире, на опашката, като си, ти си свободен да се спреш, но ще останеш назад, ще трябва да ги гониш. Какво трябва да се прави? За да разберем живота, трябва да го обичаме. Като се зароди желание в първия да се спре, също и другите да пожелаят да се спрат. Ако в тебе има желание да се спреш, а в тях няма желание да се спрат, тогава вие не се разбирате. Ако от събраните тук всеки не влиза в положението на другите, ние не се разбираме. Ние трябва да влезем в положението на Бога. Да искаме да разберем защо е създаден светът, да се ползваме от този свят. Бог е мислил толкова. Ние нямаме понятие каква вечност е минала, когато е мислил да създаде сегашния свят. Сегашният свят е създаден по най-добрия начин от всички начини, по които можеше да бъде създаден тоя свят. Ако в този свят намираме, че му липсва нещо, ние се намираме в крива посока. Колко ти си мислил заради това? Хрумнало ти нещо, че светът не е хубав, че ти не си мислил най-първо. В какво седи, че светът не е красив? Ако ти вървиш по пътя и насреща ти иде една мечка, ако тя не се отбие от пътя, тя няма почитание към теб. Като се отбие мечката, значи те почита. Ако ти се отбиеш от пътя, ти я почиташ тогава. Ако мечката се отбива, и човек се отбива, и двамата се почитат. Ако единият се отбил, а другият не се отбил, значи няма почитание. Допуснете, че сте син, който не почита баща си, че баща му е невежа. Нали е смешно: този невежият баща е родил този учения. Значи невежият е учен. Как е възможно невежият баща да роди учен син? Тогава считайте, че той не му е баща, че има някой друг баща. Изводът е такъв. Тогава, ако ние намираме, че в света липсва нещо и критикуваме Божиите постъпки, тогава този Бог, в Който вярваме, не е Господ, в Когото трябва да вярваме. Невежеството не може да роди учение. Ученият ражда учен, условия за учене. Добрият ражда добър.

Казвам, силата седи, когато имаме една ясна представа за Бога. Да считаме, че всичките Негови постъпки са съвършени и да чувстваме вътре в себе си, че няма нищо в Бога несъвършено. Всичко, което е изявил, е съвършено. Туй, което ние схващаме несъвършено, то е наше понятие, понеже ние сме несъвършени. Ние трябва да се усъвършенстваме. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.“ Съвършеният живот, то е любов. Любовта при един несъвършен живот не може да се прояви. Любовта се проявява при съвършенството. Някой път човек трябва да люби. Ние по някой път, като искаме да разберем любовта, ако започнем да мислим за любовта, тя не се проявява. Щом не мислиш зарад нея, тя се явява. Понеже, ако кажеш, че ти мислиш заради нея, затова се явила, то е погрешка. Значи ние сме я принудили. Тя и ние без да мислим заради нея, тя се проявила. Не е било време, когато любовта да не се е проявявала. Не е било време, когато Бог да не е обичал. Ако ние мислим, че не ни е обичал, то е наше схващане. Ако в света вие мислите, че няма човек, който да ви обича, вие сте на крив път. Дотогава, докато вие съзнавате, че има Един, Който да ви обича, този Един е Бог, другите подир Него са. Щом Бог ви обича, всички може да ви обичат. Изведнъж няма да ви обикнат. Изисква се много – милиони години, целият свят да ви обикне. Защото трябва да дойдете в контакт. Единият ви обича в самото начало. Има един Бог, Който ви е създал. Другите хора, за да ви обикнат, трябва да мине време. Някой път искаме всички да ни обичат. Трябва да има повод да ни обикнат хората. Трябва да направим нещо заради тях, трябва да бъдем разумни. Нека бъдем поне така умни, както направил веднъж един млекар. Аз зная една опитност с един млекар, който продавал мляко. Има чиновници, които проверяват млякото с млекомери, колко е чисто млякото. Този млекар вижда, че ще му мерят млякото, пък знае, че щом го измерят, то е водно, и ще го излеят на земята. Той влиза в един беден дом и казва: „Дайте котел.“ Взима всичкото мляко и го излива в котела. „Нека ядат децата.“ По-добре децата да ядат мляко с вода, отколкото да го разлеят по земята, че не е хубаво. Този българин казва: „Аз за пръв път почувствах една радост, че дадох млякото с вода на една бедна вдовица, да ядат децата ѝ. Ако нямаше вода, щях да го продам. Понеже имаше вода, по закона ще ми го разлеят.“ Та казвам: „Ха да направим едно добро.“ Поне и вие, когато ще ви разлеят млякото, направете едно добро като този млекар. Това се случило във Варна, един варненски млекар бил.

Трябва да се ползваме от живота. Знаете ли, в света най-великото благо е да обикнеш някого. Ако всеки ден ти не можеш да обикнеш по един човек, ти не разбираш живота. Казваш: „Всеки ден какво трябва да правя?“ Ще обикнеш по един човек, дете ли, жена ли, мъж ли, каквото и да е, животно ли, растение ли, ще обикнеш. Като ставаш сутрин, трябва да обикнеш. Питате сега какво трябва да правите. Ще обикнеш въздуха. Като обикнеш въздуха, имаш подтик. Тогава и другите работи вървят естествено. Казвам: за триста шейсет и пет дни триста шейсет и пет души ще обикнеш. Ти живееш сто години, колко души ще обикнеш? Трийсет и шест хиляди и петстотин души. Няма нищо в света по-хубаво, отколкото да обичате. „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Като обикнал Бог света, пожертвал Сина Си. Ние не разбираме какво нещо е жертвата. Изпратил Сина Си да ни учи, да ни изяви любовта Си. Жертвата е да ни изяви любовта на Бога. Когато Бог ти даде една добра майка, един добър баща, един добър брат, една добра сестра, че в какво седи благото? Когато Господ ти даде един добър учител, някое бедно дете си, някой богат ти услужва, давиш се някъде, някой те спасява: всеки ден хиляди благословения идат върху нас. Ако ние не ги съзнаваме, тогава в какво седи нашата вяра? Сега някои от вас страдате. Може да ви дам много лекарства за страданията и вие да се излекувате. Но най-хубавото лекарство е, когато имаш една болест, възлюби някого и ще оздравееш. В деня, когато страдаш, възлюби някого, когото не си обичал, и ще оздравееш веднага, нищо повече. Че любовта, това е Бог, Който носи здраве. Ти като възлюбиш, Бог ще дойде, ще донесе здравето. Ти не любиш никого извън Бога, всичките болести са извън присъствието на Бога. За да дойдат Божиите благословения, трябва да боледуваме. Не е лошо да боледуваме. Считайте болестта благословение. Да скърби човек, е благословение. Да умира човек, е благословение. Да се ражда човек, е благословение. Да осиромашава човек, е благословение. Каквото и да стане в света, все е добро. Ние считаме, че само когато любовта се изявява в света, че е хубаво. Бог, Който е любов, използва всичките условия. Страдащите ги обича повече, те са по-чутки души, които разбират Неговата любов. При всяко едно страдание, при всяка една мъчнотия имаме условие да разберем Божията любов. Не само да разбираме, но да проявим любовта. Ако всеки ден ти не можеш да обикнеш един човек така – доброволно, ние не вършим волята Божия. Всеки ден трябва да обикнеш по една хубава мисъл. Всеки ден трябва да обикнеш по едно хубаво чувство. Всеки ден трябва да обикнеш по една хубава постъпка. Казвате: „Какво ще правим, като идем на оня свят?“ Ние сме в оня свят сега. Да кажем, вие сте в един модерен салон, дето се дава концерт. Отвън имате обстановката, салонът е добре измазан, имате столове, картини, но цигуларя го няма. Той, като дойде и засвири, тогава е раят. Като дойде и засвири в салона, има смисъл. Казвам: хубавите работи в света придобиват смисъл само когато дойде любовта. Тя като дойде и засвири, всичките столове придобиват смисъл. Ако цигуларят не дойде, тия неща нямат смисъл, остават мъртви.

Казвам, в нас кое е важното? Ние имаме едно отлично тяло. Толкоз красиво е човешкото тяло. Само когато дойде любовта, само тогава ще разберем смисъла на онова, което ние притежаваме. Само любовта е в сила да оцени какво нещо са човешките очи, какво нещо са човешките уши, човешката уста, човешкият нос, човешкото сърце. Бих желал всеки от вас да направи най-малкото добро. Кое е най-малкото добро? Най-малката усмивка, то е най-малкото добро. Като срещнете един човек, който е скръбен, да се усмихнете насреща му, да го погледнете. То е най-малкото добро. Какво ви коства да се усмихнете малко? Днес, като излезете, направете една усмивка на любовта. Знаете ли как се усмихва любовта? Ти мислиш дали той заслужава. Усмихни се, не мисли дали заслужава. Слънцето, като изгрее, усмихва се на всички: на тревици, на всички, които го разбират и не разбират. Да го разбират, както искат. Вие се усмихнете, и нека ви разберат хората, както искат. Хората да ви разбират, както те искат, не се смущавайте за това. Усмивката да не произтича от вашия ум. Ако започнете да мислите как да се усмихнете, то не е от любов. По подтика на сърцето си усмихнете се.

По някой път аз чувствам, когато хората се проникват един друг. Когато бистрата вода прониква, вода си остава. Когато светлината прониква, светлина си остава. Когато тъмнина прониква, тъмнина остава. Аз разбирам, без усмивка човек не може да се подмлади. Усмихването, това е нишката на подмладяването. Ти казваш: „Аз, старият човек, ще се усмихвам.“ Усмихни се, че си стар. Като се погледнеш в огледалото, усмихни се на твоята старост. Защото старостта, не си ти. Старостта е на сцената турена, бръчки има. Не се самозаблуждавай да казваш: „Колко бръчки имам.“ Туриха ти тия бръчки. Ти ще кажеш: „Аз съм човек, който не остарява.“ Човек, който люби, не остарява. Който не люби, остарява. Човек, който учи Божията мъдрост, не остарява. Който не учи Божията мъдрост, остарява. Който не учи Божията истина, остарява. Който учи Божията истина, той не остарява. То са прости истини. Любете, за да бъдете млади. Учете, за да бъдете млади. Обичайте истината, за да бъдете млади. Това са прости истини. Като ви срещне светлината, бъдете весели, че се е проявила в очите ви, в движенията ви, да видите проявлението на онази – мощната, Божия сила, която излиза из любовта. Бог, Който се проявява чрез слънцето, чрез всичките звезди, чрез вселената, чрез цялата природа, защо да не дойде да прояви в нас любовта си? Страхуват се хората, че любовта може да ги развали. Единственото нещо, което не разваля, е любовта. Единственото нещо, което не разваля, е мъдростта. Единственото нещо, което не разваля, е истината. То са максими. Като дойдете до любовта, никаква философия. Не философствайте върху любовта. Не очаквайте от хората да ви научат как да любите. Ако искате Бог да ви учи, по три начина може да ви учи. Бог учи чрез Своята любов. Бог учи чрез Своята мъдрост. Бог учи чрез Своята истина. Когато аз говоря, че трябва да любим Бога, разбирам да ни учи любовта. Божията любов ни учи. Божията мъдрост вътре в нас ни учи и Божията истина ни учи. Казвам: „Да бъдем научени от Господа.“ Постоянно да се учим от Божията любов. Като любим, постоянно се учим. Когато ни любят хората, се учим. Като любим и като ни любят, все се учим. Като ни любят и като учим, изявяваме Божията любов в света. Това е ясно учение.

Сега какво искате да изгрее слънцето тази сутрин? Как искате да изгрее слънцето? Слънцето изгрява заради нас така, както сме ние. Каквото е нашето състояние, такова е и слънцето. Защо по някой път сме скръбни? Доста влага има, тъмнина има, светлината не може да проникне. Когато сме весели, небето е ясно, светлината прониква. По някой път небето е толкоз мрачно, че Божията любов ние я разбираме, както сме ние мрачни. Считайте за привилегия, когато ви наказват. Сега казвате: „Как, да ме бият!“ Хубаво, защо бият житото? Вие защо биете житото с дикани, карате конете да го тъпчат отгоре? Това, считате, че е в реда на нещата? Мислите ли, че бурята, която минава, не удря? Дървото, мислите ли, че дъждът, който пада, не го удря? Тази година, като бяхме на Рила, понеже ония, които бяха с мене, мислят, че с Учителя не се случва нищо лошо, те имат привилегия, рекох да ги поставя на едно голямо изпитание. Те седят, искат без палатки да бъдат. Рекох: „Направете палатки.“ Таман направиха палатките, като се зададе един облак, изля се една градушка – едри капки като домати. Всички се скриха отдолу. Една сестра, като удрял градът по гърба ѝ, петна станали. Казвам на онези приятели: „Удряйте колкото искате, само не скъсвайте палатките.“ Паници имаше вън и се изпочупиха, чаши имаше. Като ударила градушката, лъжицата на няколко метра отхвръкнала. Зарзавата ни изби, очука домати, краставици. После около тринайсет овце беше избил градът. Ние благодарим, че тринайсетте овце станаха жертва заради нас. Тях убиха заради нас, а ние оживяхме.

Човек да благодари на онова, което има. Това е като сънно състояние. Разправяше ми един мой познат: сънува една вечер, че двама души го нападат и започнали да го бият. Двама души го държат, трети го бие, налага го хубаво. Той се моли, вика, не искат да чуват. Стряска се, събужда се, няма ги. Насън страда, болки има. Като се събуди, нищо няма. То е в двойника. Той е толкоз чувствителен. Ако аз изкарам вашия двойник из тялото на един метър, само ако махна с ръката си, може да ви причиня болка като от силен удар. То е толкоз деликатно туй тяло, най-малкото помръдване може да причини болка. Значи то трябва да бъде вътре. Половин сантиметър като излезе из тялото, че тия махания да не причиняват страдание. Някой път ставате чувствителен. Тялото излиза навън. Човек в любовта трябва да бъде много силен, за да пази тялото. Трябва да имате чиста мисъл. Чистите мисли, чистите чувства, чистите постъпки са броня, за да ни пази от ненужни страдания. В този свят чистотата е броня. Чистата мисъл е броня, чистото сърце е броня, чистата душа е броня. Светът не е още организиран. Той сега се организира. Някои хора може да ни причиняват страдания, без да искат. Някой човек е работлив, но груба е ръката му. Ти си недоволен, че не е мекичка ръката.

Сега вие вече на вашите приятели се усмихвайте. Аз имам един животински студент, научил се да скимти по особен начин. Дадеш му веднъж, пак скимти, втори път – скимти, трети път – скимти. В скимтенето има нещо, което ми е неприятно. Снощи, таман се занимавам с важна работа, той иска аз да напусна важната работа и да му дам хляб. Казваш: „Чакай.“ Той не иска да чака. Наливаш една чаша вода и през прозореца по малко я изливаш. Учуди се. За първи път вода. Откъде дойде вода наместо хляб? Като искате, не бързайте. Чакайте малко. Половин час или един час чакане нищо не значи за любовта. Един час да чакаш, нищо не значи. Онези хора на любовта, липсва им нещо, притеснени са, не може да чакат. Любовта изисква спокойствие. Да знаеш, че онзи, който обича, ще дойде навреме. Той никога не закъснява. Ако е закъснял някъде, имал е много важна работа, която е трябвало да свърши. Нека да си свърши работата, че ти да си последен, при който трябва да си свърши работата. То е Божията любов. Може да дойде в началото, може да дойде в края. Той е алфа и омега. В началото или в края, Той носи Своите благословения. Блажени са, при които Бог иде в началото. Блажени са, при които Бог иде в края. Досега вие сте много богати. Богати сте с любов, но имате едно съображение. То е следното: вие не искате да влагате капитала си в банки, на които се клатушкат краката. Често вие минавате някъде, видите някой откъснат лист, и на вас не ви е дошло на ума един откъснат лист да го вземете и да прочетете какво е написано. Листът е написано писмо, прочетете го. Като го прочетете този лист, ще видите че има хубави работи написани. Вие минавате някъде, виждате едно бяло цвете цъфнало, усмихва се насреща ви. Казвате: „За какво е?“ За вас е това цвете. Казвам, ти си скръбен, защото не разбираш Божиите пътища. Като мене главата му е заровена в земята. Бъди радостно като мене. Облякло се с хубава дреха, с червена дрешка, усмихва се това цвете. Цветето казва: „Ако разбираш моята усмивка, и Бог ще ти се усмихне.“ Казваш: „Глупаво цвете. То няма моята опитност.“ То страда повече, отколкото ти страдаш. Твоята скръб е разбрана, неговата скръб е неразбрана. Това е разликата. Когато ти почувстваш уханието на цветето, то е езикът на цветята. Щом почувстваш уханието на бялото цвете, то казва: „Радвай се на живота.“ Ако старият човек, който вижда плода на дървото, праща децата да му откъснат, той не разбира. Той и стар да е, едва ходи, да остави тоягата, почитание да има. Защо старите хора пращат слуги, да им късат? Уважение ще имаш, стани сам и кажи: „Радвам се, че може да ви услужа.“ Откъснете този плод като стар. Одобрявам поведението на децата, които късат плодовете. Не одобрявам поведението на старите, които карат други да им късат. Ако благодариш на Бога за откъснатия плод, Бог ще те благослови. Ако срещнеш едно цвете, което е цъфнало, кажи: „Радвам се.“ Помириши цветето, кажи: „Много ти благодаря за уханието, което ми донесе днес.“ Вєдя един извор хубав, слушам гласа му, при това вземам вода, да пия. И на този извор аз благодаря, че ми дава един пример: тече вода, проявява се. Не седи този извор да чака. Той се движи, не чака хората, да дойдат при него. Като ида при него, казва: „Ще работиш като мене.“ Не трябва да седиш като затворен извор, но като отворен извор, който тече. Нашата мисъл за любовта трябва да тече. Нашата мисъл за мъдростта трябва да тече. Нашата мисъл за истината трябва да тече.

Красиви деца да бъдем сега. Аз често съм срещал млади момичета, млади моми, които са се влюбвали и си крият очите, да ги не познаят, че са се влюбили. Срамуват се. Казвам: „Аз се радвам. Че то е най-хубавото нещо, което сте направили.“ Когато са отворени очите на момата, няма никаква любов. Защо са кухи очи? Влюбените очи, от тях извор извира. Благословени са очите на младите моми, благословени са очите на младите момци, благословени са очите на всички хора, от които любовта излиза. Очите ни да носят Божията любов. Не трябва да се срамуваме от любовта, но трябва да се радваме, че можем да проявим Божията любов. Сегашният живот се нуждае от изобилие. Вода има, но превозни средства няма, няма хора, които да разпространяват Божията любов и хората страдат от жажда. Казвате: „Как да обичаме?“ Как можем да обичаме човек? Когато една мома срещне един стар дядо, на когото краката са оцапани с тиня, какво трябва да направи? Да му измие краката. Когато младата мома срещне един човек, който е гладен, какво трябва да направи? Ако тя иска да прояви любов, трябва да му сложи хляб. Ако младата мома срещне едно дете, което иска плодове, да му набере плодове. То е любов. Любовта навсякъде можем да проявим.

Сега вие ще кажете: „Учителю, знаеш колко ти е страдала главата от любов.“ Аз не съм срещал хора, които да страдат от любов. Които страдат от безлюбие, милиони съм срещал. Те страдат от безлюбие, а мислят, че от любов страдат. Да страда някой от любов, не съм срещал. Човек, щом прояви любовта – той е здрав, светлина има, топлина има, мир има, радост има, весел е, всички богатства идат. То е безсмъртие. Ако проявите любовта, ще дойде безсмъртието. Когато хората се научат да любят, ще бъдат свободни от смъртта. Ние умираме по единствената причина, че не любим. Усъмним се в любовта и умираме. Щом се усъмниш в любовта, умираш. Щом повярваш в нея, оживяваш, възкръсваш. Казвам, не губете вяра в любовта, ще бъдете всякога живи. Сега вие питате дали Господ ви обича. Имате право да питате. Но аз ви питам, вие обичате ли Го? „Не сме Го намерили.“ Човек, който обича, намира. Който не Го е намерил, не е обикнал. Сега работата седи в туй, че Господ ви е обикнал и ви е намерил. Всеки ден излива Своите благословии във вас. Вие още не сте Го намерили. Някои сте Го зърнали. Казва: „Не си струва да се ходи много далече. Тия чукари горе...“ Това, което Бог прави за вас, и вие го правете за другите. Христос казва: „Както Ме Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих. Ако Ме обичате, ще опазите Моите заповеди.“

Днес за първи път ще се усмихнете. Огледайте се на огледалото. Тогава снемете тази превръзка. Има нещо старо, снемете го. Някои хора са много сериозни, когато са влюбени. То е преструвка, сериозността. Стиснал устни. Някои, които нямат любовта, се преструват, че имат любов, устата отворена. Отворете устата да има нещо турено в нея. Когато устата е затворена и няма нищо турено, не е красива. Красотата седи да е затворена и да има нещо турено, да е пълна. Красота е, когато е празна, да е отворена. Само онези къщи, в които хората живеят, да са затворени. Сега празни къщи има затворени. Новите къщи трябва да се отворят на хората. Вратата на безлюбието трябва да е отворена да влиза свободно. Щом влезе любовта, да се затвори сърцето. Първата усмивка направете съзнателно. Кажете: „Господи, ще ни простиш за голямата погрешка, която сме направили досега, че не сме се усмихвали. Не знаехме как да се усмихваме.“ Някой казва: „Не искам престорено...“ Като не се усмихваш, не е ли престорено? Сериозен като си, не е ли престорено? Усмивката е естественото състояние на човешкото лице. Вън от усмивката всичко е престорено. Единствено естествено положение на човека е усмивката. Човек се усмихва, понеже е доволен. Някой път е весел, усмихва се. Усмихвай се на хубавата мисъл, която Бог му е дал. Усмихвай се на хубавото желание, което изтича от сърцето му. Усмихвай се на действията на своята душа. Радвайте се и се усмихвайте на вашия ум. Радвайте се и се усмихвайте на вашето сърце. Радвайте се и се усмихвайте на вашата душа, за да ви се радва и Господ, Който ви е пратил на света да извършите волята Му.

Днес ще ви донесат на всеки едного по една кошничка с плодове. Приемете кошничката и се усмихнете насреща.

„Отче наш“

Десето утринно слово
13 декември 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни