Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_06_23 Новият закон23 юни 1940 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 27 януари 2011 - 15:46

От книгата, "Път на зазоряване". Неделни беседи (1939–1940). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето






Новият закон






„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само няколко стиха от 19-а глава на Евангелието от Лука: от 1-ви до 10-и стих.

„Духът Божи“

Тук се заговорва за новото в света, което иде. Говори се за новия закон. Светските хора говорят за новото в света. Новото се ражда, старото умира. В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва. Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива. Казваме, че някой умрял, че заминал някъде. Че умрял – умрял, но къде е заминал? Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е. Има две разбирания. Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение. Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем. Плачем за една изгубена любов. Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална? Що ще плачем? Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило. И като се е изгубило именно плачем. Защо ще плачем за изгубеното? Вярваме, че изгубеното пак можем да го спечелим. То е един закон.

В какво седи новото? Новото в света седи в онова, което освобождава човека. Туй, което освобождава човека, то е новото разбиране, новият закон, или новият живот. Може да го наречете любов, или знание, или истина. Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека. То е онзи велик закон, новото в света. Човек трябва да изучава качествата на новото. Всички искате да живеете. Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не. Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени. В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото. И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място. В природата съществуват такива понятия. Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва. Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела. Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го. Иска да каже: „Тия деца са мои, да се махнеш оттука.“ Ако волът се приближи, той помаха с главата и тя го клъвне по носа. То е така, волът е благоразумен, но някой път се случва, като клъвне някое куче, кучето се нахвърли върху нея, оскубе я и тя избяга. Тъй щото, не всякога тази философия е вярна.

Новото в света седи в онова истинско разбиране на онова съзнание. Човек всеки ден да разбира в какво седи новото. Аз разбирам, новото седи като онзи извор, който тече. Този извор като тече, влиза в градината и градината се подобрява. След като тече изворът, като минава покрай градината и градината се подобрява. Онези, които стъпят в градината, и на тях им подобрява.

В новото играят три фактора: играе човешката мисъл, играят човешките чувства, играят и човешките постъпки. В новото взема голяма важност първо човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа, вземат участие в новото. Новото в света, това е проявлението на Бога, защото новото иде и Бог е, Който иска да се прояви. Всички ония неща, в които Бог се е проявил, ние говорим за онзи момент, в който човек се проявява. Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе. Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече. Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко. То е един нов свят, който трябва да се проучва. Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират. Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел. Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила. Силата на човека се състои в неговата мисъл. Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава? Точно на целта бие. Удря точно. По една крива линия пътува. Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава? Той е един обмислен път, по който тя върви. Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки. Злото е разумно и доброто е разумно. В дадения случай има разбиране. Искате да знаете кое е добро. Ябълката, която изядеш, е добра. Онзи, който яде, той е лош. Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно. Лошият се радва, а доброто страда. Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош. Прави са. Онези, след като извършат някакво престъпление, се радват, но след като се радват за своето престъпление, дойдат до страданието. Един престъпник, всеки човек, който страда, той показва, че е в пътя на някакво изправление. Онзи, който се радва, той за в бъдеще има да страда. Ако вие двадесет пъти сте се радвали, че сте изяли една кокошка, мислите ли, че за вас няма да дойде някое страдание?

Разправяха ми един пример. Един агроном ми разказваше, оплаквал се е един земледелец от попови прасета. Вие ги знаете малките попови прасета. Съвременната наука е измислила нещо да се уморят. Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели. Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били. Дал на кокошките и като се наяли кокошките, всичките измрели. Поповите прасета били отровени, той ги дал на кокошките, той искал две добрини. Измрели поповите прасета, но измрели и кокошките. Прасетата, които яли от лекарството, измрели и кокошките, като яли поповите прасета, и те измрели.

Сега, да кажем, старите хора вярваха в едно нещо. Индусите вярват в много богове. Те имат около тридесет и пет милиона богове, а тука в светии вярват. Че, всичките нещастия произтичат от това да вярваш в това, да вярваш в онова. Не вярваш в онова, което трябва да бъде. Ние, съвременните хора, трябва ни живот. Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот. Искаш ти да бъдеш здрав в света. Здравето почива върху два процеса. Най-първо почива върху процеса на храненето. Храната отгоре отива надолу. Здравето зависи от дишането. Има нещо еднакво. Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете. Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав. Ако не ядеш, ще отслабнеш. Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш. Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно. Дишаш без да мислиш. Някой път детето може да се храни без да мисли. Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна. Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее. Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват. Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав. Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето. Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува. Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш. Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот. Предава се на твоя живот нещо. Ти може да бъдеш здрав. Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека. Чрез въздуха приижда нов живот в човека. Казваме: „Що е мисленето?“ Мисленето е един процес, чрез който новият живот приижда. Що е чувствуванието? То е един процес, чрез който новият живот иде.

Сега религиозните хора казват: „Да познаем Бога.“ Ти да познаеш Бога, трябва да Го познаеш като светлина, трябва да Го познаеш като въздух, трябва да Го познаеш като храна. Казва Христос за Себе си: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Казвам: Думите Христови са верни, ето в какво отношение. Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете. Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха. Туй индусите го наричат прана. То е само название. Прана или животворна енергия или както и да го наречете, но животът на Бога се проявява във въздуха. Животът на Бога се проявява във всичките плодни растения. Животът на Бога, ние го намираме в [животните], ядем животните.

От гледището на Бога, не е грешно да изядеш една кокошка. Ако една река се влива в друга река, има ли престъпление? Ако по-малката река се влива в по-голямата, ако десет реки се вливат и образуват една голяма река, какво престъпление има тук? Ако човек изял десет кокошки, животът на кокошките се е излял в неговия живот, какво престъпление има? Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови. Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре? Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката. Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото. Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот. Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош. Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър. Аз похвалявам кокошката, когато страда. Съжалявам човека, когато се радва. Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам. Ако страдаш, че трябва да учиш, кокошката да мисли като тебе, казваш, как ще науча тази кокошка да мисли като тебе, то е страдание. Как ще научиш тази кокошка да мисли. Ако страдаш по този начин, аз те облажавам. Казвам, ти си един умен човек.

Ние, съвременните хора, имаме доста доказателства. Ако един майстор вземе едно дърво, че направи един хубав инструмент, дойде друг, че може да свири на този инструмент, казвам, че са добри и умни хора са. Ако ти може да направиш една дъска да издава звук, ако ти може да направиш струни да издават звук, ти си от умните хора. Ако ти в света може от камъните да си направиш едно здание, и ако ти от своите врагове може да си направиш приятели, ти минаваш от умните хора.

Ние казваме, че целият свят от Бога е създаден. Принципно как ще обясните злото, което съществува в света? Казвам: Защо Господ направи света такъв? Злото в света не е създадено от Бога. Злото съществува в света и се проявява. Злото е една сила в света, то не е престъпление. Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата. Доброто и злото съществуват като сили в природата. Тогава те имат отношение едно към друго. Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто. Туй, което регулира силата на злото, е добро. Туй, което се подчинява на доброто, това е зло. Всяко нещо, което се подчинява, е зло. Злото в света трябва да се подчинява. Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света. Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът. Злото само по себе си е полезно. Те са полезни работи. Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро. Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света. Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли. Но злите хора са и работливи. Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове. Има топене на желязо, навсякъде работници. Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост. Ние го намираме за един престъпник. Като го извадиш, утрепаш го. Този кърт рови земята, защо я рови? Рови по единствената причина, че търси своята храна в земята. Къртът като търси своята храна, прави някаква пакост.

Казвам: Ние, съвременните хора, се нуждаем от една трезва мисъл, от мисли, които хранят човека. Аз наричам истинска храна тая, която внася светлина в мисълта. Носи светлина в себе си. Има една животворна светлина. Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека. После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен. Много болести ще се излекуват чрез топлината. Сега ги лекуват с топлина. Много болести се лекуват и чрез светлина. Много болести се лекуват и чрез сила.

Та казвам: По някой път вие имате някаква мисъл, кацне във вашия ум. Много хора предчувствуват, когато ще умрат. Казват: „Аз си заминавам вече.“ Аз съм превождал един такъв пример. Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го. „Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника. Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране. Едва дъха. Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде. Като го видях, киснах да се смея. „Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш. Няма да умреш. Отивам си.“ – „Дядо попе, стой!“ – „Няма“ – казва. „Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих. Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва. – Последното ядене. Аз си вървя по пътя.“ Свещеника викат, той си яде своите кюфтета, казва: „Викат ме за онзи свят, ще си замина.“ Викат свещеника да го пречисти. „Но като умря човекът, се върнах“ – казва свещеникът. Мисля, че не всякога яденето, този човек като яде, дояжда си. Когато на човека му тръгне като на дядо Ради, с кюфтетата, то е последното ядене.

Бих ви навел много примери, но няма да ви ползуват. Хората много мъчно се ползуват от поуката на другите. Мъчно е да убедиш хората, че трябва да живеят добре. Всеки казва: „Да имам пари.“ Че трябва да има пари, но парите трябва да бъдат в неговата кръв. Ако онази храна, която ти ядеш, не се превръща на кръв, твоят въпрос е свършен. Ако онзи въздух, който ти дишаш, ако той не образува едно горение, топлина вътре в тебе, да може да се ползуваш, ако твоите дробове не може да образуват топлина и ако чрез яденето не става онзи химически процес, отделянето на онзи истински живот... В тебе има една сила, тя е човешката душа, която е вътре в човешкия стомах и отделя Божествения живот и го внася в човешкия организъм; тогава човек започва да живее.

Ние, съвременните хора, искаме да знаем има ли живот или не. Че, по-голямо доказателство, че живеем, има ли? Ти искаш да докажеш, че за в бъдеще ще живееш. Кое е по-вярно: че си живял в миналото или че ще живееш в бъдещето или че сега живееш? Коя е по-голямата реалност? Миналото е минало. Трябва да го докажеш. То не съществува сега, далече е. Бъдещето, и то е далече, не го виждаш. Но настоящето го виждаш. Живота, който живеем. Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“? Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш. На какво се дължат съвременните болести? Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи? Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го. Холерата уморява само хора с нечиста кръв, тях мори. Тия същества в двадесет и четири часа с милиарди се умножават. Като се размножат, от изверженията уморяват човека, те го тровят.

Та казвам: Ако в твоя живот влезе една лоша мисъл, която се размножава, тя ще ти причини смърт. Ако нисшето влезе и кръвта е чиста, може да влязат колкото искат микроби, чистият човек, с чистата кръв, не умира. Казвам: В миналото религията е била наука да се подобри здравето на човека. Човек може да бъде здрав само като вярва в Бога, не тъй, както ние вярваме сега. Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание. Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието. Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво. Няма сянка. Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото. Целият свят е предметно учение заради нас. Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот. Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове. Глупави столове, мъртви. Малко с червено или някаква маса, или няколко картини. Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии. Казвам: Ние сме в света. Кой управлява света? Сутрин като изгрее Слънцето, то е голям ангел, който слиза до нас и казва: „Да слушате Онзи, Който мен ме е изпратил, аз да ви служа. Аз ида от небето и всичките блага, които ви нося, Той ги е пратил. Аз ида да ви служа на вас.“

Сега учените хора казват, че Слънцето било толкоз голямо, един милион и половина пъти по-голямо от Земята. Тълкуват неща, които не са верни. Ако човешкото тяло става голямо, кой го прави да става голямо, нали Разумното? Глупавите деца стават ли големи? Те скоро умират. Всичките хора, които растат, това са умни хора. Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни. Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага. Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт. Тъй седи въпросът. Като греши човек, непременно щом ти не изпълняваш волята Божия, смъртта ще бъде едно последствие. Непослушанието! От какво дойде смъртта в света?

И тогава в Стария Завет, в Библията казват, че е ял човек от забраненото дърво. Понеже хората започнаха да ядат една храна, която не беше предопределена за хората. Бог им казва: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото.“ Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото. Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота. На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта. Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото. Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот. Новият закон, това е любовта в света. То е новото, в новия живот. Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта. Любовта е, която ще освободи хората. Щом дойде любовта в света, тогава ще дойдат другите две спомагателни неща: ще дойде знанието, ще дойде силата, ще дойде и свободата. Любовта носи със себе си знанието като сила. Любовта носи със себе си свободата на човека. Тя го прави свободен.

Сега ние разбираме, че щом обичаме, че се обвързваме. Тази любов, която обвързва хората, това не е любов. Любовта е единственото свободното, вътре в света, което прави човека свободен. Питам сега: Ако вие имате един инструмент, да кажем едно пиано или някоя цигулка, ако вие свирите на пиано, какво ще ви ограничи пианото? Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години. От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот. Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката. Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят. Вие умирате, понеже не знаете как да свирите. Вие умирате, понеже не знаете как да говорите. Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате. Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш. Ако твоята дума, която я изкажеш, не носи живот в себе си, тази дума е отрова. Защо си я изрекъл в света? Всяка дума, която излезе из твоята уста, трябва да бъде една проекция на Божествената Любов. „Думите, които Аз ви говоря, са живот.“

Та, казвам другояче: Като говорим, значи трябва нашият език да се облагороди. Ние, съвременните хора, какво ли не говорим. Даже свещените книги, като четат Библията, много мъчно е да четат Библията. Като четеш там, че Каин убил брата си, а друг на едно място дигнал една цепеница, блъснал и убил някого. Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си. Туй не е на място. За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си. Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе. Те съществуват в света на доброто и злото. Щом си в него свят, ще питаш защо Каин уби брата си, защо Авел не заел как да влияе на брата си. Каин, като по-силен от брата си, го претрепал. Ако Авел беше по-силен от Каина, като дойдеше при него, трябваше да го хване и да каже: „Братко, трябва да знаеш, че не съм от тези, които умират.“

Знаете ли защо умря Авел? Защото принесе в жертва на Бога едно агне. Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива. Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре. Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел. Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва. В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога. Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти?“ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си?“ Онези, които са писали свещените книги, нищо не са говорили за това положение, понеже туй е един щекотлив въпрос. Казва: „Ти ме гониш от лицето Си, който ме срещне, ще ме убие.“ – „Ти – казва – уби брата си, голямо е наказанието, но който тебе убие, ще бъде много по-голямо наказанието му. Тебе няма какво да те убиват.“

Казваме ние закона: „Не убий.“ Не коли кокошките, не ги яж. Според новото учение, като вземеш една ябълка, ще я възлюбиш и ще ѝ кажеш: „Обичаш ли да ми дойдеш на гости?“ Ако не обича, не я вземай и не я яж. Ако не разбираш закона. Ако чуеш думите: „Аз ще се пожертвувам за тебе“, нека дойде, тази ябълка нищо няма да изгуби. Като влезе в тебе, ти ще я насадиш в твоята градина. Всяка семка на ябълката ти ще насадиш в своята райска градина и тя ще бъде едно златно дърво в твоята мисъл. Ако всичките ябълки, които ти си изял, станат златни дървета в тебе, туй ядене е на място. Туй трябва да бъде идеята на новото.

Да кажем, ние, съвременните хора, искаме да знаем какво е любовта. Ако на твоя ум не може да му дадеш най-хубавото качество, ако той не може да те посади в своя ум на най-хубавото място, това не е любов. Да възлюбиш ближния, това значи да го туриш в своята райска градина. Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце значи да живееш в райската градина, която Бог е създал. Щом не живееш в райската градина на Бога, извън Бога не може да живееш. Тогава и Бог трябва да живее вътре в тебе, в твоята градина. Такъв е законът сега в света.

Казвам: Ако за малките съблазни в света кажете: „Господ ме е забравил“, то е неразбиране. Бог никога не може да забрави онези, които Го обичат. Но всеки, който не обича Бога, Бог го забравя. Чудното е, че Онзи, Който ни разбира, не си Го разбрал, а онези, които не ни разбират, тях ние помним.

Знаете ли защо става това? Понеже ние живеем в два свята. Не само да живеем в света на Слънцето, да живеем в света на Луната. Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това. Казваме: „Колко е хубава Месечината!“ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни. Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината. Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо. Месечината има своя добра страна. Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни. На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни. Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си. Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света. Човешката любов е отражение на Божествената любов. На място е, когато е отражение. Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения. Тогава тази човешка любов произвежда смърт. Всеки, който се е родил вечерно време и не е участвувал в Божественият ден, той е осъден на смърт. Всеки, който е роден денем и видял лъчите на Слънцето и го е намерил, той е жив.

Живеят ония хора, които едновременно живеят в човешкия и в Божествения свят. Аз считам човешката любов отражение на Божествената любов, тъй както светлината на Слънцето се отразява чрез Месечината. Та сега, така е направено. Онази слънчева енергия се предава чрез нас, предава се чрез нашия мозък. Нашият мозък засега играе ролята на светлината на Месечината. Онова, което дава живот в човека, то не се намира в главата на човека. Сега се приготвя отпосле да стане глава на човека. Туй, което мислим, не става; и да стане, то ще ни причини страдание. Зароди се мисъл в ума ти да направиш една голяма къща, четири–пет етажа, да имаш кираджии, да ти тръгне наред.

Знаете всички, които имате кираджии, как ви е тръгнало наред. Ти искаш да се ожениш, да ти се народят десетина деца, да ти тръгне наред. Всички, които имате деца, знаете как ви върви наред. То е човешкият ум, който мисли, че в многото деца седи щастието. В многото деца седи нещастието на човека. И в голямото богатство седи нещастието на човека. То е външно. Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си. Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване. Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе. Ако обичаш Бога, целият свят е твой. Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи. Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш. Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас. Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят? И онзи свят ще бъде наш. Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш. Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша. Без любов, единственото стежание, достойно за нас, е смъртта. Сега всички проповядват едно учение. Проповядват, че като отиват в другия свят, ще отидат пред Господа. Ако умреш сега, и в онзи свят ще бъдеш какъвто си тук.

Ще ви приведа един пример: отива един английски мисионер във Великия Океан на един остров. Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин. Бях владика. Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата. Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил. Казва: „От този свят или от онзи свят?“ Започнал да му проповядва. На другата вечер иде и води още един със себе си. На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание. Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска. Проповедникът само не заминал за другия свят. Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно. Намерил точно тъй, както му е казал. Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика.

Някой казва: „Като ида в оня свят, ще служа.“ И там, и тук трябва да обичаш. Ако с любовта си и тук обичаш, и в оня свят като си, пак трябва да обичаш. Ако си в оня свят без любов и в този свят без любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо. С любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо.

Та казвам: Искам да влезете в оня свят с любов и в тоя свят да влезете с любов, отколкото да чакате без любов и да идете в оня свят. Не ви желаят в оня свят, без любовта.

Любовта към Бога е всичко в света. На вас, които разбирате: Любовта към Бога е всичко в света. То е живот. Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме. Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне. Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби. Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува. Всичкото невежество показва отсъствието на Бога. Когато Той присъствува, ние сме силни и мощни. Отворете сърцата си сега за любовта към Бога. Любовта е, която ще спаси света.

Тайна молитва

37-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 23.VI.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни