Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова

Архивна единица

От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя

държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева

ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944

Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98"

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

Неповторими неща

XIX лекция на младежкия клас

10.ХI.1944 г., петък, 5 ч. с., Изгрев – София

Отче наш.

Прочетете резюмето на миналата лекция.

Прочетете пет страници от лекцията „Правилни отношения“ от книгата „Път към живота“. (Един брат прочете петте страници.)

Представете си, че някой си човек направи градина при някой планински връх, дето има изобилно вода. Друг си направи градина в пустинята, дето няма вода. И двамата градинари ще бъдат ли щастливи? Кой от градинарите ще бъде облагодетелстван? Който е при планината, който има вода. Който е в пустинята? Представете си, че този в пустинята каже: Господ го турил. Господ ли го тури, или той сам се тури?

Сега по някой път лошите работи в света са облечени по-добре, а добрите са облечени зле. Следствие на това хората правят погрешки. Да извършиш едно престъпление: ще ти платят една голяма заплата. Да убиеш един човек, ще ти дадат доста парички в дадения случай. По някой път държавата оценява главите на висока цена. Сега представете си, че купите едно прасе, представете си, че дадете хиляда лева. Сега са по-скъпи прасетата, едно време за хиляда лева бяха. Представете си, че туй прасе е ваше. Доколко години прасето може де живее с вас? Вие се чудите, защо ви е това прасе? Имате една мисъл, която е чисто едно прасе, която само ви рови, бучка ви, прави ви неспокойни. Вие се занимавате, ходите от съсед на съсед, какво прави туй прасе. Или може да е едно желание. Туй желание рови навсякъде. Съседите ви ще започнат да се оплакват от него. Влезете в някоя къща, туй прасе разрови орталъка на вашите съседи. Защо му давате свобода? Накъдето ходите, водите прасето със себе си. Оставете го там да рови. Казвате: Нека тропат хората, да порови нашето прасе.

За пример някой път може във вас да се зароди желание да видите някой човек, колко богат е. Може да искате да видите касата, да ви отвори да видите парите, златото. Той е доста добър човек, отваря, показва ви касетката с наредените пари. След като сте гледали тази касетка, какво ще ви дойде наум? Ще ви дойдат ред изкушения. Най-първо ще му кажете: Блазе ти, колко парички си имал в тази касетка. Тия пари най-първо не са благословени. Всичките носят престъпни имена. Той ги е спечелил от продажбата на животни, от продажбата на плодове, от продажбата на кожи. Предал някого за известна сума. Сега го облажвате. Какво облажване имат пари, за които живот се е пожертвувал? В съвременният живот парите, които хората имат, са опетнени. Следствие на това, Провидението за да очисти тия пари, скрило ги в касата, турило книжни пари. Книжните са по-чисти. Вие сега разрешавате въпроса, казвате: Да имам пари. Първото нещо пари да имам. Пари като имаш всичко става. Като нямаш пари, нищо не става. И без пари не може, защото парите ако не бяха полезни природата не би ги създала. Природата ги създаде и ги тури като една ценност в живота. Един човек не обича да работи, малко ще го понатовариш с пари. Само залепи една златна монета на слепите очи, ще работи. Музикант ако е, ще свири. Певец ако е, ще пее. Ако е за друга работа, тури, пак веднага работи. Щом покажеш златото, в туй отношение златото върши много добра работа. Един стимул е златото. По някой път аз казвам, че без пари може. Има едно плащане, което е по-скъпо от златото. Една сладка дума струва повече отколкото една английска звонкова лира. Как мислите, ако един цар даде една златна монета, или му каже една добра дума, кое струва в дадения случай повече, парата ли, която е дал или думата, която е казал? Царската дума струва повече. Да кажем царят каже на някой младеж да следва във всичките университети безплатно, да следва във всичките университети даром. Колко думи са? – Пет думи. Ако ви даде пет златни монети, или ви даде пет златни думи, кое е по-хубаво. Забележете, някой певец, който има доста добър глас, отличен глас, сдружава се с другари и започва да попийва коняк, абсент, после мастика. Погледнеш гласът му се развалил. И той казва: Простудил съм се. Но като пие ракийца, човек се простудява често. Ракията изстудява човека, отнима повече енергия. Питам този певец, защо пие ракия, кое го е накарало да пие ракия. Аз ще ви приведа една аналогия. Всякога когато човек е ял много сладки работи, в него се заражда желание да яде кисело. Сладкото произвежда в него едно настроение за кисело. Крайната сладчина произвежда желание за кисело. И крайната киселина произвежда желание за сладчина. Ако на земята за дълго време ти си мек, на този отстъпваш, на онзи отстъпваш, най-после се яви желание да набиеш, едно желание да се покажеш, че не си толкова мек, че не става тази работа само с отстъпване. Защо е така? Не зная. Може да намерите някой философ да разреши. Никой не е разрешил въпроса. Всякога вие сте жертва на такива желания. Искате някога да бъдете много добри. Вървите много добре, подхлъзнете се. Някой път вървиш лошо, лошо, дойдеш до крайния предел, че искаш да бъдеш добър. Тъй щото и в двата случая може да се смени. Добрият трябва да се пази, може да се подхлъзне. Лошият от какво трябва да се пази. Лошият мяза на един голям богаташ, изпохарчил всичкото богатство за пиене, останали му два лева, казва: Вече нищо не ми остава, да си купя едно Евангелие. Не ми остават пари, да си купя едно Евангелие, да видя какво има в него, не съм го чел. С два лева купува го. Като започнал да чете, видял че има защо да се чете. Оттам насетне се събудило друго желание: съжалявал, че изпохарчил всичките си пари. Но много добре станало, че изпохарчил всичко и му останали тия два лева дошло доброто желание да тръгне в правия път. Не е лошо човек някога като изпохарчи всичките си пари, че му останат два лева, да си купи Евангелието и да тръгне по правия път.

Сега вие не може да обясните защо е така. Вземете силния човек, който разполага със сила, той този набил, онзи е набил,един ден си изкълчи крака, навехне си ръката, седне на пътя. Тогава на ум му дойде друга мисъл. Той започне да се моли, да му услужат, да му наместят крака.

Та казвам: Когато човек изгуби отношенията на правилния живот в живота си, в него се ражда желание да има едно съзнание. Като си изкълчи крака, човек добър става, като си изкълчи ръката, човек добър става. Човек като си изкълчи умът, добър става. Има изкълчени умове. Богати хора, като забогатеят, умовете си изкълчват, добият достойнство, че трябва да се живее добре. Не обръщат внимание на хората. Щом изгубят парите си, като слязат при хората, пак стария живот започват. Много от съвременното знание, което имаме, то нищо няма да ни коства. Туй, което учим в университета, то е една дреха, която сега носим. Остане, тя е остаряла, парцал е, ще я извадят тогава и пари не струва. Ще гледаме да си направим друга дреха. Ако сега сте почетен биолог и след сто години дойдете на земята, каква биология ще предадете на хората. И децата ще знаят това, което сте предавали. Или ако сте били астроном, след сто години на вашата сегашна астрономия ще се смеят хората. Казваме: Да сме учени. В природата има едно учение. Присъствувал един невежа светия, не знаел много неща, един невежа светия, който не знаел много, само две неща знаел, да стиска камъка. Всички други светии се препирали. Той казва, че не знае тази философия, но знае две неща. Взел един камък и като го стиснал, от камъка излязло отгоре огън, а отдолу потекла вода. Казва: Това мога да направя. Огън всякога може да изкарате и вода може да изкарате, като го стиснете. Казвам: По-добре човек като стисне камъка огън да излезе и вода да излезе.

Та казвам. Приложение трябва. Камъкът е човекът да може своето естество като хване, да изкара вода. Ако стисне естеството, огън да изкара. Ще ви приведа един пример. Минава един беден, богат, който осиромашал, едно бедно детенце попросило. Казва: Да беше дошло, когато бях богат, осиромашал съм, нямам нито пет пари в джоба си. Но аз като те гледам, ще станеш умно момче, учен ще станеш, в живота ще ти провърви, голям човек ще станеш. Тъй ли? Казал му тъй и му взел името. След години туй малкото момче среща бедния богаташ, казва: За тия думи, които ми каза, аз ще изпъдя твоята сиромашия. Ти нямаше пари да ми дадеш, но един подтик ме даде. Каквото каза, стана. За тия добри думи, аз ще ти се отплатя. По някой път вие казвате: Аз нямам пари. Вие мислите, че с пари може да се отплаща човек. Ако хората биха се отплащали само с думи, каквото кажат да става. Всяка дума казана на място става. Кажеш някъде: От мене човек няма да стане. Не става. Каквото кажеш, става. Кажеш някъде: От мене човек ще стане. Става. Каквото кажеш, станало. Кажеш, че твоята воля ще се увеличи, става. Кажеш, че няма да се увеличи, пак става. Каквото кажеш, пак става. Внимавайте думите, който казвате, за какво стават. Има думи, които стават за добро. Има думи, които стават за зло. Знаете ли колко думи се изискват да поправиш една добра дума? Правили ли сте опит? С колко думи може да се поправи една лоша дума. За пример, представете си, че кажете някому: Ти си мазник. С колко думи може да поправиш думата мазник? Тя не е много лоша дума. Мазник, намазан с кравешко масло. Мазник, намазан с масло, че навсякъде надниква какво има за ядене, за пиене. Под мазник разбираме доста умен човек. Казвате: Мазна Гана. То е по-меко психологически. Мазникът върви в низходяща степен. Като кажеш някому мазник, е голяма обида. Мазна Гана е прочута Гана. По какво се отличава мазната Гана? Прочутата Гана по какво се отличава?

Аз веднъж слушах, това беше във Варна, две гагаузки се скарали, две съседки и едната два часа и държа реч. Изкара всички истории като адвокат. Казвам: Браво, тя била за някой министър, държи реч, прочут глас. Два часа говори, другата слуша, не може да си отвори устата. Тезата си държи. Не е лошо човек да държи теза. Какво има. Обвинителен акт. Прокурорът като стане ще държи обвинителен акт. И тя като прокурор, всички факти събрани, нарежда ги. Онази се спотайва. След като свърши казва: Може ли да кажеш нещо против това. Онази мълчи. Не може да говори красноречиво. Знае, че ако се обади, още два часа ще иде. Само една гагаузка съм срещал, българка не съм срещал така да говори.

Елате да прочетете пак пет страници от същия том от лекцията „Разумни промени“. (Братът прочете пет страници.)

Имате числата 1, 2 имате 12. Защо наричате туй число щастливо? Щастливо е, понеже има единицата. Едното показва граница на числата. Числото 12 е поле. Двете показва плоскостта. Полето е доброплодно, каквото се сее, става. В даден случай даден човек може да ви бъде или като граница или поле. Не може да бъде поле някой да сее отгоре. Полето може да ви бъде полезно в какво отношение. Този човек на двете винаги има повече ниви. Човекът на единицата по-малко ниви има, само граници има. Богатите хора са двойки. Числото две е голям скандалджия. Няма по-добро от него, няма и по-лошо от числото две. Няма по-добро число в природата, няма и по-лошо от числото две. Винаги скандали се вдигат между двама души. Тогава двама като се скарат, кой ги примирява? Числото три. То е миротворец, навсякъде числото три примирява. Никой не може да ви примири, освен числото три. Вие вземете ръцете и краката. В краката са турени два триъгълника. Три горе като седи, дава им как да вървят. Ако напуснете числото три, веднага напускате ходенето. Че някой път човек се раздвои. Има по някой път човек отлична мисъл. Има числото три. Щом се раздвои мисълта, изгубва своята сила. Всички знаете, щом се раздвои мисълта ви, започнеш да избираш между две неща, какво да правиш. Станеш слаб, започваш да се колебаеш. Добре, дават ви две стомни да идете за вода. Представете си сега, че вие сте един човек, който сте свършил университет, два факултета сте свършили, но не ви върви. Дето минете, никой не ви иска. Намира се един човек, който ви даде две стомни и ви каже да идете да ги напълните с вода. Какво ще направите, ако вие сте на това място. Ще кажете: На този ли хал дойдох? Два факултета сте свършили, две стомни да напълните. Именно като си свършил два факултета не си пил вода, абсент; коняк си пил, пращат те със стомните за вода да пиеш от Божествения извор, човек да станеш. Тъй се разбира. Ще идеш да напълниш двете стомни с Божественото вино, на място другите от тях да пиеш. Казвам: Мнозина страдате, понеже нямате две стомни. Вода нямате. Човек има две стомни: едната стомна е главата, другата – сърдцето. Трябва да бъдат пълни. Главата трябва да бъде пълна и сърдцето трябва да бъде пълно с нещо. Сам човек да се ползува от своите стомни. Ако остане време да ползува и другите.

Та казвам: В съвременният свят всички вие мислите, че сте бедни хора, не сте даровити много. Не сте даровити, защото стомните ви са празни. Идете напълнете стомните си, всичко ще ви тръгне. Сега няма какво да се аргументира, няма как да се докаже. Силният всякога доказва, слабият всякога приема. Слабият какво ще каже? Той не може да отрече. Силният доказва. Как доказва? Силният всякога в света доказва. Казва: Това ще го направиш, другояче не може да живееш. Слабият ще приеме туй. Сега лошо ли е? Не е лошо. Слаб като си и той показва по същия начин. Силният като стане слаб и той приема нещата. Казва: В какво седи? Ако силният стане слаб приема нещата; ако слабият стане силен, налага нещата. Кое е по-хубаво сега: Да налагаш или да приемаш. И двете са необходими, едно без друго не могат. В даден случай ако не си слаб да възприемеш една идея и в даден случай ако не си силен да наложиш една идея, ти не може да разбереш живота. Първото нещо: Бог е направил хората слаби да възприемат идеите. После ги направил силни, да приложат идеите. Една идея ще я възприемеш в себе си и ще я приложиш в себе си. Туй голямото противоречие съществува в света. Казвате: Защо сме слаби? За да възприемете една идея в себе си. Защо ставаш силен? За да я приложиш. При възприемането на идеите слабост трябва, при прилагането на идеите, сила трябва. Слабият човек е гъвкав, огъва се. Той е долина, той е поле. Силният човек е планински връх горе.

Сега вие не считайте всичко, каквото съществува в природата, че е излишно. Не разрешавайте противоречията, които съществуват в природата, не ги считайте излишни. Всичко, което е допуснато, то е на мястото си. Ние, които не разбираме, мислим, че нещата са без полза. Всичко, каквото природата е допуснала, е на място. Никога не е допуснала неща, които нямат своята полза. Всяко нещо, колкото да е лошо, то е на място. Считайте това, което ви се случи в живота за добро. Радвайте се. Помнете едно нещо: Нещата два пъти никога не се повтарят. Вас ви е страх от повторение. В природата повторение няма. Всяко нещо само веднъж може да ви се случи. Веднъж сладко може да ядеш. Втори път ако ядеш по друг начин ще бъде. Всичките сладки яденета нямат еднаква стойност. Туй, от което вие се страхувате, няма защо да се боите. Вас ви е страх, че страданията може да се повторят. Нещата не се повтарят. Ценни са нещата, които веднъж в живота стават. Туй, което е станало веднъж в живота е ценно. Това, което считате повторение, то е на другите хора. Някой човек има твоята опитност, то не е повторение на нещата. Някой път се заблуждавате. Страх ви е, че ще осиромашеете. Два пъти вие не може да осиромашеете, веднъж може да осиромашеете. Два пъти млади не може да бъдете и два пъти стари не може да бъдете. Само веднъж може да бъдете млади и само веднъж може да бъдете стари. Само веднъж може да бъдете учени. Само веднъж може да бъдете добри. Закон е. Вие сега се плашите, че сиромашията ще дойде. Веднъж ще бъдете сиромах. Втори път и да искаш сиромашията не иде. Богатството само веднъж може да дойде. Втори път и да искаш не иде. Сега с тия неща не сте съгласни. Може да ги опитате. Аз ви привеждам, дали сте съгласни е безразлично. За мене е важно туй, което е, съществува ли в природата или не. Щом е в природата, спор не правя. Има неща, които не са в природата. Те не са реални. Аз говоря за реалните неща, които са в природата.

Представете си, че вие сте свършили два факултета и ставате слуга някъде. Няма ли да бъдат хората доволни от вас? Да допуснем съвременно знаете да свирите, да рисувате, разбирате от лекуването, от лекарска професия. Един прост слуга като станете, започнете да свирите. Чудят се вашите господари, казват: Имам един слуга, знае да свири, да лекува, да рисува. Ако светът беше пълен с такива слуги зле ли щеше да бъде? Сега светът е пълен със слуги, които са невежи, те не знаят да свирят, да рисуват, не знаят да лекуват. За бъдеще кандидати за слуги ще бъдат музиканти, художници, кандидати за слуги ще бъдат лекари – три категории. Сегашните, които не са музиканти, са господари за бъдеще. Сега, които не са художници са кандидати за господари. Тия, които нищо не разбират от живота и те са кандидати. При тях ще слугуват. Те ще бъдат материала, с който вие да си послужите. Те ще кажат: Добре направи Господ, че ни прати тия добри слуги, другояче бяхме изгубени. Те ще се подигнат. Ще има голяма любов между бъдещите слуги и бъдещите господари. Ще си изберете сега кое искате да бъдете, господари или слуги. Защото ако си невежа, слуга ще бъдеш, ще ти трябва един умен слуга. Ако си много способен, слуга ще си, трябва ти невежа господар, не ти трябва умен господар. Вземете една съвременна цигулка, която мълчи. Като я хване някой цигулар, излиза нещо хубаво, като я хване някой невежа, нищо не може да изкара. Казвам: Хубавата цигулка само майсторът я разбира, само майсторът разбира живота. За бъдеще трябва да разбирате живота. Всичките хора са като инструменти създадени. Вие трябва да използувате тия Божествени инструменти. Сега по старому да се мисли е губене на време. Нещата не се повтарят. Сега за новите времена, които идат за вас, то не ще се повтори, само веднъж ще дойде. Трябва да знаете два пъти няма да се повтори, само веднъж. Сега не може да ви насърдчавам, което е изгубено, отиде вече. Веднъж печалба и веднъж загуба. То е закон, който периодически иде. След време може да дойде, но в дадения случай, в дадената система, която сега има светът, работите веднъж ще се случват. Затова хората трябва да бъдат готови, всяко нещо, което се случва да го приемат добре. Понеже благата и сиромашията само веднъж ще дойдат да ги приемат по Божественому. Богатството ще дойде веднъж, учението и невежеството ще дойде веднъж. Думата невежество не е толкова лоша дума. Невежият човек е слаб, няма никакъв товар на гърба си. Ученият е натоварен с голяма раница. Богатият има голяма раница, сиромахът няма никаква раница. Някои са недоволни, казват: Нека има раница. Без раница мъчно е. Раницата служи като едно равновесие. Тежестите в живота се турят. Да не ви е страх от сиромашията. Тя втори път не иде. Ако сте сиромах втори път и да искате няма да дойде. Ако сте богат, втори път богатството няма да дойде. И да го искате, то бяга. Като станете на 120 години ли ще идете да следвате университет. Кой досега се е подмладил? Казват, че хората се подмладяват. Подмладяват се хората не в една и съща система. Аз поне досега не съм срещал някой да се е подмладил. Не съм срещал някой, който два пъти да е остарял. И два пъти да се е подмладил не съм срещал. И два пъти да е остарял не съм срещал. Чувал съм да е имало, но не /съм/ намирал да се подмладяват. В моя ум младият разбирам, който носи само семена. Разни семена Господ му е дал. Като дойде разглежда семената. Старият е градинар, посял семената, подкарали, ще израснат, че плодове ще има. Младият носи семената, не може да яде. Ябълкови плодове не може да яде, понеже ги няма. Старият, дядото е забогатял, има шанс да яде. Случи се, че на стария след като окапят зъбите, има плодове, но той не може да яде плодовете. Младият носи ябълкови семена, старият вика младия и казва: Ти ми дай семената, аз ще ти дам плодовете, те за теб са вкусни. Аз като стана млад, ти ще ми дадеш плодовете. Старият трябва да донесе семената, да дойде до положението на младия да яде от плодовете. Това е закон, който хората не разбират и намират големи противоречия в живота, че съществуват.

Прилагайте, малко, не много работи, но прилагайте. Ако човек би прилагал по една дума всеки ден, знаете ли колко много би направил. Мнозина казвате, че нямате работа. Създайте си работа. Ако аз бях на ваше място за една година щях да посадя 360 плодни дървета. Нямам никаква работа, ще посадя дървета. Сега може да намерите да посеете. Казва: Туй място не е мое. Земята е градина за тебе. Именно на земята всички имате условия да посеете, каквото искате по едно семе на ден.

Ако накарам някого да изпее една песен, кой е най-добрият певец да изпее. Да пее без да му трепери гласът. Тъй да изпее както „Цвете мило, цвете красно“. Само веднъж може да пеете по този начин, втори път не може. На друга лекция не може да се случи. Сега някои от вас ще кажат: Ние вътрешно ще пеем. Хубаво, не е лошо. Някои ще кажат: Не сме готови. И то е хубаво, не е лошо. Не сте се приготвили, нямате време, втори път не може да се приготвите. Аз искам от вас една песен, дето и децата може да пеят, почти всички деца може да я пеят. Коя е най-лесната песен? На английски Янке дуду, на български от „Цвете мило, цвете красно“ дали има по-лесна? Тя е модерна песен. Имате песента „Ходи, ходи“. Кой ходи? Сутринната роса. Вие виждали ли сте да ходи сутринната роса? Аз досега не съм я срещал, макар да има песен заради нея. Интересувам се да я видя. Много се крие тя, много музикална е. Може би ходи, когато аз спя. Когато ставам, тя си донесла водата. Значи без пари не искате да пеете. (Една сестра стана и изпя „Ходи, ходи“.) Не е страшно. Сега тази сестра е изпя на сопран, кой ще я изпее на тенор. (Един брат я изпя.) Добре. (Друг един брат я изпя.) Трябва да бъдете спокойни. Много енергия имате всичките. (Учителят пее тихо и спокойно.) „Ходи, ходи“ сега всички да я изпеем. (Всички я изпяхме.)

Трябва да имате една подбуда за пеенето. Човек трябва да счита едно преимущество като пее. Има голямо препятствие в пеенето, има голямо препятствие в свиренето. Навсякъде в природата има едно състезание. Някой път трябва да се събирате да пеете с любов. Подбудителната причина да е любовта. Стимул да е любовта. Когато ви се пее, пейте, не пейте когато няма условия. Щом имате най-малкото подбуждение, пейте, тихо пейте. Така ще се развият гласовете много хубаво. Трябва да пазите ритъма на песните. (Учителят свири на цигулката „Ходи, ходи“), аз ще я изсвиря, вие слушайте. (Учителят свири „Тъги скърби“). Скръбният бързо върви. Той е изгубил парите си, бързо върви. Ако пее полека, загубата му не е голяма. (Учителят свири „Грее, грее“, „Време е да вървим“, а ние пеем.)

Божията Любов носи изобилния пълен живот. (Три пъти.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата ""Заветът на Любовта", т. II , извънредни беседи (последно слово) - 1944г.,

държани от Учителя в София - Изгрев

Издание 1944, София

Книгата за четене на PDF

Съдържание

Неповторими неща

Прочете се резюме на миналата лекция.

Прочетоха се пет страници от лекцията „Правилни отношения”, от книгата „Път към живота”.

Представете си, че някой си направи градина при висок планински връх, дето има изобилно вода. Друг си направи градина в пустинята, дето няма вода. Ще бъдат ли щастливи и двамата градинари? Кой от тях ще бъде облагодетелстван: който е при планината, или който е в пустинята? Ако тоя в пустинята каже, че Господ го е поставил в пустинята, говори ли истината? Господ ли го е поставил там, или той сам?

Често лошите работи в живота са облечени добре, а добрите са облечени зле, поради което хората правят погрешки. Понякога за едно престъпление плащат скъпо – дават голяма сума. Човек извърши престъпление, а после се чуди, защо го е направил. То е все едно, да си купите едно прасенце, а после да се чудите, защо сте го купили. Колко години може да живее прасето с вас? Защо ви е това прасе? Имате една мисъл, която е подобна на прасе, което само рови, прави пакости. Вие се занимавате с тая мисъл, но сте недоволни. Имате едно желание, подобно на прасето. Дето мине, все рови. Съседите ви започват да се оплакват от него. Влезете в някоя къща, и прасето с вас – разровило всичко. Защо давате свобода на прасето? Защо го водите навсякъде със себе си? Казвате: Нека си порови малко.

Понякога в човека се явява желание да види богатството на своя близък, да отвори касата му, да знае, с колко злато разполага. Желанието не е лошо, но то води към известно изкушение. Като погледнеш в касата, казваш: Блажен е тоя човек! Колко парички има в касата си! Преди всичко, тия пари не са благословени, те носят престъпни имена. Те са спечелени от продажбата на животни, на кожи, даже и от продажбата на хора. Какво блаженство е това, да притежаваш пари за същества, на които е отнет животът насилствено? Парите, които хората имат днес, са опетнени. Провидението, за да очисти тия пари, скрило ги е в касата, заменило ги е с книжните пари. Те са по-чисти от звонковите.

Казвате: Да имам пари! Ако имаш пари, всичко става; като нямаш пари, нищо не става. И без пари не може, защото, ако парите не бяха полезни, природата не би ги създала. Природата създаде парите и ги тури като ценност в живота. Никой не обича да работи. Как ще го накараш да работи? Ще го натовариш с пари, ще му дадеш една златна монета. Очите му ще се отворят, и той ще почне да работи. Ако е музикант, ще свири; ако е певец, ще пее. В това отношение, златото върши добра работа. Стимул е златото. Понякога и без пари може. Има едно плащане, което е по-скъпо от златото. Една сладка дума струва повече, отколкото една английска лира. Ако един цар даде на някого една златна монета, или му каже една добра дума, кое струва в дадения случай повече: парата ли, която е дал, или думата, която е казал? Царската дума струва повече. Представете си, че царят каже на някой младеж да следва във всичките факултети даром. Колко думи е казал? – Пет думи. Кое е по-добре за вас: да ви даде пет златни монети, или да ви каже пет такива думи?

Слушате един певец, който има отличен глас, доволни сте от него. Той се сдружава с приятели, които му влияят зле – започва да пие. Не се минава много време гласът му се разваля. Той казва че се е простудил, но простудата иде от пиенето. Ракията отнема топлината, и човек се простудява. Защо тоя певец пие? Кое го кара да прави това! Когато човек яде много сладки работи, в него се явява желание да яде кисели храни, да неутрализира сладкото. Крайната сладчина поражда в човека желание за кисело; дойде ли до крайния предел на киселото, в него се явява желание за сладко. Ако по характер си мек и постоянно отстъпваш на тоя и на оня, най-после в тебе се явява желание да набиеш някого, да се скараш, да покажеш, че не си толкова мек, че с отстъпки само не се живее. Защо е така, философите ще разрешат. Досега никой философ не е разрешил тоя въпрос. Човек е жертва на различни желания. Ако си добър, пожелаваш някога да станеш лош; ако си лош и дойдеш до крайния предел на лошавината, пожелаваш да станеш добър. Често хората се натъкват на смяна в желанията си. Добрият трябва да се пази, да не се подхлъзне. Лошият от какво трябва да се пази? И в лошия човек се явява желание да стане добър. Той прилича на оня богаташ, който изял и изпил всичкото си богатство – останали му само два лева в джоба. Той си казал; Трябва да купя нещо с тия два лева. Ще си купя едно Евангелие, да видя, какво е писано в него. Като започнал да чете, разбрал, че заслужава да се чете – има смисъл в него. От тоя момент съзнанието му се пробудило и той започнал да съжалява, че изял всичкото си богатство. Добре е станало, че изгубил всичко материално, понеже в него се събудило желание да тръгне в правия път. Не е лошо човек да изгуби всичкото си богатство, но с останалите два лева да си купи Евангелие, което да го насочи в правия път.

Защо богатият обеднява? Представете си, че един силен човек се отнася грубо с хората: тоя набие, оня набие, докато един ден падне, счупи крака си и започне да се моли, да дойде някой и му намести крака. Когато човек наруши правилните си отношения към хората, в него се явява желание да стане добър. Много естествено, като счупи крака си, човек става добър. Като счупи крака си, като навехне ръката си или като изкриви ума си, човек става добър. Някои хора, като забогатеят, изкълчват ума си, но после дохождат до съзнание, че трябва да се живее добре. Като изгубят богатството си, те слизат при обикновените хора и стават добри. Знанието, което съвременните хора придобиват, не ги ползва много. То е дреха, която скоро остарява. Един ден тя ще остарее и, като парцал, ще се захвърли. След това ще си направят нова дреха. Ако днес си виден биолог и заминеш за другия свят, каква биология ще преподаваш на хората? Тогава и децата ще знаят повече от теб. Ако си астроном, какво ще остане след сто години от твоята астрономия? Хората ще се смеят на тая астрономия. Всички искат да бъдат учени, да имат знания. В природата съществува едно знание, което никога не се изменя.

Един ден светиите се събрали заедно, да покажат знанието си. Всеки се стремял да се представи по-учен от другите. Един от тях, който минавал за невежа, казал: Аз нямам знания, като вашите. Само две неща мога да направя. Взел един камък, стиснал го и отгоре излязъл огън, отдолу потекло вода. Когато ви потрябват огън и вода, аз ще ви доставя – нищо друго не зная. Знанието се нуждае от прилагане. По-добре е да имате знание, чрез което да си добиете огън и вода, отколкото да философствате. Камъкът представя твърдото, коравото естество на човека. Като хване това свое естество и го стисне, да излезе огън и да потече вода от него. Истинското знание подразбира, каквото кажеш, да стане.

Един беден човек, който някога бил голям богаташ, срещнал на пътя си едно малко момченце, което искало милостиня. Бедният го погледнал и му казал: Съжалявам, че идеш късно, днес нямам нищо. Ако беше дошло преди една година, щях да те подкрепя. Но сега мога да ти кажа само няколко думи: Както те виждам, ти ще станеш учен човек, ще ти провърви в живота. Момчето се зарадвало, записало името на бедния и продължило пътя си. След години той, наистина, станал голям, учен човек. Той намерил бедния, дал му една голяма сума и казал: Едно време ти не ми даде нито пет пари, но ми каза няколко ободрителни думи, които ме подтикнаха към работа; днес аз разполагам с големи знания и пари. Каквото каза, така стана.

Помнете: Думите крият мощ в себе си. Понякога те помагат на човека повече, отколкото парите. Всяка дума, казана на място, дава плод. Казваш: От мене човек няма да стане. Или, от мене човек ще стане. Каквото кажеш, става. Бъдете внимателни в думите си. Някой път се сбъдват добрите думи, а някой път – лошите. Знаете ли, с колко добри думи може да се поправи една лоша дума? Кажеш на някого, че е мазник, и той се обижда. Как ще поправиш тая дума? Тя не е лоша дума, но може да обиди човека. Мазник е тоя, който е мазен, с масло намазан. Той надниква тук-там, да види, какво има за ядене. Умен е той. Когато искат да смекчат думата „мазник”, казват „мазна Гана”. Кое е отличителното качество на мазната Гана?

Преди години бях във Варна. Един ден слушах, как се карат две съседки – гагаузки. Едната от тях беше много красноречива, говори цели два часа. Тя изкара всички факти на лице, като някой адвокат или като прокурор, който държи обвинителна реч. Другата слуша, мълчи, уста не отваря. Тя знае, че ако каже само една дума, ще отидат още два часа Като свърши своята реч, тя запита съседката си: Можеш ли да кажеш нещо против това? Съседката мълчи, нищо не казва – не е красноречива. Досега не съм срещал друга жена, толкова красноречива. Това беше гагаузка.

Прочетоха се пет страници от лекцията „Разумни промени” от книгата – „Път към живота” – от първа страница нататък. Имате числата 1, 2, 3, 4, 5. Числата 1 и 2 образуват числото 12. Това число минава за щастливо. – Защо? – Защото съдържа единицата, която показва граница на числата. Числото 12 представя поле. Двойката е плоскостта. Това поле е доста плодородно, каквото посееш, добри плодове дава. Във всеки даден случай един човек може да бъде за вас или граница, или поле. – В какъв случай е полезно полето? – Когато искате да сеете. Двойката означава човек с много ниви, а единицата – човек с малко ниви, при това, с граници. Богатият представя двойката. В природата няма по-добро число от двойката, но и по-лошо число от него няма. Съберат ли се двама души на едно място, непременно ще се скарат. – Кой ще ги примири? – Оня, който представя числото три. Тройката примирява, тя е миротворец. Никой не може да примирява, освен числото три. Тройката е в краката – образува се един триъгълник. Тя показва, как трябва да вървят краката. Ако това число изчезне, ходът на човека се нарушава, и той престава да ходи. Докато мисли право, човек е в числото три. Щом се раздвои, мисълта му отслабва. Тогава човек се разколебава и започва да мисли, кое да избере – раздвоена е мисълта му.

Представете си, че сте свършили два факултета, но мисълта ви се раздвоява. Дето отидете, никой не ви иска. Каквато работа започнете, не ви върви. Чудите се, какво да правите. Среща ви един човек и ви дава две стомни, да донесете вода. Казваш: До това ли положение дойдох? Свършил съм два факултета, а сега трябва да нося вода. – Това, именно, е доброто. Досега си пил друго нещо, а сега те пращат на Божествения извор, оттам да пиеш вода и две стомни да напълниш – човек да станеш. Това значи, да отидеш за вода с две стомни. Вместо да пиеш от човешкото вино, ще напълниш две стомни от Божественото вино и от него ще пиеш. Мнозина страдат, понеже не са напълнили двете стомни с Божествена вода. Едната стомна е главата на човека, а другата стомна – неговото сърце. И двете стомни трябва да бъдат пълни. Главата трябва да бъде пълна с Божествени мисли, а сърцето – с Божествени чувства. Всеки човек трябва да се ползува от своите стомни. Пръв той трябва да се ползува от тях, а после и окръжаващите.

Докато живеете на земята, вие мислите, че сте бедни, че не сте даровити. Не сте даровити, защото стомните ви са празни. Идете на Божествения извор, напълнете стомните си, и всичко ще тръгне на добре. Няма защо да се доказва това. Кой има право да доказва? Силният всякога доказва, слабият всякога приема. Как ще доказва слабият? Той не може да доказва нищо, не може и да отрича – остава само да приема. Силният доказва и настоява да приемеш. Той казва: Това ще го приемеш; иначе, не можеш да живееш. На слабия не остава нищо друго, освен да приема. Има ли нещо лошо в приемането? И силният, като стане слаб, приема нещата. Ако слабият стане силен, налага нещата. Кое е по-добро: да налагаш, или да приемаш? И двете са необходими. Едно без друго не могат. Ако в даден случай не си слаб да приемеш една идея, и ако не си силен да наложиш една идея, ти не можеш да разбереш живота. Първо човек е слаб, за да приеме идеите после той става силен, за да налага идеите. Първо ще приемеш една идея в себе си и ще я приложиш в себе си. Ако не разбираш въпроса така, ще се натъкваш на противоречия. Ще питаш: Защо съм слаб? – За да приемеш една идея в себе си. – Защо съм силен? – За да приложиш една идея в себе си. При възприемане на идеите, слаб ще бъдеш; при прилагане на идеите, силен ще бъдеш. Слабият е гъвкав, лесно се огъва. Слабият е долина, поле, силният е планински връх. Мнозина гледат на противоречията като на нещо излишно. Няма излишни неща в природата. Тя е допуснала противоречията. Следователно, всичко, което съществува в природата, и което тя е допуснала, е на мястото си. Тя никога не би допуснала неща, които нямат полза. Всяко нещо, колкото и да е лошо, е на мястото си. Всичко, което се случва в живота ви, е за добро. Щом е така, радвайте се на всичко. Вие се страхувате, да не се повтарят страданията ви. Помнете: В природата няма повторение. Всяко нещо, добро или зло, се случва само веднъж в живота ви. Само веднъж можеш да ядеш с разположение и любов. И втори път можеш да ядеш така, но по друг начин и при други условия. Затова казвам: Всички сладки и всички горчиви неща нямат една и съща стойност. Не се забравяйте в радостите си и не се страхувайте от страданията. Те не се повтарят. Не мислете, че едно страдание, което сте преживяли един път, ще ви посети и втори път. Привидно нещата се повтарят, в същност не е така. Това, което наричате повторение, се отнася до другите хора, а не до вас. Затова, гледайте на всяко нещо, като на такова, което се случва веднъж в живота ви.

Казвам: Ценни неща са ония, които се случват само един път в човешкия живот. Ценете всяко нещо, защото само веднъж се случва. Само веднъж ще бъдеш беден, и само веднъж ще бъдеш богат. Два пъти не можеш да осиромашееш – веднъж само ще осиромашееш. Само веднъж ще бъдеш млад, и само веднъж ще бъдеш стар; само веднъж ще бъдеш учен, и само веднъж ще бъдеш прост; само веднъж ще бъдеш добър, и само веднъж ще бъдеш лош. Това е закон. Може да не сте съгласни с мене, но ще го проверите. За мене е важно това, което съществува в природата, и което става в нея. Щом съществува нещо в природата, спор не правя. То е реално. Всяко нещо, което не съществува в природата, не е реално. Аз говоря за реалните неща, които съществуват.

Представете си, че някой човек е свършил два факултета и става слуга някъде. Ще бъде ли доволен от него господарят му? – Ще бъде доволен. Слугата му знае да свири, да рисува, да лекува болни. Господарят се чуди на неговото знание и навсякъде казва: Имам отличен слуга, владее няколко изкуства – знае да свири, да пее, да лекува. Лошо ли ще бъде, ако светът е пълен с такива слуги? Сега навсякъде срещате все невежи слуги, които не владеят нито едно изкуство. В бъдеще за слуга ще приемат само оня, който владее някакво изкуство. Значи, слугата трябва да бъде или музикант, или художник, или лекар. В бъдеще за господар ще приемат само оня, който не е нито музикант, нито художник, нито лекар. Който нищо не разбира от живота, може да бъде господар, но не слуга. Бъдещите господари ще представят материал, с който слугите ще работят. Така, именно, слугите ще повдигнат господарите си. Без такива слуги господарите са изгубени. В бъдеще между господарите и слугите ще има голяма любов. Още сега ще си изберете, какъв искате да бъдете – господар, или слуга. Ако си невежа, господар ще бъдеш и ще се нуждаеш от умен слуга; ако си умен, способен, ще бъдеш слуга при невеж господар, да го повдигнеш.

Виждате една хубава цигулка в кутия и не знаете, какъв тон има тя. Ако я хване някой майстор - цигулар, хубаво нещо излиза от нея; ако я хване някой невежа, нищо не излиза. Само големият майстор - цигулар разбира хубавата цигулка. Само големият майстор разбира живота. В бъдеще всички хора трябва да разбират живота. Всеки човек е инструмент, пособие, което трябва да се използва. Ползвайте се от тия инструменти. Така трябва да гледате на нещата. Ново разбиране е нужно. Да се мисли по стар начин, това е изгубено време. Старото е отживяло своето време, не може да се повтори. Нови времена идат за всички.

Сега аз ви насърчавам за новото, което иде. Старото е загубено вече, за него не ви насърчавам, то си отива. Закон е: Веднъж печалба, веднъж загуба – периодически става това. В бъдеще пак ще се повторят нещата, но при други условия, в друга система. При даден случай, в дадена система нещата стават веднъж. Затова трябва да бъдете готови, каквото ви се случи, да го приемете добре. Богатството и сиромашията ще дойдат само веднъж – приемете ги с разположение – по Божествен начин. Знанието и невежеството ще дойдат само веднъж – приемете ги по Божествен начин. Невежеството не е лошо нещо. Невежият е слаб, не носи никакъв товар на гърба си. Ученият е натоварен с голяма раница. Невежият е недоволен, иска да носи раница. Той казва: Нека имам раница, мъчно се живее без нея. В раницата се турят тежестите на живота. Тя служи за уравновесяване на тежестите. Не се страхувайте нито от невежеството, нито от сиромашията. Като ви посетят един път, втори път няма да дойдат при вас. И богатството няма да ви посети втори път. И да искате, няма да дойде, то бяга. Като станете на 120 години, тогава ли ще учите?

Казват: Младият остарява, старият се подмладява. Кой стар човек досега се е подмладил? Подмладяват се хората, но не в една и съща система. Досега не съм срещнал нито един стар човек, който е останал в една и съща система, и да се е подмладил. Не съм срещал човек, който да е остарявал два пъти. Може да е ставало някъде такова нещо, но аз не съм го виждал. Според мене, млад е оня, който носи семена. Бог му е дал различни семена, да ги изучава. Той посажда семената и продължава пътя си. Стар е оня, който отглежда посетите семена. Той е градинар. В неговата градина семената растат, цъфтят и плодове дават. Младият носи семена, но плодове няма. Иска ли да хапне някакъв плод, трябва да отиде при стария, който е богат с плодове, има възможност да яде. Случва се, че старият няма зъби и не може да яде плодове. Тогава той вика младия и му казва: Ти имаш семена, аз имам градина с плодове. Посей и твоите семена в моята градина, да има, какво да ядеш. Плодовете са за тебе. Като се подмладя, тогава ти ще ми даваш от своите плодове. Аз ще нося семената, а ти ще ги отглеждаш и ще ми даваш плодове. Това е закон на смяна, който хората не разбират, затова казват, че животът е пълен с противоречия.

Прилагане е нужно на хората. Не се иска голямо приложение – малкото е достатъчно, но да се прилага. Ако човек би прилагал всеки ден по една дума, знаете ли, колко много би направил? Мнозина казват, че нямат работа. Създайте си работа сами. Ако аз съм на вашето място, за една година ще посадя 360 плодни дръвчета. И вие може да направите това. Ще кажете, че нямате място. Земята е обща градина, достояние на всички. Вие имате условия да сеете на земята – поне по едно семенце на ден.

Сега, ако накарам някой от вас да изпее една песен, ще се намери ли такъв певец? Да пее, без да му трепери гласа Само веднъж може да пеете, както днес На друга лекция няма да се случи същото. Някой ще каже, че ще пее вътрешно. – И това не е лошо. Друг ще каже, че не е готов да пее. – И това не е лошо. Аз искам от вас такава песен, която и децата могат да изпеят. Например, кой не може да изпее „Цвете мило, цвете красно”? Ние имаме песента „Ходи, ходи, за водата ходи”. Кой ходи за водата? – Сутринната роса. Виждали ли сте сутринната роса да ходи за вода? Аз не съм я срещал, макар че песен има, за нея. Интересно е да я видя. Тя е музикална и обикновено ходи, когато спя. Щом стана от сън, тя си е донесла вече вода. Кой ще изпее песента „Ходи, ходи”? (Една сестра я изпя). Сега да я изпее някой тенор, сестрата пее сопран. (Двама братя изпяха същата песен.). (Учителят изпя същата песен тихо и спокойно, а след това я изпяхме всички заедно.)

Човек пее, само когато има вътрешен подтик. Считайте за привилегия да пеете. Като пее и като свири, човек среща големи препятствия. Да, се състезаваш в музиката, това значи, сам да си поставяш препятствия. Събирайте се заедно и пейте с любов, но без състезание. Подбудителната причина при пеенето да е любовта. Когато ви се пее, пейте. Имате ли най-малката подбуда, пейте. Ако няма условия, не пейте. Като пеете с любов, ще развивате гласовете си. Пазете ритъма на всяка песен. (Учителят свири тихо на цигулка песните: „Ходи, ходи” ... и „Тъги, скърби вдигай, слагай” – Скръбният върви бързо. – Защо бърза? – Парите си загубил. Ако върви бавно, полека, загубата му не е голяма.

Учителят свири песента „Грее, грее, светлината”. Всички заедно пеем: „Време е да вървим”.

19. Беседа от Учителя, държана на 10 ноември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...