Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова

Архивна единица

От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя

държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева

ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944

Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98"

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Най-красивият ден

III Утринно слово, държано от Учителя

на 16.IV.1944 г., 5 ч. с., Великден, с. Мърчаево, Софийско

Добрата молитва.

91 Псалом.

Молитвата на Царството.

„Духът Божий“ (тихо).

Ще прочета първата глава от Евангелието на Йоана.

Изгрява слънцето.

Във Вселената има много слънца, милиони слънца. Но само едно слънце има, което ползува земята, което я огрява. Другите дават много малка топлина, много малка светлина. Казвам: Земята единствено може да разчита на слънцето. В съвременния живот хората разчитат на много слънца и съзвездия. Другите слънца са само да се определи времето и събитията, които стават. На английски думата „стар“ значи звезда, значи свети, на български значи стар – човек,на който отслабнали краката. Човек ако разчита на звездите остарял е съвсем, според българина. Всичките стари хора са стари звезди, които не помагат на земята. Сега всинца имате познания, казвате: Христос дошъл да спаси света. Що е спасението? Не може да се обясни. Слушал съм толкоз обяснения досега. Чудя се на обясненията, които проповедниците дават. Христос дошъл да спаси света. Спаси ли го? Ако светът беше спасен, хората не щяха да бъдат болни.

Казвате: Ние трябва да вървим по закон. Закон трябва да има човек, да знае, как да постъпва. Законът за кого е създаден, за здравите или за болните? Закон има за здравите хора, за умните, за добрите хора. За лошите хора няма закон. Те създават закон ограничение. Този закон е съвсем друг. Законът е, който показва пътя на човека, как да постъпва. Да вържеш един човек, да го затвориш в едно здание, то е ограничение. Казват: Закон е. Казвам: Повечето хора имат понятие за закона като ограничение. Това не е закон. Това е едно животинско състояние. В животинското царство големите животни ограничават малките. Наричат го закон. Малките животни не се карат с големите. Малкото животно като види голямото, отдалече отваря път, гледа да бъде колкото се може по-далеч. Защото голямото животно е прокурор, съдия и стражар. Всичко налага. Ако прегрешиш нещо пред него, веднага се разправя по всички правила. Няма кой да те защити. Всъщност има кой да те защити. Не мислете, че животните както постъпват, няма кой да ги защити. И те имат карма, животинска карма има в света. Един вълк, който изял хиляди овце, той не е вълк, но става овца. Защото като изяде тия овце, материята на овцете ще влезе в него и той е съграден от овча материя. За да изкупи кармата, започват другите вълци да го ядат, да опита, как е. Едно време късаше овците, много хубаво беше, прясно месце, казва: Бог така е създал света. Като започнат него да го късат, казва: не е тази работа, както мислех едно време.

Аз като гледам хората, виждам, че не са се научили да говорят истината. На десет неща, които казват, има девет лъжи и една истина. Разправя нещо, няма да го опише, както е. На мене са ми описвали задната част на Витоша, че е много хубава. Описвали са ми Силимица някъде, много хубаво место. Гледам онези, които живееха до Силимица, започнаха да боледуват. Не е хубаво място. Още като казват името Силимица, виждам, че няма отвор, вглъбнато е. Има някои хора започват мекичко, свършват грубичко. Тъй за пример започват младите моми. Като срещнат един момък за пръв път много добри са. И момците са същите. И старите са същите. Във всички характерът е еднакъв. И учениците са тъй. Като дойде някой нов учител, не го знаят, мислят, че е много учен, треперят. Щом като разберат, казват, не знае много. Те се лъжат така.

Мислите ли, че слънцето, като изгрява от изток е толкова малко. Туй слънце се вижда, като че мога да го взема на ръце да го нося. Не е голямо. Чудя се, как такова малко слънце, такава голяма работа свършва в света. Казвате: Божия работа. Толкоз малко слънце огрява света. Хората нямат ясна представа за слънцето. Слънцето не е малко. Ако вземете бинокъла, ще видите, че с едната си страна привлича предметите, по-големи се виждат, а с другата ги отдалечава.

Казвам: Има няколко неща в света, които са необходими. Някой път говорим за любовта. Любовта в моя ум е един подтик, първият подтик в света. Ако този подтик не дойде, нищо не може да направиш. Вие имате една бучка захар или имате една ябълка. Подтик имате да я изядете. Преди да я изядете, нямате ясна представа. Щом започнете да ядете ябълката, вие имате истинско понятие, що е ябълката в себе си. Що представлява една ябълка. В ябълката е затворено едно същество, което за да приемете в дома, трябва да ви плати нещо. То ще влезе във вас, ще ви разгледа. Една ябълка след като влезе във вас, знае, какъв човек сте. Най-първо вие ще я сдъвчете със зъбите. То е музика. Вашият оркестър свири. Приемате я, събличате и дрехата. Най-после през входа на приемната стая, влезе вътре, започвате да разгръщате куфарите, какво е донесла да видите. Като вземете всичко, каквото е донесла ябълката, казвате: Върви си. Изпъждате я из една врата. За което съжалява, че е влязла. Не е ли тъй? Приемате един човек, казвате: Готов съм да се жертвувам заради вас. Един ден го ритнете, казвате: Не искам да зная нищо, не сте били човек. Ще обясня аз какво разбирам, когато казвам, това не е човек. Всичките ценни неща са опаковани. Казвате: Той още не е човек. Да кажем някоя опакована кутия дошла, в кутията има нещо. Самата кутия не е съществена, но в кутията има скъпоценен камък. Тази кутия трябва да отворите. Този скъпоценен камък е малък. Него като извадите, има други качества. Често ние се заблуждаваме с външната кутия на хората. Тя е кутия само за скъпоценния камък. Тялото, което имате, е кутия. От тялото съдим, че човек е красив, добър. По тялото не може да съдиш, че човек е добър. Казвате: Колко хубави са тия ръце. Тия ръце знаеш, колко удара може да нанесат. – Колко са хубави краката! – Знаеш, колко ритници дават. Казва: Колко е хубава устата! – Знаеш, колко зъби има в устата. Ръцете не е човекът, краката не е човекът, устата не е човекът. Истинското, което е човекът, то е туй, като го познаете човекът, по-красиво същество от човека няма извън кутията. По-лошо същество от човека в кутията няма. С тази кутия всеки може да ти причини пакост. Някой път са доста солидни кутиите, блъсне те, удари ти главата. Ще кажеш, че скъпоценният камък те е блъснал, не кутията те е блъснала. Не съм срещал скъпоценен камък да е пукал главата някому. Как е възможно туй същество, което е излязло от Бога да те блъсне. Когато на Христа казват, че е благ, казва: Благ е тъкмо един Бог. Казвате: Човек е излязъл от Бога. Как е възможно туй същество, което е излязло от Бога, да пука главите на хората? От де на къде?

Казвам: Знанието, което имате сега то е една пъпка. По някой път вие мислите, че познавате любовта. За любовта аз съм говорил, но аз съм говорил само за пъпката на любовта. За цвета на любовта още нищо не съм казал. Що е любовта като цвят не съм ви казал нищо. Що е любовта като плод ще има още дълги години да ви се говори. Теории сега може да имате колкото искате. Ако познавате пъпката, като се развие ще познаете и цвета. Човек, който не познава пъпката, не може да познае и цвета. Който не познава цвета, не може да познае и плода. Едно след друго вървят.

Казва Йоан: „Бога никой никога не е видял“. Право е в кое отношение? Бога без любов не може да го видиш. Само с любовта се вижда Бога. Когато някой казва, че е сляп, то значи, че няма любов. Всички хора, които нямат любов, са слепи, те не виждат. Сега аз искам да се освободите. Вие обичате да критикувате. Много хора ми са се оплаквали. В България като съм дошъл, колко жени се оплакват от мъжете си. Хиляди жени има, които се оплакват от мъжете си. Хиляди мъже има, които се оплакват от жените си. Хиляди синове има, които се оплакват от бащите си. Хиляди дъщери има, които се оплакват от майките си. Хиляди ученици има, които се оплакват от учителите си. Хиляди учители има, които се оплакват от учениците си. Хиляди слуги има, които се оплакват от господарите си. Слушал съм ги така, като едно занимание, неверни работи. Всичко туй което ми разправят, не е нещо съществено. Аз употребявам „хиляди хора“ по човешки са ми разправяли. Ако кажа сто, значи по ангелски. Хиляди хора са ми разправяли значи това, което не е. Казва някой: Много ме обиди. Как те обиди? Каза ми много лоша дума. Каква лоша дума? Каза ми говедо. Казвам: Много добре ти е казал. Той ти е казал да идем да се учиш. Казвам: Ти не разбираш тази дума. Бог създаде хората да ръководят хората в знанието. Те проправиха пътя, по който се учиха. Ти на един кон се качиш, казваш: Кон е. Този, глупавият кон те заведе навсякъде, носи товара, услужва ти. Казал ти: Ти си говедо. Ти не разбираш работата. Тези херувими носят говежда форма. Тогава какво ще кажете. Един херувим няма да го видиш като човек, на като животно. Какво ще кажете тогава. Някой път се качиш на коня, оздравееш. Някой път се качиш на коня, работата ти провърви. Някой път се качиш на коня, минаваш добре изпита си. Някой път се качиш на коня, той ти проправи път, този глупавия кон. В този кон седи едно почтено същество, за което ти още не си сънувал, каква услуга ти прави. Един ангел взел най-ниската форма да ти служи от любов към Бога. Ти кажеш: Това е говедо. Така не се говори. Ще го потупаш, ще кажеш: Много ти благодаря, ти ми даваш един много добър урок, един ден желая и аз да бъда като тебе. Колко от вас биха рекли да бъдат говеда. Виждал съм отлични постъпки на животните. Аз ще ви приведа онзи пример: Един човек ми разправи следното. Един хубав ден съм огладнял, тогава седим под една круша, всичко обрано. Казвам, да бях дошъл малко по-рано. Човек като не знае, кога да идва, всичко обрано. По едно време дойде един малък вятър, паднаха 5–6 круши. Оставено е нещо заради него на това дърво. Сега някой мисли, че тук няма промисъл. Има промисъл. В света има един промисъл. По пътя, по който ще минем Бог е оставил от всичко онова, което е необходимо за нас. Бог е направил така, че във всеки човек, когото срещнем оставено е благо за нас. При животните, при дърветата, при изворите, дето и да седнеш, ще благодарим, че има нещо да вземем. Ти оставяш, не го вземаш, търсиш нещо друго. Седиш на един камък, на втори камък, при едно дърво, при друго, при един човек, при други, казваш: Побеля ми главата, всичките хора не са божествени. Само ти си божествен човек, свят човек, като тебе друг няма. Всички са лоши, само ти си добрият човек. Целият свят е вътре в Бога. Всичко онова, което е в Бога е велико. Единствената нечистота, която съществува, то е онова, което съществува вътре в нас, индивидуално във всеки човек. Всичките хора понеже не живеят по Бога частично нечистотата съществува вътре. Аз искам да ви дам едно изяснение.

Аз не съм срещал някой да благодари. Апостолите като ги биха, върнаха се радостни. Сега гледам някое дете майка му го била, то не се радва, плаче. Дойде оплаква се. Някого баща му го бил, оплаква се. Апостол Павел го биха пет пъти по 39 удара и казва: Ще се похваля със страданията си. Не обръщайте внимание на човешките прояви. Вие по някой път се заблуждавате. Някой човек пише много хубаво. Не са съдържателни писмата му. Някой пише една буква голяма, една малка, но писмото е съдържателно, не пише хубаво. Някой път ще се затрудниш като четеш, не е хубаво написано писмото му, но е съдържателно. По-хубаво грозно написаните писма, отколкото красивите писма без съдържание. Защото какво е една красива мома, която не може да каже една сладка дума. Защо ми е една красива мома, която не може да ми омеси един хубав хляб. Моми има като омесят хляба, хората се разболяват от него. Аз съм страдал много от лош хляб и от лошо сготвена храна. Някой готви, но отрова внася в яденето. С лоши мисли бърка в тенджерата. Казва: Пуста тенджера, на мен ли се падна аз да готвя, тъ-тъ-та. Така не се готви. Ето къде е мъчнотията. Понеже пътя, по който пътуваме сега преди нас са минали хора преди нас са минали, които са го оцапали, този път е останал кален. И ние трябва да се окаляме. Ако тия хора, които бяха минали, бяха павирали този път, ако му бяха дали един малък наклон, щеше да бъде чист. Те оставиха всичката кал. В българина има една черта, малко чистота има. Като изследвах българите, намерих най-чистите българи, които имат чистота, те са еленчаните. По-чисти от американците. Неделя като дойде еленчаните метат улиците, като влязат в къщи, като че човешки крак не е стъпил. Като влезеш вътре, трябва да изуеш обущата, всичко чисто. На други места гледам, ще влезе с калта, без да се изчисти, окаля вътре. После ще започне да се извинява. Като се извини, няма да вземе лопатата да изчисти, но казва: Извини, внесох кал, за берекет Господ да го обърне. Хубаво е, нямам нищо против.

Влезе един човек, обиди ви. Кал внесъл. После се извинява. Казва: Извинете, за берекет е. Някой път има много малка обида. Казва: не си учен човек, не знаеш много хубаво да свириш. Прав е човекът. Някой път бащата казва една дума на сина и синът никак не се обижда. Той казва: Моето шопарче. Казва го мекичко, синът не се обижда. Казва: Моето шопарче. Аз не зная, защо бащата казва моето шопарче, а не казва моето агънце. Каже: Моето шопарче и го потупа. Знаете, къде е тайната. Шо-пари. Пари ще печели туй дете, умно е. Банкер ще бъде, богаташ. Шопарче, значи с пари. Който не знае, казва шопар. Който знае, казва: с пари. Бащата не казва шопар, но казва с пари. Ще бъде това дете богато.

Казвам: Ние в този живот трябва да благодарим на Бога за очите, които ни е дал. Ние трябва да благодарим на Бога за ушите, които ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за устата, за носа, за ръцете, за краката, за сърцето. Искам да ви кажа, как трябва да благодарим. Представете си, че дойде някой виден цигулар да свири. Зимно време, хората са немарливи, не знаят, че салонът трябва да бъде отоплен. Тогава цигуларят иска да свири. Казвам: Аз човекът, който разбирам, ще се завзема да приготвя условията, ще се завзема да се отопли салонът. Трябва му пиано. Ще намеря най-хубавото пиано. Ще го опитам. Ще взема участие всичките столове да са наредени хубаво, да има ред и порядък. Аз ви питам колцина от вас отоплявате божествения салон тъй както трябва Господ да дойде. Колцина от вас отоплявате този салон, както трябва? Казвате: Ние 20 години как сме тръгнали в този път. Аз от няколко хиляди години, считам че нищо не зная, вие от 20 години всичко знаете. Има едно знание на бит пазар, вехтории се продават, обуща, пребоядисани дрехи. В религиозния свят аз ви виждам, облечени в такива вехтории. Ще ви дам един съвет, никога не обличайте стари религиозни дрехи. Ще намериш най-добрата дреха, направена от най-добра материя.

Сега вие искате възкресение. Намерете в живота си един ден, дето сте служили на Господа тъй както трябва. Намерете един от най-красивите дни на вашия живот, дето целият ден сте мислили само за Господа. Сега какво значи да мислиш за Господа? Да си бил толкова досетлив, че Господ иска да направи добро някому на земята, пък Той не може да слезе, ти да схванеш и веднага да свършиш работата. Някой е болен, молил се е на Господа да му изоре нивата, Господ няма волове да оре нивата, ти ще идеш да изореш нивата да свършиш работата заради Господа. Някое дете се е молило на Господа, дрехи няма, зимно време е. Господ няма да прати ангелите на земята, ти да се сетиш да свършиш работата на Господа. Двама души се карат някъде, били са се, както често става, да идеш ти да свършиш Божията работа. Виждал съм бащи, които са били синовете си, виждал съм и синове, които са тупали бащите си. Синът се моли и бащата се моли, да дойде някой да каже какво да правят. Господ няма да слезе, но ти да идеш и да свършиш Неговата работа. Това значи да обичаш Господа.

Вчера дойде една сестра при мене. Аз и чета едно число от една книга, казвам и: Избери си и ти едно число. Тя избра 52. Рекох: Ти избра две майки да ти говорят. Избра ги тъй, че тури невежата майка отред, а по-учената майка отзад. 52 ще го направиш на 25. 25 е Божественият ред на нещата, 52 е човешкият ред на нещата. Четем 52 в една книга. Първо е невежата майка, после иде другата да коригира. Да ви разправя един анекдот, разправяше ми го един във Варненско. Намерил си една красива мома, сгодил се за нея. Казва на приятеля си: Ела да видиш какви добри качества има. Знае да прави хубаво кафе, сладко. Има обхода, знае как да черпи, търпелива е. Хвали я. Тя като правила кафето солта и захарта били наблизо, на възлюбения направила кафето със захар, а на неговия приятел турила сол две лъжички. Годеникът пие кафето, колко е хубаво. Приятелят му гледа приятеля си и се чуди защо е такова. Срам го е да каже, че сол има в кафето. Тя иде после да ги черпи със сладко. Той туря си крака, спъва я, тя изтървава целия прибор. Тя казва: Няма нищо, такива неща се случват. – Виж – казва какъв характер, въздържание има, хич не се обижда. После я пита: обиди ли се? – Трябваше да ме видиш долу след като занесох приборите, какво направих, хванах със зъби дъската на масата, че я дъвках. Казва: Да ми се паднеш и тебе така ще те дъвкам.

Казвам: Бъдете внимателни да не туряте сол в кафето на приятелите, на вашите възлюбени. Никой без любов не може да види Бога. Неговият единороден син разбра, че само любовта е, която разкрива. Ти щом видиш Бога, ще станеш подобен Нему. Писанието казва: Бог направи човека по образ и подобие свое. Бог направи човека да обича, както Бог обича. Казвам: Това е единствената мисъл, която ви оставям. Ако сте един музикант, свирете най-хубаво, без погрешка. То е най-хубавото. Не да питате: Хубаво ли свирих? Щом свириш хубаво, всичките хора ще бъдат доволни. Ако сте готвач, гответе най-хубаво: турете най-хубаво масло, турете най-хубавия лук, най-хубавите картошки, яденето да бъде безупречно. Ако сте шивач, ушийте най-хубавата дреха, без погрешка, че който носи дрехата да каже: Много хубава дреха е. Ако сте обущар, пак същото. Казвам: Като срещнете един човек, кажете най-хубавото. Като идеш при един болен, кажете: Ще оздравееш след няколко седмици, на нивата ще идеш да жънеш. Някой е беден, кажете: Ще забогатееш един ден. Ако е млада мома кажи: Красива ще станеш, ще се ожениш, деца ще имаш. Кажете на хората най-хубавото, което знаете. Казваш, кой знае дали ще стане. Кажи: Това ще бъде, ще стане. Господ иска ние да помагаме най-умно. Казвате: От тебе човек няма да стане. Ти няма да свършиш училище, каквото имаш, ще изгубиш. Те са обикновени работи на един развален живот.

Сега законът е като подбудителна причина и парите са като подбудителна причина. Момата е красива, това е пари. Момата е здрава, това е пари. Пълна е с магнетизъм, това е пари. Момата, която знае да работи, това е закон. Момата, която служи на закона, знае да работи, която е красива има пари, свободна е, облече се. Мома, която със закон отива, трябва да работи. Която отива с пари, тя си почива. Това мяза на онзи японски принц, който отива в Америка да учи американския живот. Молил се в едно богато семейство да му намерят място за слуга. Слугувал два месеца. Казва американецът: Слугува два месеца, но отличен слуга. Но постоянно носеше латинската граматика. Като остане свободен, изучава латински език този японец. Аз бих желал от сега да изучавате граматиката на любовта. Аз да ви кажа: Ако ви изпитва комисията по граматика, знаете ли, колко ще ви тури? Ще ви скъсат. Аз съм превождал един пример. В Китай имало двама мъдреци, единият бил образец на търпение. Всеки, който идвал при него, той му услужвал. Един идвал 29 пъти при него, той го приемал и му помагал. Другият искал да подражава на този мъдрец. Като отишъл бедният да го изпита на петият път му казал: Прекали го, веднъж, два пъти, три пъти разбирам, но пет пъти? Той му казва: Ти си назад, аз при онзи мъдрец ходих 29 пъти, гледах нищо не ми каза, пет пъти като дойдох при тебе, излезе из кожата си. Какво казва Христос, колко пъти да прощаваме? Седем пъти по 77.

Помнете едно: всяка стъпка, която направите, всичко в света, което правите, не го правите за другите. При другите хора ще иде и каквото придобие ще се върне при вас. Такъв е законът. Никой не може да се избави. Затова, ако искате да успявате, правете добро и то ще се върне при вас. Радвайте/се/ за доброто и злото, което носите, то ще се върне при вас. Злото ви при хората няма да остане, ще причини малка пакост на хората, те ще го изпратят. Добрите работи ще ги изпрати при онзи, който ги правил. Първото нещо: Ние трябва да идем в небето с един придобит живот. Всичко онова, което направим за Бога, ще се върне при нас. То ще ни въздигне. То значи Божията Любов като дойде, ще ни въздигне. Без любов човек не може да се въздигне в света. Когато обичаме някого погрешките се превръщат. Каквото и да направим, ще се повърне. Ако една погрешка може да отклони любовта, тя е по-силна. Пък Любовта е най-силното нещо. Божествената Любов всички погрешки превръща в скъпоценни камъни, когато обичаме Бога. Писанието казва: Всичко онова, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне за добро. Не съжалявайте, то не е лична опитност. Ние не може да говорим за другите хора. Казва: Той е търпелив човек. Търпението е цяла наука. То трябва да се преподава като музиката. Вие нямате търпение. Когато дойде мирът, ще ви свиря някой път за търпението. Вие не знаете, каква е музиката на търпението. Аз съм слушал много любовни песни, но досега съм слушал само трима души, които пеят от любов. Ако имаме развито ухо, ще слушаме Божественото пеене. Не може да предадем, което реките преподават. Не може да предадем, което цветята преподават. Не може да предадем, което птичките предават. Като речем да предадем, не може да предадем Божественото. Един пример. Ако с любов пееш на един болен човек, той ще оздравее. Толкоз силни са трептенията, че този човек веднага ще забрави своята болест. Ти му пееш, той охка. Ти казваш пях му.

Всеки, който люби, ще види Бога. Всеки, който не люби, няма да види Бога. Когато някой не вижда Бога, това е ад. Когато някой вижда Бога това е. Сега ви пожелавам да слушате, когато Господ ви говори отвътре. Добре да слушате и добре да предавате. Тогава като един възпитателен метод: цигуларят много добре говори, публиката слуша. Има цигулари,като свирят на сто души десет оздравяват. Има цигулари, като свирят, 20% оздравяват, други, като свирят 30% оздравяват, 40%, 50%. Малцина има, които като свирят, всички оздравяват. Казвам: Съвършенство е, като дойдем най-малко 75% трябва да оздравяват.

Сега тук сте в Мърчаево и постоянно казвате: Нямаме удобства, много тясно. Аз не съм притеснен. Пред мен се е изпречил цял баир, запушил ми слънцето. Ти, казва, не стой вътре, излез горе. Източният вятър е доста студен, да те топля. По пътя постоянно пеят и млади и стари. Някой път някой се провикне, вика: Хей, хей! Какво седиш там, кога ще дойдеш да ни проповядваш, на пиянство го ударихме. Ела да ни поговориш. Някой път се карат, казват: Ела сам да ни поговориш. Казвам: В света има много работа да /ни/ свършим. Сега тук сме на почивка, разпуск имаме на занятията, във ваканция сме. Скоро ваканцията ще се свърши, ще започнем нова учебна година, ще се върнем в училището да учим. Като се върнем, трябва да бъдем въоръжени с нови сили, с нов подтик. Като влезем новото, което ще ни се преподава, да го приемем, да се радваме. Скоро ще бъде. Апостолите казват: Царството Божие скоро ще дойде. Две хиляди години минаха.

Сега за пръв път ще стане нещо. Има нещо, което само Бог ще направи. Туй, което никой не може да направи, Бог ще направи. Бог ще направи това, което никой не може да направи. Очакваме да стане туй, което никой не може да направи. Туй, което е направено, знаем че е от Бога направено. Това, което Бог ще направи е благо. Любовта трябва да се прояви тъй, както Бог я проявява.Всеки от вас като почувства тази любов, да я предаде, както е видял. Той не може да я предаде така, поне приблизително така както е.

Мърчаевци искаха да прекарат електричество. Трябваше жици да имат. Трябваше бакър да дадат. Дадоха, дойдоха жиците. Дадоха жиците, не им дават електромери. После не им даваха трансформатор, какво ли не дойде. Мърчаевци не бяха готови за светлината. Казват: Защо ви даваме светлина да пущаме и да я гасим постоянно, по няколко пъти на вечер, да ни създавате излишна работа: да палим и да гасим. Ще ви дадем, когато няма да се гаси. Казвам: Новата светлина, която дойде, новата Любов да не изгасва. Истинската светлина на Любовта и свобода вечно да пребъдват, да не изгасват. Това е Божието благословение.

Отче наш.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата ""Заветът на Любовта", т. I , извънредни беседи (последно слово)- 1944г.,

държани от Учителя в с. Мърчаево и на Витоша.

Издание 1944, София

Книгата за четене на PDF

Съдържание

НАЙ-КРАСИВИЯТ ДЕН

Милиони слънца има във вселената, но само едно слънце огрява земята, само от едно слънце се ползува тя. Другите слънца дават малка светлина и малка топлина. Земята може да разчита единствено на слънцето. Задачата. на останалите слънца и звезди е да определят времето и събитията, които стават в света. Какво означава думата звезда? На английски „звезда” се казва star, а на български, стар е оня човек, на когото краката са отслабнали и не държат. Според българите, ако човек разчита на звездите, остарял е вече. Старите хора са стари звезди, които не помагат на земята.

Всички хора имат познания и казват: Христос дойде на земята да спаси човечеството. Що е спасението? Слушал съм много обяснения на тая дума и от проповедници, и от учени, но нито един не се е домогнал до истината. Христос дойде да спаси света, но спаси ли Го? Ако светът беше спасен, хората нямаше да страдат и да боледуват. Казвате: Трябва да вървим по закон. Трябва да вървим по закон, но за кого е създаден законът: за здравите, или за болните? Законът е създаден за здравите, за добрите, за умните хора – за лошите хора няма закон. Повечето хора имат понятие за закона, като за някакво ограничение. Това не е закон, това е животинско състояние. В животинското царство големите животни ограничават малките – и това не е закон. Малките животни не се карат с големите – подчиняват им се. Малкото животно, като види голямото, от далеч още му отваря път. Голямото животно е и прокурор, и съдия, и стражар – във всичко се налага. Ако сгрешиш с нещо пред голямото и силно животно, то веднага се налага по всички правила на насилието – няма кой да те защити. В същност, има кой да те защити. И животните имат карма – животинска карма, и те не са беззащитни. Вълк, който е изял десетки и стотици овце, в далечното бъдеще се превръща в овца. Клетките на овцете, които той е изял, влизат в неговия организъм и постепенно го преустройват, така че в едно близко, или далечно бъдеще, той се явява на земята не като вълк, но като овца. И, за да изкупи кармата си, другите вълци го нападат, започват да го давят. Докато нападаше овцете, добре му беше, опитваше прясното им месце и мислеше, че Бог е наредил така. Но като опита вълчите зъби на своята кожа, казва: Тая работа не излезе така, както мислех едно време.

Като изучавам хората, виждам, че те още не могат да говорят истината. На десет неща, които казват, едно само е вярно, а другите девет са неверни. Някой описва нещо, но не го описва, както е в действителност. Мнозина са описвали задната част на Витоша, като много хубаво място. Описвали са ми местността около хижа Силимица, също много хубава местност. Но какво забелязах? Всички, които живяха на хижа Силимица, започнаха да боледуват. Значи, не е толкова хубаво място. Още при изговаряне на думата Силимица се вижда една вглъбнатина без отвор. Външно мястото е хубаво, но не се отразява добре. И хора има такива: започват мекичко, свършват грубичко. Така започват младите моми и момци. Когато момата срещне един момък за пръв път, тя е много добра към него, мекичко постъпва. И момъкът постъпва по същия начин с момата. Каквито са младите, такива са и старите. В характера на всички хора има нещо общо, свойствено на човешкото естество. Така постъпват и учениците. Като им дойде нов учител, докато още не го познават, мислят, че всичко знае, че е много учен, треперят пред него. Щом го разберат, те казват: Не е такъв, какъвто го мислехме, не знае много. Като мислят така, те се самоизлъгват. Мислите ли, че слънцето, което изгрява и залязва всеки ден, е толкова малко, както го виждате? Слънцето изглежда малко, като че всеки може да го вземе на ръце и да го носи. От далеч гледано, не е голямо. Чудно е даже, такова малко слънце да свършва толкова голяма работа! Божия работа! Това малко слънце огрява цялата вселена. Хората нямат ясна представа за слънцето. Ако вземете бинокъл и наблюдавате с него външните предмети, ще видите, че от едната страна на бинокъла предметите стават големи и се приближават до очите, а от другата страна стават малки и се отдалечават. Така постъпва и природата: големите тела отдалечава и ги прави малки, а малките приближава и ги увеличава. Това върши тя по закона на необходимостта.

Има неща в човешкия живот, които стават по силата на същия закон – законът на необходимостта. Необходимо е, на-пример, да се говори за любовта като подтик. В моя ум любовта е подтик – първият подтик в света. Ако тоя подтик не дойде, нищо не може да се направи. Виждате бучка захар или една ябълка – имате подтик да я изядете. Преди да изядете ябълката, вие нямате представа за нея. Щом я изядете, имате вече представа, знаете, какво нещо е ябълката и какво крие в себе си. Като влезе във вас, ябълката знае вече, какъв човек сте. Разумност има в ябълката – разумно същество е тя, затова дава нещо от себе си. Като дъвчем ябълката със зъбите си, това е музика – нашият оркестър свири. Приемаме ябълката в стаята си, събличаме горната й дреха, отваряме куфарите й, да видим, какво носи. Като вземете от нея всичко, каквото носи, изпъждате я навън и казвате: Хайде, върви си сега! Ябълката излиза от друга врата и съжалява, че ви е посетила и влязла във вашия дом. Не постъпвате ли така и с хората? Приемате един човек в дома си и казвате: Готов съм да се жертвам за тебе. Един ден го ритнеш, изпъдиш го навън и казваш: Не искам да зная нищо за тебе, ти не си човек.

Ще обясня, какво разбирам под думите „не си човек”. Представете си, че имате една опакована кутия. Изваждате опаковката, поглеждате кутията отвън, казвате: Не е съществена тя. Самата кутия не е съществена, но в нея има нещо ценно – скъпоценен камък. Малък е той, но ценен. Често и вие се заблуждавате от външната страна на кутията и казвате на някого: Ти не си човек. Тялото е кутията на човека, вътре е скъпоценният камък. По тялото съдим, дали даден човек е добър или лош, красив или грозен. Не, по тялото не можем да съдим. Казвате: Колко хубави ръце има тоя човек! – Знаеш ли, колко удари могат да нанесат тия ръце? - Колко хубави са неговите крака! – Знаеш ли, колко ритници могат да дадат тия крака? Колко хубава е устата му! – Знаеш ли, колко зъби има тая уста и какво може да направи с тях? Ръцете не са човекът, краката не са човекът, устата не е човекът. Истинският човек е вън от кутията, т.е. вън от тялото. Като познаете човека, ще видите, че по-красиво същество от него няма. И по-лошо същество от него, няма. Красивото същество е вън от кутията, а лошото същество е в самата кутия. Значи, по-красиво същество от човека извън кутията няма, и по-лошо същество от човека в кутията няма. С кутията всеки може да ти причини пакост. Има здрави, големи кутии. Удари ли те един път, главата ти ще пукне. Ще кажеш, че скъпоценният камък те е ударил. Не, кутията те е блъснала. Не съм слушал скъпоценен камък да е счупвал главата на някого. Как е възможно едно същество, излязло от Бога, да те блъсне? Когато казаха на Христа, че е благ, Той отговори: „Благ е само Бог”. Невъзможно е същество, излязло от Бога, да пука главите на хората. Знание е нужно на човека.

Знанието, което съвременните хора имат, е пъпка. Мнозина мислят, че познават любовта. И аз съм говорил за любовта, но за пъпката на любовта. За цвета на любовта още нищо не съм казал. И що е любовта като плод, още много години има да ви се говори. Теории можете да имате, колкото искате, но теорията не разрешава въпроса. Като се развие пъпката, ще познаете цвета. Който не познава пъпката, не може да познае цвета. Който не познава цвета, не може да познае плода. Пъпка, цвят и плод вървят едно след друго.

Казано е в Писанието: „Бога никой никога не е видял”. Право е твърдението, но в какъв смисъл? Без любов никой никога не е видял Бога. Без любов не можеш да видиш Бога; с любов можеш да Го видиш. Каже ли някой, че е сляп, това значи, че няма любов. Хора, които нямат любов, са слепи, не виждат.

Сега аз искам да се освободите от критиката. Мнозина обичат да критикуват. Откак съм дошъл в България, слушал съм хиляди мъже и жени да се оплакват едни от други. Мъжете се оплакват от жените си, и жените от мъжете си. Хиляди синове се оплакват от бащите си; хиляди дъщери от майките си. Учениците се оплакват от учителите си, учителите от учениците си, слугите от господарите си, и господарите от слугите си. Слушал съм тия критики и оплаквания като забавление. Много неверни работи съм слушал и съм си казвал: Всичко това не е съществено. Като казвам „хиляди хора“, имам пред вид числото хиляда, което означава човешкия свят.

Значи, говорили са ми по човешки. Ако кажа сто души, имам пред вид числото сто, което означава ангелския свят. Като ми се говори по човешки, разбирам неща, които не са верни. Казва някой: Много ме обидиха. – Как те обидиха? – Казаха ми една лоша дума. – Каква дума? – Казаха ми говедо. – Много добра дума са ти казали. Говедо – го веди, отиваш да се учиш. Ти не разбираш смисъла на тая дума, затова се обиждаш. Бог създаде говедата, за да ръководят хората в знанието. Те проправиха пътя на хората, да възприемат знанието. Ти се качиш на един кон и казваш: Кон! Но тоя глупав кон те развежда навсякъде, носи и товара ти, услужва ти. Зад говедата се крият възвишени същества – ангели и херувими. Какво ще кажете на това, ако видите херувим във форма на едно говедо, дошло на земята да изпълни мълчаливо една велика работа. Например, някой ден се качиш на кон, и болката, която имаш, изчезне. Качиш се на кон, и работите ти се нареждат. Качиш се на кон, и добре свършваш изпита си. Значи, глупавият кон ти проправя пътя. Ти не подозираш, каква услуга ти прави разумното същество чрез коня или чрез говедото. Някой ангел взима една от низките форми на живота – формата на говедо, за да ти услужи чрез него, а ти казваш, че това е говедо. Така не се говори. Ще се приближиш при говедото, ще го погладиш по главата, по гърба и ще кажеш: Благодаря ти, даваш ми един добър урок. Желая и аз един ден да бъда като тебе, да служа безкористно. Колцина биха приели да бъдат в положението на едно говедо? При това, животните проявяват отлични качества. И зад растенията се крият разумни същества, които услужват на хората.

Един познат ми разправяше следната опитност. Един ден вървял по едно дълго, прашно шосе. По пътя огладнял, ожаднял и пожелал да разкваси малко устата си. Край шосето съзрял една круша. Отишъл под крушата и погледнал нагоре, дано види някой плод. Нито един плод нямало. Докато се готвел да продължи пътя си, явил се малък ветрец, който разлюлял клонете. В тоя момент той чул, че нещо тупнало на земята. Погледнал – една хубава, сочна круша. Навел се радостно към земята, взел крушата и задоволил жаждата си. Ще кажете, че случайно е останал един плод на дървото. Не, това е Божият Промисъл.

Съществува Промисъл в света. Пътят, по който минаваме, е осеян с блага. Бог е оставил на тоя път всичко, което е необходимо за нас. във всеки човек, Той е скрил по едно благо за нас. Дето и да отидем – при изворите, при растенията, при животните – навсякъде е оставено по едно благо за нас. Да благодарим за това! Ти оставяш благото, не го взимаш и търсиш друго нещо. Като не виждаш благата, които ти се предлагат, казваш: Няма добро в света. Остарях, побелях, никъде не видях Божественото. Значи, само ти си Божествен, свят човек, като тебе няма друг. Всички хора са лоши, само ти си добър човек. Целият свят е в Бога. Всичко, което е в Бога, е велико. Лошото, от което се оплаквате, това е нечистотата в човека. Като не живеят по Бога, хората държат нечистотата в себе си – вътрешната нечистота, и тя ги измъчва. Какво трябва да направят, за да се освободят от нея? – Да благодарят за всичко, което им се случва в живота, и да работят върху себе си.

Днес малко хора могат да благодарят. Въпреки това, има примери от историята на човечеството, както от религиозния живот, така и от обикновения, дето се вижда благодарността на човешката душа. Апостолите, които минаха през големи страдания и бой, благодариха и славеха Бога. Детето благодари ли на майка си, когато го бие? То плаче и се оплаква, недоволно е. Синът се оплаква, когато баща му го бие. Но апостол Павел, след като го биха няколко пъти, каза: „Ще се похваля със страданията си”. За всичко благодарете, без да се заблуждавате от външните прояви на човека. Например, четете едно писмо, красиво написано, но без съдържание. Друг не пише хубаво, буквите са различни по големина, но съдържание има писмото. Кое е за предпочитане: красиво написаното писмо, без съдържание, или грозно написаното, но съдържателно? Защо ни е една красива мома, която не може да каже една сладка дума? Или, защо ни е една красива мома, която не може да омеси един хубав хляб? Момата може да омеси такъв хляб, че хората да се разболеят от него. Някоя домакиня така готви, че внася отрова в яденето. Защо? – Лоши мисли внася в яденето. Тя готви, мърмори, недоволна е от работата си. Казва: На мене ли се падна да готвя? – Така не се готви.

Де се крие мъчнотията? Пътят, по който сега вървим, е кален. Преди нас са минавали хора, които са го окаляли, и така са го оставили. Ние вървим след тях и се каляме. Ако хората преди нас бяха павирали пътя и направили малък наклон, да се стича водата, пътят щеше да бъде чист. Но те оставиха всичката кал след себе си. Българинът трябва да работи върху себе си, да придобие по-голяма чистота. Като правех научните си изследвания в България, като най-чисти се оказаха Еленчани. Наближи ли неделя, те чистят, мият не само къщите си, но и улиците – пред всяка къща е чисто, полято с вода и добре изметено. Като влизаш вътре, приятно ти е, изуваш обувките Си, да не внасяш кал. На други места влизат с кални, нечисти обувки и, дето стъпват, всичко калят. След това се извиняват, че внесли кал, но казват: За берекет е. Господ да обърне всичко на добро! Няма защо да се извиняваш. Вземи лопата и метла и изчисти, дето си накалял. И обидата е кал, от която трябва да се чистите. Влезе някой в дома ви, обиди ви – кал внесъл. После казва: Внесох малко кал, но ще ме извините, за берекет е. Някога обидата е малка, а някога голяма. Кажеш на човека, че не е учен, че не знае да свири. Той счита, че си го обидил много. Ако бащата каже на сина си „моето шопарче”, синът не се обижда. Защо бащата казва „моето шопарче”, а не каже „моето агънце”? Като каже моето шопарче, бащата потупва сина си по гърба – той разбира значението на думата шопарче. Шо – пари – пари ще печели тоя син: учен е, банкер е, богат човек ще стане. Шопарче – с пари ще разполага. Който не знае значението на думата, казва на някого шопар и го обижда; който знае значението й, казва, че тоя човек ще разполага с пари. С пари ще си играе детето, затова бащата го нарича шопарче.

Казвам: Ние трябва да благодарим на Бога за очите, които ни е дал; трябва да благодарим за ушите, които ни е дал; трябва да благодарим за устата, която ни е дал; трябва да благодарим за носа, за ръцете, за краката, които ни е дал. Трябва да благодарим и за сърцето, и за ума, които ни са дадени. Как трябва да благодарим? Представете си, че дойде един виден цигулар да свири. Зима е, салонът трябва да се отопли. Ако хората са немарливи, няма да отоплят салона, и цигуларят не може да свири. Но ако разбират, какво трябва да направят, първо ще отоплят салона, ще наредят обстановка, ще доставят хубаво пиано, ще го опитат и тогава ще поканят цигуларя. Да благодариш, това значи, да създадеш такива условия в себе си – да дадеш възможност на великия цигулар да свири. Колко хора днес отопляват Божествения салон, както трябва, за да влезе Господ в него да свири на своята цигулка? Казвате: Вече 20 – 30 години откак сме тръгнали в тоя път, още ли не сме приготвили условия за идването на Божия Дух в нас? Аз от няколко хиляди години приготвям тия условия и считам, че още нищо не зная, а вие от 20 – 30 години работите и мислите, че всичко знаете. Има едно старо „битпазарско” знание, дето се продават вехтории, стари обувки, обърнати и боядисани дрехи. Аз виждам много от вас, в религиозния свят, облечени все в такива вехтории. Ще ви дам един съвет: никога не обличайте стари религиозни дрехи! Ще намериш най-добрата дреха, изтъкана от доброкачествена материя и нея ще облечеш.

Старото е отживяло времето си, Новото води към възкресение.

Сега вие очаквате възкресение. Намерете в живота си поне един ден, в който да сте служили на Бога, както трябва. Тоя ден ще бъде най-красивият ви ден, през който сте мислили само за Бога. Какво значи, да мислиш за Господа? Това подразбира, да си бил толкова досетлив, че да си схванал най-малкото желание на Господа и да свършиш работата вместо Него. Бог не може да слезе на земята, но ти ще свършиш Неговата работа. Някой е болен, моли се на Господа да се изоре нивата му. Бог няма волове, с които да слезе и изоре нивата на болния, но ти ще отидеш вместо Него и ще свършиш работата – ще изореш нивата на своя ближен. Някое бедно дете се моли на Господа, да му изпрати дрешки да се облече, да не трепери от студ. Господ няма да изпрати ангели на земята, да донесат дрехи на бедните, но ти сам трябва да се сетиш, да доловиш желанието Му и да им се притечеш на помощ. Двама души се карат, бият се, ти трябва да отидеш в името на Бога, да свършиш Неговата работа, да ги примириш. Виждал съм бащи, които бият синовете си. Виждал съм и синове, които бият бащите си. И бащата се моли, и синът се моли, дано дойде някой да ги примири, да им каже, какво да правят. Господ сам няма да слезе на земята, но ти ще отидеш и ще свършиш Неговата работа. Това значи да обичаш Господа.

Вчера дойде една сестра при мене. Аз чета една страница от една книга. Казвам й: Избери си и ти едно число. Тя избра страница 52. Казвам: Ти избра две майки да ти говорят; невежата майка туря отпред – петорката, а учената майка отзад – двойката. Сега ще превърнеш числото 52 на 25 – число на Божествения ред на нещата. Значи, първо ще поставиш учената майка, а после невежата. Числото 52 има отношение към човешкия ред на нещата. На първо място е невежата майка, на второ място – учената, която иде да изправя нещата..

Във Варненско някъде, един млад момък се влюбил в една красива мома. Често говорел за нея на приятеля си, като изтъквал нейното благородство и самообладание. Един ден той казал на приятеля си: Днес ще те заведа при моята възлюбена, да видиш, какво благородство, какъв характер има тя. Като отишли в дома й, тя ги приела любезно, разговаряла се с тях. По едно време отишла да ги почерпи. Донесла табла със сладко. Възлюбеният и нарочно я спънал, за да опита характера й. Таблата паднала от ръцете и, чашите с вода и сладкото се разсипали на пода, но тя спокойно се навела, събрала чашите и нищо не казала. Като отишла в кухнята да направи кафе, възлюбеният казал на приятеля си: Видя ли, какво самообладание има моята възлюбена! При тая пакост, която и причиних, тя не каза нищо – запази своя мир и спокойствие. След това тя ги почерпила с кафе, но в смущението и гнева си, объркала кутиите със захарта и солта. В джезвето, дето направила кафе на своя възлюбен, турила захар, а в другото – сол. Пие възлюбеният и кафето, доволен е от него – сладко и хубаво било направено. Пие приятелят му кафето и се мръщи – солено е на вкус. Срам го е да каже на приятеля си, че в кафето му има сол. Като се оженил за възлюбената си, работата не излязла, както очаквал. От самообладанието и благородството на възлюбената нищо не останало. Един ден той я запитал: Де остана твоето благородство и самообладание? – Трябваше да слезеш в кухнята, да видиш, какво направих там. От гняв, че изпуснах чашите на земята, със зъбите си нагризах масата. Сега и на вас казвам: Бъдете внимателни, да не туряте сол в кафето и да въздържате гнева си.

Казано е в Писанието: „Никой никога не е видял Бога”. Това значи: без любов никой не може да види Бога. Неговият единороден Син разбра, че само любовта е в сила да разкрива нещата. Щом видиш Бога, ти ставаш подобен на Него. „И направи Бог човека по образ и подобие свое”. „По образ и подобие свое”, значи, да обича човек, както Бог обича. Тая мисъл ви оставям: Да любите, както Бог люби. Да свирите, както най-добрият музикант свири. Трябва ли добрият музикант да пита, добре ли е свирил? Ако свириш хубаво, всички хора ще бъдат доволни от тебе. Ако си готвач, ще готвиш най-хубаво и чисто: ще туриш прясно масло, пресни картофи, хубав лук – яденето да бъде безупречно. Ако си шивач, ще ушиеш най-хубава дреха, без погрешка, че който я облече, да бъде доволен. Ако си обущар, ще изработиш най-хубави и удобни обувки. Като срещнеш един човек, ще му кажеш най-хубавата дума. Като отидеш при болен, ще му кажеш една ободрителна дума, че ще оздравее и ще отиде на нивата си да работи. На бедния човек ще кажеш, че ще забогатее. На младата мома ще кажеш, че красива ще стане, ще се ожени и добри деца ще има. Говорете на хората най-хубавото, което знаете. Казваш: Дали ще стане това, което говоря? Говори с любов и не мисли; каквото кажеш, ще стане. Господ иска от нас да помагаме по най-разумен начин. Кажеш ли на някого, че от него човек няма да стане, ти нищо не придобиваш. Отрицателните мисли са проява на изопачения човешки живот. В човешкия живот има две подбудителни причини: законът и парите. Момата е красива – това е пари; момата е здрава, пълна с магнетизъм – това е пари. Като служи на закона, момата знае да работи; мома, която знае да работи, това е пари. Красивата мома има пари, свободна е, облича се добре. Законът изисква от човека работа, а парите го остават свободен, да си почива.

Един японски принц отишъл в Америка, с желание да изучи американския живот. Помолил се на едно американско семейство да му намерят място за слуга. Слугувал два месеца. Американецът останал много доволен от него. В свободното си време, той изучавал латинската граматика. След това принцът напуснал богатото американско семейство. Той постъпил за слуга и работил по закон, а напуснал господаря си по свобода. Сега на вас желая да изучавате граматиката на любовта. Ако днес ви изпитва комисия по тая граматика, ще ви скъса. В Китай имало двама мъдреци. Единият бил образец на търпение. Всеки, който идвал при него, бивал добре приет и изпращан. Един просяк идвал 29 пъти при него; той всякога го приемал с любов и търпение. Другият мъдрец искал да подражава на съседа си, но не могъл да издържи. Като отивал бедния няколко пъти наред, още на петия ден той му казал: Прекали го вече! Разбирам, веднъж, два, три пъти да дойдеш, но пет пъти? Бедният му отговорил: Ти не можеш да стигнеш оня мъдрец, далеч си от него. Ходих 29 пъти при него, но той всякога ме приемаше с еднакво разположение. Пет пъти при тебе дойдох, и ти излезе от търпение. Какво казва Христос? Колко пъти на ден да прощаваме на брата си? Ще прощаваш 77 пъти по 7.

Помнете: Всичко, каквото правите, не е само за другите. Направеното от вас ще отиде при другите хора, а придобивката ще се върне при вас. Такъв е законът. Затова, ако искате да успявате, правете добро, и то ще се върне при вас. И злото, и доброто, които правите на другите хора, ще се върнат при вас. Първото нещо: на небето трябва да отидем с придобит капитал. Каквото направим за Бога, пак ще се върне при нас; то ще ни въздигне. Това значи: Божията любов, като дойде, ще ни повдигне. Без любов нищо не се постига. Любовта превръща всичко на добро. Когато обичаме Бога, Божията любов превръща всички грешки на скъпоценни камъни. Ако любовта може да се отклони от една погрешка, тя не е истинска. Любовта е мощна, велика сила. Затова е казано в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Бога, се превръща на добро”. Тоя стих се отнася до ония, които любят Бога и понасят всичко с търпение. Търпението е велика наука. То трябва да се преподава, както музиката. Малцина имат търпение. Когато дойде мирът, някой път ще ви свиря за търпението. Вие не знаете музиката на търпението. Аз съм слушал да пеят любовни песни, но само трима души са пели с любов. Ако имаме развито ухо, ще слушаме Божественото пение. С обикновено ухо не можем да възприемем и предадем това, което реките предават; това, което цветята предават и това, което птиците предават. Ако с любов пеем на един болен човек, той ще оздравее. Трептенията на любовта са толкова силни, че болният ще забрави своята болест. Ако му пееш, и той охка, не си пял с любов.

Всеки, който люби, ще види Бога; който не люби, няма да види Бога. Да виждаш Бога, това е рай. Да не виждаш Бога, това е ад. Пожелавам ви да слушате, когато Бог ви говори отвътре. Добре да слушате и добре да предавате. Препоръчвам ви музиката като възпитателен метод. Цигуларят, като свири, говори, а публиката слуша. Има цигулари, които с музиката си лекуват: един чрез музиката си оздравява десет на сто, друг – 20 на сто, трети – 30, 40 или 50 на сто. Малцина могат да оздравяват всички болни. За съвършен музикант се счита оня, който може да излекува 75 на сто от болните.

Сега сте в Мърчаево и често се оплаквате, че нямате удобства, че ви е тясно. Пред мене се изпречил голям баир, закрил ми е слънцето, но аз не се притеснявам. Той ми казва: Не стой вътре, излез навън. Източният вятър е доста студен, излез на слънце. По пътя постоянно минават млади и стари и пеят. Някой се провикне: Хей, хей, какво седиш там? Кога ще дойдеш да ни проповядваш? На пиянство го ударихме, ела да ни поговориш. Казвам: В света има много работа. Тук сме на почивка, на ваканция. Скоро ще се свърши ваканцията и ще започнем нова учебна година. Ще се върнем в училището да учим. Трябва да бъдем въоръжени с нови сили, с нов подтик. Новото, което ще ни се преподава, да го приемем с радост. Скоро ще бъде това. Апостолите казваха: „Царството Божие скоро ще дойде”.

Сега ще стане нещо, което само Бог ще направи. Очакваме да стане това, което никой не може да направи, освен Бога. Това, което Той ще направи, носи благо. Любовта трябва да се прояви така, както Бог я проявява. Всеки от вас да предаде любовта така, както почувствува.

Мърчаевци искаха да прекарат в селото електричество. Трябваше да дадат бакър за жиците. Получиха жиците, не им дават електромери. После не им даваха трансформатори – много пречки срещнаха. Мърчаевци не бяха още готови за светлината. Казват: Защо ще ви дадем светлина, да пущаме и да я гасим по няколко пъти на вечер? Защо да си създавате излишна работа? Ще ви дадем, когато няма да се гаси.

Когато дойде новата светлина и новата любов, лампите няма да изгасват. Истинската светлина на любовта и на свободата вечно да пребъдват, никога да не изгасват. Това е Божието благословение. Това е най-красивият ден.

3. Беседа от Учителя, държана на 16 април, 5 ч.с, неделя, Великден, 1944 г. с. Мърчаево – Софийско.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...