Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1942_12_27 Човешка, ангелска и Божествена Любов27 декември 1942 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 07:36

От книгата "Важни и належащи неща". Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето (Издателство "Бяло Братство")
Съдържание на томчето (Издателство "Жануа-98")


Човешка, ангелска и Божествена любов



„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„Изгрява слънцето“

Ще прочета дванайсета глава от Матея.

„Духът Божи“

За идния път всеки да си донесе Библията и всеки сам ще чете, а които нямат, по двама ще четат. Ще имаме едно ново упражнение. Ще си носите букварите със себе си. Сега идвате без буквари.

Ако ви зададат един въпрос: защо езерата изсъхват или притоците са намалели, или изпаренията са намалели... Старостта какво е в света? Старостта значи езеро да се е изпарило. Тук-там е плитко, може всеки да го прегази. Трябва да разбирате органическата страна на живота. Казвате: „Човек трябва да бъде чист.“ Но чистотата е един органически процес. Без чистота процес не може да стане. Запример, ако природата не прояви светлина и топлина, никакъв процес не може да стане. Това са стимули. Всяко нещо има свой стимул. Сега запример ние мислим, че знаем много неща, и ги забравяме. Наскоро дадох една песен на български мотив. Казвам: „Изпейте песента.“ Забравили сте я. На ноти са я записали, и не може да я изпеят. Ритъмът не съвпада с такта. Казват: „Забравихме.“ Щом дойдем до онзи ритъм на любовта – любовта има ритъм, един ритъм има в човешката любов – човек трябва да знае: този ритъм създава мъчението и смъртта. Пак е любов, но винаги в човешката любов човек страда. Дали в началото на любовта, или в края на любовта, но тия работи ще го сполетят. Ще изпие горчивата чаша. В духовния свят любовта още не е съвършена, там ще стане разделение. Ритъмът на любовта разделя хората. Които се обичат, заедно не могат да живеят. Отблизо не могат да живеят. В Божествената любов законът се изменя. В Божествената любов човек оживява, става безсмъртен, всичко се примирява. Сега може да запитате защо е така. Че как трябва да бъде? Каква философия имаме в ума си, като питате защо е така? Ами как трябва да бъде? Ти отиваш на извора и понеже не искаш да носиш тежък товар, вземаш малка стомничка, която събира едно кило. Напълниш я и питаш: „Защо тази стомна събира едно кило, защо не събира сто кила?“ Каква философия има тук? Трябваше да вземеш някакво голямо буре. Ти искаш в едно кило да събереш сто кила. Възможно ли е? В света има места, гдето налягането е толкова голямо, че на един квадратен сантиметър тежат седемдесет и пет кила. Значи един квадратен сантиметър не можеш да го повдигнеш, тежи седемдесет и пет кила.

Сега, както аз ви гледам, по някой път доста весело ми става как преписвате вашите задачи. Като не може да разрешите някоя задача, преписвате. Дойде някой, и ми говори за любовта, пък виждам, преписал отнякъде. Той никаква любов няма. Той се запалил, казва. Като му измеря любовта – сто градуса. На сто градуса едва можеш да опържиш яйца. Сега, тъй като ви говоря, някои, които мислят, че имат голяма любов, възмущават се. Имате право да се възмущавате. Да кажем, не можеш да пееш. Защо не можеш да пееш? Нямаш любов. Всеки човек, който има любов, пее. Човек, който не може да пее, какво мога да му кажа? Мършавия човек, като го видя, че му хлътнали очите, казвам, че не го хранят добре. Като видя един мършав кон, зная, че господарят му не го храни. Храни го със суха слама, ечемик не са му дали, четат му се ребрата. Каква философия има в това? Знай, че този кон не е хранен. Ако на нас започнат да ни се четат ребрата, какво показва? Мислиш ли, че като започне да се четат ребрата, имаш право верую? Мислиш ли, че при господаря, у който живееш, се отнася добре? Да се не лъжем. Като си оправен, господарят е добър. Сега аз не говоря за натоварване, защото под думата оправен разбирам, че органическа материя има, мускули има, не говоря за мазнини. Мазнината е като свинската мас, много користолюбива. Трябва да сгорещят сланината, за да даде нещо от себе си, другояче не дава. Хората знаят това, и турят сланината на огъня, топят я. Някои от вас даже живи хора ги топят. Гледам някой, турят го на тигана, изваждат му сланината. Човек живее, пекат го, пак го турят на огъня, извадят му от сланината и после казват: „Да го турим в тигана.“

Помнете едно правило: всяка мисъл, която дойде в човека не по пътя на любовта, тя носи страдание на човека. Всяко чувство, което дойде не по пътя на любовта, без подтика на любовта, не носи нищо добро. В добрия живот всички неща, които се раждат в любовта, са Божествени. Мисли, които се раждат в любовта, са Божествени. Чувства, които се раждат в любовта, са Божествени. Отстъпки, които се раждат в любовта, са Божествени. Туй е максима. Сега трябва да минете през човешкия живот в Божествената любов. Тя минава през смъртта. Ангелската любов минава през разделянето, а Божествената любов минава и заминава. Отдето мине, разтопява леда. В човешката любов човек в леда остава, замръзва. Казвам: с човешката любов ще останете на земята, с ангелската любов ще останете между ангелите, а с Божията любов ще отидете при Бога. Каквато ви е любовта, там ще бъдете. Не е лошо при хората да останете, те ви привличат. Ако имате ангелска любов, ангелите ви привличат. Ако имате Божия любов, Бог ви привлича. Ще ме попитате защо е така. Ами как трябва да бъде? Едно дете, което едва може да извади едно кило вода, толкоз му е силата. Дойде, който е силен, извади десет кила, по-голяма е силата му. Онзи, който изважда много вода, силата му е голяма. Хващат ви някъде разбойници и ви обират. Питам ви: защо ви обраха? Защо е туй желание на разбойниците да ви оберат? Ако пишете една тема върху този въпрос, как бихте го развили? Да напишем една тема „Защо разбойниците са ни обрали“. Как бихте я написали? Че разбойникът може да ви обере или от любов, или от омраза. Ако ви обира от любов, ще ви остави пет лева, колкото за харчлък. Другите ще ги вземе, той ги счита за късмет. Казва: „Тия пари са късметлии, вземам ги, да те помня. Тези пари ще помня, че съм ги взел от този, когото обичам.“

Вие, като обичате някого, обирате го. Има млади сестри и стари сестри, млади братя и стари братя. Щом обичате някого, и, хоп, целунете го. Че то е разбойничество. Без да го питате, хващате го и го целувате. Той си трие лицето. Аз ще ви кажа, аз по този начин не бих целунал никого. Защо? Защото как ще целувам една къща, намазана с киреч? Когато ще целуна, не трябва да има нищо грозно, Божествено трябва да има. Като ще целунеш някого, освен че не го целуваш, чистиш му лицето. Доста прах има по лицето. Така вие се заразявате. Най-първо, като искаш да целунеш някого, ще носиш гъбичка, ще очистиш мястото и после ще го целунеш. Така е по-хигиенично.

Вие се смеете. Целувката е проводник на известни сили. Не е лоша целувката. Има целувки, като целунеш човека, или в него ще произведеш, или в тебе ще дойде светлина. Има целувки, след като целунеш човека, ще се яви топлина. Ако по български целуваш, по български ще те целуват. Ако по английски целуваш, по английски ще те целуват. Ако по Божествено целуваш, по Божествено ще те целуват. Не можеш да избегнеш последствията. Някой път вие мислите, че имате Божествената любов. Трябва да ви дам уроци по Божествената любов. Аз още мълча. Казвам как гори слънцето сърцето. Кога сърцето не е горяло? На животните гори сърцето. Как не гори? Нека вземем за пример защо природата е направила така. В света, най-първо, човек, за да дойде на земята, трябва от невидимия свят двама или трима ангели да донесат човешката душа. Туй може да го вярвате или не, но казвам, че като един миг може да го вземете. Някой път един ангел, някой път два, а някой път три ангела довеждат човешката душа на земята. Когато са три ангелите, душата е Божествена. Когато са два, тя е ангелска, а когато един ангел я донася, тя е човешка. Аз тълкувам така. Тази душа те я свалят, направят я толкоз малка, че да не се вижда. Като я носят в пространството, никой да не вижда какво носят. Като дойдат на земята, обиколят три пъти. Там има врата. Намерят вратата и влязат през тази врата. Тази душа ще се въплъти. Занесат я на майката. Майката, като приеме душата, подпише, че я приема. Тя е като малко семенце. Както земята приема семето, така и майката приема душата. След туй ангелите се върнат по пътя, по който са дошли. Тази душа гледа и мисли, че е на небето. По едно време, като гледа, че ангелите ги няма, вижда едно чуждо същество и започне да плаче. Тя мисли, че са я излъгали, оставили са я някъде, не я познават. Гледа майката, гледа бащата – всичките чужди хора. Те започват да я милват, да я утешават, казват: „Ще дойдат онези.“ Тя пак надуе гайдата, пак плаче, плаче за ангелите горе.

Сега, тъй както човешката любов има една усмивка, ангелската любов има друга усмивка. Божествената любов има друга усмивка. Нали сте се влюбвали? Разглеждали ли сте, когато любите, как се усмихвате? Немарливи сте, да огледаш, да се видиш. Поне онези, които ви обичат, нали сте ги гледали каква е усмивката им? Вие ще ми кажете: „Тия работи са стари, говори ни за Божествените работи.“ Какви са Божествените работи вън от любовта? Величието на човека е в човешката любов. Извади човека от човешката любов, и човек нищо не струва. Извади един ангел от ангелската любов, и той нищо не струва. От тия два свята човек може да се извади, но от Божествената любов не може да се извади. В нея няма сянка. И ангелската любов може да престане, понеже и тя е със сенки. Понеже Божествената любов е без сенки, тя не престава.

Христос може да Го видите по три начина. Имаме три начина за любовта: по човешки може да Го любите, по ангелски може да Го любите и по Божествено може да Го любите. По човешки като любим някого, ще го приемем на гости много добре. Нагощаваме го и след това казваме да плати. То е човешкото. В ангелската любов, още като видиш човека, ще кажеш: „Плати.“ После ще го приемеш. Точно обратното е на човешката любов. В хората започвате много учтиво, приемате ги много добре, а между ангелите, като отидеш, най-първо, казват: „Плати.“ Като платиш, ще влезеш и ще си свободен. А при хората, като влезеш, не плащаш в началото, а като излизаш ще платиш. В ангелската любов, като влизаш, ще платиш, а като излизаш, нищо не плащаш. В Божествената любов ти си свободен – и като влизаш, и като излизаш, нищо няма да плащаш. Вие да имате една ясна представа, това е фигура. Никакво друго обяснение не може да се даде. Казвате: „Ангелска любов.“ Ще плащаш в началото. Като платиш, отваря се вратата. Не плащаш ли, вратата е затворена. Казва Христос: „Който не се отрече...“ Вие думите на Христа не можете да ги разберете. Казва: „Ако не се отречеш от баща си и от майка си, не можеш да бъдеш Мой ученик.“ Ако не платиш, не може да влезеш. Вие искате да идете при Христа, без да платите. Ако не се отречеш по ангелски, всичко ще платиш в началото.

Някой дошъл при мен, казва: „Да вляза.“ Казвам: по човешки ще влезеш. Как искаш да влезеш: по ангелски или по човешки? По човешки ще те пусна, но като излизаш, не те пускам навън свободен. Ще влезеш свободен, няма да излезеш свободен. По ангелски няма да те пусна да влезеш свободно, но като влезеш, свободен ще бъдеш. Това вече има смисъл. Казва Христос: „Ако не се отречеш, ако не вдигнеш кръста си...“ То е пак ангелска любов. Ще вдигнеш кръста, значи ще платиш. По човешката любов, като проповядваме на хората, казваме: „Ти като дойдеш при нас, Господ ще те благослови.“ Да, ще те благослови, но в края ще има дърво. Я вижте онази млада булка, как ѝ хвалят момъка. Три–четири пъти ще ходят женихи, ще хвалят момъка, че той е такъв добър. Момата повярва. Като се ожени, една–две години той е добър, а на третата година той я поступа малко. То е човешката любов. Тя иска да излезе, а той не я пуща. Защо иска да излезе? Приета е добре тя, но понеже не плаща, затова я бият. По същия закон и мъжът е бит от жената. Сега тези неща ви казвам, за да бъдат ясни в ума ви. Някой искате да обясните защо е страдал. Не плащаш. Влязъл си, пък искаш да излезеш по човешки. Щом не искаш да платиш, ще те бият.

Сега вие можете да попитате: „Защо е тъй?“ Тъй го намирам, така е. Ако ние нямаме тия разграничения в любовта, тогава няма да имаме една ясна представа. Имаме местоимението: аз, ти, той, ние, вие. Аз – първо лице, ти – второ лице, той – трето лице. Другояче ако кажеш, тази мисъл не е ясна. Като кажеш аз, значи първото лице в теб говори. Аз те обичам по човешки, ти ме обичаш по ангелски, а той – по Бога. В човешкия свят аз – противоречие имаме. Всеки човек, който казва: „Аз те обичам.“, по човешки е това. Така е в моите схващания. Ти ме обичаш по ангелски, Той по Бога ме обича. Той, който по Бога обича, ти, който по ангелски обичаш, и аз, човекът, по човешки обичам. Туй не е ваше разбиране. Вие казвате аз, Божественото, аз обичам. Онзи, който е създал света, Той е турил аз. Ние, щом казваме аз, обичаме. В нас любовта е едно отражение. Или имате думите аз ви обичам. Това е най-малката любов, с която човек може да се справи или от която може да почерпи, защото, най-първо, трябва да започне с човешката любов. И ти ще преминеш в ангелската любов, докато дойдеш в Божествената. Страданията на човешката любов са сянка. Без страдание човешката любов е непонятна. Без разделението ангелската любов е непонятна. Там, дето има разделение в любовта, щом се делим, то е ангелско подбуждение. Щом страдаме, е човешко. Щом страдаш, това е сянка на човешката любов. Ще приемеш, че тази сянка е необходима. Степента на сянката ще ти даде едно понятие за човешката любов и ще я направи понятна. Ако има любовта ти страдание, ти се ползваш. Ако ангелската ти любов има разделение, ще те отдели. Казва Христос: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене.“ Това е любов, която дели. Казва: „Да се не делим.“ Ти никъде не си. Любовта, която не носи страдание, тя не е любов, не е човешка любов. Ще работиш. Идеш да работиш някъде, нали имаш страдания: пришки, мехури излизат по ръцете. Любов е това. Трябва да имате ясна представа за любовта. Вие говорите за любовта, и цяла една каша е, мамалига. Тия глупави богословски определения оставете, те са били хубави неща за времето, но така не се говори. Да имаме една ясна представа за любовта. Страданието е една необходимост за човешката любов. Тия страдания не трябва да бъдат мъчение, то е друга любов, още по-ниско стои. Щом е страдание, човешка любов е. Щом е мъчение, излезли сме от областта на човешкото, надолу сме слезли. Щом има разделение, качили сме се горе при ангелите.

Казвам, когато страдате, радвайте се, понеже любовта ви е реална. Страданието показва, че любовта е реална, показва, че ти обичаш въпреки всичките противоречия, които съществуват в света. Щом не можеш да обичаш, не си никакъв герой. Всички, които се занимават с любовта, са герои. Човек, който е извън любовта, не е герой. Геройство е да знаеш да отстояваш. Бият го, той е герой. Носи страданията, не отстъпва. Той носи разделението, не отстъпва. Когато в страданието не отстъпваш, когато в разделението не отстъпваш, ти си герой. Ако при първото страдание се откажеш, какъв герой си тогава? Сега ще обясним. Искаме ние да говорим как е станало първоначално. Най-първо, ще възприемеш въздуха. След туй ще почнеш да говориш с този материал, който си приел отвън. След като говориш, пак приемеш, и пак говориш. Ако не приемеш въздуха, не можеш да говориш. Някой казва: „Не може ли другояче?“ Как ще бъде другояче? За да се образува любов между майката и детето, майката трябва да го носи девет месеца. Ако тя не го носи девет месеца, не може да се образува тази любов. Ако вие не можете да страдате за някого, вие не го обичате. Ако страдате, само при страданието човешката любов е реална. Туй да го знаете. Човек не може да излезе от областта на човешкия живот без страдание.

Сега по някой път аз ви говоря, ще имате Божието благословение. Че ако вие не можете да носите страданието, ако вие не можете да носите всичкото страдание на земята, нямате човешката любов. Човешката любов носи всичките страдания на земята. Тази любов, след като носи всичките страдания, влиза в другия свят, и там всичкото разделение може да го носи. В Божествения свят всички противоречия любовта ги превръща и всичко става любов. Всичко в Божествения свят става любов и обич. Когато аз говоря за любовта и обичта, аз подразбирам Божествения свят, който работи в нас. Той е основата. Докато дойдем до разбирането на любовта и обичта, трябва да минем през двата вида любов. През човешката любов на страданието – не че любовта е страдание, но те се явяват като една необходимост. Любовта понася тия страдания, за да ги превърне. Като влезем в ангелския свят на разделението, и там любовта ще ни помогне. Дойдат ли страданията, употребяваме любовта. Всички страдате от криви избори. Да имате една ясна представа. Всяко приятелство без любов е престъпление. Всяка женитба без любов е престъпление. Всяко раждане на земята без любов е престъпление. Човек не може да се повдигне без любов. Всичко, което вършим на земята по човешката любов, трябва да имаме страдание, да сме платили заради него. Страданието е плащане. Щом не сме платили, то е крадено. Казва: „Той ми подари.“ Подаръкът от друг свят е. На земята подаръци няма. Какво ще ти подари някой? Какво ще ви подари умрелият, като оживее? „Ще ми даде пари.“ Парите не са негови, то е лъжа. От себе си какво ще ми даде? Казва: „Аз го обичам.“ Че ти не си любов да го обичаш? Щом го обичате, Бог е дошъл да плати заради вас. Като казваш: „Аз го обичам.“, значи Господ плаща, аз гарантирам. Ти се опълчиш, и казваш: „Като моята любов няма друга, трепери ми сърцето.“ Че трепери сърцето, трепери. Но кое сърце не трепери? Нали всичките сърца треперят? Любовта е един акт за Бога. Това да знаете. И човешката любов е акт на Божията любов. Страданието е само един резултат. Туй трябва да се знае. Ще съзнаваш, че ако тази любов носи страдание, всички страдания са Божествени. Ако тази любов не изнася всичките страдания, тя е слаба. Щом изнася страданията, ти усещаш една радост в себе си, едно удоволствие. Щом пренесеш страданията, усещаш радост; щом не пренасяш страданията, скръбта иде. Скръбта се радва, че не може да носи страданията. Щом не може да носи страданията, скръбта ще дойде.

Аз гледам, тук има сестри, затворили се някъде, и казват, че няма любов на земята. Как няма любов? Така не се говори. Това са заблуждения. Има любов, човешка любов има. Най-първо, обич, после страдание. Казват, че нямало любов. Искат на земята Божествена любов. Туй го няма на този свят. Докачи се някой, разгневи се. Няма какво да се гневиш. Остави този гняв. Сърди се, че не го обичат. Гледай му ти ума. Какво ще се сърдя на бакалина? Бакалинът казва: „Плати!“ Ще трябва да му платя. Що ще се сърдя, че не ми е дал? Казва ми: „Не можеш да излезеш навън.“ Изваждам, плащам. Страдам, обичам, олеква ми.

Та казвам: не предавайте лъжливо. Аз не обичам лъжата. Не предавайте лъжлива любов. Нищо повече. Не искам да ви говоря за бъдещата любов.

„Учителю, за тебе сърцето ми гори.“ По някой път аз затварям прозорците, пускам пердетата. Казват: „Какво прави Учителят?“ Като не са пуснати, гледам, кой как мине поглежда, надникне. Някой път не искам да гледам, и пускам пердетата. Не искам да гледат и видят какво върши любовта, човешката любов, ангелската любов, Божествената любов. Какво престъпление има? Ако е човешка любовта, уча ги как да носят страданията. Ако е ангелска любов, уча ги да понасят разделението. Другото, ако се върши, то е безпредметно.

Та казвам: да имате една чиста мисъл. Някои мислят и казват, че Учителят обича някого повече. Не говорете така. Вие нямате представа какво е любовта. Обичам някого повече – шишето е по-голямо, повече събира, по-тежко е. Не че аз го обичам. Той тежи повече. Нищо повече. Друг казва: „Той не обръща внимание на мен.“ Оставете тия работи. Как няма да обръщам внимание на един певец, който пее хубаво? Ако кряка като жаба, какво внимание ще обърна? Да иска жабата за един велик артист да мине или аз да се спра да я забавлявам. Сега искам да разсъждавате и за в бъдеще гледайте да имате една философия. Англичаните имат особена философия. Германците имат особена философия. Българите имат особена философия. Русите имат особена философия. Мязат си хората, всичките хора си мязат. Другояче как ще разберете Евангелието. Виж какви заблуждения има. Ако не празнуваш събота, в Царството Божие не може да влезеш. Че ако само с празнуването на съботата в Царството Божие може да влезеш, лесна работа е. Други пък казват: „Ако не се кръстиш.“ Че и ако само с кръстенето в Царството Божие може да влезеш, лесна работа е. Но само с кръстене и само с празнуване съботата работата не върви. Казва някой: „Аз правя добрини.“ Но и с правене на добрини не се влиза в Царството Божие. В Царството Божие се влиза само с любов, нищо повече. Туй го помнете. Да ви говоря истината. С любов се влиза в Царството Божие. След като влезеш с любов, тогава пък се проявяват всичките добродетели. Само любовта носи всичките условия, за да се проявят великите и малки добродетели в човека. Без любовта добродетел не може да се прояви. Може някой да ме заблуждава и да иска да ме убеди, че е златен, пък той е позлатен. Като изтрия позлатеното, отдолу остане медта. Върви един приятел, млад човек, гледа една мома, много красива, лицето ѝ гладко. Той се възхищава, запалва му се сърцето. Казвам му: „Това, което виждаш, не е естествено. Тази краска на лицето не е естествена, това е намазано. Мазилка е това.“ Някой се въодушевил, говори много. И то е мазилка. Тия мазилки аз ги не искам. След малко ще видиш този въодушевения с четири реда сълзи. Не съм против сълзите, не съм и против мазилките. Аз, ако намажа, ще кажа: „Туй е една хубава мазилка.“ Една картина е красива, но мазилка е там. Каква красота може да има в тази боя? Човек сега говори за козметика. Има органическа козметика на любовта. Любовта има най-хубавата козметика за мъже и за жени. Като ги начерви, начерви ги хубаво, внесе нещо хубаво. Сега аз говоря за онези от вас, които искат да влязат в ангелската любов. Ще държите изпит. Ще държите матура на човешката любов, на страданието.

Христос казва: „Ако някой не вдигне кръста си и не Ме последва...“ – това е човешката любов. Да вдигнеш кръста си, то е човешка любов, страданието ще носиш. Пак казва Христос: „Който обича баща си и майка си повече от Мене...“ Не смесвайте „който вдигне кръста си“ и „който обича баща си и майка си повече от Мене“. Те са две различни идеи. Да носиш кръста си, това е човешка любов. Да напуснеш баща си и майка си, това е разделяне – ангелска любов. Ти се разделяш от живите същества. Кръстът е мъртъв, мъртъв е кръстът. Ти ще вдигнеш този кръст да го носиш. Ти обичаш някого, носиш чувала с жито, ще ти благодари, комуто го носиш. Когато младата мома напуща бащиния си дом, тя обича баща си и майка си. Нейния възлюблен обиква заради жертвата, която е направила, че е напуснала баща си и майка си. Две съзнания има. Напуща съзнанието на майка си и на баща си и влиза в съзнанието на свой възлюблен. Когато съзнанието на бащата и на майката е едно с дъщерята, гдето отива дъщерята, и те отиват, тогава няма разделяне. Щом техните възгледи са различни, разделение има.

Сега не искам вие да се самоосъждате, понеже вие сте влезли в едно училище. Туй, което сте минали, е една необходимост. Този живот, който минахте, не че е лош, но вие трябва да имате право понятие за любовта. Не че пътят, по който вървите е лош, но неразбирането на пътя, там е погрешката. Всеки човек, с когото завързвате приятелство, трябва да знаете, че трябва да носите от неговите скърби, и той трябва да носи от вашите скърби, взаимно помагане да има. Човешката любов разбира взаимно помагане. Помагане, носене. Разболее се някой. Друг, който е здрав, ще носи тегоба. Той като се разболее, взаимно си помагат. Човешката любов изисква взаимно помагане, жертва се изисква.

Сега някои от вас искате да сте ученици, започвате да проповядвате. Аз ви проповядвам едно учение, което поддържам. Толкоз години аз искам да ви дам пример. Единственото нещо, което ме държи между вас, не е нито вашата похвала, нито вашата любов. Божията любов е, която ме държи. Заради Божията любов трябва да издържим. Казвам: „Толкоз разбират засега, толкоз правят.“ Колко пъти сте се сърдили, какви ли не работи сте правили. В ума ви гледам, някои сте недоволни. По някой път аз се чудя от какво има да бъдете недоволни. Кое е онова, което ви кара да бъдете недоволни? Нищо не сте внесли в света, всичко ви се дава даром, и при това вдигате скандали. Какво сте внесли? Ще дойде младата снаха, нищо не е донесла, разправя как е живяла при баща си. Зная как е живяла. Разправя: „Нашите как живеят...“ Щом тя е сприхава, аз зная, че баща ѝ и майка ѝ са били сприхави. Ако баща ѝ и майка ѝ не бяха сприхави, и тя не щеше да бъде. Тя иска да каже, че у тях е бил ангелски живот. Ангелският живот е у нея. Тя е направила жертва, а тя още не се е запознала с човешката любов. Тя е напуснала баща си и майка си, с ангелската любов е започнала. Дошло е време за човешката любов. Щом започнеш с ангелската любов, ти не трябва да се жениш, нищо повече. Женитбата е в страданието. В разделянето женитба няма. Умираш, жениш се. Като умираш, развеждаш се вече. Сега аз искам да ви избавя от едно страдание.

Сега често ви угощавам с много хубави ястия. Ястието е много хубаво, много вкусно, но след като се минат два–три часа, ще започне нещо да се преобръща в стомаха и ще го повърнеш назад. То е човешка любов. Яденето не е било хубаво. Доброто ядене човек не трябва да го повръща назад. Всяко чувство, което повърнете, то не е в съгласие с човешката любов. Всяка мисъл, която повърнете, тя не е в съгласие с човешката любов. Всяка постъпка, която повърнете на земята, тя не е в съгласие с човешката любов. Според моите схващания бакалинът ти е взел повече пари. Не се връщай да вземеш парите си, понеже ще направиш една погрешка. Нека мине от тебе, остави. Един лев ти дал повече, какво трябва да правиш? Не го връщай. Сега вие казвате, че трябва да върнете. Не го връщайте. Ако вие отидете на нивата и сеете повече, отколкото трябва, ще съберете ли семето? Сято е вече. Или си сял по-малко? Пак е свършено. Неизбежно е. Трябва да братяса. Като сееш повече, не се меси. И като сееш по-малко, оставете нещата тъй да си вървят, не се меси. Тебе ти взел един лев повече, считай, че не ти е взел нищо. Тия пари са останали. Той ти е изял лева. Това е заблуждение. Този човек е взел толкова, колкото трябва. Или че ти си дал един лев по-малко, считаш, че си го подял. Ти се заблуждаваш. Или пет лева ти е изял, считай, че нищо не ти е изял. Казвате: „Изяде ми парите.“ Пари ядат ли се? Сто лева ти взел, ядат ли се парите? Той е касиер, в банката останали. Един ден, като дойдете на земята, ще каже: „Заповядайте.“ Може би след четирийсет, петдесет или сто години тия пари ще станат няколко хиляди. Казвате: „Подяде ми един лев.“ Не правете въпрос, че те подял, нищо не те е подял. Ти се заблуждаваш. Нито ти си го подял, нито той те е подял. Зарадвай се, че ти е дал един лев повече. Ако мислиш, че ти е дал повече, там е заблуждението. Той на тебе ти е дал един лев, понеже изяде един лев на друг, и сега той ти дава повече онова, което е подял. Той плаща прегрешението, понеже някога на тебе ти изял един лев. Или ти си изял някога един лев, и от тебе сега ти изядат. Считайте, че работата е квит.

Този морал няма да го предавате на другите. Аз ви давам един морал за самите вас, да може да прогресирате. Не да кажете: „Нашият морал какъв е?“ Нашият личен морал какъв е? Може да ви кажа какъв трябва да бъде моралът на ангелите. Три морала има сега, по които се водим: човешки морал, ангелски и Божествен. От три становища гледаме. Не се смущавайте за един лев, че ви подял някой. Благодарете на Бога и се радвайте. Понеже той ви подял един лев, да не мислиш за него. Като ти подяде един лев, напиши му едно писъмце и му турете още пет лева: „Усещам, че вие имате нужда от пари. Остана един лев онзи ден и още пет лева ви давам възнаграждение отгоре.“ Ако пък бакалинът, който ви е дал един лев, той усеща, че ви е дал, и той да тури в плика на вас още пет лева, нищо повече. Тъй бих постъпил аз. Като човек в човешката любов, тъй както постъпвам, това е правото. След туй може да му пратя още пет лева. Сърцата ни така ще станат по-широки, ще имаме едно ново разбиране.

Казвате: „Защо Бог така направи света?“ Дойде малко страдание, и вие задавате въпроса защо Господ, като е направил света, дошъл някой, взел ви една чаша вода. И вие казвате: „Защо ми взе водата?“ Радвайте се, че е изпил една чаша вода. Идете и си напълнете друга. Туй е лично за вас, което ви говоря, опитайте го. Никога не проповядвайте едно учение, което вие не сте изпълнили. Туй, което сега проповядвате, вие не го изпълнявате, по човешки и по ангелски не го изпълнявате, и по Божественому не го изпълнявате. Нямате плодове. Дойде някой и пита: „Прогресирал ли съм?“ Аз считам един човек, който се е научил да носи страданията, че е прогресирал. Виждам един човек, дошъл до разделението, че е прогресирал. Наближава Божественото.

Тези неща са лично за вас. Няма какво да разправяте вашите погрешки на другите. Вие виждате някой път десетима по една линия и вие седите на същата линия. Мине някой, усмихне се. Вие не знаете на кого се усмихва този човек. Той познава едного, усмихне се. Вие искате да знаете на вас ли се усмихва, или не. Ако знаете на кого се усмихва, какво решение ще дадете? Защо се усмихва той?

Веднъж минавах в Борисовата градина и, гледам, една красива мома на двайсет години хванала един момък под ръка, вървят. Като минах, тя ме погледна, усмихна се и на мене ми говори с погледа си, казва: „Забавлявам това дете.“ Казвам: „Много хубаво.“ И аз ѝ се усмихвам, казвам: „Много хубава забавачка.“ Тя ме погледна много мило, иска да каже: „Учителю, ти няма какво да мислиш, аз го забавлявам.“ Казвам: „Много хубаво правиш, забавлявай го, носи страданието. Той иска да го галят.“ Казва: „Той ще прогресира един ден и ще има моята любов. Още не съм му казала. Тупа му сърцето. Сал ме пита, но аз мълча.“ Този разговор стана в десет–петнайсет секунди. Всичката история тя ми разказва, и аз казвам: „Всичко, каквото правиш, е много добро.“ Че тебе те срещне Господ, кажи му истината, усмихни се. Ти се начумериш. Не се чумери. Не казвай: „Отгде се намери да дойде“, но се усмихни. Много приятен поглед. Никакво користолюбие нямаше. Някой ще каже: „Отгде го знаеш?“ Един закон има в усмивката. Казвам: нека нашите човешки усмивки показват едно удоволствие, че можем да носим страданието, което човешката любов изисква. Страданията ги изисква човешката любов като корени, за да може тази любов да се усили и да минем в ангелската любов. Не трябва да бъдат механически тия страдания. Ако страданията ги носим на драго, те са на място.

Майка Му искала да Му говори. Христос се спира и казва: „Кой е майка Ми?“ Христос се спира при Божествената любов и казва: „Всеки, който върши волята Божия, Ми е майка и брат. Кой е майка Ми? Кои са братята Ми? Всеки, който върши волята на Отца Ми, той Ми е майка, брат и сестра.“ В нас Божествената любов трябва да е сложена в глъбините на нашата душа, за да се примирим. Тя е, която примирява или извежда човешката любов, извежда и ангелската любов. Божествената любов е по средата – като център, от който се поляризират. От една страна, излиза човешката любов, а от другата – ангелската, а в центъра е Божествената любов. Тия неща трябва да ги разберете, да не се самозаблуждавате, защото ще срещнете много противоречия. Казвате, че някой се излъгал в любовта. В любовта няма лъжа. Невъзможно е в любовта човек да се излъже. Човек, който ви обича, никога не може да ви излъже. Може да се преструва, преструвка може да има, но да ви излъже не може. Скритност има, но то е по отношение на другите хора. Като ви погледне, четете в погледа, че ви обича. Всеки път, когато посрещнете слънцето, като изгрява, нали показва, че ви обича. Ние имаме един пример в любовта.

Слънцето ни търси. Като изгрява, търси ни, да ни даде. По човешки ние го посрещаме. Вечерно време, като залязва, взема всичко. То по човешки постъпва. Сутрин каквото даде, вечер го взема. Като изгрява и като залязва, по човешки постъпва. Слънцето, като изгрява, по ангелски не постъпва. Като дойде близо до зенита приблизително, то е ангелската любов. Тогава е много горещо. Ние търсим сянка или търсим къщи да се скрием. Едва сега носим човешката любов. Като изгрява слънцето, е човешка любов, като дойде на обед, не е човешка, а като залязва, е пак човешка.

Та казвам: най-първо, научете се да изявявате човешката любов, да носите страданието геройски. Да ви е приятно, че можете да носите от любов страданията. Не да се прегърбим, но герои да сме. Каквито и противоречия да са, да бъдем герои. Няма по-красиво нещо – да носи човек страданията от любов по човешки. Когато цялото човечество един ден се научи да носи страданията с любов, ще имаме втората фаза: „Да бъде волята Ти, както е между ангелите.“ Ангелите вече знаят, сега ние се учим. Когато се научите да носите страданията, вие ще разберете човешката любов. Когато се научите да се самоотричате, вие се учите на ангелска любов. Когато дойде да обикнете всички, да не правите разлика между всичките, то е Божествената любов. Но то е далечно нещо. Сенки нали има в живота? Казвате: „Божествена любов имаме.“ В Божествената любов не се засенчва. Щом любовта се засенчва, не е Божествена, тя е човешка. Помнете, Божествената любов не се засенчва.

Напредналите души може в живота си само веднъж, дваж, три пъти да зърнат Божествената любов в целия си живот от сто и двайсет години. Туй го наричат пробуждане на космическото съзнание, когато човек види, че Божията любов блика навсякъде. Всичко е светлина, една област свещена. Сега човешката любов туряте за Божествена или Божествената ще направите ангелска. Човешката любов, каквото и да я правите, е човешка. Не че това е лошо, но така е. В тази любов, ако ти не можеш да носиш страданията, ти по-нагоре не можеш да идеш. След като се научиш да носиш страданието, да ти е приятно да носиш страданието, тази любов ще те въведе между ангелите. Вие сега мязате на художници, нарисували сте картини и сте направили изложение на картините си. Като дойде някой гениален художник, ще покаже грешките, ще покаже как да нарисуваш човешката уста. Много художници не знаят как да рисуват устата. В средата на устните има едно място, и всичкото изражение се намира там, в средата на устните. И в очите има едно особено изражение. Някои от вас, като ме гледате, примигвате. Вие криете нещо. Няма какво да криете. Иска да скрие някой, че ме обича. Гледай му ти ума. Или аз да скрия, че го обичам. Няма какво да крия. Тя самата любов е скрита. Тя не е нещо материално. Любовта носи живота, носи знанието, носи свободата, носи движението, носи учението, носи работата. Една любов, която не носи знанието, която не носи свободата, една любов, която не носи живота, една любов, която не носи учението, движението и работата, това не е любов. Дайте на живота любовта, която е в него. Гледайте някой човек – има смущение, че няма екран. Някои хора, понеже нямат платно, на което да се отрази, поглъща се, не отражава любовта ви и затова не го обичате. Поглъща всичката любов и като дупка тъмен е. Може да поправите този човек, да се тури един екран, да може да даде отражение. Някой пък фокус няма. Някой път една картина не е ясна, понеже не е дошла на фокуса. Ако вие не намерите този фокус на човешката любов, картините ще бъдат неясни. Може погрешката да е във вас. Ако е във вас, намерете фокуса; ако погрешката е в него, кажете: „Той да намери фокуса.“ Кажете му: „Фокусът на любовта ви не е верен.“ Той може да ти каже: „Фокусът на любовта ти не е верен.“ Или по-напред трябва да дойде, или по-назад, за да бъде ясна картината. Аз ви препоръчвам и на вас, някои от вас трябва да се оттеглите назад, по-напред сте отишли. Някои от вас трябва да отидете няколко крачки напред. Трябва да стане разместване напред и назад, че всеки да отиде на фокуса си, да се фокусирате. Искам сега всички да се фокусирате. Тогава може устата ви да бъде спокойна. На някои устата са свити. Не измъчвайте устата си, защото горната устна е любовта, а долната е обич. Не измъчвайте любовта или обичта. Най-първо, проявете любов към устата си. Оставете бърните си свободни. Благодарете на Бога, че горната ви бърна и долната ви бърна са свободни. Изпратете една добра мисъл на тия клетки, които са в устните ви. Като пратите най-хубавата мисъл на горната и долната си бърна, тогава дайте една хубава усмивка.

Всякой път аз, като срещна човека, нещата за мен са ясни. Преди време срещам една мома, тя ми се усмихва. Срещам я след две години, тя ме гледа сериозно. Женена е сега. Любовта не признава женитби. Женитбата е извън любовта. В любовта това са Божествени отношения. Срещам я като душа и я поздравявам с усмивка. Тя мисли, като ми се усмихва или като не ми се усмихне, че ще наскърби мъжа си. Ако аз не ѝ се усмихна, то е наскърбление. Аз се усмихвам: много добре е направила, че се е оженила. Родила едно дете, усмихва ми се. Много добре е станало, че е родила детето. Срещам мъжа ѝ, и на него се усмихвам: „Много добре е станало, че си се оженил.“ Всяка работа, която става с любов, заслужава усмивка. Някои казват: „Направих една глупост.“ Глупостта става без любов. Всяко нещо без любов е глупаво. Всяко нещо с любов е разумно. Носиш страданията с любов, разумно е. Носиш страданията без любов, това е глупост. Да носиш страданията с любов е трудна работа. Доста трудни работи някой път правим.

(Учителят прочете от книгата „Светът на великите души“ следното: „Туй, което не остарява, е дрехата на любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на истината.“)

Сега всеки трябва да направи една реформа в себе си, не колективно. Не мислете как другите мислят. Всеки от вас как трябва да мисли е важно. Най-първо, в себе си питайте Божествената любов, питайте в себе си Господа как трябва да постъпите. Ние някой път сме като авторите, всичко знаем. Казваме: „Това не е любов.“ Че кое е любов? Не е ли човешката любов, която носи страданията? Всяка любов, която носи страданията, е човешка, благородна. Любов, която не носи страданията, не е благородна. Да имате определение що е човешка любов. Любовта, която носи страданията с радост, е човешка. Сега на земята сме, и с радост да носим страданията. Да се радваме, че Господ ни е дал тези страдания. Да се запознаете с човешката любов. Щом станете по-сериозни, знайте, че сте по-долу от човешката любов. Докато се научите като плувец да плувате във водата, вие може да се давите. Докато човек не се научи да плува, той се дави. На земята колко мъчно е да се научи човек да ходи. Колко пъти той пада. Десет, двайсет, сто и стотици пъти човек пада, докато се научи да ходи. Докато се е научил да ходи, колко е патила главата му, колко пъти е плакал. Сега краката на любовта трябва да бъдат здрави, за да добием равновесие. Да носим страданията, не да падаме. Не е лошо, че сме падали. Сега говоря на онези от вас, които са проходили. Които не са проходили, те за друг път ще останат. Не е лошо, че не сте проходили. На тях ще им кажем: „Пъплите.“ Че да пъплим не е лошо. Доста животни има, които пъплят. Някои на четири крака ходят. Не е лошо. Човек на два крака ходи. На теб е дадено да носиш страданието с радост. Казвам: носете страданията в живота с радост. Не мъчението, но страданията носете с радост, за да дойде Божието благословение върху ви.

Изпейте една песен.

„Аз мога да любя“

Сега кое е по-добро, слънцето ли да се съобразява с нас, или ние да се съобразяваме със слънцето? Нека върви слънцето по своя път, ние да се съобразяваме с него. Ние можем да кривим накъдето искаме. Ако речем то като нас да криви, не зная какво би станало. Нашата любов, както и да се криви, е на място, но Божествената любов да върви по своя път. Да излезем да я посрещнем. Какво слънцето прави, да считаме, че е право. Всяко едно отклонение, което човек прави, да не считаме, че е лошо. Не считайте, че е направена една погрешка. Паднали някъде, радвайте се. Окаляли сте се някъде, радвайте се. Направили сте добро, радвайте се. Щом сте се окаляли, ще се очистите. Считайте, че тази кал се е докоснала до вас, казва: „Моля, моля, много те обичам.“ Остави тази кал, тя те е обикнала. Вечерта, като изсъхне, с четката малко политически кажи ѝ: „Навън сега. Без позволение си се качила.“ Забелязвам, някои от вас, като вървите, вие имате голямо понятие за себе си, а гледам, кал по гърба ви. Други нямат кал. Аз съм срещал само един българин, който много ми хареса. Това беше преди петдесет години. Той беше в Шумен, наричаха го Чистия българин. Той, като върви, в най-калния ден не се окалва. Той върви по камъчетата, но си носи една кърпичка и където се окаля кракът, веднага го очиства. Друг човек не съм виждал, щом се окаля, спре се, изчисти си обущата, и винаги обущата му са чисти, стъпва полекичка, внимателно.

Научете се да се усмихвате. Някой път вие се показвате много сериозни. Някой път сте скръбни. Не е лошо да си скръбен. Лошо ли е, че са се явили облаци? Хубаво е, на място са. Тия облаци ще донесат Божието благословение. Всякога небето да е ясно, не е хубаво, пък и всякога да е влажно, не е хубаво. Да благодарим на Бога за разумността, която съществува в природата. Християнският свят сега се изправя. Тия страдания идат за изправления. Християните не са спазили ония закони, които Христос проповядвал. Не са направили жертвата, която трябваше да дадат. Сега милиони хора измират. Тия жертви трябваше да се дадат преди милиони години. Сега те се дават за неизпълнение на закона за любовта. Защото, или по любов ще жертваш, или по закон – не може да се избавиш от жертвата. Или доброволно, или насила ще жертваш. Не чакай да дойде силният и каквото има да му дължиш, да платиш. Иди сам плати на силния. Той, като дойде, с лихвите ще ги вземе. Ти иди сам при силния, нищо повече. Когато някоя канара иде, не стой на пътя ѝ, да те прегази. Отдалечи се, отвори ѝ път, тя ще те прегази. С усмивка носете страданието. Много мъчно е да се усмихнеш, когато си скръбен. Знаеш колко мъчно е да се усмихнеш, когато си скръбен.

Сега аз, като отида в бакалницата, плащам щедро. Ни най-малко не го считам за брат. Много давам, защото много дава. Не го считам това за щедрост, но гледам да изпълня закона. Като нямам звонкови, не отивам да взема на вяра. На вяра не е хубаво, защото на вяра, то е ангелски свят. Вие искате на земята на вяра да взимате. Там е всичката погрешка. Един лев имаш, за един лев купи. Два лева имаш, за два лева купи. Три лева имаш, за три лева купи, не искай за повече. Сега вие искате на вяра или на заем ще вземете оттук-оттам. Това са неразбории. Някои от вас казвате: „Не живеем добре.“ Ще кажеш: „Аз съм първият, днес реших да живея добре. Ще нося страданията. Не че досега любов не съм имал, но досега не съм се подчинил на любовта.“ Любовта казва: „Доброволно носи страданията.“ Страданията ще дойдат един ден, ще ни турят на бойното поле и искаме, не искаме, ще се жертваме. Сега, като сме свободни, да решим да изпълним. Никой не ви заставя. Ако сега не се решите да се жертвате, един ден на бойното поле ще отидете. Тази война ще се прекрати, но след тази война ще дойде друга война, по-голяма, в далечното бъдеще. Ако сега вие не се научите да носите с радост страданията в тази война, ще бъдете на фронта, и никой не може да ви избави.

Та казвам, сега да се избавите от заблужденията за кармата. Божията любов носи жертви. Ангелската любов носи разделението. Човешката носи страданието. Искаш да работиш, дръж човешката любов. Искаш да бъдеш свободен, дръж ангелската любов. Търсиш истината, дръж Божествената любов. Който търси истината, да търси Божествената любов. Който търси свободата, да търси ангелската любов. Който търси работа, трябва да търси човешката любов.

Ако някой от вас не може да носи страданието, понеже аз съм впрегнал един вагон, остави място в него. Който не може да носи, на вагона отгоре ще го турим.

„Отче наш“

Дванадесето утринно слово
27 декември 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни