Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_07_02 ПРАВИЛНИ ОТНОШЕНИЯ

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 27 януари 2011 - 22:13

От книгата,"Минало, настояще и бъдеще". Младежки окултен клас. Двадесет и втора година (1942–1943).
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ПРАВИЛНИ ОТНОШЕНИЯ



Отче наш

Махар Бену Аба

Направете едно резюме на петата лекция от третата година. Някой път вие съкращавате. Резюме значи да извадите най-съществените неща, без да изгубите съдържанието на лекцията.

Да кажем, да направите разбор на числата 1 и 2. Какъв разбор бихте направили? Един градус над нулата, един градус под нулата. Каква е разликата? Един градус под нулата е замръзнала вода. Един градус над нулата не замръзва. Ако имате един кон, какво ще направите? Ако отивате на екскурзия, ще турите багажа на гърба му. Ако имате едно слънце, какво ще направите със слънцето? Ще носите багажа на цялата вселена. Едно сърце, една душа, един дух, един крак, един пръст, едно око, един косъм, един лист, една мравя, една прашинка. Една мравя като се притури при друга, какво ще стане? Едно море, един океан, една капка вода, една росна капчица, каква е разликата? Где седи разликата в едното? Казвате: една костилка, едно дърво. Една костилка е малка. Едно дърво 100 години откакто е излязло от костилката, е голямо. Ако гледате едно дърво надалеч, какво ще видите? На 1, на 2 или на 10 км какво ще видите от дървото? Нещата са ясни. От много близо ако ги разглеждате, са неясни и от много далеч ако ги разглеждате, са неясни. Казвам: Сега станете и изпейте една песен. Вие веднага ще се смутите. Една песен да изпеете, не искам 3, 4, 5. Но една песен, най-малко. Казвам ви: Изпейте ми една песен. Вие ще се смутите. От какво произтича смущението? Защо не искате да пеете, какво извинение ще дадете? Най-простото извинение кое е? – Че не знаете да пеете. Да допуснем, че знаете да пеете, кои са подбудителните причини да се откажете? Казвате: Не мога да пея, не съм разположен. От какво произтича неразположението? Да допуснем, че ви турят една костилка в обущата отдолу и най-първо вие тръгвате. След като вървите 1 км, вие се отказвате. Защо, коя е причината, за да се откажете? Костилката какво трябва да я направите? Значи трябва да я извадите. Във вашия ум има една костилка, ще извадите костилката. Че не може да пеете е костилка вече. Сега ще кажете: Как мене не ми дойде най-първо наум! Че как ще ти дойде наум? Мислиш, че е лесно да ти дойде наум. Влизаш в една тъмна стая, нищо не виждаш. Ако има светлина в стаята, ще видите разните предмети, взимате съотношение. Влизате в тъмната стая, тук се сблъсквате, там се блъснете. Причината е тъмнотата. В мрачната стая не можете да направите никакъв избор върху тази единица. Единицата ако е в светлината, ще видите всички функции, които тя извършва. В дадения случай кое тя извършва? Волята е една функция. Слънцето, вселената, това е функция на едното. Едно Слънце. Във вселената Слънцето не е по-голямо от цялата вселена. Една Земя, едно Слънце. Но Земята не е по-голяма от Слънцето. Едното си остава едно при всичките условия. Нито се намалява, нито се увеличава. Резултатите на единицата – те се изменят. Резултатите на едното са големи. Ако правехте разбор, кое бихте предпочели? Човек с едно око или с две? С един крак или с два? Как бихте предпочели? Една къща с един прозорец или с два прозореца? Да дойдем до двете. Друго едно сравнение. Как бихте обичали? Една плесница да ти ударят или две? С един лев да те глобят или с два? Една година да учиш или две години да учиш? Всички хора страдат, че не поставят нещата на тяхното място. Сега някой път вие си създавате неприятности и казвате: Туй Слънце ме изгори. Вие обидите Слънцето и туй Слънце е неразположено спрямо вас. Как ще ви изгори Слънцето, което е на 150 милиона километра турено? Защо ще ви изгори? Възможно ли е Слънцето да ви изгори на 150 милиона километра? Вярно ли е това, че Слънцето може да ви изгори? Има ли някой човек изгорен от Слънцето? Туй не е изгаряне, то е боядисване. Че някой е почернял на Слънцето, то е боя. Слънцето изтегля отвътре навън черното на кожата. Не е вярно, че Слънцето изгаря. Казва: Ослепи ме Слънцето. И то е невъзможно. Досега Слънцето никого не е ослепило. Някой път умът е въздействал, някой път е действало сърцето, а някой път – човешката воля и тогава се случват катастрофи вътре. Ти се блъснеш в някой стол и казваш: Блъсна ме столът. Столът може ли да те блъсне? Коя е причината за блъсването? Причината е в тебе. Ние се блъскаме със светлината на Слънцето и казваме: Слънцето ме освети. То не е вярно. Причината седи в две неща. Казвам ви: Изпейте една песен, вие не може да я изпеете. Защо отказвате в дадения случай? Понеже не знаете какво може да ви донесе песента. Ако като изпеете песента, ще подобрите живота си и ще ви тръгне по мед и масло, ще пеете. Сега понеже пеете и никакво благо няма, или пък изгубите (разположение), не искате да пеете. Хората имат високо мнение за вас, не сте пели пред тях друг път и като пеете, не искате да си изгубят мнението. Ако ще се подобри положението, вие ще пеете вече. Понеже не сте самоуверени, отказвате се да пеете. Защо не искате да пеете? Не искате да кажете истината. Тия хора мислят добре за мене, като не съм готов да пея, ще си изменят мнението. Нека пее друг, който може да пее. Често се случва, че искате да запалите огън, драскате кибрит, не се запалва, втора, трета, четвърта клечка, не се пали. Отказвате се да палите огъня. Дойде друг вместо вас, запали огъня. В дадения случай вашето реноме не пада ли? Не знаете как да палите огъня. Дадат ви задача да мислите, вие се отказвате. Нали ви пада реномето? Някой път за предпочитане е да падне реномето. В какъв случай трябва да падне реномето на човека? Какво значи думата "реноме"? 'Ре"-"нау", значи знатен. "Реноме" иде от "знатен". Всичките хора мислят, че може да се разчита на него. Като изгубиш реномето, не си знатен. 'Ре"-"нау" значи 'прославен". В латински език 'ре"-то както се пише, то е чаша, събира, на чашата се туря дръжка.


Публикувано изображение

Като пиеш вино, ше си съставиш едно мнение заради него. То е едно твърдение, което трябва да се докаже. Каква е разликата между латинското "ер" и българското "ер"? На едно "р" във вид на чаша или едно "р" във вид на юмрук. Българинът казва: Ако не се съгласиш с мене, юмрук има. Ако не се съгласиш с мене, нищо не ти давам – ни пари, ни нещо за ядене ти давам. Това е схващането. (ר) Това е еврейското "р", какво означава? У всеки един народ според неговия психологически характер са създадени и буквите. – Каква е разликата? (人) Този знак в йероглифската азбука е означавал човек, който се движи, човек в движение. В латинската азбука този знак, обърнат, е "игрек", а в българската е "у". Когато децата се раждат, произнасят "йоа". Българите са го схванали "уа"; други са го схванали "ва". "Йоа" е първата дума на един духовен език. Като каже детето тази дума, всички са на негово разположение. Бащата и майката всичко правят. Толкоз мощна дума е. Ако не може да произнесе тази дума, свършва. Като произнесе думата, на негово разположение са. Дето някой път вас не ви върви, не сте произнесли първата дума "йоа". Вие казвате "кай, кай", то произлиза от "ай". Какво означава "ай"? Че човек се намира в едно състояние разредено, много натоварен е, трябва да слезе надолу или трябва да се качи нагоре. Когато ще падне някъде, човек казва "ай". Когато придобиете сила да се избавите от едно препятствие, гдето може да пострадате, казвате: "Ай", какво ще стане с мене? Значи думата "ай" е спасителен слог от една беля. Ако не го кажеш втори път, ще се повтори, ако го кажеш, ще избегнеш. Вие казвате "йоа" – това е свещеното име на Бога. Туй дете произнася името Му. Три гласни букви са те. Всичките съгласни букви са бедни. Те спират. Ти спираш гласа си някъде. За да може да произнесеш съгласната буква, да имаш достатъчно енергия да я произнесеш, трябва след нея да иде гласна буква. Да има достатъчно енергия да я произнесеш. Всичките гласни букви събират. Имате този знак. Гласните са това. Една гласна буква е динамична, тя дава от себе си. Казваш: Англичаните избягват "ре"-то да го произнасят. Понеже буквата "р" внася нещо друго. В немския го произнасят гърлено. Животните произнасят тази буква. Англичаните за да се избавят от тази грубост, "ре"—то го произнасят, че едва се чува. Българите го произнасят силно. Българите и немците си мязат в "ре"-то – тя е буква, която съдържа излишна енергия. Вие не сте изучавали буквите какво влияние оказват. Ако дълго време произнасяш "п"-то, ще произведеш друго състояние. Ако произнасяме "р-то", ще произведеш друго състояние. "Х"-то ако произнесеш, е придихателна буква, имат особени качества. Носните букви създават този хармоничен език. Поетите облагородяват езика. Ако един поет каже: "Планина висока, долина дълбока", вие ще му се смеете. Как трябва да го каже?

"О, възвишена, светла планина висока, която хвърляш своята сянка в долината дълбока". "О, планина висока, светла, която хвърляш своята нежна сянка в долината дълбока." Поетичен разбор трябва да дадеш, един образ. Като кажеш "планина висока, долина дълбока", няма отношение. Че планината е висока, висока е. Че долината е дълбока, дълбока е. Има отношение между сянката, която хвърля в долината. Тази сянка я прави по-тъмна. Всичките води, които слизат от планината в долината, имат отношение, връзка. Поетът като описва планината, ще каже: "всичките златни твои струи, които слизат в долината, напояват дърветата." Между планината и долината се образува една вътрешна връзка. Тогава да направим разбор на скръб и радост. Скръб е долината, радост е планината. Направете разбор. Как казваме сега на радостта, как да ги примирим? Какво трябва да кажем? О, радост светла, благо, което смекчава скръбта ни. Радостта е радост, защото смекчава скръбта. Скръбта без радост не може да се смекчи. Ако нямате скръб, тогава радостта няма да се яви. Радостта се явява като ваш избавител. Радостта се явява по причина на скръбта. Ако нямате скръб, нямаше да дойде радостта. Тя дойде, за да ви избави. Искате радост без скръб. Радостта без скръбта няма да се яви. Като ви хване скръбта, отнесе се зле с вас, тогава ще дойде радостта да ви услужи. И ще видите какво ще направи за вас. Тогава става почетна радостта. И това е работа, която скръбта е извършила заради вас. За скръбта вие имате едно мнение, което не е така благородно. Казвате: По-далече да бъде от мене. Кои са причините за раждане на скръбта? Има естествени причини, които раждат скръбта. Представете си, че едно дете не се е облякло, както майка му иска. Майката вземе, че го нашари. Щом майката каже на детето да се облече по един начин и детето е постъпило другояче, скръбта ще дойде. Скръбта ще дойде да научи детето, то трябва да изпълни волята на майка си. Да се облече, както майката иска. То ще каже: Аз искам така. Като е далече от майка, си ще се облече така, както иска. Когато си близо при майка си, ще се облечеш, както тя иска. Понеже тя те е родила в света, трябва да слушаш. Когато си далеч, няма никой около тебе, тогава ще се облечеш, както ти знаеш. Сега вие съжалявате, че идват скърбите. Знае ли скръбта колко блага ви е донесла? Скръбта е направила сърцето, ума по-светъл, по-разсъдлив и тялото по-пластично. Като дойде скръбта, гимнастика правиш. Свиваш си ръцете, чупиш си пръстите, правиш гимнастика и уяква тялото. Казвате: Тихата скръб. Тихата скръб това е мазилка, боядисване, не е скръб. Скръбта като дойде, ще ти даде нещо енергично, радва се тялото, радва се умът. Като мине една година, започваш да чувстваш какво е оставила в тебе. Още като видиш отдалече, че иде, казваш: Разбирам. Готов си да изпълниш волята й. Не си създавайте вие изкуствена скръб. Вие сами си създавате скръб. Тази скръб е забранена. Онази скръб, която е учителка на хората, е добре дошла. Ние фиктивни скърби си правим. Те са безполезни. Ти направиш един изкуствен лъв, туриш го на пътя да плашиш хората. Ти като вървиш, забравиш и ти се уплашиш от него. И от ред години дядо ти и прадядо ти са оставили такива фиктивни идеи, от които ти се плашиш. Казваш: Това не мога, онова не мога. Тия идеи са човешки. Може да пееш, как да не може да пееш. Господ иска да пееш, глас ти е дал, трябва да пееш. Като кажеш "Не мога", показва, че си бил ленив, не си се упражнявал. Ти ще предпочетеш да се урони всичкия ти престиж и да се научиш да пееш, отколкото с един престиж хората да мислят, че пееш, пък ти да не може да пееш. По-добре да се урони престижът ти и да се научиш да пееш, отколкото да не се урони престижът ти и да не знаеш да пееш. Сегашният морал седи в туй, да не се урони престижът. Въпросът е в положителната мисъл. Научи се да пееш, да мислиш, да чувстваш. Всичко туй е положително. Но аз не искам да страдам. То е отрицателната страна, то е друг въпрос. Не си създавай изкуствени страдания. Ония страдания, които носят живот, те са добре дошли. Те носят най-голямото благо. Публикувано изображение Това е вземай, Публикувано изображение това е закачай, давай - Публикувано изображение, Публикувано изображение -ходи, Публикувано изображение чакай. Като ти налеят една чаша вино, не бързай да я изпиеш. "Йоа" е свещеното име за.... В буквата "к" няма равновесие. Тия сили, които действат, ще се обърнат. Иде разрешението на "к"-то.

На всичките социални мъчнотии, които се раждат в живота, трябва да се даде едно изяснение на тях. Вие сте сприхав, пък не знаете от какво произтича вашата сприхавост. Нетърпелив сте някой път или се възбуждате чрезмерно. Ако си далеч от една соба, имаш едно състояние. Ако си близо, нагорещяваш се, имаш друго състояние. Едно положително и едно отрицателно състояние. Ако си близо на фокуса, усещаш една радост. Ако си много близо до реалността, усещаш много голямо вътрешно разположение, богатство. Ако си далеч, придобиваш по-малко топлина, отколкото ти трябва. Ако си близо, придобиваш повече, отколкото ти трябва. Ако си близо до реалността, придобиваш повече светлина. Ако си далече, придобиваш по-малко светлина. За да разбереш реалността, трябва да дойдеш на фокуса на нещата. Ако един предмет е поставен на един, два, три, десет километра, разно изглежда. Всеки предмет, който разглеждате, всяко живо тяло трябва да го турите във фокуса, отношение трябва. Всеки един предмет има отношение към вас. За пример отношението на радостта какво е? Кога може да приемете радостта? Радостта може ли да дойде без придобивка? – вие се радвате на слънцето, даде ви нещо. Стоплите се, топлина ви даде. Радостта иде, вие придобиете сила. Или в какъвто и да е смисъл най-малката придобивка в света дава един малък оттенък на радостта. Най-малката загуба, която претърпявате, вече носи оттенък на едно недоволство. Недоволството може постепенно да се обърне на скръб. Допуснете, че във вас има желание да станете много голям човек, виден, да станете като планина. Вие имайте предвид, че колкото израствате нагоре, губите топлина. Колкото отивате нагоре, студът се увеличава. Колкото слизате надолу към центъра на слънцето, топлината се увеличава. Колкото се отдалечавате от центъра на слънцето, топлината се намалява. С правите мисли, правите чувства и правите постъпки трябва да създадете правилни отношения. Ако имаш правилно отношение към въздуха, ще може да пееш. Ако нямаш правилно отношение, не може да пееш. Ако възприемеш правилно светлината, ти ще видиш всичките работи и ще ходиш в светлина. Ако нямаш правилно отношение, ще ходиш в тъмнина, ще се блъскаш. Ако имаш правилно отношение към реалността, към живата реалност, ще имаш сила в себе си. Ако нямаш правилно отношение, силата ти се намаля. Следователно намалението на силата ти зависи от отношението ти към реалността. Сега във вас не схващате отношението. Отношение трябва да имаш към човека във всеки случай. Влизаш при един човек и без да забележиш, туриш си крака до неговия и натиснеш крака. Той изгуби равновесие. Този човек с ума и със сърцето си няма отношение. Трябва да бъдеш внимателен. Да не натискаш крака, трябва да седиш далече, да има отношение. Ти минаваш в природата и хванеш един клон и го счупиш. В туй отношение тия дървета са свързани с едни много благородни, разумни същества. Счупен клонът, но в ума на туй разумно същество произвеждаш реакция. Казваш: Какво направих? – Настъпил си крака. Но ти не трябва да чупиш един клон. Не трябва да късаш едно цвете. Мислиш, че имаш право. То е косъм на крака на този човек и като речеш да откъснеш, той чувства болка. Нямате право да късате цветята. Сега вие мислите, че ръката е отделена, няма никакво отношение; че дърветата са отделени. Така може да се мисли, но всичко е тясно свързано. Човек във възпитанието си трябва да знае, че в разумния свят всичко има отношение. Всеки един трябва да спазва тия отношения, те са тонове. Отношението е тон, правилно трябва да го вземеш. Огъвай, без да чупиш, пълни и не само изливай. Давай и вземай едновременно. Най-първо давай и после вземай. Някои започвате с вземането и там е погрешката. Давай и вземай. Люби и обичай. Всичката погрешка седи в това, че нямате отношение. Който люби, има право да обича. Който не люби, няма право да обича. Който дава, има право да взема. Който не дава, няма право да взема. Казваш: Защо да не вземеш? Не си дал нищо. Давай и вземай. Правилните отношения са така. Плюс и минус. Не може да извадиш, ако не даваш. Изваждаш само тогава, когато си дал. Щом не си дал, нищо не вземай, ако не искаш да ти тегли главата. Не трябва една наука (да е) разпокъсана. Всичките неща, които изучавате, са разпокъсани. Казваш: Защо трябва да давам? Щом даваш, трябва да вземаш. В даването първоначално посаждаш едно дърво в земята, след време израства това дърво и дава плод. Ти отиваш и вземаш от плода, радваш се на онова, което си дал. Дървото сега ти дава, ти първо си дал на земята, а сега тя ти дава плода. Трябва да спазвате същото отношение и в умствения свят. Казвате: Защо трябва да мисля? Някой искат правото. Изпрати една мисъл в света, без никой да знае. Тази мисъл като изпратиш в света, един ден ще ти донесе благо. Ти ще минеш през същото място, ще се ползваш в мисълта си. Сега вие искате да напишете нещо. Какво ще напишете? Писането не е даване. Взел си от този човек, от онзи човек, ще ги даваш. В даването ти първо ще идеш да работиш, ще работиш нещо и тогава ще даваш. Ако ти вземеш от един човек и дадеш на друг, това не е даване, то е размяна. Може да дадеш само туй, което произтича от твоето сърце, може да дадеш само това, което произтича от твоята душа, може да дадеш само туй, което произтича от твоя дух, и тогава обратният процес. Ще вземеш плода, който е излязъл от твоя ум, ще вземеш плода, който е излязъл от твоето сърце, душа и плода на твоя Дух.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

35. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 2. VII. 1943 г., петък – 5 ч.с.

София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни