Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_10_16 Планетни влияния16 октомври 1940 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 07:13

ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето




Планетни влияния


Добрата молитва.

Мисли, право мисли.

Пишете върху една тема, върху която никой не е писалъ.

Има нѣща, които не трѣбва да се обясняватъ. Безпредметно е да обяснявашъ, какво нѣщо е зрението. Защото, следъ като го обяснишъ, нѣма да виждашъ по-добре. (Нѣкой) казва: „Да ми се обясни“. – Какво ще ти се обясни? Туй, което виждашъ, то е зрението. Както и да ти се обяснява – нѣма да го виждашъ по-добре. Та по нѣкой пѫть вие се смущавате отъ нѣкои работи, искате да ви се обяснятъ. И да ви се обяснятъ – толкова ще разберете. Да ви се обяснятъ материалитѣ на зрението – то е другъ въпросъ. Но не искайте самото зрение да ви се обясни. Нѣкой отъ васъ казва: „Я ми кажи, какво нѣщо е човѣшката мисъль?“ – Нѣма какво да ти се обяснява. Ти, като ме запитвашъ – то е. (Той) казва: „Я ми кажи, какво нѣщо е яденето?“ – И да ти го обяснявамъ, нима ще ядешъ по-добре? И безъ да ти го обяснявамъ, ще ядешъ сладко. Питатъ ме: „Какво нѣщо е религията?“ Нѣма защо да ви обяснявамъ. (Нѣкой) казва: „Обясни ми, какво е любовьта?“ – Тя е понятна. Тя е най-понятното нѣщо. И да ви го обяснявамъ, нѣма да обичате повече, отколкото вие обичате. Кое трѣбва да се обясни сега? – Това, което не знаешъ, трѣбва да се обяснява. Контраститѣ идатъ. Отъ кое трѣбва да давашъ – отъ което имашъ или отъ което нѣмашъ? Отъ кое трѣбва да давашъ – отъ това, което сега имашъ или отъ онова, което за бѫдеще ще дойде?

Сега мнозина отъ васъ искатъ да станатъ добри, че тогава да идатъ въ свѣта да работятъ. Искате да станете по-учени. Разбира се, това е нѣкаква идея въ васъ. Право е. Но на всѣка идея има едно мѣсто, на което човѣкъ може да се заблуждава. Не измѣняйте плана, който сте приели отгоре. Не измѣняйте онзи планъ, който, като сте слѣзли отъ невидимия свѣтъ, сѫ ви дали и вие сте го подписали, че ще го изпълните. Казали сѫ ви: „Може ли това да изпълните?“ Вие сте подписали, че всичко това ще го изпълните. Щомъ като дойдете на земята, казвате: „То е мѫчно“, коригирате го, турите го въ сандъка и си направите единъ свой грандиозенъ планъ и започвате да го реализирате. Всинца, които ме слушате, сте отъ тѣзи, които имате нови планове, ваши планове, които искате да ги реализирате. Всички спорове ставатъ за плановетѣ. Всички тия планове се цитиратъ. Върнете се къмъ плана, който сте подписали отгоре. Казвате: „Служене на Бога или да обичаме Бога“. То сѫ две думи. Обичай Бога. Обичай ближния си. Люби Бога. Люби ближния си. Питате ме: „Какъ да Го любимъ?“ Вие ме питате: „Какъ трѣбва да ядемъ?“ Колко лекции (е) дала майката на детето си, какъ да яде? Майката натисне главата на детето къмъ гърдата си и то вече знае. После натисне другата страна и то вече знае законитѣ на физиката, какъ да изтегля млѣкото, да дои майка си. Първата наука, която сѫ научили децата, е да смучатъ. Първото смукало въ свѣта, което се е родило, това е детето. Първата помпа за изтегляне (на) млѣкото е детето. Сега това е научно.

Има научни работи. Казватъ: „Първоначалната субстанция, или есенция на нѣщата, ония велики принципи“. Есенциално, субстанционално – какво означаватъ? Есенция – значи първото вещество, отъ което е създаденъ свѣтътъ. Есенцията значи ядката на нѣщата, най-финото. Субстанцията е веществото, което изпълва цѣлото пространство. Така обясняватъ философитѣ. Есенцията е нѣщо като ядка, нѣщо още по-фино. По какво се отличаватъ? Ако вземете на български „Субстанция“ и „Есенция“ – по това се различаватъ. С и Е – това е геометрически представено. Субстанция значи едно вещество, което постоянно се мѣни като месечината, но не може да изчезне. Вечно промѣнение става въ него. Есенцията е едно вещество, което обича да се разширява.

Едно малко дете, въ Варненско, си играло на бобъ. Играло си съ черъ бобъ. Дошло му на умъ да си тури въ ухото отъ боба. Туря го, влиза боба въ ухото. Следъ като влиза боба въ ухото на детето, то започва да реве. Защо? – За да ви го дамъ запримѣръ. Заради мене го направило. Този бобъ въ ухото се овлажнява и започва да се надува. Като влиза, (той) казва: „Хубаво, топличко, влажничко“. Започва да се надува, да расте. 2, 3, 4, 5, 6 вечери реве детето, крѣска. Чудятъ се, какво да го правятъ. Хирурзи тогава нѣмало. Иде тогава единъ старецъ, намира една дълга, тънка игла, направи я като кука, хваща боба съ куката и полека-лека го изважда изъ ухото.

Та ви казвамъ: И вие всинца имате по единъ бобъ. Турили сте го нѣкѫде, пъкъ този бобъ миренъ не седи, той е анархистъ. Като влѣзе, като намѣри влага, топлина, свѣтлина, иска да расте. Сега, по нѣкой пѫть, и вие искате да бѫдете добри. Подъ думата „добри“ разбирамъ да имате едно организиране. Доброто седи въ организирането на човѣшката мисъль, на човѣшкитѣ чувства и на човѣшкитѣ постѫпки. Тази велика сила въ свѣта, която организира хубавото въ човѣка – то е доброто. А пъкъ онова, което доставя материала, доставчикътъ на материала, съ който трѣбва да се организира свѣта – то е зло. Злото е единъ доставчикъ. Доставя злото, но и скѫпо взема. Какъвто материалъ искашъ – ще достави, но много трѣбва да платишъ. Та казвамъ: Злото е доставчикъ, който взема 3–4 пѫти повече, отколкото материала струва. Като вземешъ веднажъ отъ този материалъ, втори пѫть не помислювашъ да вземешъ.

Сега да оставимъ тия работи, тѣ сѫ общи, нищо нѣма да ви ползуватъ. Питате, дали сте добри? Че сте добри – добри сте, защото, ако не бѣхте добри, не щѣхте да бѫдете на земята. А пъкъ, че сте лоши – лоши сте, защото, ако не бѣхте лоши, не щѣхте да имате тази форма. Тъй щото, че сте на земята, показва, че сте добри: формата, която имате, показва, че сте лоши. Вие ще кажете: „Какъ?“ – Л-то, лошиятъ човѣкъ, отъ Бога е излѣзалъ. Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога? Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д. Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д. Въ какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша. Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ. Туй добро, умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си. Сега нали вие въ злото сте много щедри. Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме нарѣза“. Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ. Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ. Идешъ въ кѫщи – плачешъ. Никога сърдцето не те е болѣло. Заболи те сърдцето. Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи. Какво лошо има, какво лошо има? Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има? Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза. Казвате: „Болка имамъ“. Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ. Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва. Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса. Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ? – Различни сѫ съображенията. Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ. Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ. Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ. Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ. Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства. Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода. Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление. Влизашъ въ другъ – нѣма освѣтление. Харесвашъ, който има освѣтление. Значи, за да харесвате единъ апартаментъ, (той) има известни качества.

Та казвамъ: Туй, което събира у човѣка – то е доброто. Като ви дойде една добра мисъль, вие не я приемате. Като ви дойде нѣкоя хубава мисъль, вие не знаете какъ да я възприемете. Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума. Събудишъ се, всичко помнишъ. Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ. Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ. Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ. Като се събудишъ, на момента запиши всичко. Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ. Но въ какво седи доброто на човѣка? Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнешъ, всичко ти върви. Той е добъръ човѣкъ. Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви. Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ?“ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ. Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете. Че тогава, какво трѣбва да правите? Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ. Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи. Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате. Ето, колко лесна работата става, да си оправимъ живота. Вие не сте изучавали тарифитѣ на добритѣ хора, не ви върви работата. Срѣщашъ тѣзи, които не трѣбва да срѣщашъ.

Разправятъ, въ миналото имало единъ философъ, който се родилъ слѣпъ. Той изучилъ философията за слънцето, всичко знаелъ за слънцето. Но какво нѣщо е свѣтлината на слънцето, не знаелъ. Има много хора, които иматъ очи. Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ. Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ. Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още. Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ. Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма?“, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ. Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ. Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува. Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не?“, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не?“ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ? Единъ страненъ американски философъ имало. И той се оплелъ, (защото) той ималъ жена и се оплелъ – не знаелъ жена му ли е той, или той е жена му. Объркалъ се философътъ. Въ какво се объркалъ той?


Публикувано изображение

Женскиятъ принципъ – това е единъ огънатъ принципъ. Въ дадениятъ случай злото е мѫжкия принципъ, а доброто – женския принципъ. Доброто събира, то е вглѫбнато, а мѫжкиятъ принципъ е изпъкналъ. Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена. Тогава, какво ще правишъ? Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ. Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава. Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена. И жената, като че станала новъ мѫжъ“. Седятъ двамата и мълчатъ. Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ. Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е това, което дава. Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“. Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава. На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“. Тъй, щото това е правото. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е туй, което дава. Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ?“ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ. Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ. Сега туй не го знаете. Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже. Това сега ще го опитате. То е фактъ. Не искамъ вие да вѣрвате. Ще го опитате. Смѣна на принципитѣ ще стане. Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ. Всички други същества взематъ всевъзможни форми. Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда. Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се. Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава. Но вие имате единъ аеропланъ – аеропланътъ не е разуменъ, но онзи, който е въ аероплана, той е разуменъ, той мисли. Значи, една пеперуда е едно аеропланче. Ангелътъ се качи на аеропланчето и дойде при тебе. Ти казвашъ: „Тази, глупавата пеперуда“. – (Но), има разумно въ пеперудата. Като погледнешъ очитѣ на пеперудата – доста играятъ, върти си очитѣ като нѣкоя млада мома. После, много умна е. Че дългиятъ хоботъ, какво показва? – Единъ носъ, много разбира. Ако не бѣше толкова умна, какъ ще ѝ дадатъ такава царска дреха? Една пеперуда носи царска дреха.

Публикувано изображение

Сега се намирате въ едно положение, понеже сте влѣзли въ гѫстата материя. Трѣбва да работите. Има известни неудобства, но то е едно временно състояние. Въ тази материя вие трѣбва да извадите нѣкакъвъ материалъ. Вие страдате, този материалъ трѣбва да се извади. Радвайте се, този материалъ може да ви е наученъ. Всевъзможни материали има, (така), че следъ заминаването си нѣкои материали ще ги оставите тукъ, нѣкои ще ги занесете въ оня свѣтъ. По-финитѣ материали ще обработите. Казвамъ: Сега какво трѣбва да се обработва? Най-първо, какво разбирате човѣкъ да бѫде справедливъ? Справедливостьта вече спада къмъ Божествения свѣтъ. Справедливостьта се намира на горната часть на главата. Справедливостьта, то е съзнанието, че на всѣки човѣкъ ще му отдадешъ правото, което ти искашъ да имашъ за себе си. Правото, което ти имашъ за себе си, туй право ще го дадешъ и на другитѣ. Дишашъ въздуха – оставяшъ човѣка и той да диша свободно, както ти. Ти имашъ свѣтлина – ще оставишъ този човѣкъ да възприеме свѣтлината, както той разбира, не както ти разбирашъ. Нѣма да заставашъ предъ неговитѣ очи да му затуляшъ слънцето. Ще се отдалечишъ въ лѣво или въ дѣсно и той да възприеме свѣтлината. Не мислете, че той нѣма разбиране. Всичкитѣ души, които сѫ дошли на земята, иматъ разбиране. Вие мислите, че нѣкой човѣкъ е по-невежа, другъ, (че е) по-ученъ. Че има по-учени хора, има. Въ какво седи силата? Единъ конь, който носи 100 килограма и единъ конь, който носи 50 килограма – въ какво седи разликата? Единиятъ конь носи 50 килограма жито, другиятъ конь носи 100 килограма пѣсъкъ. Онзи е по-силенъ, другиятъ е по-слабъ. Но въ слабиятъ конь има повече съдържание, а въ силниятъ конь има по-малко съдържание. Съвременнитѣ хора, които разглеждатъ ученостьта на хората, се спиратъ на външнитѣ нѣща. Най-първо теглѣха пѣсъка. Който пѣсъкъ повече тежи, по-уменъ е човѣкъ. После се оказа, че не е така. Не е важенъ обемътъ на пѣсъка, но е важно съдържанието. Понеже човѣкъ не мисли съ всичкия си мозъкъ, той мисли само съ предната часть на мозъка, задъ челото. Човѣкъ е религиозенъ, но не е религиозенъ съ цѣлия си мозъкъ, а е религиозенъ съ горната часть на мозъка – една малка часть на мозъка. Човѣкъ е духовенъ само съ една малка часть на мозъка. Материалистъ е само съ малка часть отъ мозъка си, не съ всичкия си мозъкъ е материалистъ. (Нѣкой) казва: „Той е голѣмъ материалистъ“. То е повърхностно разбиране. Човѣкъ отчасти е материалистъ, отчасти е духовенъ, отчасти е Божественъ. Между физическиятъ свѣтъ, между духовниятъ и Божествениятъ свѣтъ има едно съотношение. Физическиятъ свѣтъ е потрѣбенъ за провѣрка на нѣщата. Когато отъ Божествения свѣтъ искатъ да провѣрятъ едно нѣщо, провѣряватъ го на земята. Всички вие сте дошли на земята, за да провѣрите, да видите какво приложение имате, доколко сте справедливи. Сега, като се върнете, една крива представа ще добиете, като кажемъ, като се върнете. Вие считате оня свѣтъ материаленъ свѣтъ. Живѣете въ една кѫща, считате, че вашата кѫща е материаленъ свѣтъ. Ходите по планинитѣ да събирате цвѣтя, изучавате ботаника. Следъ като сте събрали всичкитѣ тия цвѣтя, вие се връщате въ кѫщи, дето започвате тѣзи цвѣтя да ги сортирате. Считате, че външниятъ свѣтъ е материаленъ, а вашата кѫща (е) духовенъ свѣтъ и Божественъ свѣтъ, дето сортирате тия цвѣтя. Ще си съставите една теория за цвѣтята, върху която ще пишете. Сега се явява мѫчнотията да намѣрите връзката. Вие срѣщате едно червено цвѣте (и) питате: „Защо туй цвѣте е червено?“ Срещнете едно цвѣте бѣло (и) не знаете защо е бѣло. Друго цвѣте срещнете портокалово, друго розово, синьо, жълто. Искате да знаете защо природата ги е направила така разнообразни. Тѣ сѫ етикети. Ти си малокръвенъ. Червеното цвѣте показва пѫтя, какъ да имашъ изобилна, чиста кръвь. Ако разбирате, ако знаете пѫтя и законитѣ на червения цвѣтъ, всички ще имате едно лице отлично, розово, красиво, щѣхте да бѫдете всички жизнерадостни, а не както сте се сгушили сега. Нѣма го червениятъ цвѣтъ. Ако знаехте законитѣ на жълтия цвѣтъ, щѣхте да имате единъ отличенъ умъ, който нѣма да вижда противоречията, но всичко разрешава веднага. Сега (на) васъ ви дойде едно малко противодействие въ живота и нѣкой пѫть за нищо и никакво вие се разсърдите. Единъ мѫжъ ще се разсърди, че жена му не е турила достатъчно пиперъ въ яденето. Американецътъ ще се разсърди, че жена му е турила пиперъ. Българинътъ ще се разсърди, ако (жена му) не тури пиперъ въ яденето. Американцитѣ, понеже сѫ по-умни, не турятъ пиперъ въ яденето. Правятъ яденето безъ пиперъ и той самъ да си тури, колкото иска.

Ще ви преведа единъ малъкъ анекдотъ. Единъ отъ председателитѣ на Съединенитѣ щати повикалъ на гости двама видни водители на индийцитѣ – главатари тѣхни. Единиятъ младъ – около на 25 години, другиятъ старъ – на 60 години. И двамата ги угощава председательтъ. Американцитѣ иматъ една горчица като нашия хрѣнъ – много люта. Ако вземешъ много, ще ти потекатъ сълзитѣ. Имало сложено на масата отъ горчицата и младиятъ индиецъ взелъ, и изведнажъ потекли сълзи отъ очитѣ му. Но си мълчи, нищо не казва. Стариятъ се учудилъ и го пита, защо плаче – отъ умиление на яденето ли? „Плача, казва (му), че миналата година по това време баща ми се удави въ Горановото езеро“. Стариятъ индиецъ иска да опита горчицата и го пита: „Какво е това?“ – „Опитай го“. Понеже той искалъ да го опита, той взе(лъ) още повече отъ другия, (толкова), че започналъ да се задушава. Младиятъ го пита: „Защо се задушавашъ, защо плачешъ?“ – „Плача, казва, защото миналата година и ти не се удави съ баща си“. Често и вие отъ горчицитѣ на живота вземате. Има доста горчици, но по нѣкой пѫть ще вземешъ по-малко.

Онѣзи, които сѫ изучавали астрологията, (знаятъ, че) има една наука, която е синтетична, дава философия на живота. Мнозина казватъ, че Марсъ му влияе, Луната имала влияние върху човѣка, Венера имала влияние, Юпитеръ ималъ влияние, Сатурнъ, после Земята… И той ги търси по небето. Юпитеръ е на срѣдата на темето на човѣка. Сатурнъ е отстрани, въ горната часть на главата. Венера има два аспекта – въ задната часть (на) тила и въ горната часть на челото, въ срѣдата. Марсъ е отъ дветѣ страни на главата, надъ ушитѣ – два аспекта има и той. Юпитеръ дава дължина на главата, мозъка активность. Сатурнъ дава разширение на човѣшкия умъ, на човѣшкото съзнание. Луната дава и тя разширение на челото. Разширение дава и Марсъ.

Та казвамъ: Цѣлиятъ мозъкъ е свързанъ. Разнитѣ области на мозъка сѫ свързани съ планетитѣ. Всичкитѣ планети влияятъ на човѣшкия мозъкъ. Не само планетитѣ, но и земята, и всичкитѣ звезди влияятъ. Мозъкътъ ви е възприематель на онова, което Богъ (е) създалъ. Богъ дава, ние възприемаме и изучаваме нѣщата. Всичко онова, което възприемемъ, трѣбва да го изучимъ. Не цѣлата вселена, но ще изучимъ онова, благородното, което Юпитеръ дава. Достойнство какво е? – Да се самоуважавате. Не трѣбва да унижавате никого въ свѣта. Да не унижавате себе си и другитѣ да не унижавате. Да уважавате себе си и другитѣ да уважавате. Юпитеръ е учитель, който учи хората себе си да не унижаватъ, да не грѣшатъ. Да грѣшишъ, значи да унижавашъ себе си. Да съблазнявашъ другитѣ, значи да унижавашъ другитѣ. Не съблазнявайте себе си, не съблазнявайте и другитѣ. Това е Юнитеръ. Като дойдете до Сатурнъ, той ви учи. Въ него е страхътъ, но въ него (е) и справедливостьта. Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи. Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си. Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ. Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“. Сега пакъ нѣма да го постигнете. (Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира. Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или единъ лѣкарь. Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите. По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо? – Вие сами се лъжете. Нѣма какво да се лъжете. Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не. Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате. Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ. Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени. Онзи, който е музикаленъ, особено е построено челото (му). Има едно особено мѣсто, дето има тази музикалность. Туй значи, че нѣкои имате повече любовь, пъкъ други имате по-малко любовь къмъ музиката.

Та казвамъ: Ако вие искате да изучавате музиката, дружете съ хора, които сѫ музикални, които сѫ работили въ музиката. Тѣ ще ви дадатъ вдъхновение. Ако искате въ себе си да добиете достойнство, дружете съ хора, въ които достойнството е развито. Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь. То е предметно учение. Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически. (А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него. Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цвѣтя. Но добре разберете тази особеность. Особени екземпляри сте. Тукъ сте като въ една ботаническа градина. Всѣки е на мѣстото си. Всѣки единъ може да бѫде предметно учение. Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение. Ами, че единъ цигуларь, който свири на сцената, не е ли предметно учение? Всички сѫ концентрирали ума си, (че) не може да свири, както трѣбва. Онази публика има особено мнение.

Сега азъ ще ви представя най-лесната страна на живота. Най-лесната страна на живота е да бѫдешъ търговецъ или на жито, или на дрехи. Житото нѣма да го садишъ ти. Като купувашъ, купувай най-хубавото жито. И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока. То се изисква отъ васъ. Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме. Дойде единъ човѣкъ, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари. Имате една мисъль, като срещнешъ единъ човѣкъ – не да гледашъ на лошата страна, но на добрата страна.

Азъ имахъ единъ малъкъ примѣръ сега. Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка отъ София съ своето дете. Иска нѣкакъвъ съветъ. Води съ себе си едно малко дете. Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство. Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се. Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“. Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче. Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче. Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби. Тази упоритость въ детето не може да се смекчи безъ любовь. Казвамъ на майката: „То не мяза на васъ, мяза на бащата“. Бащата е такъвъ, каквото е детето.

Казвамъ: Човѣшката упоритость не може да се смекчи безъ Божията любовь. Не е лоша упоритостьта. То е твърдость. Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка. То е онзи стълбъ, на който всичко е построено. Всичко издържа. Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти. Трѣбва да бѫде и подвиженъ. Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта. Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете. Но има нѣща, които не сѫ принципиални. Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка. Единиятъ купува, другиятъ продава. Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта. По два лева и половина яйцето. Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“. Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара. Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ. Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара. На день имъ плащали по 100 долара. По 100 лева доларътъ – 10 000 лева на день.

Важно е не какво човѣкъ печели, но какво остава въ човѣка, то е ценно. Туй, което остава въ човѣшкия умъ, туй, което остава въ човѣшкото сърдце, и туй, което остава въ човѣшкото тѣло – то е ценното въ живота. Не мислете, че вие ще изгубите тѣлото. Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара. Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ. Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи. Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите. Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облѣчете. Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете? Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче. Това е добродетельта. Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна. Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно. Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други. Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ. И уменъ човѣкъ не може да бѫдете. Нѣма да може да се проявите. Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво. Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирятъ двамата. Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ. Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли. Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ. Втората – въ духовния свѣтъ. И третата – въ физическия свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ. Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта. Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. А рѫката представя физическия свѣтъ. Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено. (Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка?“ – Потрѣбни сѫ и дългитѣ пръсти. Тази, широката длань, и тя е потрѣбна. Знаешъ, какво зависи отъ дланьта.

Та казвамъ: Колко има да работите за въ бѫдеще. Това е една книга. Въ този животъ, каквото и да правите, Божественото ще се отрази върху вашитѣ пръсти, духовното ще се отрази върху вашата длань, физическото ще се отрази върху цѣлата ви рѫка. Туй въ редъ поколѣния се предава. Ще се предаде на вашитѣ деца. Като се преродите въ децата си, туй наследство, което тѣ иматъ, ще ви го дадатъ. Често, като правехъ моитѣ изследвания, мене са ми се оплаквали. Казва (ми): „Баща ми е несправедливъ. Имамъ единъ младъ братъ, почти всичко на него приписа“. Азъ му казвамъ: „Баща ти ще дойде да се прероди чрезъ него, затова всичко оставя на него. Той нѣма вѣра въ тебе и затова оставя всичко на него. Благодари за това, че поне нѣма да дойде да те главоболи“. Комуто е много дадено, много и се изисква. Вие изисквате Господь да ви даде голѣмо благословение. Ще имате голѣма отговорность. Сега имате отговорность. Какво ще направите сега? Вие мислите, че каквото ви е далъ Господь, никакъвъ отчетъ нѣма да иска. Ще ви даде петь таланта и, ако не спечелите още петь – ще ти даде два таланта и, ако не спечелите още два – ще ви даде единъ талантъ и, ако не спечелите още единъ – ще ви каже като на онзи, на когото господарьтъ бѣше далъ единъ талантъ и той, като не спечели нищо – зарови таланта въ земята. Ще ви взематъ и него талантъ и ще ви затворятъ, ще дойде смъртьта. Ще кажатъ: „Защо не работихте съ таланта?“ Сега азъ мисля, че вие всички, които ме слушате, вие сте отъ тѣзи, които имате по петь таланта, или по два таланта. Или сте отъ онѣзи, на които е дадено мнаси. Имаше два вида ученици. На едни бѣше дадено 10 мнаси, на други – 9. Деветь категории имаше. На други ученици е дадено таланти. Петтѣ таланта – това е човѣшкиятъ умъ. Двата таланта – това е човѣшкото сърдце. Единиятъ талантъ – това е тѣлото на човѣка, или волята на човѣка. Та онзи, който не е работилъ, показва, че неговата воля е слаба. Този човѣкъ, който ималъ единия талантъ – неговата воля била слаба. Онзи, който ималъ двата таланта, той ималъ чувства, работилъ (е). Онзи, който ималъ петь таланта, той ималъ умъ и той (е) работилъ.

Та, Христосъ привежда единъ примѣръ (за този), дето не работилъ. Съвременнитѣ хора, (съ) волята не работятъ, слабоволни сѫ. Азъ не турямъ предупреждение, (за) да кажа: Ти слаба воля имашъ. Човѣкъ има достатъчно воля, но волята трѣбва да се упражнява. Човѣшката воля не може да се усили, ако сърдцето не дава потикъ. Сърдцето е, което дава потикъ на ума да работи и сърдцето дава потикъ на волята да работи. Въ този, въ който имало само единъ талантъ, въ него се показва, че сърдцето и умътъ не дали потикъ на волята и той заровилъ таланта. Сега какво е разрешението? (Рекохъ): Вземете този талантъ и го дайте на онзи, който ималъ петь. Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, мислятъ, че е несправедливо. (Рекохъ): Онзи, който има, ще му се предаде. Този, съ петтѣ таланта, ще покаже на онзи, съ единия талантъ, какъ трѣбва да развива волята си. Той ще учи, (а) не да (го) оставимъ.

Азъ искамъ вие да се не смущавате. Човѣкъ трѣбва да развива своя умъ. Има доста богатства, (които) ума да разработва. Той трѣбва да разработва сърдцето си. Има доста богатства въ сърдцето. Той трѣбва да разработва волята си, защото на този именно дали единия талантъ. Едното означава, че този човѣкъ трѣбвало да започне съ Божествения принципъ въ свѣта. Онзи, който ималъ двата таланта, той е билъ въ много неблагоприятни условия. Който ималъ петь таланта, и той билъ въ неблагоприятни условия. Този, съ единия талантъ, билъ при благоприятни условия. И затова го сѫдятъ, че той при благоприятнитѣ условия не работилъ. Нѣма да те сѫдятъ за онова, което нѣмашъ, ще те сѫдятъ за онова, което имашъ. Онзи, който ималъ единъ талантъ, казва: „Нека работятъ другитѣ“. Не става тази работа. Хората съ единия талантъ трѣбва да работятъ най-много. Всичкитѣ хора, като дойдатъ до Божественото, всички куцатъ. Казватъ: „Оставете Божественото, то е за бѫдещето“. Други казватъ: „Оставете Божественото за най-после, като остарѣемъ, тогава ще работимъ“. И почти всичкитѣ хора отлагатъ Божественото, като остарѣятъ.

Хранете ума си само съ мисли. Хранете сърдцето си съ чувства. И хранете тѣлото си съ сила. Като станешъ сутринь, започни най-първо съ волята, съ единия талантъ започни. Да кажемъ: заемашъ високо положение, гледашъ отвисоко на хората. За да калишъ волята си, като минавашъ по пѫтя (и) виждашъ една книжка на земята, казвашъ: „Кой ли я хвърлилъ тамъ?“, и си заминавашъ. Не. За да се калишъ, наведи се, вземи тази книжка. То е калене на волята. Имашъ нѣкѫде нѣкой човѣкъ, (който) изгубилъ нѣкоя работа. Наведи се, вземи (я). Казвашъ: „Не е моя работа. Други да (я) взематъ“. Всѣкога, въ всички малки работи, калите волята си. Нѣкой пѫть искашъ да кипнешъ, да се разсърдишъ. Ще си кажешъ: „Днесъ искамъ да бѫде малко по-спокоенъ“. Освенъ, че не се гнѣвишъ, но се радвай, че е имало единъ случай да се разгнѣвишъ. Да допуснемъ, вървите двама души, единия простъ, а другия ученъ. Сблъскате се. Казвате: „Не виждашъ ли, какъвъ си невежа?“ Ти кажи: „Извинете, господине, че ви блъснахъ, (но) много бѣхъ замислѣнъ“. Пъкъ вие се разгнѣвите и вдигнете юмрукъ. То е упражнение на волята. Ти губишъ волята си. Ти чакашъ той да иска извинение отъ тебе. Винаги умниятъ човѣкъ е, който разрешава въпроситѣ. Не оставяйте глупавитѣ да разрешаватъ въпроситѣ. Единъ въпросъ, който можешъ да го разрешишъ, разреши го. Какво ви коствува да кажете: „Извинете ме, малко ще размърдате въздуха“. Вие ще нахокате човѣка, (и) като се върнете въ кѫщи, ще кажете: „Представете си това говедо, блъсна (се)“. Въ какво седи сегашната култура? Сега, като представямъ тия работи, вие казвате: „Прекали го Учительтъ“. Че го прекалихъ, прекалихъ го. Можехъ да го кажа съвсемъ въ друга форма. Може ли да знаете, кои сѫ подбудителнитѣ причини, че азъ съмъ го представилъ така? Ще ви наведа на мисъльта: На едно дете майка му казва „гъшъ“, но то не се е пазило. Тя му казва „гъшъ“, то пакъ си туря рѫката на свѣщьта. Майката нека остави детето да си тури рѫката на свѣщьта, че като се опари, майката да му каже „гъшъ“. Сега, азъ турямъ свѣщьта наблизо, да се опарите хубаво, че докато не се опари човѣкъ, не може да разбере. Както ние постѫпваме на земята, така ще постѫпятъ надъ насъ въ свѣта. Хората сѫ на степени. На земята има много учени хора, много силни хора. Щомъ ни видятъ, веднага (ни) оценяватъ. Не се изисква много. Азъ съмъ виждалъ деца, като дойдатъ, като те погледнатъ отъ главата (и надолу), изведнажъ взематъ една поза. Детето не обича да го похвалишъ, да го погалишъ.

(Та) това дете излѣзе навънъ. (Рекохъ): Оставете го свободно, нека си излѣзе това дете навънъ, нека да е свободно. То не иска много да го погаля, нито да го похвана. Веднажъ едно дете влиза въ кѫщи, ходи, ходи, дойде при мене и ми каже: „Отъ кѫде си, бе? Ами ти, такива деца като мене имашъ ли?“ Казвамъ: „Нѣмамъ деца, за пръвъ пѫть виждамъ дете като тебе“. – „Тъй ли?“

Ако имашъ една хубава и красива мисъль, това е едно дете. Единъ художникъ, който рисува една хубава картина, единъ музикантъ, който може да изсвири нѣщо хубаво – то е хубавото въ свѣта. Онази мисъль, която всѣкога може да ни помогне при всичкитѣ условия – тя е важна. И въ здравословно отношение е потрѣбно вие да не се дразните. Като се сърдишъ е хубаво. Марсъ е. Да се разсърдишъ – не е лошо. Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я. Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ. Като е широка главата, ще свършишъ. Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие. Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си. Човѣкъ трѣбва да цени достойнството, което Богъ му е далъ. Нѣма да бѫдешъ парцалъ. Навсѣкѫде, кѫдето ходишъ, имашъ една опора.

Та казвамъ: Научете се да благодарите на Бога. Като станешъ сутринь, благодари на Бога за добрия умъ, който ти е далъ; благодари за доброто сърдце, което Богъ ти е далъ; благодари и за доброто тѣло, което Богъ ти е далъ. Всичко е добро. Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме. Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва. Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ. Скръбьта не се лѣкува безъ топлина. Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате. Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила. Топлината е потрѣбна да се лѣкуватъ скърбитѣ. Топлината е потрѣбна да цъвтятъ цвѣтята. Силата е потрѣбна, за да се прояви човѣшката воля.

Значи, когато обичаме нѣкого, може да ядемъ съ него. Когато обичаме нѣкого, може да слушаме, когато той свири. Когато обичаме нѣкого, може да го слушаме да ни чете нѣщо. Казвамъ: Ако имаме любовьта – ние сме свободни, ако обичаме Бога – тогава ще изучаваме свѣта, пъкъ безъ любовь свѣтътъ не може да се изучава.

Отче нашъ.

ХХ година
4. Лекция на Общия Окултенъ класъ
16 октомврий 1940 год., Срѣда, 5ч.с.
Изгрѣвъ.


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3540 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 14 октомври 2012 - 20:31

От книгата, "Всеки ден по една добра мисъл". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ



Добрата молитва. Мисли, право мисли. Пишете върху една тема, върху която никой не е писал.

Има неща, които не трябва да се обясняват. Безпредметно е да обясняваш какво нещо е зрението. Защото след като го обясниш, няма да виждаш по-добре. (Някой) казва: да ми се обясни. – Какво ще ти се обясни? Туй, което виждаш, то е зрението. Както и да ти се обяснява – няма да го виждаш по-добре. Та по някой път вие се смущавате от някои работи, искате да ви се обяснят. И да ви се обяснят – толкова ще разберете. Да ви се обяснят материалите на зрението – то е друг въпрос. Но не искайте самото зрение да ви се обясни. Някой от вас казва: „Я ми кажи, какво нещо е човешката мисъл?“ – Няма какво да ти се обяснява. Ти като ме запитваш – то е. (Той) казва: „Я ми кажи какво нещо е яденето?“ – И да ти го обяснявам нима ще ядеш по-добре? И без да ти го обяснявам ще ядеш сладко. Питат ме: „Какво нещо е религията?“ Няма защо да ви обяснявам. (Някой) казва: „Обясни ми, какво е любовта?“ – Тя е понятна. Тя е най-понятното нещо. И да ви го обяснявам няма да обичате повече, отколкото вие обичате. Кое трябва да се обясни сега? – Това, което не знаеш, трябва да се обяснява. Контрастите идат. От кое трябва да даваш – от което имаш или от което нямаш? От кое трябва да даваш – от това, което сега имаш или от онова, което за в бъдеще ще дойде?

Сега мнозина от вас искат да станат добри, че тогава да идат в света да работят. Искате да станете по-учени. Разбира се, това е някаква идея във вас. Право е. Но на всяка идея има едно място, на което човек може да се заблуждава. Не изменяйте плана, който сте приели отгоре. Не изменяйте онзи план, който, като сте слезли от невидимия свят, са ви дали и вие сте го подписали, че ще го изпълните. Казали са ви: „Може ли това да изпълните?“ Вие сте подписали, че всичко това ще го изпълните. Щом като дойдете на земята, казвате: „То е мъчно“, коригирате го, турите го в сандъка и си направите един свой грандиозен план и започвате да го реализирате. Всинца, които ме слушате сте от тези, които имате нови планове, ваши планове, които искате да ги реализирате. Всички спорове стават за плановете. Всички тия планове се цитират. Върнете се към плана, който сте подписали отгоре. Казвате: „Служене на Бога или да обичаме Бога?“ То са две думи. Обичай Бога. Обичай ближния си. Люби Бога. Люби ближния си. Питате ме: „Как да Го любим?“ Вие ме питате: „Как трябва да ядем?“ Колко лекции (е) дала майката на детето си, как да яде? Майката натисне главата на детето към гърдата си и то вече знае. После натисне другата страна и то вече знае законите на физиката как да изтегля млякото, да дои майка си. Първата наука, която са научили децата, е да смучат. Първото смукало в света, което се е родило, това е детето. Първата помпа за изтегляне (на) млякото е детето. Сега това е научно.

Има научни работи. Казват: първоначалната субстанция или есенция на нещата, ония велики принципи. Есенциално, субстанционално – какво означават? Есенция – значи първото вещество, от което е създаден светът. Есенцията значи ядката на нещата, най-финото. Субстанцията е веществото, което изпълва цялото пространство. Така обясняват философите. Есенцията е нещо като ядка, нещо още по-фино. По какво се отличават? Ако вземете на български „субстанция“ и „есенция“ – по това се различават. С и Е – това е геометрически представено. Субстанция значи едно вещество, което постоянно се мени като месечината, но не може да изчезне. Вечно промяна става в него. Есенцията е едно вещество, което обича да се разширява.

Едно малко дете във Варненско си играло на боб. Играло си с чер боб. Дошло му на ум да си тури в ухото от боба. Туря го, влиза бобът в ухото. След като влиза бобът в ухото на детето, то започва да реве. Защо? – За да ви го дам за пример. Заради мене го направило. Този боб в ухото се овлажнява и започва да се надува. Като влиза, (той) казва: „Хубаво, топличко, влажничко.“ Започва да се надува, да расте. 2, 3, 4, 5, 6 вечери реве детето, кряка. Чудят се какво да го правят. Хирурзи тогава нямало. Иде тогава един старец, намира една дълга, тънка игла, направи я като кука, хваща боба с куката и полека-лека го изважда из ухото.

Та ви казвам: и вие всинца имате по един боб. Турили сте го някъде, пък този боб мирен не седи, той е анархист. Като влезе, като намери влага, топлина, светлина, иска да расте. Сега по някой път и вие искате да бъдете добри. Под думата „добри“ разбирам да имате едно организиране. Доброто седи в организирането на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. Тази велика сила в света, която организира хубавото в човека – то е доброто. А пък онова, което доставя материала, доставчикът на материала, с който трябва да се организира света – то е зло. Злото е един доставчик. Доставя злото, но и скъпо взема. Какъвто материал искаш – ще достави, но много трябва да платиш. Та казвам: злото е доставчик, който взема 3-4 пъти повече, отколкото материалът струва. Като вземеш веднъж от този материал, втори път не помисляш да вземеш.

Сега да оставим тия работи, те са общи, нищо няма да ви ползуват. Питате дали сте добри? Че сте добри – добри сте, защото ако не бяхте добри, не щяхте да бъдете на земята. А пък че сте лоши – лоши сте, защото, ако не бяхте лоши, не щяхте да имате тази форма. Тъй щото, че сте на земята показва, че сте добри: формата, която имате показва, че сте лоши. Вие ще кажете: „Как?“ – Л-то, лошият човек, от Бога е излязъл. Кой от вас ще отрече, че не е излязъл от Бога? Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто ето каква е: тя е разликата в буквите Л и Д. Лошото ще го намерите в българската буква Л, доброто – в българската буква Д. В какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнеш нагоре, става чаша. Като обърнеш чашата, всичко се изсипва навън. Туй добро умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вътре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща от себе си. Сега нали вие в злото сте много щедри. За пример: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме наръга.“ Че той ти (е) дал свободно разни трептения от въздуха, после те направи по-активен. Никога не си бил влажен, никога не си плакал. Идеш вкъщи – плачеш. Никога сърцето не те е боляло. Заболи те сърцето. Някой път и стомахът те заболи. Какво лошо има, какво лошо има? Казвам: щом те заболи, този човек ти е намазал стомаха с фино масло – какво има? Пък (и) е облякъл сърцето ти с една много тънка блуза. Казвате: „Болка имам.“ Не е болка, (а) с масло те е намазал. Ти ще усетиш обонянието на това масло – то не ти харесва. Построиш една къща – хареса ти, друга не ти хареса. Защо едната къща харесваш, другата не харесваш? – Различни са съображенията. Влизаш в единия апартамент – хубав, по-евтин, веднага го хванеш. Другият е хубав, но скъп – не го харесваш. Ще кажеш, че е скъп и че не може да го наемеш. Този е по-удобен, понеже е по-евтин. Влизаш в един апартамент – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизаш в друг – няма вода, няма удобства. Вие ще изберете този апартамент, който има вода. Влизаш в един апартамент – има хубаво осветление. Влизаш в друг – няма осветление. Харесваш който има осветление. Значи, за да харесвате един апартамент, (той) има известни качества.

Та казвам: туй, което събира у човека – то е доброто. Като ви дойде една добра мисъл, вие не я приемате. Като ви дойде някоя хубава мисъл, вие не знаете как да я възприемете. Сънуваш един много хубав сън с декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно в ума. Събудиш се, всичко помниш. Не го запишеш, мислиш на сутринта като станеш, ще го запишеш. Като станеш сутринта, помен няма от съня, всичко си забравил. Искаш да си спомниш как хубаво бяха наредени думите но всичко си забравил. Като се събудиш, на момента запиши всичко. Вие срещате някой човек и го харесвате, че е добър. Но в какво седи доброто на човека? Когато срещнеш един добър човек, през деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнеш, всичко ти върви. Той е добър човек. Той е отворил път него ден и ти си радостен и весел, защото си срещнал добрия човек. Срещнеш някой човек, когото не харесваш, него ден не ти върви. Казвате: кой е лошият и кой е добрият човек? Всеки човек, който като го срещнеш и ти оправя пътя, е добър човек. Всеки човек, когото срещнеш и ти обърква пътя, той е лош човек. Аз определям конкретно да се запознаете. Че тогава какво трябва да правите? Лошите хора в света имат особени тарифи, по които пътуват. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза от трена, да го не срещнеш. Ще изучавате и тарифите на добрите хора, и те имат тарифи. Когато те слязат, тях да ги срещате. Ето колко лесна работата става да си оправим живота. Вие не сте изучавали тарифите на добрите хора, не ви върви работата. Срещаш тези, които не трябва да срещаш.

Разправят в миналото имало един философ, който се родил сляп. Той изучил философията за слънцето, всичко знаел за слънцето. Но какво нещо е светлината на слънцето не знаел. Има много хора, които имат очи. Но денем, когато слънцето грее, те спят. Когато слънцето залезе, те стават. Цяла нощ ходят и като нощните птици ходят. Казвам: толкоз сме наблюдавали, търсим слънцето, не сме го видели още. Когато слънцето изгрява – те спят. Когато слънцето залязва – те се събуждат. Онези от вас, които някой път ме питат: „има ли Господ или няма?“, аз изведнъж си казвам: този е от тези, които денем спят. Този, който казва, че има Господ, (за него) казвам: този се е придобил. Няма какво да се доказва дали Господ съществува. Да питаш: „съществува ли Господ или не?“, то е все едно да питаш: „аз живея или не?“ Дали туй, което съзнавам, съм аз или някой друг? Един странен американски философ имало. И той се оплел, (защото) той имал жена и се оплел – не знаел жена му ли е той, или той е жена му. Объркал се философът. В какво се объркал той?


Публикувано изображение

Женският принцип – това е един огънат принцип. В даденият случай злото е мъжки принцип, а доброто – женски принцип. Доброто събира, то е вдлъбнато, а мъжкият принцип е изпъкнал. Но мъжът само на физическото поле е мъж, в духовния свят е жена. Тогава какво ще правиш? В духовния свят мъжът е жена и жената (е) мъж. Мъжът на физическото поле на духовното става жена и жената става мъж. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мъжа си – той е с друг характер, (с) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава. Вие казвате: „Мъжът като че станал нова жена. И жената като че станала нов мъж.“ Седят двамата и мълчат. Като дойдат на физическото поле – пак се знаят. Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира. Мъж е това, което дава. Значи мъжът, който на земята е давал, казва: „Аз все давах, сега ти ще даваш.“ Като иде в оня свят, той обърнал изпъкналата част и казва: „Сега аз търся един, който да ми дава. На оня свят давах, сега ще вземам.“ Тъй щото това е правото. Жена е туй, което събира. Мъж е туй, което дава. Казвате: „Като идем в оня свят, какво ще правим?“ – Ако в този свят си давал, в онзи свят ще вземаш. Ако в този свят си вземал, в оня свят ще даваш. Сега туй не го знаете. Някои мислите, че тук ще бъдете мъже и в оня свят ще бъдете мъже. Това сега ще го опитате.

То е факт. Не искам вие да вярвате. Ще го опитате. Смяна на принципите ще стане. Неизменно същество в света е само Бог. Всички други същества вземат всевъзможни форми. За пример: вие може да се възмущавате от формата на една пеперуда. Но някой път има ангели, които идат във формата на пеперуда и ходят между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелът се качи и ходи от цвят на цвят, разхожда се. Ти си имаш една идея за пеперудата, че била глупава. Но вие имате един аероплан – аеропланът не е разумен, но онзи, който е в аероплана, той е разумен, той мисли. Значи, една пеперуда е едно аеропланче. Ангелът се качи на аеропланчето и дойде при тебе. Ти казваш: тази глупавата пеперуда. – (Но) има разумно в пеперудата. Като погледнеш очите на пеперудата – доста играят, върти си очите като някоя млада мома. После, много умна е. Че дългият хобот какво показва? – Един нос много разбира. Ако не бъде толкова умна как ще й дадат такава царска дреха? Една пеперуда носи царска дреха.


Публикувано изображение

Сега се намирате в едно положение, понеже сте влезли в гъстата материя. Трябва да работите. Има известни неудобства, но то е едно временно състояние. В тази материя вие трябва да извадите някакъв материал. Вие страдате – този материал трябва да се извади. Радвайте се, този материал може да ви е научен. Всевъзможни материали има, (така), че след заминаването си някои материали ще ги оставите тук, някои ще ги занесете в оня свят. По-фините материали ще обработите. Казвам: сега какво трябва да се обработва? Най-първо какво разбирате човек да бъде справедлив? Справедливостта вече спада към Божествения свят. Справедливостта се намира на горната част на главата. Справедливостта, то е съзнанието, че на всеки човек ще му отдадеш правото, което ти искаш да имаш за себе си. Правото, което ти имаш за себе си, туй право ще го дадеш и на другите. Дишаш въздуха – оставяш човека и той да диша свободно, както ти. Ти имаш светлина – ще оставиш този човек да възприеме светлината както той разбира, не както ти разбираш. Няма да заставаш пред неговите очи да му затуляш слънцето. Ще се отдалечиш вляво или вдясно и той да възприеме светлината. Не мислете, че той няма разбиране. Всичките души, които са дошли на земята, имат разбиране. Вие мислите, че някой човек е по-невежа, друг, (че е) по-учен. Че има по-учени хора, има. В какво седи силата? Един кон, който носи 100 килограма и един кон, който носи 50 килограма – в какво седи разликата? Единият кон носи 50 килограма жито, другият кон носи 100 килограма пясък. Онзи е по-силен, другият е по-слаб. Но в слабия кон има повече съдържание, а в силния кон има по-малко съдържание. Съвременните хора, които разглеждат учеността на хората, се спират на външните неща. Най-първо теглиха пясъка. Който пясък повече тежи, по-умен е човек. После се оказа, че не е така. Не е важен обемът на пясъка, но е важно съдържанието. Понеже човек не мисли с всичкия си мозък, той мисли само с предната част на мозъка, зад челото. Човек е религиозен, но не е религиозен с целия си мозък, а е религиозен с горната част на мозъка – една малка част на мозъка. Човек е духовен само с една малка част на мозъка. Материалист е само с малка част от мозъка си, не с всичкия си мозък е материалист. Някой казва: „Той е голям

материалист.“ То е повърхностно разбиране. Човек отчасти е материалист, отчасти е духовен, отчасти е Божествен. Между физическия свят, между духовния и Божественият свя има едно съотношение. Физическият свят е потребен за проверка на нещата. Когато от Божествения свят искат да проверят едно нещо, проверяват го на земята. Всички вие сте дошли на земята за да проверите, да видите какво приложение имате, доколко сте справедливи. Сега като се върнете, една крива представа ще добиете, като кажем „като се върнете“. Вие считате оня свят материален свят. Живеете в една къща, считате, че вашата къща е материален свят. Ходите по планините да събирате цветя, изучавате ботаника. След като сте събрали всичките тия цветя, вие се връщате вкъщи, дето започвате тези цветя да ги сортирате. Считате, че външният свят е материален, а вашата къща (е) духовен свят и Божествен свят, дето сортирате тия цветя. Ще си съставите една теория за цветята, върху която ще пишете. Сега се явява мъчнотията да намерите връзката. Вие срещате едно червено цвете (и) питате: защо туй цвете е червено? Срещнете едно цвете бяло (и) не знаете защо е бяло. Друго цвете срещнете портокалово, друго розово, синьо, жълто. Искате да знаете защо природата ги е направила така разнообразни. Те са етикети. Ти си малокръвен. Червеното цвете показва пътя как да имаш изобилна, чиста кръв. Ако разбирате, ако знаете пътя и законите на червения цвят, всички ще имате едно лице отлично, розово, красиво, щяхте да бъдете всички жизнерадостни, а не както сте се сгушили сега. Няма го червеният цвят. Ако знаехте законите на жълтия цвят, щяхте да имате един отличен ум, който няма да вижда противоречията, но всичко разрешава веднага. Сега (на) вас ви дойде едно малко противодействие в живота и някой път за нищо и никакво вие се разсърдите. Един мъж ще се разсърди, че жена му не е турила достатъчно пипер в яденето. Американецът ще се разсърди, че жена му е турила пипер. Българинът ще се разсърди, ако (жена му) не тури пипер в яденето. Американците, понеже са по-умни, не турят пипер в яденето. Правят яденето без пипер и той сам да си тури, колкото иска.

Ще ви преведа един малък анекдот. Един от председателите на Съединените щати повикал на гости двама видни водители на индианците – главатари техни. Единият млад – около на 25 години, другият стар – на 60 години. И двамата ги угощава председателят. Американците имат една горчица като нашия хрян – много люта. Ако вземеш много, ще ти потекат сълзите. Имало сложено на масата от горчицата и младият индиец взел и изведнъж потекли сълзи от очите му. Но си мълчи, нищо не казва. Старият се учудил и го пита, защо плаче – от умиление на яденето ли? „Плача, казва (му), че миналата година по това време баща ми се удави в Горановото езеро.“ Старият индиец иска да опита горчицата и го пита: „Какво е това?“ – „Опитай го.“ Понеже той искал да го опита, той взе(л) още повече от другия, (толкова), че започнал да се задушава. Младият го пита: „Защо се задушаваш, защо плачеш?“ – „Плача, казва, защото миналата година и ти не се удави с баща си.“ Често и вие от горчиците на живота вземате. Има доста горчици, но по някой път ще вземеш по-малко.

Онези, които са изучавали астрологията (знаят, че) има една наука, която е синтетична, дава философия на живота. Мнозина казват, че Марс му влияе, Луната имала влияние върху човека, Венера имала влияние, Юпитер имал влияние, Сатурн, после Земята... И той ги търси по небето. Юпитер е на средата на темето на човека. Сатурн е отстрани, в горната част на главата. Венера има два аспекта – в задната част (на) тила и в горната част на челото, в средата. Марс е от двете страни на главата, над ушите – два аспекта има и той. Юпитер дава дължина на главата, мозъкът – активност. Сатурн дава разширение на човешкия ум, на човешкото съзнание. Луната дава и тя разширение на челото. Разширение дава и Марс.

Та казвам: целият мозък е свързан. Разните области на мозъка са свързани с планетите. Всичките планети влияят на човешкия мозък. Не само планетите но и земята, и всичките звезди влияят. Мозъкът ви е възприемател на онова, което Бог (е) създал. Бог дава, ние възприемаме и изучаваме нещата. Всичко онова, което възприемем, трябва да го изучим. Не цялата вселена, но ще изучим онова, благородното, което Юпитер дава. Достойнство какво е? – Да се самоуважавате. Не трябва да унижавате никого в света. Да не унижавате себе си и другите да не унижавате. Да уважавате себе си и другите да уважавате. Юпитер е учител, който учи хората себе си да не унижават, да не грешат. Да грешиш, значи да унижаваш себе си. Да съблазняваш другите, значи да унижаваш другите. Не съблазнявайте себе си, не съблазнявайте и другите. Това е Юпитер. Като дойдете до Сатурн, той ви учи. В него е страхът, но в него (е) и справедливостта. Без Сатурн няма да бъдете справедливи. Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си. Едно време бях един от големите богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрешка, изгубих си първото положение, останах си само с венеца на боговете. Но онова, което аз желаех, не можах да го постигна.“ Сега пак няма да го постигнете. (Ако) ти си един търговец, ако не слушаш Сатурн, ако само два пъти излъжеш своите съдружници или вашите клиенти, те ще се отчаят и предприятието ще фалира. Един учен човек, ако не е внимателен в своите научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или един лекар. Който и да е от вас, ако нямате мисъл, която да съответствува на Божествената справедливост, вие сами започвате да губите. По някой път вие изгубвате вяра в себе си. Защо? – Вие сами се лъжете. Няма какво да се лъжете. Най-първо трябва да вярвате, че Бог всичко ви е дал на вас и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че някой философ ще ви даде нещо. Не. Този философ може само да ви покаже пътя, по който да се развивате. Някой човек е способен да изучава езиците, не всички хора са еднакво способни за езиците. Когато човек е способен да изучава езици, очите са особено построени. Онзи, който е музикален, особено е построено челото (му). Има едно особено място, дето има тази музикалност. Туй значи, че някои имате повече любов, пък други имате по-малко любов към музиката.

Та казвам: ако вие искате да изучавате музиката дружете с хора, които са музикални, които са работили в музиката. Те ще ви дадат вдъхновение. Ако искате в себе си да добиете достойнство, дружете с хора, в които достойнството е развито. Ако искате да развиете религиозното чувство, любов към Бога, дружете с хора, които са развили тази любов. То е предметно учение. Любовта трябва да я виждаш не само теоретически. (А) като един ботаник – ти, едно цвете, един карамфил, ти трябва да го видиш, за да имаш една представа за него. Казвам: дружете с хора, които имат тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цветя. Но добре разберете тази особеност. Особени екземпляри сте. Тук сте като в една ботаническа градина. Всеки е на мястото си. Всеки един може да бъде предметно учение. Някой от вас не иска да бъде предметно учение. Ами че един цигулар, който свири на сцената, не е ли предметно учение? Всички са концентрирали ума си, (че) не може да свири както трябва. Онази публика има особено мнение.

Сега аз ще ви представя най-лесната страна на живота. Най-лесната страна на живота е да бъдеш търговец или на жито, или на дрехи. Житото няма да го садиш ти. Като купуваш, купувай най-хубавото жито. И дрехи като купуваш, купувай най-хубавите дрехи, че да продаваш най-хубавата стока. То се изисква от вас. Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме. Дойде един човек, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари. Имате една мисъл, като срещнеш един човек – не да гледаш на лошата страна, но на добрата страна.

Аз имах един малък пример сега. Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка от София със своето дете. Иска някакъв съвет. Води със себе си едно малко дете. Влиза майката и виждам, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влезе, в мене изпъкна едно чувство. Виждам, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждам своенравно, понеже изпратих тихо своята мисъл, туй дете влезе и те ми го препоръчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влезе, веднага в детето се събуди страхът при твърдостта (мисълта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излезе навън, тегли се. Казвам: „Пуснете го да излезе.“ След като излезе навън мисли, че и майка му ще излезе, (и) то почна да плаче. Те казват, че никога не плачело, а то отвън плаче. Обича майка си и го (е) страх да не я изгуби. Тази упоритост в детето не може да се смекчи без любов. Казвам на майката: „То не мяза на вас, мяза на бащата.“ Бащата е такъв, каквото е детето.

Казвам: човешката упоритост не може да се смекчи без Божията любов. Не е лоша упоритостта. То е твърдост. Твърдостта е едно Божествено чувство в човека. То е онзи стълб, на който всичко е построено. Всичко издържа. Този стълб може да е толкоз твърд, че да не се мести. Трябва да бъде и подвижен. Съобразителен човек трябва да има в твърдостта. Ако някои неща са принципни, работете. Но има неща, които не са принципиални. Купете нещо и (ще видите, че) някой път хората за пет пари работа развалят пазарлъка. Единият купува, другият продава. Сега наскоро ми продадоха яйца – пет лева чифта. По два лева и половина яйцето. Казвам: много скъпо, бяха по един лев. В Америка, в Клондайк, (при) онази златна мина, за която се беше зародила цяла мания в Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работниците им плащали на ден по 70, 80, 100 долара. Но яденето (било) толкоз скъпо, че парите за яденето не стигат. Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара. На ден им плащали по 100 долара. По 100 лева доларът -10 000 лева на ден.

Важно е не какво човек печели, но какво остава в човека, то е ценно. Туй, което остава в човешкия ум, туй, което остава в човешкото сърце, и туй, което остава в човешкото тяло – то е ценното в живота. Не мислете, че вие ще изгубите тялото. Има известна част от вашето тяло, която не е важна, но има една част, която е важна. Като влезете в Божествения свят, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили в куфара. Когато заминавате за духовния свят, съблечете се, разопаковайте се от материалния свят. Във вашите куфари туряте хубави дрехи. Като идете в Божествения свят, ще се облечете с вашите добродетели и в духовните си дрехи ще се представите. Нали военните, когато отиват на парад, се обличат с парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облечете. Ами ако нямате парадна форма, с какво ще се облечете? Когато казваме, че човек трябва да бъде добър, разбираме да има парадна форма, в която трябва да се облече. Това е добродетелта. Дрехата, в която човек е облечен, е важна. Ако имате един мозък, който е направен от най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бъде ценно. Но ако мозъкът ви не е построен от тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бъдат други. Вие не може да бъдете добър човек. И умен човек не може да бъдете. Няма да може да се проявите. Нали един пианист, на който пръстите са тънки, може да свири хубаво. Друг, който има дебели и къси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирят двамата. Но винаги онзи, с тънките и дълги пръсти, ще свири по-хубаво от онзи, с дебелите и къси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви са ви пръстите. Но пръстите на ръката на човека показват как е умствения (му) живот, (което) математически може да се определи. Първата фаланга на пръстите показва в Божествения свят. Втората – в духовния свят. И третата – във физическия свят. Дланта показва духовния свят. Цялата ръка показва физическия свят. Цялата ръка показва трите свята. Пръстите показват Божествения свят. Дланта показва духовния свят. А ръката представя физическия свят. Има съотношение физическият свят как е свързан с тялото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено. (Някой) казва: „Защо ми е дълга ръка?“ – Потребни са и дългите пръсти. Тази, широката длан, и тя е потребна. Знаеш какво зависи от дланта.

Та казвам: колко има да работите за в бъдеще. Това е една книга. В този живот, каквото и да правите, Божественото ще се отрази върху вашите пръсти, духовното ще се отрази върху вашата длан, физическото ще се отрази върху цялата ви ръка. Туй в ред поколения се предава. Ще се предаде на вашите деца. Като се преродите в децата си туй наследство, което те имат, ще ви го дадат. Често, като правех моите изследвания, мене са ми се оплаквали. Казва (ми): „Баща ми е несправедлив. Имам един млад брат, почти всичко на него приписа.“ Аз му казвам: „Баща ти ще дойде да се прероди чрез него, затова всичко оставя на него. Той няма вяра в тебе и затова оставя всичко на него. Благодари за това, че поне няма да дойде да те главоболи.“ Комуто е много дадено, много и се изисква. Вие изисквате Господ да ви даде голямо благословение. Ще имате голяма отговорност. Сега имате отговорност. Какво ще направите сега? Вие мислите, че каквото ви е дал Господ, никакъв отчет няма да иска. Ще ви даде пет таланта и, ако не спечелите още пет – ще ти даде два таланта и, ако не спечелите още два – ще ви даде един талант и, ако не спечелите още един – ще ви каже като на онзи, на когото господарят беше дал един талант и той, като не спечели нищо – зарови таланта в земята. Ще ви вземат и него талант и ще ви затворят, ще дойде смъртта. Ще кажат: „Защо не работихте с таланта?“ Сега аз мисля, че вие всички, които ме слушате, вие сте от тези, които имате по пет таланта, или по два таланта. Или сте от онези, на които е дадено мнаси*. Имаше два вида ученици. На едни беше дадено 10 мнаси, на други – 9. Девет категории имаше. На други ученици е дадено таланти. Петте таланта – това е човешкият ум. Двата таланта – това е човешкото сърце. Единият талант – това е тялото на човека, или волята на човека. Та онзи, който не е работил, показва, че неговата воля е слаба. Този човек, който имал единия талант – неговата воля била слаба. Онзи, който имал двата таланта, той имал чувства, работил (е). Онзи, който имал пет таланта, той имал ум и той (е) работил.

Та, Христос привежда един пример (за този), дето не работил. Съвременните хора (с) волята не работят, слабоволни са. Аз не турям предупреждение, (за) да кажа: ти слаба воля имаш. Човек има достатъчно воля, но волята трябва да се упражнява. Човешката воля може да се усили, ако сърцето не дава подтик. Сърцето е, което дава подтик на ума да работи и сърцето дава подтик на волята да работи. В този, в който имало само един талант, в него се показва, че сърцето и умът не дали подтик на волята и той заровил таланта. Сега какво е разрешението? (Рекох): Вземете този талант и го дайте на онзи, който имал пет. Онези, които не разбират законите, мислят, че е несправедливо. (Рекох): Онзи, който има, ще му се предаде. Този, с петте таланта, ще покаже на онзи, с единия талант как трябва да развива волята си. Той ще учи, (а) не да (го) оставим.

Аз искам вие да се не смущавате. Човек трябва да развива своя ум. Има доста богатства, (които) умът да разработва. Той трябва да разработва сърцето си. Има доста богатства в сърцето. Той трябва да разработва волята си, защото на този именно дали единия талант. Едното означава, че този човек трябвало да започне с Божествения принцип в света. Онзи, който имал двата таланта, той е бил в много неблагоприятни условия. Който имал пет таланта, и той бил в неблагоприятни условия. Този, с единия талант, бил при благоприятни условия. И затова го съдят, че той при благоприятните условия не работил. Няма да те съдят за онова, което нямаш, ще те съдят за онова, което имаш. Онзи, който имал един талант, казва: „Нека работят другите.“ Не става тази работа. Хората с единия талант трябва да работят най-много. Всичките хора, като дойдат до Божественото, всички куцат. Казват: „Оставете Божественото, то е за бъдещето.“ Други казват: „Оставете Божественото за най-после, като остареем, тогава ще работим.“ И почти всичките хора отлагат Божественото като остареят.

Хранете ума си само с мисли. Хранете сърцето си с чувства. И хранете тялото си със сила. Като станеш сутрин започни най-първо с волята, с единия талант започни. Да кажем: заемаш високо положение, гледаш отвисоко на хората. За да калиш волята си, като минаваш по пътя (и) виждаш една книжка на земята, казваш: „Кой ли я хвърлил там?“, и си заминаваш. Не. За да се калиш, наведи се, вземи тази книжка. То е каляване на волята. Имаш някъде някой човек, който изгубил някоя работа. Наведи се, вземи (я). Казваш: „Не е моя работа. Други да (я) вземат.“ Всякога, във всички малки работи, калявайте волята си. Някой път искаш да кипнеш, да се разсърдиш. Ще си кажеш: „Днес искам да бъде малко по-спокоен.“ Освен че не се гневиш, но се радвай, че е имало един случай да се разгневиш. Да допуснем, вървите двама души, единия прост, а другия учен. Сблъскате се. Казвате: „Не виждаш ли, какъв си невежа?“ Ти кажи: „Извинете, господине, че ви блъснах, (но) много бях замислен.“ Пък вие се разгневите и вдигнете юмрук. То е упражнение на волята. Ти губиш волята си. Ти чакаш той да иска извинение от тебе. Винаги умният човек е, който разрешава въпросите. Не оставяйте глупавите да разрешават въпросите. Един въпрос, който можеш да го разрешиш, разреши го. Какво ви коства да кажете: извинете ме. Малко ще размърдате въздуха. Вие ще нахокате човека, (и) като се върнете вкъщи, ще кажете: „Представете си това говедо, блъсна (се).“ В какво седи сегашната култура? Сега, като представям тия работи, вие казвате: прекали го Учителя. Че го прекалих, прекалих го. Можех да го кажа съвсем в друга форма. Може ли да знаете кои са подбудителните причини, че аз съм го представил така? Ще ви наведа на мисълта: на едно дете майка му казва „гъш“, но то не се е пазило. Тя му казва „гъш“, то пак си туря ръката на свещта. Майката нека остави детето да си тури ръката на свещта, че като се опари, майката да му каже „гъш“. Сега аз турям свещта наблизо, да се опарите хубаво, че докато не се опари човек, не може да разбере. Както ние постъпваме на земята, така ще постъпят над нас в света. Хората са на степени. На земята има много учени хора, много силни хора. Щом ни видят, веднага (ни) оценяват. Не се изисква много. Аз съм виждал деца като дойдат, като те погледнат от главата (и надолу), изведнъж вземат една поза. Детето не обича да го похвалиш, да го погалиш. (Та) това дете излезе навън. (Рекох): оставете го свободно, нека си излезе това дете навън, нека да е свободно. То не иска много да го погаля, нито да го похвана. Веднаж едно дете влиза вкъщи, ходи, ходи, дойде при мене и ми каже: „Откъде си, бе? Ами ти такива деца като мене имаш ли?" Казвам: „Нямам деца, за пръв път виждам дете като тебе.“ – „Тъй ли?“

Ако имаш една хубава и красива мисъл, това е едно дете. Един художник, който рисува една хубава картина, един музикант, който може да изсвири нещо хубаво – то е хубавото в света. Онази мисъл, която всякога може да ни помогне при всичките условия -тя е важна. И в здравословно отношение е потребно вие да не се дразните. Като се сърдиш е хубаво. Марс е. Да се разсърдиш – не е лошо. Събраната енергия не я изпращай навън, но акумулирай я. Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тясна, ще бъдеш предприемчив, но много работа няма да свършиш. Като е широка главата, ще свършиш. Ако не се подчинявате на Сатурн, справедливостта във вас няма да се развие. Ако не се подчинявате на Юпитер, ако не слушате лекциите му, (а) той дава дължина на главата – няма да имате туй достойнство в себе си. Човек трябва да цени достойнството, което Бог му е дал. Няма да бъдеш парцал. Навсякъде, където ходиш, имаш една опора.

Та казвам: научете се да благодарите на Бога. Като станеш сутрин, благодари на Бога за добрия ум, който ти е дал; благодари за доброто сърце, което Бог ти е дал; благодари и за доброто тяло, което Бог ти е дал. Всичко е добро. Лошото седи в това, че ние не оценяваме това, което имаме. От тук (следва, че) трябва да се пазим, да не говорим повече, отколкото трябва. Светлината е за цветята, топлината е за скърбите. Скръбта не се лекува без топлина. Когато човек настине нали го изпотявате, чрез топлина го лекувате. Никаква работа в света не може да се свърши без сила. Топлината е потребна да се лекуват скърбите. Топлината е потребна да цъфтят цветята. Силата е потребна, за да се прояви човешката воля.

Значи, когато обичаме някого, може да ядем с него. Когато обичаме някого, може да слушаме, когато той свири. Когато обичаме някого, може да го слушаме да ни чете нещо. Казвам: ако имаме любовта – ние сме свободни, ако обичаме Бога – тогава ще изучаваме света, пък без любов светът не може да се изучава.


Отче наш.

4 лекция на Общия Окултен клас.

16 октомври 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.

Изгрев.






Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни