Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_07_11 Четирите струни

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 27 януари 2011 - 22:21

От книгата "Важни и належащи неща". Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето (Издателство "Бяло Братство")
Съдържание на томчето (Издателство "Жануа-98")

Четирите струни


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„Аз мога да любя“

Ще прочета осма глава от евангелието на Матея.

Когато човек се качва високо нагоре на някоя планина, много хора не го следват, хората не отиват при него. Казва се тук, в главата, че като слязъл от гората, народ много дошъл. Казвам: всичките хора ни следват, когато слизаме долу; страданията в света винаги ни следват, когато слизаме надолу; радостите ни следват, когато се качваме нагоре. (Учителят прочете главата.)

„Изгрява слънцето“

Размишление.

Няма по-лесен занаят от цигуларството. Най-лесен е, а колко добри цигулари има? Лесно е, но се изисква голям труд. Не всеки счита цигуларството за добър занаят. Казват: „Не си струва.“ И търсят някой по-тежък занаят. Друг по-лесен занаят няма – да носиш перото. Старите турски кадии носеха си перото, мастилницата и като трябва да подпише нещо, извади перото и подпише. Няма по-лесен занаят – да бъдеш кадия, да съдиш хората. А колко добри кадии има? Лесните работи са мъчни. Съдия е лесна работа.

Един прост турчин слушал в съда веднъж. Той имал дело за едно теле. Имало спор на кого било телето. Питат го: „Какво каза съдията?“ Той казва: „Бир обаче, бир понеже. Но отиде даначето.“ Той само това разбрал: „Бир обаче, бир понеже.“ И разбрал, че той изгубил даначето, изгубил давията. Може да съжалява. Може и в дадения случай даначето да е било негово, може да е било чуждо даначето. Ако е негово даначето, има за какво да се смущава. Ако не е негово, дошло преди три–четири години в неговия двор, той го хванал и казва: „Мое е даначето.“ Законът това не признава, счита, че го е откраднал, че даначето е чуждо. Всички поговорки идват да обяснят някои мисли и желания, които храним. Често ти харесва една чужда мисъл. Тя не е твоя. Дойде съдията и каже: „Бир обаче, бир понеже“ – и мисълта отиде. Казваш: „Защо ми взеха мисълта?“ Дойде някой при мене, иска да ме пита, и забрави за какво е дошъл да ме пита. Казвам: „И забравихте какво беше.“ Казва: „Взеха ми мисълта.“ Аз в себе си казвам: „Отиде даначето.“ Туй, което забравяш, не е твое. Туй, което си изгубил, не е твое. Изгубил си нещо. Трябва един трезвен ум.

Вземете, нашият брат с цигулката може да ни послужи като пример. Четири струни има цигулката. Едната струна, басовата струна, то е бащата. После противоположната на нея, тънката, е „ми“. Тя е майката. Тя е най-тънка. После до баса седи „ре“. В дадения случай „сол“ е бащата, защото той позволява всичките работи. На български говорим. „Сол“ е тонът на бащата, „ре“ е големият син, а „ла“ е дъщерята. И така имате цялото семейство: баща, майка, брат и сестра. Тия струни не се месят в своите работи. Когато дойде бащата, той говори. Започва някаква песен, сега той дава тон. После не само струни има, но има няколко позиции. Онези, които не са вещи, свирят само на първа позиция. На първа позиция минаваш от „сол“ в „ре“, в „ла“ и в „ми“. Пак се връщаш назад. Първата позиция, като дойдеш, някой с първия пръст ще вземеш, с втория, с третия, с четвъртия. После пак започнеш обратно назад. Най-първо, онези, които са се учили, дълго време на първа позиция свирят. Има първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета позиция. Трудна работа. Има прекръстосване на тия позиции – да минеш от първа на втора или от първа на трета, на четвърта или на пета.

Някой казва: „Нас не ни интересува това.“ Почти човек е така нагласен. Неговият дух някой път е „сол“, неговата душа е „ми“, неговият ум е „ре“, неговото сърце е „ла“. Душата или духът му някой път хване бащата и казва: „Кажи си дума.“ Или ще хване сина и казва: „Я кажи, доволен ли си от баща си?“ Ще хване дъщерята и казва доволна ли е тя от баща си. После майката ще попита. Ще каже: „Ти какво мислиш за твоя възлюблен, как живеете?“ Тя някой път току писне, оплаква се. Нагласяват я, тя казва: „Особено не си хармонираме. Първия път се обичахме, сега някой път се раждат някои недоразумения.“ Цигуларят вземе ключа, побутне, побутне и казва: „Сега вие се обичате.“ Вторият път пак има разногласие, пак бутне с ключа. Бутне, майката е на място. Бутне бащата, той слязъл половин тон, навие го, завърти ключа, не знае, че тия ключове образуват хармония. Той накара бащата да мисли както трябва, майката накара да мисли както трябва.

Казвам, първия път, когато вземате уроци по цигулка, учителят няма, най-първо, да ви научи да нагласявате цигулката. Най-първо, ще ви предаде уроци, и после ще ви научи как се нагласява цигулката. Изисква се развито ухо. Често учителят нагласява цигулката, после даде я на ученика да свири, после пак я нагласява. Често вас ви дотяга, вземате цигулката и я нагласявате, казвате: „Да зная аз да я нагласявам.“ Хубаво е, но няма време човек, докато се научи да нагласява цигулката си. За да нагласяваш добре цигулката в живота, трябва да разбираш състоянието на баща си – да знаеш какво е състоянието на бащата, какъв е основният тон, какво иска той. После трябва да знаеш какъв е основният тон на майка си, какво тя иска. Трябва да знаеш какъв е основният тон на сестра си, какво тя иска. Най-после трябва да знаеш какъв е основният тон и ти какво искаш, кое е основното, което ти искаш.

Като деца две неща имате вие, които искате: баща ви да ви даде нещо и майка ви да ви даде нещо. Като дойде баща ви, гледаш с четири очи дали носи нещо бащата. Той носи кошничка и в кошничката има нещо. Или в джоба си носи нещо. Той носи известни подаръци. Ние, съвременните хора, които се ползваме с опитността на хиляди поколения, не схващаме онзи труд, който те са положили. Пътят, по който ние ходим, мислим, че този път е естествено създаден. Всичките дарби, които хората имат, великите хора, талантливите хора, обикновените хора се различават, че не са работили еднакво. Някой път ти си религиозен човек, считат те малко смахнат. Ти цитираш от Писанието, че не те разбират хората. Не че те не те разбират, и ти не разбираш живота си, не е нагласен. Ако не разбираш струните, не е нагласена струната, не можеш да минеш от една струна на друга. Щом са нагласени, веднага песента излиза добре. Казвате: „Господ всичко ще даде, от Господа е всичко.“ Че всичко Бог ще създаде, Той вече е създал всичко, но работата оставил заради нас. Казвате: „Аз се помолих.“ С молитва не става работата. Потребни ти са пари, ще се помолиш, от баща си ще вземеш. Потребен ти е хляб, ще поискаш от майка си. Да кажем, двайсетгодишен момък ти си станал и казваш: „Мамо, дай ми хляб.“ Дали си дете на пет години, на две, на три, на четири, на десет, петнайсет – станал си момък на двайсет и една година, искаш хляб от майка си, тя да ти дава. Какво положение го считате вие? Аз често съм слушал някои евангелисти, отвори Евангелието и всички стихове цитира, какво е казал Христос. Някой човек не знае много, но знае как да меси хляб.

Аз зная, много голяма философия имам, но не зная хляб как да направя. Казва: „Едно трябва да знаеш – хляб да месиш.“ Казвам, хляб не зная да правя, но каша може да правя, до кашата съм дошъл. Едва се научих каша да правя. Малко вода туря в тенджерата, туря и малко солчица, взема и брашното турям, сипвам по малко, разбърквам кашата много добре, бъркам, бъркам, да не стане гъста, рядка да бъде, да няма дъвкане. Хляб, като направиш, трябва да го дъвчеш. Бъркам кашата и да ври половин час. Изваждам я, и без хляб може да мина. Някой път може да прегориш кашата, може огънят да е много силен и отдолу да прегори кашата. И тогава се образува твърда кора. Трябва да бъдеш майстор, да нагласяваш огъня, защото ако е много слаб, не увира, ако е много силен, прегаря. Трябва да знаеш да нагласиш огъня. Когато ида някъде и няма хляб, казвам: „Дайте ми тенджера и дайте ми водица, аз си нося брашънце.“ И веднага направя кашата. Взема лъжица, насърбам се, и пак благодаря. Тия хора нямаха хляб, но ми услужиха със своята тенджера. Ако има хляб, не правя каша. Ако няма хляб, тогава правя каша. Когато другите хора нямат хляб, вие си направете една каша. Благодарете, че има огън, не правете този огън силен, да прегаря кашата, нито огънят да е слаб.

Мисълта в света играе една важна роля. Ти в дадения случай поне теорията на цигулката трябва да разбираш. Бащата се отличава в първоначалното положение, кожени са всичките струни. Бащата е дебела струна, плътна е, синът е по-тънка, сестрата е още по-тънка, а майката е най-тънка. И затуй нейният звук е тъничък. Гласът на дъщерята е по-дебеличък, на брата – още по-дебел, и на бащата – най-дебел. Или от земно гледище бащата е най-авторитетен. Като каже: „Бу, бу, бу“ – дойде синът, и той поддържа баща си, туй, което бащата е казал, е вярно. Сега службите какви са? Двете струни показват законът какъв е. „Ре“ и „ла“ в дадения случай са възпитателен метод. „Ре“ е, което постоянно дава, „ла“ е, което взема. Под думата любов разбирам онази енергия, която влиза в природата. „Ла“ е закон да възприемаш. При „ла“ зреят плодовете. При „ре“ се насаждат. В дадения случай човек, ако не може да мисли, какво може да даде? Той иска да мисли, за да даде нещо от себе си, но за да даде, трябва да е възприел нещо. Ние по някой път искаме да играем ролята на Бога. Казвате: „Аз измислих.“ Човек нищо не може да измисли. Кажете ми една нова мисъл, която да е ваша.

Един ден стоях тука и слушам кукувицата. Нито един българин няма, който знае какво говори кукувицата. Преводът куку не е верен. Нито един англичанин, нито един русин, нито един французин не е превел правилно звука куку. Един ден се заинтересувах и слушам, кукувицата казва: „Тук.“ Вие слушате кукувицата и казвате: „Куку.“ Обърнете внимание, и ще видите, че не е куку, но е туку. От толкоз време едва правя превод на една кукувица. Светът върви криво, понеже не туку. С куку никъде няма да идеш. Кук разбира воден свят, гемиджия трябва да бъдеш. Ти си на сушата, имаш гребла, какво ще направиш на сушата? Казвате: „Тази работа е лесна.“ Лесна е тази работа във водата, но е мъчна на сухо.

Казвам, да искате вие да бъдете на цигулката. Сегашната струна „сол“ доста скъпа е. Някой път е обвита със сребро, някой път е обвита със злато. Някой път металът е по-прост, и звукът е по-прост. Кожата, от която е направена струната, трябва да бъде хубава. Вие искате да бъдете баща. Не е лесна работа да бъдете баща. Да играеш ролята на бащата може, но баща не може да бъдеш. Ти играеш само ролята на баща. Ако искаш да бъдеш баща, баща в някой дом, може да играеш ролята на бащата. Ролята на майката може да играеш. Но да станеш майка, е трудна работа. Някой казва: „Колко е хубаво майката да възпитава децата.“ Казвам, докато ги възпиташ, какъв зор ще видиш. Някой път майката така реве, докато излезе това дете навън. Някой път вие искате да станете баща или майка, но докато се роди една мисъл или едно добро чувство, колко зор ще видиш. Излизаш, станало ти е тежко, скръбно, бременен си с някоя мисъл. „Защо съм скръбен?“ Искаш майка да бъдеш, ще страдаш. Казвате: „Я ми кажете какво е разрешението на туй.“ Дойде една бременна жена, ще кажеш: „Много няма да работиш, няма да ходиш, много работа, да се напъваш... полека ще вървиш. Другояче ще пометнеш онова, което носиш, умряло ще го родиш. Ще бъдеш спокойна и няма да се тревожиш. Ако се тревожиш, ще родиш едно дете несретно. Ще го отровиш.“ Това е възпитание на майката. Една майка трябва да има светли мисли, чисти чувства. После трябва да има една широка душа и един мощен дух. Казвам, външният свят трябва да ни послужи. Този свят, в който живеем, е свят на плътта, той е за пример, не е лош. От този свят трябва да минем към Божествения свят, в света на чистотата.

В дадения случай скръб е, когато цигулката не е нагласена. Не свириш хубаво, скръбен си. Свириш хубаво, радостен си. Хубава е цигулката, това е радост. Разстрои се цигулката, това е скръб, веднага отслабват струните. Имаш лък, няма с какво да го намажеш. Някой път го намажеш повече, някой път по-малко. Трябва удар, да излезе тази музика. Не е лесно да бъдеш цигулар. Някой път, когато някой цигулар, като извади лъка, започва да маже лъка – някой го намаже два–три пъти, някой го намаже три–четири пъти, някой десет пъти. Той не е от майсторите цигулар. Някои цигулари са много майстори. Разхлаби се цигулката, разбира, че около четвърт тон е спаднала, изведнъж завърти ключа, и пак продължи да свири. Някой, за да нагласи цигулката, развърта, развърта. Казвам: този не е майстор. Онзи, като хване, веднага я завърта. Като бутне ключа, знае колко да завърти. Онзи, като не знае как да завърти, развърта и завъртва много пъти. Много не въртете ключовете, когато свирите и когато се нагласявате. Често ние се смущаваме. Най-първо, ти вземеш да свириш: много са взискателни, бащата в цигулката е много взискателен, той иска да го почитат. Ако го развиваш, не свири вече. Майката е много тщеславна, обича да я хвалят. Хвалят я, но с какво я хвалят? Някой може да ме хвали, че съм учен човек, какво придобивам? Ако не съм учен, няма какво да ми казва, че съм учен, създава ми неприятности.

Цигуларите сега се намират в трудно положение. Като дойде някой цигулар, казва: „Я ми изсвири нещо от Бах.“ Не е свирил Бах. Доста трудни парчета има Бах. Някои парчета са много трудни на Бетховен. Той казва: „Мене Бах не ми харесва толкоз, еди-кой си автор по-хубави парчета има.“ А той него знае, него свири. Всичките цигулари свирят нещо, което за тях е по-хубаво. Казва: „Посвирете Бах.“ Но Бах е труден. Сега някой казва: „Я ми посвири едно парче от истината.“ Казва: „Я да ти изсвиря едно парче от любовта.“ Досега много малко автори съм срещал, които свирят парчета от любовта както трябва. Много прости парчета са, но мъчно се свирят. Някой почва да свири основния тон, казва: „Аз ви обичам.“ Какво значи обичам? Нищо не значи. Имате о-бичам. Бичам значи режа с трион. Някой, като махне о-то, разбира, че трябва да реже дървото или най-малко да го разцепи. Един ден, гледам, една сестра застивосвала един килим. Рекох: „Оплаква ми се твоят килим.“ Казва ми: „Кажи ѝ да не удря, така не се удря. Бива, бива, но така не се удря.“ Говори ми килимът, казва: „Другите ме газиха, окаляха ме, сега аз съм виновен, защо съм допуснал да минават. Как няма да допусна? Постлаха ме, човещина е да не протестирам. А сега тука ме изправиха, стивосват ме на кое основание съм ги допуснал. Не съм господар. Други ме туриха, други ме газиха, сега аз изплащам техните грехове.“ Аз утешавам този килим и казвам: „Тази сестра е млада и доста красивичка. Ти трябва да се радваш, че такава млада сестра те обича, от обич е това.“ Казва: „Удря ме.“ Тогава ми се извини килимът, казва: „Аз мислех, че е някоя сестра, като я погледнах, харесва ми.“ Килимът казва: „Аз съм радостен, че в живота дойде една млада сестра да ме бие, досега все стари ме биеха.“ Дойде някой и ви каже една дума. Гледайте млад или стар е. Ако е млад, добре е. Всичките млади хора носят нещо хубаво.

Под думата млад аз разбирам Божието благословение, което излиза като един извор чисто. Да се радваме на туй, което ние разбираме. Ако този извор слиза отвисоко, удар има. Не че иска да удря, но понеже наклонът е голям, удря. Като слезе в долината, ударите не са толкоз силни. Някой път имаме доста големи страдания, които произтичат от доброто желание на любовта. Любовта е нещо мощно и силно в света и най-мекото от всички сили, които действат в Божествения свят. Тя действа най-леко в света. По някой път, за да се очисти кирта, която се е набрала по нишките, така се е залепила, че тя трябва да я извади оттам. Имате съвременните нервни болести, на какво се дължат? Има кир, която се полепва по нашата нервна система, и не може да се предава електричеството и магнетизмът по струните на нервната система и усещаме, че някъде сме задушени. Или някой път ви заболи кракът, не знаете причината.

На гръбначния стълб има дванайсет отвора от дванайсет струни на прешлените, дето излизат нервите, които се разпространяват по цялото тяло, по ръцете и по краката. Някой път се напълват с мазнини, образуват се мазнини около нервната система и тия нерви, които отиват до краката, не изпращат достатъчно енергия. Не може да отива кръвта и вследствие на този недостиг краката заболяват от глад, раменете заболяват от глад, явява се ревматизъм, вратът заболява от глад. Следователно ще изпращаш достатъчно енергия навсякъде и всичките ще ги храниш, както Господ иска. Дойде някой религиозен човек, боли го гърбът, друг го боли кракът. Казва: „Боли ме кракът.“ Болката е дошла, понеже твоите слуги не ги храниш както трябва, не изпълняваш волята Божия, мислиш за велики, за големи работи. Един млад момък, който бил облечен много хубаво, носел подарък, но бил малко несретен в ръката си. И нагоре все като гледал, мислел какво да ѝ каже. На пътя имало едно препятствие, спъва се и пада с подаръка, окаля се. Казва: „Кой го тури това препятствие.“ Започнал да кряска. Ако не гледаш, може да се спънеш. Но ако гледаш, може да заобиколиш това препятствие. Ние мислим това-онова, и паднем, и всичкият подарък, който носим, ще се окаля. Не трябва да бъдем смахнати. Какво е смахнат човек? Смахнат човек е онзи, който иска да яде сладки плодове, преди да е сял. Посей ги, че тогава ще ги ядеш. Аз, като обичам една мома, какво ще направя? Ти можеш да обичаш момата, всичките моми, които Господ ги е създал, ги обичам най-вече. От Господа идат. На младата мома, която обичам, няма да ѝ занеса плодовете вкъщи, но ще ида, ще я взема в градината, и сама ще си откъсне. Тогава няма да се препъвам. Аз наместо да гледам какво ще стане, нека тя гледа. Първия урок ще ѝ дам на нея. Казвам, туй дърво е отлична мома, мълчалива мома, тя цъфнала, завързала и мълчи. На всичките моми Бог е казал: „Няма да говорите, ще мълчите.“ Дърветата хиляди години мълчат и като станат хора, тогава ще говорят за своите добрини. Ако говориш, нищо няма да вземат от тебе, нищо няма да узрее. Ако много говориш, ако кажете: „Аз това ще направя, онова ще направя“ – нищо няма да направиш. Ако мълчиш, много работи ще направиш. Не мислете, че аз като ви говоря, и тогава не става. Там, гдето съм мълчал, работите десет пъти по-добре са станали, отколкото там, гдето съм говорил. Законът и за мен, и за вас е един. Колкото по-малко говориш, по-добре е. Колкото повече говориш, по-зле е. Не че е лошо да говориш много.

Казвате: „Аз те обърнах към Господа.“ Как става обръщането на каруцата? Аз съм отгоре на каруцата, конете са впрегнати. Аз седя отгоре, обръщам конете, обръща се и каруцата. Аз обръщам каруцата, сама по себе си не се обръща. Конете са впрегнати в каруцата, потегля гема, обръщам ги на другата, противоположната, страна. Една каруца, която обръщам към Господа, и конете, които ги обръщам, хора ли са? Не са хора. Ако остане вие да обърнете света и вие да го оправите, тя е изгубена работа. Най-първо, сега се уча да обръщам себе си. Най-първо, се уча да обръщам кесията си, да отварям и да затварям кесията си. Да зная по колко да изваждам. Най-първо, се уча да готвя. Да сготвя за себе си, и да зная как да ям. После да зная да измия съдините. Допуснете, че ви направя едно добро, и след туй идете, че се хвалите, аз го направих. Представете си, че някому съм дал много хубави ябълки, аз му я дам, и всички се награкат. Казват: „От тази ябълка и ние да вкусим.“ Този човек, на когото съм дал ябълката, какво се ползва? Десетина–двайсет души като идат, и всички искат да опитат ябълката, какво ще остане за него? Като му дам ябълката, аз да мълча. Нека да изяде плода. Другояче всички ще искат да се награкат и ще се развали доброто. Като питат: „Правиш ли добро?“, ти си мълчи. Според мене, като те попитат правиш ли добро, ти речи: „Сега уча това изкуство. Първите уроци вземам.“ „Свириш ли на цигулка?“ „Сега се уча.“ Като идеш при цигуларя, най-първо, ще вземеш празни струни. Ще вземеш бащата на празно, сина на празно, дъщерята на празно и майката на празно. После обратното – майката на празно, дъщерята на празно, брата на празно и бащата на празно. След това учителят ще ти покаже от „сол“ гамите. На първата струна ще вземеш „сол“, „ла“, „си“. Като вземете третия тон, ще свърши, и после учителят ще го изпита. Казва: „Кой тон е?“ Някой път може да го определи какъв е. Че истината не може да се познае. Истината е проста.

В Божествената музика трябва да разпознаваш Божествените тонове. Ако ги разпознаваш, всичките неща ще вървят. На Божествената мъдрост трябва да разпознаваш всичките тонове, основните тонове. На Божествената любов трябва да разпознаваш основните тонове. После обичта си има основен тон. Да обичаш не е лесна работа. Любовта има друг основен тон. Обичта има друг основен тон. Милосърдието има друг основен тон. Търпението има друг основен тон. Вие мислите, че един тон основен имат. Те са разни положения. Аз съм привеждал един пример и не зная колцина от вас са го разбрали.

Един пример, който класически е даден. Един ангел видял, че Господ се концентрирал и гледал към земята. Никога не е виждал Господа така да гледа. Ангелът погледнал там, където Господ гледал на земята и казва: „Трябва да е много важна работа, където Господ гледа.“ Този ангел поискал от Господа позволение да види това място какво важно има. И какво било неговото учудване, като слязъл на земята, видял един идолопоклонец, който хванал един идол, прегърнал го и го моли да му помогне. Какво показва? Този човек хванал идола и казва: „Кажи ми къде е Господ.“ Раздрусва го, моли се на идола да му каже къде е Господ. Ангелът, най-първо, се учудил как го прегръща и като обърнал внимание, разбрал езика. Казва: „Какво мълчиш? Толкова години идвам при тебе, кажи ми къде е Господ. Ти тук си взел Неговото място. Кажи ми къде е Господ. Защо не говориш истината?“ Раздрусва го. Затова Господ го гледал. Когато имате погрешна мисъл, разтърсете я и кажете: „Къде е Господ? Къде е правата мисъл?“ Туй, което представя Господ, е едно нещо; туй, което показва направлението на Господа, е друго нещо. Когато някой човек ви разтърси и каже: „Я ми кажи къде е Господ?“ – виж не играе ли роля. Когато му кажеш къде е Господ – виждате го, че той три деня е гладувал. Търси Господа, ходи изгладнял, този пита, онзи пита. Ти не се стреми да му кажеш къде е Господ. Заведи го вкъщи и му дай един хубав обед. Поприказвай си, кажи му: „И друг път ела.“ Три пъти като дойдеш при мен, аз ще ти кажа къде е Господ. Казвате: „Как ще му покажа?“ Ето как аз бих постъпил. На третия път денят е ясен, аз ще му дам обеда сутринта рано, преди да е изгряло слънцето. След туй ще му кажа: „Ела да видиш откъде иде този хляб.“ Да идем да посрещнем слънцето. Господ е на слънцето и Господ изпраща Своите благословения на слънцето, че ни дава тия, хубавите, работи. Превозно средство прави слънцето, да видиш мястото, откъдето Господ изпраща благословенията. Започваш да философстваш, че Господ е това, онова. Направи Бог слънцето, да показва времената. Какво показва слънцето? Мястото, гдето Господ живее, е светло, както слънцето е светло. Мястото, гдето Бог живее, е широко, широко място, много по-голямо от земята. Свободата е там. Онзи, който възприема слънчевата енергия, е свободен, понеже слънцето е голямо. Големите неща големи работи вършат. Големите тела големи работи вършат; малките тела малки работи вършат. Бръмбарът е малък, малка работа върши. Човекът е голям, голяма работа върши. Геният е голям, голяма работа върши. Талантливият е по-малък, по-малка работа върши. Обикновеният е по-малък, още по-малка работа върши. Човек, докато не дойде да разбере доброто какво нещо е, поне да знае мястото.

В любовта не се изисква много да знаеш, но да знаеш къде изгрява и къде залязва. Две неща трябва да знаеш: любов е туй, което изгрява; обич е туй, което залязва. Защото, след като залезе любовта, онова, което тя е оставила, ти ще го обработиш. После трябва да знаеш откъде изгрява мъдростта и къде залязва; откъде изгрява истината и къде залязва. Първото нещо: изгрев, това е любов; залез, това е обич. Те са противоположни. Вие ще разберете, че слънцето е заминало. В обичта почивката е работа, вътрешна работа. В любовта целия ден ще ходиш, ще пренасяш каквото слънцето ти дава. Вечерта ще работиш. Онази домакиня, която, овчарка, през цялата година пасла своите овце, като ги остриже през зимата, не ходи да пасе овцете. Те живеят в кошарата, а тя със своята хурка започне да преде.

Казвам: в нашата мисъл трябва да изпредем най-тънката нишка. В нашите чувства трябва да изпредем най-тънките нишки, и в нашите постъпки. Ще дойде процесът на тъкането, да се направи един плат. Ние още не знаем процеса на подмладяването и процеса на остаряването. Някои от вас сте близо на запад, ще залезете. Как ще изгреете, не знаете. Гледате, че вие остарявате и като отидете при Господа, Господ ще ви пита защо остаряхте. Питаш един ученик защо ходи в училището, ще ти каже, че отива да се учи. Вие казвате, че остаряхте. Като отидете при Господа, ще кажете, че сте свършили училището и Господ ще каже: „Изпитайте го, да видим какво е научил. Нека държи матура.“ Сто и двайсет години си живял на земята в училището и каже: „Изпитайте го, да видим какво е научил.“ Първия предмет, който ще ви пита, е где е изгревът на любовта и где е залезът. Точното време да определите. Може да идете в небето напролет, тогава любовта от друго място изгрява. Може да идете зимно време в небето, на друго място е изгревът на слънцето. Точно време да знаете, отгде изгрява. Ще кажете: „Оттам.“ Но точно, с градус, ще определите. Като идеш в една къща, не може да търсиш вратата навсякъде. Всеки прозорец не е врата. В една къща има две врати: една врата, от която се влиза, и една врата, от която се излиза. Тази врата, от която влизаш, е изгрев, а тази, от която излизаш, е залез.

Сега основната мисъл каква е? Каква мисъл трябва да остане във вас? Аз по някой път се учудвам на дълготърпението, което Господ има към нас. След като си живял сто и двайсет години, вижда, че много малко си научил. Дойдеш втори път, пак много малко си научил, трети път, четвърти път. Представете си, че както окултистите казват, човек, за да завърши своето образование на земята, трябва 777 пъти да идва, да се преражда. 777 пъти по 120 години и в тия 777 прераждания само дванайсет пъти ще се срещнеш със своята възлюблена душа. Той се преражда, да се срещне. Дойде веднъж, няма я, пак е тъжен, че не е дошла. Тя се извинява, че работа имала. Като слезе тя на земята, тя го търси. 777 пъти се търсят и едва дванайсет пъти се намират. И дванайсет като извадите от 777, колко прераждания остават разделени? На земята дванайсет щастливи прераждания човек има, а другите – Господ да му е на помощ. Туй не ви го казвам за обезсърчение. Ако сте зимно време в училището, какво ще направиш? Ако дойде момент да ходиш в училището, обстановката ще бъде друга.

Закон е, че всичките хора трябва да ни служат, да познаем Бога. Ние се стремим към познаване Бога. Това е живот вечен, да позная единаго истиннаго Бога. Ако познаем Бога, това е живот вечен – онзи, щастливият, живот, осмисленият живот. Като познаем Бога, ще знаем как да служим. Ако не познаваш Бога, не можеш да Му служиш. В познанието е служенето. Най-първо, ни трябва нас познание, да познаваме Бога, и тогава можеш да служиш на окръжающите. Където Господ ни праща, ще идем, а не там, гдето ние искаме, а там, гдето Той иска. Ако ние сме в разрез с Бога, служенето не е на място. Служение е, когато нашата воля и волята на Бога действат заедно, в хармония, не насила. Гдето има насилие, там е вече законът, то е човешкото служение. Гдето има любов при служенето, то е законът на любовта, то е служението на Бога. Без любов на Бога не може да се служи. Без любов нашият живот не може да бъде осмислен. Ще живеем, но ще имаме разни отношения, ще бъдем ту скръбни, ту радостни, ту весели, ту недоволни. Казваме: „Като се преродим.“ Като се преродим втори път, трети път, четвърти път, насърчаваме се. Във всяко прераждане не може ти да учиш един и същи предмет. Ако в първото прераждане не си турил основа, във второто, в третото прераждане ще минеш живота си безполезно, какво ще научиш? Ако триста шейсет и пет деня не си посещавал училището, не си слушал какво се е говорило, а само си го посещавал училището, а когато учителите са говорили и ти си слушал, съвсем друго е. После, когато те говорят за някой предмет, ти казваш, че те са чудни.

Най-първо, учителят ти предава единицата. Единицата е най-малкото число. Щом единицата е най-малкото число, две е по-голямо, три е още по-голямо. То е статическо положение. Що е единица? Една идея. Що е двойка? Единица значи туй, което е създало света. Две е туй, което внася противоречия в света. Ние сме сега в числото две. Всички се борите. Що е две? Значи ти си още единица и ще научиш тази единица, да я разделиш на две. Искаш да направиш добро някому, ще разделиш наполовина. Що е две? Да се научиш правилно да дадеш – колкото за тебе, толкоз и за другите. Две е число на пълната справедливост. Три, като влезе, съвсем друг закон е. Единицата ти ще съзнаеш оттам, отгдето си излязъл. Що е единица? Изворът, от който си излязъл. Що е две? Пътят, по който си тръгнал. Що е три? Що е три – мястото, до което си дошъл, най-близката станция. Що е четири? То е затвореният кръг. Въплътил си се тук, на земята: като някой кон, ще се въртиш около един колец, обикаля по един начин, после по друг начин. Що е четири? Ще вършееш харман, камшик ще има. Ще вършееш в една посока, после ще те обърнат на другата страна. Нали сте видели как вършеят, карат конете на една страна, после ги обръщат на другата. Това са обяснения. Единицата трябва да я разбираш основно, тя е Божията любов. Двете е приложението на любовта. Най-трудното число е то. За него Бог не се е произнесъл. В Писанието се казва за първия ден: „Видя Бог, че е добро.“ За втория ден не се произнесе Бог. И за третия ден се казва, че видял Бог, че е добро. Само за втория ден не се произнася. Като завършим нашата еволюция, като прегледа работата ни, ако Бог каже, че е видял, че е добро, то е вторият ден. Но ако не каже, пак ще дойдем да се учим. Докато Господ не се произнесе, работата на числото две не е завършена. Ние, хората, се намираме в един незавършен процес на две. Създадени сме в шестия ден, в закона на любовта. Бог е дълготърпелив за всичките ни погрешки. Ако не бяхме създадени в шест дни, щеше да бъде друго. Виждате животните, които не са създадени в шест деня, каква е съдбата им. Виждате и съдбата на дърветата. Всеки ден се определя съдбата на съществата, които са създадени в другите дни. Трябва да благодарим, че сме създадени в най-добрия ден, в шестия ден. По-добър ден е седмият ден, денят на почивката. То е великото бъдеще, когато минем пътя на любовта и се научим да служим на Бога с любов. Тогава ще влезем в седмия ден, да си починем както Господ и ще започнем новия свят.

Ако ви попитат какво правите сега, кажете: „Учим сега за изгрева и залеза на слънцето, за любовта и за обичта. Учим числата едно и две. Едното сме свършили, двете още не сме свършили.“

„Отче наш“

Тридесет и трето утринно слово
11 юли 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни