Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_12_08 Вечер и сутрин8 декември 1940 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 12:49

От книгата, "Като роди дете". Неделни беседи (1940–1941). Том I. Първо издание. Стара Загора,
Издателство „АСК-93“, 1998.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Вечер и сутрин


Добрата молитва.

В начало бе Словото.

Ще прочета първите два стиха от 12 глава от Евангелието на Йоана.



  А шест дни преди пасхата дойде Исус въ Витания, дето беше бившият умрял Лазар когото възкръси от мъртвите. (2) И направиха му там вечеря, и Марта слугуваше; а Лазар беше един от тези които седяха с него наедно на трапезата.

  

Духът Божи.

Човек живее в един свят неизвестен. Ражда се и не знае, защо се е родил. Умира и не знае, защо умира. Може теоретически, исторически (да се каже), че е създаден човек заради нещо. Аз говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило. Плаче и то не знае, защо плаче. Запример, когато ви боли кракът, плачете. Защо плачете? Защото ви боли кракът. Защо трябва да плачеш за болния крак? Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, да не разбират смисъла. Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, да омекне почвата малко. Един философ така би разсъждавал.

Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както младия, той не му мисли за стари години. Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред. Вярващите казват: Аз вярвам в Бога, и мислят, че всичко е наред. Но и като вярват, дойдат изпитанията. Даже любящата майка, която люби детето си, в някой случай и тя се изменя. Детето види майка си такава, каквато не е.

Та казвам: В сегашния живот трябва наука. Когато художникът отвори своята кутия с боите и четките, тури платното си, пък дигне главата си насам-натам. Ние искаме да го гледаме. Но интересът на художника е, че има какво да изучава. Той като художник трябва да се прояви. Той трябва да знае, как да размива боите, да ги смесва, да ги нарежда. После трябва да знае линиите да ги поставя. Някой казва: Да вярваш в Бога. Какво значи да вярваш в изкуството? Празно изкуство, само да вярваш в него. В изкуството трябва да рисуваш. Какво значи да вярваш в музиката? Какво ще вярваш? Трябва да свириш. Ако не знаеш да свириш, твоята вяра е празна. Казва: Аз вярвам в музиката. – Много добре, я изсвири нещо. – Аз вярвам. – Като не свириш, ще ме накараш да вярвам, че ти не разбираш нищо от музика. Като свириш, ще ме накараш да вярвам, че разбираш от музика. Често съм слушал да казват: Аз обичам Бога. – Като обичаш Бога, направи нещо. Ти нищо не правиш, а само казваш, че обичаш Бога. Ти носиш платното, боите, четките и нищо не рисуваш, нищо не правиш. Казваш: За бъдеще ще правя. – Остави това бъдеще. Всичките съвременни хора страдат от една духовна слепота, не слепота, но късогледство, не виждат нещата. Някои от близо виждат, отдалече не виждат. Други отблизо не виждат, отдалече виждат. За да виждаш добре, то е цяла една наука. Всеки един предмет, който не е поставен на своя фокус, той не е ясен. Може да е извън фокуса. Може да е много близо до фокуса. Ще трябва да го поставиш на неговото място.

Щом се разглоби на части човешкият организъм, човешкото тяло, човек се намира в едно анормално състояние. Ако вие направите един човек с висок ръст, голяма глава и къси ръце, знаете, какъв човек ще бъде той. Или ако направите малък човек с височината един и петдесет сантиметра, пък турите два метра дълги ръце, знаете ли какво ще бъде? Ще кажете: Все едно и той е човек. Човек е едно хармонично съчетание на мисъл, чувство и воля, постъпки, действия. Под думата човек разбираме същество, на което мислите му са отмерени, чувствата, постъпките и силите, които действуват, са отмерени. То е човек. Всякога, когато дойде някакво страдание в човека, този порядък е нарушен. Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: Грозота. Друг човек, който е малко по-умен – зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство. Виждаш някоя къща много хубава, но никой не живее в нея. Пък не всякога хубавите къщи са здравословни. Много къщи са красиви, но не са поставени на място. Светлината не влиза добре и ти в една такава къща ще боледуваш. Сегашните хора казват предвид строежа на една къща, но най-първо трябва да вземеш под внимание и да изследваш, дали има някакви течения под къщата, която искаш да строиш. Ако има течения на това място, не я строй. Ще кажете: Отде да намерим тия работи? Светът, в който живеете е разумно направен. Вие пренебрегвате Божиите пътища. Вие като срещнете един човек, не го изучавате, но казвате: Този е лош или този е добър човек. Това нищо не значи. За вас всеки един човек, който дава, е добър. Всеки един, който взема, е лош. Общо е така. Но често този, който взема, и той е добър, толкоз добър, както и оня, който дава. Че, когато носиш един товар на гърба си и дойде някой, че ти вземе товара, тури го на своя гръб, не е ли той добър? Друг дойде, носи един товар, тури го на твоя гръб и казва: Това е за тебе. Ти ще усетиш, че в туй добро, което той ти направил, се наруши твоето равновесие.

Има противоречия в живота. Баща и майка имат красива дъщеря, бащата трепери над нея. Дойде един чужд момък от някъде, запознае се с дъщерята и погледнеш един ден – задигне дъщерята. Бащата го боли. Дъщерята се е влюбила в него. И сега между любовта към бащата и любовта към момъка тя избира и казва: Предпочитам сега младият момък пред стария баща. Вие ще кажете: Така е наредено от Господа. – Хубаво, бяхте ли там, когато Господ нареди така нещата или се водите по известни тълкувания, че тъй е наредил Господ. Че е наредено, наредено е. Когато един художник нарежда боите на платното, въпросът е нарежда ли тия бои, тия цветове както са вън в природата или ги нарежда както модерните художници турят такива краски, каквито ги няма в природата.

Първото нещо, от което трябва да се пазите, е самовнушението, че вие всичко знаете, и че не ви трябва повече. Казвате: Научих се, зная да се моля. – Нищо не си научил още. Ти опитал ли си, когато си сиромах, нямаш пет пари, три дена си гладувал, като се помолиш да дойде хлябът. Ако дойде хлябът, ти акта на молбата си научил. Ще ви приведа един пример. Мнозина мислят, че като се молят, са силни. В Търновско имаше един Симеон, много религиозен човек, повече отколкото трябва. Много набожен, но разбира нещата буквално. Един ден ми казва: Какво мислиш, искам да мина с една кандилница из Търново от единия до другия край, ще има ли ефект? Рекох: Ще те бият. То не е право. То е право на свещениците. Ще считат, че се подиграваш. Законът не ти дава право. Казва: Искам да покажа на тия свещеници, че не знаят как да кадят. Казвам му: Ще им покажеш как да кадят, но ще те бият, разбираш ли? Един ден убедих го да не ходи с кандилницата. Дошла му една идея, този човек иска да се бори, иска да се покаже. Отива в Беброво. Един ден говедарят изкарва говедата, една голяма буга излиза и реве. Като я видял, казва: Какво ревеш, знаеш ли кой е пред тебе? Да мълчиш. Хваща бугата за рогата, но тя го повалява на земята и го мачка, че едва го спасява говедарят. Молил се той, но молитвата не помага. Дойде при мене, че ми разправя, казва: Бугата излезе по-силна от мене. Рекох му: Трябваше да се упражняваш с някое малко бугле, после голямата. Научих вече един урок, че със силния не се бори. Рекох: Право си научил. Силният, като дойде, стани му слуга, да видиш как той се бори. А пък при малкия, при слабия, какво трябва да научиш? Силният някой път отива да наблюдава малкия, да се учи от него. Силният какво има да се учи от малкия? Там, дето малкият минава, силният не може да мине. Там дето силният минава, малкият може да мине. Но силният през малката врата, дето малкият минава, той не може да мине. Тъй щото при малките дупки малкият е силен. При големите дупки големият е силен. Вие ще си вадите заключенията.

По някой път аз съм наблюдавал религиозните хора. Има религиозни хора влюбени. Влюбването не го считам за религия. Според мене религията е изкуство, да знаеш как да прилагаш нещата. Такъв пример аз даже намирам в един езически философ Епиктет. Религиозен човек го считам. Той бил роб на един римски патриций, който имал 2–3 хиляди роби. Всичките роби обичал да ги бие и по някой път биел и философа. Като го биел, философът седял тих и спокоен, не викал, не се вайкал. Искал да го застави да плаче както другите роби, да иска извинение. Един ден го бие и го повалява на земята, робът стои тих и спокоен. Започнал да му натиска крака и той му казва: Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, пък няма да мога да ти бъда полезен. – Виж, казва, как философствува! Счупил му крака. Казва му: Аз ти казах, че ще ми счупиш крака. Като му счупил крака, господарят му се обръща, вижда, че този човек е философ, че в него има нещо. Него ден той го освобождава, дава му една голяма сума и от Египет отива в Гърция, там преживява последните си години и пише съчинения. Той пише на едно място в книгата си: Ти искаш да бъдеш богат, знаеш ли защо? Като идеш на баня, искаш да платиш и да имаш теляк да те разтрива. Ако си сиромах, няма да имаш теляк. Всичките съвременни хора не искате ли да имате теляци? Искат като са религиозни да имат хубави къщи, да имат слуги, да е уреден животът им. Че кой не иска така? Религиозният човек трябва да бъде без къща, без пари, да няма нищо в джоба си. Другите може да имат, но религиозният не. Тогава ще ви докажа на какво основание. Казва: Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Значи да не остане да обичаш другите работи. Щом си се влюбил в Господа, да не остане нещо друго да обичаш. Като обичаш Бога тебе ни къща ти трябва, ни пари ти трябват. Господ ще се погрижи заради тебе. То е един краен извод. Религиозният човек е силен в себе си. Ако ти би имал тази любов, по някой път имате само един малък вътрешен стремеж. Сега какъв трябва да бъде стремежът на човека? Защото човек в себе си трябва да има две роли – каквото говориш, трябва да го правиш; и каквото правиш трябва да го говориш. Говориш за музика – ще свириш. Говориш за художество – ще рисуваш. Говориш за религия – ще я покажеш. Говориш за философия – ще я покажеш. Всяко нещо, за което говориш, трябва да го правиш. Колко опита трябва да направиш?

Знаете, колко време би ви взело да нарисувате като художник една уста, която да означава добродетел. Да нарисуваш тази линия на устата, която показва добродетел. Знаете, колко мъчно се рисува. Ако можеш да нарисуваш една картина, която да изразява добродетелта, този образ заразява. Човек като погледне, се заразява. Гледам картините на сегашните художници, рисували много работи, но доброто го няма. Всичко рисували, но любовта я няма. Всичко рисували, но разумността я няма, няма интелигентността, благородната интелигентност я няма. Оня интелигентен човек, който е готов да се жертвува, добродетел да се жертвува, любов да се жертвува – няма ги.

Художникът трябва да разбира. Има моменти, има часове в природата, когато доброто се изразява в светлината. То обективно се представя и той трябва да го схване. Има и музикални тонове на доброто. Има тонове на доброто. Има тонове на разумността. Трябва да се развива това ухо, за да схваща ония нежни тонове на доброто. Много хора покваряват своето ухо със слушане на нецензурни работи. Целия ден като се разправяш със своите приятели, съдиш се с ближните си по 20 пъти на ден, какво ухо ще имаш тогава? Разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш ухото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш окото си. Даже по веднъж да се съдиш, разваляш езика си. По веднъж ако се съдиш, разваляш носа си, разваляш ръцете си, разваляш краката си. По два пъти като се съдиш, разваляш и жена си. По три пъти като се съдиш, разваляш и децата си. По четири пъти като се съдиш, разваляш и приятелите си. То е педагогика. Искат съвременните хора да възпитават. Мислите ли, че е лесно да се възпитава човек? Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето. Когато искам да възпитавам някого, заведа го в някой беден дом, дето има добри хора. Седи бедна жена в дома, но е весела. Беднотия има в дома, но всичко е много добре направено, и тя е весела. Казвам: Тази жена не е богата, няма нищо вложено в банката, на какво се дължи нейната вяра? Голямо спокойствие има. И за Господа не говори много. Казва: Ще прекараме този живот добре, както живеем.

Някой път като говоря за българите, някои се докачат. Българинът има една черта, много е щедър. Толкоз години как идват хора при мене. Дойде някой, излекувам го. Като му дам цера, казва: Какво ще ми дадеш за моите ближни, които също страдат? Започне да изрежда три–четири души. Казвам: Нека дойдат и те. Ти най-първо опитай този цяр за себе си. Той още не е опитал моя цяр и казва: На другите какво да им кажа? То е щеславие.Иска да се покаже, че като бил там, помислил и за тях. Виждам и хубавата черта на туй, но в туй хубавото има и нещо лошо. По някой път аз постъпвам особено. Казвам: Идете и кажете на всички, които боледуват, че ще оздравеят, ако повярват. Казват: Няма за пиене чай от лайкучка или пелин, или теменужки да повярват. Рекох: Нищо. Ще им кажете, да повярват и ще оздравеят. Ако не оздравеят? Ако не оздравеят, нека дойдат.

Мислите ли, че вие, които минавате за религиозни, че сте религиозни? Човек трябва да бъде искрен. Когато човек скърби да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал като скърбят да се радват. Казвате: Защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ тия работи? Другите са грешни. И този човек минава за религиозен. То е погрешно разбиране.

Мислите ли, че един учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости. Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки един човек, който ви говори, едновременно ви предава и положителното, и отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмена. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем един добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не може да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не може да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения. На нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света. Бог, който е съвършен, него да познаят хората, че тогава чрез него може да се познаят.

Аз ще ви дам едно правило, което да съблюдавате. То е следното. Дали си мъж, дали си жена, дали си момък или мома, дали си господар или слуга, дали си учител или ученик, ако си учител и прати Бог при тебе един ученик, не го задържай за себе си, но да му покажеш пътя към Бога. Този човек, този ученик направо при Бога не може да иде. Вие сте една врата, при вас трябва да дойде, а пък вие ще му покажете правия път. Ако е музикант, по пътя на музиката. Ако е художник, по пътя на художеството. Ако е философ, по пътя на философията. Какъвто и да е, покажете му пътя. Някои от вас сте женени. Женете се заради туй. Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога. То е семейството сега. Това да знаете. То е разбиране. Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате. Всичките други жени са негови сестри. Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени. Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш. Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към Бога. Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости. Сега този закон ще го приложите навсякъде. Дойде някой слуга при вас, веднага ще му покажете пътя към Бога и като иде при Бога, Бог да го научи, как да слугува. Някой път господарят е пратен при слугата и слугата трябва да го прати при Господа.

Когато говоря за Любовта, разбирам да обичаш, значи да пратиш човека при Бога. Да те обичат, значи да си пратен при Христа. Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта. Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога. Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките. Те са връзки на вечността. Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот, в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля.

Сега другата философия. Казвате: Тези са неща отвлечени, далечни. Отвлечени работи са онези, които не са във фокуса, а са извън фокуса. Те са отвлечени работи. Някои са вътре във фокуса, те се показват по-малко отколкото са. Които са извън фокуса, се показват големи, неопределени. Аз не се нуждая от големината на един човек, колко му е ръстът. Аз следя отношението на неговата височина и неговата широчина, но често съразмерността не дава какво отношение има към неговата разумност. Някой човек, като го срещнете, нещо приятно има в челото. Срещнете друг човек, не ви харесва челото. На мнозина челата не ги бива. На някои скулите не харесвам. Скулите съответствуват на сърцето. На някои скулите не са хубави. На някои брадата харесвам – то е волята. На някои брадата не е хубава. Сега не сте само вие отговорни. От хиляди поколения са вървели по един начин и вие сте резултат на хиляди поколения. Не ви съдя. За да ви съдя, защо тръгнахте в този път? Какво сте добили? Та всички, които са в другия свят, са свързани с вас и ви нашепват постоянно разни неща. Казват ви: Не върви по този път. Онези, които са правили погрешки, казват: Този път, по който вървиш, е грешен. Поправете се. Казвате: Така сме родени. Че така сте родени, но като дойде тази мисъл, поправи погрешката. Дойде някой при теб, разправяш му, разправяш му, не разбира и ти кипнеш. Кипването е нездравословно състояние. Щом ти започнеш да се дразниш от най-малките работи, ти си болен човек. Да знаеш, че няма да се минат няколко години и попът ще ти пее „успокоение души“. Спокойствието на човешката душа е едно здравословно състояние. Като дойде този човек и започваш да се дразниш, спри се. Казваш: Как тъй да не разбираш? Ами ти разбираш ли неговото положение? Мнозина са ми казвали: Аз съм особен човек. – Много се радвам, че сте особени. Особеното цвете трябва особено да цъфне. Да е хубаво облечено.

Най-първо направете един опит и млади, и стари. Вземете си по едно много хубаво огледало, най-хубавото огледало, което може да намерите в София. И всеки ден се оглеждайте по три пъти. Като се оглеждате, гледайте да започне да ви харесва лицето ви. Щом има някоя черта, която не ви харесва, поправете я. Гледаш се в огледалото, има една линия край устата, не ви харесва – поправете я. Има една линия, която показва, че вашата стомашна система не е добре. Вие като ядете не благодарите на Бога. мърморко сте, инспектор сте на яденето. Тази линия ще я поправите. Какво и да ядеш, да благодариш за него. Малко хлебец, сол, пипер, ще ядеш и ще благодариш. Казваш: Аз човекът, който съм свършил университет, да ям хляб, сол и пипер. То е неразбрана работа. Казваш, да има някоя риба. Аз не съм против рибата. Добре е да имаш една скумрия хубава с малко лимон и зехтин опечена. Хубаво е, как не. И на Христос след възкресението дадоха учениците му риба на жерава опечена. Рибата ето какво представлява. Рибата значи един човек, който знае да владее своя ум. Значи да знае как да се обхождаш с ума си, със сърцето си и с тялото си. То е човекът, който се храни с риба. В моя ум тази е идеята. Щом ядеш риба и не знаеш да се обхождаш с ума си, тази риба не е на място. Щом не знаеш да се обхождаш със сърцето си, щом не знаеш да се обхождаш с тялото си, рибата не е на място. Ако знаеш да се обхождаш добре, яж риба. В рибата има някои черти много хубави. Тя е много хладнокръвна. Рибите ни най-малко нямат апартаменти, когато се женят. После килими не искат, пари на заем не искат. Хубави черти имат. Те много не дъвчат храната си, цяла гълтат храната си. Те много чисто се носят. Отвън са идеално чисти, измити от кал. Ако се държиш нечисто, препоръчвам ти да ядеш риба. Ако не знаете, как да мислите, риба яжте, да се научите. Онези, които не са изучавали рибите, не знаят, че има много умни риби. Има риби, които риби не ядат. Може да ме извинят онези, които са изучавали рибите. Аз съм ги изучавал. Има работи, които рибите не ядат. Има риби, които са много благородни. Като я хванеш, пипни я и всичко ще ти тръгне напред. Ако като я хванеш, я опечеш и я изядеш, всичко ще ти тръгне назад. Като хванеш една такава благородна риба, само я пипни и я пусни.

Доброто трябва да живее в нас, а не да умира. Всеки човек, който умъртвява доброто в себе си, всеки един човек, който умъртвява разумността в себе си, пече разумността, всичко ще ти тръгне назад. Само пипни ума си и го остави да работи. Само пипни сърцето си и го остави да работи. Пипни волята си и я остави да работи. казват: Да подчиним тялото. Няма какво да подчиняваме тялото. Но тялото трябва да знаеш как да го обичаш. То да съзнава, че ти го обичаш, мислиш неговото добро. Сърцето да съзнава, че го обичаш, умът да съзнава, че го обичаш. Трябва да обичаш ума си. В мозъка си имаш три милиарда и 600 милиона клетки, които работят и служат за умствената деятелност. Повече са отколкото хора има на земята. Толкоз клетки има, ако ги обичаш, всички тия клетки са специалисти, какви не работи те разбират. Мислим за ума си. Казвате: Трябва да бъда умен човек. Учен човек е онзи, който знае да обича, да обича Бога и тогава да обичаш всичко онова, което Бог е създал. Като обичаш Бога, да обичаш и неговите дела, хората да обичаш, да видиш, как те са създадени.

Да ви приведа един пример. Разправяше ми един мой приятел, който се занимава с психология, млад човек. Отишъл в едно семейство, дето имали две момиченца. И двете били красиви, но едното по-упорито, своенравно, другото по-благородно. Направило някаква погрешка и майка му го била. То иде в стаята и плаче. Казва: Като го видях, съжалих го и го помилвах по лицето. Другото му сестриче казва: Защо я гладиш? Мама така не я глади както тебе. Казва: Аз я гладя, защото майка ти я била. Милвам я. – Ами мене не можеш ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Милваш само тези, които са бити ли? Казва: Аз искам да се освободя, имах разположение към това дете, което страдаше, виждам една хубава черта в него. Другото момиченце казва: Мене не може ли да помилваш, като не ме е била майка ми? Рекох: Не може ли да направиш някаква погрешка, да те бие майка ти? То казва: Не може ли да помилваш и небити? Питам: Вие, ако сте на мястото на този господин, какво ще направите? На това дете казвам, че Бог милва и които не са бити, и тях милва. Питам: Как бихте помилвали битото дете и как бихте помилвали небитото дете? Онова, битото дете, ако искате да го помилвате, то е изгубило нещо от себе си, то е изгубило това равновесие, изгубило любовта на майката и я заставило да го бие. Че тя и любовта наказва. Тя наказва без да иска. Въпросът е, че огънят, който гори на огнището, не иска да ви наказва, няма желание да ви изгори, но ако вие се приближите повече, отколкото трябва, ще се опарите. Значи огънят счита, че вие трябва да бъдете разумни, да се не приближавате. Някои искат да се приближат много до любовта. При сегашните условия любовта изгаря, разрушава. Силната любов разрушава нервната система, ако се приближите. Ти ще седиш на почетно разстояние, ако искаш да знаеш, как Господ да се отнася с тебе. Как трябва да се молиш? Ти най-първо ще покажеш, по кой начин Господ да те помилва. Един ден ще идеш, ще вземеш две стомни с вода и лятно време ще полееш някое плодно дърво, което е засъхнало. Ще го полееш и ще кажеш: Както аз помилвах туй дърво, помилвай ме Господи по същия начин. Каквото направиш, ще ти го направят. Казвам: Някой ден вие имате големи спънки. Аз съм имал такива примери.

Седя един ден и се занимавам с дълбок философски въпрос, който ме интересува. Чувам в стаята, една муха вика за помощ. Хванал я един паяк и тя иска да и помогна. Ставам, не мога да я видя. Търся я и намирам паяка, с един крак закачил мухата, тя иска да се откопчи и бръмчи. Казвам: Слушай, ти нарушаваш моята философия, пусни мухата. – Че как? Не мога да я пусна. Ние се разговаряме с паяка. Заради мене този паяк е недоразвита човешка душа, която останала във формата на паяк. Мухата е недоразвита човешка душа, която иска да я избавя. Паякът казва: Не мога да я пусна, толкоз време съм се мъчил, знаеш, колко време съм гладувал? Да не е глупава. Казвам: Слушай, вие сте тук в моята стая, аз не позволявам никакво престъпление да става тук. Знаеш ли? Показвам му бастуня. Казва: мене не ме е страх от твоя бастун. Като вдигнах бастуня, освободих мухата, хванах него и го пуснах из прозореца навън. Казвам: Да си вървиш. Казва: Много силен човек бил. Така му дошло на ум, че много силен човек съм. Той мисли, че е силен, надига се на краката си, иска да се покаже, че е силен. Рекох му: Ти си изостанал назад.

Казвам: И вие по някой път правите такива погрешки. Хванете някоя муха, мислите, че никой не ви вижда. В къщата на някой голям философ сте. Всички казвате: Тия работи не ми ги говорете. Съгласен съм. За слабостите на хората да не говорим, но се таки някой път ще заведем децата при художника, който нарисувал една картина, и питаме детето, харесва ли картината. Казва: Не я харесвам. но какво не харесва, не знае. Някой път децата казват, че картината е хубава, но пак не могат да кажат, къде е хубавото. В тия деца вече има едно чувство вътре. Когато се изследва съвременното човечество, в предната част на мозъка се намират едни бели нишки, които се сформират, които са тъканите на човешкото съзнание. От тия, белите нишки зависи, как човек възприема светлината, от тях зависи, как възприема слуха. Всеки един от вас може да направи един опит. Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли. Един човек мисли нещо и другият казва: Слушам, какво искаш да ми кажеш. Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта. Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук. Има звукове спотаени, които образуват любовта. Отразяват се. Ти знаеш, че този звук само любовта може да го произведе. Като дойде доброто само то може да го произведе. Има звук, който само любовта може да го произведе. Само разумният човек може да произведе един звук. Няма нищо скрито-покрито в света. Нещата са скрити и покрити за онези, които не разбират Божиите закони. Затова по възможност всякога се стремете да облагородявате себе си. Значи да слушате ума си, хубавото в ума си. Онзи ум, който не произвежда във вас сътресение. Всякога като дойде една хубава мисъл, подига те. Слушайте сърцето си. Когато дойде едно благородно чувство във вас, пак се усещате подигнати. Щом умът ви смущава, щом сърцето ви смущава и щом тялото ви смущава, трябва да бъдете нащрек.

Сега, ако аз ви направя една гримаса, може да ви произведе смях. Когато говоря, махането на ръцете и всяко друго движение трябва да бъде съзнателно. Ти като се движиш, всичко да бъде съзнателно. Някои от вас държите главите си наляво, други надясно или назад или напред. Някои имате гърбици, на някои лицата ви са асиметрични. Като погледнете, лицата ви не са симетрични, на някой носът е асиметричен, на някой устата е асиметрична, на други устата е изкривена – всички тия неща се дължат на отклонения отвътре. Трябва да създадем в себе си един нов организъм. Ние сме скулптори, които трябва да развиваме новото в света. Трябва да развием своя нос, да дадем направление на своя ум. Да развием ушите си, да развием очите си, да развием брадата си, да развием пръстите си. Всичко туй трябва да се развива. Като погледнеш човешките ръце, да се влюбиш. Някои се влюбват в ръцете. Има ръце, като ги погледнеш, ще внасят в душата ти нещо много възвишено и благородно. Ако вие сте ясновидец, ще видите, че от ръцете излиза особена светлина. От първия пръст излиза особена светлина, от втория пръст излиза особена светлина, от третия пръст излиза особена светлина и от малкия пръст излиза особена светлина. когато тази светлина е нормална, като идеш при такъв човек, може да имаш най-големите несгоди, ти ще се утешиш. Той разбира. Казва: Всичко е за добро.

Та казвам: В сегашния свят всички сте на изпит. Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: като се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш и ако не обичаш, какво ще правиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание в тебе, което е вложено. И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всичките добри хора по лицето на земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат. щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света на добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот, и твоят живот ще бъде уреден. Понеже като въздъхнеш, те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга. Казват: Какво искате? Сега се молиш и търсиш да ти помагат отвън. Ти не си влязъл в областта на добрите хора. Търсиш Господа из въздуха някъде. Тия хора, които са на земята, които го представят, ти пет пари не даваш и го търсиш някъде из облаците. Ти не знаеш къде е. Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора. Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят за засилването сега на мира в света. И туй, което става сега, него те ще превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро.

Сега хората разглеждат, кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествената любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествената сила в себе си, ние се интересуваме, кой народ ще развие онази голяма щедрост, да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще избият. Защото хората след като ги избият, пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че онези, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият. Казват: Дръжте ги, дръжте ги, да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници. Побеждават се хората само тогава, когато ги обичате. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте добре с тях. Побеждават се хората само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа придобием свобода и онези, с които воюваме, и те придобият свобода, туй воюване е на място. Какво значи победа? Победа, значи в победата може да бъдем свободни. Сега не мислете, че по механически начин ще дойде. Сега може да кажете: Знаете ли, какво нас ни казаха. Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато аз говоря, ви рисувам една картина, трябва да разбирате картината, която ви рисувам, не отделните думи от тях да вадите заключението. Ако тази картина разбирате, теоретически лесно ще дойде.

Казвам: В новия живот трябва да напуснем ония старите методи. „Ако се не родите изново от дух и вода“. В този момент трябва да стане раждането на синца ви. Значи, да проникне Божествената Любов в сърцата ви, да проникне Божествената Мъдрост в ума ви, да проникне и Божествената Истина във вашата душа, тогава вие сте на път да Му служите непреривно. Туй е служение на Бога. Този живот, който имаме, показва ония наследствени черти, които имаме от хиляди поколения, когато Адам е излязъл. Днешното облачно, дъждовно време това показва. Всичката тази материя трябва да се обработи. Знаете, колко хиляди години се изискват, колко учители се изискват, колко братя се изискват, колко сестри се изискват, колко хора се изискват, за да се облагороди светът. То не е Господ да дойде, да замахне с ръка и всичко да се оправи изведнъж. Господ маха, но ще дойдат страданията на хората. Ако идеш при едно дърво и потърсиш, когато плодовете не са узрели, разтърсиш дървото, какво ще стане? Ще окапят зелените плодове. Сега постоянно всички се делят, казват: Ти си лош човек. – Неузрял плод е. После някъде някои мушици влезли и си оставили яйцата, развалил се плодът. Ще търсиш неразвалени плодове и от тях ще вземеш семената, с тях ще се занимаваш.

Казвам: Сега вас Господ ви е пратил при мене. Аз ви показвам пътя да идете при Него. После пак ще се върнете при мене. И само тогава ще ме разберете. Сега като ви е пратил Господ при мене, аз чета писмата, които писал, какво ми казва Господ заради вас. Вторият път други писма ще носите. Сега аз ще ви дам по едно писмо да го занесете при Господа по пътя, по който ще вървите. Как ще ме разберете? Ще кажете: Той е много голям. При всеки един от вас Господ е пратил някого. Децата, които Господ праща при вас, защо ги праща? Някои от вас сте женени, деца имате. Господ при вас не ги ли прати? Казвам: Тия сирачета, останали без баща и майка, никой не ги е напътил в правия път.

Аз считам: Всеки човек, който не може да обича, той не е в правия път. Всеки човек, който не може да мисли правилно, не е в правия път. Всеки човек, който не знае да постъпва, не е в правия път, и светия да е. Няма да му кажа, че е крив, но не е в правия път, не е в Божествения път. Бог вижда всичките наши погрешки, не че ги извинява, но търпи. От страданията, които ние ще преминем, ще научим нещо. Защо страданията са неестествени? Да страда душата не желае. ние желаем радостите, не страданията. То е Божественият живот. Страданията може да се премахнат, като започне човек да слугува на любовта. Несретите в живота ще се премахнат, когато дойде Божествената мъдрост да ръководи. Ограниченията ще се премахнат, когато дойде истината и тръгнеш по тоя път.

„Имаха вечеря“. Вечерята показва ликвидиране на старите сметки. Дошъл, когато не го очаквали. Вечерята е ликвидиране. Страданията са във вечерта. Вие искате радости. Радостите идат сутрин на закуска, но във вечерта има страдания. Писанието казва, че вечерно време идат страданията, сутрин идат радостите. Вечер е свят на безлюбие, от който сме наследили тези лошите черти. Сутринта, това е любовта, от която ще приемем, което слънцето носи, подаръци от Бога. Като изгрява слънцето, ще виждаме подаръците, които Бог изпраща в светлина, топлина. Всеки един добър човек за мене е един изгрев. Всеки човек, който обича е изгрев. Който постъпва добре е изгрев. Всеки човек, който не живее добре, той е залез на слънцето.

Та казвам: Не се борете с буги като Симеона. Защото знаете ли, коя е тази буга в света? Голямата Буга е дяволът. Кой не е тъпкан от вас. Няма никой, който да не е тъпкан. С малките буги се борете, със слугите упражнявайте се, че като дойде до дявола да се борите, да сте силни. Той е най-големият пехливанин, като те хване, знае слабостите ти и те гътне. Ако устоиш и не може да те повали, той ще застане и ще ви козирува. Да заставите дявола да ви козирува. Докато вие козирувате, вие ще страдате. Като започне той да ви козирува, ще се оправят работите.

Развивайте вашия слух, да схващате най-хубавите звукове. Развивайте вашето зрение, да схващате най-хубавите красоти. Развивайте вашето обоняние, да схващате най-хубавото ухание, което има в природата. Развивайте и вашия вкус, че каквото ядете, каквото правите, да благодарите на Бога за безграничната Любовь, Която има към вас.

Има един разказ: Един учител пратил своя ученик да ходи по света. Дал му една торба да носи с нея разни плодове: ябълки, круши, череши, сливи. Спрял се на едно место и като изял плодовете, казва: да посея семките, че другите хора като дойдат, да се ползуват за в бъдеще, да има какво да ядат. Той минал след пет години на това место, гледа тия дървета израстнали и завързали плод.

Казвам: Посейте семките, които носите, да бъдат за полза на другите. После ще се ползувате и вие.

Отче наш.

8 беседа, държана на
8.ХII.1940 г. Неделя 10 ч. с.
Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни