Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1943_09_05 Блаженствата

София Съборни Беседи

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 03:10

От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово,  1941 –1943
Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата "Вечното благо". Съборни беседи 1943 г.
Първо издание, София, 1944 г. (стар правопис)
Книгата за теглене PDF
Съдържание на томчето


От книгата "Вечното благо". Съборни беседи 1943 г.
Второ (фототипно издание), ИК "Сонита", 1997 г. (стар правопис)
Книгата за теглене PDF
Съдържание на томчето

Блаженствата


Матея 5 гл.

В пета глава от Евангелието на Матея се говори за блаженстватa. Тя представлява само част от това, което Христос е говорил. Добре щеше да бъде, ако имахме цялата беседа на Христос. Като се говори за блаженствата, някои ги разбират буквално. В същност, те крият в себе си вътрешен, духовен смисъл. Който разглежда нещата материално, казва: Човек може да прави добро с пари. Не е така. Доброто не е материално. Да мислите, че доброто се крие в материалното, това е все едно, да мислите, че в буквите се крие силата на словото. Много неща определят силата на словото, не само буквите. Буквите са външен израз на словото. Както словото не е в буквите, така и доброто не се изразява в даване на пари. Парите са азбука, външни знаци, чрез които се изразява само едната страна на нещата. Често се говори за сетивата, като средство за запознаване с външния свят. Значи, и сетивата са особен род азбука. Пет сетива имаме, значи, разполагаме с пет метода, чрез които се домогваме до пет различни свята. Зрението ни запознава със светлината, слухът – със звука, обонянието – с миризмите, носът – с вкуса, осезанието – с различните промени на температурата. Всяко сетиво е на мястото си. Следователно, страшно е, когато едно от сетивата се развали. Обаче, от всички сетива най-нужен за физическия свят е вкусът. Когато вкусът се изгуби, човек престава да яде, а с това заедно и животът му се прекратява. Ако човек изгуби зрението или слуха си, все още може да живее. Изгуби ли вкуса, и животът му се изгубва.

Много от съвременните хора се занимават с несъществени работи, а пренебрегват същественото. Те разрешават въпроса за яденето – какво да ядат и как да изкарат прехраната си, без да се интересуват за същественото в живота. Животните са разрешили по-добре въпроса за храната от хората. Месоядните се хранят с месо, тревопасните – с трева, птиците – със зърна, с мушици. Само човекът се блъска около въпроса за храната и се чуди, какво да предпочете – месо, растителна храна или плодове. Тази е причината, дето хората постоянно се тревожат. Ако хлябът им е недостатъчен, или ако няма мазнини, захар, те се безпокоят, стават недоволни и нещастни. Наистина, днес липсват много неща – война има. Преди войната всичко беше в изобилие, хората бяха задоволени. Въпреки това, бяха ли по-добри, отколкото са днес? Ако задоволите всички нужди на човека, ще стане ли толкова добър, колкото трябва? Вярно е, че храната прави човека добър, но не само физическата храна. Под „храна" разбираме онова, което човек възприема чрез ума, сърцето и стомаха си. За ума е нужна умствена храна, за сърцето – сърдечна, а за стомаха–физическа, материална. Следователно, който храни ума, сърцето и тялото си с чиста, доброкачествена храна, той става добър, разумен човек.

Казва се в Писанието, че когато Мойсей извел евреите от Египет, трябвало дълго време да се хранят с манна – друга храна нямало в пустинята. Те събирали всеки ден манна, колкото за деня; само в петък събирали за два дена, и за събота, защото съботата беше определен ден за Бога. Но, за да се осигурят, и през другите дни те събирали повече храна, отколкото им трябвало за деня. За неизпълнение на наредбите, трябвало Мойсей да ги наказва. Те често роптаели против манната и съжалявали за вкусната и разнообразна храна, която имали в Египет. Не само евреите, но всички хора разбраха, че осигуряването не помага. Ще вземеш хляб повече, отколкото трябва, но ще го хвърлиш. Ако го оставиш на влажно място, той мухлясва. Ще кажете, че опитахте вече, какво значи да живееш с 250 - 300 гр. хляб, и то не чисто пшеничен, но смес от ръж, царевица, соя и др. Сега разбрахте цената на хляба. Мнозина разстроиха стомаха си, разболяха се, изгубиха охота към ядене. Ще кажете, че е опасно да ядете хляб, направен от различни брашна. Опасен и вреден е, наистина, такъв хляб, но не по-малко опасности си причиняват хората, когато внасят в своето верую различни качества брашно. При това, едното качество е вгорчено, другото не е доброкачествено и т. н. Какво ще правите с такова верую? Или ще се откажете от него, или ще се принудите да го приемете. В края на краищата, стомахът ви ще се разстрои. И физическата, и духовната, и умствената храна трябва да бъде чиста, доброкачествена и прясна.

И тъй, давайте съответна храна на удовете си, за да се развиват правилно. Очите ще храните с мека и приятна светлина. Учете се да разлагате светлината и да се ползвате от различните цветове, както това правят и растенията. В това отношение, растенията знаят по-добре изкуството да разлагат светлината и да се ползват от цветовете ѝ. Едни растения си правят червена дреха, други – жълта, трети – синя и т. н. Ако в човешкия живот преобладаваше червената светлина, хората щяха да бъдат войнствени. Ако преобладаваше портокаления цвят, всички щяха да бъдат крайни индивидуалисти; всеки ще мисли, че светът е създаден само за него. Ако преобладаваше жълтият цвят умът щеше да бъде крайно развит. Дето умът на човека е много развит, страданията му са големи. Ако преобладаваше синият цвят, човек щеше да се отличава с чрезмерно развито религиозно чувство. Той щеше да бъде голям догматик: каквото каже той, или в каквото вярва, думата му трябва да се изпълни. Неговото верую е истинно и право. Какво се иска от човека? – Да си изработи правилен възглед за живота и за природата. Това се придобива чрез опитностите в живота. Той учи, прилага и така придобива светско и религиозно знание. Като четете Библията, и вие се учите от опитностите на миналите векове. Така се запознавате с живота на древността и дохождате до сегашните времена. Съвременният човек се интересува от всичко, но най-много от това, което лично го засяга. Той се интересува главно от хляба, от жилището, от облеклото си и най-после от знанието. Той иска да знае езици, за да се съобщава с различните народи. Добре е да знаеш езици, да се запознаеш с добродетелите на всеки народ. Но наред с техните добродетели ти ще изучаваш и техните слабости и недъзи. Ако не знаеш френски, или друг чужд език, каквото и да ти се говори, добро или лошо, нищо няма да разбереш. Каквито обидни думи и да ти казват, ти ще гледаш спокойно, като че не се отнася до тебе. Езикът на съвременните хора не е още пречистен. Много думи имат лошо значение. Те не отговарят още на името „културни", което се дава на някои народи. Както източните, така и западните народи трябва да работят върху езика си, да го пречистят.

Доказано е, че съвременните хора се спъват от външни неща. Тази е причината, дето дават криви тълкувания на думите и ги изопачават. Те говорят за ада и влагат в това понятие нечувани неща. Кой е бил в ада и се върнал оттам, за да знае, дали е истина това, което се говори? Какъв е огънят в ада, за който се казва, че който попадне в него, вечно гори? В обикновения огън нещата се запалват и изгарят, а в огъня на ада вечно горят. Казва се още, че в ада ще има вечно скърцане със зъби. Един свещеник често казвал на слугата си: Стояне, вечен огън и мъчение, вечно скърцане със зъби ни чака в ада. Слугата погледнал спокойно господаря си и казал: Аз трябва да мисля за това, дядо попе. Ти нямаш зъби, няма защо да се безпокоиш. За тебе не е страшно, ти няма с какво да скърцаш. Страшен е адът за онзи, който живее в безлюбието. Който живее в любовта, не се страхува от ада и от вечния огън.

Човек се нуждае от светлина, която постоянно се усилва, но не от обикновената, механическа светлина. Като попадне в червения цвят на живата светлина, човек става активен. Тя е носителка на живота. Докато е под влиянието на тази светлина, той се радва на здраве и живот. Щом светлината го напусне, той започва да боледува и губи силата си. Колкото повече се намалява влиянието на червения цвят в човека, толкова повече се увеличават болестите в него. Жълтият цвят на светлината оказва влияние върху човешкия ум. Намаляването на този цвят предизвиква тъмнина в ума, неразбиране на нещата и противоречия. Синият цвят влияе върху духовното начало в човека. Той събужда в него любов към Бога и определя отношенията му към Божествените прояви. Следователно, без червения цвят човек не може да придобие живота; без жълтия цвят не може да бъде умен; без синия цвят не може да бъде религиозен или духовен. Всяка дума носи известен цвят. Кажеш ли на болния една дума, която съдържа червения цвят, той ще оздравее; кажеш ли на глупавия дума, която съдържа жълтия цвят, той ще поумнее; кажеш ли на нерелигиозния дума със син цвят, той ще стане религиозен. Често чувате да се говори, че трябва да живеете добре, да бъдете умни, да вярвате в Бога, но нито животът ви става по-добър, нито разумността ви се увеличава, нито ставате вярващи. – Защо нищо не постигате? – Защото думите, които изговаряте, не съдържат съответните цветове.

Какво правят религиозните хора? Те четат Библията, Евангелието, без да разбират дълбокия им смисъл. Те не могат да възприемат цветовете на думите, които четат. Щом не възприемат цветовете им, думите остават неразбрани. Сега и вие четете пета глава от Матея за блаженствате, без да възприемате светлината, която те съдържат. Деветте блаженства представят девет метода за възприемане на Божествената светлина, която повдига човешкия ум, сърцето и душата. Говори се за нищия духом. Какво може да постигне нищият духом? Той е в състояние да превърне нисшата, необработена материя във висша. Дайте на нищия духом непрана вълна, той ще я изпере, изпреде, изтъче и ще даде на хората готов плат да си шият дрехи.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. ( 5 ст.). Значи, за да наследи земята, човек трябва да бъде кротък. – Кой човек наричаме кротък? – Който има добра обхода със себе си и със своите ближни. Той не влиза в стълкновение с никого. Ще кажете, че кроткият човек не прави зло. Не е въпрос да не прави зло; важно е да прави добро. Много хора се въздържат от злото, но и добро не правят. Който не прави нито зло, нито добро, все едно, че нищо не прави. Казано е в Писанието, че Бог забрани на човека да яде от дървото за познаване на доброто и на злото, но той не послуша. Първите човеци ядоха от това дърво. И до днес още хората ядат от забраненото дърво и продължават да правят зло: крадат, убиват, лъжат. Ще откраднеш хляб или пари от касата и ще ги задържиш за себе си. Хлябът ще мухляса, парите ще останат без обръщение и, в края на краищата, ти си направил зло. Защо не опечеш хляб и, докато е пресен още, не дадеш на ближния си да хапне от него? Защо не извадиш пари от касата си и да дадеш на ближния си да си услужи с тях? Това е най-малкото добро, което можеш да направиш.

„Познаване на доброто и на злото”. Думата „познаване" подразбира отношение. Да познаваш, какви са твоите права и задължения към къщата ти, това е закон за собственост. Имаш къща, която можеш да владееш само чрез крепостен акт. За да познаваш един език, трябва да го говориш. Като говориш френски или немски, например, ти познаваш едновременно и добрите, и лошите му качества. Всяко нещо има две страни: добра и лоша. Следователно, и съществата от духовния свят биват добри и лоши. Добрите същества правят добро на хората, а лошите им причиняват пакости. Добрите същества създадоха добрите мисли, чувства и постъпки; те създадоха добрите и полезни растения и животни, за да бъдат в услуга на човечеството. Лошите същества създадоха лошите мисли, чувства и постъпки. Те създадоха вредните растения и животни, да пакостят на хората. Това, което осакатява и изопачава човешкия ум, сърце и воля, е зло. Това, което подобрява състоянието на ума, сърцето и волята, е добро, Ако не можеш да различаваш доброто от злото, ти нямаш никакво знание. Отдалечаването на човека от Бога е зло. Приближаването му към Бога е добро. Това са два процеса, които се извършват постепенно, а не изведнъж. Можеш ли изведнъж да преместиш северния човек в тропическите места? Можеш ли изведнъж да преместиш човека от топлите места на северния полюс? И едното, и другото трябва да става постепенно. Стане ли изведнъж, и двамата ще умрат. Не е лесно да свикне човек на голяма горещина, или на голям студ. Не е лесно да стане човек духовен, умен или добър. Не е лесно да разбира, дали една мисъл е добра, или лоша. За да разбереш нещо, трябва да познаваш неговите качества. За да различаваш мислите, чувствата и постъпките, като добри или лоши, трябва да познаваш техните качества.

„Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно". (3 ст.). Под „царство небесно“ се разбират всички благоприятни условия, при които човек може да постигне, каквото пожелае. В този смисъл, царете трябва да бъдат нищи духом, защото разполагат с благоприятни условия. Значи, тяхно е царството небесно.

„Блажени нажалените, защото те ще се утешат”. (4 ст.). Който иска да се утеши, трябва да бъде нажален. Това е първото условие. Утехата е проява на Божията Любов. Следователно, не можеш да бъдеш утешен, докато не те обичат. Може ли да те утеши онзи, който не те обича? Страшно е положението на човека, когото не обичат. Той минава през големи страдания. Като обичате някого, давате му най-хубавите неща. Ако не го обичате, давате му най-лошите работи. На онзи, когото обичате, давате голямо угощение: печено агне, кокошка или прасенце. Добре е за него, че ще си хапне печено агне, но питайте агнето, какво ще каже. Колкото и да го залъгвате, положението му е тежко. Ще го убеждавате, че като влезе във вас, то се повдига: от четириного животно минава в двуного. С това искате да кажете, че давате сто на сто от себе си за агнето. В същност, агнето дава нещо от себе си, а не вие.

Един турчин отишъл при един банкер да му иска 200 лири на заем. За да се домогне до заема, той казал на банкера: Готов съм да платя 100% лихва, само да ми услужиш. Банкерът се съгласил и дал 200 лири на турчина. След шест месеца длъжникът донесъл сто лири лихва на кредитора си и го запитал: Доволен ли си от мене? Доволен съм, но кога ще платиш майката на парите? – Остави тази работа. Вземи сега лихвите на парите, а за майката не мисли. След като дал сто лири срещу дълга си, той не се явил вече пред банкера.

Мнозина постъпват като този турчин. Те се молят на Бога да им даде знание, мъдрост, за да дадат и те нещо на хората. Те искат да се покажат добри, но така не се прави добро. Да направиш добро на ближния си, това значи, да му дадеш нещо от себе си. Ако искаш да дадеш плод на човека, не купувай от пазара, но му откъсни от дървото, което сам си посадил. Давай от плодовете на своя труд, на своите добри мисли, чувства и постъпки. Ако искаш да утешиш нажаления, не му цитирай стихове.от Евангелието, но посади в земята мисълта, която искаш да му кажеш, и, когато порасте и даде плод, предложи му да си хапне. Това значи, да даваш на ближния си от доброто, което носиш в себе си. Как ще предадеш вяра на човека, ако сам я нямаш? Как ще направиш човека кротък, ако сам нямаш кротост? Как ще обясниш безкористието? Нищият духом е абсолютно безкористен.

„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат”. (7 ст.). Как ще проявиш милосърдието, ако сам не си милосърден? Милосърдният слиза до нивото, дето живеят обикновените хора. Ако търсите милостиви хора, ще ги намерите между бедните, страдащите, болните. Достатъчно е да отидете в един от крайните квартали на Лондон и Ню Йорк, да опитате, доколко сте милосърдни. Там ще срещнете множество момчета и момичета, които не знаят майка си и баща си; те се намират в крайна мизерия: боси, окъсани, гладни, бездомници. Ако тук не се трогне сърцето ви, ще знаете, че не сте милосърдни. За да минеш от единия край на този квартал до другия, трябва да има стражар да те пази. Жалко е положението на тези хора. Мизерията е изопачила човешкия образ в тях.

Като изучава проявите си, човек дохожда до същите състояния, в които се намират жителите на крайните квартали в големите столици. Като не обичате някого, готови сте да се нахвърлите върху него, да го биете, да го задушите. Ако го обичате, готови сте да му дадете всичко, което имате: пари, дрехи, обуща и т. н. Коя е причината за крайностите, в които човек изпада? – Връзката му с два различни свята. Докато не познава и двата свята и не различава проявите им, човек всякога се натъква на различни влияния. Както не е все едно, дали химикът получава вода или някое експлозивно вещество, така не е все едно, с кой свят ще се свърже човек: с възвишения, или с нисшия. Някои думи, с които си служат хората, имат свойствата на водата – чистят, освежават, възрастват ; други думи са подобни на азотната киселина: дето паднат, всичко изгарят. За да не причинявате пакости на себе си, нито на своите ближни, служете си с думи, които приличат на водата, а не с такива, подобни на азотната киселина. Ако капне вода на дрехата ви, не причинява зло; капне ли азотна киселина, дрехата изгаря.

Всяко нещо, което разваля добрите. мисли, чувства и постъпки, е азотна киселина. Под азотна киселина окултистите разбират човек, крайно самостоятелен, горд. Значи, гордостта се дължи на присъствието на азота в човешкия организъм. Като елемент, азотът е крайно инертен, неактивен, не влиза лесно в съединение с другите елементи. Обаче, съедини ли се с водорода и кислорода,той образува азотна киселина и става активен и опасен. Поотделно водородът и кислородът не са опасни елементи, но заедно с азота те образуват силната и разяждаща азотна киселина. Глицеринът е безвредно съединение. Внесе ли се в него азот, получава се нитроглицерин – силен експлозив. От него приготвят динамита. Първи, които откриха експлозивните вещества, са падналите ангели. Те живеят между хората, дето и до днес правят най-страшните експлозиви

Често се проповядва на хората да приложат любовта, като цяр против експлозивите. Всички болести, недъзи, скърби се лекуват с любовта. Затова е казано, че знанието възгордява, а любовта – назидава. Знание без любов носи нещастие; знание с любов носи благословение. Живот, в който гордостта се проявява, носи нещастие; живот, роден от любовта, носи щастие. Който търси щастие без любов, той е на крив път. Не можеш да бъдеш щастлив, когато окръжаващите живеят в безлюбие. Не можеш да бъдеш щастлив, когато окръжаващите са нещастни. Ако не знаеш, как да възприемеш любовта и как да я предадеш, не можеш да бъдеш щастлив. Да възприемеш любовта за себе си и да я запазиш чиста, както излиза от Бога, това наричаме „любов". Да предадеш любовта на ближните си така чиста, както си я приел, това наричаме „обич". Ако при приемането и предаването на любовта внесеш известна нечистота в нея, ти се натъкваш на нещастия. Обаче, ако и в двата случая я запазиш чиста, както си я приел, ти се ползваш от Божието благословение.

Днес всички хора очакват мира. Как ще дойде мирът? Защо се бият и карат хората? Защо водят войни? – За материални блага. Всички народи искат да спечелят повече земя, да станат богати. Вечният мир ще дойде, когато хората се научат да възприемат и предават любовта така чиста, както са я приели от Бога. Мирът ще дойде, когато слугите изпълняват заповедите на господаря си така, както са ги получили. Ако господарят даде на слугата си десет хиляди лева да ги разпредели между бедни, и слугата задържи половината от парите за себе си, мирът няма да дойде. Слугите трябва точно да изпълняват заповедите на господарите си. И господарите трябва точно да изпълняват волята на Бога, своя Отец. Тогава думите на Христа „Както ме е Отец научил, така говоря", придобиват смисъл.

И тъй, изучавайте блаженствате, като вътрешни процеси. Чрез тях ще научите доброто, което се проявява вън от вас и вътре във вас. Чрез блаженствата човек се пречиства и подготвя за възприемане на любовта. Блажени сте, ако възприемате и предавате правилно любовта. Блажени сте, ако вършите Божията воля. Който върши Божията воля, той е жител на София, т. е. жител на света, дето царува мъдростта. София е място на мъдростта. Който не върши Божията воля, той е вън от София, вън от мъдростта, в провинцията. Напуснете провинцията и влезте в София, в света на мъдростта, да изпълните Божията воля с любов. Това значи, да бъде човек добър. Истински добър е онзи, който няма нито едно престъпление в миналия и сегашния си живот. Следователно, ако имаш само едно петно в миналото си, непременно трябва да го изчистиш. Като изправяш сегашния си живот, ти оправяш и миналия. Докато не изправиш миналия си живот, не можеш да бъдеш добър. Изправянето на живота ви има отношение към любовта. Само любовта е в сила да изправи погрешките на човека. Да вярваме в Бога, Който ни учи, как да изправяме погрешките на миналото и как да живеем в настоящето.

11. Беседа от Учителя, държана на 5 септември, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрева.


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10844 Мнения:

Публикувано 19 октомври 2013 - 11:34

От книгата „Новото начало“, Утринни слова, тринадесетa година, (1943 г. – 1944 г.),
Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2007
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



БЛАЖЕНСТВАТА*


"Добрата молитва"


91 псалом


"Молитва на Царството"


"Духът Божи"


Размишление


Ще прочета 5. глава от Евангелието на Матея.


"Махар Бену Аба"


Щеше да бъде още по-интересно, ако имахме цялата реч, не само тази глава. Христос е държал една реч тогава. Тази глава са малки извадки. Няма една тясна връзка. Няма една тясна връзка със социалния въпрос, който засяга. Казва, да живее човекът. По някой път ние разбираме само материалната страна. Човек мисли, че е добър, ако даде пари. Мисли, че доброто се прави с материално нещо. Доброто не е нещо материално. Ние имаме азбуката и можем да напишем много добро писмо. Доброто не е в буквите. То са външни средства. Доброто в писмото е в онова, което човек разбира вътрешно. Написаното с черното мастило, написаното с особени знаци, не е доброто. Доброто не е в тия знаци.


Казвам, сега имаме пет сетива. Имаме зрение, имаме слушане, имаме обоняние, имаме вкус, имаме осезание. Те са пет метода, чрез които ние се запознаваме с всичките светове. Светлината ни запознава с особен свят. Слухът ни запознава с особен свят. Обонянието ни запознава с особен свят. Вкусът - с особен свят, осезанието - с особен свят. Обаче човек, който няма органа за зрение, не знае какво е светлина. Той е сляп. У някой се развали обонянието, няма понятие за цветята. Най-мъчното от всичките е, когато се развали вкусът. Не може да яде човек. Щом човек престане да яде, умира. Слепият, след като ослепее, дълго време живее. И глухият, като оглушее, дълго време живее. Но ако вкусът се развали, човек в скоро време трябва да напусне земята.


Сега седим на земята, разправяме се за работи, които не са съществени, какво ще ядем. Този въпрос животните отдавна са го разрешили. Тревопасните ядат трева, месоядците - месо, птиците зрънца ядат, някои мушици. Казвам, кaквo трябва да ядем? Ние сме разрешили сложния въпрос за яденето. За яденето, за много работи се тревожим. За хляб се тревожим, тревожим се, като няма захар, тревожим се, като няма масло, маслини, кашкавал. Тревожим се, като няма картофи, лук, за какво ли не се тревожим. Питам, като имаме всичко, което хората ядат, ако то беше на мястото, ще станат ли хората такива, каквито трябва да бъдат. Храната прави човека. Ако имаме истинската храна, ще бъдем добри хора. Запример имаш хляб, искаш да имаш масълце, искаш да счупиш едно яйце. Ако имаш брашно, искаш да си направиш водна манджа. Какво ще ти допринесе яйцето?


Писанието казва, че като извел Мойсей евреите в пустинята, Бог ги хранил с манна, с такива сладки зрънца, които падали. И трябвало евреите да ходят и събират тази храна. Те казвали, като излязохме из Египет, с тази калпавата ли храна ще ни храниш? Ние не искаме да ядем туй сладкото нещо. В Египет имахме краставички, пипер, после имахме месце. Тази сладката храна не искаме. Често вдигаха цял спор за яденето.


Трябваше Мойсей да ги наказва, да ги учи. Само в събота им се даваше двойна порция и трябваше в петък да я събират. По някой път евреите и през другите дни събираха двойна порция, но се разваляше храната. И сега става така. Човек като има двойна порция, мухлясва хлябът. Като седи няколко дни, ако мястото е влажно, ако не е много сухо мястото, мухлясва хлябът. Вие имате една опитност. Откакто започна войната, намали се дажбата, дойде до триста-двеста и петдесет грама. После не е чисто пшеничено брашно, а царевица, ръж, старо брашно, че на някои хора се развалиха стомасите.


Ако дойдем до духовния свят, какви ли не брашна сме турили в нашето верую. Сегашните учени са сполучили да разложат светлината. Туй разлагане растенията го знаят. Някои от тях си направиха червена дреха, някои синя, някои тъмносиня. Казвам, ако светът беше червен, ако преизобилстваше червената светлина, какви щяхме да бъдем? Всички щяхме да бъдем войнствени. Ако в света царуваше само портокаловата светлина, ние щяхме да бъдем крайни индивидуалисти - такива, че по никой начин не можем да се примирим. Ако имаше чрезмерно портокалена светлина, ще станем големи индивидуалисти, човек не може да се примири. Започва да мисли, че светът е създаден заради него и хората щяха да бъдат крайно горделиви. Когато изобилства жълтата светлина в човек, тя е необходима за човешкия ум. Но човек излишно страда. Ако би царувал само синият цвят, то хората щяха да станат религиозни. Ако изобилства синият цвят, човек става много голям догматик - каквото той вярва, то е право, мисли, че неговите схващания са верни.


Сега мнозина четат Библията, но не зная колко пъти сте я чели. Някои от вас може веднъж да са я чели, някои два пъти, до три пъти, мисля, че сте я чели. Повече от три пъти не зная дали сте я чели систематично от единия край до другия. Библията е полезна книга, понеже показва опитностите на хората. Като започнете от първите хора, от Адам и Ева, до сегашните условия, са били различни. Сега ние, които живеем в съвременния век, интересува ни хлябът. Много ни интересува един апартамент, без апартамент не може. Интересува ни образованието. Без да си свършил висше училище, не може. Интересуват ни някои езици, ако не знаеш френски, немски или английски, не минаваш за интелигентен човек. Най-малко хората не искат Божествения език. Човешките езици изучават. Ако знаеш английски - учен си, ако знаеш немски - учен си, ако знаеш френски - учен си. Хубаво, като знаеш немски, ще научиш добродетелите на немците, но като знаеш немски, ще научиш и лошите работи на немците. Като знаеш френски, ще научиш хубавите работи на французите, но като знаеш френски, ще научиш и лошите думи. Те имат и лоши думи. Ако не знаеш френски, няма да ги знаеш.


Като отишъл един българин в Америка, един англичанин му казва: "Махни се оттука." Българинът казва: "Човекът ми говори нещо хубаво, не разбирам, нали не зная езика. Ако го зная, щях да разбера." Казал му после: "Махни се ти, българино." Българинът разбрал думата "българин" и казва: "Виж, малко и български изопачава, казва и на български човекът, но не разбирам." Всичките човешки езици не са много благородни. В порнографията източните народи са майстори. И западните народи, и те имат лоши думи, не е изчистен езикът.


Казвам, има нещо отвън, което спъва човека. В тълкуванието на свещените книги, литературата, в езика, навсякъде има хора, които изопачават думите, дават им особен начин. Запример хората са създали, има някъде ад. Кой е ходил в ада и се е върнал, да каже, че има огън там? Какъв е този огън? Запример в този огън казват, че хората ще горят, без да изгарят. Ако хвърлим един човек в огъня сега, няма ли да изгори? Ще изгори.


Ще ви приведа един пример. Един български свещеник имал един слуга. Пратил го при друг свещеник, понеже се обичали двамата, били приятели, праща по Стояна пет риби да ги занесе. Стоян, като вървял по пътя, оттук малко откъсвал, оттам малко откъсвал от рибите и докато отиде, изял рибите. Занесъл само писмото на свещеника. Той казва: "Бе, Стояне, пратил ми пет риби." "А, дядо попе, много се радвам, че ги намери, аз ги изгубих." Те не са в писмото. Стоян казва, достатъчно е, че си ги намерил, другото не е толкоз важно. Един ден свещеникът чете Евангелието и казва: "Стояне, Стояне, как имаме да скърцаме със зъби на оня свят." "Ти поне, дядо попе, няма с какво да скърцаш, твоите зъби са опадали."


Вземете закона за любовта, вярата и надеждата. Какви криви приложения има в човека. Та казвам, има една светлина. Има качество на светлината. Има един цвят, един основен червен цвят, който се различава от червения цвят на сегашната светлина. Този червен цвят сега е механичен. Ако човек възприеме този червен цвят, той става активен, но този червен цвят е носител на живота. Човек, когато приеме този червен цвят, да благодари за живота, който е в него. Когато този цвят се намали в човека, той започва да боледува. Болестите произтичат от намалението на този цвят. Трябва да проучваме цялата природа. Ако не я проучваме, ако не знаем защо Господ създаде тия работи, ще се блъскаме тук и там. Ако имаш жълт цвят, в тебе умът ще функционира правилно, ще разбираш. Ако имаш много малко от този жълт цвят, винаги ще се намираш в една вътрешна тъмнота, неразбиране, противоречия ще имаш. За да бъдеш духовен, ще имаш един основен син цвят, който образува най-нежните сенки, да знаеш какви ще бъдат отношенията към Бога. По някой път ние искаме да бъдем религиозни. Как ще бъдем религиозни без синия цвят? Как ще бъдеш умен без жълтия цвят? Как ще придобиеш живота без червения цвят? Има думи в живота, които носят този цвят. Болен си, каже ти някой някоя дума - и ти оздравееш. Възприел си червения цвят от думата. Има думи, които носят жълтия цвят. Като кажеш една дума, която носи този цвят, просветне му умът. Има думи, които носят синия цвят, като кажеш такава дума на човека, той става религиозен. С всяка дума човек не става религиозен. Казва, вярвай в Бога, но ни най-малко тази дума не съдържа синия цвят. Казвате, да бъдеш умен, но ни най-малко няма да станеш умен. Те са неща много обикновени. Казвате, да живеем добре. Ни най-малко няма да живеем добре.


Та казвам, ако бихте разбрали петата глава, вие щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената светлина, която идва. Двете блаженства са начини, по които да се приеме Божествената светлина, да се повдигне човешкият живот, човешкият ум и човешката душа. Човек, нищ духом, превръща материалните работи. Той е като светлината. Човек, нищ духом, като му дадат непрана вълна, той я изпере, изтъче, направи плат, даде на хората да си направят дрехи. Вземете блаженството. Кои ще наследят земята? Кротките ще наследят земята. Значи, за да може да наследи земята, човек трябва да бъде кротък. Какви са качествата на кроткия човек? Кротък човек е, който никога не влиза в стълкновение със своите ближни. Той знае, той има най-хубавата обхода със своите ближни, със своите приятели, навсякъде, с всичките хора. Този човек е кротък. Обхода има. Не само да не прави зло, но обхода трябва да има. Въпросът не е да не прави зло. Чудни са хората, когато мислят да не правят зло. Въпросът е да правим добро. Ти като не правиш зло, а не правиш добро, то е нищо. Може да не правиш зло, но и добро ако не правиш, нищо не правиш.


Писанието казва, че Бог забрани на хората да ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Бог не им заповяда да ядат от дървото на доброто и злото. Има едно дърво, по което се познава и злото като собственост. Да кажем, вземеш, откраднеш пари, туриш ги в своята каса, това е зло. Държиш ги тия пари, държиш ги в касата. Или вземеш чужд хляб и не можеш да го ядеш и след време се развали, то е зло. Що е доброто? Ти си направил хляб, изпекъл си го и същия ден даваш да го изядат. То е доброто. Задържаш хляба, това е злото. Ще задържиш хляба, който можеш да го изядеш, а онова, което остава, ще го дадеш на ближните си. Думата "познание" то е вече отношение. Да познаваш какви са твоите права, то е закон на собственост. Да познаваш какви са твоите права към къщата. Тази къща може да я владееш или не. За да имате къща, трябва да имате крепостен акт. За да познаваш един език, трябва да го говориш. Ако разбираш френски език, ще го говориш, ако не вземеш да го говориш, не го познаваш. Трябва да го говориш, трябва да познаваш добрата и лошата страна на езика. Това се познава.


Сега и в духовния свят има две страни. Добра и лоша страна има. Едни от духовете са добри, а други лоши. Едни от духовете постоянно правят добро на хората, а другите правят постоянно пакости. Тия лошите духове създадоха комарите, дървеници, въшки, бълхи, тигри, за да измъчват човека. Добрите създадоха добрите растения, добрите животни, които служат на човека. Лошите духове създадоха лошите мисли. Добрите духове създадоха добрите мисли, добрите чувства, добрите постъпки. Ако не можеш да различиш коя мисъл е добра и коя е лоша, кое чувство, кое е добро и кое е лошо, не е знание. Туй, което осакатява човешкия ум, е злото. Туй, което осакатява човешкото сърце, е злото. Туй, което осакатява човешката воля, е злото. Туй, което възстановява здравословното състояние на ума, е доброто. Туй, което Възстановява здравословното състояние на сърцето, е доброто. Туй, което възстановява здравословното състояние на волята, е доброто. Та казвам, туй, което ни отдалечава от Бога, е злото. Зло значи - далеч сме от Бога. Туй, което ни приближава към Бога, е добро. Приближаването към Бога не е статично положение. Постепенно трябва да се приближаваш. Много не можеш да се приближиш.


Запример, ако вземат един човек, който живее към Северния полюс, към студените места, ако веднага го преместите на горещия полюс, той не може да издържи на топлината на горещия полюс. Трябва постепенно да го привикнете В умерените полюси, докато свикне. Един човек, който живее в топлите места, ако го пренесете на Северния полюс, и той ще умре от студ, не може да издържи.


Казвам, не е лесна работа да бъде човек духовен. Не е лесна работа човек да бъде умен. Не е лесна работа човек да бъде добър, понеже тя е известна деятелност. За да разбираш качествата на някои мисли, ти трябва да разбираш законите на мисълта.


Та казвам, в блаженствата Христос е дал най- елементарните правила, с които можем да разсъждаваме, да мислим. Казва там: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." Царството небесно значи да имате всички условия, каквото пожелаете, да направите. Царете трябва да бъдат нищи духом. Тяхно е Царството небесно. То е сега, не е за бъдеще, засега е още. "Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Искаш да се утешиш. Тъжен си, скръбен си, трябва да бъдеш нажален. Туй е състоянието, в което можеш да приемеш утехата. Защото "Не безобратства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата не се радва, а се радва на истината. Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада." Значи същественото качество е, че промяна в любовта не става. Единствената сила в света, която всякога има едно равновесие и никога не . губи равновесието си, е любовта. Или единствената сила, която съдържа вечна хармония. Извън любовта съществуват всички противоречия. В любовта престават противоречията. Любовта е единствената сила, която съдържа вечна хармония. Извън любовта същсствуват всички противоречия. В любовта престават противоречията. Тия противоречия се обръщат в една симфония. Едно зло, което тебе ти причинява зло тук, на земята, в областта на любовта, ще ти причини най-голямото добро.


"Другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят. Езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще изчезне. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме." Не че ще изчезне пророчеството, но пророчество без любов, не е истинско. Говор без любов ме е истински. И всяко нещо в света, което е направено без любов, не е истинско. Тези неща имат съдържание. И туй е идеята.


"Но когато дойде съвършеното, тогава това, което е отчасти, ще се прекрати. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах. Но откак станах мъж, напуснах, което е младенческото, защото сега виждам мрачкаво, като през огледало, а тогава ще гледам лице срещу лице. Сега познаваме отчасти, а тогава ще позная, както съм познат. А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов, но най-голяма от тях е любовта."


Сега в онова, което апостол Павел е говорел, апостол Павел не беше човек на любовта. Той беше на човешката мисъл. Доста ограничен беше в своите възгледи като евреин. Много енергичен, поддържаше старото, даже християните го гонеха. Как тъй смеят да унижават Мойсеевия закон. Като разбра живата любов, казва: "Всичко считам за измет, за да придобия любовта." Аз поне едно сравнение имам. Вие по някой път се възмущавате от половата деятелност, от любовта. Казвате, нисша любов е половата любов. Но ако съберете всичките човешки чувства и неговите мисли и ги турите всичките сили, които имат, с половата деятелност, се уравновесяват. Тя е една и толкова силна, както всичките други заедно. Тя по единично може да бие ума ти, тя по единично може да бие сърцето ти, може да бие и волята ти. Тя по единично всичките може да ги бие. Като се съберат всичките заедно, уравновесяват се.


Питам, туй, което е тъй силно, лошо ли е това нещо? Един голям водопад, който бучи, лош ли е? Не е лош, това е наше разбиране. Тази вода, която развива такава грамадна енергия, може да я използваш. Американците, които са толкова практични, ако могат да впрегнат Ниагарския водопад, биха имали енергия за цяла Америка и плюс още от нея да пратят в Европа. А досега те са използвали около 200 хиляди волта за осветление, за образуване на електричество от водопада. Казвам, в нашия живот имаме една Ниагара, в която често се давят хората. Отиват двама млади, напили се, малко да се разходят в горната част на Ниагара с лодка. По едно време ги подема течението и лодката се обръща. Единият успява да се качи на една скала всред водопада, а другият отива във водопада и загива. Събират се американците и мислят как да му помогнат. Седи той на скалата отгоре, долу бучене, отвсякъде вода и всички тия хиляди хора, които се събрали любопитни, гледат и мислят какво да правят. На тях в началото е било като на шега, качили се и двамата на лодката, единият изгубил живота си, а другият остава жив. Всичките събрани хора искат да му помогнат и мислят какво да направят. Казвам, как са го спасили, кажете ми. Аз зная. Сега да го оставим, аз няма да обяснявам. Как ще го спасите вие? Тогава нямаше аероплан, ако имаше, можеше да мине някой и да го вземе. Ще пусне едно въже, ще остави въжето, но тогава нямаше аероплан. Да пратят лодка, не може, параход също не може да иде. Все таки са го спасили американците.


Кога се спасяват хората от греха? Казват, че Христос понесъл греховете на света. Знаеш ли какво нещо е хората да понесат греховете на света? Лесно говорим за неща, които не разбираме, неразбрани работи. То е най-тежката работа, която някой велик дух може да извърши. Няма по-тежка работа от тази. Трябва той да е Божествен, за да понесе греха. Аз ви навеждам па въпроса за онази любов, която спасява света. Има нещо в света, което е внесло греха, и то минава за любов. Любовта е внесла греха в света. Туй, което е внесло греха в света, то ще го изведе навън. Как е възможно, ще кажете вие. Не може да се каже другояче. Една майка ражда две деца, едното става благородно, другото става един крадец, разбойник, престъпник. 11итам, не е ли майката същата, която внесла доброто. Онова доброто дете е родено от нея. Тия двете деца на тази майка не са от един и същ баща, от двама бащи са, нищо повече. Доброто дете е от добър баща, лошото дете е от лош баща. Че вие не раждате ли в себе си едно хубаво чувство и друго едно лошо чувство. Доброто чувство у вас е родено от един добър баща, а лошото е родено от друг. Ти мислиш лошо, съвсем под друго влияние си. Ние мислим, че сме под едно и също влияние, когато човек е гневен, съвсем други същества имат влияние върху него. Когато имаш хубаво настроение, други същества ти влияят - обществото е друго.


Та казвам, най-първо вие трябва да развивате в себе си това чувство - да различавате кой ви влияе. Вие често лъжете, че Господ ви говори. Апостол Павел казва - Бог, като презираше времената на невежеството, остави хората да вървят по пътя и да правят каквото искат. Сега, когато дошло времето, тия хора може да възприемат нещо от Божественото. От небето ги изпъдиха. Те са сега между нас, хората, u постоянно правят азотна киселина. Като дойдат, разлагат, боядисват, какво ли не правят вътре.


Та казвам, често проповядваме любовта. Любовта е цяр против азотната киселина. Тя не може да се лекува освен с любов. Знанието възгордява, а любовта назидава. Знанието без любов е опасно. Знанието с любов е едно Божие благословение. Живот с гордост е нещастие. Живот, дето любовта влиза, е щастие.


Вчера идва една сестра при мене и ми казва: "Направи ме щастлива." Как да те направя щастлива, когато всичките хора са нещастни. Тя е нещастна, защото се е влюбила в някого, иска да й помогна да се ожени заради него. Тя иска този, когото обича, да направя да я обича. Как ще направя да я обича - няма нищо да даде, няма плод. Като череша, виждам, няма плод. Търся друг плод, няма. Ако направя този човек да я обича, той ще съжалява. Тя ще бъде щастлива, а друг ще бъде нещастен. Мисли ли, когато правя един човек щастлив, а друг нещастен, че това е щастие. Това е материално схващане. Ако в света не знаем как да възприемем Божията любов, ако не знаем как да предадем Божията любов, ние сме на кривия път. Под думата "възприемане на Божията любов" разбирам, то е любов. Да възприемаме Божията любов и трябва да изучаваме да предадем Божията любов - това е обич. Да обичаш някого, то е Божествено. Да я предадеш чиста, така както си я приел.


Що е обич? Да предадеш Божията любов така чиста, както си я приел. Що е любов? Да възприемеш Божията любов в себе си тъй чиста, както е, без да я опетниш. Ние възприемаме Божията любов и я опетняваме, тогава правим пакост на себе си. Като не предаваме Божията любов на другите, опетняваме се - себе си опетняваме и другите опетняваме. Две неща ни трябват - да възприемем Божията любов чиста, както е, за да бъдем благословени. Да възприемем Божията любов тъй, както сме я приели. Като обичаме, да приемем пак Божието благословение.


Нас ни трябва мир. Как ще дойде мирът? Размирието произтича от един материален обект. Хората се карат, бият се. Войни правят за материалните блага. Земята е причина. Два народа често се бият за блага. Българите, които бяха под турско робство, какво правеха турците? Държат българите тридесет и четири години, но свободно, те ще поспечелят нещо, ще забогатеят. Тогава турците ще пуснат башибозуци, ще почнат да гонят българите, да им вземат препечеленото. 11осле пак ще ги оставят тридесет-четиридесет години свободни, да работят, да печелят, и пак ще ги ограбят турците. Българите доста поумняха. Във време на емичарите ще дойде някой еничарин на българите, те ще го нахранят хубаво и еничаринът ще изведе българите вън от къщата, ще го възседне и ще го кара да го носи четири километра на гърба вън от селото. Питам, такъв гост като ти дойде, по четири пъти на ден да те кара четири километра да го носиш - всичко шестнадесет километра да го носиш, ще бъдеш ли доволен?


Та казвам, ние не искаме еничарски добрини, да го нахраниш и да те възсяда. Като дойде някой турчин на гости на българина, освен че ще го угости добре, но след това турчинът иска да му плати дишжака, като работи със зъбите си, да му плати това. Той има тридесет и два зъба и трябва да му плати по един грош за Всеки зъб, че се е мъчил да яде. Един турски паша, кoii то живял във Варна, освободил българите от това. Отишла една българска вдовица и се оплакала на пашата. Казва: "Нямам пари, ако имам, ще му дам." Пашата казва: "Кой е онзи, който иска това, донесете го при мене, съборете го на земята и - казва - я да му избиете зъбите, че да няма за какво да иска." Вземат, че му избиват всичките зъби. Казва: "Сега дишжака няма да има." Който иска дишжака, пак ще му избиват зъбите, да няма защо да иска.


Не трябва дa искаме дa ни избиват зъбите, да престанем с този дишжака. Направиш добро някому - и ще започнеш да му казваш: "Добро ти направих." Според мен добър човек е този, който може да предаде вашата любов чиста, както вие сте му я дали. Имате един слуга, давате му на разположение десет хиляди лева и да раздаде на бедните. Той половината задържи за себе си, половината ги раздаде. Нито стотинка за себе си. Този е добър човек. Или дадеш му десет кила жито. Да не остави нито едно зрънце за себе си, всичкото да го раздаде. Да направи така, както господарят му иска.


Ние, съвременните хора, трябва да се научим на онова правило, което Христос дава: "Както ме е Отец научил, така и аз ви казвам."


Та казвам, изучавайте сега блаженствата като един процес, който е съзидателен. В блаженствата си ще научите доброто, което е вън от нас, и доброто, което е вътре в нас. С блаженствата ще научите злото, което е вътре в нас и вън от нас. Злото е покрито в една форма. С тия блаженства ние ще открием тайната да се пречистим. Иначе не можем да се пречистим. Даже като дойде любовта, трябва да имаме едно разбиране. Казвате: "Аз обичам този човек." Вие считате тия, които са в София, за блажени. Блажени са, ако вършат волята Божия. Считате, които са в провинцията, не са блажени. Блажени са, ако и те вършат волята Божия. Ако не вършат волята Божия, както в София, са нещастни.


Казвам, дето се върши волята Божия, там е София. Дето не се върши волята Божия, там е провинцията. Под думата "София" разбирам да вършим волята Божия. Ако само в провинцията вършим волята Божия, казвам, ние сме в София. София не е само туй място. Всички хора, които вършат волята Божия, то е София. Целият свят е все София. Дето хората не вършат волята Божия, е провинцията.


Сега казвам, искам да излезете от провинцията и да влезете в Божия град - София. Що е добрина? В 777 наши прераждания да няма нито едно престъпление. Сега минаваме за добри хора. Трябва да станем тъй добри, че като погледнем в нашия живот, да няма престъпление. Като поправяш живота, поправяш миналото. Дотогава, докато не поправим нашия живот, не можем да бъдем добри. Има много работи, които трябва да ги изправим. Сега, ако проповядвам любовта, затова е. Само ако Бог е с нас, той може да ни научи да изправим живота си. Без Бога в света ние нищо не можем да направим. Бог трябва да разбираме тъй, както беше в Христа.


Казва: „Бог беше в Христа и примиряваше света 1'ъс себе си, като не им вменяваше греховете. Учеше ги как да се поправят хората. Този Господ, който ни учи как да поправяме нашия минал живот и да приемем бъдещето, в него трябва да вярваме.


"Отче наш"


Утринно слово

5 септември 1943 г., неделя, 5 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни