Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_12_15 Две врати

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 12:57

От книгата "Съгласуване на мислите". Утринни Слова. Десета година (1940–1941).
Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Две врати

Добрата молитва

91 Псалом

Молитвата на Царството

В начало бе Словото

Ще прочета 6 глава от Евангелието на Йоана.

Духът Божий

Някой път има някои мъчнотии. Но често големите мъчнотии на онези модерни дами, които имат много дрехи са, че не знаят коя дреха да облекат. Имат много шапки, че не знаят коя шапка да турят, мъчи се, докато да определи, коя шапка да тури. Имат много обуща, че не знаят кои обуща да турят. Мислите ли, че една дама, която се безпокои, коя дреха да тури, коя шапка да тури, кои обуща да тури, че то е нещо съществено? Че трябва да се облече е съществено, но какъв костюм да тури, какъв цвят да има дрехата, то е второстепенно. Но вечерно време, като ходи в тъмното, трябва ли да се облече в бяла дреха? Вечер черно да носи, денем бяло да носи. Денем бялото е на мода. Сега вечерно време хората се обличат в бяло, а през деня в черно. Аз разсъждавам. Вие по някой път се обличате в черно денем. Гледате на живота много мрачно. Денем слънцето изгряло, светлина навсякъде, пък вие казвате: Не ми е приятно. Защо ви е неприятно и вие не знаете. Гледате мрачно. Вечерно време вие си ококорите очите, в мрачината виждате нещата. Вземете онзи апаш, който отива да краде, как светят очите му, радва се, че ще свърши някоя много хубава работа. Сега аз разглеждам нещата широко.

Аз не разглеждам кой ще бъде щастлив, или не. Защото, вълкът е щастлив, когато изяде една овца; човек е щастлив, като изяде една ябълка; търговецът е щастлив, като му паднат парици, като продаде стоката. Майката е щастлива, като нахрани детето. Младият момък е щастлив, като се ожени. Младата мома е щастлива, като се ожени. Майката е щастлива, като роди дете. Сега някои казват: Онова, вечното, щастие. Не зная дали има вечно щастие в този смисъл, както хората мислят. Защото, ако рече човек да обясни вечното щастие, той ще дойде в едно противоречие. Ако има вечно щастие, откъде е дошло нещастието на земята? Хората вярват, че нещастието е по-голямо от щастието. Понеже колко щастливи хора има на земята? Много малко щастливи хора има. Това е привидно. Но и в нещастието има щастие. Че нещастието, то е една руда. Аз наричам нещастието руда, от която търсим да извадим злато. Ако извадим един тон руда и едва извадим стотина грама, то не си струва труда. Струва си труда, то е доста голямо богатство сто грама. Но някой път, няма да извадиш сто грама, но 25 грама ще извадиш от един тон или 30 грама.

Та казвам: В религиозния живот има една опасност: Ние ставаме еднообразни, засягаме много малко способности. Човек става еднообразен. Казва: Да имаме вяра, че да си поживеем. Да си поживеем по Бога. – Ще легнеш, ще спиш, ще станеш. Ще се наядеш, ще станеш. Ще поработиш, пак ще напуснеш работа, пак ще се върнеш, пак легнеш, пак спиш. На другата сутрин пак станеш, пак ядеш. Ще се облечеш сутринта с един костюм, на обед с друг, вечерта с трети. Аз зная една българка, една малка красива българка от Свищов, свършила в Европа, която се обличаше по три пъти на ден, сутрин в един цвят, на обед в друг и вечер в трети. Трикульорната дама я наричаха. Когато бях в Свищов, ходих им на гости. Но беше като образец, хубаво облечена. Някой ще каже: Защо се обличаше? То е щастие. Като си облече утринната рокля е щастлива; като облече обедната е щастлива и като облече вечерната пак е щастлива. Пък счита, че е свършила една хубава работа. Вие казвате: Колко глупава работа е. Аз разсъждавам другояче. Ти станеш, облечеш се много скромно. Казваш: Какво ще се прави, значи роклята не е модна. На обед какво ще се прави, роклята не е модна и вечер казваш: Какво ще се прави. Пак не е модна роклята. Три пъти да се облечеш с мода или без мода? Аз бих желал религиозните хора да бъдат с мода. Желая в мислите да има мода. По три пъти на ден да се обличаш хубаво. Като станеш сутрин, развей червеното знаме. На обед жълтото, а вечер тури синьото. Тури тия три основни краски. Пък през деня, може да ги сменяш, като художник.

Сега вие питате: Какъв е смисълът на живота? То е един от най-трудните въпроси. – Какъв е смисълът на религията? – Труден въпрос. Защо е дошъл човек на земята? – Труден въпрос. Защото каквото и да кажеш там, дето се подига един спор, въпросът е труден. Даже като кажат: Трябва да вярва човек. Без вяра не може ли? Може и без вяра. Казва: Без крак човек може ли? Може и без крака. Но и с крака ако си, сам ще ходиш; ако си без крака, други ще те носят. Казва: С ум може, но без ум може ли? Може и без ум, но само че ако имаш ум, сам ще мислиш; ако нямаш ум, другите ще мислят заради тебе. Ти и без крака можеш, но други ще те носят и ти не си свободен вече. Човекът, който те носи, ако иска ще те носи, ако не иска ще те снеме. Ще се молиш. Питат по някой път, защо човек трябва да бъде слаб. За да се моли. Ако искаш да се отучиш да се молиш, силен трябва да станеш. Ако искаш да се отучиш да работиш, силен трябва да станеш. Слабите хора работят, силните заповядат. Хубаво е човек да бъде силен. По някой път мнозина искате да станете силни, за да станете много учени. Човек силен като стане, той не се учи. Аз съм срещал мнозина учители и професори тук и в Америка. Като помисля, че са авторитети те говорят преди десет години какво било, цитират някои теории какви са и критикуват сегашните, че не могли да обяснят. Няма да бъде време, когато една теория да обясни целия живот. Една теория ще обясни временно нещата от живота. Но всяка една теория трябва да се подложи на един малък опит. Туй, което ти опитваш, то е вярно.

Има две опасности в живота; ако човек много говори, изтощава се; ако никак не говори, жабунясва. По някой път не говори нищо. Хубаво е и то. Аз съм за смяната на нещата. В Америка по някой път в евангелистките църкви има обичай, понеже проповедниците по някой път се изтощават, по две беседи в седмицата държат, в неделя говори една беседа и през седмицата още една беседа; изтощават се, няма какво да говори. Тогава имат братски събрания, дето всеки ще стане да каже своята опитност. Доста интересни работи има. Всеки ще си каже своята опитност по пет–десет минути, ще разкаже нещо за себе си. И тогава често се зараждат спорове. Някои опитности са много интересни, някои са така скроени, много натруфени, още като говори, и нещо ми казва на слънчевия възел, че не е така, не ми допада. Виждам, че не е така. И българите разправят така. Бях в Сливен и ми разправиха своите опитности. Един религиозен ми казва: – Видях Христа. Как го видя? Облечен в бяла аба като шопите. От всичките религиозни хора, които съм слушал, само едно ми допадна. То беше пак в Сливен. Една сестра казва: Аз видях Христа. Казвам: Как го видя?  – Видях го много добре, но ми посочи с пръст един гроб и ми каза: Виждаш ли този гроб? Като влезеш в гроба и като минеш през него, аз ще те приема при себе си. Тогава ще ядеш само смокини и плодове, не както сега. Казвам: Ти си Го видяла.

Някоя разправя за Христа, че го видяла. Той я взел на ръце, завел я в небето и ѝ показал рая. То са скроени работи. Христос няма друга работа, ще ходи да те разхожда из рая. Аз така разсъждавам. Че ако ти искаш да бъдеш развеждан из рая, аз да ти кажа: Ти като влезеш в любовта, сам ще се разхождаш, няма какво Той да те разхожда. Като влезе любовта, не ще те развеждат, но ти сам ще тичаш. Като обичаш, ти сам ще тичаш, ще го търсиш. Като обичаш слънцето, ходиш подир него. Като дойде любовта в сърцето, сам ще ходиш при него, не очакваш да те разхождат. Казвам: Не че няма да те разхождат, но какво ще те разхождат, ти сам си придаваш едно качество, което нямаш. За да те разхожда Христос из рая, ти трябва да бъдеш едно с Него. Ти нищо не си направил за Него, как ще те разхожда Той, кажете ми? В моя ум седи идеята така: Ако си глух, ако си сляп, какво ще те разхождам из света. Какво ще ти свиря и какви картини ще ти показвам? Ако ти свиря няма да чуваш, ако ти разправям за картините, ти си сляп. Най-първо трябва да се възстанови зрението ти, слуха ти. Лесна работа, казва, да слушаш. Не е лесна работа да слушаш един музикант. Казвам: Братко, Братко, с години човек трябва да изучава музиката за да може да разбира онова, което е скрито в нея. Един музикант с музиката може да ми обясни някои работи, които да ви турят в крива посока. Някой път тоновете са празни. Ти може да вземеш До, но празно е До. Като пееш, ти може да туриш в тона, да го налееш и този тон става сочен. Има певци пеят, но са сочни тоновете им. Друг пее, но няма сочност. Може да е същата песен, същите тонове, на същото пиано единият свири, харесваш, другият свири, не харесваш. Всеки може да ти направи една баница, но не всичките баници са еднакво вкусни. Има нещо, ония, които правят баниците, влагат нещо. Туй българите го знаят, като идеш при един стар българин, който има 4–5 снахи, винаги не кара старата снаха да меси, но младата снаха, която е на 19–20 години. Казва: Младата снаха да ми направи една пита. Като направи тя питата, сладка е. Като направят другите, не е така сладка. Тя влага нещо от себе си в хляба. Аз съм наблюдавал оная, от които искат да им омеси, е красива, пълна с жизнен темперамент, радостна, весела, подвижна, пъргава. Разбира този човек. Тази стара снаха е малко сприхава, стомахът малко я боли, ревматизъм има. Казва: Старата не искам да бута. Аз не бих желал един религиозен стар, като стане да ми разправя своята опитност – да ми прави баница. Защото едно слово е една баница. Сочно трябва да бъде това слово. Да влее нещо.

Та казвам: Трябва едно ново разбиране. Казват, че в света всички трябва да станат нови хора. Новият светъл ум да е толкова богат, че всякога да дава нещо от себе си. Сърцето трябва да бъде ново и то трябва да бъде богато и то трябва да дава, пък и тялото да бъде ново и то да дава. Сега в моя ум седи следната идея: Аз разглеждам ето как въпроса, ако вие идете с една стомна на един извор и стомната ви е 1 или 2,3,4,5 кила, турите стомната под чучура. След като се напълни стомната, трябва ли да седи под чучура? Питам: Какво ще допринесе вашето седене? Ако чучурът е голям, няма да вземе и една минута и ще се напълни стомната. Но ако вие седите и държите стомната под чучура, вие си губите времето. Щом като се напълни стомната, идете вкъщи, изпийте водата и като се изпразни, пак идете на извора. Като отивате, пиете вода и се връщате, вие печелите. Но ако държите стомната под чучура, да се опреснява водата, вие губите времето си. Казвам: Онова, което приемате, трябва да го изпиете. Водата, която вземате, добре да я употребите, или лицето си да измиете, или баница да направите, или краката си да измиете – каквото и да е, изпразнете стомната и пак идете на извора, идете полейте едно цвете и пак идете да напълните на извор. Всякога водата, която вземате от извора, турете на работа. Като ходите до извора, имате едно благо. Казвате: Какво ще добия? Ако някой от вас е болен, направете опит за една година. Намерете някой хубав извор и всеки ден ходете на извора за вода. Каквато болест имате, след една година, като носите вода, ще оздравеете. Водата лекува. Хубаво е човек да ходи на извора. Аз даже вечерно време, когато всички заспят, аз ходя да си пълня стомната. Денем като река да отида, дойде някой и казва: Учителю, чакай аз да ти донеса вода. Вечерно време, като спят, аз отивам за вода. Казвам: Те денем, аз вечер. Вечерно време като ходя имам лампи, но и някой път като ходя, искам да си усиля зрението. Така трябва да наглася мозъка си, така силно да осветява, че виждам всичко в мрачината, пътеката виждам, защото някъде може да влеза в някой трап. Вечерно време човек може да се заблуди. Казвам: При най-неблагоприятните условия, човек може да ходи за вода. По някой път и аз искам да опитам вашето състояние. Някой път реша да ида, причака ме някоя млада сестра и ще донесе. Казва: Що ти трябва в мрачината да ходиш? Но то е вашето състояние. Защото, ако вас вечерно време ви дадат, ще кажете: Сега ли намери, чакай да изгрее слънцето. Аз отговарям: Ти като се научиш вечерно време да ходиш, денем ще ходиш повече. Ако ходиш вечерно време при неблагоприятните условия, денем по-лесно ще ходиш. Сутрин като ходиш и ти дадат по една английска лира, на обед ти дадат една английска лира, и вечер по една английска лира, кой няма да иде? Вечерно време, никой нищо не ти дава, мъчно е да ходиш, никой нищо не придобива. Някой път е по-полезно. И в знанието, ако често четете един автор, вие ще се отегчите. Тази глава, която прочетох, хиляди и милиони пъти е четена, ако все слушаш тази глава, ти ще се отегчиш. Слушаш едно тълкувание по един начин, друго тълкование по друг начин. Казваш: Кое е вярно? Кой да меси хляба, старата или младата снаха. Според мене на младата да дадем. Кои плодове да ядем – тазгодишните или преди десет години сушени стари сливи? Старите сушени сливи и те са хубави, не казвам, че не са хубави. Кой хляб е по-хубав старият, от 5–6 годишно брашно, или пресния хляб? За Писанието трябва да имаме един свеж ум. Един човек, който чете шестата глава, той трябва да има едно сърце нормално. Аз като чета Евангелието, сам се интересувам за себе си. Чета го, за да се науча нещо от него. Аз чета Евангелието. Казвате: Той, Учителят знае всичко. Да, зная всичко, тъй е, но има много работи, които не зная. То е мое достойнство, че не зная много работи. Има сега много работи, които ме интересуват, има много работи, които не ме интересуват. Двама души се бият, че това не ме интересува. Двама души се мразели, това не ме интересува, мразели се десет години и после се примирили, че се примирили, това ме интересува. Казвате: Той знае. Аз другояче разсъждавам. Туй, което аз не съм опитал, това аз не го зная. Има неща, които не ги зная. И вие не ги знаете. Ако разбирате, че имам понятие за външните неща, има неща, които не ги зная.Скарали се двама, как са разклатили въздуха, това го зная, понеже чувам. Но ония думи, как той изпитвал омразата, че какво казал: Аз ще ти дам тебе да разбереш – това не го зная. Как говори, чувам го, грубите думи чувам и виждам, че не е музикално казано, тонът е по-силен. Така всяко слово, музикално разглеждам, но всъщност омразата какво е, не зная. Трябва да я опитам, за да я зная. Казвам: Тази работа не съм опитал. Казвам: Много съм невежа, много съм прост. Не съм учил. Мисля някой път да влеза в това училище. Ако аз влеза в това училище, как ще го уча, кажете ми? Ако искам да бия някого, ще му направя гумени гащи, да има въздух, че тогава ще бия въздуха. Ако един, който те бие, те обича, то е едно благословение. Пък един, който не те обича, ако те бие, то е едно голямо нещастие. Когато някой те бие от любов, то е благословение, ако те бие без любов, то е нещастие. Тъй го зная. Колкото за биенето, го зная, били са ме. Туй го зная по-добре от вас. Ако кажа, че някой криво пее, много разбирам. От далече много разбирам по музика, чувам го хубаво. На някой, като му кажа: Така не се пее, ами тъй се пее. Като пея на едно сухо цвете и цветето се съживява. Казвам: Ела да ти кажа как се пее. И сухите цветя оживяват, който пее хубаво. Но той пее и цветята изсъхват, това не е пеене, то е безлюбие. Аз пея и цветята оживяват, то е пеене. Законът е такъв. Всеки, който пее и сухите цветя оживяват, той пее хубаво, всеки, който пее и живите цветя изсъхват, то не е добро пеене. Добре, ако аз вас ви проповядвам и вие се разболеете, беседата не е на място. В света Бог може да предаде една истина. Ако вие предадете истината без любов, това е насилие. Ако предадете истината с любов, това е едно велико благо в света. То е свободата в човека. Значи свободата не може да дойде, ако истината не се предаде с любов. Аз говоря за човешкия свят. Ако истината не предадеш с любов, то е насилие. Ти внасяш насилието в света. Когато говоря за истината, най-първо тази истина опитвам в себе си. Да кажем, че ви проповядвам стиха: „Ако вие не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Най-първо, аз го опитвам. Аз трябва да стана малко дете да вляза в Царството Божие, че тогава да ви проповядвам. Ако аз като малко дете не съм влязъл в Царството Божие, как ще ви проповядвам? Христос, като говореше това, Той го знаеше.

Как знаете, какво нещо е богатството, ако не сте опитали сиромашията? Никой не може да стане богат човек, който не е минал през вратата на сиромашията. Сиромашията разбира всеки човек, който е минал през вратата на богатството. И за да разбереш, какво нещо е сиромашията, трябва да минеш през вратата на богатството. А пък, за да разбереш какво нещо е богатството, трябва да минеш през вратата на сиромашията. Не можем ние да разберем истината, докато не минем през вратата на любовта. Не можем да разберем любовта, докато не минем през вратата на истината. Това са разсъждения, вече философия има. На себе си казвам и на вас казвам. Искам да направя нещо, казвам на себе си: Тази работа, както ти я мислиш, ако не минеш през вратата на любовта, ти не ще придобиеш истината. Казвам на себе си: Ако ти не минеш през вратата на истината, ти не може да придобиеш любовта. На себе си казвам. Колкото пъти съм го опитвал, тъй е, няма никакво изключение там. Няма никакъв спор. Като срещна някой човек има два метода. Той ми говори за истината. Казвам: Ти минал ли си през любовта? – Още не. Той ми проповядва любовта. Питам: Ти минал ли си през вратата на истината? И мене може да ме опитат. Христос говори за тях. Учениците казват: Как е възможно да ядем плътта му. То е човекоядство. Ако синовете изядат бащите си, ако дъщерите изядат майките си, ако господарите започнат да пекат слугите си и ако слугите започнат да пекат господарите си, ако религиозните започнат да пекат свещениците и да ги ядат и ако свещениците започнат да пекат своите вярващи, тогава в целият свят ще стане една анархия. Христос вижда, че не го разбират и казва: Това ли вас ви съблазнява. Човек, който не е минал през вратата на плътта, той не може да разбере, какво нещо е духът. Човек, който не е минал през вратата на духа, не може да разбере, какво е плътта.  Тогава някой казва, че има борба, между духа и плътта. Борбата е вътре в нас. Ти се смущаваш дали някой те обича. Защо се смущаваш? Седиш и си мислиш: Обича ли ме този човек? Че колко време се изисква, за да познаете дали един човек ви обича? Десет години вие носите тази мисъл, дали той ви обича. За мене една секунда е достатъчна да позная дали ме обича или не. За някои, това ще вземе 10, 15 години. Вие, когато обичате някого, къде го туряте? По някой път, вие мислите, че когато обичате някого, на първо място трябва да го турите. Че когато, аз обичам буквите, на първо място ли ги турям? Някой път ги турям на второ, на трето, на последно място. Някой път някоя буква хич няма да я туря. Това не показва безлюбие. Дето ѝ дойде мястото, там ще я туря. Ако вие сте готови, вас Господ да ви тури навсякъде, може да ви тури на първо място, на опашката някъде, понякога хич няма да ви тури. Може да ви тури, може да ви не тури никъде. Не е дошло времето. Така се разсъждава. Когато някой ни обича, трябва да го оставим свободен. Понеже любовта е закон, който произтича от Бога. Когато един човек ви обича, ще го оставите да се прояви, няма да правите никаква критика върху любовта му. Защото, щом критикувате него, вие критикувате онова, Божественото, което се проявява.

По някой път, аз наблюдавам котката, имам една котка, тя седи при мен от вън, на вратата.  Гледам, на друго място като иде, първото място заема. Зная защо заема първото място. Дето ходи на гости, ще седне на някой стол, на най-хубавото място се качва и там седи. Казва: При Учителя бях и мога да ви разправя какво ми говори. По някой път ме критикува. Мене ми донасят доста неща, взема някой път хубав симиден хляб, дам ѝ го, тя го помирише, погледне го, не го бута, не го яде. Един ден ѝ давам една халва от грис направена, не харесва халвата. Взех хляб и сирене, направих баница, дадох ѝ и нея не яде. Идеше ми да я ритна. Искам да зная какво седи в ума ѝ. Нещо е недоволна от мене, заминава си, оставя ги. Казвам: Халвата и хляба да не бутате. На другия ден дойде и изяде всичко. Казвам: Доста умна котка. Тя иска да ми каже: Като не ти ядат халвата не си създавай криво мнение за хората. После пак ще я ядат. Сега може да са болни, неразположени, утре като оздравеят, ще я изядат. Вчера бях малко неразположена, затова не ядох халвата. Малко на стомаха не ми беше добре, бях яла плъхове. Днес като съм здрава изядох всичко. Разбрах се с котката. Много умна котка, много разсъждава. Казвам: Аз може да я ритна, дошла да ми мечи, но аз се разговарям с нея. Учи ме на смирение. Тя седи при прага, понякога влезе вътре, казвам: Излез вън, и тя излиза, не се докача, казва: Както кажеш. По някой път, като намери вратата отворена, позволява си да влезе вътре, скрие се под масата, дето има хубави меки дрехи, качи се отгоре им. Питам я някой път защо прави тия работи. – Учителю, да се благословя. Право говори. Аз да съм на нейно място, ще направя същото.

Казвам: Във всинца ви трябва да има добра воля от всичко онова, което Бог е дал да се учим и да видим духа, който ни ръководи. Бог иска да ни даде едно знание и трябва да минем през ред опитности, докато дойде да разберем вътрешния смисъл, какво Господ иска да ни научи. Господ не иска ние да останем в туй положение, като децата. После станем възрастни и остареем. Всички тия форми, то е външната страна. Само външната дреха се мени и с нея стават промени. Трябва да учим стиха, който казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови“. Онези, които възприемат Божията любов, ще се подмладят, деца ще станат. Онези, които възприемат Божията мъдрост, светлината ще дойде в тях. Онези, които възприемат Божията истина, свободни ще бъдат. Щом станеш свободен, то е най-голямото благо, което може да ти се даде на земята не в този абсолютен смисъл, но свободен да бъдеш в ума си. Знаеш колко хубаво е човек да се не пържи. Седиш и мислиш в живота, какво ще стане с тебе. Аз разглеждам природата как е създадена. Най-първо една семка е увита в един пласт. Семката не вижда слънцето. Може тази семка да каже: В един плод не ми трябва слънцето, аз трябва да бъда затворена. Но един ден, когато тази семка изяде туй месце на плода, на кое ще разчита? Тази семка има нужда от слънцето. Започва да се обръща към него. Семката трябва да види слънцето, за да израстне. Та казвам: Вие някой път можете да направите като семката, че нямате нужда от Божия дух, но някой път, ще дойдете в съприкосновение. Тогава ще дойдат големите изпитания в живота. Кое е онова дърво, което е посято, което има юргани? Кое дърво има всичките удобства? Ако му направиш апартамент, не може да расте. В природата оставено, расте по-хубаво, аклиматизира се. Вие казвате: Нямам никакъв апартамент. Много хубав апартамент имат много дървета.Човек може да има едно умствено жилище, в което да живее. Може да има едно духовно жилище, в което да живее. Но не е само физическото жилище, в което сега живее. Ти живееш в главата си. Там е съзнанието. Ще дойдеш в духовния свят, ти живееш в сърцето си. Казваш: Къде е Божественият свят? Божественият свят е в главата. Там има определено място, апартамент; духовният свят е в сърцето. В тялото има място, дето душата живее. В сърцето колко подразделения има. Душата живее долу в слънчевия възел. Ние сме на границата на духовния и физическия свят. Слънчевият възел е близо до пъпа на човека. Там е жилището на душата. Тогава душата се занимава с физическия свят – с ядене с пиене, с кръвообръщението.

Казвам: За бъдеще има доста да се учи. Нещата трябва да се опитат. Сега мнозина от вас казват: Да имаме добро разположение. Знаете ли колко мъчно е да се добие добро разположение? Имам една соба, която е много разгорещена, като отварям да туря дърва, малко невнимателно и вратата на печката падна на ръката ми и щеше да ме осакати. Падна отгоре на ръката, опари ме и успях да я дръпна, остави само малко белег. Казвам си: Като отваряш, дръжката не я дръж с ръката си, отвори го да се не затваря.

Аз имам доста опити. Дойдоха веднъж да ми говорят: Учителю, много добре е да имате секретни ключове за вратите на долната и на горната стая. Може да се случи някой да влезе и да отвори. Без да му мисля много, рекох: Турете. Иде един брат, носи ми две секретни брави, едната за горе, другата за долу. Даде ми четири ключа, единият ключ, запазен в долната стая, другият в горната, а другите два да ги нося в джоба. Но понеже нямам само едни гащи, случва се да ги сменя в неделя и да си облека парадните, останал ключа в обикновените. Затворя вратата, не може да влеза. Добре, че имаме един Ради. Дойде със стълбата, току се качи горе, благодарение, че оставям вратата на балкона отключена, влезе оттам, отвори ми. И досега повече от 20 пъти съм затварял. Една вечер съм излязъл вън с тънка дреха, забравил съм ключа вътре. Казват: Ето секретен ключ. Решил съм, никакви секретни ключове. Най-после се научих. Като ще тръгна някой път, имам си едно радио, като река да излизам, то казва: Ключовете в джоба ли са? Бръкна, ако са в джоба, излизам, ако не са в джоба, търся ги. Сега става погрешка веднъж в месеца. Наскоро пак съм забравил ключовете, въпреки всичкото внимание. Като смених парадните дрехи с обикновените, излизам навън, не ми дойде на ума да преместя ключовете, излезох навън, затворих вратата. Сега за всичко си има цяр. Аз разбирам, понеже съм влязъл в един порядък, който хората са си създали, не може да изменя този ред. Секретната брава не съм я правил аз, тази брава не се подчинява, с никакъв шперц не се отваря. Ако имаш ключ, ще отвориш, така е направена. Обаче секретните брави и те са подчинени на известен закон. Един англичанин, който намерил как се отварят тия каси, отива в английската банка – това е един анекдот, не съм го проверявал. Казва в банката: Или ще ме пенсионирате, или ще ви обера банката. – Че как? – Аз ще ви убедя. Утре, казва, вие ще ме намерите в касата. – Че как тъй? – Ще видите. На другия ден отиват, гледат го вътре в касата. Откъде е влязъл? Затварят го, казва: Утре няма да бъда в касата. После им казва, че пак ще го намерят в касата и пак няма да го намерят в касата. И така става. Най-после решили да го пенсионират. Не си казал изкуството. Казва: Аз искам да бъда осигурен.

Та казвам: Когато вие намерите туй изкуство, като този англичанин да влизате и излизате, няма да го предадете на света, но ще се осигурите. Животът е осигурен, но не животът на другите хора. Като намерите истината, вие ще бъдете сигурни за себе си. Човек, който намери любовта, той ще бъде сигурен за себе си. Вече сигурността зависи от неговото благородство, туй, което е придобил, може да го даде на другите хора. Казвам: Изисква се от вас да имате тази сигурност: да бъдем в касата и вън от касата. Те са вратите, през които трябва да влезеш и да излезеш. И Христос казва: „Ще влезеш, ще излезеш и пещта ще намериш.“ Сега се изисква не онзи стария живот, от който се безпокоите. Изисква се нов живот, една вътрешна сигурност. Ще дойдат най-първо някои изпитания. Най-първо, обикнете болестта, обикнете тия клетки на вашите крака. Мястото дето ви боли, обичате ли го? Обикнете клетките, които страдат, вие ще им помогнете. Внесете любовта! Казвате, че Бог живее у вас. Там дето Бог живее, болестта изчезва. Там дето е духът, болестта изчезва. Там дето се проявява болестта, духът не е господар на положението. Или духът иска да ни даде поука, че ние не изпълняваме волята Божия. Бог не иска насила да ни научи да изпълним Неговата воля. Той иска всичко, което вършим, да го вършим по добра воля. Ние страдаме, ние сме си създали страданието. Необмислено някой път се пресиляме. Някой като учи, пресили мозъка си. Някой, като преяде, страда. Някой като пости повече, страда. Колко хора са умрели от глад? Хубаво, какво ще добиеш от глада? Не е виновно тялото. Какво ще добиеш, ако накараш тялото си да работи повече? Казваш: Да позатлъстея малко. Трябва да имаш мускули, трябва да поддържаш живота във всичките клетки, да благодариш на Бога, че те турил да живееш в тази къща. Един ден, когато ти каже баща ти: Синко, върни се, ще се върнеш, ще кажеш: Ето, татко, че ти ме подкрепяше на земята, извърших волята ти. Ние не сме дошли до това положение.  Като дойде болестта, трудно. Като умираме, трудно. Като се раждаме, трудно. Навсякъде има трудности. Христос казва: „В когото духът живее, той е разрешил въпроса.“ Вие искате да дойде духът вътре. Тогава духът, като разреши въпросите, трябва да живеете.

Та казвам: Не ви трябват тия секретни ключове, хубаво е, ще имате една опитност, ако имате един Ради, един ангел, една стълба.

Казва: „Ако не ядете плътта ми, и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Трябва да приемете думите Христови. Ако не възприемете неговата сила в себе си, вие не можете да имате живот в себе си.

Блажени, които се учат добре, и работят добре.

Отче наш.

7. Утринно слово
15.ХII.1940 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни