Jump to content

БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО


Recommended Posts

БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО

Доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа. Следователно, който има Дух, ще има плода на Духа – Любовта, а който има Любов, ще има Добро. Дето има Любов, има Добро; дето няма Любов, няма Добро в света. Следователно не може да вършим Добро, без да има Любов; не може да се заемем за Доброто, без да имаме Дух. Тъй разбирам нещата. Всеки от вас може да провери този закон вътре в себе си. И тъй, ние ще приемем тези три положения: Духът, това е първото проявление на БОГА в света, т.е. изявлението на БОГА, това е Духът. Второто изявление на БОГА, това е Любовта. Третото изявление на БОГА, това е доброто, плодът на Духа.

“Законът на съвършенството”, стр. 71-72; 12

 

Духът това е законът на Божествената Любов. Плодът на Духа е Любовта.

“Път на избавление”, стр. 167; 183

 

Има начини, чрез които може да се превърне Любовта във вяра, и след като се превърне и дойде Истината, вярата ще се превърне в знание, а като дойде знанието, ще дойде разумното Слово, ще дойде светлината. А дойде ли тя във физическия свят, ще ви помогне. Защото има две течения: когато дойде Божията Любов отгоре, непременно ще дойде противоположното течение отдолу. И следователно, според тази наука, която поддържаме, има две течения: едното от Безграничното, което постоянно се смалява и слиза към човека; а другото, както съвременната наука казва, човек е произлязъл от малка микроскопична клетка. Едното – малкото течение, което се възраства, става велико, а другото – великото, става малко. Тия две течения като дойдат в съприкосновение, в туй вътрешно налягане, тогава – който разбира този закон – се зараждат всички велики добродетели и способности на човешката душа.

“Христа разпет”, стр. 250; 14

 

Едно обяснение върху Духа. Духът – това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон, само еднородните нишки дават сила. Силата – това е пътят в живата Природа, чрез който път идват всичките Божии блага.

“24 август, понеделник”, стр. 6; 37

 

Велико е само това, което остава необяснено! Съзнава се без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон, не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта.

“Двете течения”, стр. 20; 22

 

Всяко неразбиране на нещо създава противоречие. Когато говоря за този закон, мнозина мислят, че той е Божи закон. Едно трябва да се знае: великата основа на света, от която ние произлизаме, и Великата същина на живота са неизменни. Същината, от която произлиза нашият ум, не може да се измени. И законите, които ръководят нашите мисли, също са неизменни. Аз и ти, изобщо човека, можем да мислим по определени закони.

“Кое е това учение?”, стр. 71; 23

 

Приложете Божествения закон, според който първо ще действате, а после ще мислите. Резултатите, които сте придобили, ще ви накарат да мислите защо сте постъпили по един, а не по друг начин, при какви условия сте работили и т.н.

“Превръщане на енергиите”, стр. 388; 17

 

Човек всякога трябва да разчита на вложеното в него, т.е. в неговата природа. Като казвам “човешката природа”, включвам и Божественото, БОГ, който е у него.

“Природа и геометрия”, стр. 34; 31

 

БОГ знае всички помисли не само на хората, но и на всички възвишени същества. Няма мисъл, която да не е разкрита пред Неговия свещен поглед. И туй, което БОГ знае, изправя.

“Моето Царство”, стр. 23; 30

 

Силните желания, силните мисли, силните чувства, които излизат от дълбочината на вашата душа, това са силни извори, Божествени извори. Не туряй никаква преграда на тези Божествени потици. Дай им ход да се проявят!

“Подпушване на светлината”, стр.75; 38

 

Дайте ход на Божественото в себе си, да се прояви БОГ. Не само да изповядваме, че вярваме, но БОГ да живее в нас и хората да виждат Господа, преди ние да сме го видели.

“Правилно верую”, стр. 270; 153

 

Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира? Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи, и ще ви изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето: могат да минат месеци, години, но в края на краищата Божественото пак ще се прояви.

“В образ Божи”, стр. 136; 61

 

Когато човек дойде до една невъзможност за постигане на нещата, тази невъзможност наричаме граница на Великия закон, който реализира нещата. Тъй щото дойде ли до безизходен път в живота си, човек дохожда вече до границата на Божественото в света. Тази граница именно показва, че човек ще излезе благополучно от трудностите на своя живот.

“Път към свобода”, стр. 78; 52

 

Христос казва на учениците си: “Съберете изостаналите укрухи, за да не се изгуби нищо!” С този стих Христос е искал да постави един велик закон в умовете на Своите ученици. Той искал да им обърне внимание на Силата Божия, която е в състояние да увеличи хлябовете. След това Той им каза: “Аз Съм хлябът на живота; който иде при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее”.

“Изостаналите укрухи”, стр. 90-91; 50

 

Дойдете ли до Божественото в себе си, всички противоречия във вашия ум и във вашето сърдце ще изчезнат. Уповавате ли на Божественото, всяка ваша мисъл, всяко ваше желание ще се реализират; каквито препятствия да срещате по пътя си, ще ги преодолявате.

“Ред на числата”, стр. 93; 43

 

Щом човек се домогне да същинската реалност, тъй както учените твърдят, без разлика на това дали ти си в будно или сънно състояние, дали си учен или прост, тя ще произведе в него една малка радост.

“Показа им ръцете Си”, стр. 7; 45

 

Както параходът се люшка от вълните на една и на друга страна, без да се обърне, така и човек ще бъде изложен на действието на сили, които ще го разтърсват, но в края на краищата той няма да потъне. Защо? Защото законите, по които е създаден, не позволяват да потъне.

“Неизвестни величини”, стр. 207-208; 52

 

Когато БОГ ви изпраща своето благословение, спазвайте същия закон: Не бързайте сами да вземете благословението си, но почакайте БОГ да ви го даде с ръката Си!

“Мнозина казваха”, стр. 14; 60

 

Човек трябва да схваща правилно нещата, да знае, че всичко в света предстои на промяна. Тъй както виждаме днес света, той не е абсолютен, не е неизменен. Божественият Дух постоянно работи и пресъздава нещата.

“Основни мисли”, стр. 117; 57

 

Аз зная един закон – всичко това, което вие не възприемете, не го използвате, аз си го събирам назад. Пак го използвам. Аз ви го давам и което не можете да използвате, аз пак седна да работя. Взема го и го обработвам. Божественото ние не оставяме никога да се изгуби.

“Непреривните постижения”, стр. 37; 120

 

За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света.

“Налягане, напрежение, разумност”, стр. 284; 163

 

Божествените неща винаги носят сила в човека. Щом се наядеш и тази храна не носи сила, остави я. Щом се наядеш и тази храна ти дава сила, приеми тази храна. Този закон ще го приложите.

“Зачитане”, стр. 247; 186

 

Следователно аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята. То изсмуква соковете от нея и създава всички органи. Та и всички енергии са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия дух, за да създаде всички органи на човешкото тяло.

“Пробуждане на колективното съзнание” , стр. 44; 12

 

Слабите неща се отвяват от силите на Природата по всички посоки. Един откъснат лист от някое дърво се развява по всички посоки, но седи ли този лист на дървото, вятърът не го развява, а само го огъва около центъра. Откъснатият лист се движи и в периферията си, и в центъра; здравият лист, който е на дървото, се движи само в периферията, а в центъра остава спокоен. В това отношение, хора, които имат морален устой в себе си, издържат на всички бури в света.

“Обич към знанието”, стр. 23-24; 58

 

Ако във вас първата мисъл, Божествената, умира, то всички други мисли у вас оглупяват. Ако във вас първото чувство умира, то всички други чувства във вас оглупяват. Ако във вас първата постъпка умира, то всички други постъпки във вас оглупяват. Законът е този: Първата Любов, първата светла мисъл, която иде от БОГА, пази я.

“Първият момент на Любовта”, стр. 10; 160

 

Никой ангел, никое напреднало същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото печалба.

“Носител на Божиите мисли”, стр. 63; 88

 

Човек човека не може да роди. А като умножите 2x2, ще получите 4. Числото 4 само не може да се произведе, друго число ще го произведе.

“Възкресение на Любовта”, стр. 164; 11

 

“Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от БОГА се родиха”. Закон е: Ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка-маймуна, тя няма да роди един гений. Или, ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка-мечка, или на една майка-вълчица, те няма да дадат качествата на този зародиш. Какво ще се роди? Какво значи похот плътска? Това значи: низш живот, неразумен живот. И от похот мъжка – значи от този низшия ум.

“Родените”, стр. 5-6; 30

 

Отиваш в митницата да освободиш стоката си. Обаче, един от чиновниците, крайно строг човек, не пуща стоката. Имаш всички права, но той се заловил за един параграф и ти препятства. Изваждаш кесията си, показваш му една звонкова монета и той веднага отстъпва. Не е добре да подкупваш човека?! Щом служи на човешки закон, може да го подкупиш.

“Важността на черния дроб”, стр. 40; 141

 

Ако първият мъж не може да ви даде Любов, вторият никога няма да ви я даде. Ако първата мисъл не даде плод, втората никога няма да даде. От злото излиза зло, от Доброто – Добро.

“Новият човек”, стр. 14; 11

 

Човек, който иска много, живее в човешкото.

“Пребъдване”, стр. 13; 194

 

Онзи, великият закон, който изменя нашите човешките тела е реалността. Реалността е, която изменя нашия живот, за да ни застави да я познаем.

“Доброто семе”, стр. 192; 97

 

Не е било време и няма да бъде, когато някой е сполучил да вземе благото, което БОГ е дал някому. Няма нито един пример, дето някой да е успял да вземе благото, комуто и да е.

“Страхът”, стр. 12-13; 27

 

Невъзможно е човек да има съвършена мисъл. Ако пеенето и мисълта ви бъдат съвършени, вие ще се обезсърчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере.

“Вероятности и възможности”, стр. 167; 64

 

Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земледелецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди.

“Изпитите на ученика. Житното зърно”, стр. 101-102; 32

 

Ти, като пееш за хората, не си здрав; като пееш за себе си, си здрав. Сега ние изваждаме един закон: Живейте един добър живот не за хората, но заради вас. Защото, ако живеете за хората, ще ви намерят някоя погрешка.

“Възможности в живота”, стр. 8; 149

 

В човешкия живот може и не може, но в Божествения живот всичко може.

“Приятни на БОГА”, стр. 313; 184

 

Трябва да дойдат хората до отвращение. Трябва да се отвратим от старите погрешки, понеже те ни причиняват хиляди страдания.

“Единственото богатство”, стр. 13; 163

 

Първият закон е Божественият. Вторият закон е човешкият. Когато дойде първият закон, едновременно трябва да дойде и вторият – закона за ближния. Безверниците първо действат със закона на ближния, а духовните първо действат със закона на БОГА. Те оставят закона на ближния настрана. И двата закона трябва да действат едновременно.

“Изменена посока”, стр. 61; 195

 

Каква е разликата между човешкия и Божествения порядък? В човешкия порядък законът управлява... В Божествения порядък Любовта управлява.

“Божественият ден”, стр. 307; 190

 

Сега ще ви дам едно малко обяснение за относителните истини в живота. Допуснете, че Слънцето представя една определена точка в пространството. Към тази точка отправяме един лост, с който искаме да покажем, че всички планети в Слънчевата система се намират на една права линия. Приемете, че този лост може да се върти. Какво ще забележите при въртенето на лоста? Колкото по-бързо лостът се върти, толкова по-бързо се движат по-отдалечените планети от Слънцето; по-близките планети пък се движат по-бавно. Според този закон, колкото по-бързо се движи едно тяло, толкова по-далеч се намира то от центъра. И обратно: колкото по-бавно се движи едно тяло, толкова по-близо се намира до центъра. Обаче, в сегашната Слънчева система е точно обратно. Според еволюционния закон, всички тела, които се намират близо до центъра, се движат по-бързо; ония пък, които са далеч от центъра, се движат по-бавно. Ако приложите този закон към един религиозен и един светски човек, ще видите, че и тук той е верен.

“Стар и нов живот”, стр. 49; 15

 

Законът дойде чрез хората, а благостта – чрез БОГА. Туй, което ни ограничава, сме ние. Туй, което ни освобождава, е БОГ в нас.

“Закон и свобода”, стр. 308; 185

 

Всеки един човек като влезе в Божествения свят, той обича всичките хора. Всеки, който живее в Божествения свят, обича всички. Ако в Божествения свят пренебрегнеш само един човек, ти ще изгубиш всичкото свое щастие. Всички ще обичаш, понеже във всички БОГ живее. Щом влезеш в човешкия свят, законът е точно обратен. Ти Едного ще обичаш. В Божествения свят, за да познаеш Божественото, всички трябва да обичаш. В човешкия свят само Едного ще обичаш, за да познаеш човека какъв е, само Едного трябва да обичаш. Като разбереш човека, трябва да излезеш из човешкия свят, да влезеш в Божествения, да обичаш всички.

“Вералах – да даде Господ”, стр. 442; 168

 

Който иска да бъде ученик, преди всичко той трябва да приложи своята разумна воля. Защо? Такъв е законът в Божествения свят. Там първо се действува, a после се размишлява. В човешкия свят е тъкмо обратно: там първо трябва да се мисли, a после да се действува. Според интуицията, която е закон на Божествения свят, щом почувствуваш, щом възприемеш нещо от този висок свят, ти веднага трябва да действуваш, а после ще размишляваш върху последствията.

“Изисквания от ученика”, стр. 59; 16

 

Какъв е великият закон вътре в Природата? Всички ония, които започват с механически начин на организиране, се увеличават отвънка, а всички ония, които започват с органическия, се увеличават отвътре.

“Определяне работата на четирите съвета”, стр. 134-135; 12

 

В Божествения кодекс е турен следният закон: Овчарят има право да вземе вълната и млякото, но никога не му е позволено нито да коли, нито да продава овцете. Че ги продава, той е негов закон, но не и Божествен.

“Най-добрият начин за разсъждение”, стр. 10; 27

 

За да различите Божественото от човешкото и от животинското, вие трябва да сте научили вече закона на различаването, да сте се справили със своите слабости... Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия.

“Трите живота”, стр. 9; 17

 

Низшето всякога дразни човека, низшето винаги оглупява човека. Низшето винаги остарява човека. Висшето, Божественото всякога поумнява, подмладява, всичко дава.

“Комплексни понятия”, стр. 329; 130

 

Висшето никога не може да стане ученик на низшето, и низшето никога не може да стане Учител на Висшето – нищо повече!

“Раздай всичко!”, стр. 9; 30

 

По-високото всякога се изразява чрез по-ниското, или низшето всякога служи като израз на Висшето.

“Превръщане на цветовете”, стр. 66-67; 26

 

Докато живее в низшето си съзнание, човек спада към ония величини, които се изваждат и делят. Той минава през процеса на смаляването, както целите числа се делят на малки дробни единици. В Божественото съзнание обаче нещата се увеличават и разширяват. Като дойдем до висшата математика, там единицата се дели и увеличава до безконечност. Този закон се прилага в живота на хората.

“Правилно разрешаване”, стр. 227-228; 92

 

Когато низшето съзнателно се жертва за Висшето, тогава и двата живота се развиват правилно. Законът е низшето да се жертва за Висшето. Понякога законът действа обратно: Висшето става жертва за низшето.

“Доволството”, стр. 202; 132

 

Висшето да ограничава низшето.

“Идете в Галилея”, стр. 556; 134

 

Низшето всякога трябва да се подчинява на Висшето; Висшето пък трябва да подчини низшето.

“Отличителна черта”, стр. 76; 92

 

Когато тялото страда, то е за благото на душата. Имайте предвид следното правило: не жертвайте никога благото на душата за благото на тялото! Защото душата сама по себе си е толкова благородна, тя знае как да се грижи за тялото. Но остане ли тялото да се грижи за душата, работата е зле.

“Връзки в геометрическите форми”, стр. 9; 36

 

Човешкото у мъжа трябва да се подчини на Божественото у жената; и човешкото у жената трябва да се подчини на Божественото у мъжа... Човешкото на бащата и майката ще се подчини на Божественото у сина и човешкото на сина ще се подчини на Божественото на бащата и майката.

“Елате да разсъждаваме”, стр. 494, 495; 140

 

Онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът.

“Разумност в Природата”, стр. 15; 27

 

Благото, дадено от БОГА, никой не може да ви го отнеме. Но човек сам трябва да пази благото си.

“Ще го изцеля”, стр. 107; 29

 

Ти, като живееш, ще отидеш на оня свят, а не като умреш. Същият закон е и по отношение на съгрешаването. Какво нещо е добрият и лошият живот? Същият закон е и тук. Докато Доброто е в тебе, или докато Божественото е в тебе, ти си весел.

“Новият опит”, стр. 358; 129

 

Добрият човек е всякога добър, и нищо в света не може да го опетни. И Божествената светлина никога не може да се загаси. Тя се загасява сама по себе си. Ако остане само човешкото, то от само себе си ще се запали, ще изгори и ще рухне. Ако е Божествен огън, пазете се, този пожар всякога ще гори.

“Що е това?”, стр. 460; 25

 

Силите, които работят във Възвишения свят, са по-интензивни от ония, които работят в грубия, материален свят. Значи силите на Възвишения свят са по-малко, но по-интензивни, а тия на материалния свят са повече, но по-слаби. Разумният човек знае как да регулира силите на злото и на Доброто в себе си, да ги уравновесява.

“Прояви на човешкото съзнание”, стр. 229; 93

 

Възвишеният, Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага? Защото и те скоро ще станат работници да помагат на по-малките от тях. Всеки иска да има помощници да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си. Който иска да му помагат, и той трябва да помага!

“Свободни движения”, стр. 69-70; 35

 

Казваме, че Божиите пътища са неузнаваеми, а човешките пътища са узнаваеми. Защо човешките пътища са узнаваеми, а Божиите пътища са неузнаваеми? Човешките пътища са узнаваеми, понеже те са във времето и пространството.

“Разумният живот”, стр. 13; 27

 

Туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което по видимому е благо за нас, носи нашето нещастие.

“Да го посрещнат”, стр. 31; 30

 

Ние, съвременните хора, мислим, че можем да правим каквото искаме. Да, можете да направите каквото си искате, но трябва да знаете, че и БОГ е силен, и Той може да направи каквото иска. Знаете ли какво ще стане тогава? Когато слабият се бори със силния, какво става? Слабият става на каша. Това е закон.

“Давам власт”, стр. 17; 45

 

Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот... Ето защо, ние трябва да се храним, за да стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.

“Изпитите на ученика. Житното зърно”, стр. 98; 32

 

Казвам: хората не се поправят нито с убийства, нито с обесване. Ние не можем да изменим великия Божи закон, който казва: “Не убий!” Вие имате право да убиете човека само тогава, когато, като го извадите от неговата стара, нехигиенична къща, го поставите в нова, по-хигиенична къща от старата. Поставите ли го в нова къща, запалете старата! Така БОГ прави с грешния човек. Той го изважда от неговото грешно състояние и го поставя в друго, по-благоприятно за неговото развитие. Следователно и вие трябва да приложите в своите мисли и желания закона за смяна на състоянията, с който си служи БОГ.

“Кротките”, стр. 129; 49

 

Когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова първо човек ще вложи в душата си най-важния закон – Любов към БОГА, а после ще дойде до своята воля. На първо място Великото в света, а после малкото. Първо БОГ, а после ти.

“Затова се родих”, стр. 16; 47

 

Законите на Божественото и на човешкото са точно обратни. Казвам: Божественото прощава, а човешкото дири своето си.

“Умовете им”, стр. 215; 47

 

Когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тия присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях.

“Дело свършено”, стр. 97-98; 48

 

Материята без Духа е мъртва. Когато Духа влезе в някоя форма, според законите, които познава, той се стреми да обнови материята, да я направи пластична, удобна. И тъй, когато материята преобладава, ражда се смъртта; когато Духа преобладава, ражда се вечният живот. Преобладаващото състояние на материята създава смъртта, понеже материята има желание постоянно да трупа, да събира.

“Раб и син”, стр. 61; 50

 

Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека, приятна светлина. И душата се нуждае от плътта, като покривка, която я пази от силните лъчи на Духа.

“Лъч на пробуждане”, стр. 139; 63

 

През каквито мъчнотии и страдания да минава човек, в края на краищата Божественото ще победи. В човека Божественото побеждава, а човешкото остава победено.

“Придобиване на търпение”, стр. 87; 52

 

Всяка Божествена мисъл трябва да се приеме; всяка мисъл, която не е Божествена трябва да турите настрана. Само по този закон ще укрепнете, ще бъдете здрави и ще създадете хармония помежду си. Иначе, без този закон, нищо не можете да постигнете.

 

“Равни страни”, стр. 212; 57

 

Когато чашата на човека се изпразни до дъно, тогава само Божественото ще дойде в него, ще изпълни чашата му с прясна, с чиста вода и ще го зарадва отново.

“Полюси на съзнанието”, стр. 297; 65

 

Щом се отправяте към Божествения свят, трябва да се откажете от земните желания. Човек може да живее на Земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят.

“Малкият повод”, стр. 88; 56

 

Кредит се дава само на онзи, който има някакъв вътрешен капитал в себе си. Няма ли човек вътрешен капитал, никакъв кредит не може да му се даде.

“Пробният камък”, стр. 205; 74

 

Съвременните хора трябва да се научат да мислят логически, не по законите на обикновения ум, но по законите на Висшия ум, дето всичко става по един съвършен начин. Там цената на нещата не се определя от количеството им, но по качеството и по начина на изработването.

“Работа, музика и мисъл”, стр. 273; 83

 

Щом е дошъл на Земята да учи, човек трябва да различава животинските закони от човешките, човешките – от ангелските, ангелските – от Божествените и да знае къде и как да ги прилага.

“Правилни връзки”, стр. 26; 84

 

Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко. Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят обаче законът е обратен: Малкото ражда голямото.

“Личност и душа”, стр. 33; 85

 

Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика – ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеш желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените – по закона на Любовта.

“Трите принципа”, стр. 120; 103

 

Човек е дошъл на Земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с БОГА, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот.

“На БОГА живаго”, стр. 52; 75

 

Една млада мома разправяше една своя опитност. Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци... От момента, в който започнали да ¢ говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума ¢ като клин и тя започнала да се раздвоява... Защо момата изгубила вдъхновението си? Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича и човешкият, който го кара да се жени.

“Възстановяване”, стр. 98; 94

 

Божият закон позволява да осигуриш човека за един ден само. Осигуриш ли го за два деня, ще те държат отговорен. Осигуряването е човешки закон. Божественият свят не се занимава с никакви осигуровки.

“Две категории хора”, стр. 46; 92

 

Да, всеки генерал, без войска, умира; генерал с войска – живее. На Небето законът е обратен: там, ако имаш войска, ще умреш; ако си сам, без войска, ти си силен, ще живееш.

“Двете страни на света”, стр. 260; 89

 

Според Божествената власт на всеки човек е дадено право сам да се управлява, а властта е обща за всички – трябва да властват. Всеки пък сам трябва да управлява себе си. В сегашния живот, според човешките разбирания, всеки има власт над себе си, управата има власт над всички. Точно обратно е изменен законът. Казвам: как ще се оправи светът? Турете властта върху всички, а всеки сам да се управлява, както той си знае.

“Наклали огън”, стр. 292; 96

 

В Божия свят каквото е началото, такъв е и краят. И обратно: какъвто е краят, такова е и началото. В човешкия свят обаче не е така.

“Ден на Божията работа”, стр. 134; 98

 

Ти можеш да изкривяваш линията на поведението, можеш да отклониш известна сила, но тя пак ще се върне в същия път – тя е като пружина. И тогава ти ще пострадаш. В света Божествените закони търпят едно малко отклонение. Но ако мислим, че ние ще заставим БОГА да отстъпи, много се лъжем. В края на краищата, ние ще отстъпим.

“Организиране на вътрешния човек”, стр. 154-155; 117

 

Всичко онова, което в моя живот съм мислил и е станало, е реално. Най-после аз задържам само ония неща, които стават. Всякога, когато каквото съм мислил и не е ставало, казвам си: “Не съм вървял по Божия път”. Същият закон важи и за вас.

“Като дете”, стр. 108; 108

 

Всичко, което излиза от БОГА, връща се обратно при Него. Божественото само се видоизменя, нито се създава отново, нито изчезва. Ако този закон е верен за материята, колко повече за Духа.

“Истинско познаване”, стр. 272; 101

 

По закона на осиновяването БОГ има хиляди синове и дъщери, но те са осиновени, а по закона на раждането Той има само един син: “Единородният Син” се казва за Него.

“Да се облечете с новия человек!”, стр. 40; 95

 

Добър син е онзи, който е наследил чертите на баща си. Добра дъщеря е онази, която е наследила чертите на майка си. Такъв е законът.

“Бъдете като децата”, стр. 600; 125

 

Когато събудиш Божественото естество в човека, той всякога е готов на услуги.

“Знание и прилагане”, стр. 239; 103

 

Има случаи, когато един от приятелите дава повече, а другият – по-малко. Единият дава, а другият взима. Обмяната между тях не е правилна. Същият закон важи и за отношенията между БОГА и човека.

“Отец Ми живее”, стр. 301; 103

 

Щом искам другите хора да ме обичат, то е насилие. Щом аз обичам без закон и не търся другите да ме обичат, но аз обичам, то е Божественото.

“Видяхме Славата”, стр. 15; 106

 

Вчера дойде при мене един млад българин с Евангелие в ръка. Той започна да ми говори: “От няколко години чета само Библията и Евангелието, нищо друго не ме интересува. Каквото сам разбера, това ми е достатъчно. Не искам да слушам тълкуванието на другите хора”. “Имаш ли някакъв занаят?” “Нямам. Аз влязох в един монастир, искам да стана калугер.”... “Какво правиш в монастира?” “Пращат ме да събирам помощи, но дето отида всички ме ругаят.”... “Ако аз съм на твое място и съм длъжен да събирам с тефтера пари, така ще постъпвам, че хората да не ме ругаят: ще оставя тефтера при тях, и който колкото иска, да даде. Някой ще запише, че дал известна сума; друг ще даде пари, без да запише името си. Тези пари ще раздавам на бедни вдовици и сирачета. Така ще изпълня Божия закон. С парите, срещу които има подпис, ще изпълня човешкия закон. Важно е да не насилвам хората – всеки да дава по свобода”.

“Ново разбиране”, стр. 10; 110

 

В света съществуват три важни закона: закон на необходимостта – закон на света; закон на свободата – закон на вярата и закон на Любовта – закон на БОГА. Омразата, недоволството, завистта са последствия от закона на света.

“Както светът дава”, стр. 28; 80

 

Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Който не разбира този закон, тъкмо израсте Божественото, той го отчупи.

“Новата песен”, стр. 73; 116

 

Та постиженията в света стават само в Божественото. Когато зачитаме в себе си само Божественото, всичко можем да постигнем. То е най-важното. Когато човек влезе в човешкото, тогава се приготовлява материалът. В човешкото се приготовлява материалът, в Божественото се реализира материалът. Това са два процеса. Тогава ще знаете законите. При страданията вие само приготовлявате материала, а при радостите вие започвате Божествения градеж. Тъй щото, колкото повече страдания имате, толкоз повече възможности се явяват в Божествения свят, нещата да се реализират, това, което сте копнели.

“Скръб и радост”, стр. 198; 154

 

Всяка мисъл, която влиза в нас, тя трябва да излезе от нас. Такъв е законът. Така е и с чувствата – трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплоденото е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото.

“Принципи и условия”, стр. 198-199; 129

 

Щом пожелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта. Следователно ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действа и в знанието.

“Въжделенията на душата”, стр. 60; 117

 

Не уповавай на човешкото в себе си, нито на човешкото в своя ближен. Не уповавай на животинското в себе си, нито на животинското в своя ближен. Уповавай само на Божественото в себе си, както и на Божественото в своя ближен.

“Упование на Божественото”, стр. 198; 142

 

Всякога трябва да имате вътрешно желание. Любов трябва да имате. И със закон работата не става. Със закон за човешките упражнения, може. Но за Божествения свят законът е правилната мисъл, правилните чувства.

“Тайни и откровения”, стр. 380; 136

 

Има един закон, който ограничава духовете. Казва: “Всичко можеш да туриш на изпитание – имота му, богатството му – но не и живота, Божественото в него няма да буташ, защото ако буташ, последствията ще се върнат на тебе”.

“Аз ще дойда”, стр. 593; 140

 

Светските хора се стремят към външния живот, дето слабият слугува на силния, а глупавият – на умния. Във вътрешния живот законът е обратен: силният слугува на слабия, умният – на глупавия, любящият – на оня, който няма Любов. Във външния живот, ако те обичат, и ти ще обичаш; във вътрешния, и да не те обичат, ти ще обичаш.

“Външен и вътрешен живот”, стр. 248-249; 142

 

Аз пея и харесвам пеенето, и хората ще го харесат; щом аз пея и не харесвам пеенето, и хората няма да го харесат. Това е закон. То е като едно правило. Каквото БОГ ни говори отвътре, трябва да го слушаме, то е Божественото. Каквото хората ни говорят отвън, ние трябва да го проверяваме.

“Плосък и объл говор”, стр. 290; 143

 

Ако вие посадите в себе си една красива мисъл, тази мисъл в десет години отгоре ще бъде в състояние да създаде от вас един отличен човек.

“Разумният домостроител”, стр. 306; 125

 

Законите, на които човешкото се подчинява, коренно се различават от законите на Божественото. Следователно при човешкото ще постъпваш по човешки; при Божественото – по Божествен начин.

“Двете състезания”, стр. 228; 145

 

Дойдете ли до Божествената Любов, първо трябва да внесете Любовта, а после мисълта. Дойдете ли до човешката Любов, първо трябва да внесете мисълта, а после Любовта.

“Разумният човек”, стр. 202; 140

 

Голямото не може да се върти около малкото. Това е един от законите. И малкото всякога може да се върти около голямото... Реалността образува сенките, но сенките не образуват реалността.

“Път за освобождение”, стр. 252; 143

 

Моралните чувства се намират отгоре на темето, на главата. Там е Божественият свят. Пред тях имате личния живот, имате семейния живот, имате съхранителните чувства към очите. Това са все различен живот, в който, като влезете, поставяте се на изпитание. Понеже като не знаете закона как да минете от един висш живот, трябва да знаеш как да минеш в един низш живот, трябва да знаеш пътищата по които да минеш. Не се минава безразборно в живота.

“Отношение на нещата”, стр. 485; 143

 

Ако лекуваш материално, материално ще ти се плати. Ако лекуваш идеално, идеално ще ти се плати. В своето верую ние трябва да бъдем логически последователни. Защото законите на материята са едни, а на Духа – други.

“Неизбежният път”, стр. 68; 153

 

Там, дето се обединяват нещата, БОГ говори; там, дето нещата се разединяват, хората говорят.

“Гладни и сити. Единение и разединение”, стр. 128; 144

 

Всички външни закони не зависят от човека, вследствие на което постоянно се изменят. Вътрешните закони, обаче, зависят от човека и не се изменят. Като казвам, че вътрешните закони зависят от човека, разбирам Божественото в него. Следователно вътрешните закони са Божествени. Външните закони пък са създадени по образеца на Божиите, но едни от тях са по-близо, а други – по-далеч от оригинала. Въз основа на това, ако има противоречия в живота, те са само външни.

“Великото в живота”, стр. 8; 123

 

Ев. от Матея 8; 24, 25. В този стих има три неща, върху които ще ви обърна вниманието, а именно: лодката, учениците и Христос. А езерото е основата. Лодката е човешкото тяло, учениците представлява Астралния свят, Христос представлява висшият принцип у човека, а езерото е Животът, то е светът. Това е аналогия, от която искаме да извидем един закон, който да се приложи в живота.

“Спаси ни”, стр. 195; 201

 

Така, както изопачите вътрешния си съд, такъв ще бъдете и отвън, такъв ще бъдете и отвътре. Такъв е Божественият закон: Човек отвън представлява физическия свят, а отвътре – Божествения свят.

“Малък разбор”, стр. 76-77; 203

 

Когато БОГ се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е Вселената и Космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде Вселената. В Него има едно желание да види безграничното в граничното, отвън да го види. То е един велик закон у Него – чрез безграничното да види граничното.

“Здравец”, стр. 88; 206

 

Употребявайте думите мъчение и труд и ги проверявайте. Щом се намерите в мъчението, трябва да разберете проявлението на БОГА, да го намерите в материята и да намерите законите, които създават тези форми. Един старовременен пророк казва: “Ако взема крило и отида на Небето, там ще Си; и ако сляза в ада, пак там ще Си”. Същият закон е и тук.

“Труд и мъчение”, стр. 35; 204

 

Мисли само онзи, който може да даде ход на красивото, на възвишеното в себе си, да изтече навън. То е Божественото в човека, то е животът, който непременно трябва да мине през него и да изтече навън. Животът трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън, той не може да спре. Това е Божественото, което аз наричам абсолютното множество. То трябва да мине през всеки човек, за да го свърже с окръжаващите. Ако животът не изтича вън от човека, той не може да се свърже с окръжаващите. Същият закон е верен и по отношение на БОГА. Ако от БОГА не изтича нещо, което да се влее в нас, ние не бихме имали отношение към него.

“Единният живот”, стр. 31-32; 207

 

За мен има два свята. Един свят организиран, съвършен свят – той е Божественият свят. А пък другият свят е несъвършен, неорганизиран. Законът е: Понеже БОГ е Любов, този съвършеният свят се стреми към несъвършения, за да го подигне и несъвършеният свят има стремеж към съвършения. Когато се говори в Писанието за Духа и плътта, там законът е същият. Плътта е неорганизираният, несъвършеният свят, а Духът е съвършеният, организираният – Божественият свят. И една воля има между тях.

“Единствен цяр”, стр. 293; 158

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...