<

Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Iskri4ka

Iskri4ka

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1398 Мнения:

Публикувано 30 януари 2011 - 14:32

"Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа."


Времената бяха усилни и политическите събития се сменяваха едно след друго. Политическият живот в България кипеше. Сменяха се правителства едно след друго. През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против Учителя и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас.

Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов. Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава?" Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух. А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец. Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи. Да не говорим, че цар Борис III бе германец. Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител. И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци. Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях. Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ. И нещастие за този народ!

Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му. По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират. Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено."

Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби. Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха. Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона. Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком. Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа. Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува? Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха?" Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят. А това, че не паднаха бомби на "Изгрева", тази група от молещи се братя и сестри смятаха за своя заслуга.

За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа. А изгонените богомили отидоха там и с идеите подготвиха Ренесанса на Европа. Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България. След Освобождението на България, Учителят беше казал: "Българите още не са свободни. Всички избити турци още не са преродени, а витаят във въздуха и влизат и обсебват българите. Затова е сега това политическо озлобление между партиите в страната."

Това беше характерно по времето на Школата на Учителя за всички партии и движения. Ние бяхме свидетели на тези събития и оценки на Учителя. Те се потвърдиха дословно.

Учителят се бе завърнал от Мърчаево на "Изгрева". Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта. Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме. Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, предсказани 20 години преди това.

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."
Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства. Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства!" Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н. Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия.

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града.
Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов?" Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!" А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд.
Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд. И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички. През цялото време Лулчев стоя прав на тази беседа на Учителя. "Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше. Учителят каза и други думи, които стенографите записаха, но после не ги отпечатаха, поради политическите събития. Така че Лулчев обърка всичко и заради него комунистите се нахвърлиха срещу Учителя и срещу Братството. Така те бяха подведени и насочени да ударят Братството с цялата власт, с която те разполагаха. И това стана по-късно.

Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат."

Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам за ваше добро."
По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята. Бог не желае това. Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса."

Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му. Трябваше да го съхраним и предадем на следващите поколения. Това бе нашата задача. Това ще бъде и вашата задача. Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител. Това е Неговият заключителен акорд на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга! Бог е Дух и които Му се кланят -ух и Истина да Му се кланят!


Facebook коментари




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни