Jump to content

1. УПРАЖНЕНИЯ ЗА СВЪРЗВАНЕ С БОГА, ВИСШИТЕ СЪЩЕСТВА И СВЕТОВЕ


Recommended Posts

ПСИХИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

 

I. УПРАЖНЕНИЯ ЗА СВЪРЗВАНЕ С БОГА, ВИСШИТЕ СЪЩЕСТВА И СВЕТОВЕ

Щом станеш сутрин, седни на леглото, не трябва да се обличаш, тъй както си, седни и веднага отправи ума си към Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станал, че Господ има да ти каже много работи. Може би една, пет секунди си помисли и след това се обличай. Стани тогава и ти ще бъдеш весел.

„Прав път“, „Ще направим жилище“, стр. 244.

Като ставате сутрин, не мислете нищо за себе си. Станете с мисълта, че отивате да служите на Бога, да вършите Неговата работа. После мислете за себе си. Тъй щото мислите ви трябва да бъдат наредени в естествен ред. Вие мислите за Бога, но мислите ви са толкова разхвърляни, че нищо не ви ползват. Несвързаните мисли мязат на разхвърлени халчици, които някоя разумна сила трябва да съедини, да образува от тях една цяла верижка. Мисълта за Бога е разумната сила, която свързва тия халки в едно цяло.

„Простите истини“, „Най-голямото веселие и най-малката радост“, стр. 123.

Отправете ума, сърцето, духа и душата си към Божествения Дух, Който обхваща всичко в света, и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действа вътре и вън от тях. Затова е казано в Писанието: „Духът Божий се носи по цялата Земя.“

„Допирни точки в Природата“, „Признаци на проявеното човешко съзнание“, стр. 205.

Мнозина мислят, че като кажат „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, че са Го възлюбили. Не е лесно да възлюбиш Господа. Ти трябва да Го възлюбиш с всичкото си сърце, ум, душа и сила. За да се постигне това, от човека се изисква вътрешно знание – да може той да направи опит, който да даде добри резултати. В какво седи този опит? В издържането. Ако при най-големите изпитания, които сполетяват човека, той издържа, без да накърни с нещо своята любов към Бога, това показва, че неговият опит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания или нещастия, които го сполетяват.

„Мнозина казваха“2, „Зарадваха се учениците“, стр. 65.

Обърнете се към Бога и кажете: „Господи, обичам Те! При всичките противоречия и страдания, които си ми дал, Твоята Любов е мой идеал.“ „Ще ме послуша ли Бог?“ Опитай се, направи опит! „Ако се излъжа?“ Толкова пъти си лъган досега, какво от това, че ще се излъжеш още един път? Казвам: който се обърне с тези думи към Бога, никога няма да бъде излъган. Дошъл е денят, в който трябва да се обърнете към Бога с думите: „Господи, обичам Те! Искам да изпълня Твоята воля, както Ти си определил, както Ти желаеш!“ Днес е този ден!

„Ценната дума“2, „Тонът фа“, стр. 216.

Често се говори за обръщане на човека към Бога. Къде става това обръщане? В черквата ли? Там се говори за спасение, за раждане, за новораждане, за възкресение. Като слуша тези думи, човек се отегчава. Наистина еднообразието, повтарянето на едно и също нещо отегчава. За да не се отегчаваш, още при ставането от сън иди при Мъдростта и кажи: „Господи, какво да правя днес? Каква програма си ми наредил?“ Всъщност какво правят хората днес? Мъжът става от сън и се пита: „Какво ли ще каже жената днес?“ Жената се пита: „Какво ли ще каже мъжът ми днес?“ Майката се запитва какво ще иска синът; бащата се запитва какво ще каже дъщерята. Слугата се запитва какво ще каже господарят; войникът – какво ще каже офицерът. Всеки мисли за някого, на когото трябва да услужи…

Ще дойде ден, когато ще разберете, че един е вашият Отец. Ще имаш много бащи, докато съзнаеш, че си дете на Бога. Тогава ще престанеш да мислиш, че си мъж, голям човек, с брада и мустаци, или че си жена, майка на няколко деца. Тези мисли трябва да отпаднат. Ще мислиш, че си светла душа, излязла от Бога, която може свободно да се разхожда из цялата Вселена – и на Земята, и на Слънцето… Навсякъде ще работиш и ще се развиваш, ще живееш според Божествените условия, в свобода, а не както хората ти диктуват отвън. Днес това е далеч от вас. Тъй както сега живеете, е добре, но ви очакват по-добри условия.

„Красотата на душата“2, „Четири погледа“, стр. 20, 34.

Не се свързвайте с еднообразието на хората, за да не попаднете и вие в него. Единственото нещо, което може да ви предпази от еднообразието, това е да не му обръщате внимание. Щом не му обръщате внимание, вие сте далеч от него. Щом се натъкнете на някоя отрицателна мисъл, поставете срещу нея положителна. Отрицателното в живота произтича от еднообразието. Отбягвайте еднообразието, за да не изразходвате енергията си напразно. Човек е дошъл на Земята да следва пътя на разнообразието, на Божествените процеси, а не да се занимава с несъобразностите на живота. Занимава ли се с несъобразностите, човек носи отговорност за това.

„Езикът на Любовта“2, „Еднообразие и разнообразие“, стр. 383.

Освободете мисълта си от всички отрицателни прояви – съмнение, колебание, подозрение. Във всички може да се съмнявате, но в Бога – никога. Той е благ и неизменен. При всички условия на живота ви, при всички ваши отношения и постъпки, Той остава един и същ. Ако сте готови да Го слушате, Той всякога ще ви помага. Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя живот и на своите погрешки, да опитате какво значи да живее човек без Бога. Няма по-голямо страдание за човешката душа от това да се отдалечи от Бога.

„Все, що е писано“, „Спасението“, стр. 67.

Колцина от вас употребяват поне 10-15 минути от дена за упражнения? Даже и съществата от Невидимия свят правят упражнения. Колко повече тия упражнения са необходими за вас! Който не иска доброволно да прави тия упражнения, те все ще му се наложат по някакъв начин. Мъчнотиите, спънките, които хората имат, не са нищо друго, освен методи, чрез които тия упражнения се налагат. Като станете сутрин, благодарете на Бога за живота, който ви е дал. Щом излезете вън, благодарете, че Слънцето изгрява, праща своята топлина и светлина. След това започнете работата на деня. Дали ще учите, дали ще копаете земята, обърнете се към Невидимия свят за помощ.

„Неразрешеното“, „Неразрешеното“, стр. 23.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: „Благодаря за Божествената светлина, която възприемам чрез главата. Благодаря за Любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа светлината и Любовта, които възприемам не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да ї се притека на помощ.“

„Опорни точки на живота“, „На зазоряване“, стр. 156.

Искрената благодарност и признателност на човека към Природата и към Бога освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарността е еквивалентна на плащането. Благодарността е особен род лъчиста материя, която човек отправя към Разумния свят. В замяна на тази материя Разумният свят изпраща духовна светлина, която осветява пътя му. Без благодарност не може да става правилна обмяна между хората на Земята и възвишените същества в Разумния свят. Както между корените и клоните на дървото става правилна обмяна, така и между съществата на физическия и на духовния свят трябва да съществува съзнателна, непреривна връзка.

„Закони на доброто“2, „Състояния на материята“, стр. 197.

Като се намерят в затруднение, хората търсят помощ отвън, очакват отвън да дойде някой да им помогне. Кой може да помага повече от Онзи, Който е създал света? За да получите Неговата помощ, трябва да влезете във връзка с Него. За да създадете тази връзка, вие трябва да изучавате себе си, да изучавате всичко, каквото ви е дадено. Преди всичко на човека е дадено тяло, което той трябва да изучава.

„Който има невестата“2, „Ще ти въздаде“, стр. 223.

Създайте си една идея в себе си. Сутрин като станеш, мисли за Господа, на обед мисли за Господа, и вечер по пет-десет минути мисли за Господа. Всеки ден, да изоставиш всичките си работи и само да мислиш за Господа, за Този, който направил всичко. Ти сутрин най-малко десет минути за Него да мислиш, после на обед десет минути само за Него да мислиш и вечерно време само за Него да мислиш, ще просветне умът ти. Пък сега нашият ум е зает с много работи, но с главното, което трябва да дойде в ума, което може да ни въздигне, ние за Господа не мислим. Като мислиш за него, ще си помогнеш. То е най-хубавото нещо. Помисли си каквото и да е. Като мислиш, само тогава ще почувстваш, че ще дойде нещо от Него. Онези, които имат очи, като погледнат Слънцето, ще видят цялата Природа, но един, да кажем, който няма зрение, нищо не може да види, най-сетне ще почувства нещо в себе си. Казвам: докато хората не възстановят тяхното вътрешно зрение, но все таки ще почувстват силата на Слънцето. Казвам сега: какво ще правиш сутрин? Мисли за Бога още като се събудиш, за нищо друго не мисли. Като се събудиш, концентрирай си мислите за Бога. По-хубаво нещо от туй няма. Едно упражнение. Вие ставате сутрин, за какво мислите? Да си обуя ли обущата, или да не си ги обуя, да стана ли от леглото, дали е късно? После пак се сгушите. Да стана да чета ли? Сутрин като станеш, макар и под юргана, мисли за Бога. Под юргана или не, както и да е, мисли. Като станеш – не се обличай, туряй дебелото палто, мисли. Защото като речеш да се миеш, обличаш, ще забравиш, идеята ще изчезне, ще ти дойде нещо друго на ума.

„Възможности в живота“, „Криви и прави линии“, стр. 200.

Изпаднали сте в гората сами, там вашите приятели ги няма, а студът е минус 35°. Питам: какво ще правите тогава? Обърнете се към Господа и кажете: „Господи, спаси ме!“ Няма да се мине един час и всичко това ще се измени, ще духне един топъл вятър и целият ход на Природата ще се измени. Затова наричат въздуха, че е дихание на Бога. Той не е нещо физическо, той е навсякъде. Ще проектирате своята мисъл към Бога, независимо като един учен човек ли, като един пророк ли, като един светия ли ще се отнесете към Бога. Няма да мислите какво е Той. Няма да мислите дали Го няма. Ще се отнесете към Неговата добра воля без никакво съмнение. Няма да разсъждавате – всичко може да бъде, ако се отнесете към Господа като към свой баща. Ще кажете: „Туй, което искам, ще бъде!“ В Бога има една черта, с която се отличава от всички: Той обича да задоволява и най-малките желания на най-малките, дребни същества. Няма желание, колкото и да е малко, което някое същество, и най-микроскопично да е, да има, и да не е задоволено от Бога. В Него има желание да задоволи тази нужда. Това прави само Господ. А ние в сегашното си понятие за Бога мислим, че пред Него трябва да се явят светии, да се молят, да Го убеждават, че тогава да изпълни нещо. От Него ще се учите как да бъдете милостиви. Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви.

„Вземи детето“, „Доведете ми го“, стр. 75.

Сега като ученици пред вас седи великата задача всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с Великото космическо съзнание. Две минути през деня, използвани правилно, съставят истински ден. Като умножите 365 дена по две минути, ще получите 12 часа. Значи истинската работа през годината се равнява на тия 12 часа, или половин ден. Този половин ден ще ви донесе големи богатства… Първата минута ще мислите за Любовта си към Бога, а втората минута – за Любовта си към ближния си… В неделя, рано сутринта, преди да е изгряло Слънцето, целият клас, без изключение, ще дойдете на Изгрева, да приложим закона за двете минути. Който е готов да изпълни този закон, той е ученик. Първата минута ще мислите върху първия закон: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила!“ Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само – нищо друго. Кашлици, смущения, болки – всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате – всичко трябва да спре. Може ли да стане това? В Бога всичко е възможно.

„Четирите кръга“2, „Връзка на съзнанието“, стр. 144-146.

Станеш сутрин, какво трябва да си кажеш? Като станете, през тази година, поставете вашето съзнание спокойно и веднага ще чуете един поздрав от Невидимия свят, едно изречение ще ви дойде в ума. Запишете си го в книжката. Всяка сутрин запишете поне по едно изречение, 365 дена. Вие първия ден пропуснахте, имахте такова изречение, във втория ден пак имахте и в третия ден, днес е четвърти ден. Целия четвърти ден сме най-близо до Слънцето. Та казвам, ако не чуете нищо, отворете си поне Библията, някоя книга, някое изречение. Прочетете нещо отнякъде. Отворете си на някое място и прочетете каквото и да е. Но най-хубавото е, щом се събудите, гледайте вашето съзнание да бъде тихо и спокойно. Някой път ще ви дойде много хубаво изречение. Спрете се, запишете си го. Туй изречение ще ви бъде като талисман през целия ден, то ще ви бъде една подкрепа, един кредит от Невидимия свят.

„Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия“, „Здравословното състояние на човешката душа“, стр. 265.

Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство. И то ето как: когато помислите за най-възвишените качества – Любов, Мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство – всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите към тези Братя и ще кажете: „Това е в тях.“ Тогаз вие ще ги привлечете. Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него. Апостол Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога.“ Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ. Като мислиш така, като се молиш така – веднага ти ще привлечеш Божествения Дух, Бог да ти се изяви.

„Кротките“, „Окултният закон за противоречията“, стр. 201.

Ставате сутрин духом неразположени. Знайте, че това неразположение се дължи на вътрешната дисхармония, предизвикана от мислите на противоположни на вас същества. Ставате ли сутрин, душата ви трябва да е изпълнена със светли мисли, които идат от Бялото Братство. Някога вървите из пътя, но мисълта ви се губи, преплита. Какво трябва да направите? Ще се повдигнете на тази висота, на която живеят Белите Братя. Условията, при които сега живеете, са трудни и за да издържите на тях, трябва да имате броня, да се пазите. Вашето тяло трябва да вибрира в съгласие с вашите висши мисли. Това е една естествена броня. Като кажете, че Бог царува в света, трябва да вярвате, че наистина Бог царува. Като кажете, че трябва да обичате всички хора, трябва да ги обичате. Като кажете, че трябва да простите на всички хора, трябва да им простите. Като кажете, че трябва да изгорите всички полици, изгорете ги. Като кажете, че няма да давате повече пари с лихва, не давайте. Щом кажете, че Бог царува в света, трябва да сте готови на всички жертви заради Него. Тогава и да дадете пари някому, той непременно ще ги върне.

„Мнозина казваха“2, „Денят Господен“, стр. 45.

Като ученици вие трябва да се стремите към придобиване на светли мисли, които струват скъпо. Тия мисли идат от далечни пространства. Те са донесени на Земята от разумни същества, които имат специална мисия. Тези същества обичат хората и затова специално слизат на Земята да им донасят светли Божествени мисли и възвишени Божествени чувства. Тези мисли и чувства са подаръци за хората. Приемат ли ги навреме, те трябва да ги обработят в себе си. Така обработени, те произвеждат коренна промяна в живота им.

„Езикът на Любовта“2, „Реалността на живота“, стр. 53.

Едно се иска от всички хора – да се свържат с Христа. Свържете ли се веднъж с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века, на вашите радости и скърби, в живота и в смъртта. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Христос е живият хляб, носител на Живота, Христос е Учителя, Който ни учи на Божествените закони. Като разбере правилно Христовото учение, човек се чувства силен да изпълни задълженията си към Първата причина, към своя ближен и към себе си.

„Все, що е писано“, „Всичко ми е предадено“, стр. 40.

Пригответе се, всеки на своето време, да посрещнете Христа. Облечете се в нови дрехи. За едни Христос ще дойде още днес, за други – утре, а за трети – след години. Кой когато е готов, тогава ще Го посрещне. Очаквайте всеки ден Христа, все ще Го видите – от вас зависи това. Кога ще Го видите – не мога точно да определя. Вие трябва да бъдете на местата си, както астрономът стои на мястото със своята тръба и наблюдава.

„Все, що е писано“, „Все, що е писано“, стр. 25.

За Христа казвате, че не можете да бъдете като Него. Защо ние, християните, да не бъдем като Него? Ти искаш да направиш нещо, което не е добро. Кажи: „Ако Христос беше на мое място, какво щеше да направи?“ Всички вземат и цитират онзи стих, казват, че Христос, като влезе в храма, направи камшик и изпъди всички; влезе вътре, вдигна скандал, претури масите с парите, изпъди ги навън. Вие какво разбирате? Вземете един камшик и вашите лоши мисли, желания и постъпки – изпъдете ги навън всичките. Храм е вътре във вас. Вие влезте в себе си и изпъдете всички лоши мисли и желания – това се подразбира.

„Последното добро“ , „Трите неща“, стр. 53.

Гледах преди няколко дена имаше гимнастически упражнения на листата – доста клони имаше откъснати от растенията. Сега тия работи не ги забелязвате, седите и от дребни работи се смущавате. Изгубил си един лев, два лева, три лева. Погледнеш – обущата си скъсал. Скъсани обущата, пари нямаш, всичко – скъпо. Сега 400 г. хляб дават. По-напред един хляб беше за един човек, сега – един хляб за двама, по братски. Може да дойде един хляб за трима, може и за четирима. Че какво има да се плашите, че са двеста грама? Или имате сега 400 г. Ще си поставите ръцете, ще кажете: „Да стане цял самун.“ И той ще стане. Ще се опитате. Каквото Христос е направил, и вие да го направите. Само за вас половин хляб ще стигне, но дойдат двама души приятели – ще туриш ръцете си отгоре, ще имаш един хляб и половина. Сега бих желал един от вас, който направил този опит – като дойдат приятели и той положи ръцете си над хляба и той стане цял – да ми каже, че е станало. Един орех, малък орех, може да стане и голям орех, и да дава плод. Казвате: „Как може да стане?“ Наблюдавайте. Посейте едно цвете, ще видите как стават работите. Ние сме от тези същества, които обичаме работите бързо да стават. Бързите работи са неустойчиви.

„Последното добро“, „Зелен и узрял“, стр. 25.

Едно е важно: да се създаде връзка между Първичната Причина и човека. Всеки може да направи опит, да види дали има връзка с Първичната Причина. Често Първичната Причина може да заеме по отношение на нас такова поведение, като че от нищо не се интересува – дали правим добро или зло – остава чужда към нас. Това е външно, привидно отношение. Има случаи обаче, когато това отношение не е привидно и тогава, каквото и да вършим, нашите постъпки са осъдени на вечно разрушаване. Затова именно Христос е казал: „Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени.“ Ще дойдат външни условия – бури, ветрове, гъсеници, които ще го изкоренят. „Всяко дърво, което Отец ми е насадил – ще расте, ще се развива и плодове ще даде.“ Ако искате да опитате този закон, можете да насадите плодни дървета и да видите какви резултати ще имате. Направете този опит много пъти – 99 пъти най-малко, за да се уверите в неговите резултати. Може да направите опити с ябълки, с круши, с други плодове. Ябълката е тщеславна, тя обича похвалите. Чувствата в нея са силно развити. Крушата пък е повече интелектуална. Когато имате добро разположение на ума си и отидете при някоя круша, вие ще влезете във връзка с нея и ще можете да се разговаряте помежду си. Ако турите ръката си на круша, която има вече зрели плодове, една от най-хубавите круши ще падне близо до вас. За да не мислите, че това е станало случайно, турете ръката си няколко пъти на нея и ще видите, че при всяко докосване пред нозете ви ще падне една зряла, хубава круша. На другия ден, ако нямате добро разположение на ума, направете същия опит. Идете при крушата, турете ръката си върху нея и ще видите, че нито една круша няма да падне от дървото. Колкото пъти повтаряте опита, все същото положение ще имате… Следователно, ако имате връзка с Първичната Причина, вие ще можете да извикате при себе си заека, който е известен със своя страх. Този страхлив заек ще се приближи при вас и ще легне пред краката ви. Само едно докосване на ръката ви до заека е в състояние да го успокои. Ако на другия ден изгубите доброто си разположение, колкото и да викате заека при себе си, той няма да дойде. Индусите казват, че има някаква тайна в това. Да, има някаква тайна и тя се заключава във връзката на човека с Първичната Причина. Който не разбира това, казва, че хора, които сваляли плодовете от дърветата само с едно докосване на дървото с ръката си, имали някаква хипнотична сила, имали силен поглед и т.н. Не е така. Правете тези опити, да видите имате ли връзка с Първичната Причина или нямате. Ако плодовете не падат пред нозете ви и ако заекът бяга от вас, това не значи, че сте лоши хора, но се намирате при обикновени условия на живота. Това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава. Ако първия ден не успеете, направете опита още няколко пъти наред, докато един ден видите, че сте господари на положението. Вие можете да направите същия опит с някой човек. Представете си, че искате да започнете някакво предприятие, за което са ви нужни сто хиляди лева, но нямате пет пари в джоба си. Какво трябва да направите? Първо влезте във връзка с Първичната Причина и след това идете при някой банкер да му поискате тази сума. Ако имате тази връзка, банкерът ще извади от касата си сто хиляди лева и ще ви каже: „Заповядайте, господине, услужете си!“ При това той няма да ви иска никаква полица. Обаче нарушите ли връзката и пак отидете при същия банкер за нов заем, той ще ви каже: „Изплатете първата сума от сто хиляди лева и тогава пак елате да искате пари.“ Значи отношенията на хората едни към други говорят за вътрешните отношения, които съществуват между тях и Първата Причина.

„Синове на възкресението“2, „Ще хвърля мрежата“, стр. 236-239.

Това знание не е ли подобно на еликсира на живота? С този еликсир човек може сам да се лекува, да се подмладява. Обаче това знание е достъпно само за онези, в които висшето съзнание е пробудено. Който иска да познае какво знание има, каква е неговата сила и Любов към Бога, нека тури дясната или лявата си ръка на някое болно място в организма си и да следи ще мине ли болката му и за колко време ще мине. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакво съмнение и колебание, каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, те моментално ще изчезнат! Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога! Този човек е в сила сам да се лекува с поставяне на ръката си върху болното или парализираното място. Нещо повече даже: ако такъв човек срещне някой свой неприятел, който иска да го убие, достатъчно е първият да вдигне ръката си срещу неприятеля си, за да го обезсили.

„Мнозина казваха“2, „И рече Бог“, стр. 208.

Всяко противоречие е част от цялото. Ако се натъкнете на едно противоречие и не го възприемете като част от цялото или като линия от една рисунка, и не можете да го поставите на мястото му, вие не сте добри художници и добри майстори… Имаш нужда от хляб. Какво ще направиш? Ще вземеш едно житно зърно, ще го покриеш отгоре с една кърпа, ще туриш ръката си върху нея и след 5-10 минути ще имаш готов, пресен хляб. Искаш ябълки – ще вземеш друго житно зърно, ще го покриеш с една кърпа, ще туриш ръката си отгоре и след няколко минути ще имаш ябълки. Каквото пожелаеш, ще имаш. Какво по-лесно от това? Така животът ви ще се улесни. Ти седиш и мислиш отде да купиш зарзават. Вземи десетина зърна в джоба си, заший ги в една кърпа, тури ръката си отгоре, помисли малко, отправи ума си нагоре – и зарзаватът ще дойде. Знание е нужно на човека!… Ако можете да настроите ума си в съгласие с Божествения свят – всичко става; ако можете да настроите сърцето си в съгласие с Духовния свят – всичко става; ако можете да настроите волята си в съгласие с човешкия свят – всичко става. Днес тези неща са невъзможни, но в бъдеще невъзможното ще стане възможно.

„Новият светилник“2, „Трите свещи“, стр. 9-10.

Мислете „Всичко е хубаво“ и всеки ден по 5 минути благодарете на Бога. Благодарете на Господа за страданията, които ви дава. Щом страдате – имаш един ревматизъм, кажи: „Господи, много Ти благодаря, единият ми крак ме боли.“ Ще благодарите. Дойде болката и на другия крак. Ще проверите закона, че е верен. Туй, което желаеш, става. Но и това, което не желаеш, и то става. Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият, и ще оздравее кракът ти. Пък някой път може и другият да те заболи. Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света. Нищо не се губи в света. Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете!“ Там е изпитанието. Вие се лъжете. Вашите страдания са такива, привидни са те. Та вас провидението ви изпитва.

„Добрият език“, „Всичко е за добро“, стр. 121.

Вие мислите, че като обичате някого, той се ползва, че когото обичате, той се ползва. Който обича, той се ползва. Затова ние трябва да обичаме. Като говорим за Бога, да Го обичаме, трябва да се ползваме. Без Любов към Бога ти не може да се ползваш. Тогава направете един опит. Помъчете се да обичате Бога, че да вземете първия тон до. Този тон ще дойде естествено у тебе. Ти ще го чуеш вътре. Тоновете, докато не ги чуеш отвътре, не може да ги вземеш. Като се събудиш сутрин, този тон трябва да го чуеш. Ще чуеш тия музиканти. Най-първо един ангел, който ще изпее до. Той ще каже: „От днес нататък ти си свободен. Излез из мъчнотиите, в които си бил. Излез из мъчнотиите навън.“

„Силата на мисълта“, „Най-лесното изкуство“, стр. 254.

Зад всяка мъчнотия се крие известна разумност. Така трябва да гледате на мъчнотиите, за да може лесно да се справяте с тях. Не гледате ли така на мъчнотиите, вие ще се страхувате, ще се обезсърчавате и нищо няма да придобиете… Срещнете ли някаква мъчнотия на пътя си, приемете я спокойно, с пълна вяра в Божествения промисъл… Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат. Никой човек не е сам. Обаче губи ли вярата си, той се чувства сам, от всички изоставен.

„Двигатели в живота“2, „Който има уши, нека слуша“, стр. 221-222.

Съществената идея за всеки човек е Любовта към Бога. Тя е единствената съществена идея, която може да ти помогне и в смъртта. Като дойде часът на смъртта – на кого ще разчиташ? Кой ще ти помогне? Ще викаш към Оня, Който помага на всички. Ще викаш Бога на помощ. В този момент никой не може да ти помогне: нито баща, нито майка, нито брат или сестра, нито приятел. Те остават на границата. Ти сам тръгваш към реката на смъртта и Бог ще те посрещне.

„Новият светилник“2, „Безопасното място“, стр. 246.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...