Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_09_29 Новият човек29 септември 1940 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 06:59

От книгата, "Като роди дете". Неделни беседи (1940–1941). Том I. Първо издание. Стара Загора,
Издателство „АСК-93“, 1998.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето






Новият човек






Отче наш.

Ще се развеселя.

Аз ще говоря общо за човека, какво нещо е човекът. Няма да говоря за това, което вие знаете, защото няма нужда да говоря за него. Няма нужда да говоря за неща, които се предполагат. Неща, които се предполагат и не се доказват, те са сенки на реалността. Кое нещо е реално в света? Единственото нещо в света е човекът. Извън човека всичко е сянка на битието. Някой пита: Какво съм аз? Аз съм единствената реалност в света – човекът. Че каква друга реалност съществува извън съзнанието на човека? Човекът, който чувствува хубавото, благото в света, това си ти. Какво търсиш друго извън? Благото на човека се обуславя от неговия ум. Що е умът? Това е светлината, с която е облечен. Онази реалност, която произвежда светлина, наричаме ум. Онази реалност, която произвежда топлина, наричаме чувства, сърце. Онази реалност, която произвежда сила в човека, ние наричаме воля. Това са три проявления на самия човек. Човек е създаден от светлината, която създала неговата глава. От лицето на човека винаги блика светлина. Лице, което не отразява светлина, то не е нормално. Гърди, които не отразяват топлина, и те не са нормални. Когато гърдите заболяват, те са лишени от топлината на живота. Когато тялото се лишава от своята сила, тогава здравето изчезва.

Следователно, реално е само онова, което умът произвежда. Реално е само онова, което сърцето произвежда. Реално е само онова, което тялото произвежда. Сега ние ще оставим философските твърдения. Всяко нещо е реално на своето време. Казвам: Ти имаш една малка радост, но тя изчезне, реална ли е тя? Ти не трябва да мериш великата реалност със своята, с онова малкото, което ти имаш. Ние казваме, че нещастието съществува в живота. В живота абсолютно никакво нещастие не съществува. Нещастието ние сами си го създаваме. Тебе майка ти и баща ти те родят добре, здрав, с хубави крачка. Нямаш никаква болест. Един ден ти хрумне да си направиш едни парижки обуща роговати. Образуват ти се мазоли на краката и ти казваш: Не зная какво ми стана на краката. Нещастието дойде. Тебе ти е добре, но един ден ти се поревне да пиеш студена бира, поледена. Изпиеш половин кило, едно кило бира. Казваш: Не зная какво ми стана, развали ми се стомаха. Че как няма да ти се развали? Господ не те е създал да пиеш студена бира. Ти искаш да забогатееш, силен си и се упражняваш да се бориш. Ние възхваляваме големите борци в света. В какво седи тяхното борчество? Борецът натисне единия, натисне другия и най-после казват, че единият победил другия. Хубаво. Аз един камък търколя и туря отгоре му друг по-малък. Малкият го натиска. Питам: Кой е пехливанинът, големият или малкият? Пехливанинът е, който аз туря отгоре. Макар да е голям, онзи седи отдолу и пъшка. Аз туря големия камък отдолу, малкия отгоре и тия камъни мислят, че те са пехливани. Питам: Каква сила има в камъните? Има някаква потенциална сила. Но силата зависи от онази разумност, която човек има в себе си.

Тогава аз разсъждавам по следния начин. Всички хора разсъждават по следния начин. Понеже човек е единствената реалност в света, тази реалност не се нуждае от друга реалност извън себе си. Реалността не може да е недоволна от себе си. Ти, който си недоволен, влизаш в един свят, трябва да знаеш, че този свят не е реален. Влезеш в един свят, дето хората са болни, влезеш в един свят на сиромашия – това не е реален свят. В реалния свят всичко има, там няма никакво лишение. Всичките хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи тези, които са щастливи. Невъзможно е щастливият човек да го направиш щастлив. За да го направиш щастлив, ти трябва да го лишиш от неговото щастие, че после да му го дадеш. Тогава има един резултат. Казвам: Тази реалност човек трябва да съзнава в себе си. Реално е туй, което носи щастие на човека. Реалност щом присъствува, то е реалното. Щом ти си болен, ти не си в реалността на живота. Щом ти мислиш криво, ти не си в реалността на живота. Щом ти не чувствуваш правилно, ти не си в реалността на живота.

Казвам: На съвременните хора трябва една нова философия, с която да обусловят своя живот. Понеже, ако на тебе ти е дадена най-хубавата храна, ако ти тази храна не я здъвчеш добре, ти сам ще си създадеш своето нещастие. Ако ти си направил една къща и не си я направил както трябва, ти ще създадеш условие за своето нещастие. Ако ти направиш една каруца да се возиш и не я направиш както трябва, ти ще си създадеш условие за своето нещастие. И следователно, всичките нещастия, които съществуват на земята, съществуват по единствената причина от ония форми, които не са направени тъй, както подхождат на човешката реалност. Питат: Как ще се оправи светът? Единственият реален фактор: то са бащата, майката и децата – това са три фактора. Три реалности има. Ако бащата не е реален, ако майката не е реална и ако децата не са реални, ако бащата не е възпитан и ако майката не е възпитана, и децата никога няма да бъдат възпитани.

Следователно, има три неща. Ако бащата не се храни с храната на любовта и ако майката не се храни с храната на знанието и ако детето не се храни с храната на истината, те не са реални. Бащата изгубва своята реалност, майката изгубва своята реалност и детето изгубва своята реалност. А нереалните неща произвеждат хиляди промени и нещастия. Вяра го мъчи, каквото искаш всичко това ще създаде само нещастие. Сега много пъти в света религиозните хора създават своето щастие в онзи материален ред на нещата, който трябва да се създаде. Какъв ред на нещата съществува в природата? Като погледнеш към небето, показва, че в природата от единия до другия край царува щастие, ред и порядък съществува. Само хората на земята мислят, че има нещастие. Те са много дребнави работи. Нещастието се произвежда от една кал, която тече по пътя и произвежда малко прах, или кал, която тече и произвежда малко тиня. Нещастието е само по пътя или в някоя къща, дето живеят хората. Вън навсякъде блика щастие.

Та ако хората мислят, че светът е нещастен и имало някаква космическа скръб, то скръбта не е нещастие за мен. Скръбта, това е първата дреха на щастието. Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде. Само че, за да носиш дрехата на скръбта, трябва да бъдеш здрав. Ако ти си болен, тази хубавата дреха, ще ти причини само ред страдания на тебе.

Та казвам: Искам да ви наведа на една нова мисъл. Вие живеете в един свят на щастие. Ако сте нещастен, то е вашето неразбиране. Аз бих ви задал така един въпрос: В един дом, дето има десеточленно семейство, дето има четирима братя, четири сестри, баща и майка – всичко десет души, ако сестрите и братята са нещастни, коя е причината? Бащата е богат, имат всичките удобства. Братята и сестрите са облечени хубаво, всяка сестра има своя стая, има свой автомобил, аероплан има, какво ли няма и пак са недоволни. Има нещо, което ги смущава. Къде е нещастието им? Че щастливият човек той не си купува скъпоценните камъни. Ако търся скъпоценни камъни за щастието, само като пожелая, те ще дойдат, каквито камъни искам ще дойдат. Всички скъпоценни камъни са на мое разположение, само че аз не искам да се товаря с тях. Може да ги нося като кокоши яйца, като пачи яйца, може да туря диамант от десет килограма. Че то ще бъде един товар на врата ми. Може да туря диаманти по лактите, по колената, по гърба, може да си направя цяла броеница се от диаманти. Че тия диаманти съществуват в човешката мисъл. Те се нагаждат. Всеки диамант, като дойде при мене, ще му кажа да приеме такава форма, която да няма никаква тяжест, да е толкоз голяма, че като го гледам да ми е приятно. Той сам ще се нагажда диамантът.

Харесвам диамантите в света, те са единствената мярка за реалния живот. Понеже един диамант с години да го носиш на пръста, да го цапаш, да го плюеш, той никога няма да ти се разсърди, винаги е доволен. Като го плюеш, казва: Колко са хубави тия плюнки. Като го миеш, казва: Колко хубаво мие. Каквото и да го правиш, той вижда само хубавата страна този диамант. Сегашните хора минават за философи на доброто. От тях кой досега не е промърморил, да не каже, че има нещо криво в природата. Има нещо криво в природата. Кой е изнесъл мярката на диаманта? Единствената мярка за твърдост е диамантът. И за обхода диамантът е пример, той всякога е доволен. Ако ти не си доволен, ако мърмориш, ти не си диамант. Щом не си диамант, тебе никой не може да те носи. Любовта, която мърмори, това не е любов. Знанието, което мърмори, това не е знание. Чувства, които мърморат, не са чувства. Сила, която мърмори, не е сила – нищо повече. Туй, което не мърмори, то е реалното в света. Седне човекът да се моли на Господа. Че ти най-първо като идеш при Господа, ще освободиш ума си от всичкото мърморене, което има. Ти отиваш при Господа с всичкото мърморене и искаш той да те чуе. Недоволен си, даваш един такъв фасон: свиеш вежди, ще си стиснеш малко устата, свиеш ръцете си, какво може да направиш. Ти сто килограма не може да носиш, искаш да заповядваш на целия свят. Аз бих позволил някой да ми заповядва, ето при какви условия. Казва някой, ще ме слушаш. Умрял някой човек, казвам: Съживи този човек, ще те слушам. Влез в един дом, дето хората се скарали от хиляди години, не си разбират езика, ще кажа: Примири тия хора, ще те слушам. Той казва: Трябва да ме слушаш. Казвам: Направи тия камъни хора да станат, да говорят – ще те слушам. Казва: Каквото ти заповядвам, ще ме слушаш!

Преди няколко дена дойде един пророк. Дошъл тук в двора да пророкува. Аз си седя горе и се занимавам. Той разправя, че ме видял облечен в черни дрехи и жълти дрехи. Какво ми пророкува. Казва: Вие трябва да приемете християнството, да се покаете. Казвам: Това учение трябва да идеш да го проповядваш на света. Туй добро, което носиш заради мене, понеже аз съм толкоз богат, че няма къде да го туря. Благодаря за доброто, на тебе го оставам, иди проповядвай на света. От такива пророци като тебе светът иска да се разкайва. Той ме сънува с черни и жълти дрехи. Той се оглежда в нашето огледало и черните и жълтите дрехи са негови мисли, че тия дрехи са наши. Една маймуна като се оглежда в огледалото, мисли, че някоя друга маймуна има, бърка да я хване, не мисли, че себе си вижда. Иска да се ръкува този пророк. Аз не искам да се ръкувам с него. – Извинете – казва. Рекох: Няма какво да се извиняваш. Казва: Онзи, който ме е пратил. Рекох: Едно време имаше хиляди хора, които бяха пратени, имаше пророци, колкото искаш. Светът е пълен с пророци, гадатели, гадаят за 5 лева, за 10, 20 за 50 за 100 лева на кафе гадае човекът. Аз навсякъде виждам гадатели.

Тук двама знаменити гадатели на кафе излизат със своите джезвета – най-знаменитите професори на кафе – излизат на Витоша. Единият сварява кафе една чашка на своя колега и другият сварява една чашка. Всеки на своето кафе, което той пил, не може да гледа, но на своя колега гледа. Че и двамата си гадаят един на друг. Какво са гадали? Иде една циганка и гадае на една мома: Ти ще бъдеш много щастлива. Ще се ожениш за един мъж много умен, много богат, но на стари години той ще се влюби в една млада и тебе ще зареже. Тъй ще свършиш живота си. Питам: Какво ти допринася това гадателство? Ти повярваш в това. Реално ли е това? Гадае, че ще се ожени за един и на стари години ще се влюби в една млада. Жената започва да мисли, какво ми каза циганката. Де е човекът, кажете ми? Лековерие изпълва целия свят. Хората вярват това, което не е. Онова, което човек прави, животните не могат да го направят. Ние казваме, че някои неща са животински. Какво разбираме под думата животински. В животинският живот не проникват ония разумни начала.

Сега ние сме уморени само от противоречия. Има обществени противоречия, религиозни противоречия, противоречия от личния живот. Какъв може да бъде смисълът на живота? Има ли бъдещ живот, няма ли бъдещ живот? Какви са законите на природата? Като умре човек, къде ще иде? и т. н. Аз запитвам: Човек преди да се е родил, къде е бил? Адам преди да дойде на земята, къде беше? Казвате: Къде ще ида? – Ще идеш точно там, отдето си дошъл. Къде ще иде водата? Водата ще иде там, отдето е дошла. Къде отива? От там, отдето всичката вода иде. Та казвам: Много мъчно е да вярвате за онова, за което никой не ви е говорил. В какво седи истината? Ти вярваш, ще се ожениш, ще бъдеш щастлив. Вие имате такава илюзорна представа за живота. Аз някъде съм разправял един пример за Ноя. Един анекдот има. Ной имал една дъщеря красавица, и тя имала трима души кандидати и те се карали за нея. И тримата така я обичали, че не се отказвали. На трима души да бъде, не може. Ной видял, че тази работа така не може. Той имал една котка, имал и една магарица. От магарицата направил още една дъщеря така красива и от котката си направил още една дъщеря, станали три. Като дошъл първият кандидат, на него дал дъщерята, направена от котката. На втория дал дъщерята, направена от магарицата. На третия, когото обичал, на него дал същинската си дъщеря. Питам: Защо Ной се принудил да направи котката и магарицата на дъщери? Защото самите момци бяха неразумни. Те щяха да се свадят, да се сбият, да се самоубиват. По-добре да му даде една котка, по-добре да му даде една магарица, отколкото да се убиват.

Сега разсъждавайте. Това са символи. След време отива Ной и пита първия: Как си? Доволен ли си? – Хубаво – казва, но мърмори. Пее, често обича да дращи. Казва: Родът ѝ е такъв, по наследство го носи от майка си. Отишъл при втория и него пита, как е. Казва: Пее, говори красноречиво, но по някой път обича да рита и хапе. Казва: Той родът и е такъв. Майка и беше такава. Дошъл до третата. Той казва: Много добра е, като ангел. – А казва. Тя е същата.

Реален човек е само онзи, който изтича от любовта. Реален човек е само онзи, който изтича от мъдростта. Реален човек е само онзи, който изтича от истината. Често хората идват при мене и ги гледам да плачат. Аз уважавам сълзите на хората. Но има сълзи, за които съжалявам. Плаче той, че не го обичат. Плаче, че пари нямал, че деца нямал. Чудно, деца да му дадем колкото иска. Керемидчиите се оплаквали, че нямало достатъчно кал, че нямало керемиди, че времето не било сухо, че занаятът не вървял. Градинарите се оплаквали, че годината била суха, зелето не могли да продадат, че това не могли да продадат, че не могли да се гледат. Питам: Този порядък, в който ние живеем, който ние сме създали, имаме ли ние едно правилно разбиране? Може да се направи една градина по новия начин. Може да се направи една нива по новия начин. Може да се направи една църква по новия начин. Може да се направи едно училище по новия начин. И в тях всичките хора ще се различават от днешните хора. Казвам: Бъдещият човек, който иде сега на земята, ще се различава от сегашния. Ако вие не може да заповядвате на вашата скръб, ако вие не може да заповядвате на вашите болести, ако вие не може да заповядвате на вашата сиромашия, ако вие не можете да заповядвате на вашите неволи, де ви е човещината? Вие искате да заповядвате. Защо да не заповядвате на себе си, на своето недоволство, което имате. Ти на него не може да заповядваш, пък искаш отвън да заповядваш. Външният свят е отражение на тебе. Реално е само онова, което е в тебе, което ти схващаш, то е реалното. Реален е светът дотолкоз, доколкото ти разбираш себе си.

Сега бих дошъл до една религиозна тема. Казват: Да вярваме в Бога. Да вярваме в Онзи, от Когото сме излязли. Питам: Ако Този, от Когото сме излязли, започваме да се съмняваме в Него, кой ни е дал повод да се съмняваме в Него? Мислите ли, че един ден Бог, Който ни е създал, може да ни унищожи, или че страданията ще се дадат на Него?

Сега една съвременна мома иска да се хареса на своя възлюблен със своите обуща. Съвременната мома иска да се хареса на своя възлюблен със своята шапка, със своята прическа. Някоя иска да се хареса със своя нос, с правилните си вежди. С какво трябва да се препоръча една мома? Аз да ви кажа с какво. Една мома трябва да се препоръча със своя ум. Една мома трябва да се препоръча със своето сърце, със своята воля. С какво трябва да се препоръча момъкът? – Пак със своя ум, със своето сърце и със своята воля. И ние с какво трябва да се препоръчаме на Бога? – Със своя ум, да вършим работа на земята. Ако от сутрин до вечер мислим само за себе си и кажем пет–шест думи за Бога, казват: Религиозни хора сме. Чудни са хората. Боядисват се с пет пари боя. И с десет кила боя да се боядисаш, религиозен не може да станеш. Казва: Вярвам в Бога. – Когато ти повярваш, че в света е реално само щастието, само радостта в света е реална и само любовта е реална в света. Божествената мъдрост, знанието, всичките добродетели са само реални. Всичко друго в света то е само една опаковка външна.

Сега аз не искам да критикувам, но казвам до де сме достигнали. Всичките хора се нуждаят да поправят своите заблуждения на миналото. Всички ние сме тръгнали по пътя на величието. Без да се самовладаме, без да знаем, как да владеем своя ум, ние искаме да станем велики. Без да знаем да владеем своето сърце и своето тяло, ние искаме да станем велики. Тялото на човека е създадено да бъде безсмъртно. Туй тяло, което имаме сега, е привидно, за да се запази другото. Туй тяло, в което сега умираме, то е привидно дадено, за да се пази онова духовното тяло. Казват: Когато съгрешил човек, Бог му направил кожена дреха, че го изпратил вън в света. Първоначалното тяло Бог го увил. Един ден, когато човек дойде да мисли право, да чувствува правилно, той ще се съблече от неестественото тяло, което носи в себе си.

Вие сега, като срещнете някого, гледате, дали той ви обича или не. Че и той ви гледа, дали вие го обичате или не. Колко той трябва да те обича? Колкото той те обича, толкова и ти трябва да го обичаш. Колкото ти жертвуваш за него, и той толкова трябва да жертвува за тебе. Сега ние искаме всичките хора да ни обичат, пък ние да обичаме, както ние искаме. Такъв закон не съществува. Ти ще бъдеш обичан толкоз, колкото ти може да обичаш. Ти ще бъдеш толкоз уважаван, доколкото имаш сила. Според силата ще те уважават. Ако дойде силният и може да помогне на едни народ, добре дошъл. Всеки един човек, който може да помогне на един народ, добре дошъл. Всеки един учител, който може да помогне на човечеството, добре дошъл. Всяко едно дете, всеки един слуга или който и да е в света, който може да внесе нещо ново в света, той е добре дошъл. Не да носи старите работи, да мисли, дали народът спасен ще бъде или няма да бъде спасен, да мисли, коя религия е права и коя крива, коя наука е права и коя не. Тези неща са човешки. Ако аз искам да зная какво има на слънцето, няма да питам някой авторитет тук от хората. В природата има една станция, ще взема билет, отивам на слънцето. 4–5 деня ще седя, разхождам се, зная какво има на слънцето. Искам да зная какво има на месечината. Ще взема билет, ще ида на месечината, разходя се там. Ще зная какво има и на другата страна, която не се вижда от земята. Няма какво да ви разправям, зная какво има. От земята може да гледате, както искате. Предположения може да правите, колкото искате. Като идете на слънцето, там ще те срещнат. Ще трябва да знаете езика на слънцето. Там като идеш, ще те срещнат жителите на слънцето и ще трябва да знаеш езика им. Като идеш на месечината и техният език трябва да знаеш. Може да пътуваш и по другите слънчеви системи. Дето и да пътуваш, ще трябва да знаеш езика на слънчевата система. Като знаеш езика, отворен ти е пътят. Питам: Вие знаете ли езика на слънцето? Но то е езикът на живота. Слънцето като разложи светлината, казва: Така и жителите на слънцето говорят и живеят, без да причиняват вреда на хората – това значи червеният цвят. После казва:Ще се индивидуализираш, без да вредиш на хората. Ще растеш, ще се развиваш, без да вредиш на хората. Ще бъдеш умен, без да вредиш на хората. Ще вярваш, без да вредиш на хората. Ще имаш сила, без да вредиш на хората. Туй говорят слънчевите лъчи. Туй е в спектъра. Сега тук вземат червения цвят и го турят на знамето и отиват да се бият. С кого се бият хората? В днешния културен век тия хора се бият за преимущество. Запример, сега германци и англичани какво им костува да си подадат ръка, да разделят земята по братски. Какво ги спъва, кажете ми? Какво ги спъва да си подадат ръка? Отде тази идея англичанинът да бъде над всички, германецът да бъде над всички, българинът, русинът,да бъдат над всички? Всички искат да бъдат първи. Каква е мисълта? Сега да ги оставим, то е тяхна работа. Това е техен въпрос, който те ще разрешават, те ще носят последствията.

Но вие питате, кой ще победи? В света не съществува никаква победа. В света съществува една победа, която никой до сега не я нарушил. Светът е свободен. Хората на земята мислят, че те може да направят нещо. Хората на земята са слуги. Онези, които управляват земята, които сега са дошли и са обсадили цялата земя, те ще оправят земята. Ако вашите очи са отворени, ще видите, че цялата земя е обсадена от онези, които са дошли. Всичките тия хора на земята, ще изпълнят тяхната воля. Те казват: Мир ще има на земята. Любещите ще наследят земята. Истинолюбивите ще наследят земята. Всички, които притежават добродетели, ще бъдат наследници на земята. Това е знамето,което се развява по цялата земя. Благословени всички народи, които служат на Божествените добродетели, земята ще бъде тяхна. Кой е избраният народ? Евреите имаха идеята, че те са избран народ. Един малък народ от 600 хиляди души бяха, като излязаха от Египет. Един малък народ, който първоначално беше Авраам. После Яков, който имаше дванадесет сина. И после в Египет станаха 600 хиляди. Мислеха, че са избран народ, и че като тях друг няма. Всички други бяха езичници. Казват: Всички са езичници, да се очистим. Те създадоха идеята, че за тях е всичко, другите народи да им служат. Туй, което те вярваха, сбъдна ли се? Само онзи човек, в ума на когото няма никакво противоречие, само онзи човек, в сърцето на когото няма противоречия, той е всесилен човек. Сега се говори за онези всесилните. Сега всеки един от вас се плаши, че ще стане нещо. Че ще стане нещо, то е заблуждение. Ще стане това, че умните хора ще възкръстнат. Чакате вие да възкръстнете. Тези, които ще възкръстнат, те отгоре идат. Къде отгоре? Туй, от което вашият ум излиза, то е реалното. Да ви кажа, коя е реалната мисъл. Реалното във вас е на това място, дето никакво противоречие не се явява във вашия ум. То е реалното. Реалното във вашето сърце е туй място, дето никакво противоречие не се явява в чувствата. Реалното във вашето тяло е туй място, дето никакво противоречие не се явява в тялото. Може да кажеш на себе си: Да си представиш ти реалния човек. Може една брада да взема да туря – след това да дойде друга мисъл: един момък на 21, 25 или на 33 години, каквато и форма да вземе, той винаги вътрешно е млад и е господар на всичките форми. Ако всяка мома беше господар на всичките форми, може и баба да стане и мома да стане, щеше ли да бъде отчаяна? Че кой момък щеше да ѝ заповядва? На кой момък ще му заповядват, ако той е господар на всичките форми? Един такъв момък, още като речеш да му се разгневиш, изчезне. Ти го търсиш, той изчезнал. На реалното ти не може да се сърдиш. Ние, сегашните хора имаме нужда да се запознаем с бъдещия човек. За да се запознаете с бъдещия човек, вие трябва на този човек да му дадете всичките ваши недоволства. Аз да ви кажа, какво разбирам под недоволство. Всичките противоречия, които имате, то са вашето имане. Един земледелец, който има прасета, говеда, коне, кокошки, кози и др., те всички нечисто държат. Казвам: Вашите недоволства са вашите говеда. Вашите недоволства са вашите прасета, овци. Всичко туй навън да изпъдите. Туй е богатството на земята и на целия свят. Не мислете, че богатството, на което вие разчитате, че от него ще излезе вашето бъдещо богатство. Бъдещият човек в него няма да има такова богатство. Нашата култура се показва, каква е.

Всичките говеда са вързани в дамове. И ние сме вързали нашите мисли. Всеки един го е страх, дали право вярва, дали е праведен или не. За всички бъдещи хора любовта ще бъде мярка. Няма да му казвам, да ме обича. Ако обича, то е негова работа. Ако той не обича, той се анулира. Дотогава, докато ти имаш инициативата да обичаш, ти си човек. Щом започнеш да се двуомиш, да обичаш или да не обичаш, ти си човек на сенките. Казва: Аз не мога да търпя. – Че ти никога не си търпял. Че туй не е лъжа, че не си търпял. Не си се научил да търпиш. Ще търпиш, както скъпоцения камък. Като те сполетят всичките нещастия в света, ще кажеш, както Христос каза. Христос се моли, моли, и казва: Господи, не разбирам, но да бъде волята Ти. Каквото ще става с мене, аз полагам душата си в Твоите ръце. Прави с мене, каквото Ти е угодно. Каквото Ти си решил, приемам всичко. Ето човекът. Приемам всичко. Той не каза: Господи, мене ли остави да се подиграват? Аз да бъда позор. Защо ме прати да им проповядвам? Виж, какъв срам ми стана с Твоето име. Как се проповядва?

Дошъл този пророк и лицето му оправено. Той ще ми проповядва страданието. Той сам зачервен, оправен като шопар. Като го разглеждам от чисто художествено гледище, коремът му много обемист, има благоутробие. Дошъл той да ми казва, че трябва да се разкайвам за греховете си. Аз, човекът, трябва да се разкайвам, ами вие какво трябва да правите? Ако е в разкаяние, всичките хора трябва да се разкаят, понеже не постъпват правилно. Прав е той. Че иде като един пророк, казва: Мене ме пратиха от невидимия свят. Казва, че ако аз съм приемал, той щял да ми даде всичкото си благословение. Когато се яви дяволът на Христа да го изпитва, каза: Видиш всичките тия царства, ще ти ги дам, ако ти ми се поклониш. Казва му Христос: Я да се махнеш оттука. Аз считам, ако досега не съм служил на Бога, то е позор за мене. Ако сега трябва да се разкайвам и сега да служа на Бога, то е позор за мене. Не казвам, че съм се разкаял, защото няма за какво да се разкайвам. Аз не съм от тия хора, които ядоха от евиния плод. Има хора, които ядоха, но аз не съм ял от плодът на Ева. Новият човек ще яде от плода на живота, няма да яде от плода на забраненото дърво. Сега Господ ще дойде в рая, ще повика Ева, ще каже: Готова ли си да ядеш от това дърво?

Ние вече в лицето на Христа имаме един човек, който е ял от дървото на живота, от новия плод. Долу мърморенето! Долу падането на духа! Че някой ви е обидил, всичките тия работи ги изхвърлете навън. Аз само си турям памук в ушите. Този го обидил, онзи го обидил, този рекъл, онзи рекъл – оставете тези работи. Хората нека си говорят каквото искат. Човек, който ходи да подслушва какво говорят хората, не са виновати хората, които говорят, виноват е онзи, който подслушва. Аз зная, мравите като дойдат, какво говорят. Говорят да крадат. Като дойдат пчелите и те говорят да крадат. На общо основание ядат мед, където намерят, не питат. Един ден без да искам, съм направил една пакост. Имах мед, който беше захаросан. Извадих го на слънце, мислех, че съм го затворил добре. Но похлупакът не бил добре затворен и като отивам, той се разтопил, но може би повече от хиляда оси и пчели влезли вътре и като яли, измрели вътре в меда. Погледнах, казах: Съжалявам, че измряхте. Трябваше да чистя меда. Те влезли вътре и не могли да излязат навън. Казвам си, не направих добре, че турих тази съблазън. Казвам им: Защо не ме питахте? Аз щях да ви дам всичкия мед. Като ги гледах, гледах, взех, че възкресих всички мухи, занесох ги вън и казах: Още веднъж преди да влизате, да ме питате. Като дойде по ваше разположение, не влизайте, ще измрете. Като ги гледах, стана ми тъжно. Казвам: Може да възкреся тия мухи. Тогава онези, които останаха, извадих няколко лъжици мед, разтлах го на книга и го оставих. Като награбаха, вече никой не умира.

Отворете вашите блага, турете ги на книга и онези, които дойдат, ще ядат свободно. Аз давам на пчелите, които ядат за себе си, но никога не турям в торбата да носи за баща си и майка си. На новия човек нека дойдат баща му и майка му. Като дойдат и тях ще ги нахраним. Той да носи за баща си и за майка си, не се позволява. То е лъжа. Приемам в света само един Баща. Той е самата реалност, единствената реалност, която създала света. Като погледнем света, трябва нашите сърдца да се изпълнят с блогоговение. Трябва да знаем, че в целия свят съществува любов, мъдрост, истина, сила. Всички съвременни нещастия, от които вие страдате, един ден ще ги забравите. Вашите съвременни страдания нищо не са в сравнение с онази слава, която има да ви се открие. Казвате: Къде отидоха нашите роднини? Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате.

Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия свят. Имах още един познат, и той замина за другия свят. Един ден бях във Варна и ето те се облекли в нови дрехи, идат при мене и 4–5 часа се разговарят с мене, не видение, но живеят на земята. Единият беше хуморист, казва: Няма да казваш къде съм, понеже имам да плащам. Жена ми и дъщерите ми не знаят къде съм. И другият казва, да не казвам къде е. Иска да е свободен от жена и от децата си. Казва: По някой път ще ходя да ги видя. Те ще ми разправят, че този умрял, онзи умрял. Те на земята слезли, по на 21 години са. Аз не искам вие това да вярвате. Аз ви казвам една истина, пък вие както искате вярвайте. То е ваша работа. Искам да ви кажа, че в света смърт няма. В света реален е само животът. Смъртта е само една сянка на живота. Следователно, когато не изпълняваме волята Божия, сенките идат в света.

Сега аз ви говоря за новия човек. Вие искате да знаете, аз това, което ви говоря, дали е право или не. Аз не искам да ходите да питате хората, дали е право или не. Но някоя сутрин, когато изгрява слънцето, когато времето е бурно, в най-лошия ден, ако искате да знаете истината, питайте тогава невидимия свят и кажете: Ако онова, което Учителят говори е вярно, искам да се уясни времето. И вижте какво ще стане. Ако времето се уясни, туй учение е право. Или може времето да е ясно и да поискате да се заоблачи. Както искайте опитайте. Но и другояче може да питате.

Ако приемете онова, което ви говоря, ще дойде светлина във вашия ум. Вие ще станете красиви, ще станете здрави и добри. Ще се радвате на щастието си. Ще кажете, че то е заблуждение. Ако с едно учение се дава щастието на човека, то ли е нещастие? Сега някои казват, дали това е вярно или не. Аз искам вие по този начин, по който ви говоря, да се подмладите. Ако може да се подмладите, да се затворите в себе си, да мълчите, гък да не кажете. Да ти е приятно да страдаш. Ако срещнеш един брат богат, като че ти си в него, да ти е приятно. Какво има, че той е богат, пък ти си сиромах. Какво лошо има, ако един брат е професор, пък друг е ученик? Нека дойде единият с големия прозорец, голяма светлина влиза през него. През малкия прозорец, по-малка светлина влиза. Не са виновати прозорците, то е временна обстановка. Нас трябва да ни радва проявлението на Бога. Бог в каквато форма и да се прояви, да се радваме. Дали се проявява в растенията, да ни радва. Дали в насекомите, или в животните, навсякъде Неговото проявление да ни радва. Най-после да се радваме на формата, в която Той се проявява в нас. Да се радваме, че се проявява в нас. Като се прояви, тогава ние да бъдем носители на тази Божия любов. Сега това със закон не може да ви се наложи. Вие сами може да си го наложите. От вас всички, които сте кандидати за новата култура, за новата религия в света, за новото човечество, отворете един лист и трябва да се запишете студенти. За да бъдете студенти, първият изпит, който ще държите, е по търпението. То е приемен изпит. Вторият изпит ще бъде щедрост. Третият изпит е кротост и въздържание. Ще държите изпита за личната сила, която вие имате. Казва Писанието: Докато изведа съд.

Като се върнете в къщи сега напишете така: Долу недоволството! Не да го махнете недоволството, но да му дадете друга работа. Като станете недоволни, направете си по една мотика или лопата, иди и копай. Колкото си по-недоволен, по-дълбоко копай. Като си доволен, напусни работата. Щом станеш доволен, напусни работата.

Щом си недоволен, започни да учиш. Учи дотогава, докато си недоволен. Щом станеш доволен, престани учението.

Та казвам: Ще имате една светлина. Когато умът ни е ясен, се вижда Божествения свят. Ние може да се занимаваме само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот. Как ще се подигнеш ти да видиш, как живеят онези възвишени същества или оня свят, за който разправят, че това имало, и онова имало. Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казвате: Още не сме за онзи свят. Аз не искам вие да станете граждани на оня свят. Да умираш значи да се изселиш от земята. Но все таки е хубаво да идеш на ескурзия до оня свят за няколко дена и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята. Хубаво е и някой път да идете на Месечината. Сега няма да ви кажа, колко души българи са ходили на Месечината. Има българи, които са ходили на месечината, но мълчат.

Свободният билет е онази пълната, абсолютната Божествена любов, която трябва да завлада човешкото сърце. Свободният билет е онази абсолютна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човекът трябва да завлада. Свободният билет е онази вътрешна свобода на истината, в която всяка лъжа, всяка измама в каквато и да е форма, е изключена. Аз говоря за вътрешния живот. Лъжата трябва да се изхвърли из човешкия ум. С тия три билета вие може да идете на слънцето. То е достатъчно. Ако сте недоволни, земя има достатъчно на Земята. Пък светът е пълен със светове. Господ създал много светове. Който е недоволен, Господ може да му даде на разположение цяла Месечина и той да се разполага. Много богата е Месечината, тя е пълна със злато и сребро. На Месечината лъжиците на хората са от злато. Улиците са покрити със скъпоценни камъни. Че няма друго тяло, което да е така открито. Месечината е открита, не е скрита както Венера. Тя седи наблизо. Хората търсят, къде е оня свят. На Месечината е.

Всички вас от тук на Месечината ще ви пренесат с аероплани. Сега научно работят и американците работят да направят ракети, които ще хвърлят да идат на Месечината. Цяла теория има. Дванадесет души има готови да ги пратят на Месечината в ракета. Ще идат, но как ще се върнат?

Пълна любов към Онзи, Който създал света. Пълна любов към Онзи, Който осигурил нашето щастие. – То е Бог. Да посветим живота си на Него. Не само ние, но и цялото човечество да посветим живота си, да живеем всички в мир и веселие. Така се убеждават хората. Със сила туй няма да бъде, но с мисъл. Човек трябва да изпрати мисълта си, мира си.

Когато Христос се роди, какво казаха ангелите? – Мир на Земята. Мир може да има само в Любовта. Мир може да има само в Знанието. Мир може да има само в Истината.

Човекът, който сега иде, ще превърне всичките отрови в сладки плодове.

Тайна молитва.

1 неделна беседа, държана на
29.IХ.1940 год. Неделя 10 ч. с.
Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни