Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1942_12_27 Търсете, хлопайте, искайте!27 декември 1942 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 07:39

От книгата, "Проявление". Неделни беседи (1942–1943). Том I (беседи 1–20). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето





Търсете, хлопайте, искайте




„Отче наш“

„Кажи ми ти Истината“

Ще прочета част от 11-а глава на Лука – от 5-и до 14-и стих.

„Духът Божи“

Търсете, хлопайте, искайте – разбирам разумно искане. Какво се разбира под думата „разумно“ искане? – Разумно искане е, в което има повече светлина, топлина и сила. Ние сме влезли в една фаза, дето се изисква едно ново схващане за живота. Ако ние постарому схващаме живота, на никакъв край няма да излезем. Човек е излязъл из водата. Ако се върне във водата, какво ще добие? Като влиза сега във водата, е направил параход. По-напред във водата е плувал като риба, сега пътува с параход, има всичките удобства.

Ние, съвременните хора, сме се научили да разваляме. Най-първо, нямаме една представа колко време е взело на невидимия свят, докато се създаде човешкото тяло. Само тялото да се създаде колко време е взело, в това тяло докато се вложи човешката душа, да се приспособи, да се образува човешкото сърце, да се създаде мозъкът, човешката разумност. Даже най-учените хора нямат ясна представа колко време е взело. Те мислят, че човек с целия мозък мисли. Казват: „Умен човек е.“

Философът е философ, защото отпред на челото си има два центъра, които са изпъкнали и там е философията. Той търси причините на нещата. Който няма тия центрове, той с философия не се занимава. Някой е набожен, но горе на главата си, на най-горната част на темето, има един друг център, едно чувство, което прави човека набожен. Който няма туй чувство развито, казва: „Това са празни работи.“ Някой човек обича красивото – има една линия на челото отстрани. Който я има, обича красивото, който я няма, не обича красотата. Някой човек е паметлив – на средата на челото има един център. Казва: „Без памет може ли?“ – Не може.

Най-първо ние трябва да се съобразим с реалността. Без реалността животът няма смисъл. Що е реалност? – Туй, което може в даден случай да изпълни нашия ум, нашето сърце и нашата душа. Търсете реалността. Реалността на миналото я няма. Това са наши понятия – минало, бъдеще и настояще. Миналото не ограничава реалността, нито настоящето, нито бъдещето я ограничава. Те само показват кога реалността може да се прояви.

В религиите, когато представят Бога, представят Го такъв, какъвто не е. Няма същество, което да е било по-изопачено представено, в по-изопачена форма, отколкото образът на Бога. Как [ли] не са го представяли. Изучавайте само историята и ще видите какво са мислили, какви изопачени образи са създали. Египтяните са имали свещен бик – Апис, свещена змия, свещена котка, и т.н.

С нашите криви понятия ние изучаваме себе си. Защото, какъвто е нашият Господ, и ние мязаме на Него. Вземете един говедар, който дълги години пасъл говеда – замязва на говедата. Овчарят, който дълго време е пасъл овците, маза на овците. Някой, който много години е пасъл свини, замязва на свинете. Придобиват се чертите. Щом дружиш с лоши хора, придобиваш техните черти. Ти добиваш навиците им, похватите им.

Казвате: „Да си поживеем на Земята.“ Ти живееш, работиш 50–60 години на Земята и тамън си забогатял, дойде смъртта, тури те в гроба, дойдат твоите малки братя, започнат да чоплят и да вземат от тялото ти. Ти седиш при тялото, те оттук откъснат, оттам, ден след ден късат, ти ходиш, обикаляш, не можеш да си помогнеш. Най-после те изядат. Какво ще бъде положението ти, като ти изядат тялото? Какво ще остане? Кое е реалното, като ти вземат тялото? Нашите добродетели са минали. Кое е реалното тогава? На съвременните хора не може да се говори на опит. Те казват: „Като умрем, тогава.“ Турците имат една поговорка, казват: „Теле дойде, говедо си отива.“ Едно класическо изречение.

Аз турям една форма: Бог е създал света за учение, да се учим. Понеже някои хора са влезли, които са изопачили Божия План, и сега туй училище ни се вижда странно. Странно е, понеже странен човек работил. Има примесени неща в живота. Казва: „Унаследих някои работи от дядо си, там е лошото. От баща си унаследих някои черти, там е лошото. От майка си унаследих, там е лошото.“

Човек трябва да носи онези неща, които са вложени първоначално от Бога в неговата душа. От унаследените работи трябва да се освободи. Те са човешки. Бащата му бил пияница и той станал пияница, унаследил. Баща му обичал да пооткрадва и той обича да пооткрадва. Вълчето, което се ражда от вълка, на него прилича. Баща му ходил да дави овцете и малкото вълче отива да дави. Бащата лисичко ходил да дави кокошките и малкото лисиче, и то отива. И то е като баща си кокошкар. Унаследени неща. Туй, което лисицата прави за кокошките, то не е Божествено. Вълкът което проявява за овцете и то не е Божествено. Те са техни изобретения, после предадени на живота.

Та казвам: Ние в себе си трябва да направим едно цяло преобразувание. Някои мислят, като дойде Христос на Земята, Той ще оправи всичко. Те мислят, като че Той ще вземе восък, ще го стопи и ще го излее. Ако така се учеше, то е лесна работа. Сега някои мислят за няколко хиляди години да станат добри. Ако след един милион години можете да станете добри, то е нищо. Благодарете се. Казват, че 8000 години, откак човек е на Земята. Окултистите поддържат, че има 18 милиона години, откак човек е дошъл. Преди това човек пак е живял на Земята, но понеже условията са били много лоши, човек дошъл да създаде Земята за сегашните хора.

На Бога му трябват разумни хора. Ако отидеш в една библиотека, какво те радва? – Радва ме една библиотека, пълна с класически съчинения, които могат да ме ползуват. Ако е пълна само с романи и разкази, какво ще ме ползува? В романите най-първо е героят или героинята. Този, който написал романа, мисли комичен, драматичен или трагичен да напише. Ако иска да напише комичен, ще постави героите в смешно положение, ще ги осмее „а ла“ Дон Кихот и Санчо Панса. Те са измислени, за да се осмеят Средните векове. Дон Кихот е идеалист, из въздуха ходи, има някаква Дулцинея, заради нея всичко прави. Санчо Панса е практичен човек. С магаренцето си ходи. Ако Дон Кихот се подигне, и за него ще бъде добре. Той е много практичен. Като четете „Дон Кихот“, виждате, той три дена е царувал и колко умно е постъпил. Знае как да управлява. Сега ние не трябва да играем ролята на Дон Кихот или на Санчо Панса. Ако си краен материалист, ти си Санчо Панса. Ако си краен идеалист, ти си Дон Кихот. Някъде е за предпочитане да си Санчо Панса, на друго място е за предпочитане да си Дон Кихот. Виж, Дон Кихот е незлоблив. Той гледа овцете, напада ги, овчарите го набиват, а той мисли, че някакво геройство е направил. Вижда воденица, сражава се, че го вдига воденицата, върти го, а той мисли, че е извършил някакво велико дело.

Сега в съвременния свят има християни, които казват, че са обърнали някого към Бога. Обърнали го някого, накарали го да вярва. В Америка има една секта, които не признават такова обръщане. Те казват: „Ние не вярваме в едно обръщане към Бога, догдето и кесията не се обърне.“ Ако човек се е обърнал, а кесията не се е обърнала, не е обърнат човек. Когато кесията се обърне с него заедно, то е обръщане. Обръщането, то е обхода. Тази обхода не трябва да бъде механическа. Трябва да има динамика в нея, органическа трябва да бъде.

Ако един човек, който живее в света, не съзнава, че в света има един център... Под „център“ разбирам туй, Разумното, Което е създало всичко. Какъв е този център, ние не можем да определим. Какво е всъщност Бог, ние не можем да определим. Туй, което ние не можем да определим, е Бог. Туй, което не търпи никакво определение, то е Божествено. Туй, което се определя, то не е Божествено, то е проявление на Божественото. Човек сам по себе си не може да го определиш.

Три неща [има], от които човек се влияе: човек се влияе от светлината, влияе се от топлината, влияе се от силата. Влияе се от мисълта, влияе се от подтиците на своята душа. Ти имаш известен подтик, ти мислиш, че чувствуваш. То е чувството. В чувството винаги има топлина, приготвена в светлината. [Светлината е] най-възвишеното състояние, отгдето тази материя трябва да се сгъсти. Защото чувството съдържа по-гъста материя, подтиците – още по-гъста материя. Ако ти не си запознат как да функционираш с рядката материя, с гъстата и с най-гъстата, как ще се справиш с живота?

Ние казваме: „Защо светът е създаден така?“ Създаден е хората да се раждат и умират. Какво ще кажеш? Може да протестираш, може да кажеш, че светът е лошо направен. Родиш се, учиш се, учиш се и като остарееш, започваш да забравяш онова, което си учил. Раждаш се невежа, ставаш учен и после пак се връщаш към невежеството. Човек иде от тъмнината, влиза в светлината и пак отива в тъмнината. Смъртта е тъмнина.

Сега, разумното искане в света кое е? Безсмъртен е само Бог в света. Всеки, който иска да стане безсмъртен, трябва да се запознае с Бога, трябва да изучава кое е благоприятно на Бога. Трябва да изучава кое на нас е благоприятно и кое на Него е благоприятно. Слънцето няма да изучи нас, ние ще изучим Слънцето. То изпраща своята енергия както знае. Ние трябва да изучаваме Слънцето, как трябва да приложим тази енергия. Тъй, както сега изучаваме Слънцето, ще ни причинява вреда. Ние го изучаваме доста механически.

Слънцето има три фази. Нашата висша разумност се регулира от слънчевата енергия. Нашето сърце, то се регулира от Слънцето, деятелността ни се регулира от Слънцето. Вие мислите, че от ума излиза светлина. Ни най-малко умът не носи засега светлина. Ако вземете ума, мозъкът е студен. Мозъчното вещество е най-устойчиво. В него има голямо напрежение, то издържа. При разните болести тялото може да изгуби 30–40 кила, мозъкът не се губи, много устойчив е. Мозъкът се намира под друго влияние. Единственото, което е свързано със Слънцето, то е сърцето – слънчевият възел. Най-близо до сърцето е слънчевият възел, или душата е, която е свързана със Слънцето.

Сега хората отричат, че човек има душа. Какво има човек? – Тялото е облекло на душата. Реалното е душата. Тя е организирана. Външната обвивка е тялото. Сърцето [и умът], това са спомагателни органи. Умът е неговото осветление, сърцето е неговото отопление. Понеже живеем в един свят студен, трябва ни топлина. Сърцето създава топлината. Както ние имаме отопление, така сърцето носи отоплението, а осветлението е човешкият мозък. Ако нямате осветление, ако нямате светлина, каква ще бъде вашата мисъл?

Да кажем, обичате някого. Трябва да имате някакъв повод за обичта си. Вие обичате някого. Защо го обичате? Ти обичаш водата, понеже тя ти доставя нещо, което ти е необходимо. Ти обичаш въздуха, понеже е необходим. Обичаш хляба, понеже е необходимост. Любовта е необходима за нас по единствената причина, че тя носи живота в себе си. Животът е необходим, понеже носи знанието в себе си. Знанието е необходимо, понеже носи свободата в себе си. Свободата е потребна да се движим свободно. Движението е потребно, понеже ще има учение, ще се учим. Учението е потребно, че като се учиш, ще знаеш как да работиш. Те са свързани едно с друго.

Казва някой: „Аз искам да живея.“ Да живееш е най-великото изкуство в света. Като някой музикант, който изучава някой инструмент. Пианист, цигулар или артист – той трябва да разбира нотите много добре.

Да кажем някой път, че ти се енервираш. Щом се енервираш, станеш вече нервен, носът ти започва да се изтънява. Тогава трябва да знаеш, че ако се изтъни съвсем, ще се скъса конецът. Не трябва отвърстията на носа да се слепят – тогава ще се развалят гърдите. Колкото отвърстията са по-развити, по-добре е. Щом се раздразниш, хвани върха на носа си с пръста си. Той разбира. Побутни носа си с пръста. Носът разбира какво е. Или най-първо го помилвай.

Ти като се нервираш, пипни носа си – ще омекнеш. Тогава ще кажеш хубавата дума, ще уредиш работата. Ако не са думите, ще създадат голям скандал. Не знаеш как да се справиш с носа си. Вие попитайте носа си как да се справиш. Вие как правите работата? За мен реално е да пипам носа си. Бог не ми вдъхна диханието през устата, но вдъхна през носа. Господ в носа вдъхна диханието и човек стана жива душа. Бог дал разумен подтик чрез носа. Тия клетки вътре, които образуват носа, са много разумни. Вие мислите, че само вие сте умни.

Това са наши богословски вярвания, кое верую е право и кой прав вярващ. Аз наричам „прав“ вярващ да говори с въздуха. Аз наричам „прав“ вярващ с водата да се разговаря. Аз наричам „прав“ вярващ да знае да говори с хляба, както хлябът да говори с него.

Тия работи няма да дойдат изведнъж. Има неща, които трябва да учим. Назад сме останали. В онези богати библиотеки всичките възможности са. Ние седим и чакаме. Младата мома седи, мисли, че някой ще мине, ще дойде да я направи щастлива. Туй, което никога няма да бъде. Никой момък не може да направи една мома щастлива. Никоя мома не може да направи един момък щастлив. Никое дете не може да направи майка си щастлива, нито майката да направи детето щастливо.

В служението на Бога може да дойде щастието. Като обичаме Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, като служим на Бога, от Него идат благата. Ако майката предаде Любовта на Бога на детето си както трябва, и детето ще предаде онази Любов на майката, която иде от Бога. Детето предава нещо от себе си. То е изпратено да предаде нещо и майката е изпратена да предаде нещо. Майката мисли, че детето ще израсне, герой ще стане, да я гледа. Аз доколкото виждам, нито едно дете не е гледало майка си, а много деца са създали повече скърби, отколкото радости на майка си.

Откакто съм дошъл и в 66 (на ул. „Опълченска“ 66 (в София), където Учителят е живял) са се извървели хиляди, [хиляди] са се извървели, за да ме питат „Къде е синът, къде е бащата ми?“ Какво да му казвам? Казвам: „Баща ти иде с тебе.“ Той върви, баща му – подир него, и пита: „Къде е баща ми, на онзи свят ли е?“ Казвам: „Баща ти е от дясната ти страна.“ Казва: „Защо аз не го виждам?“ – „Сляп си.“ Виждам, учени хора турили микроскоп и виждат това, което обикновените хора не виждат. Този микроскоп увеличава 2–3–10 000 [пъти], а сега има и 100 000 [пъти] увеличават. Вижда човекът много неща. Казвате: това е заблуждение. Има едно око вътре, което трябва да го развием. Това се нарича едно Божествено състояние.

Не считайте това, което ви говоря, за нереално. Аз ви говоря за реалността на живота. Единственото същество, което може да ви направи разумни, красиви, силни в света, единственото същество, чрез което можем да постигнем всичко, то е Бог. Той е толкоз чувствителен, няма по-чувствителен от Него. Той влиза в нуждите на най-малките същества и промисля за тях. Той държи всичко в ума си и каквито нужди имат съществата, Той ги задоволява. Няма нещо в света, което Бог да не е предвидил и да не ни задоволи. Само Бог не задоволява нашите желания, които ние сме създали. Стига е да постигнем онова, което Бог е създал.

Ние си създаваме изкуствени желания. Ние казваме: „Без пари не може.“ Добре, отиваш ти да се къпеш в морето, без пари не можеш ли да се къпеш? Ако туриш 4–5 кила на врата си, от тях какво ще остане, като влезеш в морето? За в бъдеще разменната монета каква ще бъде? – Аз да им дам. Бъдещата разменна монета ще бъде една малка усмивка. Като идеш при бакалина, ти ще се усмихнеш и той ще ти даде на вяра. Той ще те попита от какво имаш нужда, ти ще се усмихнеш и той ще ти даде захар, хляб. Ти ще се усмихнеш и ти ще се качиш на трена, там ще те пуснат. Дойде кондукторът и ти ще му се усмихнеш. Ожени се някой, малко е скаран, дойде, ще му се усмихнеш. Яденето не е сготвено, жената не е сготвила – ще се усмихнем и за 5 минути ще бъде готово.

Сега вас ви се вижда невъзможно това. Невъзможно е тъй, както сте вие сега, при сегашното разбиране. Туй, което аз говоря, е невъзможно сега. С бързия трен трябва 250 години да пътуваме, за да идем на Слънцето. С обикновена биволска кола потребни са няколко милиона години. Но ако пътуваме със светлината, за 8 минути можем да отидем на Слънцето. Ако се движим с бързината на светлината, за 8 минути ще отидем на Слънцето. Може да следваш университет на Слънцето. Ще отидеш за 8 минути, ще учиш там, ще се върнеш за 8 минути – 16 минути отиване и връщане. Може да живееш на Земята и да ходиш на Слънцето да се учиш. Казвате: „Как е възможно, милиони години трябват да идеш на Слънцето.“ За един бърз трен 250 години трябват. Сега, за да бъде разбрано за 8 минути отиване на Слънцето, трябва някой да е ходил. Ако някой каже тъй: „Аз ходих“, какво ще кажете?

Вие всички сте излезли от Слънцето, забравили сте. Земята е излязла от Слънцето. И вие с нея излязохте от Слънцето. Тази история, когато Земята се е отделила от Слънцето, е цяла епоха. Когато се ражда от Слънцето, всички взехте участие, гласувахте. Сега сте забравили за това гласуване. Като излезе Земята отвън Слънцето, вие бяхте станали на прах. Господ дойде, взе този прах, събра го, организира го. Вашата душа, която се скиташе из пространството, я взе и с диханието я тури в тялото. Каза: „Бъдете разумни, втори скандал да не вдигате.“ Защото, от Слънцето като излязохте, вдигнахте скандал.

Той ги тури в рая, пак дигнаха скандал. В Небето човекът – мъжът, дигна скандал. Изпъдиха го оттам. На Земята жената дигна скандал и пак ги изпъдиха из рая. Човекът на Земята нямаше възможност да се изкушава. Жената се изкуси, че тя даде от плода на мъжа, тя стана причина за второто изкушение на Адама. Жената изкуси мъжа, тя като падна, имаше място за изкушение. Адам не можеше да се изкуси втори път. Той казва: „Аз ядох попарата горе.“ Господ му каза: „Няма да ядеш от забраненото дърво.“ Жената яде от забраненото дърво. Мъжът е направил една погрешка. То е погрешката на ангелите. Те паднаха. Те са разумното – мъжът. На Земята паднаха жените.

Най-първо Христос, Един, Който слезе от Небето, свърза ангелите, после свърза хората с мекия елемент. Всичките мъже и жени трябва да се обърнат и да приемат Любовта в света. Единствената врата, през която можем да се върнем и да разберем на опит живота, то е Любовта. Ако вие бихте приели Любовта, ще имате един опит. Може да излезете преспокойно от вашето тяло и да направите екскурзия до Месечината, до Слънцето, да идете и да се върнете. Ама не трябва да разправяте на хората. Туй, което е видяно на Слънцето, не може да го предадете на човешки език. Туй, което сте видели на Месечината, не може да се предаде с човешки език. Може да [се] предаде само нещо частично. Как е възможно човек да живее на Месечината? 150 градуса студ има. Човек със земен организъм не може да живее там. Как е възможно човек да живее на Слънцето при [15–20] милиона [градуса] топлина? При 30–40 милиона [градуса] топлина разумни същества живеят и тази топлина е приятна заради тях. Топлината е отвън, не е в самото Слънце.

Сега, физическите работи са свързани с разумния свят. Всички ония прояви на живота, които не са свързани с процеса на Любовта, са опасни за живота. Всеки процес, който не е свързан с Любовта, той носи смърт, защото Любовта е едностранна, не е пълна. Положителното и отрицателното на Земята не са еднакво силни, вследствие на това при раждането човек приема повече и оживява, после отслабва и умира. Любовта носи живота и когато животът отвътре е отслабнал, човек умира. Любовта, която иде от Бога и когато Обичта у човека е слаба, вследствие на това губи се равновесието. След като изгуби равновесието, човек постепенно отслабва и умира. Ти ще идеш в друг свят и после отново ще дойдеш да се преродиш.

За в бъдеще човек ще пази туй равновесие. Той ще дава възможност на всичките клетки, които образуват неговия организъм, да живеят хармонично. Човек не трябва да изтезава ни ръцете, ни краката, ни стомаха, ни очите, ни дробовете – трябва да се научи да живее един отличен живот. Ти постоянно плачеш. Защо ще плачеш, защо ще изтезаваш очите си? Защо плаче човек? – Като не му дадат нещо, плаче. Ученикът, като не му турят висока бележка, плаче. Като не го посрещнат добре, плаче. Всички хора страдат, че не са добре посрещнати, не са добре оценявани.

Ние искаме от хората това, което сами не правим. Ако аз искам хората да ме оценяват, аз трябва да ги оценявам, аз най-първо трябва да вляза в тяхното положение. Бащата и майката трябва да влязат в положението на своите деца, трябва да ги заченат добре. Трябва да разбират много хубаво науката на най-добрите условия, трябва да ги заченат добре. Не всякога се ражда добър човек. Има гениални дни, в които се раждат гениалните. Има талантливи дни, в които се раждат талантливите. Има обикновени дни, в които се раждат обикновените хора. Всеки човек зависи в какъв ден е роден. Щом си роден в обикновен ден, ти обикновен ще бъдеш. Ако на Земята не си роден гений, гений не можеш да станеш. Ако някои мислят светии ще станат... Трябва да си роден светия.

Сега някои правят възражения, какво е писано в Библията. Какво е писано в Библията? – „Дигни кръста си.“ Аз виждам, хората носят кръст на дрехите, на шапките, навсякъде кръст. То е емблема.

Кръстът е един разумен акт. Той е образуван от ума, сърцето, душата и духа. Четири направления. Отгоре е духът, долу е душата, вляво е умът, вдясно е сърцето. То е кръст. Да направиш един кръст, значи да призовеш духа, душата си, сърцето си и ума си в една работа. Вие не викате ума, мисълта, че тази работа ще успее? Ония, които изучават електричеството, знаят сменните фази, които стават на положителното и отрицателното електричество и тогава могат да работят. Положителното у човека е долу, отрицателното – горе. Сега мислите, че положителното е горе. Казвате: „Глава има.“ Главата е създала всичките мъчнотии. Главата за нас е отрицателно. Много студена е главата, една студена, неразумна жена е и хвърля всичката вина на сърцето. Сърцето е опетнено, огрешено, по причина на ума.

Човешките души се огрешиха от неразумните ангели. Ангелите, които участвуваха в създаването на Вселената, не можаха да устоят и те развалиха човешките сърца. Затова именно Господ прощава на тях. На змията казва: „Понеже ти си направила туй, затова твоята глава ще бъде смазана, разумността ще ѝ се отнеме.“ На жената казва: „Ти ще раждаш в скръб, за да се облагороди сърцето ти. Още веднъж да не правиш погрешка.“ На мъжа казва: „Понеже ти послуша жена си, ще ореш нивите, да се научиш да мислиш.“

Тази нива трябва да орем, трябва да раждаме с ума. Ако с ума не можеш да раждаш, ако със сърцето не можеш да раждаш, ако с душата не можеш да раждаш, какъв човек си? Вие казвате: „Аз жена не искам да бъда, мъж искам да бъда.“

Та казвам: Съвременните хора поддържат духа. Що е един народ? – Един народ е една велика душа, един велик дух, в един народ има едно велико сърце, един велик ум, всичките свързани заедно. Всичките хора, които образуват тоя народ, са малки клетки. Ако не са свързани с тази Първична Причина, да живеят, какво бъдеще може да има един народ?

В Стария Завет Господ казва: „Елате да разсъждаваме.“ „Опитайте Ме“ – казва Господ. Как ще опитате Господа? „Опитайте Ме със закона на Любовта, за да Ме разберете.“ Ние трябва да опитаме Господа с Любовта. Ние се сърдим на Господа, както пророк Иона. Опитайте Бога чрез закона на Любовта. Дръжте мисълта в ума си, че е разумно Същество и че няма по-добро от Него. На Него като се гневиш, какъв ти е халът? На туй благото Същество ако се сърдиш, тогава какъв човек си? Ти трябва да имаш пълно доверие в Него. Ние нямаме едно пълно доверие.

Ще ви приведа един пример, който е реален. Близо до Шумен има едно малко градче, има едно село, няма да ви кажа името. Оттам е взет примерът. Едно младо момиче било на 16 години, имало един дядо, който много го обичал. Казва: „Дъще, да ти дам туй Евангелие, то ще ти дотрябва, като се ожениш.“ Дал ѝ едно хубаво Евангелие. Като ѝ дал Евангелието, тя го турила в сандъка, правила си чеиз и Евангелието останало на дъното. Туряла чеиз, трупала чеиз, напълнила сандъка. Оженила се. След като се оженила, ражда едно момче и умира детето ѝ. В голямата скръб започнала да рови сандъка и намерила Евангелието долу, след 16 години. Започва да го чете. Тя ми разправяше тази опитност. Събира селянки, разправя какво се случило. Казва: „Ако бях чела Евангелието по-рано, синът ми нямаше да умре. Той трябваше да замине за другия свят и [тогава] да намеря Евангелието.“

Та казвам: И вие нареждате чеиза си, туряте го отгоре на Евангелието. Ще дойдат страданията, синът ще [си] иде. Ще намериш Евангелието, да го четеш.

Ако ние, съвременните хора, не можем да турим на работа нашето сърце, ако не можем да турим на работа нашия ум, ако не можем да се хванем за нашата душа и за нашия дух, да следваме наставленията, които те ще ни дадат... Няма по-хубаво нещо [от това] да слушаш доброто си сърце, няма по-хубаво нещо [от това] да слушаш светлия си ум, няма по-хубаво нещо [от това] да слушаш светлия си дух, който ти говори. Няма по-хубаво нещо [от това] да слушаш благородната си душа, която ти говори. С всички тия неща Господ ти говори и трябва да Го слушаш какво трябва да правиш и как трябва да живееш.

Ако ние така бихме живели, щяхме да бъдем гении. Не е лошо да бъде човек гений. Ако бяхме гениални, щяхме да бъдем красиви. Гениалните са много красиви. Гениалните са с отлична красота, очите им са красиви. Геният не гледа направо, но нагоре. Има една дълбочина в един гений. Отлична е главата му, другояче е построена. Особени линии имат гениалните. Един талантлив човек е пъргав, каквото приема от гениалните, веднага го разпространява. Гениалните, талантливите и обикновените съставят един човек. Обикновеният човек е тялото, талантливият е сърцето, геният е умът. Светията е още по-горе от гения. Той ги свързва с един свят извън Земята. Не само да бъдеш гений, но светията дава светлина, от която геният черпи своята сила.

Вие търсите някой да ви обича. Единственият, който може да ви обича, то е Бог. Ако ти в този, който те обича, не можеш да видиш в него Бога, Любовта не е силна. Този, който ви обича, този, който ви люби, ето какви са признаците: пръв път като дойде в дома ви, ако сте болен, ще оздравеете. Като дойде този, който ви люби, ако сте беден, ще се подобри положението ви. Ако не сте разбрали живота, ще се заинтересувате. Ако в дома ви който ви обича, дойде, ще се измени целият ви живот. Христос като дойде в света, измени се целият ход на човечеството.

Ние, съвременните хора, страдаме за неизпълнение. Ако бихме ходили по правилата, които Христос даде, тия страдания нямаше да дойдат. Може би 10 милиона хора ще измрат. То е един резултат на миналото, неизбежен е. Трябва да се измени животът, за в бъдеще да не дойде по-лошо. Ако сега не вземем една поука, за бъдеще ще дойде нещо по-страшно. То няма да дойде сега, след хиляди години ще дойде по-страшно, което хората не са [и] сънували. Ще дойде една война и цялата Земя ще пламне в огън, ще се стопи Земята и нищо няма да остане. От цялата човешка култура нищо няма да остане.

Това ще бъде след хиляди години, не сега. Сега войната ще се прекрати. „Ако ония [дни] не се съкратяха, ни една плът не би се избавила“. Бог ще съкрати тия дни. Никога светът не е бил в такова положение, както сега. Туй положение трябва да се измени. Ако не се измени, лошо е за хората. Но понеже Бог ще съкрати тия дни, народите трябва да поумнеят. Всичките народи на Земята трябва да си услужват в Любовта. Всеки трябва да прави жертви. Всеки да пожертвува по нещо и да се решат да изпълнят волята Божия. Не да иска всеки народ да победи, но да изпълни волята Божия. Това е тяхна работа.

Вие какво трябва да правите? И вие воювате. Война има всеки дом. Братя и сестри воюват, слуги воюват, учители воюват, художници воюват, музиканти воюват. Мен ми разправяше един за един италиански [диригент], като се разгневи, като кипне, хвърли палката, с която дирижира, после се извинява, че е хвърлил. Хвърля я, после ходи да я търси. Извинява се, че това е унаследено. Той иска да се извини. Като не може да изяви гнева, хвърля палката. Че може да пукне главата на някого, хич не му идва на ум. Някой път и ние хвърляме палката, казваме една обидна дума. Като каже човек една обидна дума, казва: „Да ме помни“. Ти с дума главата на човека не можеш да пукнеш, но с думата можеш да накараш човек да ти пукне главата.

Тук, в България, преди години имаше един редактор на един вестник, той сега е заминал за другия свят. Той ми разказваше следното: „В нашия род на всеки две години трябва да ни пущат кръв, прихваща ни нещо. Аз, като редактор на вестника, написах две статии, нападнах някого. Намериха ме и като ме биха, пукнаха ми главата. Таман беше времето, когато трябваше да ми пускат кръв. Пуснаха ми кръв. Приятели от провинцията ми пишат съчувствени писма, съжаляват за станалото. Пък аз поумнях.“ Казвам: „Точно навреме дойде пукването. Пукнаха ми главата, когато трябваше да си пусна кръв.“

Ако туй, което направиш, съвпада с пукването на главата, нямам нищо против него, само да не дойде преждевременно. Ако дойде преждевременно, създавам излишни страдания. Казвам: Всички хора са виновати. Той не е разумен, не постъпва добре, това култура ли е, това образование ли е, всичко не е хубаво.

Повикайте на помощ Любовта, повикайте на помощ Обичта, повикайте на помощ разумността, повикайте на помощ силата в света.

Сега аз разглеждам живота. Ние сме носители на добри и лоши качества на миналите векове и неизбежно участвуваме в доброто и злото. Всеки един от нас трябва да работи, за да помага на човечеството. По-добре човек да диша чистия въздух, отколкото нечистия. По-добре е човек да приеме хубавата храна, отколкото нечистата. По-хубаво е човек да приема чистата вода, отколкото калната и нечиста. Турците имат една поговорка, която казва: „Който дава пари, ще му свирят.“ Който дава, това е Любовта. Като имаш Любовта, парите ще дойдат. Ти вървиш и парите отподире вървят. Без Любов, ти ще гониш парите, с Любов, парите ще дойдат. Без Любов, ти ще ходиш да търсиш служба тук-там – не ти дават. С Любов, ти не искаш – турят те на служба.

В Китай живял един беден китаец, един от най-големите китайски мъдреци. Оженил се за една много красива китайка. Обикнала го. Като живели 10 години, тя му казва: „Много си добър, но тази сиромашия, тази беднотия не мога да изтърпя. Може ли да ме освободиш, да намеря някого, да си поживея.“ Освободил я. Намерила друг богат китаец, оженила се за него. След като го напуснала, [след] 5 години, китайският народ повикал този китаец мъдрец да управлява целия Китай. Тя като се научила, дошла при него и му казва: „Можем ли да живеем както по-рано?“ – „Можем.“ Той взел едно шише нектар, излял го на земята и ѝ казал: „Ако можеш да събереш този нектар и да е чист, можем да живеем пак.“

Ние, съвременните хора, мислим като тази китайка и казваме на Господа: „Освободи ни да си поживеем, с Тебе не можахме.“ Ако ти със своя дух не можеш да живееш, ако ти със своята душа не можеш да живееш, ако ти със своето сърце не можеш да живееш, ако ти със своя ум не можеш да живееш, с никого не можеш да живееш.

Да благодарим на Бога за въздуха, който ни е дал, за онези светли мисли и чувства, да бъдем готови на всякаква жертва. Няма по-красиво нещо от жертвата. Жертвата, то е бъдещето. То е съдба. Защото да любиш, то е най-красивото нещо в света. Няма по-красиво нещо [от това] да любиш. Няма по-красиво нещо [от това] да обичаш. Единственото нещо, на което и ангелите се радват, е когато един грешник напусне пътя си и се обърне към Бога от Любов. Голяма радост става между тях, че се е обърнал да обикне Бога.

Казвам: Ние, съвременните хора, ако не можем да обикнем света такъв, какъвто е... Не какъвто не е – такъв, какъвто е. Хубавия свят всеки го обича. Този, лошият свят, да го обикнем. Че този свят в Бога е. Ние мислим, че светът е лош. Не е лош светът. Ние криво разбиране имаме.

Искайте да служите на Любовта. Просете да служите на Любовта. Търсете да служите на разумността. Търси, не мисли на някоя врата да хлопаш. Като намериш Любовта, ще ѝ кажеш: „Ето един, който е готов да служи.“ Всички, които искат да ѝ слугуват, Любовта е готова да ги приеме. И Обичта всекиго може да приеме. Така казвам: Ако направите един опит, ще стане цял преврат във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, ще стане цял преврат в окръжаващата среда наоколо.

Ние, съвременните хора, се срамуваме от Любовта. Защо се срамуваме от Любовта? Единственото нещо, което ни въздига, е Любовта. Тя внася живота. Без Любов ще бъдем мъртви, без разумността ще бъдем глупави, без сила ще бъдем като червеи. Онова, което ни прави красиви, е Любовта. Тя ни дава тази красота. Като обикнете някого, не го пускате. Какво нещо е Обичта? – Като обикнеш един цвят, ходиш всяка сутрин да го поливаш. Какво ще ти даде този цвят? След като го поливаш, ще цъфне, ще усетиш неговото ухание. Ще кажеш: „Много ти благодаря.“ Какво ще ти даде? – Мекота. Туй цветенце ще ти даде едно чувство, което никога няма да забравиш. Виждали ли сте пръв път като цъфне едно цвете, как се усмихва? Вижте как се усмихва един цвят. Няма по-красиво нещо от усмивката на един цвят.

Ако всяка ваша мисъл не се усмихва, ако всяко ваше чувство не се усмихва, ако всяка ваша постъпка не се усмихва, ако ръцете ни не се усмихват, ако краката ни не се усмихват, ако космите ни не се усмихват... Като се усмихват, те са живи. Всеки косъм по някой път възприема енергия, която идва от Слънцето, от всичките слънца. И благодарение на тия косми човек приема енергия. Затуй човек, като му оголее главата, загубва възможността да поумнява. Докато има косми, може да поумнява, като няма косми, не може да възприема горните светове. Обръснете веждите на един човек, обръснете главата му, смачкайте носа му, какво ще стане с човека?

Вие не знаете какво нещо е красотата. Казвате: уста. В устата има една хубава черта. Някой се влюбва в устата, някой се влюбва в носа. Има помръдване в носа, има помръдване в очите ви, в очите ви има един поглед, има помръдване в брадата, в ушите – и в ушите има известна красота. Ако ние не се влюбим в слушането, ако ние не се влюбим в гледането, в зрението, ако ние не се влюбим в уханието, през което иде Божието дихание, което влиза и излиза, какво искаме? Ако ние не можем да обичаме нашите мисли, ако ние не можем да обичаме нашите чувства, ако ние не можем да обичаме нашите постъпки, на какво ще се радваме?

В света се радваме на всичките хора, които са родили хубавите мисли. В света се радваме [на всичките хора], които са родили хубавите чувства и които са направили хубавите постъпки. Те са реалното. В света ние се радваме на хубавите постъпки. Цялата красота е израз на онази Божествена красота. Минават разумни същества, които са взели участие в създаването на Земята – има изложение. Цялата Земя е изложена на разумните същества. Те идват в нас, наблюдават ни и се радват. Казвам: За какво можем да живеем? – Един ден ще почувствувате Любовта на онези, които ви обичат.

Казва: „Просете“. Какво казва Христос? – „Колко повече Отец Небесни ще даде Святия Си Дух на онези, които просят от Него“. Святият Дух, то е Любовта. Който огорчи Любовта, не му се прощава. Човек, който съгреши против Любовта, единствено това не му се прощава. Докато държиш Любовта, имаш спасение; щом оставиш Любовта, няма спасение. Затуй казва: „Който каже хула против Духа Святаго, не му се прощава.“

Така казвам: Нека има във вас нещо свещено, на което да се радвате. Туй свещеното, то е красивото, то е хубавото, в което участвува човешкият дух, в което участвува човешката душа, в което участвува сърцето, в което участвува човешкият ум. Това е единственото, което аз наричам Божествената Любов, която въздига цялото човечество, която работи за него.

Всичко туй, което става, е много хубаво. Бог поправя света. Как ще се поправи светът? – Ще видите как става. Само тук, на Земята, гледайте да имате Любов. И горе ако сте, ще видите как ще се поправи светът, ще видите как става. Само гледайте да имате Любов. Ако имате Любов, ще разберете. Ако сте без Любов, не можете да намерите Вашия Небесен Баща. Този Баща, Който е Любов и Обич, този Баща, Който ви е дал, заложил е Духа Си, дал ви е душа, дал ви [е] ум, сърце, потърсете Го. Потърсете Го вътре в себе си. Туй, което имате, изявете него. Имайте уважение и почитание към всичките хора. Да ви се радват, когато идат напредналите хора.

Ако Слънцето не грееше, какво би станало? Един германски учен изчислил, че светлината, която праща една звезда за цяла година на Земята, [е] колкото Слънцето дава за една шапка. Една звезда дава на цялата Земя толкоз светлина за една година, колкото Слънцето дава на една шапка за един ден да я освети. Ако остане вие да живеете на светлината на звездите, ако остане да уповавате на лъчите на хората, ще останете на сухо.

Ние всинца се нуждаем от светлина. Ние всинца се нуждаем от Любовта. Дотолкоз, доколкото можем да бъдем носители на тази Любов в света, която трябва да преобрази света, дотолкоз може да се ползуваме.

По някой път изпитанията в живота идат да опитаме силата на човешкия живот. Невидимият свят, да ви изпита колко сте силни, ще ви накара да направите ред погрешки, че да ги изправите в едно кратко време. Или ще ви натовари с една чужда карма, с погрешките на хората, да ги поправите, да покажете колко сте умни.

Майката може да поправи своето дете, преди да го е родила. Тя може да го направи гений, може да го направи светия. След като го роди, то е невъзможно да го поправи. Докато една ваша мисъл не се е родила, вие можете да я направите да бъде гениална. Щом веднъж я родите, вече е свършено. Едно ваше чувство може да го направите гениално, докато не сте го родили. Но веднъж роди ли се, не можете да го направите гениално; докато не сте го родили, [може], но веднъж роди ли се, не можете да направите никакво преобразувание в него. Не мислете, че е лесна работа на стари години да се поправите. Не се лъжете.

Тръгнал един млад момък да иде на църква – има един анекдот, – срещнал го дяволът и казва: „Къде, синко?“ – „На църква.“ – „Ти си млад, на хорото иди, поживей си с момите, на стари години, тогава на църква се ходи.“ Той го послушал. Като остарял, пак го среща. „Къде, дядо?“ – „Отивам на църква.“ – „Стар си сега, на стари години трябва да се почива, на млади години се ходи на църква.“

Църквата е човешкият ум. Църквата е човешката душа. Църквата е човешкият дух. Църквата е човешкото сърце. Ти, човекът, да служиш на Бога. Животът във всичките най-долни проявления на човека да се радва, че е един слуга на Бога.

Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът. “ – „Аз съм Любовта, Аз съм Истината, Аз съм Животът.“ Бог ще извърши всичко онова, което искате.

Възлюбете живота такъв, какъвто е сега, за да постигнете онова, което търсите.

„Добрата молитва“

13-а беседа, държана от Учителя
на 27.XII.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни