Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_06_20 Религиозни и духовни хора20 юни 1943 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 26 януари 2011 - 22:05

От книгата "Важни и належащи неща". Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето (Издателство "Бяло Братство")
Съдържание на томчето (Издателство "Жануа-98")


Религиозни и духовни хора


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„Мога да кажа“

Ще прочета четвъртата глава от Откровението.

„Духът Божи“

Размишление.

„Бог е Любов“

Има три неща, които са необходими на човека. То е, за които разбират, за духовните хора. Духовните и религиозните хора се различават. Религиозният човек иска много. Той с 1000 лева не се задоволява, със 100 000 лева, с един милион, с два милиона не се задоволява. Иска много. Що е религиозният човек? Алчен човек, който не се насища никога. Религия значи свързване. Той е вързан и когото върже, и него не пуща. Казва: „Мене не пущат, и аз не пущам.“ Духовният човек е подвижен, той се движи, на едно място не седи. Отгдето мине, всичко раздвижва, разлюлява дърветата и всичко. Понякога духовните хора мязат на тих ветрец. Някои мязат на буря, хала. Дето минат, повличат всичко. Ще кажете, всяко нещо на мястото да е. Бурята за малко да е, да мине – на някое място за половин час, за един час, най-много за десет часа. Но с месеци тази буря да държиш, тя ще обрули всичко.

Най-първо, вие всички имате една ясна представа за Бога. За Бога говорите, но Господа Го мислите като вас човек. Една мравя, когато разсъждава за човека, мисли, че човек е една голяма мравя. „Какво нещо е човекът? – пита мравята. – Мравя като нас, но много по-голяма.“ Каквито са разбиранията на мравята за човека, такива са понятията за Бога на човека.

Запример някой казва: „Да ида при Господа, да Му се оплача.“ Какво ще се оплакваш на Господа? Ако изхождаме от гледището на Писанието, което казва, че някога, ако земята застане пред лицето на Господа, тя ще се стопи, ако цялата земя би се стопила пред Господа, и ти ще се стопиш. Какво ще идеш да се оплакваш при Господа, то е безпредметно. Ти за Бога имаш човешко понятие. Искаш да се оплакваш на Господа. Защо не идеш да се оплачеш на баща си, на майка си, но ще идеш да се оплакваш на Господа? Понеже Господ е толкова надалече, то е същата идея, ако аз ида да се оплача на слънцето. Как ще идеш да се оплачеш на слънцето? То е 150 милиона километра далече. Ти на светлината можеш да се оплачеш, но не на слънцето. Невъзможно е ти да идеш на слънцето. Казваш: „Аз искам да ида.“ Как ще идеш, с какво превозно средство?

Ти искаш да идеш при Господа, но Той е заобиколен, около Него има девет чина ангели. С девет сфери ангели е заобиколен, как ще минеш през тях до Господа? Още като идеш при първите, ще те спрат. Казваш: „Не може, аз искам.“ Може да искаш, колкото щеш. Туй показва голямото тщеславие и амбиции на човека.

Човек е малко, но много горделиво същество. Мисли, че много знае. Той казва: „Абсолютно.“ Че какво е абсолютно? Грандиозно. Но какво нещо е грандиозността? Често казват хората: „Знаеш ли съвременната квантова теория? Ами теорията на Айнщайн за относителната реалност?“ Писали са хората за относителната реалност, но човешкото понятие е относителната реалност. Казват, че има абсолютна реалност, но какво е тя, нищо не знаят за нея. Говорят за относителна реалност, но и нея не знаят. Говорят за две неща непонятни.

Имаме понятия за светлина и тъмнина. По същество не разбираме какво нещо е светлината и тъмнината. Относително разбираме, че светлината разкрива света пред нас и ни предпазва от падане. Като ходим в света, не се препъваме. А като ходим в тъмнината, се спъваме. Когато човек възприема правилно светлината, не боледува, но когато не я възприемат правилно, боледуват. Възприемате светлината, но започват да ви смъдят очите. Това показва, че очите не са приспособени да приемат светлината. Храниш се и щом се нахраниш, заболи те стомахът. Естествено не приемаш храната както трябва. Казваш: „Сладко ядох, но заболя ме коремът или стомахът.“ Защо те заболя? Не си ял добре, бързаш за десет минути да свършиш тази работа. Защо бързаш? „Работа имам.“ Като бързаш, какво ще свършиш? Бързината се определя от възможността, която е в човека, турена в него. Колко може да бърза един охлюв? Като кон може ли да бърза? Ще тръгне охлювът, но какво ще искаш от един охлюв, който се движи, или какво ще искаш от една малка буболечица? Тя и да бърза, крачката ѝ са много малки. Тя не мяза на един кон, не мяза на един автомобил, нито на един аероплан.

Често съм слушал някой да казва: „Широки идеи имам.“ Какви са широките идеи? Братство, равенство в света. Какво е братство и какво е равенство в света? Физически две тела са равни, еднакво тежки. Туряме едното тяло на везните, тежи 45 килограма, туряме и другото, и то тежи 45 кила, уравновесяват се. Това е равенство. Питам, ако турим едно такова равенство, какво движение ще имаме? Когато водата се изравни навсякъде, няма никакво движение. За движението трябва да се роди едно неравенство. Неравенството дава подтик в живота. Ако туриш равновесието като вода, ще замръзнеш. Но ако всичките искат да бъдат равни, да имат всичките блага, нищо няма да постигнат в света. Бог нямаше желание да създаде света. Той всичко имаше, защо трябва да създаде хората? Да си има главоболие, да Го безпокоят.

Казват, Господ е създал света и ти не можеш да бъдеш равен на Него. Частта не може да бъде равна на цялото никога. Частта има една възможност да бъде като цялото, но цялото ще бъде всякога по-голямо от частта. Някои хора са проницателни, ясновидци. Що е ясновидство? Вижда по-далече, да кажем, на сто километра, на хиляда километра, но вижда външната страна, вижда червено шише, но какво има в шишето, не знае. Казва: червено е шишето. Но какво има, не знае. Има друг, който знае съдържанието, но туй шише какво има, не го знае. Казва: „Шишето е червено, вътре има сладък сок, ако не вярвате, опитайте.“

Вземете запример любовта. Вашите понятия какви са за любовта? Философите нямат понятие за любовта. Много е писано и в старите, и в новите времена, и единственото конкретно понятие за любовта, то е, че тя е една енергия, която постоянно изтича и в нея няма обратно движение. Тече и не можеш с нищо да я мериш, никаква мярка не приема, с никаква оканица не можеш да я мериш. И оканица да имаш, тече, и без оканица, пак тече. И малко като вземеш, и много като вземеш, все си тече. Може да кажеш коя любов е твоя. Ти се заблуждаваш в любовта. Тази вода не е твоя, тя, като влезе в тебе, няма да седи дълго време, ще ти помогне, и после водата ще излезе навън.

Та казвам, любовта е туй, с което Бог се проявява в света. Създал е целия свят. Светлината е едно проявление на Бога, въздухът е едно проявление на Бога, растенията са едно проявление на Бога, временно проявление. Хиляди години растенията са се проявявали, и ние считаме тия растения по-невежи от нас. Чудно е, че тия растения, които са по-невежи от нас, създадоха най-хубавите сладки плодове, които ни хранят и благодарение на тях ние живеем. Ако те престанат да дават плодовете си, и човешкият живот ще се съкрати. През тях като минава, животът се облагородява, за да може хората да го възприемат.

Сега още земния живот не са разбрали какъв е, и искаме да видим какъв е небесният живот. Ти земния не знаеш, и казваш: „Искам да ида на слънцето.“ Всичката енергия излиза от слънцето, но човекът още не е човек на слънцето. Условията на слънцето са съвсем други. Как ще идеш на слънцето? Съвременните учени хора казват, че външната топлина на слънцето е 6000 градуса и вътрешната топлина някои я изчисляват на 40–50 милиона градуса, как ще издържиш тази топлина? 6000 градуса или 40–50 милиона градуса, как ще издържиш? 6000 градуса, то е подвижна енергия. Топлината аз схващам като енергия, която се движи, трептения има. Светлината има още по-голям брой трептения.

Та казвам, когато ние не можем да схванем известен брой трептения на известна реалност, при която се приближава, в нас се заражда едно болезнено състояние. Запример приближава се при тебе една мечка, на която трептенията са силни, внушава ти страх, ти не можеш да издържиш енергията ѝ. Уплашиш се и бягаш. Значи тази енергия е по-слаба. Приближиш се при огъня, започва да ти пари. Туй показва, че организмът не е в състояние да издържи. Ако може да издържи тази топлина, ще ти бъде приятно. Дотогава, докато топлината ти е приятна, ти възприемаш правилно трептенията на топлината. Щом започне да те пари, трептенията са по-силни, отколкото твоят организъм може да издържи.

Сега друга идея. Вие казвате: „Ти вярваш ли в Исуса Христа?“ Вярвам толкоз, колкото ти вярваш. „Ти вярваш ли в Бога?“ Вярвам толкоз, колкото ти вярваш. Всичките хора имат една и съща вяра в Бога. Казват: „Ти вярваш ли в хляба?“ Вярвам. Аз определям четири реалности, които са достъпни и отгдето трябва да започне зданието. Вярвам в светлината, вярвам във въздуха, вярвам във водата, вярвам в хляба. Туй е на земята. И други реалности има. Но ако ти не можеш да възприемеш правилно светлината, ако ти не можеш да възприемеш въздуха и да си служиш с него, ако ти не можеш да възприемеш правилно водата, не тъй, както си миете краката, но да разбираш свойствата на водата – във водата се крие известна динамичност...

Аз да ви приведа един малък пример. Имаме един брат, беше се простудил и му казвам: „Пий топла вода, ще ти мине.“ Казва: „Пих топла вода, не минава простудата.“ „Кажи ми как си пил водата.“ Взел една чаша топла вода, за половин час я изпил. Така не се пие топла вода. Аз ще ти кажа как. Сядам при него и за половин час да изпие шест чаши топла вода. Като изпи шест чаши гореща вода, веднага дойде реакцията, изпоти се и мина простудата. Не една чаша да изпиеш за половин час, а шест чаши за половин час. Тази топлина от водата трябва да мине в твоя организъм. Ти си изгубил топлината, а топлината е добър проводник.

Някои ги е страх от много любов. Някои приемат повече любов. Като приемеш повече любов, ще пощурееш. Виж младите, като дойдат в любовта, пощуряват, вкъщи не се завъртат, няма ги вкъщи. И момъкът, и момата, и старите, като дойде любовта, шашави стават. Много хора има, от любов подлудяват. Мръдне му умът, че жена му не го обича или неговият приятел не го обича. Оставете се от тия заблуждения. Като усети, че го обича, радва се тогава.

Какво нещо е любовта, не може да се обясни, но какво нещо е светлината, може да разберем. Когато светлината ме обича повече, пътят ми е по-светъл. Когато ме обича по-малко светлината, пътят ми е по-тъмен. Следователно щом се увеличава светлината, и любовта се увеличава. Щом се намалява светлината, и любовта се намалява. После нашите понятия за светлината какви са? Сутрин светлината, когато иде, каква е?

Тази сутрин изгревът не беше така хубав. Облаците дойдоха и понеже се влюбили в светлината, взеха ни любовта на светлината, че не остана заради нас, погълнаха я. Казват: „Вие отдолу ще чакате, ние ще се порадваме на слънцето. И вие малко ще пожертвате.“ Ние роптаем, че има облаци.

Какви са нашите отношения към Бога? Някой път имаме голямо мнение за себе си и някой казва: „Аз ще се помоля на Бога.“ И мисли: за каквото се помоли, ще стане. Някой път е валяло дъжд, казват ми: „Аз се помолих, и заваля дъждът.“ Срещам друг, и той казва: „Аз се помолих и заваля дъжд.“ Трети ми казва същото. Десет души ми казват същото. Всички се молили и всеки мисли, че той като се помолил, дошъл дъждът. Този дъжд щеше да дойде и без тяхната молитва, защото растенията, и те се молят. Те имат много по-голяма нужда, отколкото ние. Те се радват, понеже, като са се молили, дошъл дъждът. Те са милиарди същества и като са се молили, дошъл дъждът, радват се. Ако е само тъй да се молиш, то е нещастие в света. Молят се хиляди. Не се радвай, когато само ти работиш, но когато милиарди същества работят заедно, тогава се радвай, понеже всичките вземат участие и помагат на твоята работа.

Вие, като четете четвъртата глава от Откровението, и няколко пъти да четете, тя ще бъде неразбрана глава. Казва, че видял престол, на който седял Бог, описва какви били животните, после имало двайсет и четири престола, двайсет и четири старци с венци – паднали и с венците хвалили Бога. По човешки, ако разбираш, че хвърлили венците, хвалили Бога, как ще го разбираш? После имало четири животни: едното било подобно на лъв, другото било подобно на телец, третото имало човешки образ, а четвъртото приличало на орел. То е едно състояние. Човек е силен като лъв, търпелив като телец, разумен като човек, пък и фантазьор като птица. Четири състояния. Той като птицата да хвърка. Значи твоят ум трябва да има качествата на птицата, да хвърка нашироко. Умът ти трябва да има качеството на един телец, да издържа вътрешно мъчнотиите. В известни времена трябва да бъде тъй смел като лъва, да не се страхува, да не се плаши. И най-после трябва да бъдеш като човека, който се спира да мисли.

Сега може да четете няколко тълкуватели как ги дават, коментарии има – може да четете. Има един закон: щом помисля и мисълта ми щом е права, всякога човек има едно радостно състояние. Щом мисълта става неестествена, и чувствата стават неестествени, винаги човек го напада една тъга. Тогава той не мисли правилно.

Какви трябва да бъдат отношенията на един син към баща му? Ако в един син се зароди желание да стане голям като баща си, да бъде независим като баща си, правилно ли е неговото отношение? Баща му, който му дал всичките възможности, отделил половината от своята енергия, да го създаде, да му даде условията да живее, а той иска да стане независим като баща си. Някой път искаме да бъдем независими, да нямаме нужда от Господа, да станем като божества. Възможно ли е това? Колкото капката може да живее самостоятелно от океана, толкоз и човек може да бъде самостоятелен вън от Бога. Това е една погрешна идея. Ако ние в Бога се усещаме притеснени, извън Него ще се удесетори, ще бъде още по-голямо. Онова, което тегне в света, е, че ние имаме много божества.

Историята показва, че индусите имат 35 милиона божества. И тогава индусите са 350 милиона, като ги разделите, по колко души се пада да служат на всяко божество, по колко индуси ще има всяко общество?

Когато отиде Мойсей при фараона, той му казва: „Ще отида в името на Бога на Авраама, на Якова и Исаака.“ Чу фараонът, и той си каза, че той знае един Бог с много по-голямо общество и казва, че не пуща израилския народ. Мойсей започна със слабата страна. Представи величието на Бога в слаба форма, представи Го Бога с трима души. Започнаха тогава чудесата. „Вие вярвате в един Господ, казва фараонът, но аз не се заблуждавам.“ И започнаха чудесата. Най-после Мойсей застави фараона да пусне евреите. Тук идеята е представена, че на трима души беше Бог. Но Той е Бог на всичките хора, които добре мислят навсякъде във вселената, на всички хора, които добре чувстват, и на всички хора Той е Бог, които са силни, че вършат волята Му. Трите е символ, първият е Авраам – на мисълта, на светлината. Значи, ако в твоята душа ти нямаш светлина, ти си далеч от Бога; ако нямаш топлина, ти си далеч от Бога; ако нямаш сила в дадения случай, ти си далеч от Бога.

Казват, че Бог е Бог на слабите, не на силните. При Господа като идеш, няма да се оплакваш от силните хора. Според мене всеки един човек, който не може да ти услужи в дадения случай, той е слаб човек. Всички ние отиваме и се оплакваме все от слабите хора, и затова се наказваме. Ако идеш при Бога и се оплакваш от въшките, ще бъдеш наказан. Вземи гребен, изхвърли всичките, накажи ги. Ти си господар. Няма какво да се оплакваш от силните.

Само един силен има, Той е Господ. Пак ще те накажат, защо ще се оплакваш? В света няма много силни хора, само Господ е силен и на Него нямаме право да се оплакваме от всичките други силни хора. То е заблуждение. Всеки човек, който не може да прави добро, е слаб човек. Човек, който прави добро, е здрав човек, не е силен човек още. За да бъде здрав, трябва да прави добро. Ако възприемеш светлината, ще бъдеш радостен. Няма да бъдеш силен човек, но като възприемеш светлината, ще бъдеш радостен. Ако възприемеш добре любовта, ще имаш мир в душата си и ще се разбираш с всичките хора по лицето на земята, защото недоволството е голяма сиромашия.

Дойде някой при мен и се оплаква, че е сиромах човек. Дошъл при мене и търси да го обичат хората. Но за да те обичат хората, трябва да имаш нещо. Учителя го обичат заради знанието. Банкера го обичат за парите му. Готвача го обичат за хубавото му готвене. Момата я обичат заради красотата ѝ. Здравия човек го обичат за здравето. Всеки трябва да носи някаква добродетел в себе си в света. Сегашните хора трябва да повярват в едно: че всички ние можем да бъдем здрави. Вие искате целият свят да бъде здрав. Мислите ли, че Онзи, Който е създал света, не е мислил за това. Вие тогава нямате ясна представа за Бога. Ти, човекът, ще искаш твоите отношения към всичките хора да бъдат нормални, така както Господ изисква. Няма да съдиш никого, понеже ти ще изучаваш законите. Погрешката на всинца ви е, че всички сте станали съдии. Кой как дойде, започне да тълкува Писанието: нито което е писано, нито което е неписано, е право. Казва как трябва да се напише.

Често казвате: „Любов няма между нас.“ Каква трябва да бъде любовта? Права мисъл няма. Каква трябва да бъде правата мисъл? Правата мисъл е: когато някой човек ни притеснява, трябва да бъде на десет, двайсет, сто километра. Законът е, че когато обичам някого, се приближавам. Ако обичам обикновено, ще бъда най-малко десет километра от него далече. Ако го мразя, ще бъда на петстотин километра. Ако много го обичам, ще бъда на един километър. Ти ако дойдеш един километър по-близо, или ти ще се стопиш, или той ще се стопи. Трептенията на хората, които се обичат, като се срещнат, те си влияят. Любещите хора са много взискателни. Вие мислите, като идете при един човек, който ви обича, той е крайно взискателен. Ако ти го обичаш, ти ставаш крайно взискателен. Сега мислите, че любовта е тиха вода. Не е тиха вода любовта. Тя е най-мощното в света. Ти трябва да имаш отношение. В любовта, ако носиш мисли и чувства, които противодействат, ти ще създадеш своето нещастие в себе си.

Често вие страдате и казвате: „Моля се на Бога, и пак страдам.“ Православните хора казват: „Господи помилуй. Господи помилуй“ – по десет, четирийсет, сто пъти. Религиозните хора са много ексцентрични. Едно движение имаше в Сливен на набожните. Като започнат да се покланят – по сто, двеста, триста, петстотин поклона правят в църквата. Една жена започнала да се покланя, и най-после владиката казва: „Я ѝ кажете: стига.“ Тя продължава да се кланя. Отива владиката да ѝ каже. „Дядо владика, и за тебе има място да се кланяш.“ И пак продължава да се кланя. Най-после владиката заповядва да я изпъдят из църквата, понеже нарушава хармонията. Тя, ако иска да се кланя, да отиде в гората. Религиозно тщеславие е: отишла в църквата да се кланя.

Един калугер ми разправяше своята опитност. Той идеше от Света гора. Вижда един калугер и му казва: „Ти си много набожен.“ „Откъде го знаеш?“ „Аз го виждам.“ „Разправи ми отгде го знаеш.“ Казва: „Гледам двата му пръста – показалецът и средният, хванали слинове. Той, като се покланял по четиристотин–петстотин пъти, на пръстите слин има.“ Сливат първия и средния пръст, и на тях се покланят. Какъв смисъл има в един поклон? Действително онези, които се покланят, то е едно гимнастическо упражнение. Ако човек е заболял и ако прави сто поклона, ще се изцери. Докато е болен, трябва да прави, но щом оздравее, няма защо да прави поклони. Ако като здрав правиш поклон, ще се разболееш и обратна реакция има.

Бог се е отдалечил далеч от нас, за да не ни препятства в нашата мисъл. Много надалече от нас е. Духът Му е близко, както светлината, но слънцето е на 150 милиона километра от нас, и туй слънце го виждаме така малко. Тъй както ни представят идеята за Бога, имаме погрешно схващане. Ако искаш да представиш Бога по човешки, Бога ще Го представяш в следующата форма: като най-добрия земен баща, като най-добрата земна майка, като най-добрия земен съдия, като най-добрия учител.

Туй, което намериш в хората най-добро, туй ще туриш в Бога, за да имаш ясна представа. Ако мислиш: този човек е лош, онзи е лош – нямаш хубава мисъл в себе си, ще изгубиш своето настроение. Понеже всяка мисъл, която изпращаме към Бога, Той я връща назад – при Бога нито една наша мисъл, каквато и да е тя, не остава при Него, а я връща назад. Ако мисълта е добра, тя ще бъде върната при теб, ако е лоша, ще се върне с двойна сила и ще те блъсне в главата, и ще ти каже: „Така не се мисли.“ Ще чувстваш някакво страдание. Мислиш добре, поправя се поведението. Може би туй чувство да произтича от факта, че ти искаш да ядеш много повече, отколкото трябва. Ядеш половин кило череши и казваш: „Да имам едно кило.“ Ядеш половин кило круши и казваш: „Да имам едно кило.“ Имаш 1000 лева заплата, казваш: „Да са 2000.“ Имаш едно малко здраве, искаш по-голямо здраве. Имаш един ръст от 1.65 метра, не си доволен, казваш: „Да са два метра.“ Не търси два метра. На Изгрева нямаме човек да е висок два метра. Най-високият човек е около три метра височина. Едно време хората са били по трийсет, четирийсет, петдесет, сто метра. Природата е намерила, че не е икономично и затуй направила сегашните хора малки. Разумността не зависи от голямото. Човек може да се разширява и да се смалява. Трябва да разбираме законите на увеличаването и смаляването.

Всички страдаме от грандиозни идеи, искаме да бъдем богати, да се осигурим за сто и двайсет години. Щом се осигуриш за сто и двайсет години, ще бъдеш нещастен човек. Ние имаме право за един ден да бъдем осигурени: откакто изгрее слънцето, докато залезе – за дванайсет часа да сме осигурени, понеже Бог е промислил заради нас. Мислите ли, че онзи баща, който има две–три деца, че не е промислил заради тях? Разумният баща, който се е оженил по всички правила, които Бог изисква, като се родят децата му, те са осигурени с прехрана. Като ги праща в училище, няма да мислят откъде да вземат пари, бащата е промислил. Ако сме от разумните деца, всичко е промислено. Ако искаме да се осигурим, въпросът е друг, ние ще се отделим.

Някой православен мисли, че е най-любим на Бога. Някой баптист мисли, че е най-любим на Бога. Някой брамин или индус мисли, че е най-любим на Бога. Окултистите мислят, че са най-любимите на Бога. Те обясняват кармата. Кармата нищо не обяснява. Кармата е закон, който съществува. Ограничението на живота е законът на кармата. Християните сега казват: „Да се прероди човек.“ Ако се прераждаш по закона на кармата, ти си под закон на земята. Законът като те хване, трябва да плащаш дълга. Пет пари имаш да даваш, ще платиш по закона; сто лева да имаш да даваш, ще платиш. Законът и за стотинката не те извинява, трябва навреме да платиш, тогава да се освободиш.

Учението на християнството е по благодат, то е закон на любовта. Извън създадения закон, от който трябва да се освободите, то е механическата страна. Кармата е механически закон. Дихармата е органически, психически закон, по благодат. Под думата благодат разбираме закона на любовта. Под думата карма разбираме безлюбие. Аз под думата закон разбирам безлюбие. Законът като те хване, той иска да знае виновен ли си, или не. Щом си виновен, той ще те накаже. Щом не си виновен, не те наказва, понеже ти си извън закона. Що е закон? Щом те хваща законът, и те наказва, ти си извън любовта. Щом не те наказва, ти си в любовта. Някой се наказва и пита: „Защо ме наказват?“ Защото си извън любовта, в безлюбието живееш. „Какво трябва да направя?“ Влез в любовта, напусни закона. Що е законът? Законът е за виновните хора. Всеки, когото хваща законът, е виновен. Всеки, когото не хваща законът, е праведен човек. Праведен човек, когото законът хваща, не може да бъде праведен. Няма какво да се осланяме на закона.

Представете си, че един войник носи една сабя и разчита на сабята. Ако сабята може да разсече главата на неговия противник, добре е да разчита. Но това е законът, да сечеш главите. Любовта приспива. Ако вървиш по закона на любовта, имаш цял полк пред себе си противници, приспива ги, и после пак ги събуди. Срещне друг полк, пак ще ги приспи. Ако е по закон, ще трябва да стреляш, и те ще стрелят. Като стреляте, ще има наранени.

Казвам, единственият закон в света сега трябва да го изучаваме. То е законът на любовта. Говори се за любовта. Ти по закона на любовта никога не трябва да срещнеш един лош човек. Ако го срещнеш, или той трябва да стане като тебе, или ти трябва да станеш като него. Ако ти станеш като него, ти си вече в клещите на закона. Ако той стане като тебе, той е в закона на любовта. Но той не е готов за тази любов, тя е неразбраната любов, и той не може да се ползва. Трябва да имаме закона на свободата. Любовта е онази, пълната, свобода, с която човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце може да действа. Щом се ограничавам в своя подтик, хората ме съдят, че не съм постъпил добре. Няма какво да бъдат моите постъпки изменени към хората. Аз трябва да зная в дадения случай моята постъпка права ли е, или не. Щом е права, аз съм радостен и весел, силен съм и всичко имам на разположение. Щом се наруши тази хармония, усещам вътрешен дисонанс.

Казвам, три неща има, с които ние сме в постоянно стълкновение: ние сме в постоянно стълкновение с любовта, в стълкновение със закона на Божията мъдрост и в стълкновение със закона на истината. Като не сме в съгласие с истината, губим своята свобода. Като не сме в съгласие със закона на мъдростта, губим светлината. Като не сме в съгласие със закона на любовта, губим живота.

Казвам, щом не се подчиняваш на закона на любовта, ти губиш живота. Какво се ползваме, ако изгубим живота? Единственото ценно, което сега имаме, то е животът. „Това е живот вечен...“ – то е онзи щастливият живот, без страдания, онзи щастливият живот без скърби и без мъчение, без противоречие. Всичките противоречия, които идат в света, те идат по закона на любовта, и те се превръщат в една вечна Божествена хармония. Лошият човек, като се приближи при добрия, казва: „Какво трябва да правя?“ Той веднага трябва да измени своето естество. Ти от любов можеш да се освободиш само по два начина: като се подчиниш или като бягаш от нея. В любовта или трябва да бягаш, или трябва да се подчиниш. Господар не можеш да бъдеш. Като дойдеш до любовта, трябва да станеш едно с нея. Каквото мисли тя, да мислиш и ти; каквото прави тя, да правиш и ти. Ако ти искаш да правиш каквото ти искаш, ти искаш да бъдеш по-горен от любовта. По-голям от любовта няма.

Та всички вие искате да измените закона и казвате: „Защо Господ направи света такъв?“ Не мислете тъй. Възприемете живота тъй, както иде от Бога. Вие мислите, че някой човек е по-щастлив. То е ваше заблуждение. Този, щастливият, човек разбиране има, в него има послушание. От какво произтича нещастието в хората? Адам трябваше да бъде послушен на Бога и Ева трябваше да бъде послушна, понеже е взета от Адама, да бъде послушна на Адама и на Бога. Ева трябваше да има две послушания. А Адам друго послушание има. Най-първо, Адам не беше готов за едно нещо. Бог искаше да направи да има само едно послушание, да има обич към Бога. Адам казва, че не му достига нещо. От любовта му се отнемало нещо, което трябва да приложи някъде. Той трябваше да тури любов към Ева, това значи, че той трябваше да има два вида любов, а това е невъзможно. На двама господари да се служи, е невъзможно. Да имаш любов към двама души, е невъзможно. Едната любов в света е любовта на хармонията. Два живота, това е противоречие. Едно чувство ще имаш. Силното чувство има две лица, три лица и много лица има. И мисълта има няколко лица и няколко образа. Но по единство една любов трябва да има в света. Когото и да обичате, вие трябва да излизате от принципа, че вие обичате Бога и затуй обичате хората, а не защото обичате хората, затова обичате Бога. Сега туй е новото схващане.

Тия двайсет и четири старци, то са двайсет и четирите часа. Венците, това е животът. Когато женят една мома, турят ѝ пръстен, турят ѝ венец, това е задължение. Двайсет и четири задължения има човек. Всеки час – задължение. Като дойде този венец, като го хване, ще кажеш какво е твоето задължение, и ще го изпълниш. Дванайсет задължения през деня: три фази има, по четири подразделения. Сутрин, откакто изгрее слънцето, до обед – да спазваш закона на младостта. От обед до вечер ще спазваш закона на възрастта. И третата фаза – до среднощ, ти ще спазваш закона на началото. Като заспиш вече, ти си немощен. Ще оставиш на съня да се разправи с тебе, той както иска. Тогава казвам: в любовта ние имаме право на живота. Като изгрява слънцето и като залязва, изгубил си Божественото влияние. Христос казва: „Работете, докато е ден.“ Иде нощ, когато никой не може да работи. Щом дойде нощта, значи липсват Божествените условия. Не мисли, че Господ всякога може да ви дава условия.

Та сега трябва да посветите живота си да служите на Господа. Някои искат като стари хора да служат. Господ от стари хора няма нужда. Ако идете при Бога, когато станете грешници, какво ще Му занесете? Господ прощава вашите грехове. Той е милостив. Вие ще идете при Бога, когато сте млади, когато сте здрави, с най-хубавите чувства, с най-хубавата сила, която имате, да Му служите. Сега казвате: „Господ да ни благослови, че тогава да Му служим.“ Че Той вече ни е пуснал на земята, най-хубавото място, което е дадено на хората, да учат. Ако тук не можем да учим, къде ще учим? Искате да идете в оня свят – оня свят е свят на послушание. Адам нали беше там. Казва му Господ: „От дървото на познанието на доброто и злото няма да ядеш. В който ден ядеш, из рая навън ще излезеш.“ На Ева дойде онзи, черният, адепт и казва: „В който ден ядете от дървото на доброто и злото, ще станете като Бога.“ Тя повярва в туй, че ще бъде тъй, отиде и убеди Адама. И като ядоха от плода, кое беше вярно? Станаха ли и двамата божества? Те излязоха из рая. Онова, което каза Бог, излезе вярно. Те не станаха силни като Бога и познаха, че са слаби божества. Човек, който иска да стане като Бога, може ли да стане?

Дойде някой човек и ти казва: „Ти си даровит човек, гениален човек.“ Няма той какво да ми разправя, аз вярвам в онова, което Бог е вложил в мене. Няма да уповавам, ако думите не съвпадат с туй, което е в мене. Ева не трябваше да слуша адепта, а трябваше да каже в себе си: „Аз не може да послушам това. Ако ям от дървото, не мога да стана като Бога.“ Тя повярва, че ще стане. Кой е онзи, който прави престъпление, че може да стане като Бога? Никой. Ако правиш добро, можеш да станеш, но ако правиш зло, ти си под влиянието на земята. Кармата ще те намери. Ти не можеш да бъдеш господар. Човек трябва да бъде извън закона. Като те повика законът, да няма къде да те хване. Той казва: „Не е от нашата област, не подлежи на никаква съдба.“

„Достоен си, Господи, да приемеш слава и почест, и сила, защото Ти си създал всичко, и чрез Твоята воля съществува и е създадено.“ Тази мисъл е, която трябва да подвижи: че светът ще бъде такъв, какъвто е, но ние искаме да бъде в нашите умове такъв, какъвто Бог го е създал. Не любовта, както ние мислим, но любовта, както Бог я проявява.

Затова трябва на всинца ни смирение. Кацне някоя муха на гърба ти, да не се обидиш от това. Дошъл някой комар, кацнал, ако си много праведен, опитай. Ако си много праведен, кажи на комара тъй: „Аз съм праведен човек“ и виж дали ще си забие жилото. Ако забие жилото, не си праведен. Ако кажеш, че си праведен, и той вдигне жилото си, казва ти: „Признавам.“ Ти ще му кажеш: „Имаш право да взимаш кръвчица от грешните, а от праведните – ако ти позволят.“ Кацне някоя муха, който и да е – казва Писанието: „Който иска, дай.“ Дай, когато имаш. Но когато нямаш, какво ще му дадеш? Кой трябва да услужва? Ние, които имаме Божественото благословение, ще дадем. Нямаш Божието благословение, не можеш да услужиш. Слугуване в света без любов е невъзможно. По закон е възможно. Законът ще те застави: имаш – нямаш, да дадеш. Теб може да те продадат. Казва – един, който дължи 10 000 таланта, че му ги простил господарят. Той имал да вземе 50 пеняза от някого, хванал го за гушата и го турил в затвора. Идват слугите и казват на господаря какво е направил. Господарят казал да продадат и него, и жена му и да не ги пущат, докато не платят всичко. Това е закон. Това не е любовта за живота. Сега вие се занимавате с малките погрешки на другите. Господ ви е простил 10 000 таланта – големите погрешки, а ти срещнеш един брат, който ти дължи 150 лева, и му казваш: „Дай ми.“ Погрешка имаш. Оставете сега. Прощавайте. Както Бог ви прощава, така и вие прощавайте. Казва: „Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше греховете.“ Вие, като се срещате с вашите длъжници, прощавайте им, примирявайте се, както Бог прави. „Не мога.“ То е по закона на кармата. Щом не можеш, то е законът. Законът ще те спре. Щом можеш, то е извън закона, и тогава можеш да служиш на Бога.

Сега ние се нуждаем от хора, които могат да правят нещата – не които казват не мога, но които казват мога. Затова трябва да спрягаме глагола мога: мога, можеш, може, можем, можете, могат – във всички времена трябва да спрягаме този глагол мога. Значи слязъл си до дъното на известен въпрос. Хванал си много добре „Г“, то е вечният закон, хванал си се – имаш два полюса. Ти си натоварен с това, което можеш да носиш. Значи върху този въпрос имаш светлина, топлина и сила. Всеки човек, който има светлина, топлина и сила, той може да извърши каквато и да е работа в света. Сега трябва да използваме светлината като сила, топлината като сила и самата сила като двигател за постижението на ония идеали, които ги имаме. Тия идеали са в строежа, вътре в света. Всички ние сме съработници, строи се светът. Едно лято не може да стане с един лист. Една хубава мисъл е само един лист. Хиляди и милиони листа и цветя са потребни. С един цвят пролет не става.

Сега се въоръжават хората. Най-хубавото оръжие е да се въоръжите с оръжието на любовта, с оръжието на знанието и на мъдростта и с оръжието на свободата и истината. Свободните хора са силните хора. Хората на знанието са силните хора. Хората на любовта са силните хора. Сега в света са потребни не слаби хора. Под думата слаб аз какво разбирам? Аз съм говорил. Слабият е под закон, а силният е извън закона. Но понеже силният не постъпва според любовта, влиза в рамките на закона. Понеже слабият вярва в любовта, той сам не слуша любовта, и той не се ползва от нейните блага. Казвам, щом си слаб, ти си в рамките на закона. Щом си силен, ти трябва да вярваш в любовта. Слабият не вярва в любовта. Слабият, щом повярва в любовта, ще стане силен. Слабият, щом не вярва в любовта, ще остане в рамките на закона. Казва апостол Павел: „Вие, силните, носете бремето на слабите.“ Които са под закон, освободете ги. Вие, силните, носете. В любовта кои са силни? Който е слаб, той е по закон. Щом си слаб, ти си по закон. Тогава престани да служиш на закона. Ти си един слуга и служиш на един господар. Ти имаш един кон, ще идеш да служиш на коня.

Аз правя един опит. Той е следният. От месоядните имаме едно малко лъвче. Туй лъвче ме много обича. Аз излизам, то тръгне с мене. Навсякъде ходи пред мене. Ходи като адютант туй лъвче, ходи пред мене и само за ядене мисли. Какво има, каквото ми донесат на мене, туй лъвче казва: „И на мене ще дадеш.“ От сутрин до вечер само за ядене мисли. Щом се наяде, изтегне се и легне да спи. Щом се събуди, аз разбирам езика му, и ми казва: „Има ли нещо за ядене?“ Като го гледам, някои мислят, че много ме обича. Туй лъвче влязло в стаята, без да ме пита, и развалило една паница с ядене. Излязло навън и се преструва, че нищо не е направило. Аз излизам навън и му удрям една плесница. Като му уших една плесница, то слезе долу, та имаше една сестра и започна да се смее. И лъвовете трябва да служат по закона на любовта. Туй е в рамките на закона. То е в рамките на закона. То казва: „Имам право да бутам.“ А то няма право да бута, понеже за мене е донесено. То не разбира закона. Туй ядене не го донесоха за него. Аз като му позволя, тогава има право да яде. Понеже без закон е бутало, плесницата идва. Гледам, на другия ден идва това лъвче и ме поглежда. Казвам му: „Ще зачиташ закона. Ти като станеш като мене, да се изправиш на краката си, тогава, като на мене, и на тебе ще донесат ядене по закона на любовта.“

Разправяше ми един български свещеник. И той имал едно такова лъвче. На Гергьовден, като събрал около сто и петдесет плешки, оставил неговото лъвче при тях, и то не бута нищо. Седи при сто и петдесет плешки, и не се съблазнява. Но това е изключение.

Казвам, сега ние често се съблазняваме от плешките и като това лъвче бутаме, и тогава идват плесници. Не се изкушавайте. Свободата е извън закона. Трябва да се освободите от закона, който са вложили хората от хиляди години, и да влезем в закона на Божията любов, и да слушаме онова, което Бог е създал в нас, да нямаме никакво противоречие. Пита ме някой: „Ти вярваш ли в Бога?“ Като вляза вкъщи, гледай запален ли е светилникът, кандилото гори ли, огънят на огнището гори ли, не ме питай вярвам ли в Бога. Щом огънят на огнището гори, щом свещта е запалена вечерно време и щом кандилото е запалено, трапезата е сложена и хляб има, не ме питай обичам ли Господа и на Кой Господ служа. Щом ме питаш, ще ти покажа вратата и ще ти кажа да излезеш навън, да си вървиш. Щом приемеш, ще ти кажа добре дошъл, ще ти отворя вратата на една стая и ти ще имаш всичко на разположение. Няма какво да питаш: обичаш ли ме, или не. Влез в човека и гледай запалена ли е свещта на неговия ум, запалена ли е свещта на неговото сърце, запалена ли е свещта на неговата душа, служи ли с духа си – тогава всичко е наред. Благодари на Бога, че си дошъл при един човек, който разбрал Бога и служи както трябва. Ти си дошъл при един син на Бога, който служи, както Баща му служи. Тъй както Бог ни е услужвал, и ние като Него да служим. Никой не ми е услужвал така, както Бог ми е услужвал и е предвидил всичко. Защо да не мога аз да служа тъй, както Той ми е прослужил? Служи на Онзи, Който първоначално ни е служил, и на ония хора, които са около нас, и които изпълняват волята Божия.

Тогава, като четете посланието на апостол Павел: „Аз от плът и кръв не се допитах...“, то значи от любов.

„Отче наш“

Тридесет и второ утринно слово
20 юни 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни