ВЯРА И НАДЕЖДА

[Blagost]

ВЯРА И НАДЕЖДА

Истинската вяра всякога образува една вътрешна връзка между две разумни същества. Това се нарича закон на вярата или закон на разумния живот. Силата, която образува тази именно връзка, ние я наричаме Любов; условията, които продължават този живот, ние наричаме разумност; пътят, по който този живот се развива, ние наричаме Истина.

“Ще бъде жив”, стр. 8; 46

Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята и което чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез вярата се крепи в БОГА.

“Вяра”, стр. 165; 203

Вярата е закон на ума, на знанието.

“Миротворци”, стр. 10; 30

Вярата, това е най-великия закон на човешкия ум. Когато човек работи с вяра, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества.

“Понеже ви казах това”, стр. 474; 134

Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш. Трябва да вярваш. Вярата е закон на ума.

“Слушайте съвета”, стр. 59; 172

Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон на ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във Вселената.

“Животът”, стр. 606; 162

Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония.

“Вярата”, стр. 43; 8

За да дойде вдъхновението, вие трябва да сте изучавали закона на жертвата и закона на вярата. Вдъхновение може да има само човекът на абсолютната вяра. Онези хора, които нямат вяра, не могат да имат вдъхновение. Те могат да имат само въодушевление.

“Теория и практика”, стр. 122; 36

Има един вътрешен разумен закон, който е свързан със съществата на вярата. И ако човек спазва този закон и се ръководи от него, той ще може да разреши много въпроси, които го смущават; той ще може да подобри състоянието на своя ум и на своята памет.

“Ще ви се даде”, стр. 167; 50

Когато БОГ държи сърдцето на дявола в ръката Си, и дяволът е мек към вас; отпусне ли БОГ сърдцето му, той веднага ви сграбчва. Такъв е великият закон на вярата.

“Оглашен, вярващ и ученик”, стр. 158; 44

Аз наричам вярата закон на хранене. Вярата подразбира правилни отношения между ума и сърдцето.

“Недоказани Истини”, стр. 240-241; 98

Всяка мисъл, в която се влага абсолютна вяра, може да се реализира. Вярата е опорна точка в живота.

“Правилен живот”, стр. 228; 101

Това, в което човек вярва от душа и сърдце, то става.

“Вътрешно единство”, стр. 149; 205

Това, което е нужно на човека, ще дойде на своето време. Ако не дойде навреме, причината е в самия него. Щом се махне причината, работите се нареждат добре. Това е опитността на вековете. Това е опитността на всички напреднали души. Те са проверили тоя закон. И вие трябва да го проверите. Само така ще разберете, че вярата е сила, чрез която всичко се постига.

“Важността на черния дроб”, стр. 46; 141

Няма да се съмнявате в нищо! Туй подразбира закона на вярата: Да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот.

“Хармонична деятелност”, стр. 21-22; 36

Никой човек не може да се съмнява в себе си. Ако човек се усъмни в себе си, той или ще полудее, или ще се самоубие.

“Саваат-Амон-Ра”, стр. 14; 45

Често хората смесват едно състояние на приятност с вярата. Не, приятното състояние, предизвикано от хубави и приятни чувства, още не е вяра. То е само едно приятно състояние на добри чувства и на чисти мисли. Когато истинската вяра е принцип на ума, е нещо съвършено отделно от чувстванията.

“Що искате?”, стр. 191; 50

Много от вас смесвате вярата и чувстването. Между вярата и туй, което е чувство, има грамадна разлика. Вярата представя най-висшето, което ти имаш. То е един резултат на един Божествен свят. Той е цял един принцип вътре в човека.

“Отношение на нещата”, стр. 475; 143

Вярата в БОГА е център, който трансформира човешките мисли и желания.

“Център на живота”, стр. 141-142; 84

Научете се да цените малките неща. Като научите този закон, ще видите, че и росната капка съдържа толкова сили и възможности, колкото и големият извор. Ако човек вярва в това, росната капка ще се увеличи, ще стане голям извор, от който мнозина ще могат да черпят.

“Светото място”, стр. 10; 53

Страданията на съвременните хора се дължат на факта, че те живеят в греха, в безверието. Когато повярват в БОГА и Го поставят за основа на своя живот, те ще имат помощта на всички добри, разумни хора.

“Дерзай, дъще!”, стр. 39; 62

Един ден хората ще разберат, че всичко, което се случва в живота им, е за тяхно Добро. Ако човек вярва в това, няма да минат много години и ще се убеди в този закон. Ако не вярва, той ще опита обратното.

“Остани с нас”, стр. 167; 62

За Божиите работи аз имам само едно мнение. Оттам заключавам, че и БОГ ще се произнесе за мен така, както и аз се произнасям за Него. Дойде ли съмнението у вас, вие казвате: “Господ може да се произнесе другояче заради нас”. Да, ако БОГ се произнесе другояче за вас, значи и вие сте се произнесли така за Него, имали сте две мнения за БОГА.

“Ключът на живота”, стр. 14; 68

Който иска да еволюира, трябва да приложи закона на вярата, като велик Божествен принцип. Само тогава той ще разбере, че без вяра не може да угоди на БОГА, нито да очаква някакви постижения.

“Обикновени, талантливи, гениални и светии”, стр. 344; 83

Ако човек приложи закона на вярата в живота си, той ще образува само един център в себе си, ще познае БОГА и ще Го постави на Неговото място.

“Закон за възможности – закон на Опуленс”, стр. 225-226; 72

Идейният живот, който създава гениите, светиите, великите хора в света, се крепи на двата велики закона: абсолютна вяра и пълна, съвършена Любов.

“Достоен”, стр. 96; 77

Според мене вярата е закон, който определя степента на знанието. Колкото повече се усилва вярата, толкова повече се увеличава знанието. И обратно: щом се увеличава знанието, и вярата се усилва.

“Иде Исус”, стр. 90; 87

Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а Любовта започва да действа. Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси само чрез вярата.

“Даде плод”, стр. 108; 75

Всеки човек е проводник между Природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Не вярва ли в душата си, той се нуждае от външно лице, от човек, който ще послужи като проводник между Природата и него. Този закон работи и в духовния, и в умствения свят.

“Обикновени и необикновени процеси”, стр. 65; 78

Един наш приятел разправяше една своя опитност. Една вечер пътувал през една гора и се забъркал из нея. Като се лутал натук-натам, попаднал в една разбойническа банда. Той веднага схванал какви са тези хора и започнал да се ръкува с тях, като им казал: “Много благодаря, че попаднах между толкова добри хора! Ако бях останал сам в гората, може би щях да бъда разкъсан от мечки, а между вас съм напълно спокоен и сигурен.” Той си поговорил това-онова с тях и сутринта всички станали да го изпращат. Никой нищо не взел от него. На разделяне с тях той им казал: “Да ви оставя нещо от благодарност. Вие ме приехте много добре”. “Нищо не искаме от теб. Ние сме доволни, че имахме такъв гост като теб. От дълго време не сме имали такова посещение. Човещината изисква да те приемем както трябва.” Казвам: ако човек без вяра попадне в такава банда, той ще изгуби присъствието на духа си, ще мисли, че е загубен. Не, тук действува един велик закон на Битието, който нарежда такива случаи в живота на човека или като препятствия за усилване на вярата, или като условия за сближаване на хората.

“Жал ми е за народа”, стр. 220; 95

Не можеш да вярваш, ако умът, сърдцето и волята ти не работят. Значи вяра без ум, без сърдце и без воля не съществува.

“Просете, търсете и хлопайте!”, стр. 47; 87

Днес хората влизат вече в закона на положителната вяра, която почива на данни, на известни факти. Само тази вяра може да създаде наука.

“Благословена между жените”, стр. 15; 88

Ето как аз определям нещата. Когато вършиш нещо според закона на вярата, по БОГА, ти няма да мислиш; ще свършиш работата без да мислиш, че като я свършиш, тогава ще мислиш. По БОГА тъй седи.

“Приложете добродетел”, стр. 221; 96

Ако ти не вярваш в другите, и в тебе няма да вярват. Ако ти се обезверяваш в другите, и в тебе ще се обезверят.

“Любов без ревност”, стр. 127; 106

Какво се иска от вас? Да се учите да усилвате вярата си. Какво представя вярата? Тя е завършен процес, резултат на дейността на разумни същества, които са живели някога на Земята и доброволно я напуснали. Те са оставили вярата – своята работа, като наследство на човечеството. Като знаете това, не питайте защо трябва да вярвате и какво нещо е вярата. В закона на вярата всичко е точно определено, всичко е предвидено. Можеш да разсъждаваш върху вярата, само когато я приложиш.

“Човешкото лице”, стр. 26; 105

Да вярваш в БОГА, това значи да не правиш никакви погрешки. Правиш ли погрешки, твоята вяра не е абсолютна.

“Блажени са очите и ушите”, стр. 190-191; 78

Вярвайте в силата на вашата мисъл! Ще кажете, че има сила вън от вас, която регулира нещата. Дали тази сила е вън от вас, или вътре във вас, не е важно. Обаче има закон в Природата, според който невъзможните неща стават възможни.

“Движения в Природата”, стр. 41; 105

Като ходи гол, болният усилва вярата си. А здравият, като ходи гол, губи вярата си. Как трябва да постъпваме с голия? Ако е болен, ще му кажеш да ходи гол, докато оздравее. Ако е здрав, ще го облечеш.

“Забраненият плод”, стр. 309; 110

Когато лекарят помага на болния, към неговото желание да му помогне се присъединява желанието, вярата и усилието на самия болен да оздравее. Законът на вярата подразбира съединението на два ума.

“Призовете ги на сватба”, стр. 64; 80

Ти се съмняваш в благостта на БОГА, ти се съмняваш в знанието на БОГА, ти се съмняваш в Истината на БОГА. Мислиш ли, че няма да ослепееш, ако се откажеш от Истината? Ще заболеят и твоите дробове, ако се откажеш от Христа, ще се развали твоят стомах. Ако се откажеш да мислиш, ще се развали твоят ум, твоят мозък. Това са закони, които съществуват в органическия свят. Така трябва да възпитаваме бъдещите поколения.

“Радостта”, стр. 350; 109

Да вярваш или да не вярваш, това не е абсолютен закон. Вярваш в кого? Вярваш в едно съзнание, което е по-високо от твоето. Ти вярваш в баща си, който е по-високо от тебе. Ти вярваш в твоя учител, който е по-високо от тебе. И твоят учител вярва в някого, който е по-високо от него. Питам: Тоз, Последният, Когото наричаме Абсолютен, Той вярва ли нещо? Вярата е закон на ограничение.

“Дързайте”, стр. 79; 125

Всяка мисъл, в която има най-малкото съмнение, не може да се реализира. Всичко може да се реализира, когато човек се освободи и от най-малкото съмнение.

“Законът на ограничението и законът на свободата”, стр. 123; 117

Всяка една мисъл, която няма раздвояване, всяко едно чувство, в което няма раздвояване, във всеки един човек, акт и постъпка, в които няма раздвояване, всякога стават. Най-малкото раздвояване спира ставането, може да спира мисълта. Този закон работи.

“Има време”, стр. 239; 121

Законът на вярата е път, съединителна нишка, по която мислите и чувствата слизат от Божествения свят, за да се реализират на Земята.

“Да влезеш”, стр. 266; 80

Ти ще вярваш, защото вярата е един вътрешен закон на Битието.

“Радостта”, стр. 343; 109

Вижте какво прави факирът. Вземе, че си разреже ръката, след това събере отрязаното място, тури си другата ръка отгоре, концентрира ума си и, чрез закона на Вярата, след няколко минути всичко е заздравяло.

“Изпълнение Волята”, стр. 240; 119

“Каквото вържете на Земята”. Това значи, че всеки човек вързва по нещо на Земята. Всеки човек има нещо в ума си, мисли той. И дотолкова работите на човека в живота са успешни, доколкото той знае да вързва... Има един еднообразен начин и в мисленето, но човек трябва да знае, да разбира законите на новия начин на мислене.

“Каквото вържете на Земята”, стр. 416; 125

И виждаме: след 2000 години тази непреодолима вяра и туй, което Христос имаше към БОГА, донякъде се реализира. За в бъдеще още повече ще се реализира. Същият закон е и за вас – ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят.

“Което става”, стр. 419; 119

Ти като влезеш в областта на Любовта, в нея вече се реализира копнежът на вярата. Защото вярата е закон на живота. Външната страна е вярата, а пък Любовта, това е вътрешната страна на живота. Това е Божественото, чрез което вярата се реализира.

“Пътят на възкресението”, стр. 441; 119

Вярата е закон за най-голямата разумност. Когато тя се намали, идва по-голямо нещастие.

“Разумните ще разберат”, стр. 360; 120

На вярата законът е съвсем друг. Там няма абсолютно никакво материално побуждение. Там е основният закон на Любовта. Вярата е външната страна на Любовта... Щом Любовта във вас не функционира и не работи, тогава ще знаете, че вие вървите по закона на суеверието.

“Да имат живот”, стр. 175; 121

Често идват при мене болни и ме питат: “Кажи ми, ще оздравея ли? – Ако имаш вяра, ще оздравееш. – Но ти какво мислиш, кажи ми, ще оздравея ли?” Той иска да ме хване, като кажа, че ще оздравее, ако не оздравее, да ме пита после защо съм казал, че ще оздравее. Моите предсказания не показват, че той ще оздравее. Аз мога да предскажа по законите на възможностите, ако той има вяра, ако той има сила, ако уповава на законите на Природата. При това положение той ще оздравее, но ако не спазва законите на Природата, няма да оздравее – нищо повече. В това няма никакви изключения. Следователно всички противоречия в света произтичат от закона на невъзможностите, а невъзможните неща спадат към друга една област. Това са величини, които спадат към вечното малко в света. Това са величини, с които човек не може да оперира.

“Всичко е възможно”, стр. 87-88; 125

Да вярвате в онова, което е вложено във вас, да вярвате във вашия дух, да вярвате във вашата душа, да вярвате във вашия ум. Аз говоря за ума, който БОГ е вложил. Да вярвате на вашето сърдце.

“Не живея за себе си”, стр. 295; 121

Та, когато се говори за ясновидство... Това е отношението. Тъй, както разглеждате, ясновидството е много механическо. Законът на вярата – човек има отношение към съществата, които не познава.

“Доброто семе”, стр. 384; 121

Когато човек много вярва, това е суеверие, многото вяра не почива на трезва мисъл. Напротив, тогава се намесват в човека чувствата, които пречат.

“Недейте се грижи за живота си!”, стр. 277; 125

Вие не можете да бъдете здрави, ако нямате вяра. Вярата ще извади топлината на тялото навън. Това е здравословно състояние.

“Двата полюса”, стр. 247; 128

Ще вярваш в БОГА, за да можеш да се освободиш от големите несгоди на живота си.

“Три категории храни. Първото обещание”, стр. 396; 135

Щом в душата ти съществува известно разединение или имаш раздвояване, имаш две мисли, БОГ не се проявява.

“Вяра безгранична и Любов безгранична”, стр. 390; 136

Силата на човека не се определя само от неговата вяра, нито само от неговото знание. Силата на човека се заключава едновременно в неговата вяра и в неговото знание. Вярата на човека се определя от ред закони: закон за послушанието, закон за изпълнение и т.н.

“Да им дам живот”, стр. 6; 139

Не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго.

“Развързано ще бъде на Небето”, стр. 638; 125

Христос, Който разбираше закона, казва: “Да ти бъде според вярата!” Както вярваш, тъй да ти бъде! Следователно във вярата е – не зависи ти какъв си. Дали си човек на някое религиозно общество, дали си учен човек, дали си професор, какъвто и да си, зависи от вярата ти.

“Когато беше по-млад”, стр. 679; 125

Христос казва: “Ако имате вяра, колкото синапово зърно...” Вие не сте проучвали законите на вярата. Казвате: “Да ми се даде вяра”. Вие не разбирате. Вярата не се дава. Може да се говори, че нещо се дава, но вярата не е нещо физическо, което може да се даде. Вярата може да се усили.

“Новото учение”, стр. 27; 135

За да разберете Словото Божие, вие трябва да вярвате в онова, което е вложено у вас. Вярата е един закон, който образува един хормон у вас. Вярата има свой специфичен орган.

“В начало бе Словото”, стр. 218; 140

Според мене вярата е отношение, връзка между душите, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята.

“Синаповото зърно”, стр. 392; 140

В закона на вярата дотогава, докато влиза нещо в ума ти, всичко става. Вярата включва всички възможности.

“Доброта и справедливост”, стр. 640; 140

Ние никога не може да приложим онова, в което не вярваме.

“Гласни и съгласни – радости и скърби”, стр. 298; 143

Няма нищо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало. Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно.

“Новата Любов”, стр. 288; 145

Преди няколко години дойде при мен един господин и ми каза: “Искам да излекуваш дъщеря ми”. “Ако вярваш, ще я излекувам”. “Вярвам, не вярвам, искам да я излекуваш”. “Няма такъв закон”. Христос казва: “Ако имаш вяра...” “Твоята вяра е слаба. Не мога да направя това за теб”. “Но аз искам да направиш това. Не може ли да направиш това заради мен?” “Не мога. Законът е такъв. Временно аз мога да я излекувам, но ако ти направиш някоя погрешка, болестта ще се върне отново”. Вие не знаете този закон. Ако ви излекувам, втори път болестта ще се върне два пъти по-силна.

“Законът на сегашния човек”, стр. 586-587; 153

Туй, което човек вярва, то става, понеже е Божествен закон.

“Програмата в живота”, стр. 331; 149

Хората могат да се делят на каквито народи искат, но във вярата и в Любовта им не трябва да има никакво деление. Понеже вярата е закон, който произтича от Божествения ум. И Любовта е закон, който произтича от Божественото сърдце, от Божествения Дух.

“Няма нищо ново под Слънцето”, стр. 270-271; 146

Вярата е закон за възстановяване на трептенията и то на онези трептения, при които мисълта, чувствата и постъпките на човека могат да функционират.

“На двама господари”, стр. 62; 153

Вярата е закон, според който човек може да предсказва нещата, които ще станат след хиляди години. Тия неща сега не могат да се проверят и докажат, но след време.

“Закон на вярата”, стр. 143; 153

Понеже аз вярвам, затова ви говоря. Ако аз не вярвах във вас, нито една дума не бих ви казал. Считам, че и вие, ако не вярвахте, и вие не бихте дошли. Понеже сте дошли, значи вярвате. Понеже съм дошъл, аз вярвам. И сега остава, като вярваме един на други, да положим Любовта по новия начин.

“Да бъдеш обичан”, стр. 305; 153

Всякога, ако ти повярваш в болестта, ти ще се разболееш. Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш. Законът е верен.

“Постъпвайте съвършено!”, стр. 349; 155

Сега често боли ви зъбът, дойде някоя хубава мисъл и болката престане; дойде съмнението, пак дойде болката. Същият закон. Ако вие не допущате никакво съмнение във вас, никакво колебание, онова, което е станало, няма да се премахне, то ще си остане.

“Трите извора”, стр. 317; 168

Вярата е закон за разширение. Разширението донася освобождение. Следователно вярата е закон за освобождение от ограниченията.

“Стани ти, който спиш!”, стр. 108; 154

Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползва този, който вярва. Казвате: “Защо трябва да вярвам?” Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път, когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи вярата се явила, когато светът, който БОГ създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят.

“Обичай и освобождавай”, стр. 311-312; 151

Вярата е закон за нощта, а пък Любовта е закон за деня. Вярата, ти ще се качиш да живееш вечерно време, когато е тъмно. А пък денем, когато е светло, има ли нужда от вяра? Това, което аз зная, не е вяра. А пък това, което не зная, е вяра.

“Качества на ученика”, стр. 68; 156

Деца, които се раждат мъртви, изгубили са вярата, изгубили са Любовта и затова се раждат мъртви. Всеки един от вас, който се усъмни в утробата на майка си – законът е един и същ – той ще се роди мъртъв. И наново пак ще влезе в утробата на майка си.

“Математическо отношение и геометрическо положение”, стр. 540; 162

Вярата е едно чувство, което ни показва какво има в другия свят. Ако човек би разбирал вярата, той би видял по закона на вярата другия свят... Вярата е закон за виждане.

“Като роди дете”, стр. 30; 169

Всички хора, без изключение, са проводници на Божието благословение. Закон е: Ако вярвате в това, благословението ще дойде; ако не вярвате, благословението няма да дойде. Това, в което човек вярва, то става.

“Умен, добър и силен”, стр. 36; 192

Какво ще бъде вашето положение, ако дойде един съвършен човек? Той, като дойде при вас, говори ви нещо. Ако започнете вие най-малко да се усъмните, ще видите, че той ще изчезне. Какво ще придобиете? Щом се разкаете във вашето съмнение, пак ще се яви пред вас, пак ще стане видим. Този закон е верен.

“И рече им”, стр. 289; 170

Вярата е закон, който обхваща безграничните, вечните неща. Вярата е вътрешно зрение на Духовния свят. Нещата, които не са ясни на физическото съзнание, са ясни за вярата.

“Движение в хипербола”, стр. 191; 200

Сега ако и аз имам вяра в БОГА, както БОГ има вяра в мене – че ме е пратил БОГ на Земята, имал вяра в мене. И аз трябва да имам същата вяра и същите отношения към БОГА, както Той има към мене. Аз ви казвам какъв е законът. Същият закон важи и за отношенията един към друг.

“Към съвършенство!”, стр. 102; 164

Що е вярване? На 10 000, само едно става. Казвате: “Не върви тази работа”. Вървиш в закона на вярването. Във вярата върви. Във вярата едно на 10 000 няма да стане. То е като за цяр. Трябва да има едно изключение.

“Ще ви се изявя”, стр. 105; 184

Вярата е само един закон, една възможност на ума да учиш, да използваш възможностите, които имаш. Но сама по себе си вярата нищо не дава.

“Да види Царството Божие”, стр. 306; 153

Не можеш да помагаш на другите, докато те съзнателно не вярват.

“Правилно разпределение на енергиите”, стр. 23; 22

Без вяра не може да се служи. Туй, в което вярваш, става; туй, в което не вярваш, не става... Всичко се постига, но не в един ден, не в една година. То е законът на цялата вечност.

“Весели лица”, стр. 165; 187

Всеки един като вярва, може да бъде щастлив. То е специфичен закон, който се обуславя от вярата на човека.

“Вярата като закон”, стр. 62; 207

Никога по отношение на фирмата Господня не бива да изпращате съмнения, а осветете чевръсто Името Господне в сърдцето си. Това Име нека остане неопетнено. Туй е велик закон, на който трябва да се подчините. Никога не се колебайте.

“Името Господне”, стр. 73; 208

Казвате: “Ние трябва да имаме вяра”. Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум. Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си. После трябва да имаш надежда. Надеждата е закон на човешкото сърдце.

“Неподвижна точка”, стр. 140; 166

Законът на надеждата е такъв: Ако днес прекарате добре, по всички правила на Божествения закон, има надежда и всички останали дни да прекарате по същия начин. Ако днес сгрешите, всички останали дни ще прекарате по същия начин. Следователно бъдещият ден ще бъде такъв, какъвто е днешният.

“Надежда”, стр. 68; 8

За да развиете надеждата в децата си, карайте ги да бъдат радостни. Как? Създайте им такива забавления, които внасят радост в душите им. Този закон е не само за децата, но и за мъже, и за жени. Мъжете да създават радост за жените си, а жените – за мъжете си. Няма ли закона на надеждата в света, идва обезсърчаването, а в безнадеждието се раждат всички съвременни злини, ставаме кисели, недоволни.

“Надежда”, стр. 69; 8

Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, а надеждата – закон на човешкото сърдце, т.е. на човешките чувства.

“Под слънчеви лъчи”, стр. 357; 152

Надеждата е закон да пазите тялото си. Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статистически. Вярата е закон, който оценява сърдцето. Силата е там.

“Надежда, вяра и Любов”, стр. 196; 157

Има един закон, който казва, че във всичките неща, ако оставим Надеждата и Вярата постоянно да действат в нас, работите ни ще се уредят много по-лесно.

“Пред радостите и зад страданията”, стр. 327; 151

Каквото ви попадне на ръцете, извършете го без роптание, без съмнение, без подозрение, без докачение. На мястото на съмнението турете надеждата, на мястото на подозрението турете вярата, на мястото на докачението турете Любовта... Надеждата, Вярата, Любовта работят без пари. Те са три закона, които трябва да работят във вас.

“Без съмнение, подозрение и докачение – с надежда, вяра и Любов”, стр. 10; 27

Човек не може да разбере законите на Земята, ако надеждата му не е развита.

“Израил и българин”, стр. 436; 167

Трудът е закон за развиване на вярата. Вярата без труд не може да се развива. Който не се труди, няма вяра. Мъчението е закон за проявлението на надеждата. Следователно, когато искате да усилите вярата си, ще се трудите, а когато искате да усилите надеждата, ще се мъчите.

“Труд и мъчение”, стр. 40; 204

За да бъде човек любещ, той трябва да разбира закона на надеждата, той трябва да разбира закона на вярата. Тогава, да дойдем до закона на Любовта, два етапа има.

“Числото тринадесет”, стр. 180; 183

Вие ще започнете с основния закон на Вярата. После с основния закон на Любовта към БОГА и тогава ще се върнете към основния закон на Надеждата. Той е най-опасният закон. Аз включвам в Надеждата материалния свят, отношенията, които съществуват в него. Хората мъчно могат да се оправят в този закон.

“Светлина и знание. Музика”, стр. 119; 31

Надежда. Тая дума е закон за хората, които живеят на Земята. Вярата е закон за ангелите. Тя има отношение към духовния свят. Любовта е закон за Боговете. Тя има отношение към Божествения свят. Вярата е закон за ума, надеждата е закон за сърдцето, а Любовта – закон за душата.

“Доволен и благодарен”, стр. 114; 193

Христос постави за основа на Своя живот трите закона: законът на вярата, надеждата и Любовта. Той раздаде на хората всичкото си земно богатство, за да изпълни закона на надеждата. Той се отрече от Себе си, от Своя живот, за да изпълни закона на вярата. Той се отрече съзнателно от всичко, което имаше, с Любов, а не насила.

“Прилагане на вярата, надеждата и Любовта”, стр. 320; 141

Казва Христос: “Вярвайте в БОГА! Да се не смущават сърдцата ви!” Вярвайте в БОГА като единичен принцип! Вярвайте и в Мене! Вярвайте и във всички ваши Братя, които работят за вас! Тогава Божията Любов ще се излее върху вас и победата ще бъде на ваша страна, понеже тя е страната на всички Синове Божии. Те ще господстват.

“Да не се смущава сърдцето ви!”, стр. 31; 30