Jump to content

2_19 В чии ръце е съдбата на света


Recommended Posts

"В чии ръце е съдбата на света"

Цялото Бяло Братства през 1939 година е на Седемте езера на Рила. Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години. Бяха се качили на езерата повече от 700 човека. Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха. Беше осъществена една идеална организация. Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство. Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила. Друга благоприятна година няма да имате скоро. Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година."

Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година. Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година. Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година. Затова - който искаше и който можеше - се качи. И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година.

А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата? А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там? Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека". Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме. Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност.

Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина!" Поглеждам натам и какво да видя. В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра? Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя.

Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина. Какъв беше този парад на това Небесно войнство? Къде бяха техните ездачи и воини? Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия. А кой беше този Главнокомандуващ? С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!" И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. Аз съм изумен. "Учителю, какво означава това?" "Това означава Небесния парад на Небесното войнство, което управлява сега света. Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч. А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне. Опитвам се да запомня всичко това. В момента не мога да го проумея - това ще го проумявам след години. Но непременно трябва да го запомня. И аз го запаметявам. След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от Учителя.

Започна войната и до края на 1944 година имахме само изпитания и тежки години. Повече Братството не се качи на Рила. Започнаха политическите събития. Съпровождаха ги военните новини от фронтовете на воюващите страни. През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията. Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития. Изобщо Той избягваше да говори за политическите и военните събития. Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем спокойни? Кажете ни кой ще победи, за да знаем към кого да се ориентираме още отсега?"

Учителят е мълчалив и строг. Но понеже въпросът е много точен и изказан с голяма откровеност, Той вдига глава, оглежда ни и казва: "Ако Аз ви кажа, ще направя непростима грешка. Защо ли? Защото тук, около вас, има духове-шпиони, които вие не виждате, но които са наострили очи и уши и са отворили уста и уши - чакат да кажа нещо и мигом, по въздуха, да го занесат там, откъдето са пратени тук да шпионират. По този начин ще знаят развоя на събитията, ще се ожесточат още повече и кръвопролитията ще продължат още по-ожесточено. А като не знаят - залъгват се едни-други. И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди за Братството. Всички ще се нахвърлят върху нас. И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите."

Ние сме замлъкнали. Мълчим. Ами сега какво ли ще стане? "Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят?" - питам аз.

"Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно. А как ли? Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек. В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.

Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен. А Господ сега е в България."

Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това. И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен. Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания.

През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това. Ние знаехме, че има два начина да се разрушат империите. Единият начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи. Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят. Ние бяхме свидетели как империи се разрушаваха отвътре за броени месеци и години. А и вие, следващите поколения, ще можете да проверите този метод. Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи. Така се рушат монолитните империи. Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света. И да променя света.

В чии ръце днес е съдбата на света? Аз имам отговор.

Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене.

В чии ръце е съдбата на света? Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят.

Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...