Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_07_25 Закон и свобода25.VII.1943 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 27 януари 2011 - 22:30

От книгата, "Оживяване". Неделни беседи (1942–1943). Том II (беседи 21–41). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Закон и свобода


„Отче наш“

„Грее Слънцето“

Ще прочета няколко стиха от първата глава на Иоана, от 17-ия до 29-ия стих.

„Духът Божи“

Що е закон и що е свобода? Законът е ограничение, а свободата е разграничение. Свобода и закон, произтичащи от едно и също място. Законът е човешко схващане, ограничение на човешкия дух. Свобода[та] е нещо, което е излязло от Бога. Ние сами в закона си създаваме своите ограничения. Бог, за да ни стане понятен, взема тия ограничения, в които ние се проявяваме, за да Го разберем.

Вие се намирате в един свят. Дошли сте тук на Земята и откъде идете, не знаете и къде ще идете, пак не знаете. Защо живеете, не знаете и къде живеете, не знаете. Човек е като някое цвете – цъфне и след време изчезне. На това цвете турят един паметник и казват: „Тук е живял един велик човек.“ Никакъв велик човек не е живял, ни сянка от величие няма.

В какво седи величието на Сократа, в какво седи величието на Платона, в какво седи величието на Аристотеля, величието на Канта, или на Шекспира, или на Байрона? Все велики хора – в какво седи величието им? Ние трябва да имаме една ясна представа за величието. Казвате: „Що е величие?“ Величие, което няма отношение към нас, нас не ни интересува. Светлина, която няма отношение към нас, тя е безпредметна. Знание, което няма отношение към нас, то е безпредметно. Любов, която отношение няма към нас, тя е безпредметна. Истина, която няма отношение към нас, тя е безпредметна. Всички ония неща, които нямат отношения към нас, са безпредметни.

Говорят за някаква идеална [Любов]. Каква е идеалната Любов? Много определения има. Любов, която не носи живот, е смърт. Истина, която не носи свобода, е смърт. Мъдрост, която не носи знание, е смърт.

Що е смърт? – Най-голямото ограничение, което съществува в природата. Следователно като умреш, ще замязаш на една точка, без да завземаш никакво пространство. Знаеш, че едно време си бил нещо, а сега си нищо. Ще знаеш, че едно време си бил богат, сега си нищо. Ще знаеш, че едно време си бил учен, красив, а сега си останал нищо, без никакво съдържание. Едно време всички те знаели, сега знаеш, че н[и]кой за тебе даже не си спомня нещо. Какво е смъртта? Смъртта е да те забравят всичките хора, да те забравят всичките духове, да остане само един, който не забравя – то е Бог.

Тогава ще попиташ: „Кой е Бог?“ – Онзи, Който всякога може да си спомни за тебе. Щом си спомни, ти оживяваш. Другите никога не може да си спомнят. Ако остане на тях да си спомнят за тебе в света, тогава ти во веки веков там ще си останеш. Що е Бог? Бог е Онзи, Който ни изважда из Небитието. Небитието е по-голяма реалност от Битието. Такива хора като нас, които са нищо в Небитието, те са нищо, защото не разбират законите. Защото и Небитието има закони, по които хората там живеят.

Сега това са философски въпроси, които ще ви озадачат, както на някое дете ако се разправят някакви математически задачи в първо отделение. Съвременните хора разправят за оня свят, къде е оня свят? Трябва да имаме една изходна точка. Къде търсим оня свят? Всяка реалност има свои отражения с пречупвания вътре в материалния свят. Следователно по сенките на туй пречупване ще търсим самата реалност. Ти си гладен – каква реалност е туй? То е една физическа реалност. С какво е свързана тя? С твоята уста. Твоето ядене не е свързано с очите, твоето ядене не е свързано с ушите, нито с носа, нито с ръцете, нито с краката. Очите са спомагателно средство, ушите са спомагателно средство, носът, ръцете, краката са спомагателно средство. Но устата е отворената врата, през която реалността се проявява, която ти търсиш. Какво нещо е яденето? То е нищо, ако не знаеш как да ядеш. Ако тебе не те интересува яденето, ти нито за Истината ще се интересуваш, нито за Любовта ще се интересуваш, нито за социални въпроси, нито за обществени въпроси. Ти си бръмбар и само ще бръмчиш, без да вършиш някаква работа.

Някои мислят, като идат в оня свят, няма да ядат и ще се освободят от яденето. Всички вие страдате, че не знаете как да ядете. Яденето е от най-хубавите музикални пиеси на Земята. Не съм срещал по-хубава музикална пиеса от яденето. Малко хора съм срещал, които музикално ядат. То е една ангелска музика, като яде човек. Като яде една млада мома, излиза симфония, с всички обертонове, 16 обертона пълни. Всички наоколо се въодушевяват от яденето. Българите представят тази идея така: 16 души яли в една голяма паница с една лъжица и така бързо минавала лъжицата от един на друг, че като минал един заек, не могли да изхукат. Жалко им било, че нямали време да извикат на заека „ху!“, да го поздравят. Българите искат да кажат на заека: „Когато ядем, не минавай покрай нас. В нас е страх, да бягаме, чакай да се наядем, че тогава.“

По какво се отличава Любовта? Щом дойде страхът, ти напущаш убеждения, разбирания, бягаш. Военните знаят какво е бягане. Като кажат: „Кавалерия иде!“, всичките хукват да бягат с пушките си. Всеки от вас, който се е уплашил, не е ли войник, който бяга от полето на живота? Кавалерия някъде дошла и бягате. Всички бягате от смъртта, нали ви е страх? От смъртта с бягане не става. Ще се хванеш да се бориш с нея, гуша за гуша. Борене, мачкане. Ти горе, тя долу; тя горе, ти долу. Ще се бориш, докато победиш. Искаме някой да ни освободи отвън. Ще ни освободи, но как ще се освободим? Младият борец при големия трябва да се учи, да уякнат мускулите. Да знае как да се бори, то е цяло изкуство. Да се бори със смъртта, се изисква знание, светлина се иска. Да се бори със смъртта, топлина се иска, сила се иска, най-голямата Божествена сила ще употребиш.

Съвременните християни се хвалят с Христа. Какво е направил Христос? Отлично е направил. Ако всинца бихте направили това, което Христос е направил, светът ще бъде друг. Казвате: „Христос какво направи – пострада.“ Ние наготово, по благодат очакваме да идем в Небето, да пеем и да се радваме. Хубаво: ако синовете очакват, каквото бащата оставил, те да ядат, да пият, а нищо да не работят, какъв ще бъде краят? Най-малко това не е християнство.

Христос внася една наука: Всички трябва да се учат и да употребяват Божията Любов, да я турят на работа. Сега вас може да ви се види странно. Какво нещо е Любовта? Вас ви е страх да проявите Любовта. Малко хора съм срещал, които проявяват Любовта. Казвате: „Аз ви обичам, любя ви.“ Ни най-малко не чувствувам, че е Любов. В Любовта всякога има нещо безкористно. Знаете какво нещо е безкористието. Любовта, която иска да вземе нещо, тя не е пълна Любов. Любовта е едно чувство: от преизобилието, което имаш, ти искаш да дадеш. Имаш изобилие в себе си и като излезе нещо, ти се радваш. Ти се радваш като майка, на която е напращяло млякото, и като суче детето млякото, тя се радва, че има кой да я освободи от туй страдание.

Като дават онези, които са майки, добре. Ами онези, които не са майки? То е само едно уподобление, всеки може да бъде майка. Няма човек в света, който да не бъде майка или баща. Раждаш една идея – ти си майка или баща. Раждаш едно чувство – ти си майка. Раждаш една добра постъпка – ти си майка. Отношенията са такива, каквито са на майката към детето и каквито са отношенията на детето към майката. Съвременните майки изпълнили ли са своите задължения, родили ли са деца такива, каквито Бог иска да родят? Роденото от Дух, Дух е. Роденото от плътта, плът е. Роденото от човек е човекът на плътта. Роденото от Бога, то е Божественият човек, направен по образ и подобие на Бога.

Сега ние, съвременните хора, трябва да се освободим от едно притеснение на възгледите. Ще бъда ли аз спасен или няма да бъда спасен? За 2000 години се е проповядвало кой ще се спаси, кой ще иде в Небето, кой ще иде в ада.

Всеки, който не люби, е в ада. Всеки, който люби, е в рая. Всеки, който обича, е в рая. Всеки, който не обича, е в ада. Всеки, който обича Истината, е в рая. Всеки, който не обича Истината, е в ада. В рая може лесно да влезете по три начина: или по Любов, или по Мъдрост, или с Любов към Истината.

Има едно различие, което аз правя. Много певци има сега. Аз ако съм един учител по музика... Музиката за мен е като спомагателно средство. За мен основата, върху която градя нещата, е Истината. Затуй казвам: Музика, която не съдържа Истината в себе си, нищо не струва. Коя музика е истинна? Аз съм правил опити. Често съм пял на сухи дървета и са оживявали. Често съм пял на здрави дървета и те са изсъхвали. Едната музика суши, а другата оживява. Вие често отивате на концерт, излезете навън и си изкълчвате крака. Този музикант е свирил някоя гама, която е несъвместима с Божествената музика. Някои хора говорят за музика. Ако ти не може да вземеш основния тон на Любовта, ти не знаеш накъде да се подвижиш. Щом вземеш основния тон, ще имаш посока, откъдето да изхождаш. Ако не можеш да вземеш основния тон на Божествената Мъдрост, ако не можеш да вземеш основния тон на Божествената Истина, тогава какво ще пееш, кажете?

Казвате, че вас не ви интересува музиката. Вярвам, че не ви интересува. Вярвам, че не ви интересува, но ако вие я разбирате, тъй както аз я разбирам, ще ви се запали чергата от четирите краища и ще тичате, както младите моми тичат подир младия момък, когото искат да вземат. Ако знаеш да пееш, ще си уредиш работите. Достатъчно е един престъпник да изпее една песен на съдията и веднага съдията ще го освободи и ще каже: „Ти си свободен.“ Човек, който знае да пее, престъпление не прави. Човек, който знае да мисли, престъпление не прави. Човек, който знае как да постъпва, престъпление не прави. Който не знае как да мисли, престъпление прави.

Сега тия са ограничения, които Бог е вложил. В цялата наша култура има заблуждение. Тя почива на един втори принцип. Ние сме заблудени хора. Като влезе онзи, черният адепт, в рая, казва: „Вие като ядете от дървото на познанието [на] доброто и злото, ще замязате на Бога.“ Туй заблуждение седи в умовете на хората досега. Те мислят, като са богати, всичко ще направят, като са силни, всичко ще направят, като имат знание, всичко ще направят. Колко знание имат? Най-големият съвременен философ ходил ли е на Слънцето? Ще каже, че Слънцето имало изригвания на 150, 180, 200, 250 километра. На Слънцето правят упражнения със скорострелните си оръжия. Ангелите като нямат работа, хвърлят снаряди, а оттук учените го виждат като изригвания. Как ще схванете една четиритонна бомба пусната? Ако пуснете на софийската гара такава бомба, до Бояна всичките прозорци ще се изпочупят. Мислите ли, че цялата Земя е една бомба така изпусната? Може някой неприятел да е турил четиритонна бомба.

Такива бомби падат в живота. Ние създаваме такива четиритонни бомби. Туриш един страх в себе си: ще идеш ли в рая, че дяволът управлява света, че съдбата те гони. Ти хукнеш да бягаш, тебе не ти иде на ум, че всичко живее и се движи в Бога. Бог създаде света – единственото благо. Не вярваш в това, а вярваш, че дявол има.

Дяволът е един слуга. Господ може да го прати, да каже: „Иди да го уплашиш, да видим дали ще се уплаши или не.“ Ако се уплашиш, значи не Го любиш. Ако хванеш дявола, натиснеш го, ти държиш, той държи, ако се бориш без Любов, ще те мачкат. Ако се бориш с Любов, ще мачкаш. Трябва да знаете: без Любов като се бориш, ще те мачкат, а с Любов като се бориш, ти ще мачкаш. Като мачкат някого с Любов, човек ще стане. Когато ме мачкат без Любов, какво ще излезе? Какво излиза от яловите крави? Угояват ги, а после на касапницата им продават месото. Онези, които не служат на Истината, ще станат храна на малките червейчета, храна на дърветата, за тревиците. Казва: „Не искам да служа на Бога.“ – Ще станеш храна.

Сега не искам във вашия ум да влезе някаква крива идея. Някой казва, че е създаден адът. Мене не ме интересува адът, не ме интересува и дяволът. В живота три неща ме интересуват: Интересува ме Любовта като начало, с което Бог е създал света. Мен ме интересува Мъдростта като начало, с което Бог е украсил света. Мен ме интересува Истината като начало, с което Бог е турил ред в света. Тия неща ме интересуват. Не за 100 години, за 250 години, но и за цялата вечност има какво да ме интересува.

Сега вие казвате: „Аз познавам Учителя.“ Определено е какво нещо е познанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ако ти така не познаваш, само че си видял някого, това не е познаване. Да познаваш Учителя значи да пееш, както Той пее. Да свириш като Него. Не „мо-та-мо“, но да поддържаш известен принцип. Като вземеш четката, да рисуваш както Той рисува. Да рисуваш неща верни.

Някои мислят да копират. Копирането не е познаването на Учителя. Истината, която Учителят каже, ти не може да повториш. Ти никога не може да повториш онова, което Учителят е казал. Природата два пъти не повтаря нещата. Каквото Христос го е казал, Той го е казал веднъж. Казвате, че Христос е казал това, но то е заблуждение. Ако Учителят, Който е запалил първата клечка, запалил е огъня, какво ще идеш и ти да палиш този огън? От този огън всичките хора могат да си вземат. Огънят е запален, а ние казваме, че наново трябва да запалим огъня. Запален е вече този огън. За запаления огън да не си туряме идеята, че сега ние трябва да го палим наново. Казвате да обърнем някого към Бога. Няма какво да обръщаме към Бога. Онзи огън, който Бог е запалил във вас, дайте ход да се развие. Отворете прозорците и всичко вкъщи да бъде чисто. Вашата мисъл, вашето сърце да е чисто, то е важното.

После, трябва да ви дам един пример. Без пример не може. Някой път поддържате и казвате, че професорът по музика не знае да пее, но той може да научи другите да пеят. Това е заблуждение, на мен това да не ми разказват. Онзи, който не знае да пее, не може да научи някого да пее. Онзи, който учи другите на музика, сам трябва да знае. Професорът трябва да знае от всичките певци най-добре. Ако не знае, не е професор. Пък един ученик не може да бъде по-горен от учителя си. Казвате, че пее по-добре от учителя си. И то не е вярно. Земята не може да стане никога по-голяма от Слънцето и Слънцето не може да стане по-малко от Земята. Никоя планета в Слънчевата система не може да стане по-голяма от Слънцето. Нито Слънцето може да стане по-малко от тях.

Сега трябва да имаме нещо, на което да разчитаме. Бог не може да се измени. Неговата Любов се не изменя. Вие сега мислите, че вашата Любов някой може да открадне. Аз се чудя къде ще туриш тази Любов. Как ще откраднеш Любовта? Аз бих желал да зная и някой да дойде да ми покаже, да го видя как се краде Любовта. Защо ще говорим за неща, които не знаем? Да покажем на опит как се краде. В Англия, един от първите професори по изкуството на кражбата, един [професор] на фокусничеството, учил един от своите ученици как да изважда майсторски, как да краде. Един ден, като му предавал, погледнал, че часовникът му изчезнал. Ученикът станал по-майстор от него. Казал му: „Аз те учих да обираш хората, но не мене.“

Всеки човек, който задържа Истината, той е крадец. Всеки човек, който задържа Мъдростта, той е крадец. Всеки човек, който задържа Любовта, той е крадец. Искаш да хванеш Любовта, да я туриш в кафез, да ѝ чуруликаш. Искаш да ограничиш онова Същество, Което ти е дало живота. Бог, Който те е създал, Който те учи, искаш да Му дадеш. Не искаш да се подчиняваш на оня закон, а искаш да намериш начин, по който да задържиш тази Любов. Всичките хора остаряваме по единствената причина, че искаме да задържим Любовта. Искаме да я турим, да я хванем в кафез. Що е подмладяването? – Пуснете Любовта от кафеза, оставете я да хвърка отвън и ще се подмладите. Престанете да мислите, че вие храните вашите любящи в кафезчета.

Когато дойде един ангел от Небето, който е изпратен да служи на една душа, с какво ще му се отплати тя? Вие, когато идете при един извор, който изтича, с какво му се отплащате? Мен не ме интересува изворът, който тече, но аз отивам при извора да ми даде нещо. Когато дойде един ангел при нашата душа, от него изтича Божията Любов. Той иде по единствената причина да вкуси от Любовта, която Бог е вложил в нас, да я опита – за това идат ангелите. Ако тази Любов не е, връзка между нас и ангелите няма. Един ангел иде в душата да пие от извора, който минава в човешката душа. Това го казвам във фигура, пък то е много вярно, туй да бъде в ума ви. Какво ще дадете на един ангел? Има нещо Божествено, което изтича от човешката душа. Туй Божественото е, което привлича ангелите, тия Божествени същества. Вие се радвайте как велико Бог е създал човешката душа. Казваш: „Какво съм аз, един бръмбар.“ Не си никакъв бръмбар.

Да ви приведа пример от съвременното пчеларство. Един професор по пчеларство за половин час ми предаде една лекция, какво разбира от пчеларството. Много хубави работи ми казва, но същественото той не знае в пчеларството. Една царица, за да стане царица, трябват ѝ най-малко 30 000 работници, 40–50 000. А някои имат по 100 000 и по 120 000 – по напредналите. По-бедните царици имат по 10–15 000 работници. Царицата има и аристократическо тяло: те са бръмбарите. Бръмбарите са аристокрация, имат видна култура, видни химици, видни държавници имат. Като оставят мед, ходят да го проверяват. И пчелите лекари имат. Болници нямат пчелите, лекарите отвън седят. И като намери, че някоя пчела има дефект, казват: „Не е позволено да влизаш в кошера“, веднага е осъдена на смърт. Седят лекарите и проверяват. Доста лекари има, които проверяват, и като намерят, че има най-малък дефект, казват: „Не е позволено да се влиза в кошера“ и тя веднага е осъдена на смърт. Седят лекарите и проверяват. И за чистота има, които проверяват. Пчелата, като мине този преглед, влиза в кошера. Туй пчеларите не го знаят. После, мнозина от вас не знаят, че в пчелите има музика. Аз бих препоръчал един певец да иде при един кошер сутрин рано или на обед, или вечер, да си тури ухото до кошера и да чуе как бръмчат пчелите – само тогава той може певец да стане. Когато ще се роява кошерът, каква хармония има, как пеят! Карат бръмбарите да пеят: „бъм!“ И царицата, и тя пее. Чува се един глас, има един сопран.

Казвате: „С такива работи не се занимаваме.“ В рая като идете, на царската врата ще пеете една песен. Каква песен ще пеят вярващите? Като се роди Христос, като дойдоха ангелите, пяха песен. Каква песен пяха? Най-първо ще ви кажа: Изпейте тази ангелска песен. Ще ви кажат: „Изпейте песента, която ангелите пяха, като се роди [Христос].“ Често може да пеете някаква част от „Тоска“. Кой е най-важният сюжет на „Тоска?“

Тия неща са само за пояснение. Ние вървим по пътищата на природата. Цялата природа има опера, и тя има сценки. В природата съществува най-голям театър. И най-голямата опера съществува в природата. Вземете онова житеното зърно – след като се посади, образува се една опера. Житеното зърно се показва и то се поляризира. Половината от житеното зърно отива да изследва силите към центъра на Земята, а половината от житеното зърно излиза нагоре, да изследва слънчевата енергия. Как ги изследват? Онези, които отиват към центъра на Земята, те събират и складирват туй житеното зърно. Тия работници са корените и клонищата. Корените отиват към центъра на Земята, а клонищата отиват нагоре.

Като разгледате човека, човек е двойно растение. На ума корените са горе в мозъка. Корените на сърцето са на симпатичната нервна система, в стомашния мозък. Тия двата корена дават плодове. От плодовете на дихателната система се образуват истинските плодове на човека. Ти чувствуваш нещо приятно в гърдите – то са ония сокове, които носят живот. По три начина може да се констатира, че човек е здрав: Ако ти при пъпа не чувствуваш една приятност, ако не чувствуваш и в глъбината на гърдите си една приятност, и ако не чувствуваш при основата на носа една приятност, ти не си здрав човек. Това е диагноза. Първата диагноза е тук, на челото, при основата на носа.

Говорят за оня свят какво е казал апостол Павел. Апостол Павел не може да се изучава, както е писал. Христос не може да се изучава, както са писали в Евангелието, понеже Иоан казва: „Толкоз неща говореше Христос, че хиляди хора не могат да съберат това знание.“ И действително, някъде Христос е говорил по 3–4–5 часа. Ценни неща са. Къде са тия работи? Евангелието е една микроскопическа част. Казвате: „Чел съм Евангелието.“ Трябва да се чете голямото Евангелие. Казва Христос: „Още имам да ви говоря, но не може да носите. Този Дух на Любовта като дойде, Той ще ви научи.“

Често аз съм слушал да казват: „Той заблуждава хората.“ Що е заблуждение? Там, гдето светлината се намалява, е заблуждение. Там, където топлината се намалява, е заблуждение. Там, гдето силата се намалява, заблуждението иде. Там, гдето светлината се увеличава, гдето топлината се увеличава и гдето силата се увеличава, свободата иде. Що е заблуждение? Когато един човек каже „заблуждение“, да отговаря на думата. Ако се намалява светлината, ако се намалява топлината, ако се намалява силата, заблуждение има. Ако се намалява Любовта, ако се намалява Мъдростта и Истината, ако се намалява животът, ако се намалява знанието и ако се намалява свободата, заблуждението иде. Ако се намалява движението, ако се намалява учението, ако се намалява работата, то е заблуждение.

Казвам: Трябва да имаме една ясна представа що е заблуждение. Заблуждението не е нещо лошо. Всяка една булка я забулват, я заблуждават. Що е заблуждението? – Турят на булката було, казват ѝ, че ще живее хубаво, в рая ще живее. Тя желае да роди деца, да я разбират, а като влезе в живота, роди тия деца, те не я слушат, после спорят защо ги е родила и майката започва да страда.

Та казвам: За да се жени човек, три неща трябват. Той трябва да бъде в съприкосновение с Любовта, трябва да бъде в съприкосновение с Божията Мъдрост и с Божията Истина. Трябва да бъде в съприкосновение с живота, със знанието и със свободата. Трябва да е в съприкосновение с движението, с учението и с работата. Ако знае тия работи, да се жени; ако не ги знае, да седи и да чака да се свърши училището. Защото женитбата е свършване училището и започване една нова работа. То е най-голямата служба, която на Земята може да ти дадат. Да бъдеш [женен], то е голяма служба. Туй съблазни Ева: като Бога да бъде. Да бъдеш майка, значи да създадеш нещо от себе си.

Искам онова, което ви говоря, да е близко до вас. Вие не може да разбирате физическия свят, ако вие не разбирате вашата храносмилателна система. Ако вие не разбирате вашата подходяща храна, ако вие не разбирате какво може да ви донесе една череша, която ядете, ако вие не разбирате какво може да ви донесе една круша, една краставица, житеното зърно, портокалът, лимонът, смокините... Има и други храни, които трябва да разбирате. Ти искаш умен човек да станеш – с каква храна трябва да се храниш? Пчелите, когато искат да създадат работници, вземат храна за работници. Когато искат да създадат аристократи, вземат съответна храна. Бръмбарите са певци. Съвременните пчелари ги избиват. Те трябва да ги оставят. Те са музиканти, които трябват в кошера. Докато има бръмбари, пчелите са добре. Като няма бръмбари, не са добре. Онова, което вдъхновява царицата, са бръмбарите. Царицата вдъхновява и работниците. Казвам: Много бръмбарска идея. Радвай се на твоята бръмбарска идея. Ти се радвай на бръмченето на работниците. Те са 40–50 000 работници, които работят. Те донасят много малко, но са безкористни. След като се наяла, няма да го тури за себе си, но ще го тури в някоя килийка. Къде вие складирате вашите сокове на Любовта? Къде складирате соковете на вашата свобода?

Казвам: От туй, което аз ви говоря, може да го поставите под опит. Някои искат да бъдат красиви. Може да се образува една школа за красота. Най-първо ще започнем с топлината. Една школа на топлината. Правилно развиване на човешките чувства, на топлината, на усетите. Усетите искат съответна храна, чувствата изискват съответна храна. После ще имаме школа за светлината, при която да се образуват човешките мисли. Трябва съответната храна на човешките мисли. После ще имаме школа за придобиване на сила. Под думата „сила“ всякога разбираме туй, което сгъстява материята, компресира я отвън. Под думата „топлина“ разбираме туй, което внася мекота, разширява. Под думата „светлина“ разбираме туй, което дава простор. Светлината е просторна. Тя дава нашироко простор на човека, гдето той може да се движи със своя ум. При това светлината сама по себе си е храна. Човешкият ум без светлината обеднява, а със светлината той се храни. Човешкото сърце се храни с топлината. Топлината е храна за сърцето. Силата е храна за човешката душа. Така се разбира.

Сега ще кажете: кой доказва това? Кой е ходил в Слънцето и е измерил, както твърдят учените хора, че на Слънцето има 50 милиона градуса топлина, а на повърхността на Слънцето има от 6–10 000 градуса. Аз не оспорвам научните данни, но казвам: кой го е проверил това? Направили са някакви математически изследвания. И аз правя своите изследвания. Даже най-малкото опущение, ако е даже една тристахилядна част от ъгъла, ако се направи такова малко опущение в центъра, погрешката в далечното пространство се увеличава. Изменя се туй, отклонение.

Изисква се един ум ангелски, който управлява Вселената. Не да имате един страх, как е писал Моисей и всичко да бъде съгласно с Библията. Тази Библия не е авторитет. Авторитет е светът, който е създаден. Тази Библия е превод. Този превод вие го туряте за мярка. Съгласно ли е с Библията искахте да знаете, съгласно ли е [със] законите на Библията.

Цялата Библия, това е природата. В нейната чиста форма, това е великата Библия, това [е] тази Библия, която има отношение към нас – живата Библия. Който ден ти чувствуваш светлината на тази Библия, тя е жива, защото в невидимия свят светлината се предава от най-разумите същества. Ще те заведат при най-светлите същества. Те са живи, говорят. И светлината говори. В Божествения свят като идеш, ще видиш най-невежите същества. Най-невежите същества, които ще [те] посрещнат, това е топлината. Под думата „сила“ разбирам: ще те срещнат същества, които са тъй щедри и са готови да направят всякаква услуга. Вече имате конкретно изявление.

Що е сила? Сила е тогава, когато човек иска да провери това, което има в себе си. То е сила. Чувство е – да прояви своята мекота. Дай свобода на един човек да се прояви. Като дойде при тебе, нека изкаже своята болка, помогни му. Нека дойде един човек, който е потопен в мрак и внеси в него светлина. Освободи ума му от туй заблуждение. Ако не може да освободиш един човек от заблуждението, ако не може да освободиш един човек от страданието, което го е вцепенило, ако не може да освободиш един човек от силата, какво служение е на Бога?

Ние сме нишки на Божествения организъм, през нас трябва да мине светлината – лъчите на Божествената мисъл. Топлината са лъчите на Божествената Любов. Силата са светлите лъчи на свободата. Трябва да минат през нашия организъм тия лъчи. Ако лъчите на Божествената Любов не може да минат през нас, какво ще добием ние? Ако лъчите на Божествената Мъдрост не може да минат през нас, какво ще добием ние? Ако лъчите на Божествената Истина не могат да минат през нас, какво ще добием ние? Да се радваме, че Бог действува чрез [нас] толкоз, доколкото сме проводници и носим Божественото благословение. И в материално, и в духовно, и в обществено, и в солидарно отношение, навсякъде.

Ако съвременните хора биха знаели тази философия, защо ще се спорят? Бог създаде Земята и всичките народи в света имат еднакви права. Всеки един човек трябва да търси правото, което Бог е вложил в него. Всеки човек има право, затуй застъпвам на правата, които ни са дадени. Ние не може да дадем никакви права. Ти не може да увеличиш живота на човека, не може да увеличиш знанието му. Знанието му зависи от заложбите, които са вложени в него. Един учител може да развива музикалните способности на едно дете, но то е родено музикално. Онова дете, което не е родено музикално, може да блъскаш главата му, нищо не става от него. Ние сме за онова, което е вложено в нас.

Аз вас като гледам, виждам, че чувствата ви не са еднакво развити. Гледам, чувствата ви са много ограничени, скържави сте. Скържави сте за Любовта. Някои сте чрезмерно разточителни, прахосвате я. Божественото не търпи нито скържавост, нито прахосничество. Изобилно ще даваш. Нито една капка да не иде напразно. Всяко нещо да е на място. И скържавостта е престъпление. Да се мъчиш да не ядеш и то е престъпление. Няма да преядеш, няма и да гладуваш. Като се храниш и дойдеш до най-приятната точка на храненето, спри там. Ако туриш една хапка повече, ще влезеш в закона на ограничението. Всякога остави една хапка най-малка недоядена. Туй да бъде като заложба на следното ядене.

В живота и сутрин, и обед, и вечер да си доволен от онова, което си ял. Дойде ти една мисъл – да бъдеш доволен от нея. Дойде ти едно чувство – да бъдеш доволен от него. Извършиш нещо – да бъдеш доволен, че си извършил волята Божия, къде[то] и да си. Няма право никой да те държи под закон. Като ходиш на екскурзия, да си доволен от екскурзията. Като ходиш на нивата, до си доволен от нивата.

Казвате: „Сега ни мъчат.“ Светът не е създаден за мъчение. Земята е създадена само за учение. Затова идат всичките възвишени духове, да се учат – и много добре се учат. Вие сега не искате да учите и като станете на 45 години, казвате: „Сега не е време за учение.“ Но като станете на 120 години, тогава ли ще учите? Тогава ще кажете: „Остаряхме.“ Който не разбира закона, остарява, а който разбира закона, се подмладява. Като кажете, че сте се подмладили, разбираме, че сте разбрали закона. А който е остарял, той е оглупял. Казвате: „Побеля ми главата.“ Аз се радвам, че ти е побеляла главата. Досега си обичал да полъгваш, а с бялата глава говориш Истината. По-преди, с черната коса, си бил користолюбив. С черната коса си бил в тъмно. Хванеш нещо, в джоба го туряш. А бялата коса е ден. Стражари има, ще те видят. Бялата коса показва, че е ден, а черната коса е нощ. Сега, като е побеляла косата на някого, той се е уплашил. По-голямо благословение от бялата коса няма, но и по-голямо мъчение от бялата коса няма. Мислиш, че всичко изтича, отиде. По-голямо благословение от бялата коса няма, ако разбираш какво е бяла коса. После, всичките цветове съединени в едно. Ако ти разбираш тъй живота, ти може да си почерниш косата.

В природата черен цвят не съществува. То са степени. Имате ясносиньо, тъмносин цвят, някой по-тъмен цвят, но в абсолютен смисъл тъмното не съществува. Тъмнотата е сянка на светлината. От философско гледище, изявление е тя на противоположното на светлината. Там, гдето няма светлина, там има тъмнина. Има степени на светлината. Има една светлина в природата, която е без сенки. Как ще схванем светлината без сянка? Казвам: В този случай тъмнината е дадена за почивка на човешкия дух. Усилената деятелност в умствено, духовно и физическо отношение човек не би издържал, ако нямаше тъмнина. Тъмнината е почивка, ограничение, да се спре деятелността, да си почине човек. Господ турил страданията. Що са страданията? – Да престанем да работим. Ние мислим, че сме направени от желязо. И желязо да сте, ще се разруши. Трябва да си почиваме, смяна да има. Истинската смяна е: трябва да знаем как да минаваме от Любов към Мъдрост, от Мъдрост към Истина; и от Истина към Мъдрост и от Мъдрост към Любов. Това са три почивателни станции за придобиване на нови енергии. Човек, който не знае как да почива, ще страда. Човек, който не знае как да почива, без Мъдрост ще страда. Човек, който не знае как да почива, без Истина ще страда и човек, който не знае как да почива, без Любов ще страда.

Вие сте сега на Земята и изучавате две растения. Едното растение е дървото на живота, а другото – дървото на познаване добро и зло. Малцина хора има на Земята, които са запознати с дървото на живота, с неговите цветове. Туй дърво расте на най-високите места на Земята или в най-затънтените места, гдето човешки крак не стъпва. И това учените хора в света не знаят. Има едно камъче, може да ви кажа, такова прозрачно, което много мъчно се намира. Един учен човек казва, че за да се добие един грам от Първичната Материя... той е правил научни изследвания и казва, че за да се добие една капка от тази материя, трябва 3000 години всичките фабрики на Земята да работят, за да я добият. Но на мъртвия като туриш от тази капка, оживява. На болния като туриш тази капка, болестта изчезва. При туй растение на живота ще идете с една малка помпичка да извадите тази капка на живота и да я турите в едно шишенце, което ще носите в себе си и сами ще се лекувате. Като помиришете, веднага болестта ще изчезне.

Любовта има ухание. Аз съм виждал хората на Любовта, които миришат хубаво. Хората на Мъдростта имат ухание и хората на Истината имат най-хубавото ухание. Като видиш такъв човек, имаш разположение към него, доверие имаш към него. Готов си всичко да поставиш в неговите ръце. В този човек на светлината имаш доверие, че никога няма да те излъже. На този човек на Любовта, всичко предаваш на него, никакво съмнение не се явява. Казвам: Сега между хората има ли го туй?

Казват: що е Любов, що е Мъдрост, що е Истина? Ако ти на един човек не си готов да дадеш същата свобода, която ти искаш за себе си, ти не познаваш Истината. Ако ти на един човек не си готов да дадеш същата Любов, тъй както ти искаш за себе си, ти не познаваш Любовта. Ако ти не си готов да дадеш същото знание на другите, тъй както го искаш за себе си... Ти искаш туй знание само за тебе – ти не разбираш.

Аз говоря за знанието, не да упражнявате влияние, аз искам едно знание, с което да упражня влияние върху себе си, да изправя своя живот. Не да упражня влияние върху хората – то не е разрешение. Знание, с което да туря себе си в хармония с Божествените закони. Аз искам една Любов, само за себе си, с която да изправя живота си и да бъда в съгласие с Божествения живот. Аз искам свобода, не да дам на другите хора, а с тази свобода като изправя себе си, всичките резултати в мене да бъдат само за благото на другите, да се ползуват от него. То е сега Божественото начало. Когато Бог с това начало дойде, Той искаше да те учи да не злоупотребиш с Любовта. Понеже Бог даде Любов колкото искаш. Няма да правиш разточителство на Любовта, да я прахосваш. Като дойде, ще я пазиш свещено, няма да мислиш какво е станало с Любовта.

Съвременните хора мислят какво ще стане с дъщерите, какво ще стане със синовете. Ако вървят по Божествения път, благословени ще бъдат; ако не вървят, ще се окалят.

Казвате: „Где ще намерим Господа?“ – Този, Който ни свети, кой е? Онова, което дишаме, не е ли Той в нас? Туй, което чувствуваме, на какво[то] уповаваме. Това е вътре в нас. Ние се колебаем. Щом се усъмниш, ти затваряш прозорците, започваш да приемаш малко светлина. Казваш: „Ще умра, ще умра.“ И умираш. „Не искам да уча, не искам да пея, не искам да ям, да мисля“. Пари искаш. Мязаш на натоварен кон, натоварен с два чувала злато. Защо ви е това злато? Искаш да станеш тлъстичък, мазничък. Защо ти е тази мазнина? Виждал съм мнозина набъбнали в корема. Това са натрупани мазнини. Една система трябва. Всяка клетка трябва да бъде здрава, никакви излишни мазнини да няма, но да има толкоз, колкото може да се храни. Никаква излишна мазнина не трябва. Да не бъде дебел кръстът, но тъничък, като на осата. Рамената малко широки, на жената бедрата широкички, а краката да не бъдат тумбести. Една красива линия да има в движението. Като видиш един човек, като си движи ръката, да има красота.

Някой ме гледа и очите му мърдат. Друг ме гледа и ме измерва. Аз ако искам да го обера, може да го приспя и да го обера. Може да приспя всякого. Как? Природата нали ви приспива. Всяка вечер ни приспива. Вечер като не те приспят, става ти тежко. Приспят те, извадят те от тялото. Те са онези, които ти мислят доброто, които те обичат. Извадят те и после ни разхождат. После пак ни турят на работа и казват: „Хайде в училището!“ Другата вечер чакат пак с количката, извадят ни. Ние сме като малки деца, турят ни [в] количката и ни разхождат в Божествената градина. Ние мислим, че сме големи хора. Вие сте такива деца, които разхождат ангелите. Човек, когото ангелите разхождат със своята количка, човек става. Човек, когото не разхождат ангелите със своята количка, не знае какво ще стане.

Не е лошо да ме приспят. Всяка вечер аз заспивам. Аз не искам за приспиването да плащат нито другите, нито аз искам да плащам. Да ме приспят и да платят колкото искат. Като заспя, искам да бъда свободен. Свобода и за спането е нужна. Ако човек няма никакви дългове, спи спокойно. Ако човек няма погрешки в ума си, спи спокойно, ако няма никакви погрешки в сърцето си, спи спокойно, ако няма никакви погрешки в душата си, спи спокойно. Онзи, на когото в ума му има погрешки, не може да спи. Писанието казва: „Да ида да си почина.“ Няма по-хубаво нещо да спиш, когато си чист. Но няма по-лошо нещо да спиш, когато си нечист. Тъй седи въпросът.

Истината е там: да спим с чисти мисли, да спим с чисти чувства и чисти души. Когато сме нечисти, да бъдем будни, да изправим погрешките, за да можем вкъщи да си починем.

Бог като създаде света, си почина. Като създаде света, той видя, че е добро и казва Господ: „Искам да науча хората, които са създадени, да работят.“ Казва: „И видя Господ, че е добро.“ „След като постъпят по Любов, да видят, че без Любов не е хубаво. След като съм ги учил, да видят, че е приятно.“

Законът дойде чрез хората, а благостта – чрез Бога. Туй, което ни ограничава, сме ние. Туй, което ни освобождава, то е Бог в нас. Туй, което може да люби в нас, то е Бог. Туй, което е безлюбие, то сме ние. Туй, което знае в нас, то е Бог. Невежеството, то сме ние. Туй, което носи свобода в нас, то е Бог. Туй, което се чувствува ограничено, то сме ние. Да подчиним нашето на Бога и да тръгне всичко в ред.

Онова, което ви казвам, влиза в стълкновение с вашето разбиране. Не туряйте нещата в стълкновение. В стълкновение хората идат от две противоположни посоки. Когато един човек говори за един предмет, тръгнете в посоката, в която върви, ако искате да разберете. Ако тръгнете в обратна посока, няма да разберете. Като тръгнете, ще знаете дали Истината е там или не.

Ако [в] пътя, по който вървите, светлината се увеличава, вие сте в правия път. Ако [в] пътя, по който вървите, [светлината] се намалява, вие не сте в правия път. Ако [в] пътя, по който вървите, топлината се увеличава, вие сте в правия път. Ако [в] пътя, по който вървите, топлината се намалява, пътят не е този. Ако [в] пътя, по който вървите, силата се увеличава, вие сте в правия път. Ако силата ви се намалява, не е този пътят.

Вземете думите на Христа, Който казва: „Човек, който не напусне баща си и майка си, не може да бъде Мой ученик.“ Тълкува тази идея толкоз основно. И в природата е така – ако житното зърно, което е посято в земята, не напусне земята, да излезе навън, не може да израсне. Ако детето, което е било в утробата на майката, ако остане само майка му да се грижи за него, нищо няма да излезе от него. Туй дете трябва да се откаже, да напусне утробата на майка си. Ако остане само майка му да се грижи за него, нищо няма да излезе.

Ще излезем и ще се откажем от туй благо, което сме имали. Ние дълго време сме били в утробата на Бога, ние трябва да излезем навън, да се впрегнем на работа. Ще се учим да любим, ще се учим да обичаме. Ще напуснете старата глава, старото разбиране в утробата на майка си. Ще се учите на новата Любов, на новото разбиране, вън от утробата на майка си.

Тайна молитва

39-а беседа, държана от Учителя
на 25.VII.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни