Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_08_15 Вечното благо15 август, 1943 г., Съборни беседи, София

София Съборни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 27 януари 2011 - 22:42

От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово,  1941 –1943
Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата "Вечното благо". Съборни беседи 1943 г.
Първо издание, София, 1944 г. (стар правопис)
Книгата за теглене PDF
Съдържание на томчето


От книгата "Вечното благо". Съборни беседи 1943 г.
Второ (фототипно издание), ИК "Сонита", 1997 г. (стар правопис)
Книгата за теглене PDF
Съдържание на томчето






Вечното благо


Размишление върху мисълта: Бог е вечният извор на живота.

В десета глава от Евангелието на Матея Христос обръща вниманието на учениците си върху онова, което им е нужно в живота. Така Той иска да ги освободи от излишни грижи и потреби.

В 12 глава от Марка Христос отговаря на въпроси, зададени от фарисеите и садукеите. Те остават учудени от отговорите на Христа, макар че не им понасяло.

Като изучават свещените книги, в които е описан живота на миналите поколения, хората виждат предразположението на човека към погрешки и опущения. Всички хора искат да угодят на Бога, че, като отидат на онзи свят, да живеят добре, да бъдат между ангели и светии. Ако искаш само да надзърнеш в онзи свят, да видиш, как живеят възвишените същества, това е лесна работа. То е все едно, да отидеш на театър, да видиш, как играят актьорите и да се върнеш у дома си. Обаче, това не е постижение. Има смисъл да отидеш на онзи свят, но да живееш както живеят възвишените същества, да се приобщиш към тях. Евреите разбраха буквално Писанието, поради което и до днес страдат. И до днес още тe носят последствията на своето криво разбиране за истинския живот. Не се живее по буквата на нещата. Буквата умъртвява, а Духът оживява.

Съвременните хора, християни или не, изпадат в погрешките на евреите. Днес християнски народи воюват помежду си. В името Божие те вършат неща, които не са угодни на Бога. Въпреки това, те казват, че, каквото става на земята, е в реда на нещата. Но да оставим настрана работите на външния свят. Ние нямаме право да съдим никого. Който е създал света, Той има право да съди. Защо воюват хората, това е тяхна работа; защо се върти земята, това е нейна работа; защо грее слънцето, това е негова работа; защо растат дърветата, това е тяхна работа; защо текат реките, това е тяхна работа; защо човек живее така, а не иначе, и това е негова работа. Ние нямаме право да се бъркаме в неща, които са далеч от нас.

Задачата на човека е да намери същественото в живота. – Кое е същественото? – Вътрешните прояви на живота, изявен чрез чувствата и мислите на човека. Казано е за човека, че Бог вдъхнал в ноздрите му дихание, и той станал жива душа, започнал да чувствува. Значи, първо се явили чувствата в човека, а после – мислите му. Като резултат на чувствата и мислите се явяват човешките постъпки. Щом чувствата и мислите на човека са прави, и постъпките му ще бъдат прави. Ще кажете, че, за да постъпва право, човек трябва да бъде учен. Не е така. Не всеки учен постъпва право. Важно е да мисли и чувствува право. Христос дава пример за лошия и недобросъвестен домоначалник, който ял и пил и не изпълнил волята на своя господар. Този домоначалник не управлявал мислите и чувствата си, както трябва. Той се разпуснал, заради което господарят му не останал доволен от него. На всеки човек е дадена задачата да бъде домоначалник на своите мисли и чувства, да ги направлява правилно. Но той яде и пие с тях и не изпълнява работата си добре. Така той измъчва ума, сърцето и душата си. След това се запитва: Какво ме очаква на онзи свят? – Скърцане със зъби.

Какво трябва да се прави, за да се наследи добър, чист живот? Всеки иска да живее добре, въпреки това, пренебрегва своя живот, а се интересува, кой как живее. Постоянно чувате да се казва, че някой не живее добре, не мисли и не чувствува право, не ходи ритмично. Така трябва да постъпва само онзи, който е изправил живота си. Но, който се изправил, той помага на хората и никого не съди. – Как трябва да ходи човек? – Това е въпрос от голямо значение. Не е безразлично, как стъпваш и как се движиш. Разумният свят държи сметка за всяка неправилно изразходвана енергия. На всяка изразходвана енергия отговаря известна придобивка. Следователно, човек има право да изразходва известно количество енергия, но срещу нея трябва да е спечелил или придобил нещо. Можеш да ходиш по театри, по концерти, но непременно трябва да придобиеш нещо. Така се оправдава употребената енергия. Ако нищо не придобиваш, ще те държат отговорен за енергията, която си изразходвал. За всичко в живота се плаща. Който не разбира този закон, сам се пита, защо работите му не вървят добре. – Много просто – правиш погрешки. Какво се иска от цигуларя, който свири в симфонически оркестър? – Чистота и точност в свиренето. Ако греши и не свири чисто, ще го изпъдят. Който живее в широкия свят, може да прави погрешки. Но ако се готви за Царството Божие, там не могат да го приемат. В Царството Божие приемат хора, които не грешат, които се отказали вече от слабостите на обикновения човек.

Някой критикува ближните си и се готви да влезе в Царството Божие. Това е невъзможно. Там критиката е абсолютно изключена. Той критикува своя ближен, но сам не знае, как да постъпва. Ако го поставят на мястото на неговия ближен, и той ще направи същите погрешки, а някога и по-големи от него. Разговарят се двама приятели. Единият пита другия: Защо се подхлъзна? – Не можах да се задържа. – Защо не можа да се задържиш? – Наклонът беше голям. Хванах се, но наклонът ме повлече. – Слабохарактерен си, затова не издържа. – Покажи ми, как да се държа. Какво става в края на краищата? Онзи, който морализира приятеля си, стъпва на наклонената площ, но веднага се подхлъзва и пада по-лошо от първия. И това е естествено. Кой обикновен човек, хвърлен в гореща вода, не се изгорил? Ще кажете, че внимание се изисква. Колкото и да си внимателен, горещата вода ще те изгори. Някои хора са крайно внимателни, но, въпреки това, са изгаряли крака, ръката си с гореща вода. Важно е, какво да се прави против изгореното. Най-напред трябва да се намаже с кисело мляко.

Да се върнем към същественото. Кое е същественото в живота? – Служенето на Бога. Да служиш на Бога, това значи, да си готов на всякакви жертви за любовта. Кой човек би напуснал нощем топлото си легло, за да отиде да помогне на някой страдащ? Той ще се върти на една, на друга страна в леглото си и ще отложи излизането си за другия ден под предлог, че времето не е хубаво, че не е разположен и др. Той говори за служене на Бога, за любов към ближния, а не е готов на най-малката жертва. Това не е служене, не е любов. Като не иска да изпълни Божията воля, човек казва: Тази работа не е за мене. – Коя работа е за тебе? Мъжът се отказва от своето предназначение; жената се отказва от своето предназначение, децата – също и, в края на краищата, всички са. недоволни от живота си. Мъж, който не може да въздействува на жена си със своя ум, не е на мястото си; жена, която не може да въздействува на мъжа си със своето сърце, също не е на мястото си. И най-после, ако майката и бащата не могат да въздействуват с ума и сърцето си на своите деца, те не са на мястото си. Не е майка, нито баща онзи, който само ражда децата си, без да може да им въздейства. Това раждане е подобно на излюпването на яйца в инкубаторите. Пиленцата се излюпват, но майка нямат. Следователно, не е лесно да родиш дете; не е лесно да родиш една светла мисъл, едно светло чувство или една възвишена постъпка. Раждането подразбира минаване през големи изпитания и страдания. Мнозина се питат, защо трябва човек да страда. На този въпрос се поставя друг: Защо пък да не страда? Да се задава такъв въпрос, това значи, да питате, защо човек трябва да диша, да яде, да пие вода. Не може ли да живее без въздух, без вода и храна? Който иска да живее без въздух, без вода и храна, да отиде в другия свят, дето престава и дишането, и храненето. Обаче, докато е на земята, човек диша, пие вода и се храни. Няма по-голямо благо за човека от това, да възприема светлина, въздух, вода и храна. Животът на земята без ядене е цял ад. Значи, раят на земята се крие в яденето. Когато някое възвишено същество иска да види земния рай, то слиза между хората, във време на ядене. Ако иска да види небесния рай, човек се качва на небето в момент, когато тамошните жители ядат.

И тъй, човек трябва да има ясна представа за храненето. Велико нещо е да ядеш от храната, която Бог е приготвил за човека отпреди хиляди години. Още при създаването на човека, у Бога възникнала идеята за неговото хранене. Да се храниш, това подразбира да възприемаш Божествения живот. Да възприемаш Божествения живот, това значи, да се храниш със светлина, въздух, вода и хляб. Човек трябва да има свещено отношение към светлината, въздуха, водата и хляба, да ги разбира. Не е достатъчно да отвориш очите си и да кажеш, че около тебе е светло; не е достатъчно да разшириш дробовете си и да поемеш въздух; не е достатъчно да пиеш вода, да ядеш хляб и да кажеш, че си задоволил жаждата и глада си. Това е механическо отнасяне към нещата. Ти ще използваш разумно благата на живота, само когато ги приемаш съзнателно и с любов. Иначе, ще виждаш светлината около себе си, но ще живееш в тъмнина; ще дишаш въздух, и пак ще се задушаваш; ще пиеш вода, и все жаден ще ходиш; ще ядеш вкусни ястия, но, въпреки това, ще остаряваш. Възприемайте всичко с любов. Само така ще се ползвате от Божието благословение. Вършете всичко с любов. Любовта трябва да присътствува във всяка мисъл, във всяко чувство и всяка постъпка. При любовта плодовете зреят и сладки стават; без любов плодовете остават зелени и горчиви. При любовта водата тече и върши работа; вън от любовта, водата престава да тече, хваща жабуняк и се вмирисва. Дето е любовта, там има хармония и красота. Вън от любовта, хората се критикуват, сърдят се, плачат, страдат, и животът им се обезсмисля. Дето е любовта, там е раят. В безлюбието пък е адът. В рая цари законът на свободата и любовта, а в ада – законът на ограничението, насилието и безлюбието. На вратата на ада виси надпис: Тук управляват силните. Следователно, ако мислиш, че силата ще ти помага, знай, че всякога ще се намери по-силен от тебе. В рая, силният слугува на слабия по любов; в ада, слабият слугува на силния по принуждение.

Какво означава слугуването? – Да слугуваш, това значи, да изпълняваш разумно закона на любовта. Лесно се говори за служенето, но трябва да знаеш, как да служиш. Как ще кърми майката новороденото си дете, ако няма мляко? Значи, служителят трябва да има мляко, храна, с която да подържа живота на онези, на които служи. Това означава стихът: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. Ще кажете, че има нещо противоречиво в този стих. Защо детето може да се храни с млякото на майка си, а възрастният не може да се храни с плътта и кръвта на Христа? Каквото представя майчиното мляко за детето, такова е Христовата плът и кръв за Неговите последователи. Плътта и кръвта на Христа представят Божието Слово. Затова Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога”. Казано е още в Евангелието: „Всичко, каквото искате, ще ви се даде. Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето; каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето. Ако кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести”. Всичко това е възможно, когато се върши в името Божие, когато прилагате Божието Слово. – Може ли да се местят планини? – Планината символизира известна мъчнотия. Защо, в името Божие, да не преместиш мъчнотията от пътя си и да продължиш свободно движението си?

Голямо изкуство е да знае човек да мести мъчнотиите и изпитанията си. За да се справят с мъчнотиите си, религиозният си служи с вярата, а ученият – със знанието си. Но за това са нужни силна вяра и голямо знание. Един беден, религиозен човек постоянно се молил на Бога да се подобри животът му по някакъв начин. Макар и беден, той бил доволен от положението си, но жена му постоянно го ругаела, натяквала му за вярата и упованието му в Бога и казвала: Каква полза имаш от вярата си в Бога? Виж, съседите не вярват в Бога, не правят добрини, но всеки ден животът им се подобрява: хамбарите им са пълни, говедата се увеличават, парите – също. Дотегнало на бедния човек да слуша укорите на жена си, но пак не роптаел. Случило се, че най-богатият му съсед заболял и бил на смъртно легло – никой не могъл да му помогне. Бог внушил на бедния човек, да вземе 20 върбови листа, да ги свари и да даде на болния си съсед да пие, с условие, да го възнагради щедро. Ако му плати добре, ще оздравее; иначе, ще отиде на онзи свят. Бедният съсед изпълнил съвета на Господа и се явил при болния с готово лекарство. Той предал думите на Господа, както му било внушено. Богатият, доволен от щастливия случай, казал на съседа си: Приятелю, давам ти 200000 лева. Ако е нужно, ще ти дам двойно. – Достатъчно ми са 200000 – отговорил бедният и скромен съсед. Болният пил от лекарството, и след няколко деня здравето му се подобрило.

Ще кажете, че бедният си послужил с изнудване. Това не е изнудване, но метод, чрез който богатият се учи да разтваря сърцето си. Ако е въпрос за изнудване, всички съвременни хора си служат с насилие, пред което съзнателно затварят очите си, да не виждат и разбират. На кого принадлежи златото в света? На кого принадлежи житото? На кого принадлежат всички блага в живота? Всичко принадлежи на възвишените, на разумните същества, които работят с името на Бога. Въпреки това, хората взимат тези блага и разполагат с тях, както намират за добре. С тяхното злато се вършат големи престъпления. Американците, които минават за умен народ, преди години, в голямото изобилие на жито, решили да си служат с жито, вместо с въглища. Те намерили, че при това плодородие, житото ще замести въглищата за индустриални цели. Ако това е станало, не е ли насилие? Житото е дадено за храна на хората, а не за гориво.

Всеки народ има известно неразбиране на Божия закон, поради което носи последствията. Мнозина злоупотребяват с житото. Ако са производители, искат да го продават скъпо, да печелят. Ако са купувачи, искат да го купуват евтино, със същото желание – да печелят. Не е позволено да се злоупотребява с житото. Продай го на цена, която да посрещне разходите и труда ти. Купи го на цена, която да не ощети производителя. Голямото плодородие се дължи не толкова на външните условия, колкото на вътрешните. Като съедините външните и вътрешните благоприятни условия, изобилието ще бъде още по-голямо. Днес земеделецът се оплаква от лоша година, от неплодородие и т.н. – Защо? – Защото работата му е без любов. Той оре нивата си без любов: бие воловете си, кара се с работниците си, с жена си и децата си. Той жънал, млял житото си пак без любов. Фурнаджията месил и пекъл хляба без любов. Какво може да даде такъв хляб? Направете опит да посеете един декар земя с жито, но през всичкото време да работите с любов: да разорете земята, да посеете и ожънете житото с любов; да го смелите на воденицата с любов; да го омесите и опечете с любов. Яжте след това този хляб и ще видите, какъв ще бъде резултатът. През всичкото време на работата си да не кажете една лоша дума, да не отправите един лош поглед, да не допуснете една лоша мисъл, или лошо чувство. Това значи, да работи човек с любов.

Кое е отличителното качество на добрия човек? Как се познава, кой живее добре и кой води лош живот? На това вие сами ще отговорите. Важно е, че Бог благославя всеки, който прави добро. Ето, тази година българите направиха едно добро, заради което им се даде голямо плодородие. Какво е това добро, няма да кажа, да не се съблазнят. Ако продължават да правят добрини, в бъдеще ги очаква по-голямо благословение. Ако не живеят добре, всичките блага ще им се отнемат. У Бога няма лицеприятие. Всеки човек, религиозен или светски, трябва да се отличава поне с едно добро качество. Светският човек е откровен, готов да признае погрешката си. Когато е трезв, той е затворен в себе си. Като се напие, става откровен. Срещам един пиян, който се клати по улицата, спира ме за момент и казва: Господине, виж, как съм се напил като магаре. – Имаш грешка, магарето не се напива, защото пие само чиста, хубава вода. Ако вървиш след него, ще научиш, къде се намира най-хубавата вода. Ти пиеш от бъчвите на кръчмарите, затова се напиваш. – Виж, господине, Господ, ме създал човек, с достойнство, пък аз ходя да меря улиците, да падам и ставам по тях. Какво да правя, за да се освободя от тази слабост? Цели 20 години служа на виното. Искам да се освободя от този господар, но той ме яхнал здраво, кара ме да пия, а после ми се подиграва. Аз падам, удрям глава си, а той стои настрана и се подсмива. – От тебе зависи да напуснеш този господар. Ако имаш искрено желание да се освободиш от него, аз ще ти помогна, ще те науча да пиеш чиста вода, вместо вино.

Често хората се гневят и дават ход на гнева в себе си да се прояви. Така те развалят доброто си разположение. Тъкмо дошъл някой възвишен дух у тях, създал им добро разположение и условия за работа, и той се разгневил, започне да вика, да се сърди и загубва доброто, което придобил. Защо да не се въздържа? Посети ли те любовта, бъди внимателен да не я изгубиш. Един млад българин се оженил, но работите му не вървели добре. Заплатата му била малка, едва се прехранвали. Родило му се детенце. Той се чудел, отде ще вземе пари да го кръсти. На другия ден, като отивал на работа, намерил на земята сто лева. Взел ги и се зарадвал, че ще си помогне с тях, да кръсти детето си. Тогава сто лева бяха много пари. Не се минало много, директорът го повишил. От ден на ден работите му тръгнали напред, положението му се подобрило. Така продължавало шест години. Един ден той се провинил в нещо, направил някаква погрешка. Скоро детето му заболяло и умряло. След това го уволнили от работата му, и всичко тръгнало назад. – Защо? – Той сгрешил по отношение на любовта. Следователно, бъдете внимателни към любовта. Когато ви посети, тя носи големи блага и благословения. Направите ли някаква погрешка към нея, тя веднага ще ви напусне. Щом загубите любовта, загубвате и благата, които тя носи. Като знаете това, не се отказвайте от любовта.

Време е вече хората да приемат любовта и да влязат в новия живот. Земята излиза от 13-та сфера, в която е била досега – сфера на изпитания и страдания, на нещастия и мъчнотии. В бъдеще няма да дохождат лоши хора на земята, няма условия за тях. Те ще изчезнат така, както са изчезнали големите допотопни животни. Казано е в Писанието: „Кротките ще наследят земята”. Колко от сегашните хора са кандидати за това наследство? Малко хора са готови да наследят земята. Много цигулари има днес, но малцина могат да участвуват в симфонически оркестър. Много християни има на земята, но малцина свирят в симфоничния оркестър на живота. Не е лесно да свириш по всичките правила на новата музика. Време е всеки да направи опит, да прояви изкуството, силата и умението си в свирене, в правене на добро.

Преди години пътувах с параход, връщах се в България. До мене седеше едно младо момиче, добре облечено, а до него – един апаш, който дебнеше да го обере. Тъкмо се приготви да бръкне в джоба, аз го погледна и му се заканя. Той видя, че го разбирам, и се отказа от намерението си. Аз се загледах някъде. В това време апашът си помисли, че съм го забравил, и пак се приготви да бръкне в джоба на момичето, но аз го погледнах в очите и му се заканих. Той си даде вид, че няма лошо намерение. Като видя, че аз постоянно го следя, той си помисли, че съм по-голям майстор от него, и се отказа от мисълта си да обере младото момиче. Пак го погледнах и мислено му казах: Ако си тръгнал да обираш хората, иди поне при някой голям богаташ. Като го обереш, ще има и за тебе, и за него. Какво ще вземеш от това момиче? То едва има за себе си. Следователно, ако си апаш, трябва да знаеш, къде да отидеш и кого да обереш. Ако си пророк или гадател, кажи на човека, какво му липсва. Някой отива при гадател, да му каже, кога ще се ожени, ще бъде ли щастлив и т.н. Това е човешка работа. Кажи на човека, какво му недостига, да знае, как и върху какво да работи. Ако съм гадател, ето какво ще кажа на съвременните хора; Сърцата ви са студени, а умовете ви са в тъмнина. – Защо? – Защото сърцата ви са затворени за Божията Любов, а умовете ви за Божията Мъдрост и светлина. Каква любов е тази, която днес топли, а утре смразява човека? Дойде един млад момък в дома ви, приемате го добре, но той отвлича дъщеря ви. Тя напуща дома си и бяга с младия момък, който ѝ говори за любов. След една година тя напуща дома на своя възлюбен и се връща пак при вас. Това не е любов.

Често идат при мене да ме питат, от Бога ли съм изпратен, или не. От Бога съм изпратен. Не само аз, но всички хора сме изпратени от Бога. В това няма съмнение. Важно е, обаче, дали вършим Божията воля. България, например, изпраща свой посланик в някоя държава, да я представя. Че е посланик, никой не се съмнява, но важно е, дали той върши необходимото, за да бъде в услуга на своята държава. Някой минава за добър човек, но важно е, дали, като учител, е добър. Способният учител се издига пред своите ученици. Хората нямат още ясна представа за Бога и за отношенията си към Него, затова мислят, че могат да живеят, както разбират. Не е така. Ако растението, рибата, птицата, млекопитаещото живеят, както разбират, имат право на това. Но на човека не е позволено да живее, както разбира. Ако дядо ти е бил пияница, и ти вървиш по неговия път, не може да се оправдаваш, че така разбираш живота. Преди всичко, това не е твое разбиране. Право разбиране има само свободният човек. Свободен е онзи, на когото умът, сърцето, душата и духът са свободни.

Свободата на човека се определя от прилагане на любовта, мъдростта и истината. Тъй щото, ако си българин, ти трябва да бъдеш свободен, да прилагаш великите Божии закони и добродетели. България има нужда от добри, умни и справедливи майки и бащи, учители и свещеници, чиновници, управници. Отде ще дойдат тези българи? От чужбина ли? Пак от България, но те трябва да се приготвят. Българският народ трябва да започне съзнателна работа, да приготви истински музиканти, писатели, учени, художници, поети. Българите трябва да бъдат носители на Божията Любов.

Има два вида хора на земята: едните са носители на любовта, а другите – носители на безлюбието; носители на светлината и носители на тъмнината; носители на правдата и носители на неправдата. От прилагането на едното или на другото се определят резултатите. Сегашните войни, смутове и безпорядък се дължат на прилагането на безлюбието, на тъмнината и неправдата. Това се дължи на миналото на човечеството. Сега е краят на века, или, според индусите, ликвидиране на човешката карма. Дошло е време да се платят всички полици. Никакво отлагане на дълговете не се позволява. Щом се платят дълговете, човешките умове и сърца ще се обновят. – Остаряхме вече не можем повече да работим. – Сега, именно, сте за работа. Сега трябва да възприемете новата светлина и топлина, които ще повдигнат умовете и сърцата ви. – Не мога сам да се повдигна, трябва да имам добра жена и добри деца, да ми помагат. – Според мене, добрата жена, добрите приятели, в едно отношение, спъват човека. Добрата жена задоволява всичките нужди на мъжа си, а добрите приятели ядат и пият с него по цели дни, докато го опропастят. Добре е понякога жената и приятелите на човека да бъдат лоши, да държат мисълта му постоянно нащрек. Така той ще се научи да работи, да влага ума, сърцето и волята си в действие.

Мнозина говорят за нови идеи, за нови хора. – Как се изявява новият човек? – Във вътрешните възможности, които се крият в него. Не е важно да има човек много знания; важно е да прилага това, което знае. Една баба ми разказваше: Не зная, синко, какво става с мене. Не съм учена, нямам знания, а като туря ръцете си върху някой болен, след няколко часа той оздравява. Каквото и да го боли – глава, гърди, корем, крак или ръка, достатъчно е да го пипна на болното място, за да мине болката му. И аз не зная, как лекувам хората. Пари от никого не взимам. Ако някой ми даде нещо доброволно, от любов, приемам го с благодарност. Ако не ми даде, и за това благодаря. Който не вярва в този начин на лекуване, търси лекар. И това е добре, но ако няма лекар, по-добре да се остави на лекуването на някой напреднал брат или сестра, да положи ръцете си върху него и да го излекува.

И тъй, помнете: без любов животът е мъчение; с любов животът е рай и блаженство. Дето е любовта, там всичко е приятно. Ако любовта е и у вас, българите, трябва ли да се безпокоите и смущавате? Вижте, колко е хубав днешният ден! Вие гледате слънцето, радвате му се, но се питате: Дали няма да дойдат аероплани отгоре, да ни очукат? – От вас зависи. Ако дадете място на любовта в себе си, никой няма да посегне върху вас; ако не приемете любовта, ще ви бият. Значи, бият обикновено хората на безлюбието. Днес се бият християнски народи, защото нямат любов помежду си. Не могат ли да се обърнат към Господа, да приложат любовта? При това, днес се бият умни хора. – Защо се бият съвременните народи? – Това е тяхна работа, те носят отговорността за това, което правят. Някой мисли, че се обърнал към Бога, а продължава да се бие с ближните си. Кой човек е извършил Божията воля, както трябва? Кой е свирил на хората безкористно, без да мисли за плащане? Всеки излиза на сцената да свири, но има пред вид, колко ще му платят. Някой обича някого, но има пред вид, какво е направил този човек за него. – Това не е важно. Първо ти трябва да се научиш да обичаш, а после – другите да те обичат. Един млад човек разправяше, че преди да се влюби, бил голям побойник: биел по-малките си братя и сестри. Като се влюбил, престанал да бие. – Възможно ли е това? – За онзи, който знае да свири, всичко е възможно.

Един българин обичал да проповядва за Господа. Дето отивал, все проповядвал. Като го слушали само да говори, казвали му: Това всеки знае. Я се впрегни на работа, да те видим, как работиш. Той извадил цигулката си и започнал да пее и да свири. – Всички се захласнали в него. Като свършил, казали: Този човек заслужава да го нагостим. Нахранили го добре и го поканили и друг път да им пее и свири. Това е любов. Който не знае да пее и да свири, няма любов в себе си.

Какво прави младата мома, като се влюби? – Започва да пее. Щом изгуби любовта, тя млъква, не се чува вече гласът ѝ. Значи, първият признак, по който познаваме присъствието на любовта, е пението. За това е казано: „Който пее, зло не мисли". Любещият има отличителни белези. Ако хванеш ръката му, ще усетиш приятна, мека топлина. Същевременно той се разширява и физически, и психически. Ако измерите ръката или врата му, преди да прояви любовта си и след като я прояви, ще забележите известно разширяване. От лицето на любещия излиза светлина. Той е свързан с разумната природа. Да любиш, това значи, да разполагаш с капитала на цялата природа. Любещият се ползва от живота на всички хора. Тази е причината, дето той лесно решава задачите си и лесно се справя с мъчнотиите.

Какво се иска от съвременните хора? – Да приложат любовта към всички живи същества, от най-малките до най-големите. Който люби, има еднакви отношения и към растенията, и към хората. Той познава нуждите на всички същества и на време им се притича на помощ. Растението се нуждае от добра почва и вода. Ако не го поливаш, то изсъхва скоро. На същото основание казвам: Живот, който не се полива от любовта, е изложен на страдание. Ум, който не се полива от любовта, е изложен на ограничения и заблуждения. Душа, лишена от любов, е осъдена на страдание и смърт. Единственото нещо, което прави човека безсмъртен, е любовта. Тя е причина да дойде човек на земята. Следователно, изучавайте любовта във всичките ѝ прояви, като започнете от материалната и дойдете до Божествената. Всяка постъпка, в която участвува любовта, внася благодарност и доволство в човека. Кой болен няма да благодари на онзи, който го излекувал? Кой няма да благодари на лекаря, който наместил счупения му крак? Какво ще бъде положението на онзи, когото бесят, ако го свалите от въжето и му подарите живота? Той ще заживее нов живот и ще ви остане благодарен за вечни времена. Мислите ли, че, ако влезете в един дом и внесете мир и съгласие между членовете, няма да ви благодарят? Ако хората се нуждаят едни от други и взаимно си помагат, защо трябва да съществуват раздори, несъгласия и огорчения? Хората ли създадоха земята, че я делят помежду си? Бог създаде и небето, и земята.

Следователно, хората трябва да изпълняват Божиите закони, които са написани в техните умове, сърца и души. Който изпълнява Божиите закони, лесно ще изпълни и човешките. Който не изпълнява Божиите закони, сам се натъква на противоречия и мъчнотии. Какво иска съвременният човек? Ако иска земя, достатъчно има. Не го ли задоволи земята, да отиде на Луната, на Юпитер, на Венера, дето има големи пространства. Защо да нямаме доверие в Бога, Който ни изпратил на земята? Щом живеем и се движим в Него, Той има пред вид нашите нужди и ги задоволява. Защо тогава да не Му служим с любов и доверие? Защо да не сме готови да се жертвуваме за Него поне дотолкова, доколкото мъжът се жертвува за жената, жената за мъжа, родителите за децата? Ако всички хора се жертвуват за Бога, за великата любов, трудните въпроси щяха лесно да се разрешат.

Човешкият живот е временен. Следователно, и благата, към които хората се стремят, са временни. Има вечни блага, но те са в самия човек. Въпреки това, всеки се стреми към онова, което днес може да придобие. Малцина мислят за бъдещето, което им носи вечните блага. Какво е положението на войника, който отива на бойното поле? Какво е положението на майката, на която децата умират едно след друго? Какви блага я очакват? Всички хора страдат, търсят причината за страданията си, но и да намерят причината, мъчно се изправят. За всяко нещо има причина. Често децата умират от омраза. Бащата се влюби в друга жена, която влиза в стълкновение с първата му жена. Ако двете жени не се примирят, децата на първата започват едно след друго да умират. Ще кажете, че този мъж постъпил честно, развел се с жена си и се оженил за втората. Това, обаче, не примирява двете жени. След време мъжът може да се влюби в трета жена и да изневери на втората. Тогава ще се яви омраза между втората и третата жена, и ще започнат да умират децата на втората. Не е позволено да се злоупотребява с любовта. За да не се изопачава любовта, преди всичко, човек трябва да обича Бога. И тогава любовта към Единния ще бъде любов към всички. И любовта към всички ще бъде любов към Единния. Не изхожда ли от любовта към Бога, човек става разточителен в любовта си. И, в края на краищата, той започва да се страхува от хората, да се ръководи от общественото мнение. Той не иска да знае, какво мисли Бог за него, но има пред вид мнението на обществото и на хората. Всеки иска да си поживее, както разбира, а после да става с него, каквото е определено. Ако умре, да умре, но поне да си е поживял.

Какво представя смъртта? Знаете ли, какво значи да умреш? Ще кажеш, че като умреш, ще те заровят, и всичко се свършва с тебе. Не е така. Тялото ти ще се разложи, наистина, ти ще престанеш да дишаш, но ще запазиш съзнанието си: ще чуваш всичко, което става около тебе, ще се мъчиш и ще обикаляш гроба си, без да можеш да се отделиш от него. Помнете: човек не е дошъл на земята да се удоволствува само, но да учи, да твори, да приема и предава Божията Любов. Каже ли някой, че не може да обича, той не говори истината. Истински човек е този, който възприема и предава любовта. Пазете се да не изгубите доверието на Онзи, Който ни е изпратил на земята. Бог гледа еднакво на всички същества. На всички дава свобода да се проявят, както те разбират. Той оставя всеки сам да понесе последствията на своя живот. Ако е живял добре, ще понесе последствията на доброто; ако е живял лошо, ще понесе последствията на злото. Кой каквото е посял, това ще пожъне. На лошия човек казва: Промени живота си. На добрия казва: Следвай този път и върви напред. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога”. Христос дойде на земята, когато светът беше пълен с езически идеи. Въпреки това, Той проповядваше Словото Божие, проповядваше любовта, с единственото желание да освободи човешките умове от заблужденията, да внесе светлина в тях, да ги просвети. Съвременните християни са сравнително по-свободни от езичниците, на които Христос проповядваше. Сегашната свобода на хората се дължи на християнството, на християнските майки и бащи. Трябва ли човечеството да спре дотук? Защо съвременните хора не работят върху сърцето си, да придобият истинската любов, която да ги освободи напълно от езичеството? Любовта е в състояние да преобрази света. Мислете върху любовта, работете с нея, за да подобрите живота си.

Мнозина се оплакват от страданията си, от беднотията и търсят начин да се освободят, да заживеят добре. Само любовта може да освободи човека от страданията и сиромашията. Ако си беден и нямаш никаква работа, събирай костилки от праскови, зарзали, сливи и започни да ги садиш. След няколко години ще израснат хиляди плодни дървета, които ще те направят богат. Посаждай семена и костилки от плодни дървета, но с любов. Ако не можеш да направиш това, напълни една стомна с чиста, прясна вода и започни да посещаваш улиците, по които се разхождат богатите хора. Като ожаднеят, те ще поискат вода, да уталожат жаждата си. Предлагай вода на всички жадни, без да очакваш нещо от тях. Като останат доволни от тебе, те сами ще те възнаградят. Прави всичко с любов и не мисли за възнаграждението. Любовта ще ти проправи пътя. Тя разполага с много методи, чрез които човек може да подобри живота си. Снахата се оплаква от свекърва си. – Защо се оплаква? – Защото не се отнасяла към нея с любов. Нека снахата приложи любовта към свекърва си. Как ще я приложи? Като ѝ готви, като пере дрехите ѝ с любов. Вместо да мачка дрехите ѝ и да я нарича изедница, нека пере спокойно, като през всичкото време мисли добро за свекърва си. Защо снахата да не гледа на свекърва си като на своя майка? Щом обича сина ѝ, защо да не обича онази, която го е родила? Чудно е, как можеш да обичаш ябълки или круши, а да не обичаш дървото, което ги родило ! Ще кажете, че свекървата и свекърът са лоши. Не е така. Всяко дърво, което ражда добри плодове, е добро. Отглеждайте дървото с любов, за да бъдат плодовете му добри. Христос казва: „Който не влиза през вратата на любовта, е крадец и разбойник”. Който е дошъл на земята и не служи на Бога, той е крадец и разбойник. Който служи на Бога, той е добър човек.

Желая ви да бъдете служители на любовта. Прилагайте любовта в най-малките работи. Ако имате своя земя, садете в нея различни плодни дървета. Ако нямате своя земя, садете в чужди ниви и градини. Важно е да се занимавате с плодните дървета. Като изгрява слънцето, изпейте си по една песен, или изсвирете нещо на цигулката или на пиано. Добре е също, след изгрев слънце, да отидете на някой чист извор, да си донесете прясна вода. Не съжалявайте, че ще изгубите малко време. Трудът ви ще се възнагради. Носенето на вода обновява и укрепва човешкия организъм. Ще кажете, че идат старини и трябва да пазите силите си. Дето е любовта, там старост не съществува. Старостта подразбира безлюбие. Казано е в Писанието: „Който очаква любовта, ще се обнови”. Обновяването има отношение към възкресението. Да възкръснеш, това значи, да влезеш в Царството Божие. Който живее в Царството Божие, той е готов да реализира всичко, което Бог е вложил в него. Ако музикалното чувство е добре развито в човека, той ще работи в музиката и ще се прояви като музикант. Значи, музикантът ще служи на Бога чрез музиката, художникът – чрез художеството, земеделецът – чрез земята. Докато е на земята, човек ще служи на Бога с всички средства и методи, които земният живот му дава.

Идат нови времена, нови условия, нов живот. – За кого? – За добрите хора. Само добрите и любещите хора имат бъдеще. Само те имат добри условия. За лошите хора и за онези, които живеят в безлюбието, няма бъдеще, няма добри условия. Това е закон, който сами ще опитате. Който иска да смекчи съдбата си и да избегне от закона на кармата, трябва да приложи доброволно любовта, а не насилствено. Любовта освобождава човека от всички мъчнотии и страдания, от всички противоречия и заблуждения. Достатъчно е гъсеницата да се превърне на пеперуда, за да се освободи от мъчнотиите си. Пеперудата се храни с чиста, хубава храна. Ето защо, прилагайте любовта и вървете напред.

Какво представя любовта? За някои любовта е празна работа, нищо не дава. Не е така. Любовта е мощна сила. Ако човекът на любовта мине покрай болния и отправи погледа си към него, болестта веднага ще го напусне. Ако любещият мине покрай просяк, на когото чинийката е празна, достатъчно е мислено да се наведе и му даде една монета, за да направят същото всички минувачи. Който мине покрай просяка, ще се наведе и ще му тури известна сума в чинийката. В един-два часа чинийката ще бъде пълна с пари. Съзнателно, или несъзнателно, хората вървят по стъпките на любещите и им подражават. Като знаете това, прилагайте любовта смело и непрестанно. На онзи, който прилага любовта, косъм от главата му не пада без Божията воля. Така е казал Христос. От този стих се вижда, че косъмът представя нещо ценно.

Един руски княз се оженил за млада, красива графиня. Той носел само княжеската титла, но пари нямал – изпаднал княз. Жена му била крайно суетна и взискателна. Тя искала да живее богато, в голям разкош, задоволена във всичките си желания. Понеже я обичал, князът искал да задоволи желанията ѝ. Като окултист, той бил във връзка с едно общество на гноми, към които се обърнал за съвет, как да си достави повече пари, да задоволи желанията на жена си. Те му казали, че ще му дават по една торба злато срещу десет косъма от главата му. Князът се зарадвал, приел задължението и подписал договора. Почти всяка седмица получавал една торба злато, срещу която давал по десет косъма. Седмиците вървели една след друга, и главата на княза постепенно оголявала. Един ден гномите го посрещнали с думите: Договорът е вече безсилен. – Защо? – Защото главата ти е вече съвсем гола, нямаш нито един косъм на нея. Обезсърчен и отчаян, той се върнал при жена си с оголяла глава и без пет пари в джоба си.

Какво представят космите? – Антени, чрез които човек се съобщава с Божествения свят. Докато главата ти е покрита с косми, ти си щастлив, защото имаш връзка с възвишените същества. Щом главата ти оголее, нещастия и страдания те сполетяват – връзката ти с възвишените същества се прекъсва. Човек е доволен, радостен, докато радиото му работи. Щом се развали радиото му, той става недоволен и скръбен.

Желая ви, тази година да приложите доброволно любовта. При каквито условия да се намирате, както да ви приемат хората, приложете любовта. Когато учениците на Христа ходели по градовете да проповядват, на много места не ги приемали. Те казвали на Христа: „Учителю, прати огън от небето, да накаже онези, които не ни приемат”. Христос им отговорил: „Син человечески дойде да помогне на хората в името на любовта, а не да ги погуби”. Сега и на вас казвам: Прилагайте любовта, без да очаквате нещо от Бога и от хората. Всеки има поне по една дарба в себе си, на която може да разчита. Разчитайте на доброто, което Бог е вложил във вас. То ще даде своя плод. Въпреки това, хората са недоволни от живота си и са в постоянно противоречие с Бога. Но Бог е решил да ги примири със себе си и да оправи света по начин, какъвто никой не предполага. Засега хората оправят света, по стария начин. Бог се заел вече да оправи света, но по нов начин – чрез любовта. Затова е казано в Писанието: „Които чуят гласа на Бога, ще оживеят, ще станат и ще възкръснат". Когато дойде любовта в света, Бог ще тури нов ред и порядък между хората; недоразуменията и кръвопролитията ще престанат – навсякъде ще има изобилие: жито, плодове, храни. Майките ще раждат най-много по две деца: момче и момиче. Учителите ще имат най-много по двама ученика: един ученик и една ученичка.

Помнете: Единствената сила, която може да оправи света, е любовта. Тя иде вече. Дали вярвате в това, или не, не е важно. Който е създал света, Той ще го оправи. Той е обещал да изпрати любовта си между хората и ще изпълни обещанието си. Каквото е казал, ще го изпълни. В Неговите обещания няма обратни решения. Бъдещето е на Бога. Той ще посети добрите хора, като изпълни душите и сърцата им със своята любов. От памтивека Бог е посещавал хората с любовта си, но те не са я приемали. Нека всеки си каже: Господи, съзнах погрешката си. Любовта Ти дойде при мене, но не я приех, поради което останах назад в пътя си. Реших вече да я приема и приложа. Посети ме, Господи, пак. Готов съм да изпълня Твоята воля и да приложа любовта.

1. Беседа от Учителя, държана на 15 август, 1943г. 5ч. с. София. – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни