Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_06_30 По-блажен е

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 27 януари 2011 - 15:58

От книгата, "Път на зазоряване". Неделни беседи (1939–1940). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето






По-блажен е!






„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 27-и и 28-и стих от 11-а глава от Евангелието на Лука.

„Духът Божи“

Бих ви говорил върху една научна тема: „Допирни точки на живота“. Един научен въпрос. Или върху друг философски въпрос: „Близките и далечни цели на живота“. Сега аз искам да говоря върху един предмет не отвлечен. Искам да ви говоря за предмет, който да ви тури в съприкосновение със самата природа. Всичко онова, с което вие оправяте допирните точки, с които не сте в съприкосновение, то не интересува човека. Какво го интересува слепия светлината? Какво интересува глупавия хубавите думи? Или какво го интересува човека храната, който има развален стомах и не може да яде на свят? Сега правя аналогични сравнения. Всички трябва да се научите да мислите. Няма по-хубаво нещо от това да знае човек в света да мисли. Не че не знаете да мислите, но не прилагате правата мисъл. Вземете запример сравнението при говоренето. В света казвате на човека: „Трябва да говориш истината, без никаква лъжа.“ Той казва: „Не може без лъжа. Все таки трябва да се тури някаква лъжа, не може без лъжа. Човек ще се опропасти, ако не каже лъжа. Лъжата спасява малко положението.“

Аз другояче гледам на въпроса. То е право, но ето какво означава: малката лъжа е малка истина, голямата лъжа е голяма истина. Вие по някой път употребявате голямата лъжа на мястото на голяма истина и малката лъжа на мястото на малката истина. Тъй разбирам въпроса. Някой казва: „Без малка лъжа не може.“ Може да каже малката истина. Не се изисква да нахраниш целия свят. Не може да нахраниш целия свят, но да се каже, че нямаш трошица вкъщи... Толкоз мрави има, които дигат трошиците, а ти казваш, че си нямал трошица.

Но, на въпроса: Сега, когато дойде един момък, както и да се обяснява животът ни, се натъква на ред противоречия. Запример, нарочили се младите моми и младите момци, не може да живеят, не са свободни. Един млад момък не може да се влюби в една млада мома. Че как тъй да се влюби – тя не е за него; или пък, че момата се е влюбила. Казват: „Как тъй?“ и не оставят човека свободен. Влюбил се – влюбил се. Защо се е влюбил? Негова работа е. Той започнал да изучава еди-каква наука. Оставете човека, нека да учи каквато наука иска. Къртът като влезе в земята, иска да учи. Влиза вътре и казва: „Ще ровя тук.“ – Защо ще ровиш? – „Моя работа е.“ Аз мога да ви обясня защо къртът е станал кърт. В неговото време имало една отлична култура. Къртът бил много богат, имало големи разбойници. Защо се е скрил? Скрил се е в земята, в скривалището, и оттам не може да се освободи. Войната преди хиляди години е престанала, но той казва: „Онези разбойници отвън ли са?“

Сега вие може да възразите: „Това истина ли е?“ Истина е, че къртът рови, но че туй е причина, за да рови, това са философски разсъждения. Че къртът рови, факт е, но това дали именно е така? Хубаво, един ден, ако дойдат някои хора и намерят нашите скривалища, двадесет и пет–тридесет метра, какво ще мислят? Скривалището не е за пръв път. Скривалище има и във въздуха, планини има и във въздуха, горе и реки има, и морета, океани, всичко туй съществува. Ние мислим, че само на Земята съществуват океани и реки.

Какво мислим ние, е едно, но онези, които не разбират, те са слепи хора. Като се отворят очите им, ще видят оня свят, над нас отгоре. Той е свят, пълен с едно разнообразие. Питате има ли бъдещ живот? Когато хората ме питат има ли бъдещ живот – първо тия хора са слепи, обезумели. Който ме пита за оня свят, казвам: обезумял е. Считам всичките философи безумци, слепи хора, даже и ум нямат колкото един кърт. Ще ме извините. Да отрича човек Слънцето, да отрича светлината, да отрича Земята, че нямало живот, че щял да умре, това са глупави работи. Щял да умре – това са празни работи. Че умират хората, умират, но какво е умирането? Умирането не е нищо друго освен най-голямото ограничение, което може да се даде на едно същество. Това е смъртта. Ограничение, не че изчезва човек. Най-голямото ограничение, то е смърт. Казвате: „Ще умрем, ще изчезнем.“ Не, ще се ограничиш. Няма да ядеш, сляп ще бъдеш, глух ще бъдеш, хром ще бъдеш, всички ще те забравят – това е смъртта.

Ха да не отиваме по-нататъка. Понеже живеем в един свят на страдания, всички сте дошли и кажете как искате да живеете и може да живеете. Вие чакате да дойде Царството Божие. Царството Божие – блажен е онзи човек, в главата му, в ума му е Царството Божие. Блажено е онова сърце, в което любовта живее, блажена е онази душа, в която истината живее, блажен е онзи Дух, в който силата живее. Като изчезне светлината от твоя ум, защо ти е тази празна глава? Като изчезне любовта от сърцето ти, защо ти е туй сърце? Като изчезне истината от твоята душа, когато изчезне силата от духа ти, защо ти са те?

Под думата „дух“ разбирам онази разумна сила, с която човек може да извърши всичко в света. А под думата „свобода“ разбирам: няма по-хубаво нещо от свободата. Да се даде на човека свобода, да се проявява тъй, както той намери за добре. Не мислете, че е произвол. Ние имаме свобода, доверие в този човек, че е умен, че главата му е пълна с мисловна сила, сърцето му е пълно с любовни чувства, душата му е пълна с велика свобода. Духът му носи Божествена сила.

Сега искам да ви освободя от заблуждения. Ред поколения вас са ви турили в един крив път. Аз съм чел много книги за възпитание, за религия, за вярата в Бога. Хубави работи са те. Вяра в Бога, любов за Бога. Хубави са. Работата в религията, първоначалното учение е било отлично. Учителите, които са внесли първоначалните учения в религиите, са били хора със знание. Тогава са мислили, а отпосле са престанали да мислят и вследствие на това идеите са останали такива. Ние мислим Господа като човешко същество. И евреите така мислеха. Има всичките качества на човека. Такива са митологическите богове на гърците. И те притежавали всичките качества на човека. Женили се, деца са имали богините и боговете. Цели скандали са правили. Това са човешки схващания.

Сега, трябва да бъдем много внимателни, понеже боговете по някой път са много докачливи. В езика си човек трябва да бъде много внимателен. Боговете обичат, когато човек се произнесе, да говори истината, да не плещи наляво и надясно за неща, които не са верни.

Често казват: „Прочетената история какво казва там?“ Някой казва: „Блажена е онази майка, че е родила такъв син, че го е носила в утробата си.“ Той казва: „Още по-блажен е, който върши волята Божия.“ Блажена е майката, която ражда един син. По-блажена е онази майка, която внесла светлина в ума му, любов в сърцето му, свобода в душата му и сила в духа му. Още по-блажена е тази майка. Блажен е онзи учител, който внася светлина. Блажен е онзи учител, който внася топлина вътре в живота. Под думата „топлина“ аз разбирам всичко онова възвишено, благородно. Някои хора мислят, възвишеното в света е като светлината. Тя се разлива навсякъде. Всеки човек от тази светлина взема толкоз, колкото му трябва. Духът е едно благо, от което ние вземаме толкоз, колкото ни трябва. Знайте, че в Духа има всичко онова, от което вие се нуждаете. В Духа има любов, в Духа има сила, в Духа има здраве, в Духа има богатство, какво ли не.

Сега някои ще кажат: „Това е заблуждение, това не е вярно.“ Че не е вярно, не е вярно, понеже всяко нещо, което не може да го използуваш, то не е вярно. Когато позлатите един предмет, вярно ли е, че предметът е златен? Вярно е, че на повърхността е златен, но вътрешността не е такава. Отвън е златен, а отвътре друг е. Когато златото го окаляте, вярно е, че златото отвън е кално, а отвътре е злато. Вярно е, че отвън е покрито с кал, а отвътре е злато.

Казвам: Ние сега не трябва да се заблуждаваме. Някои неща по някой път може да ни окалят. Ако се окаляш, хубаво е, нищо не значи. Калта е благословение. Съвременните хора искат да живеят без да направят една погрешка. Невъзможно е. Да искате едно дете като се роди, като се учи, да не прави нито една погрешка... Не е в реда на нещата да искате едно дете да се роди съвършено – то се ражда с възможности за съвършенство. Но всяко дете ще мине през ред погрешки, ще прави погрешки. Кои от вас като деца не сте правили погрешки? Като дойдеш до някое вярване, и там ще направиш някоя погрешка. Аз настоявам върху ония възможности, които са скрити в човешкия ум. Аз за тях говоря, за възможностите. Може някой път логически да направиш погрешка – важно е да вярваш в ония възможности, които са вложени в ума ти вътре, да вярваш в чувствата, които са вложени в тебе.

Вземете, в съвременния живот, заблужденията, от които трябва да се освободите. Първото заблуждение (има известен порядък), да кажем, идеята, че без пари не може. То е относителна истина. Това е една допирна точка в един социален строй като сегашния. Не че в човешкия живот без пари не може. Казвам: Туй е вярно, факт е. Но каква разменна монета имат рибите? Каква разменна монета имат растенията? Каква разменна монета имат животните? Те, казвате, не са културни. И чудното е, че тия същества, които не са културни, от тях имаме нужда, те ни поддържат. Некултурните същества ни поддържат, а ние, културните същества, никого не може да поддържаме. Не, лъжем се. Ние изяждаме растенията, плодовете. Човек е едно всеядно същество в света, което яде всичко, но и всички същества ядат човека. Човек като умре, изядат го растенията най-първо. Казват: „Този голям господар, чакай да го видим.“ Анализират, разлагат го с корените и след туй дойдат животните, направят те на торба.

В плодовете има доста хорски елементи. В крушите има млади моми, млади момци, девици, крадци, разбойници. Аз като минавам още, в някой плод виждам колко разбойници има. Някой ми дава един плод – не искам такъв плод. Тия разбойници като влязат, развалят стомаха. Вие се чудите защо разбойниците са скрити в плода. Считайте, че това е една теория. Ще го докажем ние сега. Отиваме ние към истината. Сега, крадците и разбойниците в света, ето какво разбирам аз: това е едно неправилно съотношение, което съществува в реда на нещата. Запример кражбата произтича от онзи факт: едно крайно користолюбиво чувство имаме всички. Тук, при слепите, очи, седи кражбата, носи я човек. Всеки си има този съветник на кражбата. Казва: „Тури го в джоба.“ Кражба навсякъде има. Ние считаме само материалните крадци. В литературата има крадци. Чете един роман, вземе го и мисли, че е негов. Чел една свещена книга. Един ясновидец в България, препрочете една малка книжка на друг ясновидец и казва, че туй му открил Духът. Казвам: Вземете каквото е напечатано, всичките ясновидци като дойдат. Духовете в тях такива работи, каквито са, в Библията, какви ли не празни думи. В невидимият свят с масло не се пече торта. И риба да имаш, не е позволено на скара да я печеш.

Да дойдем до онова, което е важно. Според мене една реч, една мисъл е полезна, когато тя внася едно пробуждане. Една мисъл е приятна, когато носи една малка светлина. Едно чувство е приятно, когато внася една топлина, даде пробуждане на човека.

Казвам: Всичко въздействува. Досега казвате: „Ще обичаш баща си и майка си, а врага ще мразиш.“ Хората се учат да обичат своя народ, пък другите, да ги мразят. То е едно самозаблуждение. Най-първо трябва лошия човек да го обичаш. Чудна работа. Да ви приведа аргумент. Искате ли да ви докажа, че трябва да го обичаш? Кой от вас обича пелина? Никой не го обича. Но някой път пелинът, като се тури във винцето, аперитив е, лечебно действува. Лошия човек трябва да го обичаш за цяр. Това е вярно. Аз вземам волята Божия, това е най-разумното в света, онова начало, което ще ни донесе свобода. Защото всички вие искате да бъдете щастливи. Но, за да бъде щастлив човек, щастието е нещо, което се обуславя от човешкия ум, обуславя се от човешкото сърце, обуславя се от човешката душа, обуславя се от човешкия дух. В широк смисъл.

Сега, който разбира законите, тия отношения, неговите отношения с хората са много правилни. Трябва да знае как да се справи. Който и да е той, ще намери противоречия. Ти по някой път си песимист, ти седиш и песимистично гледаш. Песимизма виждам написан на носа на човека. Щом е написан на носа, има песимизъм. Ти си песимист. На някой е написано оптимизъм, той е оптимист. Каквото е написано, това говори. Има свещени книги, написани свещени книги. Някой роман е написан, някоя драма, някоя комедия, а има написана и някоя трагедия. Сега искате да докажете що е трагедия. Като се играе трагично. Като се играе трагично, става трагедия. Написана една трагедия на сцената, погледнеш, някой умира, какви ли не престъпления се вършат. Някъде драма представят. Уж се скарали с един, че не можели да живеят. На сцената се женят, на сцената се развенчават. Една лъжа е. Във вас има по-хубави драми, отколкото на сцената. Влезеш в един дом, казваш: „Не може да живеем.“ Казвам: Облажавам ви. Не си актьор, но сълзи текат. Онези на сцената турят водни капки, а тук от самите очи излизат сълзите.

Вие по някой път се опълчвате и казвате: „Не е право.“ Дайте една програма по кой начин да се поправи светът, да бъде по-добър от сегашния. Дайте на мене, аз ще го пратя в другия свят и за в бъдеще ще имаме вашия проект турен.

Човек, който не е господар на своя нос, той не е господар и на своята мисъл. Човек, който не е господар на своите очи, той не може да възприеме истината. Човек, който не е господар на своите уши, той музикант не може да стане, пък и знания не може да придобие, и оратор не може да стане. Човек, който не е господар на своя език... Някой път идеш, искаш да кажеш нещо. Защо трябва да го кажеш? Та казвам: Ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение, изменя се животът. Да ви кажа в какво се изменя и де седи противоречието. Едно зрънце царевица или едно житено зрънце, или ябълчно, или крушено, имаш туй зрънце, може да го милваш както искаш, може да ги носиш в джоба си, в който и да е джоб – мислите, че това е естественото положение? Ако вие посеете туй семенце в земята, тази круша ще израсте, ще стане голямо дърво и можете ли да я турите в джоба си? Може ли да я изваждат и да я турят в земята? От хамбара може десет, двадесет, тридесет пъти да го туряте, никаква вреда няма да причини. Ако вие извадите едно растение десет, двадесет пъти безразборно, вие ще го разрушите.

Сега някои от вас сте посети, не сте зрънца в Божествения хамбар. Следователно всеки, който иде при вас, трябва да знае как да ви пипа. Ще дойде някой да измени моите възгледи. Че, Онзи, Който ме е пратил на Земята, Той ми е вложил възгледите. Вие като сте дошли, и вие имате възгледи. Аз искам да ви говоря за онова, което Бог е вложил вътре във вас. То е ценността на човека. Някой път се оставяме да бъдем ръководени от външните възгледи. Не са лоши възгледите. Външните възгледи са спомагателно средство за нашите възгледи вътре. Всеки един твой ближен може да бъде едно спомагателно средство.

Та казвам: Това са новите възрения, които трябва да имате, новите възрения, с които трева да се измени човешката душа. Сега аз ще ви кажа, че от вас ще излезе нещо, понеже всички вие сте вътре в утробата на природата. Тази природа ви е пратила и от вас тя иска да извади нещо. Намислила да създаде нещо много хубаво от вас и всинца ви предупреждавам: не ѝ противодействувайте за онова, което тя мисли да направи за вас. И като страдате, и като се радвате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, каквото и да става с вас, имайте една абсолютна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро.

Казваш: Може ли да се вярва в това? Че, за толкоз неща вярвате. Вземете един билет от лотарията и мислите, че ще спечелите един милион. Вземете веднъж, милионът не иде. Вземете втори път, милионът не иде, десет пъти вземате билети и три–четири години все взимате билети, изпохарчите четири–пет хиляди лева. Едва вземете четиристотин–петстотин лева, а вие сте дали четири–пет хиляди. Ако в тия работи може да вярвате, защо да не вярвате в това? То е много по-вероятно. Аз по някой път облажавам вярващите, които вземат билети. Казвам: Много силна вяра имате. И да искате да ги обезверите, казват: „Ще спечелим.“ Този човек все някога ще спечели. На едного казват: „Кога ще спечелиш?“ Рекох, има един метод, по който всякога се спечелва. – Как? – Ще вземеш всичките билети и ще имаш повече от един милион. Съществува един закон: Наполовина е вярно. Съществува един закон: Не вървят нещата произволно. Има числа, които печелят, има числа, които не печелят. Нищо повече.

За пътника числото 1 е добро число. За земледелеца числото 1 е лошо число. Числото 2 е добро число за него. За семейния числото 3 е добро. Онези, които се женят, ако нямат числото 3, целият им живот ще бъде нещастен. За религиозния човек трябва да има числото 4, за да бъде щастлив. За светския човек числото 5 е щастливо число. А пък за онези, които гледат Месечината – числото 6. За онези, буквоядци в света – числото 7. Човек, който иска да бъде аристократ, да вземе числото 7. Като ви наброявам тия числа, вие ще си извадите съвсем особено заключение. Тия числа имат съединение помежду си. Числото 1 може да го съединиш с 2 при известни условия. Може да го съединиш с 3, 4, 5, 6. От всичките тези комбинации може да извадите нещо много хубаво. Трябва да знаете както всеки един химик, ако знаете как да съединявате елементите, може да извадите разни съединения. Запример, ако водата, която пием, ако тази вода не беше съединена, ако кислородът и водородът не бяха съединени, не щяхме да имаме вода на Земята. После, ако водородът и кислородът не бяха разединени във въздуха, ние не щяхме да имаме въздух, една по-рядка среда, в която да дишаме.

Та казвам: При сегашните условия се изисква да се изучават причините на [нещата]. Ти си нещастен – ще знаеш коя е причината на нещастието. Ти си нещастен, носът ти е гърбав. Нещастен си, защото скулите ти са много изпъкнали. Нещастен си, защото брадата е издигната, няма вдлъбнатина. Нещастен си, понеже имаш голяма индивидуалност. Нещастен е човек, когато иска и не може да постигне нещо. Аз наричам нещастен човек, запример, един човек, [който] отива на бойното поле да се бие – ръка, крака откъснати. Питам: Какво се ползува, че е отишъл на бойното поле? Да отидеш на бойното поле и да бъде само шинелът ти надупчен, а краката ти и ръцете ти да останат здрави. Да има знание, че след като ръката е била ранена, да я възстановиш в първото положение. Че, това е алхимия, която ще учите. Казвате: „Нарани ме на сърцето.“ Вие как лекувате вашето сърце? Я попитайте младите моми колко рани имат на бойното поле. Те са на бойното поле. Момата е излязла някой път и се е върнала с четири–пет рани. И момъкът се е върнал, борил се е на бойното поле. Майката, и тя е на бойното поле. Рани имат. Хората разглеждат живота такъв, какъвто не е. Онзи живот, който ние разглеждаме, той е идеален.

Аз казвам: Три живота има в света. Единият живот е съвършен. Той е Божественият живот. Другият живот е на интуицията, а другият е практичен, като нашия живот на Земята. Едва ли на десет души ще намериш щастие, другото е само скръб /?/. Ще дойдеш, това ще ти направят, онова ще ти направят, ще те обичат и най-после като умреш, заровят те в земята, да те ядат червеите. Ще ти направят паметник, ще ти съберат костите после. Какъв герой е този, който оставя само своите кости? Ако аз искам да оставя нещо в света, ще оставя не своите кости, но ще оставя своята мисъл, ще оставя своите чувства и ще оставя силата си в света, да има да се ползуват хората. Туй, което не умира, туй ще оставя. Да завещаем част от нашите мисли, част от нашите чувства, част от нашите постъпки, част от нашата сила. Следователно всеки човек, който дойде при вас, който иска да ви обича, трябва да даде подарък от своята мисъл, хубав скъпоценен подарък, едно хубаво чувство като скъпоценен камък, една хубава своя постъпка. После, и от силата си трябва да ви даде.

Тия са новите веяния, които сега идват в природата. Нашата Земя излиза от тринадесетата сфера и влиза в една Божествена област, животът се изменя. Лошите хора ще започнат да се задушават. Всичките лоши хора до един ще измрат, защото в този живот те не може да живеят. Както рибите – щом изсъхне водата, с рибите е свършено. Казвам: Лошите хора нямат бъдеще. Ще има друг свят, ще живеят долу някъде.

Сега вие мислите да си уредите живота. Аз говоря на хора, които са започнали да мислят. Говоря върху този предмет, понеже вие имате нужда от него. Знаете ли, правили ли сте сравнения, когато някой път някой човек го нарочат? Някои искат да знаят какво нещо е любовта. Представете си, че те нарочат целият свят и никой не ти казва една сладка дума. Само един човек има, като минеш, хвърли ти любовен поглед, каже ти: „Не бой се“, ти веднага се насърчаваш. При този случай любовта се показва. Когато всички са против тебе, Той е с тебе – то е любов. Когато всички са с нас, ние не може да оценим любовта. Когато всички са против нас, тогава ние можем да оценим любовта. Когато всичките хора, когато всички са с нас, любовта остава неоценена в природата. Всички трябва да се обърнат против нас, за да оценим любовта на Единия. Този Единият е Бог. Когато всички ни изоставят, заровят ни в гроба...

Знаете ли какво е положението на една душа в гроба? Не искам вие да вярвате. Тя започва да плаче. Най-първо е свързана с десет милиона конци. И още повече са, но турям десет милиона конци. Тя започне да плаче, та ги късат, късат ги, освободи се от тялото горката, излезе отвън. Казва: „Освободих се от борчовете.“ В Божествения свят като влезе, там като я видят толкоз красива, погнат я младите момци и тя хукне да бяга. Те я гонят и тя, за да избяга, вземе да се смалява, смалява се и формата ѝ стане толкоз малка, че те я изгубят. Тя се отървава от момците. Като влезе, дойде голямата форма, всичко дава и красотата ѝ изчезне. Не знае вече как да стане голяма. Тогава започва да съжалява душата защо не е седяла вързана с десет милиона конци. Излезе отвън да се освободи. Започне тогава онзи вътрешен плач. Тогава се явява един ангел в небето и започне тя да добива своята красота. В огледалото като се погледне, тогава иде любовта.

Всяка душа, има Един в света, Който я обича, Един, Който я освобождава от гроба, Който е скъсал десет милиона конци и Който я е избавил от младите момци, от разбойниците. Те са крадци, те искат да я оберат, Бог иска да запази Своето богатство.

Казвам: Сега, като умрете, ще проверите дали това е вярно или не, дали има десет милиона конци. Като умрете, ще видите дали ще ви гонят или не. Защото може да ви не гонят. Защото по някой път може изведнъж, може да има ангел да дойде и да ви вземе на ръцете си, както Илия. На Илия дадоха огнена колесница. Не говоря за обикновените хора. Обикновените хора ги гонят, а тези със специална мисия, които са като Илия, които заминават, не ги гонят. Той като беше тук, гониха го, отрязаха му главата. Тогава законът какъв е? – Без светлина в света, ти ще бъдеш с тъмнина и всичките нещастия ще дойдат. Без любов, ти няма да познаваш топлината. Тогава ще дойде онзи студ, който ще вкорави всичко. Без сила, ти ще бъдеш съчка в света. И като нямаш свобода, ти не можеш да бъдеш човек свободен. Човек, в правия смисъл, за да може да постигне всичко, трябва да има [един] отличен ум, едно отлично сърце и една отлична воля и да бъде силен.

Та, казва Христос: „Блажена е утробата, но по-блажен е Онзи, който върши Волята Божия.“ Христос взема Любовта. Приложение на Божествената любов, приложение в живота. Когато ти се ръководиш от волята Божия, ти може да виждаш в очите на хората. Даже може да правите опит, има индуси, които правят опити. В Индия има американци, англичани, руси има. Много са правили опити. В Индия минавате през планински места, където има зверове, тигри, змии отровни, кобри, лъвове. Седнал той, размишлява на един камък. Зверовете минават и никой не го засяга, вървят само. Той е концентриран. Дотогава, докато си концентриран в своята мисъл, в своето сърце, в своята воля, в своята сила, те минават и нищо не ти правят, но ако малко, само за няколко секунди се отклони умът му, да влезе някаква посторонна мисъл, и той ще изчезне от камъка.

В света всичките нещастия произтичат, че вие не се концентрирате. Нещастията идват, когато любовта се намали. Някое животно ще мине и ще ви задигне от мястото. Всичките нещастия произтичат от малката любов към Бога или от невършенето волята Божия. Ако човек върши волята Божия, той е силен и не може да го нападат. Светът може да се обърне. Вие трябва да бъдете смели в живота.

Ще ви приведа един пример. При един селянин се явява един учен, от съвременните. Казва му: „Какво вярваш в Господа, няма такъв Господ. Що си такъв будала да вярваш?“ – „Ти, казва, сериозно ли говориш или ме изпитваш?“ – „Сериозно ти говоря. Защо си така будала, защо не си уредиш живота?“ Той изважда револвера и казва: „Ако кажеш, че няма Господ, ще те убия. Ако кажеш, че има Господ, ще те оставя жив. Кажи сега.“ Казва: „Има Господ.“ – „Ако кажеш, че няма Господ, ще те утрепя.“

Ти щом кажеш, че няма Господ, ще ти теглят куршума, а щом кажеш, че има Господ, ще те оставят жив. Така е в природата. Вие се отричате. Ще дойде куршумът. Вие мислите, че то е лесно. То не е почитание и уважение да отречеш Първата Причина, Която създала всичко, на Която е базиран твоя ум, твоето сърце, твоята душа. По-голямо безумие де ще намериш? Друг отрича и казва: „Няма Господ.“

И при това, с този ум, искате да бъдете щастливи в света. Аз се учудвам. Ние не можем да бъдем щастливи. Как ще намерим щастието? Да премахнем Слънцето от небето, че да останем с нашите свещи? Не. Никога не давайте право на някого да засенчи вашето слънце, който и да е. Пазете свещено слънцето. Пазете свещено вашият ум. Пазете свещено вашето сърце. Пазете свещено вашата душа. Пазете свещено вашия дух. Туй е човешкото. Човек да зачита туй свещено, което Бог му е дал.

По-блажен е онзи, който пази своя ум, по-блажен е онзи, който пази своето сърце, по-блажен е онзи, който пази своята душа. По-блажен е онзи, който слугува на своя дух и изпълнява волята Божия. Бъдещето е на негова страна.

В древността един стар мъдрец казал на своя ученик: „Като завършите курса си, да бъде с вас това, което е било.“

Тайна молитва

38-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 30.VI.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни