Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_09_22 Връзка между Бога и човека22 септември 1940 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Утринно слово, София

София Съборни Беседи Рилски Беседи Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 06:43

Аудио - чете Живка Герджикова

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово,  1939 –1940
Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата "Божествен и човешки свят", Рилски беседи, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

(В каталога на Лалка Кръстева, беседата е отбелязана като утринно слово)


Връзка между Бога и човека



Животът е пълен с благодат и с истина. Въпреки това, хората и до днес още се запитват какъв е смисълът на живота. По този въпрос съществуват различни мнения. Някои казват, че смисълът на живота за човека е да бъде праведен, други – да бъде силен, трети – да бъде добър, четвърти – да бъде учен, богат и т.н. Особено важно е днес за хората да им вървят работите добре. Ние пък казваме: Смисълът на живота за човека е ученето. Човек е дошъл на земята да се учи. Той носи в себе си задачи, които очакват своето разрешаване. Той сам за себе си е предметно учение – задача за разрешаване. Училището е външната страна на ученето, а човек – вътрешната страна.

Някои се оплаква, че е болен. Много естествено! Щом не диша дълбоко, ще боледува. Друг казва, че работите му не вървят добре. – Вярата му е слаба. Ако вярата му е силна, работите му ще се нареждат добре. Някой оратор излиза на сцената да говори и се оплаква от публиката, че не го слушали, както трябва. Щом говориш, а хората не те слушат, това показва, че не говориш добре. Невъзможно е човек да говори и да пее добре и да не го слушат. Ако не говори и не пее добре, все едно, че човек предлага на слушателите си лоши плодове. Кой човек обича лоши плодове? Има смисъл да яде човек плодове, но такива, които допринасят нещо за неговото здраве.

Съвременните хора се нуждаят от послушание. Външно послушание имат те, но насила ги заставят да слушат. Стражар върви след тях и им казва: „Тук ще влезете!“ – те влизат. „Сега вън ще излезете!“ – и те излизат. Това не е послушание. Послушанието произтича от Любов. Преди да дойде стражарят, ти трябва да бъдеш готов и да чакаш да вървите. Като знаеш, че той ще дойде, ти трябва да го очакваш с трепет. Никаква дума да не ти каже, никаква заповед да не излезе от устата му, но ти да знаеш предварително какво трябва да направиш. Мнозина очакват да дойде Любовта в тях и тогава да започнат работата си. Трябва ли човек да очаква слънцето да изгрее в него, че тогава да работи? Видите ли, че слънцето е изгряло, бъдете готови вече за работа. Ако очаквате слънцето да изгрее във вас и тогава да работите, вие трябва да сте вече в Божествения свят, за който още не сте готови. Не очаквайте това нещо. Бъдете доволни, че слънцето грее отвън, за да можете и вие, както всички хора, да работите. Бъдете доволни, че Любовта изпълва целия външен свят и може да топли и вашето сърце. Възприемайте и обработвайте светлината на слънцето в себе си. Възприемайте и обработвайте топлината на Любовта, да се движи вашето сърце под нейния ритъм. Човек трябва да бъде буден, да не пропуска моментите, когато светлината слиза на земята. Той трябва да бъде буден, да не изпуска моментите, когато Любовта посещава неговото сърце.

Мнозина се запитват какво нещо е молитвата. Молитвата е отиване на човека при Бога. Много хора се молят, но молитвата на малцина се приема. – Защо не се приема молитвата на всички хора? – Защото не знаят как да се молят, т.е. как да отиват при Бога. При Бога ще отидеш такъв, какъвто си. Ако отиваш на баня, ще отидеш такъв, какъвто си. Щом си нечист, ще се измиеш на банята. Ако си чист, никаква баня не ти трябва. Ако отиваш на църква, ще отидеш такъв, какъвто си, без никакви преструвки. Ако си нечист, ще се измиеш. Щом искаш да се измиеш, ще забравиш всичко. Кой колко има да ти дава, всичко ще забравиш. Ще помниш само едно – че трябва да се измиеш. Божият храм не е търговско място, не е място за парична обмяна, за плащане на дългове. Щом влезеш в този храм, ще забравиш всякаква критика. Че този бил такъв, онзи бил онакъв, това не е твоя работа. Хората са живи картини, които ти не си рисувал. Художникът, който е рисувал тия картини, знае защо са нарисувани така. Той е имал известна идея, която вложил по особен начин във всяка картина. Ако искаш да си дадеш мнението, нарисувай и ти една картина, сложи я до другите и я остави, тя сама да говори за себе си.

Всички хора са скулптори и художници. В този смисъл те могат да се пресъздадат, да направят от себе си това, което искат. Ако главата ви не е такава, каквато трябва, вземете чук и длето, преработете я. Възможностите са във вашата ръка. Вие можете да направите каквото пожелаете. Ако ухото, носът, устата, или брадата ви не са такива, каквито трябва, вземете четката и ги преработете. Вие сте художник и скулптор на себе си. Ако тялото ви не е такова, каквото трябва, а искате да се явите с него при Господа, вземете чука и работете известно време върху него, да го изваете, да го направите такова, каквото първоначално Бог го е създал. Няма защо да се явявате пред Господа с тяло, направено от хората. Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие свое. Върнете се към този образ и с него идете при Бога. Ще кажете, че не искате да се върнете към старото. Мислите ли, че разбирате живота? Ние не говорим за старото, в смисъл на изопаченото. Ние говорим за първичното, за онова, което Бог е създал. То нито е старо, нито ще остарее.

Днес всички хора говорят за доброта и за справедливост, но нито са добри още, нито справедливи. Защо още не могат да придобият тези качества? – Защото им липсва едно съществено качество, а именно – те не могат да се смаляват. Всички хора вървят по закона на разширяването, по закона на уголемяването. Бог се смалява, а те се разширяват и господари стават. Всеки вярващ мисли, че е господар, че не е като другите хора, че Господ има особено благоволение към него, че му говори и т.н. Бог благоволи, наистина, но към ония, които се смаляват, а не към ония, които се разширяват и големи стават. Господ казва: „Ако е въпрос да бъдеш големец, да станеш велик човек, по-голям от мене няма“. След всичко това малкият човек ще се напъва да се покаже голям. Колко голям може да бъде човек на физическия свят? Като започнете от един и петдесет метра и стигнете до два метра и половина, най-много до три метра. Да бъде човек три метра висок, това е рядко явление, едно от изключенията в живота. Всъщност, не е нужно човек да бъде много висок. Понякога големите предмети се намаляват, а малките – увеличават. Това е само за удобство, да станат предметите разбрани, да може човек да ги обхване и проучи. При сегашните условия, за да ви разбират хората, вие трябва да бъдете малки, да се смалявате. Малкият човек може да влиза навсякъде и да върши много работа. Какво ще кажат жените, ако се въведе старата мода на роклите, с обръчи долу? Как ще влизат в къщите, как ще сядат, как ще излизат? И на това ще се намери начин, но не са практични тия моди. Колкото по-малко място заема човек, толкова по-добре. Днес най-удобна и най-практична е дрехата на смирението. Не мисли за себе си, че си най-добър, най-справедлив и че като тебе друг човек няма в света. По-добър, по-справедлив от тебе е Бог. Ти не си пръв. Заблуждение е да мислиш, че си пръв във всичко. Слушате някой да казва: „Докога хората ще ме тъпчат? Докато трябва да се смалявам?“ Преди всичко, този човек не е най-онеправданият. Има един в света, който истински е онеправдан – това е Бог. Има един в света, когото всички тъпчат – това е Бог. Има един в света, който истински страда – това е пак Бог. Хората още не знаят какво нещо е страданието. Бог е онеправдан, но не се онеправдава. Името Божие се тъпче, но Бог поругаем не бива. Бог страда, но не е страдалец.

И тъй, Единственият, Който страда, това е Бог, а хората чувстват само страданията на Бога в себе си. Учете се от Него да страдате и да търпите. Искате ли да знаете какво нещо е търпението, вслушвайте се в страданията на Бога, да видите как Той страда, търпи и люби. Колкото повече страда, толкова повече изявява Любовта си навън. Като не разбират закона на Любовта, хората казват: „Господи, прекрати страданията ни“. Знаете ли какво ще стане със света, ако страданията изчезнат? Любовта идва чрез страданията. За да придобиеш Любовта, преди всичко ти трябва да се ограничиш. Да се ограничиш, това значи да дадеш нещо свещено от себе си на онзи, когото обичаш. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот, и то преизобилно“. Какво по-свещено нещо знаете от живота? Ако Христос не беше дошъл на земята и не беше дал живот на хората, какво щеше да представлява Неговото учение?

Следователно хората имат вече живот и то преизобилно, но от какво се нуждаят в настоящия момент? – От мир. Мирът трябва да дойде! – Чрез кои? – Чрез силните. Как ще говорите на хората за мир, ако сте слаби? Силните по ум, по сърце и по воля трябва да говорят за мир, а не слабите. Богатите трябва да говорят за щедростта и да я прилагат, а не бедните. За да станат силни, хората трябва да се упражняват. За да станат богати, хората трябва да работят. Ако не се упражняват и не работят, каквото знае и изкуство да имат, ще го изгубят. Един млад българин отишъл да учи занаят при един майстор-грънчар. Не е голямо изкуство да правиш грънци, но все трябва да знаеш как да месиш глината, как да я ваеш, как да печеш грънците и как да ги продаваш. Ако е въпрос за глина, има, колкото искаш; ако е въпрос за грънци, можеш да правиш, колкото искаш. Глината поне е евтина, не е както вълната или маслото. Тези съображения, именно, заставили младия момък да изучава грънчарство. Той намерил един добър майстор и започнал да изучава занаята. Цели три години работил при господаря си, месил глината, ваял я, пекъл заедно с майстора си и накрая на третата година той се обърнал към него с думите: „Господарю, по всичко се вижда, че научих вече занаята. Реших да се отделя от тебе, да заработя сам, да спечеля повече пари, да се оженя. Затова, моля те, да ме произведеш майстор“.

Майсторът му го изслушал внимателно и го обявил за самостоятелен работник. Момъкът си отворил работилница, купил си грънчарско колело и започнал сам да работи. Като изваждал грънците от пещта, той останал изненадан – всичките му грънци били напукани. Той разбрал, че работата му няма да върви добре и че освен загуби, нищо друго няма да има, затова отишъл при господаря си, да пита какво особено се крие в печенето на грънците, за да не се пукат. Господарят му казал: „За да ти покажа това изкуство, трябва да останеш при мене още три години“. Момъкът си помислил: „Значи господарят крие нещо от мене и ме заставя да му слугувам още три години“. Нямало какво да прави, останал при господаря си още три години. Той му помагал във всичко и виждал, че знае занаята. Чудел се къде се крие изкуството да не се пукат грънците.

Един ден, когато трябвало да вади грънците от пещта, господарят го извикал при себе си и му казал: „Гледай какво правя“. Като изваждал гърнетата от пещта, майсторът духвал във всяко едно поотделно. Момъкът слушал как във всяко гърне майсторът духал. – „Чудно нещо – си казал момъкът, – за едно „ху“ трябваше да уча още три години.“ Едно „ху“, но това „ху“ е цяла наука. Като се умори, или като не вървят работите му добре, българинът казва „ху“. Там е грешката. Не казвайте „ху“ отвън, но сложете устата си на гърнето и вътре кажете „ху“. Щом постъпвате по този начин, работите ви ще вървят добре.

Днес работите на всички хора не вървят добре. – Защо? – Защото всички проповядват любов вън от хората, вън от техните нужди. То е все едно да проповядвате на дърветата за любовта. Каквото и да им кажете, те няма да ви разберат. То е все едно богатият да проповядва на богат за щедрост. Иска ли да проповядва, нека събере сиромасите и да им каже: „Братя, моите хамбари са пълни с жито. Нека всеки от вас да изоре нивата си, да изчисти добре колата си, да впрегне воловете си и в колата си да сложи един голям, здрав чувал и да дойде при мене, да му дам от своето едро, хубаво жито, да го посее. Готов съм да дам жито на всеки, на когото чувалът е здрав. В скъсани чували жито не слагам. Каквото спечелите, ще остане за вас“. Това значи истинско говорене. Кой беден не би отишъл да слуша този оратор? А тъй, излязъл да говори някой сиромах, без пет пари в джоба си. Хубаво нарежда изреченията, по правилата на граматиката, но беден е, пет пари няма в кесията си.

Същото се отнася и до дишането. Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мене“. Щом каже така, той може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да каже: „Благодаря Ти, Господи, че остави своето благословение в мене“. Целият ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той ще влиза и излиза от тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Докато болката ти не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да викаш Господа. Каквато болка и да имаш, с дишане можеш да я лекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че неприятел го гони. С бързане работите не стават. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушват ноздрите. Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата. Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата. Като диша през носа, човек мисли право. Като мисли право, той е здрав. Дяволът е научил човека да диша през устата.

Освободете се от съветите на дявола. Той ще ви съветва да продадете всичките си скъпоценни камъни и то на евтини цени. – Защо? Да си оправите работите. Не го слушайте. Той иска да ви опропасти. Двама души се карат и отиват при съдията, да ги съди, да им даде правото. Ако те сами не могат да се разберат, отвън никой не може да ги оправи. Истинска съдба е тази, в която Любовта взима участие. Там, където Любовта не взима участие, никаква съдба не съществува. Трябва да дойде някой отвън, да докаже, че съм виновен. Нима аз не зная, дали съм виновен, или не? Трябва да ме съди някой, защо съм счупил стомната. Аз зная защо и как съм я счупил. Стомната е моя. Следователно моя работа е, защо съм я счупил. Аз съм майстор, сам правя стомни. Като счупя една, ще направя втора стомна, по-голяма, по-красива, по-добре гледжосана. В турско време съденето ставало бързо, без особени процедури. Съдията питал: „Иване, имаш ли да даваш на съседа си?“ – „Имам.“ – „Плати ги още сега.“ Иван изважда парите и ги дава на съседа си. После съдията се обръща към съседа: „Доволен ли си от присъдата?“ – „Доволен съм.“ – „Имаш ли да взимаш още нещо?“ – „Нямам.“ Двете страни си отиват доволни.

Днес с години разглеждат някои дела. В един анекдот из живота на адвокатите се разказва следното: Един адвокат взел едно дело, което се отнасяло до някаква крупна сума. Адвокатът изучавал делото, разглеждал го, представял го на дневен ред в съда, но така се нареждало, че постоянно се отлагало. Един ден дъщерята на адвоката се оженила за млад, способен адвокат. Дядото дал на зетя си въпросното дело като зестра за своята любима дъщеря. В най-скоро време зетят проучил делото, използвал всички готови данни и го внесъл в съда. След една седмица той се явил в съда като адвокат, пледирал върху делото и го разрешил. Зетят се похвалил на дядо си, че делото е свършено. – „Много време ще ходиш гладен. Аз се храних с това дело цял живот, с него поддържах жена си и децата си, а ти го разреши в един ден.“

Съвременните хора се страхуват от мисълта, как ще се прехранят и търсят начин за лесно осигуряване. Искате ли да прекарате живота си добре, посрещайте и изпращайте Бога с Любов. Ако не Го посрещате добре и не Го изпращате добре, ще страдате, ще боледувате, ще гладувате и т.н. Това не значи, че Бог ви е определил тия страдания, но като не можете да се ползвате от благата, които Той дава, ще живеете в лишения. Стомахът на някой човек е разстроен, не може да приема храна. Ако го заставите насила да яде, той ще повърне, каквото е приел. По-добре да гладува няколко дни, нищо да не яде, отколкото да яде и още повече да разстрои стомаха си.

Хората се съдят, съдили са се, но въпреки това и до днес не могат да се изправят. Някой направи грешка и той не може да си прости, осъжда се. Какво се постига с това съдене? Нищо не се постига. Тази година приложете следното правило: каквато грешка и да направите, благодарете на Бога, благословете Го в себе си, че сте сгрешили. Като благодарите, ще видите какво ви липсва, къде е било слабото ви място, че сте сгрешили. Като благославяте Господа, Той ще изправи грешката ви. Любовта е единствената сила, която изправя грешките. Нека всеки за себе си бъде справедлив съдия, да съди по любов.

Ще кажете, че е опасно да съдите по любов. Не се страхувайте! Ако Адам беше приложил Любовта и послушанието, нямаше да попадне в ръцете на дявола – изкусител. Той пожела да стане като Бога и повярва на змията, че ако яде от забраненото дърво, ще направи по-хубава градина и от райската. Змията говореше на едно слабо дете – Ева и то ѝ повярва. Това дете, излязло от Адам, даде от забранения плод на баща си и Адам яде. Двамата сгрешиха понеже не послушаха Бога, но се поддадоха на изкушението.

Кое е забраненото дърво, от плодовете на което човек не трябва да яде? Човек всеки ден яде от това дърво и не знае кое е. Това дърво има много наименования: безлюбие, омраза, ненавист, злоба, славолюбие и други. Всичко ниско, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човека, е свързано с познаване на доброто и на злото. Външно то е облечено с красиви дрехи, а плодовете му са позлатени, на слънце светят. Така позлатени плодовете, безлюбието минава за любов, а злото – за добро. Някой ял от забраненото дърво и ме пита какво да прави, да се освободи от последствията му. – От последствията не можеш да се освободиш, но трябва да приемеш страданията разумно, да ги понесеш геройски, за да се пречистиш. Щом се пречистиш и обновиш, Любовта отново ще дойде. Ако Любовта те посети, без да си се изчистил, ти не можеш да се освободиш от злото. И в края на краищата пак ще изгубиш Любовта.

Христос, вторият Адам, показа на човечеството пътя, по който може да се освободи от последствията на непослушанието, от злото в света. За да се изчисти, човек ще мине през страдания, през смъртта и тогава ще възкръсне. Възкресението не е нищо друго, освен влизане в рая. Без страдания няма възкресение. Ще кажете, че за Бога всичко е възможно. И за човека всичко е възможно, докато не е ял от плодовете на забраненото дърво. Щом яде, той непременно трябва да мине през страданията и през смъртта. Благодарете за страданията, които ви са дадени, защото ще познаете Божията Любов, която носи в себе си възможности за изправяне и условия за придобиване на новия живот.

Хората трябва да дойдат до положението да съзнаят грешките си, да не търсят виновници вън от себе си. Един баща завел детето си на училище, да го запише в първи клас. Понеже детето му било непослушно и крайно своенравно, той казал на учителя: „Каквито грешки направи детето ми през седмицата, записвайте ги на едно листче. В края на седмицата аз ще идвам да получа наказанието вместо детето си. За неговия характер съм виновен аз“. После се обърнал към детето си и му казал: „Ти ще внимаваш, да не правиш много грешки. Колкото повече грешки правиш, толкова повече наказания ще получавам аз“.

Сега и на вас казвам: Не правете много грешки, да не измъчвате Божественото начало в себе си. Изчистете ума, сърцето и тялото си, да не измъчвате Бога в себе си. Ще се запитате: „Нима още не сме чисти? Нима още не сме добри?“ – И чисти сте, и добри сте, но още не сте се освободили от дървото за познаване на доброто и на злото. Вие не сте още от ония хора, които са готови да вършат всичко от Любов. Малко хора са готови днес да работят от Любов. И момите, и момците се надяват да се оженят, да благуват, да бъдат щастливи без да работят. Момъкът пише писмо на една, на втора, на трета мома, че ако се ожени за него, ще я направи щастлива. Момата се лъже, че ще бъде гледана като царска дъщеря. Разумният момък не залъгва момата, но ѝ представя положението, каквото е в действителност. Той ѝ казва, че ще се ожени за нея, ако е готова с него заедно, рамо до рамо, да копаят, да орат, да жънат и т.н. Той не ѝ обещава живот без страдания, защото човек не може да расте и да се развива, ако няма страдания. Да знае човек как да живее, това е велика наука.

Като ученици, вие трябва да изучавате реалността на нещата. Същевременно трябва да търсите причините на нещата. Всеки за себе си трябва да отговори защо е създадена земята, защо е създадено слънцето. Ако не знае абсолютната причина на нещата, ще знае поне относителната. Всеки трябва да си отговори, че земята и слънцето са създадени като предметни учения за него, да ги изучава. Бог на Любовта е причината за създаване на великите и красиви работи. Той ги създал за разумните същества, да се учат и да мислят право. Следователно, искате ли да научите нещо за Любовта, идете при Бога, а не при хората. Как хората се обичат, това не е някаква велика наука. Понеже хората не са постоянни в любовта си, не можете да се учите от тях. Нова наука е нужна на хората, която да включва новите отношения, новата любов. Който люби по нов начин, любовта му остава спомен в него за вечни времена.

В какво се заключава новото учение? – Новото учение подмладява хората. Затова Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Новото учение прави хората деца. – Какво означава думата „дете“? – Детето е способно само да възприема и да се учи. Следователно станете деца, да учите, да възприемате и да изправяте грешките си. Ако отлагате, лихвите растат и дълговете се увеличават. Изправяйте грешките си преди да е залязло слънцето. Като отлагал от ден на ден да изправя грешките си, човек натрупал голям дълг, който индусите наричат „карма“. Каквото и да прави, човек трябва да плати дълга си. Не го ли изплати, той не може да върви напред. Обаче, ако мисли, че като живее по стар начин, ще изправи грешките си, той се лъже. Само Любовта е в състояние да изправи грешките на хората. Значи ще живееш по закона на Любовта, за да изправиш всичките си грешки. Ще обичаш всички хора, без изключение. Ще ги обичаш независимо от това, дали ти дават нещо, или не. Любовта, която се обуславя от даване, е користна, подкупна любов. Учете се от Любовта на Бога. Той от памтивека и през вечността не е престанал и няма да престане да ни обича и да ни изпраща своите благословения.

Едно трябва да знаете: Без Любов няма живот, няма растене и развитие. Под думата „любов“ разбираме Бога. – Къде е Той? – Навсякъде. Бог е и във въздуха, и в светлината, и във водата, и в храната. Следователно, ако не можете да приемете въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отнасяне към тия процеси. В това се състои новото в света.

Като ученици, приложете Любовта във всички свои прояви. Ако говорите, говорете с Любов; ако мълчите, мълчете с Любов; ако мислите, мислете с Любов. Новата епоха, в която живеете, е епоха на Любовта. Щом е така, приложете и вие Любовта, да се зарадва небето, че има хора в света, които прилагат Любовта. Не мислете, че не е още време за Любовта. Закъснели сте даже. Не отлагайте нещата, защото всяко отлагане води към израждане. Приложете Любовта още сега, да вървите от слава към слава, от знание към знание. Не мислете, че при други условия ще бъдете по-добре. Използвайте днешните условия, в които се крие вашето бъдещо щастие.

Тази година от всички хора се иска да проявят Любовта си, да я приложат в отношенията си към всичко живо. Свържете правилно човешката любов с Божията и Божията – с човешката, да се образува колелото на живота. Бог ще живее в нас като човек и ние ще живеем в Бога като човеци. Само по този начин ще се оправи светът.

„Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Казвам: И вашата любов трябва да произтича от Божията. Ако любовта на човека не произтича от Божията, тя не е свързана с последната. Човешката любов представлява потенциална енергия, а Божията – кинетическа. С други думи, ние казваме, че съществува потенциална и кинетическа любов. Енергиите на кинетическата любов движат енергиите на потенциалната. Те слагат грънците на грънчарското колело и правят от тях различни форми.

Новото учение се състои в следната максима: да съединим в себе си човешката любов с Божията и Божията – с човешката. И тогава, щом Христос е казал, че както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих, кажете и вие като Него: „Както ни Отец възлюби, така и ние възлюбихме“.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на 22 септември 1940 г., 5 ч. сутрин.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Съборни Беседи, Рилски Беседи, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни