Jump to content

1944_12_17 Най-добрият подарък / Добрият подарък


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова

Аудиоклип - чете Владимир Ангелов

Архивна единица

От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя

държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева

ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944

Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98"

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

Най-добрият подарък

ХХХ Беседа, държана от Учителя в неделя, 17.12.1944 г.,

10 часа сутринта, Изгрев – София

Добрата Молитва.

„В начало бе Словото“.

Ще прочета няколко стиха от 12 гл. от Еванг. на Матея от 1–7 стих.

Духът Божий.

За природата като възпитателка все едно е дали учим или не учим, дали имаме желание да учим или да се показваме привидно, че искаме да се учим. Но в постъпките си тя се отличава. Ако свирачът свири хубаво, възнаграждава го добре, ако не свири, нищо не му дава. Ако работи, облича го, ако не работи, гол го оставя. Та казвам: В отношенията ние сега се учим защо са такива и такива отношенията. Може да ви приведа случаи и да ви обясня. Представете си един цигулар, който свири на цигулката с петте си пръста, но безименният пръст е малко сакатичък и обърква работата. Трите доста добре вземат, като дойде до третия, хлабав е, обърква работата. Казвам, в нашите способности, в нашите чувства и постъпки има нещо някой път, което куца. Бог не е едно Същество, на Което ние може да се наложим, Той не приема заповед от никъде. Ти каквото искаш, то твоя работа остава. Каквото Бог мисли да направи, то е Негова работа. Аз се помолих, казваш – ни глас, ни слушание. То е твоя мисъл, то е твоя работа. Какво Бог мисли, то е Негова работа. Никой не знае какво Бог мисли. Той си прави това, което Той иска. Казваме, защо е така – ти защо постъпваш така. Съвременните културни хора, някой е културен човек, комуто и да дадеш един хубав обяд, ще седне пръв да яде, после ако остане, ще даде на другите. Защо го прави това, той ще даде доказателства. Ако намерите някой виден цигулар, ще даде доказателство, защо е взел първото място. Защото знае да свири, за това е взел първото място. Някой е взел последно място, защото не знае да свири. Защо го туриха на първо място. Богат е човекът, плаща хубаво. Защо е на последно място? – Пари няма. Известен ред има, който е турен. Сега тия неща са на миналото, с което ние не може да се освободим. Има смешни положения. Момата, когато била на 19 години, от гдето минавала по край момците, цял фурор е правила, напускали са работата, искали да се запознаят. Като минат 30–40 години, започва да се чуди защо тия момци не обръщат внимание на нея. Счита, че в живота има нещо реално. Тя била млада. Има едно виждане, което е реално, има едно виждане, което е илюзия. Виждаш на сън баща си, илюзия е това. Но виждаш баща си, който е реален, носи нещо много реално.

Казвам: Трябва да различаваме реалните неща в нас от нереалните. За в бъдеще ще бъде много лесна работа да отличиш кое нещо е реално и кое не. Което е реално на земята, е тежко: което е нереално, е леко, едва го теглиш. Щом съответствува на малка реалност, щом не съответствува, не е реално. Нещата, които са верни в умствения свят, имат съответствие и на физическия свят. Реалността се отличава по светлината и по количеството. Красотата на светлината показва реалността на предмета. Колкото светлината е по-рядка и по-слаба, толкоз нещата са по-нереални, въображаеми. Във физическия свят нещата, които имат повече сила, са реални, а които нямат сила, не са толкоз реални. От туй трябва да се извадят заключения. Ние, съвременните хора, седим и очакваме някой да ни даде право. Че кой ще ни даде право. Единственият човек, който може да вземе своето право, то съм аз. Сутрин, преди да е изгряло слънцето, аз като го посрещам, всичко ще ми даде. Ако очаквам слънцето да има особено отношение към мен и остана в къщи, слънцето ни най-малко няма да се погрижи заради мене. Та казвам: В природата има един голям стимул, благодарение на слънцето, което внася всичките разнообразни стимули в света. Не зная, ако не беше слънцето, какъв стимул биха имали хората. Ние вече наближаваме в една област. Сега ние искаме висшето. Ние не се нуждаем от придобитото знание, от придобитото знание всички страдаме. Има едно знание, с което човек се ражда, то е полезното знание, то е наречено в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа“. Когато хората бъдат научени, значи родени от туй знание в света няма да има тия спорове. В човека има известни хитрини. Един англичанин пътувал в пустинята, подир него идва един лъв да го преследва. Англичанинът усеща, че ще намаже колата. Оръжието, което има, не е силно. Като дохожда до една канара, изважда шапката си и я туря на бастуна. Лъвът гледа от далече главата, хвърля се да му хване главата и пада в пропастта, така се избавя англичанинът. Вие ще кажете, морално ли е това? Ами морално ли е лъвът да изяде човека.

Какви са новите поводи във всичките стари поводи, в които сега живеем, все има едно поляризиране, остава един недъг, един недостатък остава. И най-големия, Когото обичаш, като Го срещаш, 4–5 седмици виждаш доброто. След 4–5 седмици виждаш малка погрешка, след други 4–5 седмици, гледаш втора погрешка. Умножават се тия погрешки, стават като облаците, засенчват слънцето. Ражда се вътрешна слепота. Казваш: Този човек не може да го търпя, той трябва да си върви. Аз да кажа причината защо е станало. Този големият човек като отивал, отишъл не на фокус. Недъзите се виждат, гдето няма фокус. Гдето има фокус, не се виждат недъзите. Двама богаташи плащали на своите работници, единият плащал със запис, а другият богаташ плащал със звонкови пари, английски. Работниците винаги са недоволни от записите, а винаги са доволни от звонковите. Ние, съвременните хора, обичаме истината, както записите. Да бъдеш човек на истината, трябва да бъдеш най-богатият, най-силният човек в света. Казва: Истината говори. Истина, която в света не може да се защищава, не е никаква истина. Единственото нещо, което се защищава само, е истината. Огън пояждащ е тя. Не може да пристъпиш никакъв неин закон. Тя не е груба. В истината няма никаква грубост. Там се показва цената на всяко нещо. Истината показва, всяко нещо как трябва да го извършиш, защото истината е областта, гдето нещата стават с най-малко разходи. Следователно, да живееш несъобразно с истината, значи да живееш с най-големите разходи. Що е истина? – Да живееш с най-малките разходи, гдето няма никаква разточителност. После нещата на истината никога не се развалят. Те се вечно подмладяват, те са обновителни като семката. Една форма, след като даде своя плод, падне, изникне. Другата форма след година изниква. Англичаните го казват „етернел генерейшън“. Туй подновяване в нас на истината, постоянно трябва да става. Коя сестра е толкоз свободна да каже на своя възлюблен: Чакай да ти попея нещо тая сутрин. Колко сестри има, които са пели на своя възлюблен? Да му пеят като публика и той да е доволен. Втория път той да пожелае да му пеят. Трябва да започнете с най-малкото.

Едно циганче легнало да спи, майка му и баща му помислили как да го оженят и си говорили, имаме стара биволица, ще я продадем и ще го оженим. На другия ден то казва: Баба, снощния маслаат пак приказвайте с майка ми за биволицата. Сега някой пример изяснява само една страна на работата. Циганите са повод за Любовта. Погрешката на циганите е в това, че те като ученици не са издържали, не са довършили. Няма циганин в света, който издържал, все ще му липсва нещо. Виж, научили се да гадаят, да правят долапи, майстори са. Всичките фокусници, които имаме, довършили ли са училището.

Казвам сега в новите времена, нас ни трябва да економисваме своята мисъл. Какво ще направим? Мисълта е, която прави човека красив. Неговите чувства го правят красив и неговите постъпки го правят красив. Те са свят, от който черпим. Ако няма той тия мисли, какво ще направи? Всеки човек, който след като пее, ти предаде нещо, стои по-горе от тебе. Всеки човек, след като ти е пял и е взел повече от тебе, а ти е дал по-малко, той стои по-долу. Винаги трябва да зачитаме ония, които седят по-горе, понеже те са, които дават, Христос казва: „Аз дойдох, за да ви дам живот“. Те цитират тия стихове. Казвам: За да се създаде едно съвременно общество, да се народят такива деца учители. За в бъдеще, хората, които изпълняват, които ще управляват един народ, не е лесна работа. Човек, за да управлява света, трябва да е роден. Слънцето управлява цялата слънчева система, но малко ли е това слънце? Най-големите работи, всичките изследвания, само това голямото слънце може да управлява и цялата слънчева система то управлява. Всичките планети се подчиняват, понеже то не (на) всичките дава изобилно от енергията, която има. Ние сега принадлежим към разни системи. Всеки един от вас трябва да съзнава онази система, към която принадлежи и да я зачита. После областта, гдето е и кое място заема, трябва да знае. Ние, съвременните хора, не може да избегнем това противоречие. Крайно затворена област е земята. Веднъж е създадена и втори път трябваше да я пресъздадат, не само това, но се готви трети път да я пресъздават. При тия условия на земята човек светия не може да бъде. При тия условия човек красавец не може да бъде. При тия условия силен не може да бъде и богат не може да бъде. Всичко туй е разслабено.

Кое плаши хората сега в тази война? – Войните в миналото са били състезание. Всяка една война е ставала по единствената причина да се покаже кой народ е по-висок, по-културен. Днес нямат тази мярка войните, те започнали да стават по-други. Всеки, който е по-силен, може да отвори война. Силният човек не признава никакво право. Докато е силен, той казва: Правото е мое. Сега има една несъобразност. Всичките поддържат, че трябва да се признава Христовото Учение. Толкоз години аз съм наблюдавал най-видните в България, най-малката обида хората не може да носят. Казва: Защо ме обиди? Че може ли да бъдеш на земята и да не бъдеш обиден? В града като вървиш, ще падне някоя сажда по гърба ти, някоя птичка ще пусне отгоре нечистотията си, то е обида. На шапката ти отгоре ще цапне. После влезеш в къщи, влезли тия мухи на гости, не една, не две, не три. Когато влизат мухите в къщи е хубаво. Тия хора страдат от захарна болест. Сега не мислете, че някъде гдето има много мухи, има захарна болест. Ние сами изкуствено създаваме захарната болест, понеже като дойде едно благо, искаме да го задържим за себе си. Вследствие на това задържаме захарта само за себе си, не даваме на хората и за това страдаме от излишък на захар. Когато имаш захар, давай! В кооперацията да не остане нищо. После никога не вземайте повече захар, отколкото трябва. В дадения случай имаш три бучки захар, три тури. Имаш две бучки – 2, една – една. Не туряй 4, да стане по-сладко. Някои правят по-сладко, слагат 3–4 бучки. По някой път човешкият език е притъпен, 4 бучки не може да направят това впечатление, което правят 3-те бучки. Вземете един цигулар, който свири. Ако му е влажна ръката, ако не му е намазана ръката, не излизат тоновете, запъват се. Трябва да бъде ръката суха, само тогава е проводник на тия хубавите тонове, при това цигуларят трябва да има някакво разположение. Цигуларят без любовно разположение, никакъв цигулар не е. Все-таки трябва да има нещо, да се матахара из главата, за да може нещо да напише поетът. Ако поетът няма нещо да се матахара из главата, какво ще пише? Дойде поетът, стихове ще напише. Преди години духовете като говориха, гдето минат все стихове правят. Гледам Библията цитират. Казвам нищо няма, това са стари духове, които са говорили в Библията. Казват: Ново. Цитират и казват: Не е ли чудно. Първоначално е било чудно, сега ни най-малко не е чудно. Истината, когато пръв път излиза в света, е чудна, когато втори път излиза, не е чудна.

Седи в един дом едно доста хубаво интелигентно момиче и едно доста интелигентно момченце. Седя и виждам, че бащата и майката гледат по-скоро да си изляза, тъй го виждам. Аз го имам предвид да си изляза. Аз съсредоточих ума си към момчето, изследвам го и виждам дарбите, способностите и мисля какво може да стане от момченцето. Току изведнъж те започнаха да усещат и казват: Какво така гледате, има ли нещо? Заинтересуваха се. Какво се интересувате, ще излезе нещо от това дете? – Казвам: Ще излезе. До тогава, докато ние не сме заинтересовани с Истината, никой не може да се заинтересува. До тогава, докато ние не сме заинтересовани с Любовта, никой не може да бъде заинтересован. До тогава до като не сме заинтересовани от Божията Мъдрост, никой не може да се заинтересува. Аз разбирам интереси с най-малко изкушения. Любовта е нещо неизкушаемо. Ти не може да кажеш коя е причината на Любовта, никаква причина няма. Заинтересувал съм се целия ден с един бръмбар, коя е причината на бръмбара? Понеже се занимавам и аз ставам бръмбар. „Брама“ значи голям човек, тръгва към вечното напред. Ако в една градина прекараме една малка вода, да минава през дърветата, тия дървета след време няма ли да се подобрят? Казваш: Тази вода не е самостоятелна. Но тази вода при дадени условия може да помогне на тия растения. Един бръмбар може да те направи виден.

Вчера гледам два млади петли. Единият чер, другият пъстър. Подига се спор, има караница. Караницата в какво седи. Онзи пъстрият седи наблизо 20 крачки и изкукурига. Като изкукурига, онзи като се пусна отгоре, казва: Какво право имаш да пееш, знаеш ли, че не е време за пеене. Онзи петел, пъстрият, който изпя, започва стратегически да се оттегля на ляво, на дясно обръща се, отдалечи се на 40 крачки: пак изкукурига. Казва: В естеството на нашата природа е да пеем. Каквото предсказваме на хората, все е хубаво. Ние всички предсказваме много добри работи. Аз предсказвам, че гдето се скарахме днес, утре малко облачно ще бъде времето. Колко би бил интересен животът, ако през целия си живот да няма нито един инцидент, да не е помислил нещо лошо. Какво ще бъде състоянието, да гледаш един човек никога да не е помислил едно зло за някого. При сегашните условия, не може понеже половината от живота е зло. Злото царува в света.......... субективната страна е. И да не искаш да го направиш, пак ще стане. Казвам, понеже цялата човешка система се е видоизменила, хората трябва много добре да се запознаят със своя мисловен апарат. Човешката глава трябва да започва да проучват. Човешките дробове трябва да започват да проучват, човешкия стомах трябва да започват да проучват. Човешките ръце и крака. Ще се забележи колко е сложна човешката система. Щом сме ние събрани, 200–300 000 милиони същества има във всичките слънчеви планети, за всичките светове и за всичките същества в тях има промисъл. Има Един, Който се грижи заради всички тях. Никога не може да убедиш един съвременен човек, че има живот на слънцето. Ако му кажеш, че има такива хора като на земята, няма такива хора, защото един земен човек, пренесен на слънцето, ще тежи 16 000 тона. Ненужна е тази материя. Но материята, от която са образувани слънчевите хора, е толкова пластична, толкоз издръжлива на топлината, много устойчиви са тия тела. Жителите на слънцето имат способност да ходят по надалече, до крайните предели на слънчевата система. Те ходят, правят разходки и се връщат. Не само това, но ходят и на по-далечни слънчеви системи. Приемете го това като развлечение от „хиляда и една нощ“. Казвате: Не е вярно, че има хора на слънцето. Казвам: Право е, че не е вярно, че има такива хора, но е вярно, че има други хора, които на земята не може да живеят. Един слънчев жител ако дойде, с тази интензивност, която има на слънцето, ще запали орталъка, земята. Като дойде на земята, трябва да вземе предохранителни мерки, да не направи пакост. В стария завет, колкото пъти се явиха някои от тия жители на земята, човек се простираше на земята, не може да издържи. Казвам: Ние, съвременните хора, все се даваме под съд. Ние, съвременните хора, не сме в състояние да издържим Божествения Съд. За туй сега милостта се слави пред строгостта.

Един път един мой познат влиза в стаята. Натрупали се мухи, казвам: Много хигиенична е стаята. Той дигна метлата да ги пъди. Отвори прозореца, те не мърдат от своето място. Казвам: Остави се, по този начин не може да ги пропъдиш. Единственото нещо, което може да направиш, е, хвани една, хвърли я през прозореца. Хвани друга – през прозореца. Тъй да ги гониш не може. На 20 ще причиниш смъртно наказание. С бързина нищо няма да стане. Аз ще хвана една, ти ще хванеш една, ще ги изгоним навън и стаята се очисти от мухи. Казвам: Не избърсвайте вашите мисли с метли, вашата мисъл я изпъдете навън.

Няма по-хубаво нещо да видиш един човек да постъпва хубаво. Вземете един цигулар, който свири ония тонове, които излизат не само на една струна, но на 4 струни свири. Един оркестър когато свири, ония тонове, които излизат, няма по-хубаво нещо от това. Казвам: „Няма по-хубаво нещо, когато видиш цигуларят да свири, няма по-хубаво нещо, когато видиш художника да рисува. Няма по-хубаво нещо, когато (видиш) един поет да пише. Няма по-хубаво нещо, когато видиш една мома да се облича. Няма по-хубаво нещо, когато видиш светията да се проявява в своята скромност.“ Сега от Невидимия Свят дават една Нобелева премия за най-добрия метод за спирането на войната, при който всичките хора няма да имат желание да воюват. Онзи народ, който може да измисли туй, има най-голяма премия. Жената така трябва да каже на себе си: Бог ми е дал най-красивите очи, аз нямам право да петня очите си с моя мъж. Тя щом мисли лошо за мъжа си, петни очите си. Ако тя не знае как да пази своето ухо, цапа ушите си. Никога не трябва да цапа своите уши. Има една материя в света, която е лоша, каша. Не зная на какво да я уподобя. Една каша, която не се измива, и не може да я измиеш. Хиляди години ще минат, не се измива. Миеш я, не се измива. Един от английските проповедници, когато закъсал, че не може да говори, иска да пее на амвона. Щом като пее, дойде му мисълта да говори. Спре мисълта, пак започне да пее.

Защото вас ви интересуват три неща: Ние искаме да бъдем много умни, искаме да бъдем много добри и много силни. Трите неща ни спъват. Много умни искаме да бъдем или много добър искаш да бъдеш или много силен може да бъдеш. Колко силен? Колкото Дан Колов? Имаше един човек от 120 клгр. може да го бухне на земята. Има изключения, на Дан Колов има изключения на Самсона. С една кост от едно животно избива хиляди души, претрепва ги. Отива в града, вратата заключена, не го пущат. Той задига вратата на гърба си, носи я, забавление. Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да станем силни и да учудим света с търпението си. Онова, което днес придобиете, ще ви остане придобито и за в бъдеще, защото не се разсейвайте. Не виждате надалече кой минава. Представете си, че днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Любов. Днешният ден е ден, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Мъдрост. Днешният ден е ден, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Истина. Какво по-хубаво от тия подаръци /ако ги подарим/. В деня, в който подарим най-добрия подарък на Любовта, ще грейне новото слънце. В деня, в който подарим най-добрия подарък на Мъдростта, слънцето ще бъде на земята. В деня, в който подарим най-добрия подарък на Истината, слънцето ни никога няма да залязва, ще минаваме от слава в слава и ще изпълним Волята Божия, ще бъдем Синове Божии.

Отче наш.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата ""Заветът на Любовта", т. III , извънредни беседи (последно слово) - 1944г.,

държани от Учителя в София - Изгрев

Издание 1944, София

Книгата за четене на PDF

Съдържание

Добрият подарък

[Матея 12:1–7]

Природата, като възпитателка, се отличава в своите методи. Ако музикантът свири добре, тя го възнаграждава; ако не свири добре, нищо не му дава. Ако човек работи, тя го облича; ако не работи, гол го оставя. Цигуларят свири с петте си пръста: с палеца поддържа цигулката, а с четирите свири. Представете си, че безименният пръст на някой цигулар е повреден. Как ще свири той? Докато взимат участие четирите пръста, работата върви добре. Щом дойде до безименния пръст, нищо не излиза.

Когато работите на човека куцат, причината е или в мислите, или в чувствата, или в постъпките – нещо му липсва. – Не може ли да се живее така? – Може и така, но все ще липсва нещо. Бог не е същество, на което можем да се наложим. Той не изпълнява чужди заповеди. Какво ти искаш да направиш, това е твоя работа. Какво Бог мисли да направи, това е Негова работа. Казваш: Аз се молих, но „нито глас, нито услишание" на молитвата ми. – Ти мислиш, че е така. Какво Бог мисли, никой не знае. Той постъпва според своите желания. Ако и човек постъпва по същия начин, сам се натъква на противоречия. Например, някой минава за културен. Поканиш го на обяд и очакваш да се прояви като културен. Обаче, той пръв сяда пред трапезата, и пръв започва да яде. Избере си най-хубавото ядене, нахрани се добре, без да мисли за другите. Ако остане нищо за тях, добре ще бъде; ако нищо не остане, той не иска да знае. Щом си виден цигулар, вземи първо място в оркестъра. Ако си обикновен цигулар, вземи последно място. Има известен ред в живота, който трябва да се спазва. Който не го спазва, животът ще му го наложи.

Говори се за реални и нереални неща. Често хората се натъкват на противоречия. Защо? Това, което считат реално, излиза нереално, преходно. Например, младата мома обръща внимание на момците. Който я види, спира се, иска да се запознае с нея. Тя е доволна, мисли, че е в реда на нещата момците да се интересуват от нея. Като стане 30–40 годишна, момците минават, заминават край нея, не ѝ обръщат внимание. Тя се чуди, какво е станало, че никой не се интересува от нея. Много естествено, тя не е тъй млада и красива, както е била по-рано. Тя гледала на преходните неща като на реални. Реалността се отличава с ясно виждане на нещата. Има реално виждане, има и илюзорно виждане. От това гледище, има реални сънища, има и нереални. Виждаш на сън баща си: може да го виждаш реално, може до го виждаш нереално.

Човек трябва ясно да различава реалните неща от нереалните. В бъдеще лесно ще различаваме реалността от нереалността. Всяко нищо, което е реално в умствения свят, има отражение на физическия свят. Реалността се познава по интензивността на светлината и нейното количество. В умствения свят нещата са толкова по-близо до реалността, колкото по-голяма и по-интензивна е тяхната светлина. В физическия свят нещата са толкова по-близо до реалността, колкото по-голяма е тяхната сила.

Сегашните хора очакват наготово да им отдадат правото. Кой ще им даде правото? Всеки сам трябва да извоюва своето право. Като посрещаш слънцето сутрин, то ще ти даде всичко, от което се нуждаеш. Ако сам не излезеш да го посрещнеш, то нищо няма да ти даде, няма да се погрижи за тебе. Слънцето внася разнообразни стимули в природата, както и в целокупния живот. Какъв стимул щяха да имат хората без слънцето?

Казано е в Писанието: „Всички ще бъдем научени от Господа." Това е истинското знание, с което човек се ражда. Когато хората бъдат научени от Господа, т. е. когато се родят с това знание, няма да има страдание в света, няма да има никакъв спор. Ако хората и до днес страдат и спорят помежду си, това се дължи на преходното, човешко знание, което прилагат. Докато живее с обикновени идеи, човек е в свeта на промените. Например, обичаш някого. Първоначално ти виждаш само доброто в него. Постепенно започваш да виждаш погрешките му: днес виждаш една погрешка, след време – втора, трета, докато те станат като облаците и засенчат твоето слънце. В тебе настава вътрешна слепота, ти не виждаш нещата ясно и казваш: Не мога да търпя тоя човек. Той трябва да се махне! Защо не можеш да го търпиш? Защото не си го поставил на фокус. Недъзите на човека се виждат, когато не си попаднал на фокуса, дето нещата се очертават ясно. Попаднеш ли на фокус, всичко е светло и ясно.

Двама богаташи имали много работници на разположение. Първият плащал на работниците си със записи, а вторият със звонкови монети. От кой господар работниците били по-доволни: от първия, или от втория? – От втория, понеже плащал със звонкови монети. Кой човек обича записите и полиците? Колкото работникът обича записите, толкова и хората обичат истината. Да обичаш истината, това значи, да бъдеш най-богатият и най-силният човек.

Що е истина? – Онова, което само се защищава. Истина, която сама не се защищава, не е истина. Единственото нещо, което само се защищава, е истината. Тя е огън пояждащ. Никой не може да престъпва законите ѝ. Истината определя нещата. Тя показва на човека, как трябва да върши работите си. Тя е областта, в която всичко се върши с най-малки разходи. Следователно, да живееш несъобразно с истината, това значи, да живееш с най-големите разходи. Истината изключва всякаква разточителност, всякакво разлагане. В истината нещата се подмладяват, възраждат, обновяват. Формата на плода може да загние, но не и семката. След време от семката излиза нова форма, нов плод. Англичаните наричат тоя процес „eternal generation.'' Влезте в истината, за да се подновявате чрез нея.

Човек трябва да започва деня с най-малката работа. Още със ставането си от сън, да изпее една песен на своя възлюбен. Колко сестри пеят на възлюбените си? Пейте така, че възлюбеният ви да бъде доволен, да пожелае и втори път да му пеете. Да пееш на своя възлюбен, това е най-малката работа, която можеш да свършиш. Най-малката работа, направена с любов, внася обновяване в живота. Като ученици на живота, всеки трябва да свърши задачата си, която му е дадена. Не повтаряй погрешката на циганите. В древността циганите са били ученици на окултна школа, но са я напуснали, и до днес стоят вън от нея с неразрешени задачи.

Какво се иска от човека днес? – Да владее мисълта си, да ѝ даде правилна посока. Мислите, чувствата и постъпките правят човека красив. Те са светът, отдето черпим красотата. Който пее с любов, предава нещо на хората. Той стои по-високо от оня, който не пее и само взима. Изобщо, който повече дава, а по-малко взима, стои по-високо от оня, който повече взима, а по-малко дава. Зачитайте ония, които стоят по-високо, защото всякога дават повече, отколкото взимат.

Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно." Като цитирате тоя стих, разбирайте неговия вътрешен смисъл. Даването е първото условие, върху което може да се съгради новото общество. Всеки трябва да дава от себе си. И управляващите, и управляемите трябва да прилагат закона на даването. Не е лесно да управляваш един народ. За да управляваш, трябва да си роден за тая работа. Слънцето управлява цяла система, но какъв мощен център на енергия представя то! Голямо, мощно е слънцето, затова може да управлява. Всички планети му се подчиняват, защото дава изобилно от своята енергия. Всеки човек принадлежи към дадена система. Той трябва да познава тая система и да я зачита. Той трябва да познава още и областта, в която се движи. Непознаването на нещата е причина на противоречията в живота. Днес противоречията са неизбежни. Земята е затворен свят, в който страданията и противоречията вървят паралелно. Докато земята не се пресъздаде и преустрои, страданията ще съществуват. Земята е създадена вече, но сега се преустройва. И трети път предстои да се пресъздаде. Тогава ще можем да кажем, че живеем в новата земя и новото небе, за които се говори в Писанието.

Сегашните хора живеят под постоянен страх. Кое ги плаши? Днес те се страхуват от войната. Каква е била войната в миналото и каква е сега? В миналото войната е била повече състезание между силния и слабия. И днес още силният може да отвори война на слабия. Силният не признава никакво право. Докато е силен, той казва: Правото е на моя страна. Въпреки това, има силни хора, които казват, че трябва да се приложи Христовото учение в живота. Други казват, че това е невъзможно. И ония, които казват, че трябва да се приложи, не са Го приложили. Христовото учение ще се приложи в новата култура, която иде вече. Хората не са готови още за това учение. Наблюдавам, колко мъчно хората понасят обидите. Те не са в състояние да понесат и най-малката обида.

Като обидят никого, той веднага пита: Защо ме обидиха? Невъзможно е да живееш на земята и да не те обидят. Какво представя обидата? – Най-малкото петно, което може да падне върху тебе. Вървиш по улиците, все ще падне нещо върху тебе: или прах, или сажди от някой комин, или някоя птичка ще хвръкне над главата ти и ще те оцапа. Обида ли е това? Някоя муха кацнала на дрехата ти. Обида ли е това? Когато не се спазват природните закони, идат страдания и противоречия. Идат и блага в живота. – Кога? – Когато се спазват природните закони. Не взимайте повече блага, отколкото ви трябват. Не взимайте повече захар, отколкото вкусът ви изисква. Ако три бучки захар подслаждат чая ти, не туряй повече. Ако вкусът ти е притъпен, колкото захар да туряш, чаят ти пак няма да бъде сладък. Някога много бучки захар не дават и това, което трити бучки правят. Който задържа захарта, т. е. благото само за себе си, непременно ще страда от излишъци в организъма си. Любовта изключва користта.

Следователно, прави всичко с добро разположение и с любов. Как ще свири цигуларят, ако ръката му е влажна? Тоновете няма да бъдат чисти. Не влажна, а суха трябва да бъде реката на цигуларя, за да излизат чисти, правилни тонове. Цигуларят трябва да има добро разположение на духа, да свири с любов. Не е цигулар оня, който свири без любов и без разположение. Не е цигулар оня, който свири без идея. И поетът не може да пише без любов, без идея. Какво ще напише той, ако няма разположение?

Веднъж посетих едно семейство, което имаше две красиви, интелигентни деца – момиче и момче. Родителите бяха нещо неразположени, искаха да бъдат сами. Аз отправих погледа си към, момченцето и започнах да го разглеждам, да видя, какви способности се крият в него. Това не избягна от погледа на родителите. Доволни от вниманието, което отправих към момчето, те се разположиха към мене, отвориха се и ме запитаха: Какво ще кажете за детето? Ще излезе ли нещо от него? Има ли някаква дарба? – Има дарба, ще излезе човек от него. Родителите се заинтересуваха от мене, защото обърнах внимание на детето им. Казвам: Докато ние не се интересуваме от истината, и от нас няма да се интересуват. Щом ние се интересуваме от истината, и от нас ще се интересуват. Докато ние не се интересуваме от любовта, и от нас нима да се интересуват. Докато ние не се интересуваме от мъдростта, и от нас няма да се интересуват.

Да се интересуват от любовта, от мъдростта и от истината, но без никаква корист, това разбирам интерес. Любовта не се изкушава. Тя се проявява свободно, без никакво насилие. Защо се проявява любовта, не знаеш. Никой учен работи десетки години с бръмбарите и пеперудите – изучава ги. Коя е причината за това? Любовта му към тях. Някой земеделец се занимава с градината си – цял ден копае и полива. – Защо? – От любов към цветята. Човек помага на всичко, от което се интересува. Поливаш цветята, интересуваш се от тях – помагаш им.

Вчера наблюдавах, как се биха два петли: единият беше черен, другият – пъстър. Те стоят на разстояние 20 крачки един от друг. По едно време пъстрият се изтърси и изкукурига. Черният веднага се спусна към него, хвърли се отгоре му и го запита: Кой ти даде право да пееш? Знаеш ли, че не е време за пеене? Пъстрият започна да се обръща наляво-надясно, да се отдалечава стратегически и, като дойде на 30 крачки от черния петел, пак изкукурига, с което искаше да каже: В нашето естество е да пеем. Каквото и да кажем на хората с пеенето си, все е добро. Ние предсказваме добри работи. Но понеже днес са скарахме, утре времето ще бъде облачно.

Колко хубав щеше да бъде животът, ако между хората нямаше спорове, недоразумения и крамоли! Колко хубав щеше да бъде животът, ако хората не даваха път на лошите мисли и чувства! Колко приятно е да срещнеш човек, който никога не е допущал злото в себе си, който никога не е помислял лошо за своя ближен. Наистина, при сегашните условия мъчно се постига това, понеже злото е обхванало половината от живота. Днес и добро има в света, но и злото царува. Колкото и да се пазиш от злото и от отрицателното, все ще направиш нещо лошо. За да владее мисълта си, човек трябва добре да познава своя мисловен апарат. Той трябва да изучава главата, дробовете, стомаха си. Също така той трябва да изучава ръцете и краката си. Само така ще разбере, колко сложна е човешката машина, колко сложна е системата, по която е построен неговият организъм.

Велика е вселената, със своите слънчеви системи, с милиардите същества в тях. За всички тия същества има Промисъл. Един е, Който се грижи за всички. Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има живот на слънцето. Някои пък мислят, че и на слънцето живеят хора, като тия на земята. Не е така. Земният човек не може да живее на слънцето. Ако един земен човек отиде на слънцето, ще тежи 16 000 тона. Слънцето не се нуждае от такава тежка материя и от такова количество. Материята, от която са направени слънчевите жители, е крайно пластична и устойчива. Тя издържа на голяма светлина и топлина. Слънчевите жители извървяват грамадни разстояния, като достигат до крайните предели на слънчевите системи. Дали вярвате в това, или не, не е важно. Може да го приемете като една от приказките на «Хиляда и една нощ." Каже ли някой, че няма хора на слънцето, казвам: Вярно е, че на слънцето не могат да живеят хора, като тия на земята; вярно е, че и на земята не могат да живеят същества, като тия на слънцето. Ако един слънчев жител слезе на земята, той ще я запали. Земята не може да издържи на интензивността, с която той живее. Като дойде на земята, слънчевият жител трябва да вземе предпазителни мерки, да не направи някаква пакост. В Стария Завет е казано, че колкото пъти е слизал някой от небесните жители на земята, хората, които са го виждали, падали на земята. Не се издържа лесно на голямата светлина. Сегашният човек не е в състояние да издържи пред Божия съд. Затова днес строгостта отстъпва пред милостта.

Веднъж един мой познат влиза в стаята ми, вижда много мухи и започва да ги пъди с метлата. Отворих прозореца, но те не мърдат от мястото си. Казвам му: По тоя начин няма да ги изпъдиш. С метлата по-скоро ще ги убиеш, отколкото да ги изгониш вън. Нищо друго не остава, освен да ги хващаш една по една и да ги изнасяш навън. Сам това мъчно ще направиш, трябва и аз да ти помагам, да ги ловим и хвърляме навън. Така стаята по-лесно ще се очисти от мухите. Казвам и на вас: Не пъдете мислите си с метла. Няма по-красиво нещо от това, да срещнете човек, който постъпва добре. Няма по-приятно нещо за ухото от това, да чувате, как свири един опитен цигулар. Приятни, чисти тонове излизат от неговата цигулка. Няма по-голямо благо за човека от това, да се храни с чистите звуци, които излизат от един добър симфоничен оркестър. Няма по-хубаво нещо от това, да гледаш, как се движи ръката на добрия художник по платното. Няма по-хубаво нещо от това, да наблюдаваш, как поетът пише своите произведения. Няма по-хубаво нещо от това, да гледаш, как прилежната мома работи. Няма по-хубаво нещо от това, да виждаш скромността и смирението на светията.

Сега от невидимия свят се дава Нобеловата премия на оня, който може да представи най-добър метод за прекратяване на войната. Кой метод е най-добрият? – При който всички народи, всички хора сложат оръжието си и не пожелаят никога повече да воюват. Оня народ, който намери такъв метод, ще получи най-голямата премия. Такава премия ще получи и всяка жена, която си каже: Нямам право да петня очите си с лошото, което виждам в мъжа си. Ако вижда лошото в мъжа си, тя петни очите си. Щом вижда и чува лошото, тя цапа очите и ушите си. Същото се отнася и за мъжа. Никога не папайте очите и ушите си с лошото в живота. Лошото представя нечиста материя, каша, която мъчно се измива. Тя с години не се измива. Пазете се да не попаднете в тая каша. Който е попаднал веднъж в тая нечиста материя, трябва да търси начин, да се освободи и очисти. Има начини за очистване от нея, но те трябва да се търсят.

Един от видните английски проповедници, както бил на амвона, мисълта му се прекъснала и не могъл да свърши проповедта си – забравил, какво трябвало да говори. Той започнал да пее, и мисълта му се възстановила. Какво показва това? – Ако един от методите не работи, приложи друг. Ако не можеш да говориш, започни да пееш. Ако не можеш да пееш, говори.

Три неща ни интересуват: да бъдем умни, да бъдем добри и да бъдем силни. Колко силен трябва да бъде човек: като българския герой Дан Колов, или като еврейския Самсон? Такива герои са изключения. Самсон, с кост от животно, уби хиляда души. С един замах сграбчи градската врата и я тури на гърба си. Това, което той направи, беше играчка за него. Ние, сегашните хора, трябва да станем силни в търпението си и да учудим света. Това, което днес придобиете с търпението си, ще остане и в бъдеще. Не се разсейвайте, не губете времето си, но работете.

Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията любов. Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията мъдрост. Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията истина, Какво по-хубаво нещо от тия подаръци? В деня, в който приготвим най-добрия подарък на любовта, ще изгрее новото слънце. В деня, в който приготвим най-добрия подарък на мъдростта, слънцето ще бъде на зенита. В деня, в който приготвим най-добрия подарък на истината, слънцето ще престане да залязва – вечно ще грее. Ние ще изпълняваме Божията воля, ще станем Синове Божии и ще вървим от слава в слава.

30. Беседа от Учителя, държане на 17 декември, неделя, 10 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...