Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_07_28 ОСНОВА ЗА ВЕЧНОСТТА28.VII.1943 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 27 януари 2011 - 22:32

От книгата Факти, закони, принципи“,  т. II, Общ окултен клас - 22 година, (1942 г. - 1943 г.),  
Първо издание. Издателство: "Бяло Братство", София, 2002 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

ОСНОВА ЗА ВЕЧНОСТТА


Отче наш

Изгрява Слънцето

(Направихме упражнението за вдишване с ръцете.)

Всички, които сте тук, имате знание. Всички имате нещо, което сте научили. Колко от това знание е за ваша полза? Знание, което няма отношение към човека, не е полезно за здравето, или за сърдцето, или за ума, или за човешката душа, или за човешкия дух. Туй знание е дълг. Знание, което не ползва човека, има да му дължи с­амо, ще плащаш лихвите, са­мо ще работиш за него. Три фази в живота има. Човек, като малко дете, събуди се съзнанието, вижда, че се нарича дете. В какво седи детството. То мисли, че му липсва някакво знание, постоянно баща му и майка му го коригират. Най-първо, като дойде, не знае как да ходи. Трябва да го учат да ходи, да се изправя. Много хора има, след като живеят 20-30 години, пак не знаят да ходят. Някой ходи, но разтърсва ума си. Някой ходи, но разтърсва сърдцето си. Някой разтърсва всичките си мускули. То не е правилно ходене. В начина на слушането, всички, които ме слушат, има нещо, което ви безпокои. Умът ви не е на едно място, сърдцето ви не е на едно място, душата ви и тя не е на едно място. Ти си дошъл, но умът ти нещо се занимава. Много естествено, ударил си се някъде, или имаш да даваш, или шапката ти е вехта, или скъсани са обущата ти. Има някакъв недоимък. Мислиш: “Защо Господ създаде света такъв!” Твоите скъсани обуща нямат нищо общо със света. Че светът е създаден така, ни най-малко не е виноват той за скъсаните обуща. Скъсаните обуща не влизат в Божествения ред на нещата.

Да кажем, пеете тук, аз ви слушам отгоре. Гледам, че минавате през една долина, гласът ви не се подобрява, ами огрубява. Има в пеенето нещо грубо. Казвате: “Хайде да попеем”. Някои от вас сте остарели и казвате: “Стари хора не може да пеят”. Тия, които пеят, гледат по-скоро да го прекратят. Две погрешки има. Ти ще пееш, понеже без пение не може да се поддържа младостта. Всеки, който не пее, остарява. Ако престанеш да пееш, умираш, нищо повече. Щом не поддържаш пеенето, ще остарееш. Щом престанеш да пееш, ще умреш, нищо повече. А от туй, никой не може да те избави. Защо умира човек? Защото не пее. Защо остарява? Защото не пее. Щом престане да пее, умира. Пеенето във вас трябва да бъде естествено, тъй както е гладът. Ядеш, приятно ти е. Като седнеш да ядеш, усещаш едно чувство на самодоволство, придобиваш сила, умът ти се изясни, чувствата ти се изяснят, готов си за работа. Някой път ядеш, стане ти тежко на стомаха, тежко в мозъка, започва да те заболяват краката – това е неестествено ядене. Като станете сутрин, трябва да се учите да се изпразвате. Като станеш сутрин, обърни шишето, изпразни всичката вода, която имаш, иди на извора и го напълни. И старата вода не е лоша, чешмата е на десетина метра или на 100 метра, или на един километър. Казваш: “Кой ще ходи на един километър”. Ако идеш, ти ще получиш нещо. Гледам, всичките избягвате мъчнотиите. Казвате: “Не искам да имам мъчнотии в живота”. Прави сте, мъчнотиите спъват човека, но без мъчнотии, човек нищо не може да получи. Да кажем, искате да имате всичките удобства, не искате да се подвижите от мястото, да седите на един стол и да имате стотина слуги. Този ще дойде при вас, да ви услужи; онзи ще дойде, шапката ще ви донесат, дрехите ще ви донесат, ще ви облекат, без вие да стъпите на земята, да не би да съгрешите. Какъв човек ще бъдеш. Другите да пеят, другите да мислят, а ти само да слушаш. Какъв човек ще бъдеш. Казвате: “Аз обичам, аз вярвам, аз се надявам”. Аз вярвам, че идущата година на този ден ще ям добре, и аз вярвам, че днес ям добре – коя вяра е по-мощна? Днешната вяра, в днешния ден като ям, или след година като ям? Казваш: “Аз тогава ще ям и човек ще стана”. По някой път мязаме на онзи турчин, който ходил в Багдад, и като се върнал, казвал, че там 20 метра прескачал. Но като се върна в България, в Делиормана, не могъл да скача. Казват му: “Тук скочи”. – “Не, тук вятърът не помага” – а в Багдад можел да скача. Той и тогава е бил такъв. Тогава има един български анекдот, за един стар дядо, който върви по пътя. Дошъл до един трап широк метър, метър и половина и казва: “На млади години го прескачах” – скача и пада в трапа. Казва: “Така ли беше на млади години? Като остарее човек, така влиза в трапа”. Като се поогледал и нямало никой наоколо, казва: “Каквото беше на млади години, такова е и на стари години”. Не мислете, че като сте остарели, нещо сте придобили. Точно сте такива, каквито сте били и на млади години, такива сте и на стари години. Младата сладчина и старата сладчина не се различават. Сега направена една бучка захар или на една година, или на десет години бучка захар, сладчината е една и съща. Няма да изгуби сладчината си и на 100 години да стане, ако е добре запазена, ще бъде сладка, както на млади години. Не се заблуждавайте, че на млади години сте нямали сладчина, пък сега ще имате на стари години. Каквито сте на младини, такива сте и на старини. Сега трябва да се освободите. Вие си внушавате и казвате, че придобивате нещо. То е много малко. Придобивките, които имаме в живота, са микроскопически. Вие по някой път мислите да правите някое упражнение, упражненията не са придобивка. Животът не си служи с големи придобивки. Да допуснем, че някой от вас е 70, 80, 100, 120 кила, а друг е 60 кила. Вие, който сте 60 кила, и този, който е 120 кила, по-умен ли е от вас, или по-пъргав ли е от вас? Ни най-малко. Аз съм гледал тежките хора, като вървят бавно, носят един голям товар. Човек не трябва да бъде много натоварен. Умът му трябва да бъде свободен от ненужни мисли, сърдцето ви трябва да бъде свободно от ненужни желания, душата ви трябва да бъде свободна от ненужни постъпки.

Сега да дойдем до същественото. Защо не пеете? Трябва да пее човек! Защо трябва да пее? За да поддържа младостта на живота. А младостта носи живот. Ако не поддържа пеенето, той ще остарее. А като остарее, ще се обезсмисли животът му, тогава ще престане да пее. Като престане да пее, ще мине в другия свят, за да го коригират и пак ще го пратят тук наново. Когато една цигулка или един инструмент се разгласи, когато едно пиано се разгласи, викат един акордьор. Ако не може да го поправи, пращат го в някоя фабрика, за да се поправи това пиано. Човек като не знае как да живее, вземат го в Небесните фабрики, за да го поправят. Една погрешка доста време взема, за да се поправи. Ако вие речете да правите вашето пиано, за да се поправи, 45 години ще вземе, докато се поправи пианото. Казвате: “Той умрял”. Не че умрял, но 45 години ще те пратят в Небесните фабрики и след 45 години ще дойдеш при нови условия. И те ни най-малко няма да мязат на тия, из които си излязъл.


Публикувано изображение

АВ е човек в своето подсъзнание. Горе перпендикулярът разделя човешкия ум от човешкото сърдце. Перпендикулярът разделя на две части и образува два триъгълника с прави ъгли от по 90°. Ако съществуват правите ъгли в триъгълниците, човек лесно се справя с болестта и при такова състояние, човек лесно се справя със своите мъчнотии. Когато ъглите на сърдцето и ума не са равни, тогава се явяват всичките мъчнотии. Една мъчнотия произтича от лакомията на човека. Всеки човек, който се лакоми, да има повече знания, отколкото му трябва, всеки, който се лакоми, да яде повече, отколкото му трябва, всеки, който се лакоми, да бъде облечен повече, отколкото му трябва – създава си ненужни страдания в света. Ти може да обичаш сто души, а може да обичаш и едного. Мислиш ли, че ако обичаш сто души, ще спечелиш повече или ако обичаш едного ще изгубиш? Думата едно вие трябва да я разбирате. 111 – тия три единици равни ли са? Нали са равни по съдържание? Имате единица, имате 11, имате и 111. Първата единица, стотицата, съдържа 100 единици, втората съдържа 10 единици, а последната само една. Имате една Земя, едно Слънце. Една Земя равна ли е на едно Слънце? Слънцето е 1 500 000 по-голямо от Земята. Вие казвате единица. Докато научиш качеството на единицата, да разбираш единицата като Земята ли е, или като Слънцето... Ако тя е като Слънцето, ти имаш в тебе друг живот. Ако мязаш на Земята, ще бъдеш материалист, мислиш, че тук всичко е на Земята. Ако мязаш на Марс, ще мислиш, че животът има смисъл само като се бори човек – то е друго заблуждение. Ако мязаш на Юпитер, ще мислиш: че като ходи, втори като него няма, че като мисли, втори като него няма. Всичките юпитерови типове мислят, че като направят нещо, никой не може да го направи. Една песен като изпее, мисли, че никой не може да изпее като него, че друг като него не може да пее. Вярно е. Ти крякаш и никой като тебе не може да кряка. Или вярно е, че ти пееш хубаво и никой не може да пее като тебе. И едното, и другото може да е вярно. Ако си на Сатурн, ще гледаш подозрително на живота. Кой каквото направи, ще търсиш защо го прави. Казваш: “То е заблуждение”. Казвате: “Трябва да живеем”. Ние сме се отдалечили от Слънцето. Като излязохме от Слънцето, учихме търговия, на Меркурий бяхме. Като станахме търговци, забогатяхме, влязохме във Венера, любовни работи се занимавахме. Като осиромашахме – като ядохме и пихме в Любовта, осиромашахме – дойдохме на Земята, да печелим пари. Като не можем да печелим пари, както трябва, идиш при човека и казваш: “Давай пари или ще те убия”. Лесно се печелят така пари. Или искате да станете юпитерианец. Станеш някой министър или съдия, казваш: “Или давай парите, или ще те осъдя”. Хванал те е в някое углавно дело, казваш: “Внимавай, трябва да намажеш съдията”. Лесно се печелят пари като съдия. Сега тия състояния са вътре във вас. Вие се борите ту с Меркурий, ту с Юпитер, ту със Земята, ту със Сатурн, ту със Слънцето, ту с Марс. Къде искате да бъдете? Искате да бъдете при Бога. Казвате: “Аз искам да бъда при Бога, искам да бъда при Христа”. Ти, за да бъдеш при Бога, трябва да Го обичаш. Без Обич не може да идеш при Него. Казваш: “Аз искам да уча в училището”. Онзи учител, ако следваш музика и не пееш, не иска да те види. Ако си даровит или обичаш пеенето, обичаш учителя, учителят е готов да ти преподава. Любовта какво мислите е? Тя е най-хубавата музика, която съществува в света. Що е Мъдростта? Тя е най-хубавата музика на човешката мисъл. Що е Истината? Тя е най-хубавата музика, която съществува в човешката душа.

Имате песента “Давай, давай”. Какво е разрешението? Давай. Как да даваш? С едната ръка или с двете ръце да даваш? Казвате – с двете ръце. Хубаво, ако аз съм на равно място, с двете ръце давам. Взема от крушите, давам с двете ръце, но ако съм на някое дърво, с едната ръка държа дървото, хванал съм се за някой клон, а с другата ръка давам от плодовете. С едната ръка давам, когато съм на дървото, защото с другата се държа за дървото. Не всякога може да се дава с двете ръце. Някой път и с едната ръка не може да дадеш, и с двете ръце не може да дадеш. С едната ръка береш от дървото, а с другата се държиш. Казвате: “Дай ми с другата ръка”. Който иска, не разбира закона.

Вие искате по някой път да ви обичат хората. Знаеш ли какво е да обичаш човека? Няма по-мъчна работа, от – да обичаш човека. По-лесна работа няма, но и по-мъчна работа няма – да обичаш човека. По някой път аз гледам какво занимава хората. Като дойде някой, казва: “Харесваш ли ми шапката?” Иска да каже: “Тази шапка, която съм избрал, допада ли ми?” Ако кажа, че не му харесвам шапката, стане му мъчно, изборът не е бил добър. Казвам: “Много хубава шапка си избрал, много ти приляга, много си красив”. Казваш: “Тази шапка не е добра”. Защо не е добра шапката? Цветът не съответства, може да е тъмнокафяво, или синьо, или черно. Старите хора червен цвят не носят – все черни цветове. Защо носите черни цветове? Във вашето съзнание е обосновано. Човек всякога, който е изгубил своята сила, човек всякога, който е изгубил своите мисли, своите постъпки, той обича черния цвят. Който има да дава, гледа да мине през тъмните улици, да го не видят. Вечерно време се разхожда. Денем ще го видят, ще му кажат: “Имаш да даваш”. Та казвам: защо месоядните животни ходят вечерно време? Защото имат да ядат, да дават. Те са много борчлии. Един вълк на колко овце има да плаща. Един тигър, един лъв, една змия, вечерните бухали. Изваждам заключение: ако вечерно време се разхождаш, не си свободен човек. Денем трябва да се разхождаш. Ако вечерно [време] се разхождаш, трябва ти светлина. Не светлината на Слънцето, но някаква малка свещица.

Вие си представяте да идете на Слънцето. В оня свят ще идете, където много добре пеят, най-хубаво рисуват, най-хубаво се обличат, най-хубаво готвят, нито едно леке не се вижда по дрехите им, не са замъждяли очите им, виждат всичките погрешки. В оня свят като идете, никой няма да ти каже погрешките. Виждат погрешките, но никой не обича да мисли за твоите погрешки. Ще си окаля ума. Ако рече да говори за погрешките ти, ще си окаля езика. Толкоз години искам да ви науча: като говориш за погрешките на другите – окалваш ума си. Не си каляй ума! Че някой крал, не си каляй ума. Да краде колкото иска. Ако искаш, ти как ще го коригираш? В света кражба има. Знаеш ли колко кражби има? Вълкът краде, комарът краде, вземе кръвчица, избяга. Кражби, колкото искаш има. Паразитни растения има, които живеят по другите, не само у хората има кражба. Аз от сега виждам едно растение, какъв човек ще стане за бъдеще. Крадла ще стане. Още от сега обича да краде. Отиде някъде и смуче от другото. И за бъдеще ще бъде такъв. Сега не искам да бъдете в хармония с мене. В света, като вървите, се сблъсквате с реалността на Природата. Всяко сблъскване коства много. Ако два парахода се срещнат в океана, се сблъскват. Гледам, по някой път нямате философия, току се сблъснете. Опасна работа е. После, след като се сблъснете, взема се години да се поправи. Често става въпрос за една шапка. Някой турил червена дреха. Става въпрос, може ли да носи червена дреха. Онези, които са слаби, които имат доста венозна кръв, бих им препоръчал да носят червеничко. Които са изтощени – да носят черничко. Аз не искам да ви правя упрек.

На английски имат деят, ако напишеш на български, има едно значение, а ако напишеш на английски, има съвсем друго значение. That има съвсем друго значение. То произхожда от гръцката буква тита [q]. Англичаните и гърците трябва да се научат да го произнасят. Ако вие по човешки пишете Божествените работи, няма да може да ги произнасяте. Ако напишеш както в Природата, ако не може да произнесеш, какво показва? Никога не може да произнесеш една дума, ако не я обичаш. Името на един човек, не може да го произнесеш, ако не го обичаш. Гледам онези, които обичат някого, колко меко казват: Стоянчо. В гръцки казват: Кирие Михалаки. Щом не го обичат, казват: дебелоглав. Сега на български аз ще ви изтълкувам какво значи това деят. Англичанинът ни най-малко няма идеята на българина и на твоя неприятел, да създаде големи мъчнотии – тури едно препятствие. Разкри всичките пътища, изпразни ги, и след туй натовари ги като животни, и ги затвори. Това е английското схващане на that. Българинът казва: “След като забогатееш” – t-то показва два пъти да опиташ – “Тури най-добрия пазител да ти пази имането”. Кой е този пазител, кой може да те пази? Ако е обикновен човек, ще заспи и ще те оберат. Онзи пазител, това е човешкият дух, който е вложен в човека. Няма по-добър пазител от Божествения Дух, Който те пази. Той като престане да те пази, всичките работи отиват напразно. Ти някой път съдиш някой човек. Постави се ти, че ти си на неговото място. Този човек, за когото говорим, той е като е една мишанка, както войниците имат мишанки да стрелят. Възнаграждават войника, ако удари в центъра. Дават му първа награда, който удари в центъра. Може да удари вляво или вдясно. Който удря в центъра, минава за добър стрелец. Аз казвам: когато вие удряте, в центъра на Любовта трябва да удряте. Всичките ви мисли оттам изхождат. Вие сте пръв човек в постъките си. Когато удряте ту вляво, ту вдясно, ту настрана, не сте добър стрелец. Без Любов никога не може да прокараш една мисъл, както трябва. Когато хукат някого, приятно ни е. Днес той е поставен мишанка, а утре тебе ще поставят. Тогава вие ще мязате на онзи български свещеник, на когото донесли десет деца да кръщава. Казва: “Това дете не струва” – взел друго – “И това не струва”. Като взима детето, потапя го в купола и го удавя. Петте ги удавил, не знае как да хваща децата. Като тури детето в купола, влезе вода, задави се детето. Той го изхвърля навън. Всеки, който кръщава хората без Любов, върши престъпление. Всеки човек, който мисли без Любов, върши престъпление. Всеки човек, който чувства без Любов, върши престъпление. Всеки човек, който постъпва без Любов, пак върши престъпление. Ясно да ви кажа. Турците имат една поговорка: “Вечерната работа е маскарлък на деня”. Рисуваш в тъмна стая. Без Любов животът е тъмнота. Ние нямаме правилни отношения. Казвам сега: какво може да се приложи? Тебе те боли крака – пей! Защо не пеете сега? Аз бих желал да пеете повече. Боли те кръста – пей; боли те корема – пей! Някаква тежест на гърдите имаш – пей! Боли те главата – пей! Пей, както и да е. Радостен си – пей! Вървят работите – пей! Като излезеш сутрин, изпей “Изгрява Слънцето”. “Изгрява Слънцето” как трябва да се изпее? “Изгрява Слънцето” не може да се пее високо, силно. Слънцето никога не изгрява изведнъж, но полека изгрява. В началото Слънцето изпраща малка светлина, после тази светлина се увеличава, показва първия си лъч и постепенно излиза Слънцето. Тъй както то изгрява, така трябва да пееш. Като му пееш така, Слънцето ще те чуе. Аз отгоре слушах, един брат пееше, пеехте една песен за Любовта. Пее “Божията Любов” грубо, високо. Така не се пее. Любовта е най-тънкият звук, мекота трябва. Ако не вземете тия правила, във вас ще се образуват лоши навици. Мъчно се изправят. Аз ставам вечерно време, някой път, да поправя тоновете. Дойде ми на ум, стана, поправя някой тон. Сега вас като ви имитирам как пеете, аз се товаря. Искам да ви кажа “Божията Любов” малко музикално. За мен, когато дойде до Любовта в нейното проявление, няма по-красив образ от проявлението на Любовта. Тя е най-красивият образ, който може да видиш. Най-хубавата светлина, която може да видиш. Най-хубавата храна, която може да опиташ. Най-хубавата дреха, която може да облечеш. Най-хубавото писмо, което някога може да приемеш. За Любовта вие нямате идея. Вие вярвате в Бога, понеже Господ е скрит. Той се е скрил, не обича да слуша. Той седи надалече. Между нас и Него има девет категории ангели, които трансформират нашите звукове. Неправилно е нашето пеене, но то като мине през тези ангели, то се трансформира и като дойде до Любовта, Господ слуша много хубаво пение. Всяка степен от ангелите, коригира нашето пение. Сега, тъй както аз пях, подражавах на вас. Като иде при Бога, Господ другояче ще го чуе. Там ще кажат: “Такъв певец като него не сме слушали”. Като слезете на Земята, съвсем не е така. Ще благодарите, че между Бога и нас има девет степени ангели, които трансформират, та всичко Бог вижда хубаво. Той не иска да го види в безобразен образ. То е потребно за нас. Бог не иска да види как убиват един човек, това не иска да го знае. Като убият някого, дадат му живот, веднага каже и се поправи погрешката. За Бога противоречия няма, понеже е господар на всичко. Ние, които не сме господари, не трябва да правим погрешки. Не оставяйте една погрешка непоправена. Колкото по-дълго време се остави, толкова по-мъчно се поправя погрешката. Погрешките растат с лихви. Всички ненапреднали същества имат желание да те спънат. Казват: “Отложи, отложи. Има време, ще се прераждаш втори път, трети път”. Така ще ти говорят, ако си окултист. Ако си християнин, ще кажат: “Христос ще ти умие греховете” – ще цитира стихове. Човек трябва да носи кръста си като Христа. Както Той дошъл до Голгота, така и ти ще идеш. Като умираш, обичат те твоите приятели, но ще те удушат твоите неприятели. Вземат ти живота, изпъдят го навън. Защо умира човек? При умрелия доста орли има събрани – 20-30, доста орли има събрани. Като умре, изкълвават го, гостба става. Смъртта е месоядство, знаете ли го? Един светия като умре, месото му го смятат много твърдо. Казват: “Не се яде такова месо, като биволско е”. На грешниците месото е крехко, много добро е за дъвкане. На праведниците не може да се яде, изхвърлят го. Всякога, когато донесат месо на някой праведник, те го накълват, казват: “Забрана има”.

Казвам: живейте добре, за да се страхуват духовете от вас. Това са алегории. Аз искам мислите ми да бъдат чисти. Туй, което за мен е чисто, и за вас да бъде чисто. В даден случай и чувствата ми трябва да бъдат чисти. Аз искам и постъпките ми да бъдат чисти. Когато са чисти, аз се усещам радостен. Радостта произтича от чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки. Чувстваш едно радостно състояние, това е красота. Някой път не я виждаш, че не е чиста, но чувстваш уханието, както на Земята по уханието познаваш един предмет дали е чист – с очите си виждаш, че е нечист, но и носът ти усеща нечистотата. Това са две различни състояния. Ако искаш да познаеш човека, трябва да го близнеш с езика си, да го познаеш дали е сладък. Ако човек дойде във вашия живот, трябва да влезе в градината на вашето сърдце, трябва да откъсне от плодовете на сърдцето ви, които е образувало и тогава ще познаете дали плодовете на вашите чувства са сладки. Който откъсне от тия плодове, ще си състави понятие какви сте. Или той може да влезе във вашия умствен свят и от плодовете на вашата мисъл ще познае добър ли сте, или не. И от това ще зависи дали да се привърже, или да се откаже да се привързва. Или може да влезе в стаята на вашите постъпки, за да ви познае добър ли сте, или не.

Love. Любов.

Как разбират англичаните Любовта? Англичаните за Любовта мислят – каква полза има от нея. Тъй както те пишат ел – [–!], ние тъй пишем нашето е. Англичаните пишат л-то по същия начин. Англичанинът казва: “Любовта, за да се прояви в човешката мисъл, трябва да има добри условия: жилище, пари, ядене, пиене – тогава може да има Любов”. След туй v-то показва една чаша. Тази чаша трябва да бъде пълна. Желанието ти, туй което искаш, трябва да бъде задоволено. Е-то в тях седи, както в нас ъ*. Сметката на англичанина е права. Той, като те покани на гости, само за едного приготовлява. Българинът, като те покани на гости, за двама-трима приготовлява. У българинът и другите може да задоволиш. В Америка един американец, един американски проповедник, поканил на гости един българин. Този българин повикал още двама други свои приятели, води ги. Американецът му казва: “Ти водиш още двама души приятели, трябваше да ми съобщиш, аз имам сготвено само за тебе”. Той бил доста умен човек и разделил яденето на единия на тримата българи. Казва му: “Няма да си доядеш, по американски”. Българите както правят, е изобилие. Казва: “Да сготвим повече”. Българите вярват в една Любов, която иде от Бога и носи изобилие. Вярват, че Любовта е извор и пълни нещата. После вярват, че Любовта, която всичко ражда, дава – за нея има всичките условия. Българинът разбира Любовта, да ядеш. Като те покани, трябва да ядеш хубаво. И като се наядеш хубаво, туй е Любов. Щом като не се наядеш, никаква Любов няма. Той обича да не го карат да плаща за яденето. Като му кажат, че трябва да плаща, изгуби всичко. Като се нахрани и му кажат, че трябва да плати, стане му неприятно. Но когато се нахрани и попита трябва ли да плати, като му кажат, че не трябва да плати, става му приятно. Като му кажеш, че е свободен, веднага се изправи и казва: “Много си благороден човек”. Тази черта е хубава – без пари. Любовта е без пари, тя не се купува, нито се продава. Единственото нещо в света, което нито се продава, нито се купува, то е Любовта. Един свободен акт е. Викаш един човек на гости, той, като яде, музикално да яде. Аз бих съветвал музикантите да свирят как българите ядат. Паганини е подражавал как падат капчиците и както падат, така ги подражавал. И гръмотевицата подражавал. Аз бих желал музикантите да свирят както яде българинът. Има едно цъкане. Като свири музикантът, да чувстваш, че българинът яде. Лъжицата, както се движи, да показва паницата ти – майсторлък се иска. Силата на Паганини е била в това, че е бил майстор в подражанието. Имал тази способност да подражава. Така майсторски можел да подражава, че като пее една певица, и като свири той с цигулката си, не може да разпознаеш къде свири Паганини и къде пее певицата. Подражавал е как лаят кучетата. Не може да познаеш куче ли лае, или той свири. Подражавал е как петелът пее. С цигулката е изразявал кукуригането, как реве магарето, като че петелът е в цигулката или като че магарето е в цигулката, тъй майсторски е подражавал. Като турял хармонията с тия дисонанси в Природата, излизало нещо чудно. Всички се учудвали. Подражавал бурята, светкавицата, и като свири, чувстваш, че светкавица има. Капките удрят в прозорците, така ги подражавал, като че падат на покрива. Там е силата и майсторството на Паганини. Та казвам: и вие подражавайте Природата. Погрешката, която правите, къде е? По някой път казваш: “Любов”. Погрешно я произнасяш. Казваш: “Обичам. Не вярваш ли че обичам?” (Учителя го произнася грубо.) Погрешно е. Като дойдете двама, никога не се питайте обичате ли се, или не. Щом обичам някого, ще го поставя на първо място и няма да ме пита, обичам ли го, или не. Ако го кача на автомобил, ще му дам хубавото място. Щом седи на меко, и автомобилът много хубаво върви, защо ще ме пита дали го обичам. Щом го поканя на гости, обядът е хубав, няма какво да ме пита, обичам ли го, или не. Когато не обичат, като пишат едно писмо, несъзнателно ще направят десетина погрешки и после ще ги коригират. Казват: “Извинете ме, бях занят, направих погрешки”. То е човек на безлюбието в моето съзнание. Когато се обичат, когато младата мома пише писмо, то е чисто, няма никаква погрешка, буквите са валчести, четливи. То е Любов. Ако е написано без Любов, тогава е задраскано. Аз бих предпочел сто години да живея и да изкажа Любовта тъй, отколкото да съм правил други работи. Тази дума като изкажа, Любов, за бъдеще ще ми създаде много по-добри условия, отколкото всички други работи, които не може да ми бъдат основа. Писанието казва: “Това е живот вечен, да позная Тебе...” Това е живот вечен, да възлюбя Тебе, Господи, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърдце, с всичката си сила. Ако не възлюбиш Господа, всичко друго може да направиш, нищо няма да те ползва. Ако бъдеш най-великият човек и всички хора да те хвалят, но ако не си придобил Любовта, нищо не си добил. Онзи човек, който се научил да обича Бога, той е добил онази основа за цялата вечност. Казвам: положете една основа – Любов към Бога. Всеки от вас да я приложи тъй, както разбира. Не дядото ти как постъпил, не баща ти и майка ти как са постъпвали. Ти постъпи, както разбираш, няма да съгрешиш. Често се спъвате от хората. Виждаш някой как пише туй писмо. Когато обичате някого, как трябва да започнете? Щом като станете сутрин, Любовта към Слънцето е вече говор на Слънцето. Възприемете Любовта, отворете очите, между вас и Слънцето има обмяна. Същевременно, като хора на съзнанието, туй Слънце ви е дало нещо. И аз като приема слънчевата светлина, казвам: “Много съм доволен от светлината, която приех от тебе”. Не е минало една секунда и веднага Слънцето приема моята мисъл. Писанието казва: “Да се не поклониш”. Щом се поклониш, то е без Любов. Дето има поклонение, няма Любов. Любовта не търпи никакво идолопоклонство. Ти като любиш Бога, няма да се страхуваш от Него. Няма да правиш престъпление, ще правиш това, което Той иска. Понеже Бог те люби, и Той ще прави всичко, което ти искаш. Бог направил цялата Природа, както ние обичаме. Всичко онова, което Той е създал, Той го е създал според нашия ум, Той го е създал според нашето сърдце, да ни допада. Като станеш, виждаш всяко нещо хубаво. Някой вижда някое цвете, което обича, синичко. За тебе е направено синичкото цвете. Някой вижда червено. Червеното заради него Бог го е направил. Всички неща са съобразно стремежите на нашия ум, на нашето сърдце, на нашата душа, да предизвикат в нас импулс да работим. Другояче не бихме работили в света. Не сега вие да обещаете – понеже във вас има много обещания, вие сте обещавали, обещавали и сте отлагали. Не отлагайте онова, което сте обещали преди хиляди години. Не отлагайте вече вашите обещания. Тия обещания, дадени преди хиляди години, сте ги отлагали. Колко прераждания има, които сте отлагали и нищо не сте добили. Не отлагайте! Какво ще стане? Ще се подобрите. Какво ще стане? Ще възкръснете. Какво ще стане? Ще се осмисли животът ви. Какво ще стане? Всичките противоречия, които днес съществуват, ще изчезнат. Всичките противоречия ще се стопят, както снеговете и ледовете се топят при слънчевата светлина и топлина. Пролетно време всичките сухи неща окапват, опадат и новите листа ще израснат от Дървото на Живота. А всичките стари неща на Доброто и злото ще окапят, ще се явят новите листа, новите цветове, новите плодове, животът ще добие друг смисъл. Без Любов работите са трудни. Няма по-трудни работи. Без Любов мазоли има на краката, наранени са навсякъде. Вчера срещнах един наш брат тук, казва ми: “Аз се учих едно изкуство, доктор съм на едно нещо, зная как да лекувам мазолите на краката, майстор съм. Един ден ме заболя малкото пръстче на крака. Не е мазол, не зная как да го лекувам. Подул се кракът ми и обущата ми се различават”. Единият крак, гдето го боли е с плат, а другата – му е от кожа. Казва: “Аз съм майстор да лекувам, но не зная туй как се лекува”. Аз му обяснявам причините: “Станало е свиване на капилярните съдове, набрала се е много кръв, която не може да излезе. Трябва да се освободиш от тази, венозната кръв. Твоето сърдце е потиснато, трябва да туриш повече Любов. Този крак не го обичаш, после ще излизаш да се печеш на Слънце, 20-30 бани ще направиш, ще се печеш на Слънце. Ще туряш краката си в топла вода, ще правиш някои компреси ленени”. Аз виждам – всинца имате не мазоли, а някаква болка. Аз съм правил много опити, но съм правил един опит: държал съм едно правило, което искам и вие да го държите. Дойде някой, ми пише, че има нужда от 100, 200, 400, 2000, 3000 лева. Колкото иска, дам му ги. Имам два случая. Единият беше в Търново. Един идваше и ме безпокои постоянно. Дойде: “Дай ми пари, дай ми пари”. Казвам му: “Не искам да ме безпокоиш. Искай веднъж, нямам време да се занимавам с материални работи. Поискай ми наведнъж, ще ти дам. Няма да ми искаш всеки ден по 5-10 лева”. Иде той и трепери, казвам: “Колко ти трябват?” Казва: “Трябват ми 1500 лева”. Дадох му 1500 лева. Той си казва: “Защо не му поисках 10 000!” Един ден направих друго изключение. Пишат ми, че ми искат 500 лева. Нямах пари, изпращам по детето само 300 лева, 200-та останаха. След 2-3 месеца пак ми искат пари – 500 лева. В този случай турих една банкнота от 1000 лева и от там насетне не се явиха. Какво ще кажете? Има един пример с руския проповедник Иван Кронщадски. Идва една бедна рускиня при него, да го моли за помощ. Казва: “Нямам нищо. Като намеря пари, ще ти дам”. Умира един руски княз, той ходи да го погребва, турили 8000 рубли в един плик, запечатали и му ги дали. Иван Кронщадски взима плика и го дава на вдовицата. Тя като отпечатва плика, вижда 8000 рубли. Тя отива при него и му казва: “Тия пари са много, аз не искам толкова”. Той казва: “Те са за вас, толкоз Господ даде, вземете ги”.

Давайте онова, което Бог ви е дал; не давайте онова, което вие давате!

Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил

44-та лекция от Учителя, държана на 28.VII.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни