Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_10_06 Работа за цялото6 октомври 1940 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 07:04

От книгата "Съгласуване на мислите". Утринни Слова. Десета година (1940–1941).
Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето





Работа за цялото






Добрата молитва

В начало бе Словото

Ще прочета 12 глава от I-то Послание към Коринтяните. Апостол Павел ще ви покаже още по-превъзходен път.

Духът Божий

Тази глава е писана, понеже считам, че едно недоразумение е съществувало между старите християни. Излизането от един стар порядък и влизането в един нов всякога дава едно противоречие. Малкото дете, докато е малко, всякога се съгласява с всичко. Като порасне, започне да се различава от баща си и майка си, проявява своята воля. Иска някакво си право, започва да възразява. Като беше малко, каквото бащата каже, минава за закон, каквото майката каже, пак е закон. После детето казва: Баща ми не постъпи добре.

Въпросът сега е за дарбите, за пророчествата, за служене, за господаруване. Трудно е по някой път да говори човек, като говори много – лошо; малко – пак лошо, съвсем да не говори пък – още по-лошо. Ако много мисли – лошо е; ако никак не мисли – пак е лошо. Трябва да намери човек онзи истински път на служенето. Ако се усмихнеш – лошо, ако не се усмихнеш – пак е лошо. Сега не че е лошо да се усмихваш, но да знаеш къде да се усмихнеш и къде да не се усмихнеш.

Сега всеки един от вас е готов да даде съвет някому. Няма някой от вас, който да не е способен да даде добър съвет комуто и да е. Дойде някой път, че на себе си не можеш да дадеш съвет. Дойдеш до едно място, речеш да направиш нещо, колебаеш се дали е право или не. Трябва да дойде някой да ти каже дали е право или не. Обичаш някого и не знаеш дали обичта ти е права. Толкоз време хората обичат и те са специалисти за любовта. Досега майката изучава любовта, бащата изучава любовта. И майката, която най-много изучава любовта, още не се специализирала по любовта. Има в нея по някой път пристрастие. Казвате: Лесно е човек да не бъде пристрастен. Но пристрастието е една хлъзгава почва, да не попадне човек там. Най-силният като попадне там, там се хлъзга, както и глупавият. Умният и глупавият еднакво се хлъзгат. Да не паднеш там! Да не мислите, че умният като падне там, няма да се хлъзга. Ще се хлъзга на общо основание. Няма къде да се хване.

Сега аз ви говоря върху една тема и вие всички мислите, че живеете в един уреден свят. По някой път спорите, защо туй се е случило. Светът, в който живеете, не е уреден. Той е под влиянието на един уреден свят, но нашия свят, в който ние живеем, е неорганизиран. Всички запример нямате способността да нареждате нещата. Вие не знаете, къде да турите един стол, къде да турите една маса, не знаете, как да се облечете, нямате вкус. Сега шапките накривяват едни на една страна, други на друга страна. То е вкус. Но като накривиш шапката, това накривяване трябва да съответствува на една линия. Българите често си накривяват калпаците. Когато българинът си накривява калпакът наляво, какво тълкувание ще дадете? Сърцето е уредил, в чувствата е уреден. Казва: Тази работа уредих. Когато в умствено отношение си е наредил работите, накривява шапката надясно. Когато пък тика шапката си назад, той е отворен. Казва: При мене няма скрито-покрито. Когато българинът крие нещо, той си туря шапката чак до веждите. Работите му не са уредени. Щом шапката е надолу, работите не са уредени. Психология е туй. Без да разбира прави това. Аз казвам, че накривяването на шапката зависи от вятъра. Когато вятърът вее от дясно, шапките се накривяват наляво; когато вятърът духа от ляво, шапките се накривяват надясно. Когато вятърът духа отпред шапките се накривяват назад; когато вятърът духа отзад, шапките се накривяват напред. Много естествено е това. Каква философия има? Та казвам: Не сме криви ние, крив е източният вятър, който накривил шапките наляво. Крив е южният вятър, който накривил шапките надясно. Крив е северният вятър, който накривил шапките назад и крив е западният вятър, който накривил шапките напред. Да му мисли вятърът. Но ако искаш шапките да не са накривени, когато духа вятър, не излизай от къщи, като престане излез, да не ти накриви шапката. Когато духа южният вятър не излизай от къщи, ще ти накриви шапката надясно. Защото накривената шапка някой път донася много голяма пакост. Понеже, щом си изкриви шапката, изменя се равновесието на човека. Този човек, на който е накривена шапката наляво, е изгубил равновесието на умствения свят, че сега се навежда да държи равновесие. Хубаво ще знаете, че може да сте изложени на една опасност. Утре престане да духа вятърът, тогава шапката се намества, тогава изгубвате равновесие, политвате и падате. Ако си на някое въже, акробат ако си, ще се случи голямо нещастие.

Сега на въпроса. Казвам, че живеете в един неуреден свят. Някои от вас турите нещо някъде, не знаете къде сте го турили. Забравите го. Значи паметта е слаба. Турите го някъде и след един два часа забравите. Един дядо Стоян ми разправяше. Казва: Станал съм съвсем разсеян. Тръгнал съм един ден да си търся лулата. Турил съм лулата на ухото си и съм забравил. Питам бабата, питам децата, къде ми е лулата. Малкото ми внуче казва: Дядо, лулата ти е на дясното ухо. – Тъй ли синко, кой дядовото я турил? У някои този център на причинността не е развит. Не може да разсъждавате от причини към последствия. Минава някой човек, че ви бутнал с лакета си. Във вас има едно подозрение, като ви бутне някой. В една тълпа като минавате, бутат ви хората, тогава не правите възражение. Ако се намериш в една голяма тълпа и те притискат хората, кому ще се сърдиш? Ако е някой сам на близо и ако те дръпне ще му възразиш. Онези, които разсъждават, трябва да знаят причините, защо става. Представете си, че някой е сиромах, не знаете причините за сиромашията. Най-първо сиромахът е разточителен. В него способността да разсъждава от причина към последствие не била развита. После той имал едно самообръщение, че Господ ще оправи работите. Господ направил работите, но той ги дава с дажба. Когато плодовете зреят, вие мислите, че имате право да съберете с хиляди килограма плодове. То е човешко разбиране. В природата на всеки един човек е определено количеството храна, която му се дава. Храната е определена, въздухът е определен. Някой път въздухът, който ви се дава не го употребявате, и ако можеше да се продава въздуха, щяхте да станете богати, понеже имате хиляди килограма въздух, който не е определен. Ако можехте да го продадете по 10, 15, 20 лв. всеки един от вас, както ви виждам, има 20 хиляди килограма въздух събран, няма къде да го продаде. Ако можехте да го продадете по 20 лева, щяхте да вземете една почтена сума, 40 хиляди лева. Но вие не може да го продадете, държавата го конфискува, туй което не употребите. Господ не дава въздуха да се продава. Макар, че не дава да се продава, пак хората някой път го продават. На болният английски крал носили въздух от планината. Така го лекували. Не оставали въздуха да влиза през прозореца, но през особени железни съдове, които събират въздуха, че постепенно този въздух го пущат.

Сега аз искам да ви насоча ума в една посока. Казвате: Господ ще даде. Господ отдавна е дал. Трябва да знаем какво ни е дал Господ и какво сме развили. Какво сме развили от това, което Господ ни е дал. Някои от вас минавате за религиозни, но ни най-малко не сте религиозни. Някои от вас говорите за Божията любов, но ни най-малко Божията любов не е развита във вас. Когато главата горе насред е хлътнала, ни най-малко любов към Бога няма такъв човек. Който много говори, че обича Бога, пипни главата насред, ако е хлътнала, няма любов, ако не е хлътнала, има. Някой от вас може да говори за милосърдие. Но ако отпред главата му е хлътнала милосърдие няма, ако челото е издигнато, има милосърдие. Скрито покрито няма. Мнозина минават за милосърдни, които не са милосърдни. Мнозина минават за религиозни, които не са религиозни. По теория знаете какво е теоретически християнство. Теоретически религиозните хора всичко знаят, но тия теории повече от половината не са верни. Идеята за Бога не е вярна. Идеята за рая не е вярна. Идеята за любовта не е вярна. Идеята за надеждата не е вярна. Идеята за отношението на хората не е вярна. Кое е вярно тогава? Кажете ми? Ти чувствуваш нещо, казваш: Аз обичам всичките хора. Не се минават няколко деня, дойде някой човек, иска да му направиш някоя микроскопическа услуга, ти не си готов. Казваш: Сега ли намери. Аз съм опитвал особения характер на българина. В една къща българинът е готов да услужва на другите хора, но с чуждото. Понеже от 30 години го наблюдавам. Като дойде някой да ме пита нещо, понеже нищо не вземам, ще ме пита най-първо за себе си, боледувал нещо. След като кажа за него, ще ме пита за баща си, за майка си, за брата си, ще нареди десет души. По някой път ми казва: Коремът ме боли. Казвам: Имай вяра. Казва: Баща ми. Вяра. – Майка ми. Вяра. – Съседът. Вяра. – Че как с вяра? – Вяра и топла вода. Хареса ми една черта, като му кажа вяра и топла вода, казва: Виж, ние сме били прости хора. Лесна работа било, вяра. Ще им кажа на тях. След като дойде втория път казва: Вярата и топлата вода поправят всичко. Казвам: Ако си пил топла вода без вяра, не хваща нищо. Топлата вода с вярата хваща. Топлата вода без вяра не хваща. После по някой път са интересни, като му кажа нещо, казва: Колко да ти платя? Тук имаше едно време един адвокат, понеже правех тогава научни изследвания, мерих главите, той се научил че меря главите и дошъл. Виден адвокат беше. Той сега е в оня свят. Казва: Ти мериш главите, но да знаеш, че аз съм семеен човек. Семеен човек е, понеже като премеря главата той се страхува да не поискам много голяма сума да осиромашее, казва: Деца имам. Гледам го и му рекох: Тия работи аз ги правя даром, понеже се занимавам с научна работа. Интересуват ме човешките глави. След тебе ще измеря още няколко глави. Даром го правя. Отвори си очите тогава. Казва: Много благородна работа, много добре постъпваш. Като казах, че е даром – много добре. Ако бях казал, че вземам по 5–6 хиляди лева, тогава друго ще мисли. Английските гадатели, хиромантисти или френолози, или астролози, като идеш при тях да ги питаш дали едно предприятие ще върви, те ще ти дадат съвет по законите на астрологията, но ще ти кажат да платиш 5 или 6 английски лири. Някой път и десет ще дадеш. Ако не дадеш десет, нищо не дава. Десет английски лири ще дадеш, ще ти даде съвет на търговски начала. Днес като дойдат десет души по десет лири – сто. Астрологията върви. Тук в България 5 лева ще даде на ден. Един ще дойде на деня и гадателът с пет лева гладен ходи. На гадателите им липсва нещо. Те гадаят без да имат прозрение. Гадателят не знае колко души ще дойдат днес при него. Той не е гадател. Онзи гадател, който знае колко души ще дойдат, колко души ще платят, на счет той е гадател. Като дойдат, гадателът да не иска нищо, българинът много вярва. Като каже нещо някому и му каже, че нищо не взема, той казва: Ще вземеш, защото, ако не ти платя, туй, което ми казваш, няма да стане. Българинът вярва, че като плати ще стане. Тогава, за да не изгуби вярата, че няма да стане, каквото казвам, казвам му: Каквото ти се откъсне от сърцето, дай. Като оставиш българина да даде, каквото му се откъсне от сърцето, той щедро дава. Аз да ви кажа моите наблюдения. От 12-та година, като правих моите наблюдения, като го оставя да плати за късмет, най-голямата щедрост е 50 лева, 50 лева златни бяха тогава, 50 по 30, това са доста пари, 1500 лева. То не е малка сума. После аз ги предупреждавах, казвам: Внимавайте да давате 10,20,30,40,50 разно върви късметът. Тогава пак се интересуват. Кое число е късметлия. Като му кажеш, готов е да даде. Число, което не носи късмет, нищо не дава. Тогава му казвам: Това правило пазя за себе си. Ако искаш късметлия число е това, което като го дадеш, да не произвежда противоречие в ума. Ще ми дадеш нещо, че после ще съжаляваш, че много си ми дал, не върви. Като дадеш да ти е приятно и в ума и в сърцето ти. То е късметлия число. Казва: Мъчна работа е. Рекох: Не е лесна работа. Като намериш туй число, то работи хубаво.

Казвам: Сега живеем в един неорганизиран свят. Казвате, че това го знаете, всички сме на земята, но малко умни хора има. Ако е за умни хора, малко умни хора има, организирани хора. Мислите ли, че ако дойде един човек от един организиран свят, ти ще го подозираш. Още като влиза човек, разглеждам го, съвестен ли е той. Ако личните чувства са развити в него, честен е. Щом е съвестен и честен, същевременно пък има и любов към Бога, че е разумен, разсъждава – в този човек имам доверие. Може да излеза от къщи и може да го оставя, той нищо няма да бутне. Дойде някой, очите му играят, съвестта не е развита, личните чувства не са развити, религиозните чувства не са, разсъждението не е развито, обича да пипа, ръката е дълга. Като излеза, току проточи ръката си, вземе и се свърши въпроса. Но то е навик. От животинското царство хората се научиха да пипат там, дето не трябва. Мислите ли, че като узреят черешите, като дойдат някои птици ще ви питат, дали трябва да си откъснат или не. Тук имаме една малка черница, като узреят най-хубавите черници, ядат ги врабчетата. От тях човек не може да се вреди. Щом узрее хубаво, те ги изядат. Гледаш долу нападали узряли, но всички набутани. Зелените останали, зрелите изядени. Падналите са напрашени. Мислил съм какво да правя, и още не съм намислил. Трябва да хвана един човек да пази от врабчетата, не им се сърдя. Казвам: Ако аз обичам черниците, уча се от тях. Казвам: Здравословно е да се ядат черници. И действително, черниците са хубаво ядене за онези, които имат слаб стомах. Лечебно действуват. Понеже са разстроени стомасите на тия врабчета, ходят да се лекуват. Тогава ще насадя още 4–5 дръвчета, че след като се излекуват те да останат и за мене.

Има цяла една наука, какви плодове да яде човек, понеже плодовете различно въздействуват на човешкия мозък. Има плодове, които въздействуват на личните чувства на човека. Защото този център на съвестта трябва да се подхранва у човека. Онзи център на съвестта, който не е хранен добре и съвестта не е добре развита, в тия хора съвестта е слабо развита. Тия хора, които не са хранели добре центъра на вярата, тя слабо се проявява. Казвам: Най-първо човек трябва, като приеме една храна в стомаха, не само да я сдъвче добре, но човек трябва да хареса храната с ума си, да я обича със сърцето си и волята му трябва да вземе участие. Ако в яденето умът не взема участие, ако в яденето сърцето не взема участие и ако волята не взема участие, туй ядене не е на място, не може да ни ползува. Понеже в яденето Бог изпраща своето благословение за всичките удове. Всяко нещо трябва да иде на своето място.

Досега аз не съм ви казал, сега да ви кажа в какво седи новото ядене. Като седнеш да ядеш, пет минути ще мислиш, ще се помолиш на Господа, че като ядеш, яденето да иде точно на това място, дето е определено да иде. В главата да иде, в дробовете да иде, по цялото тяло да иде, че всичките клетки да се хранят. Ти седнеш, не питаш Господа, казваш: Да върви където ще. Тогава яденето отива където ще, че някои от вас куцат, някои коремът ги боли, някои стомахът, бъбреците, черният дроб, жлъчката и постоянно се явяват лекари, които ги лекуват. Не е лошо. Вие ще кажете, не е икономично, пет минути да чакаме, бързаме, работа имаме. На три яденета по пет минути се бавиш, 3 пъти – 15 минути. Ако ти не туриш 15 минути да мислиш върху яденето, скъпо ще платиш през целия си живот. Сто дена в годината по 15 минути правят 1500 минути, колко часа правят? Работата е, че туй за изгубено време го считате, пък то е спечелено време. Казвам: Вас не ви трябва много да мислите. В природата съществува един закон. Когато искате да решите някой въпрос, искате да мислите по някой път дълго. Пет минути да мислиш е достатъчно. Пет минути като мислиш и каквото решиш е достатъчно. Ако мислиш 20, 30 минути и цял ден да мислиш, пак същото ще решиш.

Казвам: В този неорганизиран свят, в който живеем, някой път забравяте. Паметта е слаба. Някой път не знаете, къде сте турили нещо. Способността за реда е слаба. Друг път не може да определиш колко тежи един предмет. Носите един предмет, и някой път казвате, че е по-тежък, отколкото е. Като премериш, видиш колко тежи. Но като го вдигнеш с ръката си не можеш да кажеш колко тежи. Премериш го, тежи два пъти повече. Някой път не може да прецениш една тежест. Ние подценяваме или надценяваме, не знаем какво може да направим в даден случай. Защото за всяка една работа, която вършим от какъвто и характер да е, има определено време. Не мислете, че имате цяла година време да мислите върху известна работа. Най-първо като дойдеш на земята първите седем години ще учиш едно. Вторите седем години ще учиш друго. Третите седем години ще учиш друго. Първите седем години си на физическия свят. Вторите седем години си в астралния свят. Третите седем години в умствения свят и четвъртите седем години в причинния свят. Горе в тия светове ще минете. Тъй щото след 49 години тебе ще ти се дадат условия да ти се повтори нещо. Ако нещо не си направил ще дадат пак същите условия да направиш туй, което си пропуснал. Ако втори път не го направиш, след 49 години ще имаш пак същите условия. В живота два пъти ти се дават условия за нещо. Значи онзи е умен човек, който първото условие използува. Използувайте условията, които сега ви се дават. Сега мнозина от вас казвате: Второто прераждане. Много глупава работа е второто прераждане. Дали ще се преродиш, то е въпрос. Ти не си сигурен. Понеже в прераждането има голяма конкуренция. Ще попаднеш в някоя група, дето не всички се прераждат в едно и също време. Има много големи конкуренти. Казваме, че обикновено чакаме 45 години за да се преродим. Но понякога чакаме с години, някои чакат 1500 години, да се преродят. Сега 45 години е условие да дойдете на земята. Теорията е такава. На опит не може да се докаже. Може да се докаже, но трябва да имате съответствуващи способности. Може да докажеш на един, на когото очите са здрави, нещо за светлината, но на когото очите не са здрави, какво ще му доказваш за светлината. Или може да докажем нещо за музиката на човек, чиито уши са здрави, какво ще доказваме разликата между един тон и друг.

Да допуснем, че всички от вас страдате от една ревност. У децата се забелязва една ревност. Ако майката даде на едното дете две ябълки, пък на другото даде само една ябълка, ражда се ревност в детето, което има само една ябълка. Как така майка му да го пренебрегне. Как така да даде на него една ябълка, а на другото – две. То не може да разбере причината. Всички вие страдате от туй. За пример, вие страдате по някой път, че ви пренебрегнали. Що е пренебрежението. Значи, някому са дали две ябълки, а на вас една, някому пет, а на вас само една. Някому една, пък на вас само едно парченце, както онзи ден аз ви дадох само по едно зърно грозде. Не казах по две. Ако бях казал за по-напредналите братя по две зрънца, а който е по-ненапреднал по едно, цял спор щеше да има. Казах, всички напреднали и ненапреднали по едно зърно. Аз виждах, пак имаше една несправедливост: на някои зърната бяха по-големи. Приготвил съм цяла кошница, че онези от вас, които са онеправдани, искам да ликвидирам; ще поставим гроздето с кошницата, да се изтамъни работата.

Казвам: Чувствувате се по някой път, че сте пренебрегнати. То е слабост. Не че онзи, който е пренебрегнат направил някакво престъпление. Дойде някой човек, който ми носи верни сведения от вън. Има всичкото мое уважение, разчитам на него. На другия, сведенията не са верни. Казвам: Не са верни тия работи, твоите наблюдения не са верни. Казва: Защо не приема моите сведения? Не мога да ги приема, не са верни. Идете да проверите. Всяко нещо, което знаете, трябва да е проверено. По някой път ви гледам и виждам, че сте развалили вашата вяра. Но чудни сте, по някой път вие сте дошли до лековерие. Тук, в Изгрева, да пуснеш само една новина, като я пуснеш, веднага всички ще повярват. Дойдат и ви кажат, че някоя сестра набрала от прасковите цяла една кошница. Проверявам, тя откъснала само една праскова. Една праскова, станала на една кошница. Че да ида да ѝ кажа: Ти как смееш цяла кошница да береш? Казвам: Сестра, една праскова не вземай, понеже тя е закон на правдата. Правдата ще те намери. Ако две вземеш, то е числото на раздорите, всички раздори ще дойдат. Ако три праскови вземеш, на сол ще станеш. Сега колко трябва да вземеш? Казвам: Ела и поискай от мене. Като ти дам една праскова, ще те благословя. Като ядеш едната праскова, Бог ще ти даде своето благословение. Ако не го дава Господ, не го вземай; който и човек да ти дава не го вземай. Мислите ли, че един човек, който страда от сифилис, или един човек, който страда от проказа, че ако ти даде една праскова, че ще даде някакво благословение във вашия дом? Не. Никога от един прокажен човек не взимай нищо, нищо повече. Някой път аз съм забелязал един навик в българина. Той като бере грозде, набере две кошници, като срещне някого, изважда и дава от едната кошница. Не обича от кошницата, която е напълнил за себе си да дава. Характерът му е такъв, че като дава, нарушава се нещо. Като носи две кошници, нека си носи едната, не му вземай от нея. Не го карай да снема кошницата.

Та казвам: Всички вие искате правото в света. Но знаете ли кое е правото? На вас ще ви кажа, да имате едно понятие за правото. Всеки човек, който е работил за Бога има право. Като стане сутрин, първата идея е да работи за Бога. Всеки човек, за когото Бог работи и той има право. Тъй е в природата. Ако ти за Бог не си работил, ти нямаш никакво право. Ако Бог не е работил за тебе, ти нямаш никакво право. Ако работиш за Бога, където и да си, в Америка, в Африка, между диваците ако си, тия хора ще работят за тебе. Ако работиш за Бога и дърветата и водите, всичко ще работи за тебе. Ако ти си земеделец и работиш заради Бога, дъждът на време ще дойде; нивата ти навреме ще се изоре, няма да стават препятствия, навреме ще се ожъне, всичко навреме ще стане.

Мене ми разправяше един господин, един приятел от Пловдивско, там имат оризище. В Пазарджишко имал оризище. Но набедяват го и когато трябвало да полива оризището, го затварят неговите противници, за да му напакостят, за да не може да си полее оризището. Той си казал: Отиде оризището. Той се помолил да му помогне Бог. Другите си полели оризищата, но тъй се случило, че заваляло дъжд, че полял неговото оризище. Като видяли другите това, казали: Брей, Господ помага на този човек. Той работи заради него. Неговото оризище се напълнило добре с вода и после той имал най-хубавия ориз от всички. И да те затворят, Господ ще работи заради тебе. Не искайте вие да имате благоволението на хората, но да имате онова съзнание да работите за Бога, и Бог да работи заради вас. Няма по-хубаво нещо да знаеш, че ти работиш за онзи, който работи заради тебе. Туй е само Бог.

По някой път не бъдете сприхави. Искаш малко да се покажеш. Спри се. Помисли, че Господ е при тебе. Когато ние правим погрешки, изобличава ли ни Той? Ти се опираш, не че Господ те наказва, но огънят те наказва. Огънят казва: Не ме бутай с ръце. Дилаф да има.

Сега някой казва: Да се помолим. Молитвата не помага, молитвата помага само тогава, когато работиш за Бога, Той ще работи заради тебе. И молитвата, и вярата, и надеждата, всичко работи заради тебе. Щом не работиш заради Господа и Господ не работи заради вас; ни любовта помага, ни вярата помага, ни знанието помага. Привидно вие искате да ви се падне нещо. На един цариградски хамалин, който си взел билет от държавната лотария, му се паднал един голям кораб. Като го въвели в кораба, той като го видял, полудял. Не върви. Казвам, едно от изкуствата е това: Да работим за Бога. Не сега да разгласяваме, че ние работим за Бога; Бог е разумното в света, за когото трябва да работим. Той ни изпитва всеки ден и ни наблюдава, до каква степен сме дошли. Всеки ден наблюдава, до колко сме развили нашата съвест, доколко сме развили нашата любов към Него; надеждата до колко е развита, нашата разсъдливост, чистота до каква степен се развива, музикалното чувство как се е развило, доброто внимание, което трябва да имаме; мекотата, която имаме; как се е развила справедливостта у нас – много работи. Всеки ден Господ пише и ангелите държат книгата там. Както учителите държат тук бележки на учениците, така и всеки един от вас има бележник, където е отбелязана степента на вашето развитие. Не можеш да кръшкаш на никъде. Казвам: Като отидеш в оня свят, ще отворят книгата, как си се учил, какво си научил на земята. Ще отворят книгата и на основание на тия бележки, ще те изпитат. Не искайте вашите учители да имат благоволение, че да бъдат снизходителни. По-снизходителен в света от Бога няма. Най-снизходителният е Той. Ако Той работи за нас, значи и ние трябва да работим. Той ни има в ума си, предвидил е всичките ни нужди. Но Бог изменя онова, което е отредил заради нас. Ако ние не се развиваме съобразно Неговия план, Той задържа Своето благословение. Евреите имат 30 хиляди обещания в стария Завет. Обещано им е това ще бъде, това ще бъде, най-големите обещания. Какво ли не, че всичките благословения на земята ще бъдат техни. По-нещастен народ от евреите няма. Защо? Защото не изпълниха волята Божия, не работят заради Господа. Единственият народ, който не работи за Господа, то са евреите. Защо страдат? – Не са работили заради Господа. За себе си работят. Ще кажете: Българите работят ли за Господа? Неразбрана работа. Избраният народ трябваше да се стегне да работи заради Бога, че и Господ да работи заради тях.

Та ви предупреждавам: Да не правите погрешките на евреите. За пример всички обичате да критикувате. Хубаво нещо е да бъдеш критик. Отлична работа е критиката, но ето в какво отношение. Какъв критик трябва да бъдеш? Една тетрадка ще имаш, като срещнеш някого и видиш някаква погрешка, веднага забележи я в тетрадката, забележи също времето ясно ли е, слънцето как грее, обед ли е, вечер ли е. След туй погледни в себе си имаш ли я тази погрешка, нямаш ли я. За доброто същото ще правиш. Като срещнеш някого и харесаш нещо, запиши го в тетрадката, запиши времето какво е, виж в себе си имаш ли тази черта. След като си наблюдавал така десет години, като имаш тия научни данни, дай си мнението вече. Та който и да е тогава вече може да даде един добър съвет. Сега казвам на всички ви, пригответе се след десет години да си дадете мнението, след като сте правили вашите научни наблюдения. Сега когато обичате, същият закон е. По закона на любовта, десет години наблюдения. Казваш: Той ще съгреши. Нека съгреши, оставете го. Едно дете като падне, не бързайте да го дигате. Постойте, почакайте. Защото децата са много хитри; то като падне, започне да плаче. Като няма никой около него, стане. Ако то не може да стане само, тогава иди и му помогни. Туй дете ще благодари. Ако му помогнеш, когато може да стане, казва: Надхитрих го. Когато някой направи една погрешка, гледай тази погрешка да я изправиш. Вие казвате, ако чакаме детето пет минути, докато видим, дали ще може да стане или не, много време се губи. Но това е наука, наблюдение правиш.

Божият закон е следният: Ако помогнеш на един човек по време на този Божествен път, то е благословение. Не помагай на човек, който сам не може да си помогне. Някой те пита заради нещо. Не му казвай веднага, нека се помъчи сам да го направи. Някой дойде и те пита: Я ми кажи онзи стих, забравил съм го, къде е. Дай му книгата да иде да порови, да намери този стих, не му казвай в коя глава. Защото той ще се научи този да му казва, онзи да му казва. Всеки трябва да има една книга, да напрегне ума си, да мисли.

Та в нас всичкото недоволство произтича от този, неорганизиран свят. В нас има един свят неуреден. Ние постоянно роптаем, че това няма, онова няма. Пък всички вие го имате у вас, но сте го забравили. Някои от вас седите и съжалявате. Мнозина от вас бихте станали отлични певци. Мнозина от вас бихте станали отлични тъкачи. Мнозина от вас бихте станали отлични архитекти. Мнозина от вас бихте станали инженери, мнозина бихте станали техници, отлични музиканти, часовникари, какво ли не. Мнозина от вас бихте станали археолози, да знаете какво е станало преди хиляди години. Мнозина от вас бихте станали ясновидци.

Наскоро мен ми разправиха един сън за една наша сестра, която заминала за оня свят. Сънуват, че иде сестрата и носи една кобилица с два бакрача вода. Стара жена и носи с кобилица вода за вкъщи. Като влиза вкъщи, събира дрехи, започва да ги пере, туря ги, суши ги. Питат ме, какво значи. Аз задържах мнението си. Казах: За добро е. Сестрата разбрала, че вода трябва да се носи. Когато някой от вас имате ревматизъм, препоръчвам ви с кобилицата по три пъти на ден да носите вода от един километър. Правете опит. Гърба ви боли, носете вода с две стомни, или кобилица на рамо.

Ако вие сте готови да избелите дрехите на хората, вие ще бъдете здрави. Тези, които боледуват, не са прали дрехи, вода не са носили. Затова боледуват. Водата е добър проводник. Като отишла сестрата в оня свят, вода носи вкъщи. Така правят в оня свят.

Ако хората биха поддържали първата любов, и майките като се роди първото дете, любовта, която имат към него я запазят ще е добре. Подръжавайте им. Каквото и да ми разправят, като се роди второто дете е друго. Моите данни ги събирам от първото дете. Събирам ги не от болни майки, но вземам данни от здрави бащи и майки. Каквото бащата и майката правят, гледам ги. Майката пее, гледам какво прави бащата. От първата вяра може да подражавате. Изучавайте първата любов на хората навсякъде, не втората. Някой може да се влюбва десет пъти, остави 9-те, но първата любов изучавай. Тя е авторитет заради него. Другите са второстепенни. И в яденето първата хапка е най-сладка. Втората, третата, четвъртата не са така сладки. Първият лъч, първата мисъл, първото чувство, първата постъпка във вас, то е мощното в света. На туй трябва да даваме цена. През деня туй, което остави най-силно впечатление, то е първото. Не казвам само първо по време. Онази мисъл, която остави най-силно впечатление, че години минат и тя остава, тя е първата мисъл. Уповавай на нея. Онази мисъл, онова чувство, което оставя дълбоко впечатление у вас, разчитайте на него. Онази постъпка, която никога не забравяте, разчитайте на нея. Аз наричам тия постъпки, които се отразяват във вас, те са Божии благословения. Във всяко отношение и в човешкият ум и в човешкото сърце и в човешкото тяло, върху всичко онова, което има да правим.

Сега ви препоръчвам да работите за Бога, за цялото и Бог да работи заради вас. Всичко ще се уреди тъй добре, както никога не се е уреждало.

Отче наш.

2. Неделно утринно слово
6.Х.1940 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни