Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


2_22 Военните маршове на немските дивизииГалилей Величков (1911-1985)


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Iskri4ka

Iskri4ka

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1398 Мнения:

Публикувано 30 януари 2011 - 12:18

"Военните маршове на немските дивизии"


След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България. През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета. Съгласно договора те влизаха като съюзници. А България запазваше суверенитета си.

Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени. Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места. Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът.

Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове. Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка.

По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали. Аз също бях смутен и в недоумение. Времената бяха смутни и напрегнати. Едни бяха за немските дивизии, други бяха против тях. Политическите страсти в България се разгорещиха. Но пред силата на немското оръжие всички мълчаха. През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса. Беше издигната идеята за обединението на славянството. Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки за бъдещето на славянството. Но навлизането на немските войски обърка всичко. Обърка и приятелите. Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика. Аз също обичах да проследявам историческите събития и живо се интересувах, но спазвах правилото на Учителя - да не се бъркам в политическия живот на страната. Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето становище по един въпрос." Учителят вдига глава. Лицето Му е строго, мълчаливо, сериозно. Аз продължавам: "Учителю, нали говорехте за бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура? Говорехте и за ролята на Русия, като приемница на Учението в следващата епоха? Ето, сега германците навлизат в България и преминават на колони с маршове и песни. Какво ще стане с България? Ще ни окупират ли? Ние окупирани ли сме? Победени ли сме или сме съюзници? Какво ще стане с България?" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България. Но те са принудени да сторят това. Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл.

Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони. Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България.

Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му. Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война. Но времената сега са други. В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството."

През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен. По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам. Разбирам, че разговорът е привършен. Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева". Бързам, трябва да сляза в града. Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя. Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе. В града виждам как минават немски военни колони. Гледам, мигам и се учудвам. Значи тези са, които идват да се поклонят на Божествения Дух в България. Гледам ги как пеят песните, как са засмени. Горките - мислят, че минават като победители на света. И че дефилират в знак на своята победа. А те просто идваха като поклонници. Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия гроб и се връщаха като хаджии. Ами те как ще се върнат в Германия! Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци? Въпроси и въпроси. А отговорите ги няма. Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой. Аз бях представител на този народ. Аз бях представител на Школата на Учителя. Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ. Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител. Той Му се покланяше.

Но Бог бе предопределил друга съдба на света. Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен. Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София. Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома. Аз съм застанал, мълча и умувам. Какво има да се умува? Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни. Това бе един факт. И нищо повече. И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител.

Минаваха дни, месеци и години. Войната свърши. Русия излезе победителка от войната над Германия. Стана точно така, както Учителят предрече, каза и осъществи. Думите Господни се осъществяват и проявяват винаги по един и същи начин - безпрекословно! В Божиите решения няма обратни действия! Това е закон на Школата на Великият Учител.

Минаха още няколко десетилетия. Германия бе разполовена на две. Болшевишка Русия бе окупирала едната половина. А другата половина бе окупирана от съюзниците във войната - Англия, Франция и САЩ. Над Германия беше поставен един ребус за разрешаване. Той трябваше да се разреши по начина, както бе предначертан от Този, Който ръководеше съдбините на света. Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е определено да се сбъднат думите Господни.

Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.


Facebook коментари




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни