Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_09_11 За дишането

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 06:34

От книгата,Наука за живота. Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том II (лекции 24–48).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата "Пробуждане на космичното съзнание", Общ окултен клас. Година 19, т.4, (1939 − 1940)
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето


За дишането




Сряда, 5 ч сутринта.

(Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло.)

„Отче наш“

„Мога да кажа“

Имате ли тема зададена? (– „Не.“) Пишете върху темата: „Защо човек остарява?“

Ако човек нямаше огледало, щеше ли да познае, че остарява? Като отслабнат краката му, той почва да мисли, че е остарял вече. Човек като почне да остарява, почва да не му се мисли вече и почва да не му се работи вече. И като остарее, става много взискателен на яденето и почва да казва какво трябва да му дадат и мисли, че като яде много, ще се подмлади. А пък то точно обратното става. Като остарее човек, става някой път много взискателен: това-онова не му е приятно. Старостта, това е едно човешко понятие. Ако на вас ви дадат сега да пожелаете, какво бихте желали: да остарявате ли или да не остарявате? Въпреки че не искате да остарявате, пак остарявате.

Казват някои, че човек остарява, понеже има съзнание. Но животните, които нямат това съзнание, което има човек, и те остаряват. Дърветата, и те остаряват. Ако наблюдавате едно растение, можете да познаете как то е прекарало. Цялата му история е отбелязана във вътрешната му форма. И препятствията, които е срещало то, са отбелязани в неговите клони. Та, големите противоречия, които човек е срещал в живота си, се отбелязват при остаряването.

С остаряването на човека се дават методи за подмладяване. Като остарее човек, у него се явява желание да се подмлади. Старостта е един метод за подмладяване. Но има и други методи, по-резки. И много пъти на човек не му се иска да си замине за онзи свят, за да се подмлади.

Ако ви турят като учители, как бихте възпитали малките деца? Колко методи знаете? Какъв метод ще приложите за възпитанието им? Да кажем, че имате 10 житни зърна. Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна. Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат. Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н. Този, който е лекар, ще търси болни хора. Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса. Интересува се от сърцето ви. Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува. Този пък, който е оратор, ще почне да ти декламира. Десет души са, но колко различни прояви ще имат. А житните зърна, като ги посееш, по един и същ начин ще се проявят. А пък десеттях различни хора по десет начина ще се проявят.

Не искам сега да ви разкривам някои закони. От върха на носа на един човек можеш да познаеш дали ще бъде здрав или болен, ще успее ли или не, ще му върви ли работата или не. Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос. Някой път казвате: „Широко сърце“. Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос. Човек с тесен нос е припрян. Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им. Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления. И ако ред поколения са живели така, очите се раздалечават. А пък тези, които малко наблюдават и са запомнили някои неща, но дълбоко ги запечатват в себе си, очите им се приближават повече към средата.


Публикувано изображение

Човек с третия нос може ли да стане ангел? Да имаш някой слуга с третия нос… Ред поколения трябва да работят хората, за да се достави онази необходимата материя. Добрите хора са създадени от малко друга материя. Един човек, който е болен, има друга материя. Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан. Важно е как е изтъкана материята. Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им. Не се уреждат така работите. Има работи, които не се уреждат и в този, и в онзи свят. Ходенето в училище само не урежда работите. Важното е онова, което ще научиш там и можеш да приложиш.

Всеки трябва да си зададе въпроса: кое е същественото? Много пъти сме говорили за любовта. Но любовта е една сила, с която човек, ако не знае как да се справи, може да си създаде много лоши неща. Например майката има две деца. Едното дете ревнува майка си от другото. То е малко дете, но се сърди. Кои са подбудителните причини да се сърди? То иска майка му да бъде към него особено внимателна. И когато едно дете има ревност, то хваща другото дете за косата и го раздрусва и иска да каже: „Когато аз съм при майка си, ти да бъдеш далеч.“

Често и между вас, духовните, се зараждат такива работи. Някой мисли, че като е по-близо, има по-голяма връзка. Близостта зависи от онова вътрешното разбиране. Щом разбираш музиката – близо си при нея; щом не я разбираш – много си далеч.

Всички тонове аз ги наричам безцветни. Каквото и да направят съвременните музиканти с механическата музика, те може да имат само едно механическо подобрение. Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват. Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон. Например имаш един тон до. Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект. Ако на пианото само механически натиснеш клавиша, тонът ще има един израз, но ако вложиш ума си същевременно, ти ще оцветиш тона, ще му дадеш някой цвят. Умът е, който оцветява тоновете.

Същият закон е и за добродетелите. Ако в добродетелта вашият ум не участвува, тя остава безцветна – не знаеш къде да направиш добро. Например искаш да отслужиш някому. Поканваш го, но той е ял, сит е, а ти ще му кажеш да се нахрани. Или ще кажете на някого: „Седнете да си починете малко.“ А пък той, човекът, си е починал и сега е тръгнал на екскурзия. Ти не знаеш как да му услужиш. Да поканиш човека да яде, когато е гладен; да го поканиш да седне, да си почине, когато е уморен.

Вие най-първо не знаете какво иска Господ от вас. Вий се обличате с дрехи, но това не е за Господа. Туряте си обуща, но това не е за Господа. Коя работа е за Господа? Това са вътрешни наблюдения. Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение. Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма?“ И някой път вярваш. Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни. Значи, ако аз си счупя стомната някъде, да кажа: „Ако имаше Господ, не щеше да позволи да си счупя стомната.“ Господ няма нищо общо със счупването на стомната. Аз не съм си отварял очите, моят ум не е бил на място. Като съм вървял, мислил съм за друго нещо и съм я ударил.

Ако ви туря на изпит върху проявлението на вашия характер, мислите ли, че този е естественият път, така, както се проявявате? Има някои работи, които не трябва да се разправят. Ще дойде някой и ще ми разправя някои работи, за които няма нужда да разправя. Каква полза да ви разправи някой как са убили някого или как са му счупили крака, или как са го били, или какво са му казали? Някой казва: „Много го наруга, много му се кара.“ И ако той ми разправи това, каква полза? Двама души се карали, псували са се, съдията казва на единия от тях: „Кажи как каза“ и той напсува съдията. Ако каже на друго място, 10 години ще го осъдят, а пък сега напсувал съдията. И той, [този] съдия, никак не се докача и казва на секретаря: „Запишете това.“

Не трябва да оправдаваме нашите погрешки. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който знае добре да пее, че мед да пада на сърцето ти. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой художник, който хубаво рисува и картината му е жива. И няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който добре е сготвил яденето. Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено. Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба. Идва свекървата и туря сол с трите пръста. Идва снахата, и тя туря. Също и дъщерята. И после казват, че е пресолено. Разбира се, ако трима души солят един боб, ще го пресолят. Та, ако един го соли, не се пресолява.

Та, всинца вие, като се срещнете, все се солите, казвате си как трябва да се живее, как трябва да вярваш. И винаги ще ядете така пресолено ястие.

Всеки човек, когото срещнеш, си носи своето влияние. Онзи, който има вяра, като го срещнеш, ще почувствуваш това: той ще измени твоето състояние. Ако си тъжен, ти ще се насърчиш. Щом срещнеш онзи, в когото вярата не е силна, ти ще се обезсърчиш.

Та казвам: Ако сутринта вие станете и не се насърчите, вие не сте нагласени съобразно природата. Всяка сутрин трябва да се гласиш. Като станеш, трябва да знаеш как да станеш. Наблюдавали ли сте вие как стават някои деца? То стане, обърне се с лице към стената и плаче. Това дете, като порасне, пак ще плаче. Щом станете сутринта, не ставайте така, но като ставате, направете едно дълбоко дишане.

Гимнастическите упражнения са свързани с дишането. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение. Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите? Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате. И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха. И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш. При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш. А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде.

Всичкото щастие е турено в нас: в краката ни, в очите ни, в ръцете ни, в носа ни, в устата ни и прочее. Всичко зависи от това как се възприемат нещата. Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш. Те не трябва да хлътват много. Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува. Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито. Ако челото ти почва да поляга назад или ако твоята глава стане вирната назад, а отпред – ниска, то има нещо недоразвито в тебе. Ако милосърдието се развива, то се развива центърът, който е малко по-назад от горния край на челото.


Публикувано изображение

Публикувано изображение

Ако темето на човека е вирнато нагоре (вж. първата рисунка), този човек е крайно сприхав; той живее само за себе си. Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж. втория чертеж), то вече имаме едно развитие. Ако точка А е изпъкнала (вж. чертеж трети), у този човек милосърдието е развито. Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни. Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива. Същото е и за религиозните. Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж. чертеж четвърти). Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен. Всичко в човека трябва да се развива. Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога. Това е специфичната любов, първата любов, която дава подтик на човека. Ний трябва да се приближаваме при Бога.

Ако живееш на северния склон на планината, ще имаш един характер; ако живееш на южния ѝ склон, ще имаш друг характер. Сянката на планината оказва известно влияние върху хората. За да имаш един подвижен характер, трябва ти повече светлина и повече топлина. Когато дишате слабо, лицето ти почва да се изменява. Ако ръцете ви почват да се сбръчкват горе по гърба, това показва разстройство на черния дроб и дишането ти не е правилно. Щом е правилно дишането, то тези бръчки започват да изчезват и ръката става хармонична. На някои от вас съвсем се набръчква лицето.

Човек, който има общение с Бога, той трябва да стане красив. Човек не трябва да има нехармонични линии. Известни линии на челото показват, че човек е умен. А пък има други линии, които показват, че човек не постъпва разумно. След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили? Човек трябва да оценява себе си. Българите считат, че човек като пожълтее, светия става. Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят? Има един цвят, който е болезнен. А има един златист цвят. Има един червен цвят, който е болезнен, а има друг един червен цвят, който е здравословен. Има болезнени цветове, има и здравословни цветове.

Вие трябва да бъдете като музикантите, да се вслушвате. И като срещнете един добър човек, да научите нещо от него.

Ще се пазите носът ви да не бъде сплескан отстрани, да не е тесен. Щом стане тесен, човек става сприхав. Носът трябва да има известна широчина. Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти. Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав. Трябва да се намали това число. Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш. За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда. Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда. Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд. Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди. Не, по-полека ще ги вземаш. Човек трябва да диша бавно. Няма защо да бързате. И когато станете сприхави, приемете въздуха и го задръжте: помъчете нещо във вас. Има нещо във вас, което трябва да го мъчите. И като се мъчи това нещо в тебе, то ще обработва. Без дишане не можем да внесем никакво възпитание в децата и не можем да ги заставим да мислят правилно и да чувствуват правилно.

Писанието казва, че Бог направил човека от пръст. Един негърски проповедник в Америка казал в една проповед, че Бог, като направил човека от пръст, държал го на един плет 3 дена да го суши. Един го попитал: „Плетът откъде е?“ Проповедникът отговорил: „То не е ваша работа.“ И Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек диханието на живота.

Та, докато не дишате, вий сте човек, сушен на плета и като дишате, ще слезете от плета. Когато работите ви не вървят, вий сте още на плета. А пък щом работите ви вървят, ти си разумният човек, ти вече имаш дихание, приемаш Господа чрез дишането. Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ. Ще задържиш дъха си, няма да издишаш. Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш. Аз ви разправям така работите, за да ги разберете. Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате? Когато идва някой у вас, как го посрещате? И когато заминава, как го изпращате? Аз като влизам тук в салона, всички вие ставате, но не го създадох аз това. Това е в реда на нещата.

Онзи заек ще седи някъде и ще си почива. Щом види някоя хрътка, заекът стане и бяга. Защо? Вие понякога казвате, че трябва да стоите мирно. Като дойде полковникът при войниците, всички войници седят мирно и не си обръщат главата. Значи при един полковник вий стоите така мирно, ама щом дойде Господ, вий се обръщате накъдето си искате и казвате: „Свободен съм.“

Това не е никаква свобода. Законът е: Господ щом влиза, Той ти дава нещо много важно. Ти ще вземеш това, което ти е дал и ще концентрираш ума си върху даденото и ще го проучаваш, и ще го наблюдаваш. И тогаз Господ ще те остави да нарисуваш формата на даденото. А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш. Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее. А ние търсим неща, които са важни. Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците. Забележи си го. По обяд пак наблюдавай Слънцето, когато дойде на зенит, и пак виж дали е ясно небето или има облаци. И при залез слънце виж какво е небето. А пък ти казваш: „Това не ме интересува.“ Слънцето изгрява, издига се нагоре към зенита и залязва за теб.

Та казвам, някои казват: „Какво е новото учение?“ Новото учение е учение за любовта. Новото учение е учение на доброто разположение. В новото учение човек трябва да носи светла мисъл. В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща. Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите. Срещате едно дете, което плаче. То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни. Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене. Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят. Повикайте лекар.“ Тя каза: „Първото ми дете лекарите го умориха.“ На това дете сега го заболяло корема. От любов му дали една ябълка, малко корава. То нагълтало несдъвкани ябълковите хапки. Казах на майката: „Дайте му рициново масло.“ И след половин час, като се изкара детето, престанаха стомашните болки.

Никога не вземайте в ума си една мисъл, която не можете да разрешите. Вий разрешавате един въпрос: мислиш защо е злото в света и защо е доброто в света. С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия. Или някой път мислите какво нещо е дяволът. Не ти трябва да мислиш за дявола. Щом мислиш за него, ти ще го повикаш. Той ще ти каже: „Какво искаш от мене?“ И като дойде, ще те научи да пиеш вино, да се караш, да подозираш хората. Щом той дойде, всичко в ума ти става на хаос.

Тогава помисли какво нещо е Господ. Щом дойде Господ, дойде просветлението и ти си готов да услужиш на този или на онзи. Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл. Задаваш си въпрос: „Какво го кара дявола да идва?“ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега? Ако човек пие вино, какво го кара? Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо. Действително, след първата чашка става му весело, но като си изпие три чаши, почва да става малко разтрогнат, после клюмва и като си изпие повече, заспива. Като пийне много, става много щедър, ще даде и на другите. И току видиш, че казва: „Я дайте му.“ И ако няма нищо в джоба си, каквото има отвътре, ще ти даде. Бихте ли желали това, което отвътре той има, да го приеме[те]?

Някой път ние сме смешни, когато има някои лоши работи в нас и ги дадем навън. Никаква лоша дума да не излиза от тебе. Лошата дума прекарайте през друго място. Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста. Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи. Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого. Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек. Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят. Не ходи да гледаш как бесят хората. Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо. А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе. Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува. Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай. Ако говори хубаво, слушай го. Ако говори зле, запуши ушите си. Това може да го направиш.

Тия хора в света, които се бият – англичани и германци, те са от най-културните хора. Два културни народа – германци и англичани, си пущат едни на други бомби по 1500 килограма. И хиляди, хиляди бомби са пуснали германците над Лондон и много хиляди бомби са пуснали англичаните над Берлин. Който не обича германците, казва за тях: „Хак им е.“ И който не обича англичаните, казва: „Хак им е.“ Ако са пуснати над Лондон бомби, какво те ползува това? Това е неразбиране. Ако германците бяха пуснали 3 милиона подаръци над Лондон за бедните и ако англичаните бяха пуснали над Берлин 3 милиона подаръци за бедните, аз разбирам такива бомби.

Всеки един от вас, като германците и англичаните, всеки ден по толкоз бомби пускате. Ти имаш една неестествена мисъл – тя е бомба.

Та казвам: Бъдещото поколение трябва да изправи тези неправди, които стават. Тези неправди, които стават, са резултат на неправди, които са станали, това е резултат на миналото. И следователно от резултатите ний трябва да схванем какви са причинните връзки между явленията и трябва да схванем какво трябва да се направи, за да дойде новият живот на Земята. То иде в света. Англичаните са много набожни. С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията. Но това е само външно продаване. Всеки продава стоката си, но той има интерес да я продава. Например някой щавосва много добре кожата на животните и прави хубави обуща, но това е от интерес. По-добре е кожите да седят на гърба на животните и ние щяхме да бъдем много по-добри хора.

Та казвам: Има една опасност – ний често щавосваме нашата любов. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо аз ще мисля това? Кое е по-хубаво да знаеш: когато те обичат хората или когато не те обичат? Кое е по-важно: да знаеш кое е хубаво ядене или кое е лошо; да знаеш кога си ял или кога не си ял? Като не си ял известно време, ти почваш да оценяваш това, което има цена. Ний не оценяваме хляба, но като стоим три дена гладни, почваме да го ценим. Ний може да сме много учени, но като ядем хляба, ценим го.

Една дума, на място казана, знаете ли колко е ценна? Вземете сега песента „Махар Бену“. Ти можеш с тази песен да добиеш разположение. Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално. Как бихте изпели „Махар Бену“? (Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва. (Учителят изпя само тия две думи: „Махар Бену“. Той ги изпя веднъж нежно и втори път грубо и високо.)

Щом станете сутринта и сте неразположен, изпейте тези думи:

Днес какво ще направя,
какво трябва аз да правя?
Да се помоля добре,
да се помоля добре.

Ако по този начин пеете, за една година може да се научите да станете първокласен певец. Вие ще отидете при един професор, който ще ви преподава и ще платите 100, 200, 300 лева на час. Един професор за първий урок по цигулка взел от един човек 4000 лева. Онзи дал парите и казал: „Нямам вече пари.“ Професорът видял, че ученикът е даровит и почнал да му дава уроци без пари.

Та, най-първо Господ, като ви предаде първия урок, ще вземе много и като види, че сте даровити, без пари ще ви дава уроци. Та, като почнете от Господа да вземате уроци без пари, то е хубаво. Това показва, че сте даровити. Та, нещата стават лесно, когато сме даровити и мъчно стават, когато вървим по кривия път.

Та, мъчнотията е, че много професори са ви предавали. Какви ли не уроци не са ви предавали за доброто! Аз, когато мисля за доброто, винаги мисля за краката си. Ако пръстите на краката ми са добре и вървя добре, приятно ми е. Зная, че съм добър човек. Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката. Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си. Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив. Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно. Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата. Щом не мислиш добре, най-първо ще ти стяга челото. Не трябва да има стягане на челото, носа и брадата. Като станеш сутринта, ще поблагодариш на Бога, че мисълта ти е на място. Ще туриш лявата си ръка горе на челото и ще туриш дясната на носа или пък ще туриш двете ръце върху брадата, лявата върху дясната.

Някой пита как да се моли: дали да тури двете си ръце пред гърдите със срещуположните пръсти допрени, или да коленичим, или да клекнем. Ако аз ще се помоля, ще си туря лявата ръка на челото или дясната ръка върху носа, или ще туря двете ръце от двете страни на брадата с длани навътре и пръсти нагоре и очите ще ги вдигна малко нагоре. Ако гледам с очите си надолу, право напред, при молитва, то не е хубаво – трябва очите да са малко нагоре. Какво ще кажат хората, като си туря ръцете от двете страни на брадата си? Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място. Къде трябва да бъдат ръцете? Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са? Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете. Когато някой се моли, си тури ръцете горе, а някой – долу. А кое сега трябва при молитвата? Някой път може да се молиш при това положение: дясната ръка върху лявата, с дланта навътре, върху сърцето. Това е една от хубавите пози.

Както тук седите, някой път гледам, че имате стари навици. Не знаете как да седнете. Трябва да ви дам елементарни правила как да сядате. Като седнете, изправете си тялото, като войници: да не бъде тялото наведено наляво или надясно, нито прегърбено.

Вий казвате, че сте стари. Това са елементарни работи. Че, младите деца, които идат сега, това са все стари хора. Едно време вземеше 3 месеца, докато прогледа новороденото дете, а пък сега, още като се ражда, се ококорва. Та, тези хора са вече други.

Като станете сутринта, не си свивайте устата, нито ги дръжте много отворени, но малко си прилепете устните, леко, и помислете малко за устата си. Образувайте хубава линия на устата. Дайте почивка на устата си, понеже тези устни са сфери на чувствувание. И ако ти не възприемеш тези приятните чувствувания, ще дойдат някои лоши неразположения в тебе. Та, сутринта, като станеш, помоли се за устата си, помоли се през целия ден от тези уста да излизат Божии благословения. Като приемеш въздух и после като го изпращаш навън, тури си една хубава мисъл, спри въздуха, и при издишането кажи бавно:

Аз искам да мисля добре. (3 пъти)
Аз искам да чувствувам добре.
Аз искам да постъпвам добре.

И да знаеш какво да искаш. И каквото искаш, ще бъде. Например искаш да рисуваш, искаш да пееш – вярвай във всичко това, поискай го и ще бъде така. А пък ти седиш и бързо-бързо дишаш и се задушаваш.

Срещам някой от вас, че е станал много сериозен. Какво иска да каже с това? Ако би имал той бабаитлък, то друго, но той го няма. Това е едно напрегнато състояние. Не, бъди спокоен. Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва. Или си туря лявата ръка върху дясната – значи сърцето заповядва. А пък някой съединява двете ръце с преплетени срещуположни пръсти. Те са се скопчили, скарали са се. Това последното положение не трябва да се прави.

Ти казваш: „Когато пея, в какво положение да са ръцете ми?“ Лявата ръка можеш да спуснеш надолу, а пък дясната ръка можеш да туриш на гърдите и оттам да се движи вдясно.

Да благодарим на Бога, че е създал Земята, която ни държи. Това разположение, което имаме, се дължи на това, че имаме една основа, върху която можем да се проявим. Ще благодарим на Бога, че ни е дал въздух, че може да се проявим; ще благодарим на Бога, че ни е дал очи, уши, нос и прочее. От вас след години ще има певци, музиканти, художници, гениални хора да станете. А вие чакате да отидете в онзи свят.

Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате. Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате. Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха!“ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин. Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае. И като отидете и се върнете, тогава да знаят.

Не мислете да умирате, а мислете да живеете. По-добре е да живеете. Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия. Мене не ме интересува умирането. Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята. За три дена я освобождаваш. Ако не, ще те изтласкат навън. Така правят с нас до известно време. А пък най-после ще си направя аз своя апартамент и ще си излизам когато си искам и ще влизам когато искам и никога няма да ми кажат да изляза.

Някой казва: „Как ще се умира?“ Ще го видите как се умира. Как се раждаме, не знаем. Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло. Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук. Това не е важно. Ще вземете онова тяло, с което можете да влезете в другия свят.

Та, сега се учим да живеем.

Тайна молитва

Понеже е малко късно, ще имаме съкратени гимнастични упражнения.

6.30 ч

XIX година (1939–1940)
47-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 11 септември 1940 г.
София – Изгрев*.

* Лекциите от 28.VIII.1940 г.: „Учение и служене“ и от 4.IX.1940 г.: „Законът на дишането“, са отпечатани в томчето „Божествен и човешки свят“. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни