Jump to content

20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)


Recommended Posts

20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

При всеки удобен случай ние се отправяхме към планината Витоша. Тогава тя не се посещаваше много. Само местното население от околните села бродеше по нея. Това бяха овчари и пастири, или косачи, които косяха тучните ливади. А до там се отиваше пешком за няколко часа. Решихме да отидем на местността „Яворови пресои" на Витоша. Бяхме двама. Мария Тодорова и аз. Поканихме и Боян Боев. Придвижихме се бавно, защото брат Боян се движеше с бастун и леко понакуцваше. Това бе едно страдание останало от войната. Измъчваше го много, но никога не се оплака. Пристигнахме горе. Овчарите бяха окосили ливадите и сеното бе направено на големи купи. Прекарахме през деня много хубаво, в хармонична обстановка. Спахме там. Аз сложих на земята един пласт сено, а само отгоре платнище. Легнахме, завихме се с платнището, а отгоре половин метър със сено. На планината нощем е много студено. Спахме много хубаво и бяхме безкрайно освежени и доволни. Върнахме се и разказахме на Учителя. Той се усмихна: „Следващия път и Аз идвам!" Да, обичахме този хубав живот на планините.

Имаше моменти, кракът на Боян Боев го измъчваше много. Беше отишъл до Учителя и трябваше да седне, за да стенографира, но болното му коляно му попречи и той без да иска изохка. Учителят го погледна: „Е, как е?" и с погледа си посочи коляното му. Боян също погледна коляното си и каза: „Ех, карма". Учителят се усмихна. Ние също се усмихнахме, защото чакахме, че той ще започне да разказва и да обяснява. „Кога искаш да изплатиш кармата си, сега или в следващия си живот?" - запита Учителят. Боян се стресна, леко подскочи както бе седнал и отсече бързо, напористо с неговия висок глас. „Сега, сега, сега, Учителю!" Всички се стреснахме. Учителят се усмихна. След това разговорът потече в друга посока. Боян до края имаше „трън в плътта си", а дойде време когато това го скова на легло, но той продължаваше да работи. Разчиташе стенограмите си и ги диктуваше на някои от сестрите, които пишеха на пишеща машина. По този начин излезнаха много неща от него за живота на Школата по това време, които трябва да бъдат отпечатани от следващото поколение.

На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много студено, до минус 10 градуса. Не можехме да му откажем на брат Боев да дойде с нас. Тогава му измръзнаха ръцете. Като се върнахме в София голям труд се положи, да му се стоплят пръстите. Няколко седмици не можеше да ги движи. Това беше последната му зимна екскурзия.

След заминаването на Учителя бе създаден седемчленен Братски съвет. Боян Боев и аз влизахме в състава му. Но още от самото начало работата на този Братски съвет протичаше с много разправии, караници и скандали. Обикновено по това време, през деня, аз бях на работа. Тогава Боян идваше у дома и предаваше на Мария Тодорова: „Кажи на Борис, че утре ще има Братски съвет". После вдигаше двете си ръце над главата и викаше силно: „Ужас, ужас, ужас!", а той беше гръмогласен. На тези съвети аз водех борбата. Боян не беше борец, той мълчеше. Паша бе слаба. Тодор Стоименов също. Аз водех битката. Накрая той казваше само две думи: „Съгласен съм!" или „Не съм съгласен!".

Боян Боев стоеше винаги до Учителя и стенографираше. Веднъж Мария си беше навела главата надолу, Боян влезна, огледа се бърже, видя празно място и седна. А това празно място беше наведената глава на Мария. Без да гледа седна на главата ѝ. Тя извика и всички се засмяха. Мария стана, а Боян седна на стола ѝ. Боян Боев я погледна невъзмутимо и продължи да записва също невъзмутим говора на Учителя. Беше верен и предан на Словото на Учителя.

Боян Боев имаше един джобен часовник, който винаги носеше. Този часовник дойде в мене и аз го нося сега. Работи точно. Изваждам го и като го поглеждам си спомням за него. Служи ми добре както е служил на времето на брат Боян. Сега младите ми поглеждат часовника и ми се усмихват понеже е старомоден. Но те не знаят какво може да говори един часовник в спомените ми с брат Боян.

Учителят разказваше случай за един учител по време на Балканската война, който попада в една пещера. Не могъл да излезне, понеже се криел от неприятеля. До тогава този учител би атеист. Престоял няколко дни и много изгладнял. Накрая казал: „Ако има Бог, то Той трябва да знае, че аз съм гладен и че трябва да ме нахрани и ако това стане, ще повярвам, че има Бог". След малко полека лека пристъпила една костенурка и оставила едно парче хляб пред входа на пещерата. Оставила и си заминала. Тогава този войник повярвал в Божия Промисъл. Този случай е отпечатан в беседите. А този учител е бил Боян Боев. Лично той ми е разказвал случая. Той е бил много буен и обичал споровете, да доказва с аргументи, но нямал такава опитност и Небето му я дало. Както е бил силен в доказателствата си за атеизма, така след този случай той се преобръща и минава на противоположната страна. Повярвал в Бога. Не след дълго време се среща и с Учителя. И от тогава остава верен до края.

В стаята на Боян Боев бяха наредени неговите стенографски тетрадки на купища камари. Той се разхождаше между тях. Някои от тези тетрадки той дешифрира. Много пъти му казвах: „Брат Боян, дай да ти приберем тези тетрадки!" Боян ги поглеждаше, беше сраснал с тях и не можеше да ги изтръгне от себе си. Изохкваше и казваше: „Нека да постоят още, после ще ги прибереш". Но дойде онзи ден на 6. ХII. 1957 г. когато направиха тотален обиск на Изгрева и властите му взеха всички тетрадки. Всички папки и всичко, което имаше написано от него, включително и Братският архив. Сложиха го в чували и го прибраха. Изчезна всичко. Боян беше като болен. Прежали всичко, но не можа да прежали тетрадките. Тези тетрадки не се върнаха вече. Част от предишните тетрадки аз бях оставил на друго място и така запазихме някои от тях. По-късно един млад брат поиска от мен да дешифрирам някоя и друга стенограма на брат Боян, за да може да остане един код за разшифриране на стенограмата на Боян Боев. Неговата стенограма само аз можех да я чета, защото той пишеше разкрачено. Този брат прибра стенограмите на Боян Бо-ев, които дешифрирах, моята стенограма, както и записа, който той направи, когато аз разчетох стенограмата. Така че когато намерите другите тетрадки на Боян Боев ще можете да разчетете стенограмите му. Ще можете да сторите това чрез онзи код, който бе направен от този брат.

Когато Учителят беше в Мърчаево Боян Боев бе отишъл да сподели с Него, да се издаде една книга за Учителя. Тогава Той го свърза с нас и по такъв начин той се привърза и с него свършихме доста работа. Отпечатахме книгата „Учителят" и „Учителят при 7-те Рилски езера". Когато аз се завърнах от затвора на 1.I.1963 г. и аз го посетих, той ме изгледа жално, жално. Знаеше, че трябваше да ме изчака, а той бе на възраст и боледуваше. Дочака ме. Знаеше, че трябва да ме изчака. А знаеше, че трябва да си заминава и не си правеше илюзии. Извика ме и смутено и развълнувано изрече: „Аз бях до тук, а ти продължавай нататък". Каквото имаше и някои и други неща, то аз прибрах. Единият предаваше, а другият приемаше. Това е по правилата на Синархическата верига, която се осъществява само от братя. След време и при мен се случи същото. През 1972 г. аз боледувах много и тогава аз с Мария Тодорова определихме моят и нашият приемник. През 1986 г. аз бях вече на възраст, той дойде при мен, седнахме на пейката отвън и аз му казах: „Аз бях дотук, а ти продължавах по-нататък". Аз продължих приемствеността на Синархическата верига. Това е веригата, която осъществява приемствеността на Словото на Учителя.

Дойде време брат Боян си замина. Освен добрите спомени за него, като верен ученик на Учителя, той остави едно голямо творчество, което трябва да бъде отпечатано от членовете на Синархическата верига. Това са главно дешифрираните стенограми от Словото на Учителя, така също и онези тетрадки и стенограми, които не са дешифрирани. И ако някой от вас проучи, дали онези тетрадки, които плениха на 6. ХII. 1957 г. случайно са останали в някой полицейски архив и ако е така, то това ще бъде чудо на чудесата. Има една работа за следващите поколения, да се разчетат тези стенограми. Освен Словото на Учителя, при различни частни разговори, Слово на Рила, на Витоша, в тях има частни разговори на Учителя с братята. Боян записваше всяка една опитност на приятелите. Обикновено изчакваше онзи, който бе влезнал при Учителя и го разпитваше. Сега виждате ли колко са ценни неговите тетрадки и каква е загубата за целия български народ и за човечеството, ако тези тетрадки са унищожени от комунистическата власт в България. Той беше половин арменец, половин българин. И като половин българин записа толкова много неща. А онези чистокръвни българи дойдоха, обискираха, плениха и унищожиха всичко. Затова личността на Боян Боев е пример за ученик от Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...