Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_09_22 В Божественото училище

София Съборни Беседи Рилски Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 06:45

Аудио - чете Живка Герджикова

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово,  1939 –1940
Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата "Божествен и човешки свят", Рилски беседи, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание


В Божественото училище



Днес считам всички присъстващи за ученици, дошли от различни училища да ме слушат. Щом е така, напишете по едно благодарствено писмо на учителите си, че са ви подготвили да можете да ме слушате и разбирате. Ако нямахте тази подготовка, нищо не бихте разбирали. Ето защо, аз ще ви дам обяснения само върху това, което вашите учители са ви преподавали. Всеки ден носи в себе си условия за щастието, а не самото щастие; всеки ден носи в себе си условия за нещастието, а не самото нещастие. Всеки човек носи в себе си условия за разумността, а не самата разумност; всеки човек носи в себе си условия за доброто, а не самото добро. Като не знае тия неща, човек се намира в противоречие и казва: „Чудно нещо, толкова години уча и нищо не съм научил!“ – Как да не си научил нищо? Буквата „А“ не си ли научил? Животът се отваря с буквата „А“. Ако човек не знае буквата „А“, вратата на къщата никога не би се отворила за него. Всеки човек, който е бременен с една светла идея, с едно благородно чувство и с една добра постъпка, представлява буквата „А“. Буквата „А“ се открива само на такъв човек. Тя не се открива на онзи, който не познава бременността. Ако човек не познава буквата „А“, за познаване на другите букви въпрос не може да става. Буквите са свързани помежду си с голяма любов. Ако пренебрегнеш само една буква, всички други се застъпват за нея. Всички букви търсят своето право чрез учителите. Нека се опита ученикът или студентът да напусне само една буква, да види какво ще кажат учителите за него. Какво мнение ще имате за някого, свършил университет, ако вместо „любов“ напише „юбов“? Всички ще кажат, че той не е културен.

Съвременните хора са дошли на земята да изучават сценичното изкуство. Това изкуство подразбира „огъване“. Страданията не са нищо друго, освен огъвания, т.е. изкуство да се огъва човек. Когато те боли крак, ухо, око, глава, ти се огъваш на една или на друга страна, търсиш начин да си помогнеш. В този смисъл, огъването не е нищо друго, освен сценично изкуство. – „Не може ли без страдания?“ – Не може. Невидимият свят се интересува от играта на актьорите, иска да види как изпълняват ролите си. Разумните същества, които живеят в невидимия свят, не знаят какво нещо е животът на земята и го изучават чрез движенията на хората. Че някого бият, те не разбират нищо. За тях е важно какви огъвания прави човек. Колкото по-хармонични са огъванията и движенията на човека, толкова по-добре за разумните същества. Те изучават тия движения и правят своите заключения, като казват, че нещо велико става на земята. Според техните разбирания, добре е, когато бият някого, защото движенията му са красиви.

Ще кажете, че разумните същества не могат да се любуват на огъванията на човека, когото бият. Ще кажете, че съществата от онзи свят не са такива, каквито аз ви описвам. Аз бих желал да дойде някой, да опише онзи свят и съществата, които живеят там. Чел съм много описания за онзи свят, но те не отговарят на действителността. Който е описвал онзи свят, кракът му не е стъпвал там. Той го описва наизуст, без да го познава. Той прилича на онези хора, които описват животните, говорят за тях, без да са ги видели в действителност. Те говорят за кобрата, за тигъра, за хиената, които са видели само на картина. Грамадна е разликата между знание, придобито от картини, и това, което е непосредствено възприето чрез наблюдение и опит.

След всичко това хората говорят за реалност и нереалност на нещата. Сценичното изкуство не е реалност. За пример, вие виждате огън, нарисуван на платно, но толкова жив, че имитира истинския огън. Обаче, ако сложите ръката си върху този огън, виждате, че той не изгаря, не причинява никаква болка. Той е мек, приятен на пипане. Но ако сложите ръката си върху истинския огън, той ще ви изгори, ще ви причини болка. Следователно от вас зависи какъв огън искате да видите: на картина, или истински. Ако искате да видите истински огън, всеки е майстор да накладе такъв огън, че да се изгорите от него. Няма човек в света, който да не се е изгарял, да не познава свойствата на живия огън.

Като говорим за огъня, ние имаме предвид общия, а не личния живот на човека. Ние не разглеждаме живота и природата външно, но спираме вниманието си върху тяхната вътрешна страна. Всяко нещо в природата, колкото и да е малко, има свой вътрешен смисъл и свое предназначение. Всяко нещо в природата е ценно. Даже и нокътят на човека е ценен. По нокътя може да се чете историята на човешкия живот. За да чуе историята си, написана на нокътя, богатият може скъпо да плати. Ако искате да изучавате историята на вселената, изучавайте окото си. Ако имате телескоп и познавате астрономията, с помощта на телескопа можете да изучавате цялото небе, със звездите и планетите по него. Обаче за това се изисква обширен ум. А така, чрез изучаване на окото, по-лесно можете да изучите небето и небесните светила.

Сегашните хора изучават окото дотолкова, доколкото то има отношение към светлината, която прониква в него. Това, обаче, е най-малката служба, която окото върши. Окото възприема не само обикновените лъчи, но много още, за които хората нямат никакво понятие. Окото възприема още лъчите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и др. Достатъчно е един от тия лъчи да падне в човешкото око, за да може той да се произнесе какво нещо е Любовта, какво – Мъдростта, какво – Истината и т.н. Няма лъч в природата, който носи светлина в себе си, да не е приет от окото. Всички добродетели влизат в окото на човека посредством известен род лъчи. Без тези лъчи добродетелите остават непознати. Докато не възприеме поне един от лъчите на Любовта чрез окото си, човек не познава Любовта. Любовта може да се познае и чрез пипане, но само отчасти. Искаш ли да познаеш красотата на Любовта, ти трябва да възприемеш нейната светлина.

Днес много хора се занимават с астрология. Редица учени са писали върху астрологията, но повечето от знанията им са повърхностни. Те са писали повече наизуст, отколкото да са ползвали от живата астрология. В това отношение те приличат на онези свещеници, които са написали всички молитви и служби в специален требник. Като им потрябва някоя молитва, те отварят требника си и четат. Това не е наука. Всяка молитва, всяка служба е формула, която трябва да се разгледа, да се открива вътрешния ѝ смисъл. Според мене най-добре се изучава астрология по човешката глава. Ако искам да зная качествата на Юпитер, ще го търся горе, на темето. Щом го бутна, той веднага ми проговаря. Аз се разговарям с Юпитер като с човек. Ако ми трябва Сатурн, намирам го горе, от двете страни на главата. Той е внесъл страха в човека. Чрез страха Сатурн е внесъл ред и порядък в света. Чрез страха той е заставил хората да се подчиняват на законите на природата. Ако ми трябва Марс, ще го търся над ушите на човека. Достатъчно е да го бутна там, за да извади ножа си и да ми проговори. Той веднага показва, че е марсианец. Ако ми трябва Венера, ще я търся отзад и отпред на главата.

Що се отнася до Земята, вие сами ще намерите мястото ѝ. Вие живеете на земята, трябва да знаете мястото ѝ на вашата глава. Месечината пък се намира в предната част на главата, а именно – на челото, където стои като ореол. Тя заема важно място и върши важни служби. Когато мома или момък искат да се влюбят, те отиват при месечината, да я питат какво да правят. Когато поет иска да напише някое стихотворение, той отива при месечината, да се съветва с нея. Когато държавникът иска да създаде някакъв закон, той отива при месечината. Когато философът иска да пофилософства малко, и той отива при месечината. Когато жената иска да стане майка, а мъжът – баща, и двамата отиват при месечината, да се съветват с нея. Няма човек в света, който да не е ходил при месечината, да се съветва с нея.

Следователно на месечината, която е около 50 пъти по-малка от земята, е дадена важна служба. Тя показва пътя на човека към доброто. Казано е в Битието, че в четвъртия ден Бог създаде Слънцето и Луната, да светят на земята. Това не подразбира само физическото, външното Слънце и външната Луна. В човека има по едно вътрешно слънце и вътрешна луна, които осветяват неговия път. Месечината е сложена в умствения свят на човека. Тя е студена, но трезва. Месечината не обича да лъже. Когато хората научили това изкуство и почнали да го прилагат, месечината престанала да се върти около оста си. – Защо? – За да не се опорочи. Щом види, че някой лъже, тя започва да се разсипва. Ако продължава още да лъже, тя съвсем се скрива, не се показва пред очите ни. Когато човек започва да се разкайва, да съзнава грешката си, месечината отново се показва на небето и се засмива. Тя се усмихва на всеки, който говори истината. Като знаете това, вглеждайте се в живота си, да видите през какви фази минава вашата месечина. Ако започне да се празни, и във вас става изпразване. Проверете сметките си, да видите какво трябва да правите. Каквито грешки намерите в себе си, изправете ги. Ще кажете, че сте грешни, че не можете да не грешите. Това са частични разбирания, които нямат нищо общо с целокупния живот. Грешките произтичат от невежеството. Учете се, придобивайте знания, за да не грешите.

Какво представлява човек? Много нещо може да се каже за човека, но това, което го спъва, е неустойчивостта му. – Защо не устоява човек? – От страх.

Един граф се влюбил в една германка и често ѝ казвал, че не може без нея, че е готов на всички жертви, с които да покаже любовта си. Една вечер графът отишъл при своята възлюбена, да я покани да се разходят до едно от нейните имения. За да отидат дотам, трябвало да минат през една река. Графът извикал един от нейните слуги да ги прекара с лодката си през реката. В услуга им дошъл тъкмо този слуга, който бил влюбен в господарката си, но старателно криел любовта си. Той приготвил лодката и спокойно загребал с веслата си. В това време разбойници ги нападнали, с цел да ги оберат. Графът скочил пръв на брега и хукнал към града. Слугата успял да изкара лодката на брега. Възлюбената останала сама и започнала да плаче. Слугата се нахвърлил върху разбойниците. Той ударил единия, втория, третия и така ги прогонил. Като се видяла вън от всякаква опасност, господарката се успокоила и престанала да плаче. След това слугата я придружил с лодката обратно до дома ѝ. На другия ден графът пристигнал в дома на възлюбената си, да я поздрави за благополучното спасение. Той ѝ казал: „Аз отидох в града да търся помощ и когато се върнах на брега, не намерих никого“. – „Благодаря ти, аз нямам вече нужда от твоята помощ“. Графът представлява неустойчивото човешко естество, а слугата – устойчивото.

Казвам: Ние не се нуждаем от такава любов, която не е готова да страда заедно с нас. На всеки, който не е готов да вземе участие в твоята съдба, ще му кажеш: „Нямам нужда от твоята любов“. Ние не се нуждаем от хора, които не са готови да споделят нашата участ. Нито Бог се нуждае от хора, които не са готови да вземат участие в Неговото дело. Това е общ закон за всички хора, за всички живи същества по земята. Че е така, виждаме по това, че Бог взима участие във всички положения на нашия живот. Той е първият, Който ни се притича на помощ във всички трудни положения. Той не се явява в някаква величествена форма, но като последен слуга. Той не се явява пред нас като граф, да пее химни на любовта, а в момент на опасност да бяга от нас. За да ни помогне, Бог си служи и с хората, и с животните, и с растенията, и с въздуха, и с водата. Всичко е в Негова услуга.

Като не разбирате този закон, вие искате да се яви Бог пред вас, да застане в своето величие и да ви пита: „От какво имаш нужда?“ Ако имаш нужда от пари, пари да ти даде. Ако имаш нужда от къща, къща да ти направи. Това никога няма да стане. Бог е вложил в човека едно чувство, сам да открива къде има злато в природата. Само в океаните има около десет милиона разтворено злато. Който има любов към златото, той може да го намери. И при това положение, обаче, всеки ще получи толкова злато, колкото може да носи без да пъшка, без да се прегърбва от тежестта му. Следователно човек има право да иска от благата на живота само толкова, колкото е необходимо за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за неговото тяло. Човек има право да иска от благата на живота само толкова, колкото може да употреби. Казано е в Писанието: „Всичко, каквото просите в мое име, ще ви се даде“. Това подразбира само необходимото. И тъй, стремете се към новото, което може да ви направи щастливи. Приложете онази вяра, в която няма никакви съмнения и колебания. Приложете онази любов, в която няма никаква промяна и измяна. За променливата любов, именно, Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм“. За да се домогнете до великата любов, вие трябва да изучавате нейния език. Някой казва, че от любов не може да говори. Това не е вярно. Той не може да говори от безлюбие, а не от любов. В света на Любовта човек не може да каже една любовна дума, ако преди това не е помислил и едновременно почувствал тази дума. Докато е на земята, човек може да говори, каквото иска и колкото иска, без да мисли и чувства това, което говори. – Защо? – Защото считат, че е малък още, има много да учи, докато влезе в света на Любовта. Обаче влезе ли в света на Любовта, там може да говори само реални неща. Когато любовта посети младия момък или младата мома, те имат право да говорят за всичко, но не и за любовта. Поне една година те трябва да мълчат, да не говорят за любовта. Най-много им се позволява да си кажат по една дума, и то в краен случай. Също така и в писма не се позволява да се пише за любовта.

Какво виждаме в живота на съвременните млади? Те говорят изключително за любовта, пишат си любовни писма, вследствие на което нищо не остава от любовта им. – Защо? – Позлатена е тяхната любов, позлатени са и писмата им. – Как се познават позлатените писма? Аз ще ви питам как се познава кога момата е червисана и белисана. Достатъчно е да се измие с топла вода и сапун, за да се махне белилото и червилото от лицето. Лесно се развалят отношенията на младите. Достатъчно е да си кажат по една горчива дума, за да се развалят красивите отношения помежду им. Всяка горчива дума е в състояние да измие червилото и белилото от лицето на младата мома. За да не се развалят отношенията им, в любовта не трябва да има никакво белило и червило. Любовта и Мъдростта носят в себе си козметическите средства. Ако момата иска да се червисва, нека използва цвета на Любовта; ако иска да стане бяла, нека използва светлината на Мъдростта.

Сега, като говоря за червилото и белилото, аз нямам нищо против тях като козметически средства. За пример, аз харесвам белосаните къщи, но не са практични. Като завали дъжд, варта се измива. Добре е къщата да се белосва и отвън, и отвътре, но белилото трябва да бъде устойчиво, да не се измива. Има такова белило. То се крие в човешкия говор, в думите, с които се изявява Любовта. Една дума на Любовта е в състояние да червиса устните и страните на човека така, че с нищо да не се измият. Аз зная това изкуство, но не го казвам, защото търговците на белило и на червило ще пропаднат. С белилото и червилото те прехранват семействата си. Не е лошо, че хората се червисват и белисват, но това е временно изкуство. Ако знаеше законите, които управляват мисълта му, човек би се справил с всички свои недъзи. Няма недъг, който мисълта да не е в състояние да изправи. Днес и да имате това знание, вие не бихте могли да го използвате. – Защо? – Много естествено. Можете ли да поставите детето на мястото на професора? Каквито знания да има детето, не може да става сравнение между него и професора, който е свършил няколко факултета, който непременно работи в своята област. За учения, който носи истината в себе си, всички врати са отворени.

Мнозина казват, че носят Любовта, Истината и знанието в себе си и се чудят защо никъде не ги приемат. Ако, наистина, носят Истината, Любовта и знанието, всички врати ще бъдат отворени за тях. Който носи Истината в себе си, той носи свобода за всички хора. Ако влезе в затвор, вратите на затвора ще се отворят и затворниците ще излязат на свобода. Ако влезе в някой дом, където хората се карат, спорът веднага ще утихне. Истината освобождава хората. Ако някой казва, че носи Истината в себе си, а не може да освободи хората, всъщност той носи факти, а не самата истина.

Сега, като наблюдавам живота на хората, виждам, че те са актьори, които играят различни роли на сцената. Дали се карат, бият, или примиряват, те са актьори, дават представление. Техните деди и баби седят на столове и гледат как играят ролите си. Като се свърши представлението, те започват да ги примиряват. След това виждате, че мъжът иска извинение от жена си, децата – от родителите си и т.н. Щом актьорите се примирят, работите им се уреждат. Онези, които присъстват на представлението, плащат скъпо. Значи заслужава човек да даде едно представление, за да получи някаква сума. Докато не изменят начина на мисленето си, хората няма да разберат благото, което се крие в злото, вследствие на което искат да се освободят от него. Човек никога няма да се освободи от злото, но трябва да го разбере. Злото крие в себе си известни сили, които трябва да се използват разумно. Всичко, което става в света, е потребно, когато е на мястото си. Всяко нещо, което не става навреме и на място, е лошо. Ако говориш не навреме, не е добре; ако учиш не навреме, не е добре. Можете ли да учите вечер, когато професорите спят? Вечер и те са уморени, и вие сте уморени – не можете да работите. Всички неща, които не стават навреме, са причина за неестествения живот на хората.

Като се натъкват на страдания, хората се питат, не може ли без тях. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита не може ли човек да не диша. Както не може без дишане, така не може и без страдания. Това е все едно градинарят да пита не може ли да съществува само влажно време, а керемидчията да иска само сухо време.

Градинар и керемидчия се молили на Бога, да им изпрати благоприятно време за работа: градинарят искал дъжд, влага, а керемидчията – сухо време. Господ им отговорил: „Споразумейте се двамата и тогава ми кажете до какво заключение сте дошли“. И до днес още те не са намерили допирни точки, да примиряват интересите си. След това те ще се запитват, не може ли спорът им да се уреди по друг начин. Може, но и двамата трябва да са готови на отстъпки. – Защо се явява спор в домовете? – Защото и мъжът, и жената искат да бъдат господари. Дом, в който всички членове са господари, е изложен на постоянни спорове и недоразумения. В един дом може да има само един господар. Останалите членове ще бъдат слуги. Значи всички спорове в света се дължат на многото господари. Затова, именно, Христос казва: „Никой не може да служи на двама господари“. Един господар, един Бог трябва да има човек в себе си. – Кой е този Бог? – Бог на Любовта. Следователно, където Любовта царува, там има един господар и много слуги.

Ще кажете, че за да се избегнат споровете, нужно е послушание. Не. За избягване на споровете човек трябва да служи от Любов. Това е новият начин на служене. Правили ли сте опит, да видите, можете ли да служите от любов на някого? Един ден отивах в града. Един млад господин ме настигна и ми каза: „Моля, връзката на обувката ви се е развързала“. Едва изрече тия думи, той веднага се наведе и внимателно върза връзката на обувката ми. Аз се усмихнах и му благодарих. В себе си мислех: „Колко хубаво ще бъде, ако този господин е готов да услужва на всички, които се нуждаят от неговата помощ“.

Време е вече всички хора да служат от Любов. Христос казва за себе си: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи“. Ако е въпрос за господаруване, Христос щеше да остане горе, да Му служат, но Той дойде на земята да приложи изкуството на служене. Да слугуваш, това е единственият път, по който можеш да проявиш своята Любов. Без служене Любовта е неразбрана. Всяка любов вън от служенето е любов на теория, външна любов. Външната любов е кратковременна. Вечната любов се основава на служенето. Тази любов наричаме Божествена. В майчината любов има елементи на Божествената любов. – Защо? – Защото майката служи на детето си. Любовта на майката е толкова по-велика, колкото е по-безкористна.

Съвременните хора очакват спасението на света отвън. Те мислят, особено религиозните, че Христос ще дойде отгоре, придружен с ангели, и моментално ще оправи света. Това е механическо разбиране. Така светът не може да се оправи. За да се оправи една объркана работа, нужно е първо да се разплете. Разплитането на обърканите конци ние наричаме ликвидация. Днес светът се намира пред ликвидация. Тази ликвидация наричат наказание. Наистина, днес светът се наказва – бомби падат, убиват и рушат. В 1918-та година разумният свят възложи на една от великите сили да въведе нов ред и порядък в света, но тя въведе този ред само за себе си. Тя оправи само своите работи. Значи тази велика сила не изпълни волята Божия. Днес е възложена същата задача на друга велика сила. Ако Наполеон, на своето време, разруши феодализма, на тази велика сила е дадена задача да разруши егоизма. Ако и тя не изпълни волята Божия, както трябва, и мисли само за себе си, и за нея ще дойде нещо страшно. Всички хора, всички народи трябва да знаят, че днес Бог действа в света. Всички трябва да знаят, че Царството Божие не се взима насила. Божественото в човека трябва да се справи с всички стари разбирания, да внесе новото в света. Ще кажете, че това е блян. Ако е блян, няма да се постигне. Ако не е блян, ще се постигне. Вие живеете и ще бъдете свидетели на новите времена. Буквата „Б“ в думата „блян“ показва, че семето трябва да се посади в земята, да има светлина, топлина и влага, за да израсте. Щом има тия условия, блянът не е блян, той може да се реализира. Ако носиш в себе си един блян, без да го посадиш, без да го поставиш при условия да израсте, сам по себе си той е илюзорен. Ако една мисъл се посади в земята, при топлина, светлина и влага, непременно ще израсте, ще цъфне, ще върже и плод ще даде. Ето, българите постоянно мислеха за Добруджа, песни ѝ пееха и Добруджа дойде. С българите се случи нещо, което никога досега не беше се случвало. За пръв път те взеха своя земя без война. Статистиката показва, че в продължение на хиляда години българите са имали 150 войни. Те са воинствен народ. Българите никога не са очаквали да получат нещо без война. Ние поддържаме, че и без война може да се получи нещо, но малцина вярват в това. Българинът мисли, че за да получи нещо, трябва да се въоръжи от главата до краката и да се бие мъжки.

Някога Наполеон направил едно шеговито предсказание. Той казал, че англичаните са силни по вода, французите – по суша, а германците – във въздуха. Какво всъщност представлява водата, сушата и въздухът? – Водата представлява човешкото сърце, сушата – волята, а въздухът – ума. Досега хората са воювали по вода и по суша, но отсега нататък ще воюват във въздуха, т.е. с ума. Човек трябва да решава въпросите си с ума, т.е. с мисълта си. Няма защо повече да търсите вината в този или в онзи, да казвате, че хората са лоши и неразбрани, но трябва да мислите, да решавате правилно задачите си. Сега ние говорим за новите хора, за новото човечество. Нов човек е онзи, който служи на Бога по Любов. Той познава Бога вътрешно, не иска да му Го доказват по външен начин. Той не иска да му проповядват за Бога от времето на Адам. Той търси Бога в ума си и там Го намира. Понякога Го търси в сърцето си и там Го намира. Понякога Го намира и в тялото си, проявен чрез неговата воля.

Следователно вярвайте в онова, което Бог ви говори чрез вашите умове. Това, което е във вашия ум и в ума на всички хора, е вярно. Когато работите за благото на своите ближни и когато те работят за вашето благо, и двете страни вършат волята Божия. Обаче, ако всеки работи само за себе си, никой не върши волята Божия. Благославяйте и най-малкото добро дело. Така постъпва и Бог, но Той едновременно дава свобода и на злото. – Защо? – Защото злото е сила, която работи едновременно с доброто. В този смисъл Бог възпира злото, да не се прояви повече, отколкото трябва, но не го спира. Ако злото се спре, в света ще стане нещо по-лошо. За пример, циреят е зло, но без него злото е по-голямо. Когато в организма на човека се съберат много нечистотии, които не могат да излязат по обикновените канали, природата образува циреи, чрез които нечистотиите излизат навън. Ние наричаме тия циреи „страдания“. Благодарете, че природата изхвърля нечистотиите от тялото по пътя на най-малките страдания. Ето защо, страданията не са нищо друго, освен пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това, благодарете на страданията, защото без тях щяхте да се отровите. Благодарете на циреите, които природата ви отваря. Ако природата не ви дава страдания, т.е. ако не ви отваря циреи, положението ви щеше да бъде още по-лошо. С циреи е лошо, без циреи – още по-лошо. Със страдания е лошо, без страдания – още по-лошо.

Човек е дошъл на земята като ученик, да се учи. Ако жената не се научи да обича мъжа, както трябва, и ако мъжът не се научи да обича жената, както трябва, те нищо не могат да постигнат. Това е задача, която мъжът и жената трябва да разрешат още днес, а не в бъдеще. Ние говорим за динамичната любов, която се проявява в даден момент, а не в бъдещия. За мене е важно да проявя любовта си към човека в дадения момент, когато той има нужда, а не в бъдеще. Всяко бъдещо проявление на любовта подразбира „статическа любов“. Ако дойде при мене някой гладен човек, аз трябва да го нахраня още в момента. Като го нахраня, ще му дам възможност да свърши работата си. Всеки човек може да помогне на своя ближен, макар и с най-малкото.

Някой казва, че няма пари, не може да помага на бедните. Помощта не се състои само в парите. Има много начини, по които можете да помогнете на човека. Ако е въпрос за пари, по принцип и аз съм против паричните помощи. Към паричната помощ прибягвам в крайни случаи. Не е добре, човек да очаква на парична помощ. Ако пък трябва да помогна на някого с пари, бръквам в джоба си и колкото извадя, всичкото давам. Ама повече съм дал, отколкото трябва – не се колебая и не съжалявам. Ще кажете, че така ще се опропастите. За да не се опропастите, носете в джобовете си дребни пари, да имате на разположение. Важно е, каквато монета извадите първия път от джоба си, дайте я на бедния човек, без съжаление и колебание. Знайте, че каквото се случва в живота ви, то е за добро и на място. – „Ама, дали всичко, което вършим, е съгласно с волята Божия?“ Това е друг въпрос. Не е лесно човек да знае в какво седи волята Божия. Мнозина искат да изпълнят волята Божия, но по незнание те грешат. И това не е лошо. Като грешат, те ще се домогнат до познаване волята Божия.

Като ученици, вие трябва да работите, да се упражнявате, да развивате своите способности и чувства. Като работите съзнателно върху себе си, вие имате възможност да развивате чувството на приятелство, на любов към Бога, към музиката, към науката и т.н. Колкото повече чувства и способности развива човек в себе си, толкова по-големи възможности има да даде нещо и на ближните си. Колкото повече дава, толкова повече сърцето му се разтваря за Любовта. Любовта е буйно, силно течение, което бързо прониква в човека и го обхваща изцяло. Днес мнозина слушат моите проповеди, но всеки трябва да се запита какво е придобил от тях. Ако ме слушате и не се подмладявате, нищо не сте придобили. Който чуе една от моите проповеди, трябва да се подмлади поне с една година. Ако чуе 52 проповеди в годината, трябва да се подмлади с 52 години. Така ли е всъщност? Както виждам, вие не сте се подмладили и аз търся причината за това. Казвам: За да не се подмладят тия хора, или аз не проповядвам, както трябва, или те не ме разбират. – Кое подмладява човека? – Три неща могат да подмладяват човека: Любовта, която носи живот; Мъдростта, която носи знание и светлина, и Истината, която носи свобода. Любов, която не носи живот, не може да подмладява; мъдрост, която не носи знание и светлина, не подмладява; истина, която не носи свобода, не подмладява. като знаете това, живейте в онази Любов, Мъдрост и Истина, които постоянно подмладяват и обновяват.

Идва нов порядък в света, за който всички хора трябва да бъдат готови. Бъдете готови да приемете Божиите блага по нов начин, без никакви доказателства. Ще дойде ден, когато сами ще проверите нещата. Ако човек не е готов да вярва, и да му се доказват нещата, пак няма да вярва. В 1914-та година ние казахме, че ще има всеобща война, но малцина повярваха. За Добружда казахме, че ще се вземе без война, но пак не повярваха. Българите не можаха да си представят как е възможно да им падне плода направо в устата, без да направят усилия да го свалят от дървото. И без война може да се даде едно благо на човека. Всъщност, българите работиха за Добруджа заедно с духовния свят. Това не е дело на хората, но на Бога, на разумния свят, който изпълнява волята Божия. Бог, Който повелява на Слънцето да изгрява и да залязва, така нарежда работите, че заставя всички хора да изпълняват волята Му. Той казва: „Ще дадете нещо и без война!“ – и те дават. Каквито усилия и да прави овчарят, вълкът задига една от овците му и бяга, не иска да знае, че господарят ѝ го гони. Обаче, ако овчарят пусне кучетата си след вълка, последният остава овцата и започва да се бори с тях. Следователно, искате ли да освободите овцата си от устата на вълка, пуснете кучетата след него. Той ще остави овцата и ще бяга. Кучетата могат да разрешат този въпрос.

Коя е характерната черта на кучето? – Верността. Както и да се отнася господарят му с него, то е вярно. Кучето обича господаря си. Котката, обаче, е голяма дипломатка. Като влезе в някой дом, тя започва да оглежда обстановката. Като види господарката, тя започва да обикаля около нея, мърка, умилква се и казва: „Приятно ми е, че мога да се докосна до твоите божествени крака“. После започва да обикаля около господаря и на него казва същото. Като се запознае с тях, тя сяда на високо някъде и казва: „Ще ми позволите да ви помъркам малко, да ви изпея една от моите песни“. Щом започне да преде, веднага ще ѝ дадат нещо. С този характер тя лесно си пробива път. Кучето и котката показват външните и вътрешните условия в един дом. Следователно, каквито са мислите и чувствата на човека, такива ще бъдат външните и вътрешните условия на неговия живот. Мислите и чувствата на човека са пособия, чрез които той се запознава с този и с онзи свят.

Сегашните хора трябва да се запознаят с този, а не с онзи свят. Всички богатства, всички бисери на живота са скрити в този свят. Хората трябва да придобият богатства още в този свят, че като отидат на онзи свят, да има какво да занесат. Човек може да развива своя ум и своето сърце само на земята, а не на онзи свят. Има добродетели, които се развиват само на земята. – Защо? – Защото почвата на земята е благоприятна за тяхното развитие. За всяко нещо има специална почва. Каквото развие на земята, човек го занася в духовния свят като материал за обработване. Значи на земята човек произвежда материалите, а в духовния свят ги обработва. Съществата от духовния свят се занимават с по-високи работи от тия на земята. На земята съществува наука за готвене, а в духовния свят няма такава наука.

Какво всъщност представлява духовния свят, или както го наричат, онзи свят? Онзи свят е място на възвишен живот. Да мислим добро на ближния си, да се обичаме, да правим добро, това е онзи свят. Който не е готов за доброто и за възвишеното, той не е проявен още за онзи свят. Следователно, искате ли да живеете добре на земята, започнете първо от онзи свят. Щом се проявите за онзи свят, вие ще живеете добре и на този свят.

Мнозина казват, че докато не видят нещата с очите си и докато не ги пипнат с ръцете си, не вярват. Значи, докато не пипне парата в ръката си, човек не може да повярва. Това не е вяра. Вярвайте само на ония неща, които са дадени с Любов. Само те имат сила. Всяко нещо, дадено без Любов, няма сила в себе си. Щом няма сила, не може да му се вярва. Това е закон, който всеки може да опита. Дайте на човека четвърт или половин хляб с любов или два хляба без любов и вижте в кой случай ще се нахрани по-добре. Макар и по-малко хляб, но в първия случай той ще се нахрани по-добре, отколкото във втория случай. Той ще изяде и двата хляба и пак гладен ще остане. Един лев, даден с любов, е за предпочитане пред хиляда лева, дадени без любов. Единият лев носи такова благословение, каквото хилядата лева не носят. Като знаете, че Бог ви изпраща всички блага с любов, благодарете за тях. Още със ставането си от сън благодарете за светлината, за въздуха, за водата, за хляба, които ви са дадени. Знаете ли колко същества са работили, за да приготвят тия блага? Знаете ли колко слънчева енергия е погълнало житото, докато узрее? Знаете ли какво нещо е светлината, която слиза отгоре?

Казвате, че светлината е особен род енергия, която се движи с известна бързина и с известен брой трептения, но това е външната страна на светлината. Какво всъщност е светлината, не знаете. Ако разбирате вътрешната страна на светлината, ще разберете и Любовта. Всеки светъл лъч, който прониква в мозъка на човека, и всеки топъл лъч, който прониква в сърцето му, не са нищо друго, освен разумни същества, които го обичат. Те мислят по какъв начин да донесат на човека своите подаръци във вид на светли мисли и топли чувства. Те дойдат до човека, предадат му една светла мисъл и едно топло чувство и веднага се връщат назад. Ако не приеме светлата мисъл и топлото чувство на любещото същество, човек изпитва отслабване на мисълта си. Всеки, който не приема светлите мисли на възвишените същества, не е в съгласие с тях, вследствие на което всеки ден губи нещо ценно от себе си. Той се мисли за голям човек и не иска да го управляват други същества. Който се мисли за голям, преждевременно остарява. За да не остарява преждевременно, човек трябва да има готовност на детето, да възприема от всички, за да може да расте и да се развива. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. И на вас казвам: Станете малки деца, които постоянно да растат, без да остаряват. Учете се, без да роптаете. Плачете, без да ви чуват хората. Работете с любов и поставяйте всяко нещо на своето място. Обличайте се добре и с вкус, като ангелите. Ако срещнете един ангел, ще видите, че в него всичко е в пълен ред и порядък. Той е спретнат и облечен по вкус. Ангелите, светиите трябва да дават пример на хората по живот, по отношения и по облекло. Ще кажете, че светията може да бъде облечен както и да е, но важно е да свети. Ние не вярваме в светии, които са облечени със скъсани и нечисти дрехи. Светията не може да бъде нечист. Неговото тяло е динамо. То изхвърля и най-малката нечистотия навън. Нищо нечисто не може да се държи на тялото му. Лицето на светията е светло и красиво. Някои мислят, че светията е жълт, с хлътнали очи. – Защо трябва да бъде такъв? – „Защото пости.“ – Не, светията не пости. Докато стане светия, той е постил. Щом стане светия, всякакъв пост престава. Светията яде всичко, което му се дава, с любов. Щом нещо не е дадено с любов, той го слага настрана.

Сега и на вас казвам: Всяка мисъл, която ви се дава с любов, приемете я. Всяко чувство, което ви се дава с любов, приемете го. Всяка постъпка, направена с любов, приемете я. Всяко нещо, което ви е дадено с любов, носи в себе си Божието благословение. Благодарете за всяко нещо, което ви е дадено от Бога, за да се ползвате от благословенията, които идват тази година.

Желая ви да имате любвеобилни сърца и умове, пълни със светлина, да благовествате новото, което идва вече в света!

Нека буквата „А“ бъде правило за вас, да знаете как да говорите на вашия ум.

Нека буквата „О“ бъде правило за вас, да знаете как да говорите на вашето сърце.

Нека буквата „И“ бъде правило за вас, да знаете как да говорите на вашата воля.

И тъй, с буквата „А“ ще знаете как да товарите и разтоварвате ума си.

С буквата „О“ ще знаете как да създавате благоприятни условия за сърцето си.

С буквата „И“ ще знаете как да постигнете целта, към която волята ви се стреми.

Беседа от Учителя, държана на 22 септември 1940 г., 10 ч. преди обяд.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Съборни Беседи, Рилски Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни