Jump to content

Recommended Posts

СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ

 

Отидох на „Опълченска" 66 при Учителя, който ми каза:

 

- Ти, рекох, ще напуснеш университета. То, правото, не е там.

 

Аз следвах право по това време.

 

- Ще отидеш в Търново, на братската колиба, дето стават съборите. Там ще пазиш и ще обработваш братските имоти — лозя и ниви. А след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска комуна в Арбанаси. Там имаме две братски къщи, които на първо време са достатъчни.

 

Отговорих:

 

- Учителю, аз съм готов да ида там, където ме изпратиш. Съгласен съм да замина за Търново още сега.

 

Към края на септември 1920 г. бях на колибата в Търново. Тук заварих Учителя с около 50-60 души. Бяха останали след събора. Както разбрах после, това ставало почти всяка година. И наистина, всеки, който е имал възможност да остане след събора, да прекара 30-40 дни край Учителя, под неговата благословена аура, помни това през целия си живот и пожелава това вечно да се повтаря.

 

Брат К. Иларионов ми предаде ключовете. Аз се настаних там като домакин. Уговорих през хубавите дни да отивам да се храня при тях, но когато валеше и през зимата много рядко отивах. В колибата имаше останали от събора толкова много продукти -захар, ориз, картофи, лук, че можеше да се изхрани не един човек, а дори и едно многолюдно семейство. Когато паднаха дебели снегове, не излизах със седмици. Реших да използвам времето най-рационално за духовна работа — четене, свирене, размишление. Не само че не скучаех, но не усетих как минават дните един след друг. Свирех по няколко часа на ден, но най-силни преживявания имах вечер след молитва, преди да си легна. Никога преди това, 20-годишен младеж, не бях преживявал такива молитвени вдъхновения, каквито там, на колибата, дето Той, Великият Учител, провеждаше своите свещени събори, там дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение. Чувствах влиянието на светли сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда.

 

Една вечер преживях нещо необикновено. Изправих се на молитва както всяка вечер, преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем". Обикновено тази песен се пее, като вторият куплет се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти. Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече бях на колене и сълзите ми капеха. Ето вече 50-60 път повтарях същия куплет. „И молим ти се, Боже наш!" Минаха се час, два, три, а бях все на колене — пеех и плачех. Най-после към полунощ се поуспокоих и отидох да спя. Приблизително подобни състояния съм имал и друг път, но това, което що описах, си остана единствено през целия ми живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...