<

Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1944_01_02 Възприемане и предаване / Сито и дармон

София Утринни Слова Съборни Беседи

  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 05:21

От книгата „Новото начало“, Утринни слова, тринадесета година, (1943 г. – 1944 г.),
стар правопис, издание от 1944 г., София
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Новото начало", утринни слова, тринадесета година, (1943-1944).
Второ издание. Издателство „Бяло Братство“, 2000 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Възприемане и предаване


Съществуват два вида силни хора: едните са силни във възприемането, a другите – в предаването. В главата за блаженствата Христос има предвид ония хора, които възприемат добре и предават добре. Човек, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е учил да свири добре, не може и да предава добре. Младият има здрави очи, добре вижда, но не всякога разбира добре. Старият не вижда добре, но разбира добре. Някога е по-добре човек да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майстор-цигулар е оня, който не прави погрешки и взима правилно тоновете. Всеки негов тон се отличава с чистота, мекота, точност и съдържание. Слушаш някой цигулар, не си доволен от него. Тоновете му са сухи, безсъдържателни, стипчиви.

Често говорим за любовта, мъдростта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трябва да имате ясна представа за тях. Не е въпрос научно да ги знаете – научните работи не ни интересуват. Някой не вижда добре, но знае, какво нещо е светлината, какви са трептенията й, с каква бързина се предава. Предпочитам да виждам светлината, отколкото да зная научно, какво нещо е тя. Някой казва, че познава любовта, но не може, да каже, какво е всъщност тя. Любовта е нещо, за което не може да се говори. И аз няма да говоря за любовта. Тя е нещо, без което никой не може да живее. Тя не е нито въздух, без който не можеш да живееш; нито вода, без която не можеш; нито хляб, без който не можеш; нито дреха, без която не можеш. В момента, в който любовта престава да влиза в човека и прекъсва отношенията си с него, той се вкисва, и животът му се обезсмисля. Вие не сте се вкиснали още, не знаете, какво значи, да се вкиснеш. Да се вкиснеш малко, това всеки е опитал, но изцяло да се вкиснеш, това е страшна работа. Всеки е опитал малкото недоволство, но голямото недоволство малцина са опитали.

Нужна а е способност на човека да приема нещата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Ученият е натоварен кон с различни теории, някои от които нямат никакво прилагане. Какво придобива адвокатът, който знае всичките закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива съдията, който знае да съди хората, а няма кого да съди? Ако хората живеят добре, съдията ще бъде без работа. Съдията съди лошите хора, а не добрите. Какво придобива той? Освен че нищо не придобива, но губи. Днес издаде една присъда, утре – друга, но осъдените не са доволни от него и го кълнат. Тия недоволства му причиняват големи пакости. Казвам на съдиите: Ако искате да не ви кълнат, никого не осъждайте, Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Ако имате ключ от затворите, отворете широко вратите и пуснете затворниците на свобода, да ви благославят. Кажете на затворниците: Излезте вън, на свобода, и повече не грешете. Радвайте се на тяхната свобода, и те да се радват на свободата си. Казвате: Какво ще стане с нас, ако пуснем затворниците на свобода? Питам: Какво ще стане с вас, ако не ги пуснете? Казваш: Какво ще стане с мене, ако направя едно добро? – Все ще стане нещо. – Ако не го направя? – Пак ще стане нещо. Ако правиш добро, ще придобиеш нещо; ако не правиш добро, ще изгубиш нещо. При злото законът е обратен: ако не правиш зло, печелиш; ако правиш зло, губиш. – Какво да правя със злото? – Не прави зло, за да печелиш. Разумният печели и от доброто, и от злото.

Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата – злото. Като правиш добро, ще печелиш; като не правиш зло, пак ще печелиш. Това носи новата година. Чрез нея Господ иска да научи народите да правят добро, за да печелят; да не правят зло, пак да печелят. Сега народите се бият – правят зло. Казвам: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще печелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пак ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Какво повече искате? Повече от това е от лукавия. Друг е въпросът, вярно ли е това. Вярно е 101%, без никакво изключение.

Един абсолютен закон гласи: който прави добро, благославя се; който прави зло, губи. Който не разбира тоя закон, иска да се махне злото от света. Махне ли се злото, половината свят ще изгубите. Злото е потребно, но трябва да се въздържате да не го правите. Като не го правите, ще печелите. За доброто вие ще работите, а за вас ще оставите злото да работи. Досега вие сте били слуги на злото, а Господари на доброто. Сега ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Когато доброто стане господар, то знае, какво да прави. Казвате, че не знаете, как да служите на доброто. Има нещо, което всяко живо същество знае и може да прави. И пиленцето знае, как да яде. Кокошката се обажда на неговия език, и то знае вече да яде. Това, което ви говоря, и вие знаете да го правите. – Как да се въздържаме от злото? – Не питайте, вие знаете това. Турете запалена свещ пред едно малко дете и вижте, какво ще прави. То ще посегне с пръста си да хване пламъка и ще се опари. Така ще направи два-три пъти. След това, достатъчно е майка му да каже "гъш", за да не смее до туря пръста си в запалената свещ. И на вас, като кажат „гъш", ще си оттеглите пръста. Докато ви доказвам научно, защо да не туряте пръста си в пламъка на злото, пръстът ще отиде. Кратка, но съдържателна е думата „гъш".

Светът се нуждае от добри работници, от хора със здрави очи, със здрави уши, със здрав нос, със здрава уста, със здрави ръце и крака. Устата трябва да бъде здрава, сладко да говори; ушите да бъдат здрави, хубаво да слушат; очите да бъдат здрави, добре да виждат; ръцете да бъдат здрави, да работят; краката да бъдат здрави, да ходят. Човек трябва да има здрав стомах, здрави гърди, здрав мозък. Косата му да бъде мека, – Каква трябва да бъде косата на мъжа и каква – на жената? Ако мъжът е с черна коса, жената трябва да бъде с бяла; ако жената е с черна, мъжът трябва да бъде с бяла коса. Белият цвят дава, черният - взима. Който има черна коса, трябва да знае, възприема ли добре; който има бяла коса, трябва да знае, дава ли добре. Ако някой е беден, бялата коса не е на място; ако е богат, бялата коса е на място. На бедния косата трябва да бъде черна, да взима; на богатия косата трябва да бъде бяла, да дава. За бедния белия цвят не е на място; за богатия черният цвят не е на място. Ако косата на богатия е черна, трябва да я боядиса бяла. Какво разбираме под „боядисване"? Да боядисаш нещо, значи, да прекараш през него това, от което се нуждаеш. Това значи, да прекараш инсталация в къщата си. – Нямам време. – Ще намериш малко време да направиш нещо.

Съвременните хора сами се заблуждават. Те постоянно изменят своите теории и учения. Те искат да прикриват нещата. И това е добре, но когато става на място. Да носиш лятно време чадър – разбирам, но зимно време чадърът не е не място. Вместо чадър, природата е турила коса. Като пада светлината на главата, космите я разлагат, и тя става безопасна. Ако носиш чадър, за да се пазиш от слънцето, ти се лишаваш от слънчевата енергия. Сегашната мода лишава човека от много блага. Не се води по парижката мода, която осакатява краката. Направи си удобни обувки, да не се допира кракът до кожата, да влиза поне малко въздух. Ако си направяш тесни обувки, с остри върхове, ти ще нараниш краката си. И високите токове на обувките не са удобни. Обикновено, ниските госпожици носят обувки с високи токове, да изглеждат високи. Който носи високи токове, няма висока идея. Ако токът е три-четири сантиметра висок, на място е, но какъв смисъл има да носиш токове, високи 12-15 см? Не съм против модата, но се водете по модата на природата. Под „мода" разбирам завършена форма, която допринася нещо на човека. Всяка форма, която добре възприема и предава Божиите блага, е на място. Всяка форма, която препятства на доброто възприемане и предаване, не е на място. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които са добри приемници и добри предаватели, са на място. И космите на човешката глава са добри приемници и предаватели. Човек е здрав, когато приема и предава добре слънчевата енергия. Ако косата не приема и не предава добре слънчевата енергия, човек заболява. Докато очите приемат и предават добре светлината, казваме, че са здрави. Ако ушите приемат и предават добре звука, те са здрави. Ако носът приема и предава правилно миризмите, и той е здрав. Щом удовете престанат правилно да възприемат и предават, явява се вътрешен дисонанс.

И тъй, за да бъдете здрави, трябва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Някога човек приема повече енергия, отколкото трябва, а някога дава повече, отколкото трябва. Ако за доброто даваш повече, на място е. Но цял ден да се занимаваш с ядене, това не е на място.

Преди няколко дена отидох с приятели до село Симеоново. Спряхме в една кръчма да си починем. Гледам, кръчмарят се навел, реже месо. Както го режеше, месото изглеждаше крехко. Запитах го, защо реже толкова месо, какво ще прави с него. – Ще го пека; тая вечер ще дойдат много гости, ще ядат и пият. – Не може ли без месо? – Не може, така винцето върви повече. Пък и моята работа върви добре. – Сега е пост, защо ядат месо? – В цялото село е останал само един, който пости; всички останали ядат месо. Наблюдавах известно време кръчмаря и виждам, как си мисли за занаята. Същевременно виждам и последствията, които го очакват от ядене на месо. Помислих си, да му кажа ли нещо за лошите последствия, които го очакват, но реших, че така ще бъде по-добре. Когато един човек страда, сто души се ползват от неговото страдание. Ако той не пострада, сто души около него ще страдат. Вие искате обратното: да предупредите един за последствията, които го очакват, за да не страда. На вас казвам: Не режете месото. Така предпазвам и вас, и ония сто души, които ще ядат. Като предпазвам едного, едновременно предпазвам още сто души.

Защо ви говоря за любовта? – За да бъде добре и за вас, и за ония, които идат след вас. Единствената мощна сила, чрез която човек може да постигне своя идеал, е любовта. Ако искаш да имаш добър приятел, обичай Бога. Ако искаш да имаш добри деца, обичай Бога. Ако си търговец и желаеш да имаш добри клиенти, обичай Господа. Ако обичаш Господа, и като адвокат ще имаш добри клиенти, които ще ти помагат. Прилагайте навсякъде любовта. Ако любовта няма приложение в живота, тя е безпредметна. Аз се интересувам само от ония неща, които се прилагат. Когато възприемам и предавам любовта правилно, тя дава изобилно своите блага. Един любовен поглед спасява човека. Една любовна дума спасява човека. Една любовна постъпка спасява човека. Едно парче хляб, дадено в името на любовта, спасява човека. Любовта, във всички свои действия, се изявява като вечна, мощна, творческа сила.

Сега се явява въпросът: истина ли е това? Първо опитайте любовта, а после разсъждавайте. Не питай, дали те обичат хората. Не се самозаблуждавайте в това, че един те обича повече, а друг – по-малко. Да мислиш, че един те обича повече, а друг – по-малко, това е субективно схващане. Ако шишето ти е малко, малко ще приемеш от любовта. Някой те обича повече, отколкото очакваш, но шишето ти е малко, не може да събере всичката любов. Ти се сърдиш, че малко ти е дал. Кой е виновен? Нямаш по-голям бинлик. Шишето ти е малко, съдържа едва един килограм. Причината е в тебе, не в него. Ако не възприемаме всичката любов, която ни се дава, причината е в нас, а не в природата. Това се дължи на нашите недъзи.

Някой казва, че природата го спъва. Това не е вярно. Трябва да бъдем справедливи! – Искам да обичам някого повече. – Как ще го обичаш, когато шишето му е малко? И да искаш да го обичаш много, не можеш. Ако бинликът му е от 12 килограма, толкова любов ще му сипеш. Ако шишето му е от един килограм, толкова ще му сипеш. Има шишета от половин килограм, от сто грама, а даже и по-малки. Каквато е големината на шишето, толкова съдържание ще влееш в него. Казваш: Много съдържание съм вложил в тоя човек. – Вложил си според големината на шишето му. От него зависи да вложиш повече, или по-малко.

Закон е: Колкото приемате, толкова трябва да давате. Ако искаш да приемаш повече, трябва да си готов да даваш повече. Ако даваш повече, ще приемаш повече. Ако си търговец, ще спазваш следния закон: дрехата трябва да отговаря на сумата, която получаваш за нея. Ако дадеш по долнокачествена дреха, а получиш по-голяма сума, ще се създаде дисхармония, Купувачът ще остане недоволен и ще каже: Излъга ме тоя търговец! Ако дрехата отговаря на сумата, купувачът ще каже: Скъпо платих, но хубава дреха купих. Изпрати ли ти някой една хубава мисъл, отговори му с едно хубаво чувство. Твоето чувство трябва да отговаря на неговата мисъл. Мисълта представя монетата, с която купуваме чувството, т. е. материала, стоката. Материалът трябва да има отношение към парите. Ако на отличните мисли на някого не отговориш с отлични чувства, ти не оценяваш неговите мисли; ако ти му дадеш отлични чувства, а той ти отговори с обикновени мисли, не е оценил чувствата ти. Между мислите и чувствата трябва да има пълна хармония.

Разправят за един богат човек, 45 годишен, че не знаел, какво нещо е благодарност. Каквото добро, или услуга му правили, той на никого и за нищо не благодарял. Случило се един ден, като вървял по улицата, изкълчил единия си крак и паднал на земята. В това време край него минала една млада, красива мома. Като видяла, че човек лежи на земята, веднага му се притекла на помощ. Наместила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръв път той благодарил на момата; за пръв път почувствал, какво значи благодарност. Той често си повтарял: благодаря на тая мома, намести крака ми, и аз можах да ходя.

Казвам: За всичко трябва да благодарим! Да благодарим на Господа, който се спира пред всички и помага. Какво представя Бог и как се изявява? Според мене, младата мома, която наместила изкълчения крак на богатия, е проявеният Бог. Чрез нея Бог му дал един добър урок, научил го да благодари. Доброто в човека е Бог. Любовта в човека е Бог. Разумността в човека е Бог. Силата в човека е Бог. – Какво съм тогава аз, човекът? – Какво съм аз, с тоя въпрос не се занимавам. Щом Бог се проявява в мене, това съм аз. Когато аз се проявявам, това е Бог. Какво съм аз, и какво е Бог? Ето един важен въпрос. Аз съм малкото добро. Бог е голямото добро. Аз съм малката любов. Бог е голямата Любов. Аз давам трошици, колкото да се нахранят птичките. Бог дава изобилно, да се нахранят всички живи същества на земята – от най-малките до най-големите. Моята канализация е малка, а Божията – голяма, дава на всички изобилно. Аз съм ситно сито, по-малко давам. Бог е дармон, изобилно дава. Българинът си служи и с двете. Когато иска да пресява бяло брашно за бял хляб, той си служи със ситното сито. Брашното се пресява много добре – триците остават в ситото. Хубав е хлябът от това брашно, но, според учените, не е хранителен. В брашното трябва да има малко трици, да стане хлябът по-хранителен.

Когато хората издребнеят в живота си, те започват да си служат със ситни сита. Тия сита са малки, лесно се носят. Когато селянинът иска да си свърши работата по-скоро, служи си с дармона. Ако рече да пресява със ситно сито, трябва му много време. При това, колкото повече пресява, повече трици се отделят. Сегашните хора, които си служат със ситни сита, имат много трици за продаване. Години наред те ще продават своите трици. Когото срещнеш днес, все за трици говори. – Не обичам еди-кого си. – Това са трици. – Еди-кой си ми причини пакост. – Това са трици. – Работата ми не върви добре. – Това са трици. – Нямам обувки, дрехи. – Това са трици. – Какво да се прави? – Вземи дармона и с него пресявай. Както и да се мели Божественото жито, то не се нуждае от ситно сито. Както и да го пресяваш това брашно – и през ситно сито и през дармона, и в двата случая е едно и също. Като знаеш това, не си губи времето, да го прекарваш през ситно сито. Ти мислиш, че ако прекараш нещата през ситното сито, ще се освободиш от злото. Божественото жито и брашно не търпят нито дармони, нито сито. Можеш да го пресяваш през каквото искаш. Едно ще знаеш: ако го прекарваш през ситно сито, ще изгубиш повече време. Само в това е разликата.

Къде може да се приложи ситното сито и къде – дармонът? Ако искам да позная, какъв е моят съсед, показвам му и ситното сито, и дармона. Ако вземе като мярка ситното сито, отказвам се от него; ако вземе дармона, приемам го за съдружник. Мога да го изпитам и с хляба. Ако му дам цял хляб, и той го раздели така, че по-голямата част задържи за себе си, отказвам се от него. Той мери със ситно сито. Той служи само на себе си. Човек, който услужва първо на себе си, носи ситно сито; който услужва и на другите, той носи дармон. Ако Бог постъпваше като нас, какъв щеше да бъде нашият живот? Ако по отношение на нашите погрешки прилагаме ситното сито, какво би станало с нас? Ако Той правеше разлика между добрите и лошите хора, какво ни очакваше тогава? Бог постъпва еднакво справедливо и с добрите, и с лошите хора. Що се отнася до човешкия живот, като ограничен живот, и ситното сито, и дармонът са на място. При сегашните условия и двете неща са добри.

Какво означава думата „дармон"? Тя е съставена от две думи: дар и мон. Значи, имаш дар, който си получил само веднъж. Когато иска да направи нещо, българинът прекарва нещата през дармон. Той направил дупките на дармона два пъти по-големи, отколкото трябва. – Кога си служи с тоя дармон? – Когато иска да задържи благата за себе си. Значи, за себе си употребява дармона, а за хората – ситното сито. Ситното сито е по-близко до първичното. Дармонът се отдалечил много от първичния образ. Когато грешиш, ти не виждаш своята погрешка, но виждаш погрешката на своя ближен. За своята погрешка казваш: Малка е – и я заличаваш. Същата погрешка, направена от ближния ти, веднага я виждаш и казваш, че е голяма. За себе си туряш дармона, а за другите – ситното сито. Значи имаш две мерки. Щом си служиш с две мерки, отношенията с близките ти не са прави. Казват за някого, че е прикрит човек. Кой е прикрит, и кой – открит? Прикрит е оня, който мисли зло. Той, и като говори, и като мълчи, все е прикрит. Открит е тоя, който всякога има предвид доброто. И като мълчи, и като говори, той е всякога открит.

В любовта няма прикрити неща. В света на любовта всичко е ясно, открито, отчетливо написано. В любовта всеки може да знае, важно е да знае да чете. В такъв случай, ще знае, колко струва любовта, която не може да се плати с нищо. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да ценят любовта на майка си и грижите, които тя е положила за тях? Могат ли да оценят те грижите и любовта на баща си? Как ще оцените усилията, които някой е направил, за да ви обърне към Бога? Знаете ли, колко енергия е изразходвал той? Знаете ли, от къде е дошъл тоя дух, за да ви помогне? Той е напуснал своето блаженство, само да ви повдигне. Какъв човек си ти, ако след това кажеш, че той нищо не е направил за тебе. Всяко добро, колкото и да е малко, има велика цел. Вие трябва да оценявате доброто, което ви се прави. Трябва да оценявате любовта на всички същества, които идат от далечни светове, за да ви помогнат. За Христа се казва, че е бил богат, но, като слязъл между хората, раздал всичкото си богатство и останал последен сиромах. След като взеха всичкото Му богатство, поругаха се с Него, и най-после Го разпнаха. Така Го изпратиха на оня свят. Трябва ли и ние да постъпваме по същия начин? Като дойде между вас човек, който ви обича, вие трябва да постъпите с него добре. Той иде да помага.

Новата година не търпи хора, които не оценяват любовта на ония, които идват да се жертват. Тая година вие искате мир. Как мислите, ще има ли мир, или не? Пита ме един, ще се ожени ли, или не. Казвам: Искаш ли да се ожениш? – Искам. – Ще се ожениш. И семето пита, ще изникне, или не. То носи възможностите в себе си. Щом му дам условия, то непременно ще изникне. В тоя смисъл, и женитбата зависи от него, а не от мене. Възможностите са в него, а Бог му дава условия. И доброто зависи от нас. Ние носим възможностите, а Бог ни дава условия да ги проявим. В това се заключава нашата свобода. Когато имаш условия да направиш доброто, а казваш, че не знаеш, как да го направиш, ти си несправедлив към себе си. Друг е въпросът, ако нямаш условия.

Новата година е малко строга, понеже има две четворки. Едната четворка представя Божествената мъдрост и Божественото знание, които се придобиват мъчно. Втората четворка представя Божествената истина и свобода, без които човек не може да живее. Четворката е строго число. То не обича лъжата. То е квадратът, върху който може да се гради къща. Значи, то е основа на нещата. Ако основата е добра, цял град може да се постави на нея. Ако не е добра, каквото си построил, лесно ще се развали. Четворката представя още и семейството: бащата, майката, синът и дъщерята. Ако всички са умни, по-добро число от четворката няма. Ако са глупави, по-лошо число от четворката няма. Затова някои хора се страхуват от това число.

Какво виждам днес в света? Много хора са запушили дупките на своите дармони. Има солнички, на които дулките също така са запушени. Разтръсваш солничката, но не можеш да осолиш яденето. Трябва да вземеш игла, да отпушиш дупките. Тая година изисква от хората да си вземат игли и да отпушат дупките на своите дармони. Вината не е в нас, но във времето. Вън е влажно, солта овлажняла и запушила дупките. Оставете всички дупки отворени, да могат Божиите блага свободно да излизат навън. Вие сте оставили отворена само една дупчица и се чудите, защо съществува такава дисхармония в света.

Дармонът е музикален инструмент, както цигулката. Когато цигуларят свири, тоновете излизат през дупките на цигулката. Ако нямаше дупки, никакъв тон нямаше да излезе. Една дупка да се затвори на цигулката, тонът вече се разваля. Благодарете за красивия ум и за красивото сърце, които ви са дадени. Те са инструменти, които трябва да пазите, да не се запушат дупките им. Оставете отворени прозорците на вашия ум, да влиза повече светлина през тях. Оставете отворени отдушниците на вашето сърце, да влиза отвън чист въздух и да излиза навън димът, да става горенето пълно. Ако горенето не е пълно, явяват се сажди, пушек, които причиняват големи нещастия. Трябва да извикаме коминочистач, да отвори комина, да се подобри горенето. Коминът трябва да бъде направен добре, че какъвто вятър да духа, горенето да става правилно. Печката в моята стая тегли добре; само един вятър не й благоприятства. Като вляза в стаята, познавам, кой вятър духа. Ако духа тоя, който не й понася, стаята е пълна с дим. Ако духат другите ветрове от три посоки, тя гори добре. Дойде ли четвъртият вятър, тя започва да дими. Аз уподобявам четирите ветрове на четирите темперамента в човека. Единият темперамент наричам източен вятър - Божията Правда. Вторият темперамент е северният вятър – Божията Истина. Третият темперамент е южният вятър – Божественото добро. Четвъртият темперамент е западният вятър – добрата обхода. – Какво е изток? – Справедливостта. – Запад? – Добрата обхода. – Север? – Истината и свободата. – Юг? – Доброто, което всеки човек трябва да приеме и предаде. Между правдата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората трябва да изучават. Правда без истина не може да се прояви. Истина без добро не може да се прояви. Добра обхода без правда и без добро не може да се прояви.

Първо човек започва с правдата. Тя е подтик, движение напред. Правдата е тонът "ре" – подтикът, движението. Човек трябва да има подтик, да възприеме нищо. Ако не възприемаш добре и не предаваш добре, ти не можеш да се ползваш. Ако не дишаш правилно и не издишаш правилно, не можеш да се ползваш от чистия въздух. Ако и твоята мисъл не може да приеме въздуха, който е минал през дробовете, нищо не се ползваш. Свръхсъзнанието извлича живота от въздуха чрез мозъка и чрез дробовете. Ако не дишаш правилно и ако мозъкът не възприема правилно енергията от въздуха, ти си осъден на заболяване. Ако дишаш и благодариш иа Бога за въздуха, който приемаш, твоето свръхсъзнание правилно приема благата, които въздухът носи, и правилно ги предава. Благодари на Бога и като приемаш въздуха, и като го изпущаш.

Сегашните хора благодарят, само когато приемат, а не и когато дават. Ще благодариш и когато приемаш, и когато даваш. Можеш ли да дадеш хляб, ако не приемеш брашно? Можеш ли да пиеш вода, ако не ти е дадено? Първо трябва да възприемеш Божественото и после да дадеш. Не Го ли възприемеш, нищо не можеш да направиш. Сегашните хора искат да преобразят света, да направят нещо ново. Това е невъзможно. Без образец, те нищо не могат да направят. – Къде е образецът? – В Божествения свят. Човек може само да се води по образеца на онова, което Бог е направил. Ако следваш българско училище, няма да създаваш нищо ново, но ще учиш това, което българите са създали. Във Франция ще учиш това, което французите са създали. В Англия ще учиш това, което англичаните са създали. Ако отидеш в Русия, ще учиш това, което русите са създали. Ти си дошъл на земята. Следователно, ще учиш това, което Бог е създал. Ти няма да даваш тон на нещата, но ще учиш това, което е създадено вече. – Аз имам особено мнение. За себе си казвам: Аз нямам особено мнение. Моето мнение за нещата е такова, каквото е мнението на Бога. Какво мнение ще имам аз? Искам да направя хората щастливи. Как ще ги направя щастливи, когато не зная нуждите им? Аз не зная, какво те обичат да ядат, какви книги четат, в какви къщи искат да живеят. Сготвя хубаво ядене, но не го харесват. Как ще ги направя щастливи?

И тъй, бъдете верни на себе си. Не се отклонявайте от онова, което Бог е вложил във вас. Бъдете благодарни за всичко онова, което Бог ви е дал, и което всеки ден ви дава. Слънцето всеки ден носи своето благословение. Благодарете за ония права, които ви са дадени от Бога. Тая година приложете онова, което носите в себе си, за да бъдете полезни и на другите. Всеки да прояви свободно Божественото в себе си. Някой има стремеж към музика – нека свири. Не го критикувайте. Стари и млади свирете: старите да свирят класически парчета, а младите – весели, игриви. После ще се сменят: старите ще свирят весели, игриви парчета, а младите – класически. Младият възприема, а старият предава. Щом е така, младият трябва да възприема добре, а старият – да предава добре. Младият и старият трябва да живеят заедно. Когато умът възприема добре, сърцето трябва да предава добре; когато сърцето възприема добре, умът трябва да предава добре. Това е правилният процес, който трябва да се извършва във всеки организъм.

Всички хора са дошли на земята да се учат. Някои не искат да учат. Те мислят, че знаят много и казват: Не ни трябва повече знание. Казвам: Вие още не сте започнали да учите. Сега сте едва в забавачницата, много още има да учите. Ако ви дам темата, какво нещо е любовта, как ще я развиете? Или, какво е добродетелта в своето приложение? Ако ви дадат задачата, да влезете между лоши хора и да ги направите свои приятели, как ще решите тая задача?

Един американец се хванал на бас, че може гол да обиколи света. Той съблякъл дрехите си, отишъл в една баня, окъпал се добре и от една тънка, но жилава хартия си направил елече и панталони, които облякъл. Те прилепнали плътно към тялото. Така той изглеждал съвършено гол. Тръгнал от една фирма на друга, с цел да ги рекламира из целия свят. Всяка фирма му дала голямо възнаграждение. Така той обиколил света, рекламирал всички фирми и издържал баса, че може гол де обходи целия свят. Може ли да влезеш в едно общество, без да се скараш с някого? Влезеш в един дом, дето обичат червения цвят. Трябва ли да ги осъждаш за това? Други обичат синия, или черния цвят. Трябва ли да ги осъждаш за това? Различните хора обичат различни цветове. Обикновено младите носят светли дрехи, а старите – тъмни. Значи, младите дават, а старите възприемат. Всъщност, не е така. Младите трябва да възприемат, а старите да дават. Затова старите трябва да носите бели дрехи.

Какво означава червеният цвят? Който носи червен цвят, той се нуждае от живот. Червеният цвят символизира живота. Като възприеме достатъчно живот в себе си, човек не се стреми вече към червения цвят. Един свещеник разправяше, че като юноша обичал червения цвят. Той се чуди, от къде идвало това желание. Това се дължи на стремежа му към живота. Всеки цвят символизира нещо. Когато иска да се индивидуализира, човек се стреми към оранжевия цвят; когато иска да забогатее, стреми се към зеления цвят; когато иска да поумнее, стреми се към жълтия цвят; когато иска да усили вярата си, стреми се към синия цвят. Дали хората знаят това, не е важно. Обикновеният човек не знае тия неща, но посветеният знае всичко. Има неща, които не трябва да се знаят. Какво прави майката, която пече питата? Понеже децата са нетърпеливи, те искат да знаят, кога ще се опече. Докато се опече питата, майката приспива децата си. Ако не ги приспи, те ще я безпокоят. Едно след друго ще се изреждат и ще я питат: Мамо, кога ще се опече питата? За да бъде спокойна, майката казва: Легнете си, мама. Щом ги приспи, тя свършва работата си спокойно и след това ги събужда: станете мама, питата е готова.

Много хора приличат на малките деца; постоянно питат, кога ще постигнат желанията си. Ако си като децата, легни да се наспиш. Като се събудиш, всичко ще бъде готово. Дрехата ти ще бъде ушита, и ти само ще я облечеш. Когато идат светли празници, бащата купува дрехи, обувки, шапка на детето си и, като дойде очакваният ден, детето пита баща са: Татко, имам ли нови дрешки? – Имаш. – Нови обувки? – Имаш. – Нова шапка? – Имаш. Детето се облича с новите дрехи и се радва, че е дошъл светлият ден.

Всяка нова година човек пожелава да придобие нещо. Тая година пожелайте да възприемете добре любовта и да я предадете добре. Да възприемете добре мъдростта и знанието и да ги предадете добре. Да възприемате добре истината и свободата и да ги предадете добре. Да възприемете добре справедливостта и да я предадете добре. Да възприемете правилно добрата обхода и да я предадете добре.

„Блажени нисшите духом, защото е тяхно Царството Небесно”.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”.

„Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат”.

Желая ви да бъдете нисши духом, за да влезете в Царството Небесно.

Желая ви да бъдете кротки и да наследите земята.

Желая ви да бъдете миротворци и да се наречете Синове Божии.

Благодарете за миналото, което се реализира.

Благодарете за настоящето, което сега става.

Благодарете за бъдещето, което ще стане.

12-то Утринно Слово от Учителя, държано на 2 януари, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 11167 Мнения:

Публикувано 19 октомври 2013 - 18:53

От книгата „Новото начало“, Утринни слова, тринадесетa година, (1943 г. – 1944 г.),
Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2007
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ВЪЗПРИЕМАНЕ И ПРЕДАВАНЕ


"Добрата молитва"


"Изгрява слънцето"


В света има два вида хора, които са силни: едните, които възприемат добре, другите, които предават добре. Сега ще чета 5. глава от Евангелието на Матея. Една от тези глави, в които Христос говори за блаженстваща. Блаженстваща са хора, които възприемат добре нещата. Човек, който не възприема добре, той не може и да предава добре. Ученикът, който не се е учил добре, той не може и да свири добре. Младите хора виждат по-добре, имат по-хубава реч, но не разбират. Чете книгата, не разбира. Старият някой път не вижда, но разбира. Тъй щото сегашните млади хора четат добре, но не разбират. Старите не виждат добре, но разбират. Някой път по-добре е човек да не довижда, но да разбира, отколкото да вижда, пък да не разбира.


(Учителят прочете главата.)


"Мога да кажа"


Майстор е онзи цигулар, който, като свири, не прави погрешки, взема вярно тоновете. Не само взема вярно тоновете, но те не са сухи, но са сочни. Някой път има тонове - не са крехки, нямат съдържание в себе си. Някой път имат стипчивост и не си доволен, като слушаш. Някой път говорим за любовта, мъдростта и истината, за тия работи трябва да имате една ясна представа, не научно само да знаете какво нещо са. Нас научните работи не са ни нужни. Не вижда човекът добре, но знае теоретично какво нещо е светлината, как се предават трептенията, но сам не вижда добре. Аз бих желал да виждам, отколкото да зная научно какво нещо е светлината.


Вие ще кажете: "Не зная какво нещо е любовта." Трябва да я знаете. Любовта е нещо ново. Никой не може да каже какво нещо е любовта. Няма какво да ви разправям какво нещо е любовта. Тя не е дреха, която може да облечеш, не е нито въздух, който може да дишаш. Любовта е нещо, без което човек не може. В момента, в който тя престава да влиза в него и той да има отношение към нея, той става недоволен, кисел. Като се вкисне, съвсем нищо не остава от него. Не че не остава, но той не знае какво да прави тогава. Вие сега нямате туй, за което ви говоря. Не сте се вкиснали. Не знаете какво нещо е вкисването. Казва: "Вкисна се." Опасна работа е. Малкото вкисване, микроскопическото, го знаете. Но голямото вкисване е опасна работа. Някой път вие сте недоволни, но по- голямото недоволство не сте опитвали. Много малкото недоволство, микроскопическото го знаете, то е друг въпрос.


Най-първо човек трябва да бъде способен, за да възприема нещата добре. И неученият, и ученият човек. Ученият човек е натоварен кон с товар. Натоварил се с теории, тия теории нямат никакво приложение. Питам, какво се ползва един адвокат, който знае всичките закони в държавата? Богат не може да стане. Какво се ползва един съдия, който знае да съди хората? Като няма кого да съди, какво ще прави, цял ден ще стои без работа, няма кого да съди. Съдията съди не добрите хора, но лошите хора. Един съдия, който съди лошите хора, какво придобива? Постоянно губи. Съдията съди този, издаде една присъда, присъди онзи, издаде друга. Всеки престъпник, който влиза в затвора, псува съдията. Тогава един съдия най-малко стотина пъти е псуван. Тия псувания все ще му направят някаква пакост. По някой път казвам на съдиите: щом съдите, ще ви псуват, не съдете никого, да не ви псуват. Даже вие не трябва да бъдете съдии. Да имате ключ, да идете в затвора, да отворите вратата и да пуснете затворниците, да ви благославят. Кажете им: "Хайде навън, излизайте." Като излязат, да се радват и вие да се радвате, че сте пуснали тези хора.


Вие разсъждавате какво ще стане с вас. Ако направите туй, какво ще стане с вас? Някой казва: "Ако направиш едно, какво ще стане?" Ако не го направиш, пак ще стане нещо. Ако направиш доброто, ще придобиеш нещо. Ако не го направиш, ще изгубиш нещо. Ясно. Ако направиш доброто, ще спечелиш. Ако не го направиш, ще изгубиш. Доброто, ако го направиш, печелиш, ако не го направиш, губиш. Обратен е процесът в злото. Злото, ако го направиш, губиш, ако не го направиш - печелиш. Казва някой: "Какво да правя със злото?" Не го прави, за да печелиш. Умният човек и от доброто печели, и от злото печели, туй не го знаете. Нова година това ви носи. Едната четворка е доброто, другата четворка е злото. Доброто като го правиш, ще печелиш, злото като не го правиш, пак печелиш.


Господ иска да научи народите да правят доброто, за да печелят и да не правят злото, пак да печелят. Сега се бият, правят злото. Казва: "Ако се биете, ще изгубите всичко." Казвам, тази година, ако правите добро, много ще спечелите, толкоз, колкото никога не сте спечелили. Злото ако не го правите, пак ще спечелите, както никога не сте печелили. Туй е тази година. Доброто ако го правите, ще печелите, както никога не сте спечелили. И злото ако не го правите, пак ще спечелите, както никога не сте спечелили. Какво повече от това? Повече от това от лукаваго е. Сега друг е въпросът. Вярно ли е това? Сто и един процента е вярно без изключение.


Един абсолютен закон в света е: всеки, който се въздържа от злото, печели, всеки, който прави злото, губи. Сега вие искате злото да се махне от света. Половината от света ще изгубите тогава. Злото като не го правиш, ще спечелиш. Злото е потребно, въздържай се да го правиш. Сега да ви обясня. За доброто ще работите вие, ще оставите злото да работи за вас. Досега вие сте работили за злото, вие сте били слуги на злото, пък сте били господари на доброто. Сега ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Доброто, като стане господар, знае какво да прави. Вие ще кажете: "Не зная как." Има нещо, което вие знаете. Даже малкото пиленце знае как да яде. Майката като каже на кокоши език, веднага знае как да яде. Туй, за което ви говоря, вие го знаете. Ще кажете: "Как да се въздържаме?" Не ме питайте. Вземете, на едно дете запалете една свещ, то иска да си тури пръста. Казвате му: "Гъш!" То не слуша, тури пръста, опари се. Три пъти като се опари и като му кажете "гъш", вече знае. Няма никаква нужда от друго. И вие, като ви кажат "гъш", да знаете да си оттеглите пръста. Докато ви доказвам научно, пръста ще отиде. Много хубава е думата "гъш", съдържателна дума е. Много кратка.


Казвам, светът се нуждае от добри работници, хора със здрави очи, със здрави уши, със здрава уста, нос. Здрава уста - да може сладко да яде, здрави уши - да могат хубаво да слушат, със здрави очи - да виждат, да не се спъва човекът. Със здрави ръце, със здрави крака, със здрав стомах, здрав мозък, здрави коси. Ще ме попита някой какви да бъдат косите. Ако мъжът е с черни коси, жената да бъде с бели. Ако жената е с черни, мъжът да бъде с бели, контраст. Нищо повече. Белите коси дават, черните вземат. Които са с черни коси, искам да знаят възприемат ли добре. Които са с бели коси, трябва да дават. Ако някой е сиромах, белите коси не са намясто. Ако някой е богат, белите коси са намясто. Ако някой е сиромах, черни да бъдат косите, да възприема. Казвам, когато сиромахът стане с бяла глава, бялото не е намясто. И когато богатият стане с черна коса, черното не е намясто. Богатият да бъде с бели коси, ако са черни, да ги боядиса бели. Какво разбираме под думата „да ги боядиса"? Някой път нямат инсталация, нямат светлина. Казвам, направете инсталация. Нямате време. Една, две, три врати може да направите.


Ние, съвременните хора, сами се заблуждаваме. Все изменяме теориите, ученията. Има един вид едно прикриване на нещата. Право е и то е намясто. Лятно време при голямата горещина да носиш чадър, разбирам. Ами зимно време да носиш чадър на главата си, намясто ли е? Не е намясто. Считам чадърите са големите нещастия в света, защото, ако е нужен чадърът, природата е турила косите, то е чадърът. Като пада, светлината се разлага. Като туриш един чадър на главата си, ти се лишаваш от благото, което слънцето може да ти даде. Ти, ако си направиш тесни обуща, губиш. Направи си широки обуща, да има най-малко половин милиметър въздух, да не се допира кракът. В тази парижка мода правят обуща тесни. И с остри върхове, бодливи. Бодливите обуща дадоха лош пример. По модата правят обущата бодливи, с остри върхове, после много тесни и с високи токове, някои близо петнадесет сантиметра. Виждал съм токовете на госпожици, като турила обущата си, не може да ходи. Защо са високите токове? Тези, които са ниски, искат да бъдат високи и те носят високи токове. Аз зная, че всичките хора, които имат високи токове, нямат идеи. Разбирам един-два пръста ток, но една педя ток. Не съм против модата, има една мода в природата - и тя си има мода.


Мода значи една форма завършена, която е полезна. Всяка форма, която във възприятието и предаването е добър проводник на Божиите блага, е намясто. Всяка мода, която спира възприятието и предаването, тя не е намясто. Но да оставим модата. Има една мода в природата. Всяка една мисъл или всяко едно чувство, или всяка постъпка, която е добър проводник, добър предавател, тя е намясто. Имаме едно правило, с което се определя. Запример вие си чешите косата. Кое чесане е хубаво. Що са косите на главата? Косите възприемат добре и предават добре. Дотогава, докато възприемате добре слънчевата светлина и топлина и я предавате добре, вие сте здрави. Щом косите на главата не възприемат добре слънчевата светлина и топлина и не я предавате добре, човек заболява. Дотогава, докато носът възприема добре и предава добре, е здрав. Докато очите възприемат и предават добре, са здрави. Докато ушите възприемат добре и предават добре, са здрави. Щом престанат, тогава се ражда един вътрешен дисонанс.


Казвам, трябва да не харчите много енергия. Някой път приемате повече, отколкото ви трябва, някой път давате повече, отколкото трябва. За доброто, ако човек дава повече, намясто е. Но целия ден по три- четири часа да се занимаваш с ядене, туриш лъжицата, буташ маслото. Наскоро бях в село Симеоново. Спряхме се трима души приятели в една кръчма, гдето кръчмарят реже месце, като седнал, с ножа отреже едно парче, тури го в паницата. Гледам го, с голямо удоволствие реже месцето, то крехко, нарязал цял куп. Друг наш приятел го пита: "Защо го режеш, какво ще го правиш?" Казва: "Ще го направя на кебап, ще го опека. Довечера гощавка ще имаме. Като дойдат, като похапнат от месцето, повече винце ще пият." Казвам му: "Сега е пост." Той казва: "В селото само един е останал, който пости, всичките други ядат месо." Питам го: "Не може ли без месо?" "Занаятът няма да върви." Не зная свинско ли беше месото, или говеждо, но тъй както ми се виждаше, като че беше свинско месо, много крехко. Като реже с ножа, крехко е месото.


Ако ни гледа един човек ош по-висша култура, ще види, че и ние се занимаваме с месцето. Седнал си, режеш месото, мислиш да спечелиш, да имаш ядене и пиене, мислиш да препечелиш нещо. Какво ще препечелиш? Аз го гледам и чета какви нещастия ще му дойдат след години от месото. Аз нищо не казвам. Имаше една сестра, искаше да му каже нещо, аз я побутнах и й казвам: "Нищо не му говори." Аз ще го оставя да пострада, че сто души ще се ползват от неговите страдания. Тоя като страда, сто души ще се ползват. Ако той не пострада, сто души ще пострадат. Вие искате обратното, да ви предпазят. На вас казвам: ако режете месото вие, сто души ще пострадат. И за туй искам да предпазя вас, не заради вас, но заради онези сто души, които ще пострадат. Ще ви кажа: не режете това месо, и за вас е добро. Ако не го режете, и за вас добре ще бъде, и за онези сто души, които ще го ядат, ще бъде добре.


Казвам, по някой път, когато ви говоря за Божията любов подразбирам, любовта и за вас е добре, и за онези, които идат подир вас, е добре. Единственото, мощното нещо в света, чрез което човек може да добие своя идеал или всичко онова, което желае. Ако ти искаш да имаш един добър приятел, обичай Бога, ще имаш добър приятел. Ако ти искаш да имаш добри деца, обичай Бога, ще имаш добри деца. Ако ти си търговец и искаш да имаш добра клиентела, обичай Господа, ще имаш добра клиентела. Ако ти си адвокат и обичаш Господа, всички онези, които идват при тебе, ще ти помагат. Навсякъде приложете любовта. Тя има приложение. Ако любовта няма туй приложение, мене не ме интересуват неща, които нямат приложение. Като възприема и предам любовта, тя всякога носи едно благо за света. Един любовен поглед спасява хората, една любовна дума спасява хората, хляб, даден в името на любовта, и той спасява хората. Една любовна постъпка спасява света. Любовта във всички свои действия е мощна, тя е единствената мощна сила, която твори в света.


Сега се ражда противоречието дали това е истина. За любовта опитайте първо, и тогава разсъждавайте. Никога не питайте дали ви обичат хората. Първото заблуждение е, че един те обича повече, пък друг не те обича. Когато ти мислиш, че хората не те обичат, то е твое субективно разбиране. Ти си човек, малко си възприел, шишето ти е малко. Този човек те обича повече, но шишето ти е малко, не може да събере повече. Той не може да тури в твоето шише. Ти се сърдиш, че малко ти е дал, но нямаш един билник голям, имаш едно шише от едно кило. Казваш: "Малко ми дал." Причината е в тебе, не в него. Ако не възприемаме малката любов, причината е в нас, не в самата природа. Това е наш недъг. Казваш, че природата те спъва. Това не е вярно, трябва да бъдем справедливи. По някой път вие казвате, че някого трябва да обичаме повече. Че как ще го обичате повече, когато той има едно шише от едно кило, как ще го обичаш повече? Ти и да искаш, няма да го обичаш. Ако има един билник от дванадесет кила, дванадесет кила любов ще му дадеш. Ако има едно кило, едно кило ще му дадеш, ако има половин кило, половин кило ще го обичаш, ако има сто грама, сто грама ще го обичаш. Каквото съдържание съм вложил, това зависи от него.


Казвам, увеличавайте вашите възприятия. В природата е закон: колкото възприемате, трябва да давате. Човек, колкото приема, толкова трябва да дава. Ако ти си търговец и продаваш някаква дреха, каквато дреха дадеш, толкова трябва и да получиш. Дрехата трябва да съответства на сумата, която човекът дава. Ако той даде много, а ти като търговец дадеш недобра дреха, ще се роди дисонанс и този човек ще каже: "Излъга ме." Ако си дрехар и даваш хубава дреха, ще каже: "Скъпо платих, но дрехата е хубава."


Казвам, ако един човек има спрямо тебе една хубава мисъл, дай му едно хубаво чувство, твоето чувство да отговаря на неговата мисъл. Мислите в дадения случай, може да кажем, че са пари. Чувството е материал, от който купуваме. Този материал трябва да има отношение към парите. Ако един човек има една отлична мисъл за тебе, мисли много добре за тебе и ти не му даваш отлични чувства, ти не оценяваш неговата мисъл. Ако ти му дадеш отлични чувства и той има проста мисъл за тебе, той не оценява твоите чувства. Между чувствата и мислите трябва да има пълна хармония.


Разправят за един богат човек, който в живота си никому не благодарил, кой каквото му направи, все ще каже нещо, ще го изхука. Не е ценял какво нещо е благодарност, той бил човек на четиридесет и пет години и веднъж си изкълчил крака. Минава една млада мома, вижда го, че е с изкълчен крак, взема, че му намества крака. За пръв път той й казва "благодаря". Почувствал какво нещо е благодарност. Казва той: "Намести ми крака и започнах да ходя."


Казвам, трябва да отдадем благодарност. Да благодарим на всеки човек, който ни направи услуга. И ние трябва да благодарим на Бога, че той постоянно се спира навсякъде и помага. Какво нещо е Господ? Заради мен тази младата мома, която направила крака на този непризнателния човек, е Господ. Тя му дава добър урок и той казва "благодаря". В доброто е Бог. Казвам, доброто в нас е Бог. Любовта в нас е Бог. Разумността в нас е Бог. Силата в нас е Бог. Ще кажете: "Вие какво сте?" Аз този въпрос не го разрешавам - аз какво съм. Бог, като се проявява в мен, това съм аз. Аз, като се проявявам, това е Бог. Бог, в мен като се проявява, това съм аз. Аз, като се проявявам, това е Бог, нищо повече. Каквото искате разбирайте какво сте вие. Какво нещо съм аз, какво нещо е Бог. Аз съм малкото добро. Бог е голямото добро. Бог е голямата любов, аз съм малката любов. В дадения случай аз давам малко трошици за птиченцата, Господ дава голямото изобилие на всички и на по-големите животни да се нахранят. Аз големите животни не мога да ги нахраня. Ако остане аз да ги храня, те ще останат гладни. Малките птиченца няма да останат гладни. При Господа освен малките няма да останат гладни, но и големите няма да останат гладни. Аз канализация нямам, не че нямам вода. Моята канализация не позволява голямото. Да дам друго обяснение.


Имате един български дърмон. Дърмонът е сито с големи дупки. През този дърмон всичко отива, но не е всичко чисто. Ситното сито е за бялото брашно, всичките трици остават навън. И остава само бяло брашно, от него вие имате най-хубавия хляб. Учените хора казват, че този хляб не е така хранителен. А този с триците е по-хранителен, отколкото като останат само тия белтъчни вещества. Ние, дребните хора, сме по някой път много ситни сита. Ситното сито е малко, дърмонът е голям, по-мъчно се носи. С големи дупки е дърмонът. Когато българинът иска лесно да свърши работа, не взема ситното сито, но големия дърмон. С онова ситното сито много мъчно се свършва работата. Сееш, сееш, много малко минава, половината остава трици. Ние, съвременните хора, с нашите ситни сита, имаме толкоз трици, че хиляди години имаме все трици да продаваме. Като срещна някого, все за своите трици приказва. Еди- кого си не обичам, че то са трици. Еди-кой му направил пакост, то са трици. Неговата работа не вървяла, трици са това. Че обущата му, че шапката му, това са все трици.


Казвам, вземете дърмона. Вие не разбирате, аз разбирам - Божественото жито, както и да го мелиш, то не иска ситно сито. Има в света едно брашно, което и през дърмона да го прекараш, и през ситното сито да го прекараш, все е едно. Затова не си губи времето да го прекарваш през ситното сито. Мислиш, че през ситното сито освобождаваш се от злото. Божественото жито не търпи ни дърмон, нито ситно сито. Ако го прекараш през ситното сито или ако го прекараш през дърмона, ще се различава по това, че през ситното сито повече време ще вземе.


Сега да ви покажа кое е ситото и кое е дърмонът. Искам да си намеря един съдружник и искам да го зная какво е. Турям ситното сито, турям и дърмона и гледам моя съдружник. И гледам какво ще стане, съдружникът ми какво вземе - дърмона или ситното сито. Ако вземе ситното сито, оставям го настрана. Аз нося със себе си и дърмона, и ситото. Ако избере дърмона, добре дошъл. Но ако избере ситото, го оставям настрана. Или пък ще му предложа хляб. Като пречупи хляба, ако даде на мене половината или ако разчупи хляба, гледа той да вземе за себе си повече. То е вече ситното сито. Той ще служи само на себе си. Човек, който най-първо услужва на себе си, носи ситното сито. Който услужва и на другите, той носи дърмона. Ако Господ би постъпил, тъй както ние постъпваме, какъв ще бъде нашият живот. Ако той употребяваше ситното сито, ако той не извиняваше нашите погрешки, какво би станало. Ако той би правил разлика между добрите хора и лошите, какво би станало? Той постъпва еднакво справедливо към добрите и спрямо лошите. При сегашните условия и дърмонът е намясто, и ситото е намясто. То е в един много ограничен свят. Не искам да ви кажа, че ситното сито е лошо. И то е намясто. При сегашните условия и ситото е хубаво, и дърмонът е хубаво. Когато ти имаш тънкото сито, имаш и дърмона, знай, че и дърмонът е намясто, и че и ситото е намясто.


Българите, когато искат да оставят жито на някой свещеник, аз съм ги наблюдавал, прекарват житото през дърмон, понеже, през дърмона като прекара житото, и хубавото отива, и лошото отива. Житото не е чисто. През ситния дърмон прекарано, житото е чисто. Този пример е за българския дърмон. Дърмон знаеш какво значи - дар и мон. "Дар" е като веднъж е даден. "Дихарма" значи благото на света. Българинът под дърмон разбира най-хубавите работи, които искаш да ги прекараш, прекарай ги през дърмона. Тази е идеята. Българинът се е ухитрил. Той развалил дупките на дърмона, защото в природата дърмонът, туй, което е дар, има особени дупки. Българинът направил тия дупки два пъти по-големи, отколкото трябва. Защо? Понеже иска да приеме благата за себе си, направил дупките по-големи. Като дойдат хората, не употребява същия дърмон за другите хора. Казва: "Не го прекарвайте през дърмона, но през ситното сито го пресей." Като дойде за себе си, употребява дърмона. А за другите хора употребява ситното сито.


Казвам, в правия смисъл ситното сито е по-близо до първичния дърмон. Сегашният дърмон е много далече от първото сито на нещата. Направиш една погрешка, не виждаш своята погрешка, заличаваш я, казваш: "Не е голяма." Друг като направи същата погрешка, виждаш голяма тази погрешка. Работата е там, че ти като направиш погрешка, туряш дърмона за себе си. А друг като направи погрешка, туряш ситото. Тогава имаш две мерки. Щом мериш с две мерки, отношенията между тебе и хората вече не са прави.


Сега някой казва - той е много прикрит човек. Какво е определението на прикрития човек? В този смисъл човек, който мисли злото, той е прикрит, човек, който мисли добро, той е открит. Може да не говори, той, като мисли доброто, е открит. Който мисли злото, е прикрит и като говори, е прикрит. Под думата "прикрит" разбирам - който мисли лошо. Ако човек не мисли злото, той не е прикрит. Това е прикритост.


В любовта прикритие няма, в любовта всички неща са ясни. В този свят ние не го виждаме, но в света на любовта всичко е открито, осветено е, написано е. Всеки може да знае, стига да знае да чете. Ще знае колко струва тази любов, която някой път не отплаща. Мислите ли, че една майка, която ражда едно малко дете, и доброто, което тя му е направила, и туй дете не оценява благото на майка си; мислиш ли че един баща, който е дал живот на своя син, и синът нищо не оценява; мислиш ли, че един човек, който те обърнал към Бога, че той нищо не е направил за тебе? Знаете ли колко енергия той изхарчил? Вие не съзнавате от кое място е дошъл. Този възвишен дух е напуснал небето, оставил щастието, блаженството и ти казваш - той нищо не ми е направил.


Всяко добро има велика цена в себе си. Ние трябва да оценяваме доброто, което ни е направено. Всяка любов, която проявяват хората, то е велико. Тия същества носят тази любов от далечни светове, те са дошли, тази любов ги е заставила. За Христа казват, че той е бил богат и като слезе между хората, стана сиромах. Той, който беше сиромах, стана богат. И той осиромаша по единствената причина, че хората му взеха всичко и нищо не му дадоха. Като му взеха всичко, убиха го, разпънаха го. Казват: "Да си вървиш." Биха го, убиха го и го изпратиха на онзи свят.


Ние не трябва да постъпим по същия начин. Като дойде един човек, който те обича, трябва да постъпиш благоразумно към него. Тази година не търпи такива хора, тази година вие искате мир. Казвате: "Ще има ли мир, или не? Какво мислите вие?" Пита ме един, казва: "Я ми кажи ще се оженя ли." Рекох: "Искаш ли да се жениш?" "Разбира се." Казвам: "Ще се ожениш." Той ме пита: "Ще се оженя или не?" Аз зная, от него зависи. Семето казва: "Ще изникна или не?" На туй семе аз ще му дам условия, а възможностите то носи в себе си. Женитбата зависи от него, не от мене.


Казвам, да се ожениш, зависи от тебе. Бог ти дава условия. За доброто зависи от нас. Условия Бог ни даде. Нашата свобода седи в това, да направим ние доброто. Бог ни даде условията. Когато Бог ни даде условията, казваш: "Не зная как да направя това добро." Ти тогава не постъпваш справедливо. Като нямаш условията, разбирам. Тази година е малко строга по това, че има две числа еднакви. Едното число, което определя Божествената мъдрост. Знанието много мъчно се добива. Другото - Божествената истина и свобода, която човек трябва да цени, те са две четворки. Числото четири е строго. То не обича лъжата. Четири е число, което не обича лъжата. То е основа на нещата. Върху един квадрат може да се гради къща. Ако турите хубава основа, цял град става. Ако не турите хубава основа, работите се развалят. Числото четири означава бащата, майката, дъщерята и брата. Ако бащата е умен, ако майката е умна, ако големият брат е умен и ако сестрата е умна, по-добро число от тях няма. Ако бащата е глупав, ако майката е глупава, ако дъщерята е глупава и ако синът е глупав, по-лошо число от тях няма.


Много хора ги е страх от числото четири. Друго нещо, виждам вашите дърмони. Виждам, че дърмоните, които имате, много от дупките на вашите дърмони са запушени. Някой път соля си със солницата, нищо не излиза. Дупките са запушени. И солницата има дърмон, но запушени са дупките. И често пъти трябва да извадя игла, да отпуша дупките, та да даде нещо солницата. Тази година гледайте да имате игли, тия дупки да отпушите. Не че вие сте виновати, времето е влажно, солта е овлажняла, запушили се дупките. Насъбраната сол запушила дупките. Оставете дупките свободни, за да може Божиите блага да излизат навън. Вие запушите една дупка, втора, трета, четвърта, оставяте само една дупчица. Дърмонът е един музикален инструмент, хората не знаят на дърмон да свирят. Сега има тия дайрета. Когато взема цигулката, звукът нали излиза през някоя дупка, има доста дупки на цигулката. Цигулката е направена с много дупки. Цигуларят като тури ръката на ръчката, той през всяка дупка изкарва известни тонове. Когато дупките на цигулката са отворени, цигулката сивири много добре. Като се затворят по някой път, не свири.


Или другояче казано, благодарете на Бога за онзи красив ум, който ви е дал. Всичките негови отверстия да са отворени, да са отворени прозорците на ума. Благодарете на Бога за вашето сърце, всичките отдушници на сърцето да бъдат отворени, за да може да стане горене. Не може да горите, трябва отнякъде да излиза димът и да има отверстия, за да влиза въздухът, за да образува горене. Казвам, когато тази канализация е правилна, когато този комин е направен добре, горенето става правилно и няма кадеж вкъщи. Щом горенето в нашето сърце не става правилно, ражда се дим, раждат се наприятни работи. Тогава трябва да повикаме някой коминджия да очисти саждите. Коминът трябва да бъде направен добре, не какъвто вятър да духа, горенето да става правилно. Забелязвам в София, в моята стая, има един вятър, като духне, не гори собата. Три вятъра има, като духат, гори, единият като духа, започва да излиза дим навън. Като вляза в стаята, познавам кой вятър е духал. Като се изгуби димът, казвам: изгубил се е вятърът. Значи, ако се измени вятърът, печката боботи хубаво, музикално гори. Щом дойде онзи вятър, има спъване, трябва да мълчиш, виждаш, лицето на собата става груба.


Казвам, ние сме онези печки, които трябва да се направят хубаво. Казвам, по някой път четири темперамента има, четирите темперамента са четирите ветрове, които духат в нас. Единия го наричаме източен вятър, който образува Божествената правда. Единия го наричам северен вятър, който образува Божествената истина. Южния го наричам Божественото добро. И западния вятър го наричам добрата обхода, която човек трябва да има. Що е запад? Добрата обхода. Що е изток? Справедливи трябва да бъдем. Що е север? Истината и свободата иде от север. Що е доброто? Благото, което трябва да приемем. Едно дърво дава плод, то е добро.


Казвам, между правдата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората тепърва има да учат. Правда без истината не може да се проявява. Истина без добро не може да се прояви. Добра обхода без правда и без добро не може да се прояви. Най-първо ние започваме с правдата. Правдата, това е подтикът, това е движението. Аз наричам правдата „ре". Цигулката има четири струни. „Ре" е правдата, подтикът, движението. Най-първо човек трябва да има подтик, да възприеме нещо. Щом възприеме, той може да има благото. Щом не възприемеш добре и не предаваш добре, ако не вдишваш добре и не издишваш добре, ти не може да се ползваш. Ако възприемаш толкоз въздух, колкото е необходимо в даден случай в дробовете и ако твоята мисъл в дадения случай не може да използва този въздух в дробовете, ти не се ползваш. Защото в нас Божественото съзнание е, което използва благото. Божественото съзнание е, което изважда живота из въздуха, който влиза, и го задържа. Някой път дишаш произволно, механическо дишане. Много хора заболяват, защото не дишат правилно. Ако дишаш и благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, твоето съзнание приема Божествените блага, които са скрити в този въздух. Като излиза навън, пак благодариш на Бога за туй, което си приел. Като приемаш въздуха, благодари и като го предаваш навън, пак благодари.


Сега, някой път ние благодарим само когато приемаме, а някой път, когато даваме, не благодарим. Благодарността и в двата случая трябва да е. Може ли да дадеш хляб, ако не си приел брашно. Може ли да пиеш вода, ако не ти е дадено. Най-първо трябва да възприемеш и после да предадеш.


Сега всичките хора искаме в света да направим нещо. Трябва да приемем. Ние най-първо трябва да


Възприемем Божественото, трябва да приемем онова, което Бог е направил, да възприемем в себе си, и тогава да дадем. Ние искаме да направим един нов свят, това е невъзможно. Трябва да имаме един образец, не може да направим нищо в света от себе си. Ти ще направиш онова, което Бог е направил. Когато идеш в училището, няма да създадеш българския език, ще учиш туй, което българите са създали. Ако живееш във Франция, ще учиш туй, което французите са създали. Ако идеш в Англия, ще учиш туй, което англичаните са създали. Или ако идеш в Русия, ще учиш туй, което русите са създали. Ние сме дошли на земята да учим това, което Бог е създал. Не каквото ние сме мислили. Няма да даваме тон, но ще учим езика, както е създаден. Понякога слушам, казват: "Аз имам особено мнение." Аз ви казвам: аз нямам никакво особено мнение. Аз засега имам такова мнение, каквото Бог има. За в бъдеще може да имам свое мнение. Какво ще бъде моето мнение, какво ще измисля? Искам да направя хората щастливи. Как ще ги направя щастливи? Най-първо трябва да познавам какви нужди имат на душата си и в умствено отношение нуждите им не ги зная, не зная какво обичат да ядат, кое ще ги направи щастливи. Може да направя едно ядене много хубаво, но те не го харесват.


Казвам, засега постъпете тъй, както светът е направен. Бъдете с туй, с което сте родени, ще бъдете верни на онова, което Бог ви е дал, не се отклонявайте. Най-първото нещо - ще бъдете верни на себе си. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас, после бъдете благодарни на Бога за онова, което Бог ви изпраща. Слънцето идва да ни даде благословение. Бъдете благодарни за онези първични права, които Бог е вложил във вас. Казвам, първото нещо, тази година разполагайте с онова, което имате в себе си, помагайте и на другите. Не казвайте - ексцентричен човек. Нека се прояви човекът. Иска да свири, дайте му да свири, не го критикувайте. Не казвайте - не свири хубаво. Кажете: "Много хубаво свириш, братко." Нищо повече. Съберете стари хора, съберете млади хора и свирете. Харесвате на младите, ще станат да играят. Старите казват: "Я свири нещо класическо." Класическите песни са за старите хора, игривите са за младите хора. На младия не свирете класически песни. И на старите не свирете игриви песни. Веднъж присъствах на едно място, имаше стари хора и млади хора. Един от старите казва: "Хем да не свириш някоя игрива песен, да ме накараш да се разиграя като на млади години." Цигуларят свири най-първо една българска. Накривил си калпака, свири човекът класическа песен. Като я изсвири, започна една игрива. Старият стана и започна да играе. Браво, казва, така се свири, да се подмладим малко.


Младите са, които възприемат, а старите предават. Младите добре да възприемат, а старите добре да предават. Млади и стари да живеят заедно. Понеже старите и младите са еднакви, младите са еднакви в приемането, а старите са еднакви в предаването. Когато нашата мисъл възприема добре, сърцето трябва да предава добре. Ако сърцето възприема добре, и мисълта трябва да предава добре. В даден момент, когато умът възприема добре, и сърцето предава добре. И когато сърцето възприема добре, и умът предава добре. Това е правилен процес. Правилно възприятие на сърцето и правилно предаване на ума. Правилно предаване на ума и правилно предаване на човешкото сърце.


Казвам, всички сме в училище, учете се. Гледам, някои от вас не искате да се учите. Често ви гледам, мислите, че много знаете. Казвате: „Не ми трябва повече учение." Казвам, вие още не сте учили. Ти си още в забавачницата, още не си започнал да учиш. Ако ви дам една тема, какво нещо е любовта, как ще развиете тази теза? Или какво нещо е добродетелта в своето приложение? Да допуснем, сега дадат ви една задача - да влезете между най- лошите хора и да ги направите всички приятели. Как ще постъпите? Един американец се е хванал на бас, че ще съблече дрехите си, ще се хвърли във водата, ще излезе, ще обиколи целия свят гол. Питам, как се е облякъл? Ще обиколи света гол, но с дрехи ще бъде. Той си хвърлил дрехите и останал една тънка хартия доста жилава, много тънка. Като излиза от водата, направил си от нея тънки гащи и едно елече, облякъл се с книжни дрехи на първа ръка. По американски започнал да ходи от фирма на фирма, препоръчва се, че ще ходи по света. Американките много обичат обявленията и всекиму дават пари срещу това. Хиляда долара, две-три хиляди долара. Събрал голяма сума, купува си дрехи, облича се и обикаля целия свят. Устоява на думата си и рекламира всичките фирми. Ще кажете: "Глупава идея." Да бъдеш между религиозните хора, да идеш, че да не се скараш с никого. Да кажем, влезеш в някоя къща, обичат червено. Какво ще кажеш? "Червеното не е хубаво." Така не се говори. Влезеш в друга къща, носят синьо или черно, разни краски носят. Какво трябва да говориш? Хората имат разни краски. Защо на млади години младите носят цветни дрехи, а на старини черно носят? Малките деца турят бели дрехи, то не е право, на стари години турят черни дрехи, значи на стари години искат да възприемат.


Казвам, старите трябва да ходят с бели дрехи, да дават. Как ще ходи, фирмата дават. Не само фирмата е, да бъде да дават, но и стока да имат. Без стока фирмата не върви. Казвам, червеният цвят показва, че имаш нужда от живота. Щом приемеш достатъчно живот в тебе, нямаш желание да носиш червен цвят. Един свещеник ми разправяше, че на млади години обичал червено и казва, че носел червено- портокалено. Не знаех, казва, каква мания беше. Не че е мания, но като носел червеното, показва, че иска от живота. Когато искаме да се индивидуализираме, носим портокалено. Когато искаме да забогатеем, носим зелено. Когато искаме да станем умни, носим жълто. Когато искаме да имаме вяра в хората, носим синьо.


Всичко туй има смисъл. Дали знаем, или не, е друг въпрос, но в нас виждам съзнанието. Висшият човек знае защо правим нещата, физическият човек не знае. Има нещо в нас, което не знае, то е човекът на земята. Обикновеният човек има много работи, които не знае. Някои работи не трябва да ги знаем. Знаеш колко са натърпеливи децата. Майката, която пече хляба, трябва да приспива децата си. Някой път някои майки не приспиват децата си и тя още като сее брашното, детето я пита: "Мамо опече ли се питата?" Тя да каже: "Я си легни, мама." Не може да спи това дете и току пита: "Мамо, опече ли се питата?" След малко пак пита: "Мамо, опече ли се питата?" Майката да преспи детето и като се опече питата, да го събуди. Да каже: "Стани, мама." Да не става детето и да пита опече ли се питата.


Сега аз уподобявам и казвам, вие често питате: "Кога ли ще постигнем това нещо?" Ти си едно дете. Тъй да стане, че когато дрехата е дошла, да се зарадваш. Някой път на светли празници бащата донесъл дрехи, донесъл шапки, обуща и детето, като стане сутринта, казва: "Дрехи няма." Бащата казва: "Има дрехи." "Обуща няма." "Има обуща." "Шапка няма." "Има шапка."


Имаме един неестествен живот, който ни измъчва. Всяка година туряме какво ще спечелим. През тази година пожелайте да възприемете добре любовта и да я предадете. През тази година пожелайте да предадете Божественото знание добре и да го предадете добре. През тази година пожелайте да възприемате добре справедливостта и да предадете справедливостта добре. През тази година пожелайте добре да възприемете добрата обхода и да я оцените и дa предадеше тази обхода спрямо другите. Хората да се обхождат с вас добре и вие да се обхождате добре с тях. Те трябва да бъдат справедливи към вас и вие да бъдете справедливи спрямо тях.


"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Божие. Блажени кротките, защото те ще наследят Земята. Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат."


Пожелавам ви да бъдете нищи духом и да влезете в Царството Божие.


Пожелавам ви да бъдете кротки и да наследите Земята.


Пожелавам ви да бъдете миротворци и да бъдете синове Божии.


Благодарете за миналото, което сега става.


Благодарете за настоящето, което сега става.


Благодарете за бъдещето, което ще стане.


"Отче наш"


Утринно слово

2 януари 1944 г., неделя, 5 часа

София - Изгрев



#3 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 11167 Мнения:

Публикувано 16 януари 2014 - 15:55

От книгата "Вечното благо". Съборни беседи 1943 г.
Първо издание, София, 1944 г. (стар правопис)
Книгата за теглене PDF
Съдържание на томчето


От книгата "Вечното благо". Съборни беседи 1943 г.
Второ (фототипно издание), ИК "Сонита", 1997 г. (стар правопис)
Книгата за теглене PDF
Съдържание на томчето


2 януари 1944 г.

Сито и дармон  



Матея, 5 гл.

В пета глава от Евангелието на Матея се говори за блаженствата, които имат отношение към онези хора, които възприемат и предават нещата добре. Който не възприема добре нещата, не може и да ги предава добре. Който не е изучавал музиката добре, не може и да я предаде добре. Който вижда добре, може да разбира добре, а понякога не разбира добре нещата. Обикновено за младия се казва, че вижда добре, но не всякога разбира това, което вижда. Младият има здрави очи, вижда ясно, каквото чете, но не всякога прониква в съдържанието и смисъла на прочетеното. Старият обратно: не вижда добре, но разбира това, което е прочел и чул. Понякога е за предпочитане човек да недовижда, но всичко да разбира, отколкото да вижда всичко и да не разбира. Добрият цигулар вижда нотите, разбира, как трябва да ги изпълни и не прави погрешки.. Той носи качествата на младия и на стария, т. е. той едновременно вижда и разбира. Всеки тон, който излиза от неговата цигулка, е сочен, пълен със съдържание и смисъл.

Често се говори за любовта, мъдростта и истината като велики прояви на живота. Не е достатъчно да се говори за тях като научни понятия, но те трябва да се възприемат и предават правилно, в тяхната дълбочина и смисъл. Това е все едно да знаеш, какво нещо е светлината, с каква бързина се движи, колко трептения прави в секунда, без да я виждаш и разбираш. За предпочитане е, следователно, да възприемате и предавате правилно светлината и любовта, отколкото само да знаете, какво представят те, без да се ползвате от тях. Малцина знаят, какво представя любовта, но всички се стремят към нея. Любовта не е дреха за обличане, нито въздух за дишане, но е толкова необходима за човека, колкото са необходими светлината, въздухът, водата и хлябът. В който момент любовта напусне човека, той се вкисва, става недоволен, мрачен, песимист. Страшно е да се вкисне човек. Да си малко недоволен, това лесно се понася, но голямото недоволство руши и събаря. Слабото вкисване е поносимо, но крайното вкисване е разрушителен процес.

Какво се иска от съвременния човек? Да възприема и предава нещата добре, това е задача и на учения, и на простия. Ученият се натоварил с много теории, които го спъват. Друг е въпросът, ако теориите му са приложими. Ако адвокатът знае всички закони, но не може да ги прилага на място, нищо не се ползва; ако съдията съди хората, и те са недоволни от него, нищо не се ползва. Понеже съдията съди лошите, престъпните хора, той нищо не придобива. Те се настройват срещу него, и той си създава лоши отношения с тях. Затова Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени !” Иде ден, когато съдиите ще съдят по друг начин: вместо смъртни присъди и затвор, ще дадат свобода на престъпниците. Ще ги поставят при условия да работят земята и сами да се ползват от придобивките си. Те ще бъдат далеч от добрите хора, но свободни да се радват на живота и на труда си. За предпочитане е да отговориш на злото с добро, отколкото със зло. Ако не правиш добро, губиш; ако правиш добро, печелиш. При злото резултатът е обратен: ако не правиш зло, печелиш; ако правиш зло, губиш. Разумният човек печели и от доброто, и от злото. – Как? – Като прави добро и не прави зло. Неразумният губи и от доброто, и от злото. – Как? – Като не прави добро и прави зло.

Днес всеки се интересува, какво носи новата 1944 г. Тя носи новата мисъл, че който прави добро, всякога печели. Това се крие в едната четворка. Другата четворка подразбира: който не прави зло, всякога печели. Бог учи народите да правят добро и да не правят зло, за да печелят всякога. Сега народите се бият, не изпълняват Божия закон, поради което губят. Новата година казва на цялото човечество: Ако правите добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. – Вярно ли е това? – Вярно е 101%. Това е абсолютен закон, който всеки трябва да запише в ума, в сърцето и в душата си. За да изпълнят този закон, някои искат да премахнат злото от света. Това е невъзможно. Махне ли се злото, половината свят престава да съществува”. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто. Ще правите добро и ще работите за доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за вас. Досега хората са работили за злото, т. е. те са били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Направете доброто господар и го оставете свободно; то знае, какво да прави. Ще кажете, че не знаете, как да направите доброто господар. Ако малкото пиленце, едва що излюпено, знае да яде, как да не знаете вие да работите с доброто? Малкото пиленце разбира езика на майка си, а вие не разбирате езика на вашата майка – любовта. Това е невъзможно. Когато малкото дете се опари от запалената свещ, достатъчно е майка му да каже „гъш”, и то веднага оттегля пръста си от пламъка. Колко пъти сте чували и вашата майка да казва „гъш”, да оттеглите пръста си от огъня на злото! Не трябва ли и вие да я слушате? – Това трябва да се докаже научно. Докато се докаже научно, пръстът ви ще изгори.

Светът се нуждае от добри и здрави работници, със здрави очи, уши, нос, уста. Светът се нуждае от работници със здрави ръце и крака, със здрав мозък, със здрави дробове, със здрав стомах. Здравият има силен, жив косъм. Приятно е да гледаш косата на здравия човек. Какъв трябва да бъде цветът на космите? – Ако мъжът има черна коса, жената трябва да има бяла ; ако косата на жената е черна, на мъжа трябва да бъде бяла. Само така те ще се допълват. Черният цвят означава взимане, а белият – даване. Следователно, ако си с черна коса, трябва да знаеш, добре ли възприемаш; ако си с бели коси, трябва да знаеш, добре ли даваш. Сиромахът не се нуждае от бяла коса. Той няма какво да дава. Ако косата му е черна, тя е на мястото си. Той ще взима, докато забогатее и тогава ще дава. Значи, богатият трябва да има бяла коса, а бедният – черна. Побелее ли главата ви преждевременно, трябва да я боядисате, да стане черна. Това е символично изяснение, в което се крие дълбока истина.

Какво представят космите?– Антени, чрез които човек се съобщава с невидимия свят. Който не може да възприема от разумния свят, той е прекъснал своята антена и трябва отново да я свърже. Това е невъзможно. – Невъзможните неща за човека са възможни за Бога. Когато се натъкне на невъзможни неща, човек създава различни теории и учения, с които прикрива нещата. Да носиш чадър лятно време при големи горещини, това е в реда на нещата. Обаче, защо ти е чадър зимно време, при голям студ? Всеки чадър, употребен не на място, носи големи нещастия за човечеството. Дето трябва, природата е турила чадър. Какъв по-добър чадър искате от косата? Тя пречупва светлината правилно и намалява така силата й, че се възприема безболезнено и безопасно. Носиш ли чадър не навреме, ти се лишаваш от благото, което слънчевата светлина носи. Ако носиш обуща на краката си, ще внимаваш да не бъдат тесни и островръхи, каквито модата препоръчва. Между обувката и кракът трябва да има поне половин милиметър празно пространство, та да се проветря кракът свободно. Които следват модата, носят обувки с високи токове, едва пристъпват. И това е неестествено. Хора, които носят високи токове, нямат възвишени мисли. Те искат по изкуствен начин да си предадат височина, но изкуствените неща нищо не предават. Ако е въпрос за мода, следвайте модата на природата, в която има нещо завършено и полезно. Всяка форма, чрез която се възприемат и предават Божиите блага, е на място, Всяка форма, която препятства на това възприемане и предаване, не е на мястото си. Същото се отнася и до мислите, чувствата и постъпките на хората. Стремете се към такива мисли, чувства и постъпки, които са добри проводници на Божественото. Те възприемат и предават правилно Божиите мисли и чувства. Следователно, докато косата на човека възприема и предава правилно слънчевата светлина и топлина, той е здрав и разумен. Наруши ли се това възприемане и предаване, човек заболява. Радвайте се, докато очите и ушите ви са здрави, да възприемат и предават добре слънчевата светлина и топлина.

Помнете: Здравето зависи от правилното възприемане и предаване на нещата. Ще ядеш, т. е. ще възприемаш с мярка и ще даваш от себе си с мярка. Що се отнася до възприемане и предаване на енергията, ще спазвате същия закон. За всяко нещо ще възприемате и предавате толкова енергия, колкото е потребно. Така ще запазите хармонията на своя живот. Обаче, дойде ли до доброто, законът е друг: колкото повече правите добро, толкова по-голяма е хармонията в живота. Който не разбира тези закони, постъпва точно обратно: въздържа се от доброто и прави зло. Какво ще кажете за касапина, който коли десетки и стотици говеда , агнета и овце? След него иде гостилничарят, който кълца и реже на ситно месото, прави от него пържоли и кебапчета, да възбуди апетита на своите клиенти към виното и ракията. В бъдеще този занаят ще му причини хиляди нещастия и страдания, но днес той е далеч от истината, не може да разбере положението си. Когато започне да страда, най-малко сто души около него ще се ползват от страданието му. Ако той не страда, стотина души около него ще пострадат. Същото се отнася и до вас. Ако вие режете месото и не страдате, стотина души около вас ще страдат; започнете ли вие да страдате, те ще се радват, защото ще се ползват от вашите страдания. Ето защо, казвам да не режете месото, за да се ползвате и вие, и окръжаващите от съвета ми! Месото представя греха в живота. Пазете се от греха; да не правите от него нито пържоли, нито кебапчета.

Мнозина ме запитват, защо говоря толкова за Божията Любов. Много просто, любовта е единствената мощна сила, която носи добро и за вас, и за онези, които идват след вас; тя носи добро и за настоящия, и за бъдещия век. Чрез любовта се постигат всички идеали на човешката душа. Ако искаш да имаш добър приятел, обичай Бога. Ако искаш да имаш добри деца, обичай Бога. Ако си търговец и търсиш добри клиенти, обичай Бога. Любовта трябва да има приложение навсякъде. Не се ли прилага, няма смисъл да се говори за нея. Като се възприема и прилага, тя носи благо за цялото човечество. Само един поглед на любовта е в състояние да спаси света. Една постъпка на любовта е в състояние да спаси света. Парче хляб, дадено в името на любовта, спасява света. Мощна, велика сила е любовта. Тя твори, пресъздава и организира нещата. Който иска да се увери в думите ми, нека приложи и опита силата на любовта. Любовта първо се прилага, а после се говори за нея. Не питай, дали те обичат хората и колко те обичат. Това зависи от тебе – шишето ти е малко. Малко шише, малко любов събира. Ако шишето ти е голямо, ще събере повече любов. Не се сърди на хората, че малко те обичат. Отвори шишето си, т. е. сърцето си, и любовта на хората ще се влее в тебе. Не са виновни те, че малко любов ти дават. Не е виновна за това и природата. Справедливи трябва да бъдете! Колкото повече сте се разширили, толкова повече любов ще получите. Това зависи от съдържанието на вашето сърце.

И тъй, отворете ума, сърцето и душата си, да възприемате Божията Любов и светлина, Божията Мъдрост и Свобода. Закон е: Колкото възприема човек, толкова трябва да дава. На красивата мисъл отговаряйте също с красива. На възвишено и благородно чувство отговаряйте също с възвишено и благородно. На добра постъпка отговаряйте с добра. Мислите представят пари, а чувството – материал, срещу който се дават пари. За добър материал ще дадеш много пари, но няма да съжаляваш. Ако за прост материал дадеш много пари, ще съжаляваш, че си се излъгал. Мисли добре за онзи, който храни добри чувства към тебе. Храни добри чувства към онзи, който мисли добре за тебе. Това значи да цениш приятеля си, и той да те оценява. Между мислите и чувствата трябва да има пълна хармония. Един богат човек имал връзки с много хора, които му правели различни услуги, но той никога не благодарял. Той не познавал, какво нещо е благодарност. Никого не ценял и не зачитал; мислел, че с богатството си може да постигне, каквото желае. Един ден, като се връщал от търговия, паднал на пътя и си счупил крака. Понеже бил сам, нямало кой да го вдигне и да му помогне. Започнал да стене и да се оглежда, дано дойде от някъде човек да му помогне. В този момент той видял една млада жизнена мома, която веднага се затичала към него и го запитала, какво му е, защо лежи на пътя и стене. Той показал счупения си крак и поискал помощ. Момата веднага свалила кърпата от главата си и здраво превързала счупения му крак. Намерила кола, помогнала да го вдигнат и внимателно го придружила до дома му. Трогнат от грижите и милосърдието на момата към него, той за пръв път в живота си прошепнал думата „благодаря”.

Да благодарим на всяко живо същество за най-малката услуга, която ни прави. Да благодарим на Бога за всички грижи, за всички блага, които отправя към нас. – Какво е Бог и къде е Той? – В душата на младата мома, която завързва счупения крак на богатия и го придружава до дома му. Тя става причина да се смекчи сърцето на този човек и да изкаже той благодарност за пръв път в живота си. Тъй щото, питате ли, къде е Бог, ще знаете, че Той е в любовта, в доброто, в разумността, в силата. –Какво представя човекът? – Този въпрос не е важен. Щом Бог се проявява в човек, това е човекът. Щом човек се проявява, това е Бог. Бог е голямата, велика любов, а човек – малката. Бог е голямото добро, а човек – малкото. В Бога е голямото изобилие, а в човека – малкото. Бог храни и големите, и малките, а човек – само малките. Остане ли на човека да храни големите животни, те ще умрат от глад. През ръката на Бога тече изобилно, както през дупката на дармона. Ако пресяваш жито през дармона, то ще мине през дупките, а на дармона ще останат сламките. През ситното сито се пресява брашното от триците. Обикновените хора са ситни сита. Ако дават нещо, пресяват го през ситно сито, малко да падне. Тази е причината, поради която те имат много трици, с години да ги продават. Когото срещнете днес, все за трици говори. Някой казва, че не го обичали, че работата му не вървяла добре, че ближните му пакостят и т. н. Това са все трици, които скъпо продават. Оставете настрана ситното сито и го заместете с дармона. Каквото и да правите, Божественото жито не се пресява със ситно сито. Както и да го пресяваш, през дармон или през ситно сито, то е едно и също. Поне не си губи времето със ситното сито. Мислиш ли, че като прекарваш нещата през ситното сито, ще се освободиш от злото? Божественото жито не търпи нито дармон, нито ситно сито. Както и да го пресяваш, от него трици не падат. Със ситното сито ще изгубиш времето си, и пак ще мине, каквото си го сипал. Чистото си е всякога чисто.

Какво представят дармонът и какво ситното сито? – Божествена и човешка мярка за нещата. С дармона определям Божествените неща, а със ситото – човешките. Който иска да познае съдружника си, нека следи, как постъпва той. Ако в отношенията си със своите ближни прилага ситото, а към себе си дармона, откажи се от него. Ако към себе си прилага ситото, а към ближните си дармона, може да разчиташ на него. Ако трябва да делиш хляба с ближния си, и той вземе за себе си по-голямата част, не разчитай на него. Той мисли само за себе си. Който мисли само за себе си, работи със ситото. Който мисли повече за другите, а по-малко за себе си, той работи с дармона. Какво би станало с вас, ако Бог прилага за всяка ваша постъпка ситото, а не дармона? Какво би станало със света, ако Той правеше разлика между добрите и лошите хора? Благодарение, че Бог постъпва еднакво справедливо и към добрите, и към лошите хора, светът продължава да съществува и да се развива. Ето защо, при сегашните условия на живота, и ситото, и дармонът са на мястото си.

Каква идея се крие в дармона и в ситото? Като Божествена мярка, дармонът представя условие за прокарване на най-хубавите работи в човешкия живот. Като употребявал дармона, българинът направил една погрешка – турил два пъти по-големи дупки, отколкото трябва! В желанието си да получи повече блага, той разширил дупките му. При това, той прилага дармона само за себе си, а не и за своите близки. Стане ли въпрос да дава нещо от себе си, той си служи със ситото. По направа, сегашното сито е по-близо до първичния дармон. Той се отклонил значително от своя първообраз. Едно се иска от сегашния човек: да употребява дармона и ситото на място. Като грешат близките му, той поставя за мярка ситото и тънко пресява нещата. Ако сам греши, служи си с дармона, да не вижда погрешките си. Значи, към себе си е крайно снизходителен и мек, а към окръжаващите – строг и безпощаден. Докато определяш нещата с две мерки, отношенията ти с хората не са прави.

И тъй, от гледището на двете мерки, хората биват снизходителни или строги, скрити или потайни и искрени или открити. Който мисли за доброто, е открит, искрен човек. Който мисли за злото, е затворен, неискрен човек. В любовта всичко е отворено, светло и ясно. Достатъчно е да знае човек да чете, за да вижда всичко, което е написано там. Само така той ще разбере и оцени любовта. Виждане е необходимо на съвременните хора, а не гледане. Като вижда, той ще разбере и оцени грижите, вниманието и любовта, с които родителите му са го отгледали. Като вижда, той ще благодари на всеки, който го е обърнал към Бога и насочил в правия път. Всяко добро, направено от когото и да е, има голяма стойност. Оценявайте доброто и любовта, които хората отправят към вас. Любовта заставя светлите същества да слязат на земята и да помагат на хората. Любовта застави и Христа да се пожертвува за цялото човечество. Той беше богат, разполагаше с велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцениха и Го разпнаха. Трябва ли да постъпвате и вие така с хората, които ви обичат? Разумност се иска от всички, да знаете, как да постъпвате с онези, които ви любят. Новата година, която иде сега, не търпи неблагодарни хора.

Днес всички хора очакват мира. Всички се питат, кога ще се сключи мир. Отговорът на този въпрос е в самите вас. От вас зависи, кога ще дойде мирът. Пита ме някой, ще се ожени ли или не. От тебе зависи. Семето пита: Ще изникна ли? – От тебе зависи. Семето носи възможностите за своето изникване и растене в себе си, а условията за това са вън от него. Бог ни дава условия да проявим доброто; от нас зависи, да го проявим, или не. Използвайте условията, и възможностите ще се проявят. Новата година свършва с две четворки – строги числа. Едната четворка подразбира Божествената мъдрост и знание, а втората – Божествената истина и свобода. Числото четири не търпи никаква лъжа. Затова годината ще бъде строга и взискателна. Тя изисква разумни и истинолюбиви хора. Четворката, квадратът е основа на нещата. Ако основата е здрава, и къщата ще бъде здрава. На здрава основа може да се построи цял град. Същевременно числото четири означава семейството: майката, бащата, братът и сестрата. Ако майката, бащата, синът и дъщерята са разумни, по-добро число от четворката няма. Ако не са разумни, по-лошо число от нея няма. Неразумният се страхува от числото четири; разумният не само че не се страхува, но работи съзнателно с него. Каже ли някой, че работите му не вървят добре, причината се крие в запушените дупки на дармона. Какво трябва да направите, за да се нареждат работите ви добре? – Да отпушите дупките на вашия дармон. Тази година трябва да се отпушат дупките на дармона, да потекат Божиите блага свободно. Дармонът е инструмент, на който хората не са се още научили да свирят. Запушат ли се дупките му, никакъв звук не излиза. Всеки музикален инструмент има дупки, през които звукът излиза свободно. Умът и сърцето са инструменти, с които човек трябва да свири. Благодарете на Бога за светлия ум, който ви е дал. Поддържайте го в изправност, за да може светлината свободно да минава през него. Благодарете на Бога за възвишеното сърце, което ви е дал. Поддържайте и него в изправност, да бъдат отдушниците му всякога отворени, за да става горенето пълно. Ако горенето в сърцето не е пълно, образуват се дим, сажди, и трябва да дойде някой отвън да изчисти комина, от дето влиза чистият въздух. Коминът на огнището трябва да бъде добре направен, че от дето и да духа вятър, да става пълно горене. И човек е подобен на огнище, в което трябва да става пълно горене. Това огнище е изложено на ветрове, които идат от четири посоки: източен вятър, от дето иде Божията Правда; северен вятър, свързан с Божествената истина; южен – свързан с Божественото Добро, и западен, който определя добрата и правилна обхода.

И тъй, четирите посоки на света показват качествата, които трябва да придобие всеки човек. Изток е качество на справедливостта, запад - на добрата обхода, север – на истината и свободата, юг – на доброто, благото в света. Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, както и благото, съществува вътрешна хармония, която едва сега хората започват да изучават. Правда без истина не може да се прояви; истина без добро не може да се прояви. Човек започва с правдата, т. е. с движението. В музиката движението се изразява с тона „ре”. Наистина, за да се прояви, за да възприема и предава нещата добре, човек трябва да има подтик. Ако не възприемаш светлина и въздух, колкото трябва, не,можеш да се ползваш от тях, не можеш да се ползваш от мисълта и чувствата си. Това е достояние само на онзи, у когото Божественото съзнание или свръхсъзнание е пробудено. Само той извлича живота от въздуха и светлината и се ползува от него. Той благодари и като възприема, и като предава въздуха и светлината, поради което се радва на добро здраве и добро разположение на духа.

Съвременните хора страдат, понеже не знаят, кога и как да благодарят. Ще благодариш и когато възприемаш, и когато даваш. Първо ще възприемеш – ще благодариш; после ще дадеш – пак ще благодариш, че ти е дадена възможност да се проявиш. Хората не знаят още да благодарят, а се стремят да направят нещо особено. Какво особено ще направиш? Ако искаш да създадеш нов свят, ще потърсиш образец, по който ще се ръководиш. Какъв свят познаваш, освен този, който Бог е създал? Следователно, ще направиш свят, подобен на този, който виждаш. В края на краищата, ти ще копираш нещата, без да създадеш нещо ново. Оригиналът е един, и той принадлежи изключително на Бога. Ако отидеш в българско училище, ще учиш това, което българите са създали. Дето и да отидеш, ще изучаваш това, което до този момент е създадено, но ти не можеш да създадеш нищо ново. Човек е дошъл на земята да изучава това, което Бог е създал. Никой няма право да дава тон на нещата. Ще изучаваш нещата такива, каквито са създадени, без особено мнение. Твоето мнение ще бъде като мнението на Онзи, Който е създал нещата. Ще кажеш, че искаш да направиш хората щастливи. Как ще ги направиш щастливи, когато не знаеш нуждите им? Ти не знаеш, с какво се хранят, какви умствени и сърдечни нужди имат, а ще ги направиш щастливи. Това е невъзможно.

Бъдете верни на Бога, на това, което е вложил Той във вас. Бъдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Разполагайте с онова, което носите в себе си, за да се ползвате от него и вие, и вашите ближни. Радвайте се за правата, които природата ви е дала. Радвайте се на всяка човешка проява, без да се критикувате. И млади, и стари, свирете, пейте и веселете се. Младият ще свири игриви песни, старият – класически, и двамата ще се допълват. Задачата на младия е да възприема, а на стария – да предава. Така те могат да се обменят. Обмяна трябва да става между ума и сърцето: когато умът възприема, сърцето трябва да предава; когато сърцето възприема, умът трябва да предава. Възприемането и предаването на ума и на сърцето трябва да става правилно. За това сте дошли на земята, да се учите да възприемате и предавате правилно. Някой мисли, че знае много, че няма какво повече да учи. Той едва е постъпил в забавачницата, не е започнал още да учи, а мисли, че знае много. Който мисли, че знае много, нека се опита да развие темата за любовта или за доброто, сам да види, колко знае. Като знае много, нека се опита да влезе между лоши хора и да ги превърне в свои приятели, без да се скара с някого. Ще кажете, че това е възможно. Опитайте се и вижте, колко ще издържите.


Един американец се басирал, че може да се съблече гол и така да обиколи целия свет. Той се явил пред много хора, хвърлил се гол във водата, но след това, от никого незабелязан, облякъл се в тънки книжни дрехи и така тръгнал по света. Обиколил цяла Америка, дето разнасял фирми на различни фабрики и предприятия, за което му плащали скъпо. Така той разбогатял, купил си различни дрехи и с пълни куфари обиколил света. Наистина, той изпълнил обещанието си, че ще обиколи света, но не гол, а със скъпи дрехи. Не всичко, което човек мисли, че може да направи, му се подава. Не всичко, което е право за вас, е право и за другите. Някой обича червения цвят, друг – синия, трети – жълтия. Не казвай, че червеният, или зеленият, или друг някой цвят не е хубав. Нека всеки се облича, както желае. Нека всеки се проявява свободно. Днес младите се обличат в бели, в светли дрехи, а старите – в черни. От обикновено, човешко гледище, това е право, но от окултно гледище не е право. Белият цвят означава предаване, а черният – възприемане. Следователно, старият трябва да се облича в бели дрехи – да дава, а младият – в черни, да взима. Всеки цвят има известно значение. Червеният цвят има отношение към живота, синият към вярата, жълтият към ума, зеленият към материалните блага и т. н. Дали хората вярват или не вярват в значението на цветовете, това не е важно. Цветовете оказват влияние върху хората, без да съзнават това. Просветеният човек знае тези неща, а обикновеният не знае. Той трябва още много да учи, докато придобие истинското знание. Съзнанието на обикновения човек, който живее само за земята, не е пробудено още, поради което той бърза, иска да постигне всичко изведнъж. В това отношение той прилича на деца, които нямат търпение да дочакат опичането на питата и постоянно безпокоят майка си с въпроса: Мамо, опече ли се питата? Ако майката е разумна, трябва да приспи детето си и когато питата се опече, да го събуди.

Мнозина нямат търпение да дочакат края на нещата и казват: Кога ще свърша работата си? Нетърпението е резултат на неестествения човешки живот. Всеки си поставя задача, какво трябва да спечели през годината. Ако не успее да придобие желаното, той се измъчва. За да не се измъчвате, казвам: Пожелайте през тази година да възприемете добре Божията Любов и да я предадете добре; да възприемете добре Божията Мъдрост и знание и да ги предадете добре; да възприемете добре Божията Истина и свобода и да ги предадете добре; да възприемете добре правилната обхода, справедливостта и доброто и да ги предадете добре.

„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Божие”,

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”.

„Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат”.

Пожелавам ви да бъдете нищи духом и да влезете в Царството Божие.

Пожелавам ви да бъдете кротки и да наследите земята.

Пожелавам ви да бъдете миротворци и да станете Синове Божии.

Благодарете за миналото, което сега се изявява.

Благодарете за настоящето, което става всеки момент.

Благодарете за бъдещето, което ще стане.

20-та Беседа от Учителя, държана на 2 януари, 1944 г. 5. ч. с. София – Изгрев.






Теми съдържащи: София, Утринни Слова, Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни