Jump to content

07. ПОСВЕЩЕНИЕ


Recommended Posts

7. ПОСВЕЩЕНИЕ

 

„И като наближи видя града, плака за него и казваше: - Да би знаял ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти. Но сега то е скрито от очите ти. Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен."

 

(Еванг. от Лука 19 гл. 41-45 ст.)

 

Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен.

 

Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава.

 

Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека.

 

Един стар живот се ликвидира и отминава. На човека предстои да излезе от един свят и да влезе в друг по-висок. Тогава Божият Дух слиза и осветява това време - това е посещение на Духа и посвещение на човека.

 

Нема по-голямо благословение от това да посети Господ един народ. С Него идат безброй работници. Те обхващат от вътре човечеството - раждат се даровити, талантливи, способни души, силни и самоотвержени, приготвени от векове за това. Те са носители на културата.

 

Това е велика духовна вълна. Тя прониква и изпълня формите на живота. Но ако този народ противодейства, ако остане равнодушен, затънал в удоволствия, погълнат всеки от грижа само за себе си, ако посрещне с насмешка и прения новото, уверен в своето превъзходство - ще го постигне „участта на града".

 

Тъй са загивали древните култури, които не са имали сила да се възродят, да приемат Новия Дух, който слиза. - „Не са узнали времето когато са били посетени." Този закон важи и за всеки човек отделно. Господ се изявява по хиляди начини. Всичко в природата служи, за да се изяви Той - но ако не го узнаеш, ако не го приемеш, върху теб ще дойде участта на града.

 

Какво ще придобие човек ако се бори с Господа?

 

В първите дни от живота на Братството, когато Учителят още пътуваше из страната и държеше своите сказки, идва в Бургас. По онова време имаше там малка група приятели - от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идваше, те винаги се събираха на Братски вечери. Ръководител в Бургас тогава беше нашия добър брат Пеню Киров - ученик ревностен, верен, с цялата си душа предан на Делото.

 

Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно, дъждовно, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно. Приближил се Пеню до селянина, иска да го заговори. „Къде така отиваш?" „Ходя, тъй където ме Бог изпрати". Харесал на Пеню отговора, тръгнал той с човека. Гледа - краката му мокри, цървулите скъсани. „Би ли дошел за малко с мен?" „Защо не, ще дойда." Вървят заедно, стигат до Пенювата къща. Пеню казва: „Почакай ме малко тук." И влиза вкъщи. А Пеню е приведен зет, жена му гъркиня, от богато семейство, къщата нейна, случило се в това време и Пе-ню да е без работа. Жена му сприхава, свадлива, не може да понася Пенюви-те приятели, повече бедняци, не може да понася Пеню да прави благодеяния и постоянно му прави скандали. Пеню не смей да покани човек вкъщи. Затова казал на селянина: „Почакай ме малко тук, сега ще дойда."

 

Човекът чака. След малко Пеню излиза, и носи едни обуща, макар и носени, но здрави и едни вълнени чорапи кърпени. „Обуй ги, да ти се стоплят краката." Човекът обува чорапите и обущата. Тръгват заедно - Пеню отива на Братска вечеря. А тя става в квартирата на брат Тодор Стоименов. Влиза Пе-ню, Учителят е вече там и приятелите почват да се събират. Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи. Учителят помълчал малко, после казал:

 

„Този човек беше Христос."

 

Пеню се ударил по челото: „Христос ли, Христа да срещна и как го приех?" Грабнал шапката и хукнал навън. Тича по улицата, пита разпитва минувачите, обикаля, гледа - от човека нито следа - връща се след час: „Нема го, никъде го нема."

 

Учителят казва: „Да, българина е дошел до там - да даде на Христа едни стари обуща, и кърпени чорапи."

 

Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва ако не узнаете времето, когато ви е посетил?

 

- Срещате един Добър човек - Господ е в него - Господ ви посещава. Ако отдадете внимание на Доброто, ако Го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - „Узнали сте времето, когато сте били посетени."

 

Ще ви припомня и за друг един наш обичен брат. Той поддържаше обширна кореспонденция с братя и сестри, беше винаги готов да отслужи на всички. В писмата си той се подписваше скромно и заслужено: „Ваш верен Боян Боев".

 

Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания. Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни. На тях може да разчитате при всички условия. Щастие е да срещнете такъв човек. Щастие е да работите с него.

 

За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашият Обичан Учител, негов добър и предан работник.

 

Какво ни показа Господ чрез него? Как ни се изяви?

 

Брат Боян имаше вяра непоколебима. Благодарността бликаше от него като извор. Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му знаят Неговото чисто сърце и абсолютно безкористие.

 

Тъй ни се изяви Господ чрез нашия обичен брат Боян.

 

Тъй ни посети Той чрез него.

 

И Той с право се подписваше: „Ваш верен."

 

Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден:

 

- Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето.

 

- Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му.

 

- „Узнал си времето, когато си бил посетен."

 

- Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея.

 

Възрадвай се заради Господа и ги благослови.

 

Щастие е да срещнеш един Добър човек.

 

Щастие е да срещнеш един Учен човек.

 

Щастие е да срещнеш един Свят човек.

 

Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява. - Благодарете за всичко.

 

- Дойде един хубав потик в тебе - изпълни го, Господ е в него.

 

- Дойде една хубава идея - приложи я.

 

Господ се изявява в цялата природа. Всичко в живота служи, за да се изяви Господ.

 

Нема по хубаво от това, да те посети Господ и ти да Го посетиш.

 

Внимавайте за вътрешния свой живот, за своите мисли и чувства.

 

Внимавайте да не огорчавате Господа, защото ще ви постигне участта на „Града".

 

Вярно е, че света, в който живеем е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията милост и благост.

 

Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа."

 

Цветята славят Господа с красотата си.

 

Плодовете - със сладостта си.

 

Човек слави Господа с делата си.

 

В Живота на Цялото всяко същество има своето място, предназначение и служба. От човека излизат лъчи, невидими, но реални. Те представят сложен комплекс - в тях участват: умът, сърцето, волята и характера с всички онези сили, дарби, добродетели, които човек е придобил през вековете. Тези лъчи се предават от човек на човек, от близко и далече. За тях разстоянието нема значение. Тъй хората се посещават и опознават. Това е „Хлябът", за който Христос говори. Тези лъчи отиват неизмеримо далеч в пространството, достигат до най-отдалечените светове и селения, и намират онези, подобни и сродни на човека, за които са изпратени. Тъй човек живее своя Голям Живот. - Посещава своите ближни.

 

Работете да придобиете Божията Любов, Мъдрост, и Истина, за да има какво да предадете на вашите ближни. Това е истинското богатство. Човек и днес може да живее в Царството Божие, още сега докато е тук на земята, а не да чака като отиде в другия свят.

 

При каквито и условия да се намирате - търсете Царството Божие. То присъства, То е близо. Вижте къде е То и как се изявява.

 

Когато любовта към Бога изпълня душата - човек живее в Царството Божие.

 

Нема по-хубаво време от това, когато Господ те посети. Бъдете будни и внимателни „Да узнайте времето".

 

Нема по-хубаво от това - да живей човек с Господа.

 

Смисъла на живота седи в това: - Той да те ръководи и учи.

 

Ти да отиваш към Господа, и Господ да те посещава.

 

Това са двете течения на живота - важните и съществените.

 

Във Великият Божествен живот има Единство.

 

Само в Живота за Цялото има Единство.

 

Търсете Него, при каквито условия и да се намирате.

 

Днес чествуваме паметта на нашия Обичен Учител - 24 години от неговото заминаване. Неговият образ в нас е все тъй жив и лъчезарен. Споменът за Него, изпълня и стопля душите ни.

 

Днес Учителят казва: „Търсете ме в Словото, което ви оставих. То е Сила и Живот. Следвайте пътя, който ви показах със живота си."

 

Да благодарим на Господа, че ни посети.

 

Послание за годишнината от заминаването на Учителя - 27.Х11. 1944 г.

 

за Братския Съвет

 

27.Х11.1968 г. Борис Николов

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...